Вход за агенти
Проверка на резервация
+359 894 650 370
Бюлетин
Проверка на резервация
Вход за агенти
Македония
Македония - страна, пълна с природни феномени и единствени по рода си културни съкровища, пазени зад зидовете на православните манастири, е също така и родината на Александър Велики Македонски.
Република Македония (на македонска литературна норма: Република Македонија) е държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Обявява своята независимост от Югославия през 1991 година, а през 1993 година е приета за членка на ООН, но заради спора за нейното име с Гърция се употребява временната представка Бивша югославска република (БЮРМ или FYROM). Република Македония е член на Съвета на Европа, а от 2005 година е кандидат за присъединяване към Европейския съюз и НАТО.
Площ:
25 713 km² (на 148-о място)
Столица:
Скопие 42°00′ с. ш. 21°26′ и. д.
Най-голям град:
Скопие
Официален език :
Македонска литературна норма
Население (пребр., 2002):
2 022 547
Валута:
Македонски денар (MKD)
Часова зона:
CET
Лятно време:
CEST
Интернет домейн:
.mk
Телефонен код:
389
Република Македония е държава без морска граница и съставлява северозападната част на историческата област Македония, части от която се намират в България и Гърция. На изток граничи с България, на юг — с Гърция, на север — със Сърбия и Косово, а на запад — с Албания. Площта ѝ е 25 713 км², от които 25 229 км² суша и 474 км² водна площ. Столица на държавата е град Скопие, с население от 506 926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са Битоля, Куманово, Прилеп, Тетово, Охрид, Велес, Щип, Кочани, Гостивар, Кавадарци и Струмица. В Република Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2 000 m.
Етимология:
Името на държавата произлиза от древногръцкото название на царството на античните македони Μακεδονία (Makedonía). Името на античните македони - Μακεδόνες (Makedónes), произлиза от древногръцкото прилагателно μακεδνός (makednós) - висок, изтънен, имащо общ корен със съществителното μάκρος (mákros), означаващо дължина на гръцки. Смята се, че името се е тълкувало като „планинците“ или „високите“ отнасящо се до физическата характеристика на античните македони и тяхната планинска земя.
История:
Антична история на региона
През античността по-голямата част от днешна Република Македония попада в границите на Пеония, територия населена от тракийската племенна група на пеоните, докато северозападната част е населявана от племето Дардани, а югозападната от племената Енхелейци, Пелагони и Линкести, първите две от които илирийски, а вторите - молоски.
През 356 пр.н.е. Филип II Македонски инкорпорира регионите на Горна Македония в кралството си, включвайки Линкестида, Пелагония и южната част на Пеония (Девриоп). Неговият син Александър III Македонски превзема и присъединява останалата част от региона към империята си, като достига до река Дунав. През 2 век пр.н.е. региона е включен в границите на Римската империя, а през 146 пр.н.е. е създадена провинция Македония. При управлението на Диоклециан тя е разделена на две части - Macedonia Prima и Macedonia Salutaris, като голямата част от днешната територия на Република Македония побада във втората, чиято столица е град Стоби. Най-северните части на областта, включително град Скупи (дн. Скопие), е присъединена към провинция Мизия. В южните части на областта се употребява предимно гръцки език, докато в северните части преобладава латинския.
Средновековие и Османско владичество
Балканите в 7 век и склавиниите в Македония
След 580 година византийските хронисти свидетелстват за славянски нашествия в областта Македония, подпомогнати от авари и прабългари. Около 680 година в Керамисийските поля около днешния град Битоля се заселва групата от славяни, византийци и българи на Кубер, избягали от Аварския хаганат преди това. При управлението на Пресиан (836 – 852) голяма част от областта попада в границите на Първата българска държава, а през управлението на Княз Борис-Михаил (852 - 889) населението приема Християнството, а Охридска книжовна школа става важен културен и просветен център в Царство България. След завладяването на източна България от византийския император Йоан Цимисхий през 971 година столицата на България се мести последователно в Скопие, Преспа, Охрид и Битоля, до окончателното падане на България под византийска власт през 1018 година при император Василий ІІ Българоубиец. Византийската власт инкорпорира целия регион във военно-административната област (тема) България, а българската патриаршия е преобразувана в Охридска архиепископия.
Балканите между 1373-1395 година.
