Австрия

Австрия - Безброй градове, пленяващи всички посетители: столица Виена, например, пъпа на музикалния живот в страната, окичена с прелестни сгради; музиката, изкуството и архитектурата достигат върха на Барока в Залцбург, родното място на Моцарт; снежните върхове на Инсбрук ограждат очарователни исторически сгради.

Обща информация

Площ:
83 858 km² (на 112-то място)
Климат:
Умереноконтинентален
Столица:
Виена - 48°12′ с. ш. 16°21′ и. д. (G)
Официален език:
Немски
Валута:
Евро (€) (EUR)
Часова зона:
CET
Лятно време:
CEST
Код по ISO:
AUT
Интернет домейн:
.at
Телефонен код:
43
Официален сайт:
www.bka.gv.at



Aвстрия, официално Република Австрия е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа. Австрия граничи с Лихтенщайн и Швейцария на запад, Италия и Словения на юг, Словакия и Унгария на изток, Германия и Чехия на север. Към 1 януари 2011 населението на страната надхвърля 8,4 милиона, от които австрийците са 7,5 милиона. Официалният език в страната е австрийският стандарт на немския език, а други малцинствени езици с частичен официален статут са хърватският, словенският и унгарският.

Площта на страната е 83,872km;, а климатът е умереноконтинентален в ниските част и алпийски във високите части. Релефът е предимно планински, като едва 32% от територията на страната са под 500 метра надморска височина. Съществена част от Алпийската планинска верига е разположена в Австрия, а най-високият връх е Гросглокнер в Източните Алпи.

Територията на Австрия влиза в състава на Римската империя под името Норик. През 788 г. франкският крал Карл Велики завладява територията и християнизира населението. По време на управлението на австрийската династия Хабсбург Австрия се превръща във водеща европейска сила. През 1867 Австрийската империя се превръща в дуалистичната монархия Австро-Унгария. Краят на Първата световна война през 1918 слага край на Австро-Унгария, която се разпада на няколко независими държави, сред която и Първата австрийска република. През 1938 след референдум Австрия е присъединена към Германската империя и остава част от нея до края на Втората световна война през 1945. Същата година е окупирана от Съюзническите сили, а отменената Федерална конституция влиза отново в сила. През 1955 Австрия обявява създаването на независима федерална република, с което слага край на окупацията. Австрийският парламент приема Декларация за вечна неутралност.

В наши дни Австрия е парламентарна представителна демокрация, състояща се от девет отделни провинции. Столица и най-голям град е Виена (1,6 милиона). Икономически страната е сред най-добре развитите в света, а брутният вътрешен продукт на глава от населението възлиза на $43,723 (2010). Австрия поддържа висок жизнен стандарт, а средната продължителност на живота е 73 години за мъжете и 80 години за жените.

Австрия е член на ООН (1955), на Съвета на Европа (1956), на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (1965), на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (1973) и на Европейския съюз от 1995. През 1995 страната става част от Шенгенското споразумение, а през 1999 приема еврото като официална валута.



История

Античност
В Античността голяма част от региона южно от река Дунав е известен като Норик. Западният планински регион между реките Рейн и Ин и баварското и субалпийското плато е известен като Реция – територия, която включва части от сегашните Германия и Швейцария. Равнинният регион на изток–югоизток е познат като Панония и включва територии от днешните Унгария и Словения. Римляните завладяват тези три региона и ги организират в провинции на империята, които стават преден пост за нападения и отбрана срещу различни варварски племена. Един от първите римски военни постове в региона е Виндобона (днешна Виена). Тя е важна стратегическа пресечна точка за множество маршрути към плодородната Долна Австрия.

