Финландия
Финландия - удивително място, на което човек си дава сметка колко скъпоценни са спокойствието и редът. Сурова, но красива природа, която калява тялото и духа, топли и общителни хора, които не познават високомерието, простичък и подреден живот, който обаче не може да е скучен.
Финландия, официално Република Финландия е държава, разположена в североизточна Европа. Граничи с Балтийско море на югозапад и с Финския залив на югоизток. Съседните и страни са Швеция, Норвегия и Русия.
Обща информация:
Площ:
338 145 km² (на 64-то място)
Столица:
Хелзинки
Най-голям град:
Хелзинки
Официален език:
Фински и шведски език
Население (пребр., 2009):
5 250 275 (на 112-то място)
Валута :
евро (EUR)
Часова зона:
EET (UTC+2)
Интернет домейн:
.fi
Телефонен код:
358
История:
Ранна история
Според наличните археологически сведения, хората се заселват на територията на днешна Финландия в средата на 9 хилядолетие пр.н.е. Културата им е мезолитна, като керамика се появява около 5300 година пр.н.е. Културата на бойните брадви се разпространява по южното крайбрежие около 3200 година пр.н.е. Възможно е с нея да се появява и земеделието, но първите сигурни данни за това са от края на хилядолетието. Дори и след въвеждането на земеделието, ловът и риболовът продължават да имат голямо значение за икономиката дори в ново време, особено в северните и източни части на страната. Бронзовата епоха в днешна Финландия започва в средата на 2 хилядолетие пр.н.е., а желязната - в началото на 5 век пр.н.е. Спорен е въпросът дали в региона се заселват първи индоевропейски или фински племена.
Шведско управление
Abckiria на Микаел Агрикола, първата книга на финландски език
След няколко кръстоносни похода, през 13 век Швеция завладява територията на днешна Финландия. Шведски и немски благородници и търговци се заселват в страната, а шведският става преобладаващият език на аристокрацията, администрацията и образованието. Главен град на областта през този период е Обу (Турку), където е седалището на католическия епископ, най-високопоставената длъжност във Финландия.
След началото на Реформацията шведският крал въвежда в страната лутеранството, като във Финландия процесът преминава без вътрешна съпротива. През 16 век Микаел Агрикола публикува първите книги на фински език, а през 1640 година в Обу (Турку) е основан първият университет в страната. През 18 век войните между Швеция и Русия довеждат до двукратна окупация на Финландия от руски войски и значителни грабежи и опустошения от тяхна страна.
Велико княжество Финландия
По време на Наполеоновите войни Финландия отново е окупирана от руски войски и на 29 март 1809 година е обявена за автономно Велико княжество в лична уния с Руската империя. През следващите десетилетия страната се развива мирно, като постепенно нараства ролята на финския език и култура. Нараства ролята на Хелзинки, който се превръща в главен град на страната. През 1835 година е публикуван националният епос „Калевала“, а през 1892 година финският език получава равен статут с шведския. Важна роля в този процес има възникналото през 60-те години националистическо движение на феноманите.
През 1866-1868 година Финландия е засегната от масов глад, при който загиват около 15% от населението. През следващите години страната постепенно се възстановява, появяват се първите модерни промишлени предприятия, изграждат се железопътни линии и плавателни канали.
През целия 19 век Финландия се ползва със значителна автономия - разполага със собствен парламент и правителство и руските власти рядко се намесват във вътрешния живот на Великото княжество. През 1906 година е въведено всеобщо избирателно право, но тази либерална реформа е извършена в момент, когато руското правителство променя политиката си спрямо Финландия, ограничавайки нейната автономия. Този процес предизвиква недоволство в страната, като дори са извършени няколко атентата срещу руски представители.
Независима Финландия
Финландски ски-войски, 1940
На 6 декември 1917 година, малко след Октомврийската революция в Русия, Финландия обявява своята независимост, която е призната от руското комунистическо правителство. Малко по късно започва Финландската гражданска война между поддържащата правителството Бяла гвардия и крайнолявата Червена гвардия. Правителството успява да надделее само за няколко месеца, но войната е свързана с много насилие от двете страни, което създава продължило няколко десетилетия разделение във финландското общество. С Договора от Тарту от 1920 година е установена съветско-финландската граница, като освен територията на Великото княжество, към Финландия е присъединен и град Печенга на Баренцово море.
Според Пакта Рибентроп-Молотов Финландия попада в съветската сфера на влияние и през ноември 1939 година Съветския съюз напада Финландия. В последвалата Зимна война, въпреки многократното си числено превъзходство, съветските войски понасят много жертви и успяват да напреднат на финландска територия едва в началото на следващата година, когато Финландия е принудена да отстъпи Печенга и части от Карелия с град Виборг. След съветски бомбардировки през юни 1941 година войната между двете страни е подновена и продължава до ново примирие през 1944 година. През следващите месеци финландските войски водят Лапландската война срещу германските части, разположени в северната част на страната.