В началото на 13 век областта е присъединена повторно към Българското царство, но след кратко владеене преминава отново във Византия в началото на 14 век, а скоро след това в Душановото царство като за столица е обявен град Скопие. След смъртта на Цар Стефан Душан империята се разпада, а в региона до Османското нашествие на Балканския полуостров доминира Прилепското кралство. След смъртта на Крали Марко през 1395 година владенията му са преобразувани първо в Битолски санджак, после преименуван на Охридски санджак, и директно присъединени към Османската империя. Части от днешна Република Македония попадат в Скопският санджак, създаден още в 1392 година с падането на града, в Дебърския санджак и Кюстендилския санджак. През 1767 година Охридска архиепископия е закрита, а нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
В средата на 19 век територията на цялата област Македония е поделена в трите вилаета - Битолски, Косовски и Солунски.
Национално възраждане
Нахлуването на просвещенските идеи от Западния свят бележат нов етап в развитието на областта, особено в постепенната еманципация на многобройното българско население. През 19 век Братя Миладинови, Райко Жинзифов, Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Йордан Хаджиконстантинов - Джинот и други възрожденци дават начало на новобългарското просветно движение, което съвпада с началото на борбата за българска църковна независимост. Главното постижение е създаването на български църковни общини във всички градски центрове със значително българско население в областта Македония, което спомага за присъединяването на много епархии към създадената през 1870 година Българска екзархия. В границите на днешна Република Македония такива общини е имало в градовете Скопие, Битоля, Велес, Дебър, Крива Паланка, Прилеп, Струмица, Щип и други, а български епархии управлявани от владици са Охридската, Битолската, Скопската, Дебърската, Велешката и Струмишката. Българската екзархия поддържа и образователната система в областта, като сред по-значимите учебни заведения са българска класическа гимназия в Битоля, българско педагогическо училище в Скопие и българско педагогическо богословско училище в Щип.
През 1876 година избухва Разловското въстание, като част от Априлското въстание, което предизвиква последната сериозна Източна криза. Според предложенията на Цариградската конференция голямата част от територията на днешна Република Македония е предвидено да бъде включена в Западнобългарски вилает, а според прелиминарния Санстефански мирен договор почти цялата географска област Македония влиза в границите на новосъздадена България. След Берлинския конгрес от 1878 година Македония остава в рамките на Османската империя, а през 1893 година се основава Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която на базата на член 23 от Берлинския договор се бори за извоюването на автономия за Македония. Илинденското въстание от 1903 година предизвиква по-активната намеса на Великите сили по Македонския въпрос. Реформите в Османската империя вървят бавно и въпреки създадения силен антагонизъм между българи, гърци и сърби, се стига до формирането на Балкански съюз между тях и започването на Балканската война през 1912 година.
В Кралство Сърбия и Югославия
Според сключения Българо-сръбски договор през 1912 година Македония се разделя на безспорна и спорна зона, първата да бъде присъединена към България, а за втората се предвиждало арбитраж от руския император. Този план трябвало да влезе в сила в случай, че не се постигне автономия на Македония32. По време на Балканската война сръбските войски окупират цялата спорна и голяма част от безспорната зона, гръцките войски заемат южна Македония, а България заема източна Македония. Съюзниците не постигат споразумение за разделянето на Македония, а след края на Междусъюзническата война се стига до фактическото разделяне на Македония на три части - Вардарска за Кралство Сърбия, Пиринска за Царство България и Егейска за Кралство Гърция. По време на Първата световна война България анексира голяма част от областта, но след Ньойския договор е принудена да се оттегли от тях и допълнително предава Струмишко на Кралство Сърбия.
В границите на Кралството на сърби, хървати и словенци Вардарска Македония е поделена на Скопска, Битолска и Щипска област, а малка част е включена към област Враня. От четирите области през 1929 година е формирана Вардарската бановина в Кралство Югославия. В периода 1920-1934 година в областта активно действат четите на Вътрешната македонска революционна организация, които водят чести сражения със сръбската полиция и жандармерия, с паравоенната организация Сдружение против българските бандити и извършват атентати срещу политически и военни лица като Жика Лазич, Велимир Прелич и други. Сръбските власти извършват терор върху населението с изявено българско самосъзнание, което в най-общи линии се застъпва за създаването на Независима Македония или за включването на цялата област Македония в Балканска федеративна република.
По време на Втората световна война
Между 6-17 април 1941 година Нацистка Германия и Фашистка Италия нападат и окупират Кралство Югославия. Видни представители на българското население, бивши дейци на ВМРО, а също и комунисти формират Български акционни комитети във Вардарска Македония, които подготвят анексията на голяма част от областта от Царство България. В Италианската окупационна зона са включени градовете Тетово, Гостивар, Струга, Дебър и Кичево.