Средновековие
От 6 век на земите на днешна Австрия започва непрекъснато заселване с баварци, които прогонват проникващите от изток авари и славяни.
В края на 8 век франкският владетел Карл Велики създава маркграфството Каролин между реките Енс, Рааб и Драва, за да предотврати нахлуването на аварите. През 907 г. маркграфството e унищожено от маджарите. През 955 г. Ото Велики успява да победи маджарите и отново да си спечели земите. Между 976 г. и 1246 г. владетелите от рода Бабенберг в Австрия допринасят много за разрастването ѝ. Те построяват градове, пътища, насърчават занаятчийството. Смъртта на последния владетел от този род е последвана от политическа несигурност. Възходът на Австрия се свързва и с династията на Хабсбургите. През 1282 г. крал Рудолф I дава на синовете си в ленно владение Херцогство Австрия. По–късно Хабсбургите завоюват херцогствата Щирия, Каринтия и Тирол с договор за наследство и добавят към владенията си и Гюрц и Истрия с Триест. През 1522 г. династията на Хабсбургите се разделя на 2 направления – испанско-холандско и австро-германско.



Ренесанс
През 16 и 17 век възниква силно съперничество с Османската империя, чиито войски два пъти достигат до Виена. След изтласкването на османските нашественици и проникването на Хабсбургите на Балканския полуостров, австрийската част от Хабсбургите владения с териториите си достига позицията на европейска велика сила. По това време възниква класическият австрийски барок. През втората половина на 18 век Мария Тереза и синовете ѝ Йозеф II и Леополд II с множеството си реформи поставят основата на една модерна административна държава на Новото време.

Съвременна история
През 1867 г. крал Франц Йозеф одобрява основаването на дуалистичната монархия Австро-Унгария. Двете части на тази монархия разполагат със собствен парламент. Към общите задачи на управлението принадлежат само отбраната, външната и стопанската политика. След Първата световна война Австро–Унгария е разпокъсана. В резултат се обособяват държавите Чехословакия, Австрия и Унгария, а другите земи от бившата империя стават част от териториите на Полша, Румъния, Италия и Югославия. По този начин Австрия се превръща в днешната малка немскоговореща страна. На 12 ноември 1918 г. е учредена Република Австрия. Тази малка държава много трудно намира своето място в новоподредената териториално и политически Европа.
През 1938 г. немските войски навлизат в Австрия, като същевремнно се провежда и референдум за или против присъединяването към Германия. Резултатът е решително в полза на присъединяването. Чрез наречения договор за присъединяване аншлус Австрия става част от Германската империя. На 15 май 1955 г. след окупацията и от съюзнически войски е възстановена самостоятелната Република Австрия. След дългогодишни усилия за участие в европейската интеграция Австрия става членка на Европейския съюз на 1 януари 1995 г.



География

Отличителна черта в географската характеристика на тази малка централноевропейска страна са Източните Алпи, които заемат 2/3 (62%) от територията на страната и се отличават с високи ридове и дълбоки долини, и река Дунав с притоците Ин в Тирол, Залцах, Драва и Морава. Най-високият връх на австрийските Алпи е Гросглокнер (Großglockner) - 3797 m). Дунав е единствената голяма европейска река, течаща на изток. Тя извира от Германия и се влива в Черно море, минавайки през територията на 10 страни.
На север е разположена южната част на Чешкия (Бохемски) масив, отличаващ се със суров климат и ветровити склонове, на изток — западната част на Среднодунавската низина.
Езера - Боденско езеро, Нойзидлер Зее, ледникови езера в Алпите. Дъбови и букови гори с височина до 800 m, борови гори, ливади и алпийска растителност. 180 строги и частични резервата, 214 защитени ландшафта с обща площ 1,5 млн. ha

Климат
Климатът в Австрия е умереноконтинентален в по-ниските части на страната и планински в по-високите части на Алпите. Зимата във високите части е студена,а лятото е прохладно. В ниските части ,зимата е мека и по-суха, а лятото топло и влажно. Най-много валежи падат през август, а най-малко през януари.