Въпреки че не успяват да си върнат Карелия и Виброг и Съветския съюз им налага тежки репарации, финландците успяват да предотвратят съветска окупация на страната. Изплащането на репарациите засилва индустриализацията в следвоенните години, като и след окончателното изплащане на репарациите търговските връзки със Съветския съюз остават важни за финландската икономика. По време на Студената война, макар формално Финландия да е неутрална, съветското влияние в страната е силно, стотици книги и филми са забранявани от цензурата, а близкият до съветското правителство политик Урхо Кеконен е президент в продължение на 26 години. Въпреки това многопартийната система и пазарната икономика са запазени.
Сривът на съветската икономика в началото на 90-те години предизвиква тежка икономическа криза във Финландия, но с помощта на започналите в края на 80-те либерални реформи тя е преодоляна сравнително бързо. През 1995 година Финландия става член на Европейския съюз. Тя реорганизира армията си според стандартите на НАТО, но няма намерение да се присъединява към тази военна организация.
Държавно устройство:
Държавното устройство на Финландия е република. Държавен глава е президентът, избиран чрез преки и тайни избори за срок от 6 г. Законодателен орган е президентът и еднокамарен парламент. Изпълнителен орган е Държавният съвет, назначаван от президента.
Административно деление:
Република Финландия е разделена на 6 провинции (ляни). Те се управляват от провинциално правителство начело с губернатор, назначен от президента на страната.
По-низшата административно териториална единица след провинцията е общината (кунта на фински: kunta). Към 2005 година в страната има 444 общини, като от 1995 година законът не прави разлика между градски и селски общини и всяка от тях може да вземе самостоятелно решение как да се самоопределя - градска или селска община. С цел по-добро управление и развитие на общините те са обединени в 20 области (маакунта на фински: maakunta), които се управляват от областни съвети.
Население:
Финландия има население от 5,25 милиона души, което я прави най-рядко населената страна в Европа след Норвегия и Исландия. Населението е разпределено изключително не равномерно по територията на страната. Докато в северната част на Финландия —- в Лапландия, гъстотата на населението е средно 1,9 човека на км², то в южна Финландия гъстотата възлиза на 62,6 души на км². Средно тя е около 17 км² за цялата страна.
В годините след Втората световна война близо половин милион финландци напускат страната и се преселват в чужбина, най-вече в Швеция, усилената индустриализация на Финландия и загубата на работа за много селскостопански работници. Тази тенденция достига своя връх през 1970 г. Официално Финландия е двуезична страна. Около 5,5% от финландските граждани посочват за свой майчин език шведския език, а 91,7% финския език. Шведското малцинство е концентрирано преди всичко в крайбрежните южни и източни райони на страната.
Финландия, официално Република Финландия е държава, разположена в североизточна Европа. Граничи с Балтийско море на югозапад и с Финския залив на югоизток. Съседните и страни са Швеция, Норвегия и Русия.
Обща информация:
Площ:
338 145 km² (на 64-то място)
Столица:
Хелзинки
Най-голям град:
Хелзинки
Официален език:
Фински и шведски език
Население (пребр., 2009):
5 250 275 (на 112-то място)
Валута :
евро (EUR)
Часова зона:
EET (UTC+2)
Интернет домейн:
.fi
Телефонен код:
358
История:
Ранна история
Според наличните археологически сведения, хората се заселват на територията на днешна Финландия в средата на 9 хилядолетие пр.н.е. Културата им е мезолитна, като керамика се появява около 5300 година пр.н.е. Културата на бойните брадви се разпространява по южното крайбрежие около 3200 година пр.н.е. Възможно е с нея да се появява и земеделието, но първите сигурни данни за това са от края на хилядолетието. Дори и след въвеждането на земеделието, ловът и риболовът продължават да имат голямо значение за икономиката дори в ново време, особено в северните и източни части на страната. Бронзовата епоха в днешна Финландия започва в средата на 2 хилядолетие пр.н.е., а желязната - в началото на 5 век пр.н.е. Спорен е въпросът дали в региона се заселват първи индоевропейски или фински племена.
Шведско управление
Abckiria на Микаел Агрикола, първата книга на финландски език
След няколко кръстоносни похода, през 13 век Швеция завладява територията на днешна Финландия. Шведски и немски благородници и търговци се заселват в страната, а шведският става преобладаващият език на аристокрацията, администрацията и образованието. Главен град на областта през този период е Обу (Турку), където е седалището на католическия епископ, най-високопоставената длъжност във Финландия.
След началото на Реформацията шведският крал въвежда в страната лутеранството, като във Финландия процесът преминава без вътрешна съпротива. През 16 век Микаел Агрикола публикува първите книги на фински език, а през 1640 година в Обу (Турку) е основан първият университет в страната. През 18 век войните между Швеция и Русия довеждат до двукратна окупация на Финландия от руски войски и значителни грабежи и опустошения от тяхна страна.