Във Вардарска Македония липсват условия за разгръщане на масова комунистическа съпротива. Покрайненският комитет на Югославската комунистическа партия за Македония (ПКМ), начело с Методи Шатаров - Шарло, отхвърля директивата да започне въоръжена съпротива и отказва да приеме българската войска за окупаторска. Ситуацията се променя след смяната на пробългарското ръководство на партията под натиск на Югославската комунистическа партия в Коминтерна. В периода 1941-1944 година от комунистическата съпротива във Вардарска Македония загиват точно 445 души в борба с български полицейски и военни органи, което свидетелства за малочислеността на организацията в българските територии. През 1943 година българските власти, под силен германски натиск, извършват депортацията на близо 7 000 евреи от областта. След преврата от 9 септември 1944 година България се включва във войната срещу Германия и има основна роля за изтласкването на немските части от Вардарска Македония.
Федеративна Македония
Още през август 1944 година е свикано Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), самопревъзгласило се за легален ръководен орган на новосъздадената Народна република Македония до края на Втората световна война. Новата република се включва на федеративен принцип в Югославия под ръководството на Йосип Броз Тито. Несъгласните с водената политика са подложенени на силен политически терор. До началото на 1960 година са физически унищожени или въдворени в концлагери десетки хиляди души, сред които и много с изявено българско самосъзнание, включително комунистически активисти като Панко Брашнаров, Методи Андонов - Ченто, Павел Шатев, Венко Марковски и други.
В кратки срокове са проведени Езикови комисии на АСНОМ, които изработват и стандартизират македонския литературен език посредством въвеждането на македонска азбука и македонски правопис. Дадено е начало на македонска историография, която с исторически фалшификации и манипулации започва конструирането на македонска нация. В периода от края на Втората световна война до 1949 година Социалистическа република Македония пряко участва и има важна роля в два процеса: насилствената македонизация на Пиринска Македония, която се извършва под натиск от СССР и със сътрудничеството на българските власти, както и в Гръцката гражданска война (1946-1949) чрез Народоосвободителния фронт, който под шапката на Демократичната армия на Гърция се бори за отцепването на Егейска Македония от Гърция.
Проведена е колективизация на селското стопанство и индустриализация на икономиката. Преминава се в режим на планово стопанство. В рамките на СФРЮ Социалистическа република Македония е на четвърто място по площ и население. В периода 1944-1991 година се изграждат държавните и академични институции, университети, голяма част от инфраструктура, наследени от независимата Република Македония.
Независимост
На 8 септември 1991 година Република Македония обявява своята независимост от Югославия, след като е проведен референдум и започва процес по мирно отделяне от федерацията. България първа признава новата държава на 15 януари 1992 година, а Роберт Бадинтер, председател на Мирната конференция за Югославия, призовава същия месец държавите от Европейския съюз да направят същото. През 1993 година Република Македония е приета за член на ООН.
Република Македония е силно дестабилизирана от войната в Косово от 1999 година и последвалата бежанска вълна от над 350 000 етнически албанци, която е принудена да приеме. След това албански националисти се активизират от двете страни на границата, като през 2001 година се стига до военния конфликт в страната между албанската Армия за национално освобождение (АНО) и силите за сигурност на Република Македония. Същата година е подписано Охридското споразумение, с което се дават значителни граждански и политически права на македонските албанци, а скоро след това албанските бунтовници са разоръжени с помощта на НАТО.
Република Македония се стреми да се присъедини към Европейския съюз и НАТО, но основни пречки за това са влошените отношения с Гърция на първо място, заради нерешения спор за името Македония, и на второ с България, въпреки че между двете страни са подписани няколко декларации и меморандуми за добросъседтски отношения, а през 1999 година бе решен езиковия спор между България и Република Македония. Конфликтни остават въпросите за нарушаването на правата на българите в Република Македония, която от своя страна пък иска признаването на ОМО Илинден-Пирин в България.
География:
Република Македония заема около 38% от територията на географската област Македония и около 44% от населението ѝ. Тя е страна без излаз на море, но има много водни басейни на територията си. Около 25% от общата площ е обработваема и подходяща за земеделие. Най-високият връх е Голем Кораб в Кораб планина, висок 2 760 метра.