Алпите служат като "разпределител" на трите основни вида климатични системи в Европа, които влияят на австрийското метеорологично време. Морският атлантически климат от северозапад се характеризира с фронтове на ниско налягане, въздушни маси с умерена температура от Гълфстрийм, и валежи. Той оказва най-голямо влияние върху северните склонове на Алпите и Дунавската равнина. Континенталният климат се характеризира с фронтове с ниско налягане с валежи през лятото и системи с високо налягане със студен и сух въздух през зимата. Тази климатична система е най-ясно изразена в източната част на Австрия. Средиземноморските системи с високо налягане от юг се характеризират с малко облачност и топъл въздух. Те оказват влияние върху времето на южните склонове на Алпите, което ги превръща в най-умерените части на Австрия. През лятото южните части на страната са слънчеви и топли.

Средни температури за Виена

температура

януари

февуари

март

април

май

юни

юли

август

септември

октомври

ноември

декември

максимална

3° C

6° C

10° C

16° C

22° C

24° C

26° C

26° C

20° C

5° C

8° C

4° C

Население
В исторически план австрийците са хомогенен народ, който едва през последните четири десетилетия преживява съществени промени в състава си. Самите австрийци възлизат на над 10 000 000 души в световен мащаб. От етническа гледна точка те са тясно свързани (но не идентични) с германците. Към 1 януари 2011 австрийците в Австрия са 7,475,343 души, а не-австрийците от своя страна са 927,565 човека. Според преброяването от 2001г. 88,6% от населението говори австрийската норма на немския език като майчин език (96% австро-баварски езици и 4% алемански диалекти). Останалите 11,4% говорят други езици. Основните малцинствени езици са турският (3,2%), сръбският (2,2%) и хърватски (2,0%).

Малцинствените групи в Австрия могат да бъдат разделени на традиционни и нови. Трите съществени традиционни малцинства са каринтските словенци (между 15 и 50 хиляди), хърватите (25,000) и унгарците (20,000). От 1955 насам трите групи се ползват със специални права, а там където те съставляват голям процент от населението могат да се използват двуезични табели. Мнозинството от хървати и унгарци живеят в провинция Бургенланд, в непосредствена близост до границата с Унгария. Повечето словенци живеят в провинция Каринтия.

Преди Втората световна война в Австрия са живеели 181,882 евреи, от които 167,249 във Виена. Предполага се, че около 65 хиляди австрийски евреи намират смъртта си по време на Холокоста, а около 90-95 хиляди успяват да избягат в други държави, основно САЩ. Към 2001 в Австрия живеят малко над 8 хиляди евреи, като почти всичките живеят в столичния град.

Според преброяването от 2001 големите нови малцинства са турците (127,226), сърбите (135 376) и босненците (108,047). Мнозинството от тях живеят в столичния метрополен регион. В страната живеят около 30 хиляди филипинци. Българите в Австрия наброяват около 15 хиляди души , а във Виена е създадено Австрийско-българското дружество.



Държавно устройство

Австрия е федерална полупрезидентска република, начело с президент, който се избира от народа за 6 години. Парламентът, който се намира във Виена, е двукамерен — състои се от Национален съвет (183 депутата, избирани за 5 години) и Федерален съвет (63 депутата, избирани за 4 години). Начело на правителството стои федерален канцлер, който се избира от действащия президент. Парламентът може да бъде разпуснат или чрез президентски декрет или чрез вот на недоверие в долната камара (Nationalrat). За да има правото една политическа партия да влезе в Парламента, тя трябва да е получила одобрението на най-малко 4% от гласувалите. Гласуването за президент и за парламент е било задължително до 1982, но след редица законови промени това задължение официално отпада през 2004. От 2007 насам всички граждани на Република Австрия навършили 16 години имат право да гласуват.
Страната е обявена за парламентарна демократично-федерална република през 1920 с приемането на Федералната конституция. Политическата система на Втората република е базирана на тази конституция, която първоначално е била в сила от 1920 до 1929 и повторно е приета на 1 май 1945.