Велико княжество Финландия
По време на Наполеоновите войни Финландия отново е окупирана от руски войски и на 29 март 1809 година е обявена за автономно Велико княжество в лична уния с Руската империя. През следващите десетилетия страната се развива мирно, като постепенно нараства ролята на финския език и култура. Нараства ролята на Хелзинки, който се превръща в главен град на страната. През 1835 година е публикуван националният епос „Калевала“, а през 1892 година финският език получава равен статут с шведския. Важна роля в този процес има възникналото през 60-те години националистическо движение на феноманите.
През 1866-1868 година Финландия е засегната от масов глад, при който загиват около 15% от населението. През следващите години страната постепенно се възстановява, появяват се първите модерни промишлени предприятия, изграждат се железопътни линии и плавателни канали.
През целия 19 век Финландия се ползва със значителна автономия - разполага със собствен парламент и правителство и руските власти рядко се намесват във вътрешния живот на Великото княжество. През 1906 година е въведено всеобщо избирателно право, но тази либерална реформа е извършена в момент, когато руското правителство променя политиката си спрямо Финландия, ограничавайки нейната автономия. Този процес предизвиква недоволство в страната, като дори са извършени няколко атентата срещу руски представители.
Независима Финландия
Финландски ски-войски, 1940
На 6 декември 1917 година, малко след Октомврийската революция в Русия, Финландия обявява своята независимост, която е призната от руското комунистическо правителство. Малко по късно започва Финландската гражданска война между поддържащата правителството Бяла гвардия и крайнолявата Червена гвардия. Правителството успява да надделее само за няколко месеца, но войната е свързана с много насилие от двете страни, което създава продължило няколко десетилетия разделение във финландското общество. С Договора от Тарту от 1920 година е установена съветско-финландската граница, като освен територията на Великото княжество, към Финландия е присъединен и град Печенга на Баренцово море.
Според Пакта Рибентроп-Молотов Финландия попада в съветската сфера на влияние и през ноември 1939 година Съветския съюз напада Финландия. В последвалата Зимна война, въпреки многократното си числено превъзходство, съветските войски понасят много жертви и успяват да напреднат на финландска територия едва в началото на следващата година, когато Финландия е принудена да отстъпи Печенга и части от Карелия с град Виборг. След съветски бомбардировки през юни 1941 година войната между двете страни е подновена и продължава до ново примирие през 1944 година. През следващите месеци финландските войски водят Лапландската война срещу германските части, разположени в северната част на страната.
Въпреки че не успяват да си върнат Карелия и Виброг и Съветския съюз им налага тежки репарации, финландците успяват да предотвратят съветска окупация на страната. Изплащането на репарациите засилва индустриализацията в следвоенните години, като и след окончателното изплащане на репарациите търговските връзки със Съветския съюз остават важни за финландската икономика. По време на Студената война, макар формално Финландия да е неутрална, съветското влияние в страната е силно, стотици книги и филми са забранявани от цензурата, а близкият до съветското правителство политик Урхо Кеконен е президент в продължение на 26 години. Въпреки това многопартийната система и пазарната икономика са запазени.
Сривът на съветската икономика в началото на 90-те години предизвиква тежка икономическа криза във Финландия, но с помощта на започналите в края на 80-те либерални реформи тя е преодоляна сравнително бързо. През 1995 година Финландия става член на Европейския съюз. Тя реорганизира армията си според стандартите на НАТО, но няма намерение да се присъединява към тази военна организация.
Държавно устройство:
Държавното устройство на Финландия е република. Държавен глава е президентът, избиран чрез преки и тайни избори за срок от 6 г. Законодателен орган е президентът и еднокамарен парламент. Изпълнителен орган е Държавният съвет, назначаван от президента.
Административно деление:
Република Финландия е разделена на 6 провинции (ляни). Те се управляват от провинциално правителство начело с губернатор, назначен от президента на страната.
По-низшата административно териториална единица след провинцията е общината (кунта на фински: kunta). Към 2005 година в страната има 444 общини, като от 1995 година законът не прави разлика между градски и селски общини и всяка от тях може да вземе самостоятелно решение как да се самоопределя - градска или селска община. С цел по-добро управление и развитие на общините те са обединени в 20 области (маакунта на фински: maakunta), които се управляват от областни съвети.
Население:
Финландия има население от 5,25 милиона души, което я прави най-рядко населената страна в Европа след Норвегия и Исландия. Населението е разпределено изключително не равномерно по територията на страната. Докато в северната част на Финландия —- в Лапландия, гъстотата на населението е средно 1,9 човека на км², то в южна Финландия гъстотата възлиза на 62,6 души на км². Средно тя е около 17 км² за цялата страна.
В годините след Втората световна война близо половин милион финландци напускат страната и се преселват в чужбина, най-вече в Швеция, усилената индустриализация на Финландия и загубата на работа за много селскостопански работници. Тази тенденция достига своя връх през 1970 г. Официално Финландия е двуезична страна. Около 5,5% от финландските граждани посочват за свой майчин език шведския език, а 91,7% финския език. Шведското малцинство е концентрирано преди всичко в крайбрежните южни и източни райони на страната.