Географските координати на Република Македония се простират между 40°51' и 42°22' северна ширина и 20°27' и 23°5' източна дължина. Най-южната точка на държавата е местността Маркова нога на източния бряг на Преспанското езеро, а най-северната се намира в местността Анище, северно от село Луке, в община Крива паланка. Най-западната точка е местността Кестеняр, югозападно от Дебър, а най-източната е Ченгене кале, източно от Берово.
Република Македония има три национални парка — Пелистер, в Баба планина, планината Галичица и парка Маврово. Има и два природни резервата, Езерани и Ясен.
Държавно устройство
Република Македония е парламентарна република начело с президент, избиран за 5 години. Висш законодателен орган в страната е Събранието, което се състои от 120 депутати, избирани за 4 години. Висш изпълнителен орган в държавата е правителството начело с министър-председател.
В Македония има регистрирани около 40 политически партии, като най-силно представените са ВМРО-ДПМНЕ, Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), Либерална партия на Македония и Социалистическа партия на Македония. На последните парламентарни избори през 2006 ВМРО-ДПМНЕ (в коалиция с още няколко партии) печели 32,51 % от гласовете. На второ място остава големия Социалдемократически съюз на Македония с 23,31%, а ДСИ получава 12,12%. Останалите гласове отиват за по-малки партии.
Сегашният президент Георге Иванов е независим политик. Министър-председател е Никола Груевски от ВМРО-ДПМНЕ.
Икономика:
Република Македония има отворена пазарна икономика. Тя напуска СФРЮ като най-недоразвитата република, допринасяща за едва 5% от общата федерална продукция. До 1996 икономическият растеж е възпрепятстван от гръцко ембарго, политическа нестабилност в съседната Съюзна република Югославия и неадекватната инфраструктура. Между 1996 и 2000 има умерен растеж, но конфликтът през 2001 отново усложнява положението икономиката. Република Македония е постигнала макроикономическа стабилност, но не съумява да привлече чуждестранни инвестиции. Това е най-вече в резултат на сравнително неблагоприятното географско положение, липсата на значителни природни ресурси и неразрешения спор за името на страната.
Безработицата е на изключително високо ниво — 34,5 % към 2008, като в Европа единствено Косово има по-висок процент. Корупцията и недостигът на квалифициран труд също забавят развитието до голяма степен. Правителството предвижда икономическият растеж за 2009 да бъде общо не повече от 3%. БВП е близо $19 млрд., като в това число голям дял има и сивата икономика. На глава от населението се падат $ 9000. Средната работна заплата е 400 евро. Селското стопанство генерира 11,4% от БВП, промишлеността — 27,2% и сектора на услугите — 61,4%. Основни търговски партньори са Сърбия, Германия, Гърция и България.
Магистрала Е65
Въпреки световната финансова криза, Република Македония съумява да поддържа положителен растеж на БВП през 2009 — около 3%, с бюджетен дефицит от $ 72 милиона.
Страната разполага с неголеми запаси от полезни изкопаеми - медна, оловно-цинкова, желязна и никелова руда. Работят металургичен комбинат, химически завод, оловно-цинков завод. Има предприятия на леката, хранително-вкусовата, строителната, дървообработване, целулозно-хартиената и фармацевтичната промишлености. Производствената база е остаряла, но е в процес на умерена модернизация. Основните продукти за износ са храна (зеленчуци, плодове, яйца), напитки (вино, мляко), тютюн и стомана.
Основен селскостопански отрасъл е растениевъдството. Отглеждат се пшеница, царевица, ориз, памук, тютюн, лозя, плодове, зеленчуци и др. Животновъдство — овце, едър рогат добитък, свине, птици и други.
Въоръжени сили
Въоръжените сили на Република Македония са сформирани през 1992 година, отделяйки се от състава на Югославската национална армия. Тогава македонската армия разполага само с 4 танка Т-34 и много малък брой лични оръжия, недостатъчен за да задоволи нуждите на личния състав.
Числеността на армията е около 12 000 души. Най-големият клон са сухопътните войски. През годините Македония получава военна помощ главно от България. Пример за това са близо 100 танка Т-55, миномети "Тунджа", МТ-ЛБ, автомати, ПЗРК и боеприпаси. По време на конфликта край Тетово Украйна също помага на Македония с продажба 31 танка Т-72, вертолети Ми-24 и четири щурмовика Су-25 (последните впоследствие продадени на Грузия).
Въпреки усилията си към пригодяване на армията към стандартите на НАТО, членството на страната в алианса е отхвърлено.
Република Македония изпраща малък военен контингент от 77 войници в Ирак през юли 2003. Войските са изтеглени през ноември 2008. Към днешна дата около 170 македонски войници са разположени в Афганистан.
Република Македония (на македонска литературна норма: Република Македонија) е държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Обявява своята независимост от Югославия през 1991 година, а през 1993 година е приета за членка на ООН, но заради спора за нейното име с Гърция се употребява временната представка Бивша югославска република (БЮРМ или FYROM). Република Македония е член на Съвета на Европа, а от 2005 година е кандидат за присъединяване към Европейския съюз и НАТО.
Площ:
25 713 km² (на 148-о място)
Столица:
Скопие 42°00′ с. ш. 21°26′ и. д.
Най-голям град:
Скопие
Официален език :
Македонска литературна норма
Население (пребр., 2002):
2 022 547
Валута:
Македонски денар (MKD)
Часова зона:
CET
Лятно време:
CEST
Интернет домейн:
.mk
Телефонен код:
389
Република Македония е държава без морска граница и съставлява северозападната част на историческата област Македония, части от която се намират в България и Гърция. На изток граничи с България, на юг — с Гърция, на север — със Сърбия и Косово, а на запад — с Албания. Площта ѝ е 25 713 км², от които 25 229 км² суша и 474 км² водна площ. Столица на държавата е град Скопие, с население от 506 926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са Битоля, Куманово, Прилеп, Тетово, Охрид, Велес, Щип, Кочани, Гостивар, Кавадарци и Струмица. В Република Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2 000 m.
Етимология:
Името на държавата произлиза от древногръцкото название на царството на античните македони Μακεδονία (Makedonía). Името на античните македони - Μακεδόνες (Makedónes), произлиза от древногръцкото прилагателно μακεδνός (makednós) - висок, изтънен, имащо общ корен със съществителното μάκρος (mákros), означаващо дължина на гръцки. Смята се, че името се е тълкувало като „планинците“ или „високите“ отнасящо се до физическата характеристика на античните македони и тяхната планинска земя.
История:
Антична история на региона
През античността по-голямата част от днешна Република Македония попада в границите на Пеония, територия населена от тракийската племенна група на пеоните, докато северозападната част е населявана от племето Дардани, а югозападната от племената Енхелейци, Пелагони и Линкести, първите две от които илирийски, а вторите - молоски.
През 356 пр.н.е. Филип II Македонски инкорпорира регионите на Горна Македония в кралството си, включвайки Линкестида, Пелагония и южната част на Пеония (Девриоп). Неговият син Александър III Македонски превзема и присъединява останалата част от региона към империята си, като достига до река Дунав. През 2 век пр.н.е. региона е включен в границите на Римската империя, а през 146 пр.н.е. е създадена провинция Македония. При управлението на Диоклециан тя е разделена на две части - Macedonia Prima и Macedonia Salutaris, като голямата част от днешната територия на Република Македония побада във втората, чиято столица е град Стоби. Най-северните части на областта, включително град Скупи (дн. Скопие), е присъединена към провинция Мизия. В южните части на областта се употребява предимно гръцки език, докато в северните части преобладава латинския.
Средновековие и Османско владичество
Балканите в 7 век и склавиниите в Македония
След 580 година византийските хронисти свидетелстват за славянски нашествия в областта Македония, подпомогнати от авари и прабългари. Около 680 година в Керамисийските поля около днешния град Битоля се заселва групата от славяни, византийци и българи на Кубер, избягали от Аварския хаганат преди това. При управлението на Пресиан (836 – 852) голяма част от областта попада в границите на Първата българска държава, а през управлението на Княз Борис-Михаил (852 - 889) населението приема Християнството, а Охридска книжовна школа става важен културен и просветен център в Царство България. След завладяването на източна България от византийския император Йоан Цимисхий през 971 година столицата на България се мести последователно в Скопие, Преспа, Охрид и Битоля, до окончателното падане на България под византийска власт през 1018 година при император Василий ІІ Българоубиец. Византийската власт инкорпорира целия регион във военно-административната област (тема) България, а българската патриаршия е преобразувана в Охридска архиепископия.
Балканите между 1373-1395 година.
В началото на 13 век областта е присъединена повторно към Българското царство, но след кратко владеене преминава отново във Византия в началото на 14 век, а скоро след това в Душановото царство като за столица е обявен град Скопие. След смъртта на Цар Стефан Душан империята се разпада, а в региона до Османското нашествие на Балканския полуостров доминира Прилепското кралство. След смъртта на Крали Марко през 1395 година владенията му са преобразувани първо в Битолски санджак, после преименуван на Охридски санджак, и директно присъединени към Османската империя. Части от днешна Република Македония попадат в Скопският санджак, създаден още в 1392 година с падането на града, в Дебърския санджак и Кюстендилския санджак. През 1767 година Охридска архиепископия е закрита, а нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
В средата на 19 век територията на цялата област Македония е поделена в трите вилаета - Битолски, Косовски и Солунски.
Национално възраждане
Нахлуването на просвещенските идеи от Западния свят бележат нов етап в развитието на областта, особено в постепенната еманципация на многобройното българско население. През 19 век Братя Миладинови, Райко Жинзифов, Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Йордан Хаджиконстантинов - Джинот и други възрожденци дават начало на новобългарското просветно движение, което съвпада с началото на борбата за българска църковна независимост. Главното постижение е създаването на български църковни общини във всички градски центрове със значително българско население в областта Македония, което спомага за присъединяването на много епархии към създадената през 1870 година Българска екзархия. В границите на днешна Република Македония такива общини е имало в градовете Скопие, Битоля, Велес, Дебър, Крива Паланка, Прилеп, Струмица, Щип и други, а български епархии управлявани от владици са Охридската, Битолската, Скопската, Дебърската, Велешката и Струмишката. Българската екзархия поддържа и образователната система в областта, като сред по-значимите учебни заведения са българска класическа гимназия в Битоля, българско педагогическо училище в Скопие и българско педагогическо богословско училище в Щип.
През 1876 година избухва Разловското въстание, като част от Априлското въстание, което предизвиква последната сериозна Източна криза. Според предложенията на Цариградската конференция голямата част от територията на днешна Република Македония е предвидено да бъде включена в Западнобългарски вилает, а според прелиминарния Санстефански мирен договор почти цялата географска област Македония влиза в границите на новосъздадена България. След Берлинския конгрес от 1878 година Македония остава в рамките на Османската империя, а през 1893 година се основава Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която на базата на член 23 от Берлинския договор се бори за извоюването на автономия за Македония. Илинденското въстание от 1903 година предизвиква по-активната намеса на Великите сили по Македонския въпрос. Реформите в Османската империя вървят бавно и въпреки създадения силен антагонизъм между българи, гърци и сърби, се стига до формирането на Балкански съюз между тях и започването на Балканската война през 1912 година.
В Кралство Сърбия и Югославия
Според сключения Българо-сръбски договор през 1912 година Македония се разделя на безспорна и спорна зона, първата да бъде присъединена към България, а за втората се предвиждало арбитраж от руския император. Този план трябвало да влезе в сила в случай, че не се постигне автономия на Македония32. По време на Балканската война сръбските войски окупират цялата спорна и голяма част от безспорната зона, гръцките войски заемат южна Македония, а България заема източна Македония. Съюзниците не постигат споразумение за разделянето на Македония, а след края на Междусъюзническата война се стига до фактическото разделяне на Македония на три части - Вардарска за Кралство Сърбия, Пиринска за Царство България и Егейска за Кралство Гърция. По време на Първата световна война България анексира голяма част от областта, но след Ньойския договор е принудена да се оттегли от тях и допълнително предава Струмишко на Кралство Сърбия.
В границите на Кралството на сърби, хървати и словенци Вардарска Македония е поделена на Скопска, Битолска и Щипска област, а малка част е включена към област Враня. От четирите области през 1929 година е формирана Вардарската бановина в Кралство Югославия. В периода 1920-1934 година в областта активно действат четите на Вътрешната македонска революционна организация, които водят чести сражения със сръбската полиция и жандармерия, с паравоенната организация Сдружение против българските бандити и извършват атентати срещу политически и военни лица като Жика Лазич, Велимир Прелич и други. Сръбските власти извършват терор върху населението с изявено българско самосъзнание, което в най-общи линии се застъпва за създаването на Независима Македония или за включването на цялата област Македония в Балканска федеративна република.
По време на Втората световна война
Между 6-17 април 1941 година Нацистка Германия и Фашистка Италия нападат и окупират Кралство Югославия. Видни представители на българското население, бивши дейци на ВМРО, а също и комунисти формират Български акционни комитети във Вардарска Македония, които подготвят анексията на голяма част от областта от Царство България. В Италианската окупационна зона са включени градовете Тетово, Гостивар, Струга, Дебър и Кичево.
Във Вардарска Македония липсват условия за разгръщане на масова комунистическа съпротива. Покрайненският комитет на Югославската комунистическа партия за Македония (ПКМ), начело с Методи Шатаров - Шарло, отхвърля директивата да започне въоръжена съпротива и отказва да приеме българската войска за окупаторска. Ситуацията се променя след смяната на пробългарското ръководство на партията под натиск на Югославската комунистическа партия в Коминтерна. В периода 1941-1944 година от комунистическата съпротива във Вардарска Македония загиват точно 445 души в борба с български полицейски и военни органи, което свидетелства за малочислеността на организацията в българските територии. През 1943 година българските власти, под силен германски натиск, извършват депортацията на близо 7 000 евреи от областта. След преврата от 9 септември 1944 година България се включва във войната срещу Германия и има основна роля за изтласкването на немските части от Вардарска Македония.
Федеративна Македония
Още през август 1944 година е свикано Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), самопревъзгласило се за легален ръководен орган на новосъздадената Народна република Македония до края на Втората световна война. Новата република се включва на федеративен принцип в Югославия под ръководството на Йосип Броз Тито. Несъгласните с водената политика са подложенени на силен политически терор. До началото на 1960 година са физически унищожени или въдворени в концлагери десетки хиляди души, сред които и много с изявено българско самосъзнание, включително комунистически активисти като Панко Брашнаров, Методи Андонов - Ченто, Павел Шатев, Венко Марковски и други.
В кратки срокове са проведени Езикови комисии на АСНОМ, които изработват и стандартизират македонския литературен език посредством въвеждането на македонска азбука и македонски правопис. Дадено е начало на македонска историография, която с исторически фалшификации и манипулации започва конструирането на македонска нация. В периода от края на Втората световна война до 1949 година Социалистическа република Македония пряко участва и има важна роля в два процеса: насилствената македонизация на Пиринска Македония, която се извършва под натиск от СССР и със сътрудничеството на българските власти, както и в Гръцката гражданска война (1946-1949) чрез Народоосвободителния фронт, който под шапката на Демократичната армия на Гърция се бори за отцепването на Егейска Македония от Гърция.
Проведена е колективизация на селското стопанство и индустриализация на икономиката. Преминава се в режим на планово стопанство. В рамките на СФРЮ Социалистическа република Македония е на четвърто място по площ и население. В периода 1944-1991 година се изграждат държавните и академични институции, университети, голяма част от инфраструктура, наследени от независимата Република Македония.
Независимост
На 8 септември 1991 година Република Македония обявява своята независимост от Югославия, след като е проведен референдум и започва процес по мирно отделяне от федерацията. България първа признава новата държава на 15 януари 1992 година, а Роберт Бадинтер, председател на Мирната конференция за Югославия, призовава същия месец държавите от Европейския съюз да направят същото. През 1993 година Република Македония е приета за член на ООН.
Република Македония е силно дестабилизирана от войната в Косово от 1999 година и последвалата бежанска вълна от над 350 000 етнически албанци, която е принудена да приеме. След това албански националисти се активизират от двете страни на границата, като през 2001 година се стига до военния конфликт в страната между албанската Армия за национално освобождение (АНО) и силите за сигурност на Република Македония. Същата година е подписано Охридското споразумение, с което се дават значителни граждански и политически права на македонските албанци, а скоро след това албанските бунтовници са разоръжени с помощта на НАТО.
Република Македония се стреми да се присъедини към Европейския съюз и НАТО, но основни пречки за това са влошените отношения с Гърция на първо място, заради нерешения спор за името Македония, и на второ с България, въпреки че между двете страни са подписани няколко декларации и меморандуми за добросъседтски отношения, а през 1999 година бе решен езиковия спор между България и Република Македония. Конфликтни остават въпросите за нарушаването на правата на българите в Република Македония, която от своя страна пък иска признаването на ОМО Илинден-Пирин в България.
География:
Република Македония заема около 38% от територията на географската област Македония и около 44% от населението ѝ. Тя е страна без излаз на море, но има много водни басейни на територията си. Около 25% от общата площ е обработваема и подходяща за земеделие. Най-високият връх е Голем Кораб в Кораб планина, висок 2 760 метра.
Географските координати на Република Македония се простират между 40°51' и 42°22' северна ширина и 20°27' и 23°5' източна дължина. Най-южната точка на държавата е местността Маркова нога на източния бряг на Преспанското езеро, а най-северната се намира в местността Анище, северно от село Луке, в община Крива паланка. Най-западната точка е местността Кестеняр, югозападно от Дебър, а най-източната е Ченгене кале, източно от Берово.
Република Македония има три национални парка — Пелистер, в Баба планина, планината Галичица и парка Маврово. Има и два природни резервата, Езерани и Ясен.
Държавно устройство
Република Македония е парламентарна република начело с президент, избиран за 5 години. Висш законодателен орган в страната е Събранието, което се състои от 120 депутати, избирани за 4 години. Висш изпълнителен орган в държавата е правителството начело с министър-председател.
В Македония има регистрирани около 40 политически партии, като най-силно представените са ВМРО-ДПМНЕ, Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), Либерална партия на Македония и Социалистическа партия на Македония. На последните парламентарни избори през 2006 ВМРО-ДПМНЕ (в коалиция с още няколко партии) печели 32,51 % от гласовете. На второ място остава големия Социалдемократически съюз на Македония с 23,31%, а ДСИ получава 12,12%. Останалите гласове отиват за по-малки партии.
Сегашният президент Георге Иванов е независим политик. Министър-председател е Никола Груевски от ВМРО-ДПМНЕ.
Икономика:
Република Македония има отворена пазарна икономика. Тя напуска СФРЮ като най-недоразвитата република, допринасяща за едва 5% от общата федерална продукция. До 1996 икономическият растеж е възпрепятстван от гръцко ембарго, политическа нестабилност в съседната Съюзна република Югославия и неадекватната инфраструктура. Между 1996 и 2000 има умерен растеж, но конфликтът през 2001 отново усложнява положението икономиката. Република Македония е постигнала макроикономическа стабилност, но не съумява да привлече чуждестранни инвестиции. Това е най-вече в резултат на сравнително неблагоприятното географско положение, липсата на значителни природни ресурси и неразрешения спор за името на страната.
Безработицата е на изключително високо ниво — 34,5 % към 2008, като в Европа единствено Косово има по-висок процент. Корупцията и недостигът на квалифициран труд също забавят развитието до голяма степен. Правителството предвижда икономическият растеж за 2009 да бъде общо не повече от 3%. БВП е близо $19 млрд., като в това число голям дял има и сивата икономика. На глава от населението се падат $ 9000. Средната работна заплата е 400 евро. Селското стопанство генерира 11,4% от БВП, промишлеността — 27,2% и сектора на услугите — 61,4%. Основни търговски партньори са Сърбия, Германия, Гърция и България.
Магистрала Е65
Въпреки световната финансова криза, Република Македония съумява да поддържа положителен растеж на БВП през 2009 — около 3%, с бюджетен дефицит от $ 72 милиона.
Страната разполага с неголеми запаси от полезни изкопаеми - медна, оловно-цинкова, желязна и никелова руда. Работят металургичен комбинат, химически завод, оловно-цинков завод. Има предприятия на леката, хранително-вкусовата, строителната, дървообработване, целулозно-хартиената и фармацевтичната промишлености. Производствената база е остаряла, но е в процес на умерена модернизация. Основните продукти за износ са храна (зеленчуци, плодове, яйца), напитки (вино, мляко), тютюн и стомана.
Основен селскостопански отрасъл е растениевъдството. Отглеждат се пшеница, царевица, ориз, памук, тютюн, лозя, плодове, зеленчуци и др. Животновъдство — овце, едър рогат добитък, свине, птици и други.
Въоръжени сили
Въоръжените сили на Република Македония са сформирани през 1992 година, отделяйки се от състава на Югославската национална армия. Тогава македонската армия разполага само с 4 танка Т-34 и много малък брой лични оръжия, недостатъчен за да задоволи нуждите на личния състав.
Числеността на армията е около 12 000 души. Най-големият клон са сухопътните войски. През годините Македония получава военна помощ главно от България. Пример за това са близо 100 танка Т-55, миномети "Тунджа", МТ-ЛБ, автомати, ПЗРК и боеприпаси. По време на конфликта край Тетово Украйна също помага на Македония с продажба 31 танка Т-72, вертолети Ми-24 и четири щурмовика Су-25 (последните впоследствие продадени на Грузия).
Въпреки усилията си към пригодяване на армията към стандартите на НАТО, членството на страната в алианса е отхвърлено.
Република Македония изпраща малък военен контингент от 77 войници в Ирак през юли 2003. Войските са изтеглени през ноември 2008. Към днешна дата около 170 македонски войници са разположени в Афганистан.