Вход за агенти
Проверка на резервация
0700 50 575
Бюлетин
Проверка на резервация
Вход за агенти
Камбоджа
Камбоджа - земя, изпълнена с диви джунгли, древна култура и изобилие от красиви храмове. Уникален микс от от луксозни хотели и рсторанти, смесващи се с древните храмове и традиционни местни пазари. Повечето чуждестранни посетители посещават тази красива земя, нетърпеливи да се докоснат до Ангкор Ват – символът на древната й култураи едно от новите чудеса на планетата.
Обща информация:
Площ:
181 040 km² (на 87-мо място)
Столица:
Пном Пен
Най-голям град:
Пном Пен
Официален език:
кхмерски
Население (пребр., 2007):
14 241 069 (на 64-то място)
Гъстота на нас.:
74 д./km²
Валута:
Камбоджански риел (KHR)
Часова зона:
+7
Интернет домейн:
.kh
Телефонен код:
885
Кралство Камбоджа (на кхмерски:) е държава в Югоизточна Азия с население над 14 милиона души. Столица на кралстовото е Пном Пен. Тя граничи на юг с Тайландския залив (известен още като Сиамски залив), на запад с Тайланд, на север с Лаос, и на изток с Виетнам.
Земеделието от дълго време е основния икономически отрасъл в Камбоджа, в който са заети 59% от населението (основно се отгледжа ориз). Важни за икономиката са също така и текстилната промишленост, туризма и строителството. Посетителите на Ангкор за 2007 г. са повече от 4 млн. През 2005 г. са открити залежи на нефт и природен газ в камбоджански териториални води, като се очаква извличането им да започне към 2011, което ще окаже благоприятен ефект върху слабата икономика на кралството.
История
Френска колония
В началото на 18 век империята престава да съществува, а през 1864 г. става протекторат на Франция. През 1887 г. заедно с Виетнам и Лаос, Камбоджа е включена в Индокитайския съюз (колония на Франция). На 24 април 1941 г. Нородом Сианук става крал на Камбоджа.
Независимост и Виетнамска война
След японската окупация по време на Втората световна война камбоджанците обявявят своята независимост през 1953 г. През 1955 г. кралят абдикира от трона в полза на своя баща, а месец по-късно е обявен за министър-председател. През 1960 г. баща му умира и Нородом Сианук отново се възкачва на трона, но не получава титлата „крал“.
Кхмерска република под диктовката на САЩ
По време на Виетнамската война военните сили на САЩ извършват бомбени нападения срещу Камбоджа. Жертвите са около 600 хил. души. През 1970 г. под „диригенството“ на ЦРУ е извършен държавен преврат и генерал Лон Нол заграбва властта и провъзгласява Кхмерската република. Крал Сианук получава политическо убежище в Китай, където влиза в съюз с радикалната прокитайска групировка на „червените кхмери“.
Режим на Червените кхмери
След 5-годишна борба, през април 1975 г., след изтеглянето на американските войски от Индокитай, властта е взета от Пол Пот и Червените кхмери. Правителството на Лон Пол е свалено и е установен режим на т.н. “аграрен социализъм“. Провъзгласена е „Демократична Кампучия“. Поставено е началото на кървава диктатура, чиито жертви са над 3 млн.души. Пол Пот е премиер на Камбоджа в периода между 1976 и 1979 г.. Той налага агресивна политика на преместване на хора от градовете в провинцията, в опит да пречисти камбоджанският народ, като стъпка към комунистическо бъдеще. Интелектуалците и буржоазията са избити.
Виетнамско присъствие
През декември 1978 г. виетнамски войски навлизат в Камбоджа и това води до свалянето на режима на Пол Пот в началото на 1979 г. Започва 10-годишна виетнамска окупация и почти 13-годишна гражданска война. На 7 януари 1979 г. новото правителство на Хун Сен провъзгласява Народна република Кампучия, която в продължение на 12 г. „осъществява програма за изграждане на миролюбива, истински демократична, неутрална Кампучия, със социалистическа специфика“.
Преход към демокрация
На 23 октомври 1991 г. в Париж, под натиска на ООН, е подписан мирен договор, който обявява примирие и дава мандат за организиране на демократични избори. Договорът е подписан между ръководителите на трите политически групировки - Червените кхмери, военните формирования на бившия премиер Сон Сан и привържениците на
Нородом Сианук.
През май 1993 г. за първи път в историята на Камбоджа се провеждат многопартийни избори, спонсорирани от ООН - избори, които помагат да се възстанови донякъде редът при управлението на коалиционно правителство. Създадено е правителство с двама министър-председатели – дългогодишния ръководител на провиетнамското правителство Хун Сен, генерален секретар на Кампучийската народна партия (КНП) и принц Нородом Ранарид, един от синовете на краля, ръководител на Монархическия обединен национален фронт за независима, неутрална, миролюбива и дружелюбна Камбоджа (FUNCIPEC).
Конституцията от 24 септември 1993 г. провъзгласява страната за конституционна монархия. Кралят се назначава от Тронен съвет и има ограничени права. Той назначава министър-председателя, но съставът на правителството се определя от парламента.
Мирът, осигурен с участието на ООН, се оказва крехък, а управляващата коалиция, поради силни политически противоречия, работи твърде неефективно. Принц Нородом Ранарид се стреми да наложи еднолично управление и да отстрани основния си политически съперник - Хун Сен. Фракционни борби между хората на краля и на Хун Сен през 1997 г. водят до свалянето от власт първото коалиционно правителство, принц Нородом Ранарид напуска пределите на страната.
Военните сблъсъци продължават до март 1998 г., когато принц Ранарид се съгласява да прекрати въоръжената борба. Главната причина за това съгласие е обявеният от Япония план за помирение чрез нови парламентарни избори. На 27 юли 1998 г. КНП печели 64 мандата, FUNCIPEC-43, партията на Сам Ранси( един от бившите ръководители на FUNCIPEC) - 15. Наблюдателите на ООН признават изборите за открити и честни.
През ноември 1998 г. КНП влиза в коалиция с FUNCIPEC. Хун Сен става министър-председател, а Нородом Ранарид - председател на Националното събрание. От 29 министерски кресла, КНП получава 15, FUNCIPEC - 14. Партията на Сам Рамси не получава нито един министерски пост и обявява резултатите за фалшифицирани. Новото правителството приема мащабна програма за развитие на страната, състояща се от политическа, икономическа и социална част, и започва изпълнението й. Предвиден е 5-годишен период за завършване на процеса на национално обединение, нормализиране на обстановката в граничните райони, укрепване на вписването в международната общност, изграждане на основите на социалното и иконимическо развитие на страната.
В началото на 1999 г. останалите все още „елементи“ на червените кхмери се предават, някои от оцелелите ръкодовители очакват присъди от съвременен трибунал на ООН и Камбоджа, подкрепен от международната общност.
На 27 юли 2003 г. се отново се провеждат избори,които са относително мирни,но преговорите за ново коалиционно правителство продължават почти една година. КНП печели 73 места, FUNCIPEC - 26, партията на Сам Ранси - 24. Въпреки че КНП печели най-много места, не успява да събере 2/3 от мнозинството, за да може да управлява сама. Хун Сен полага усилия за сформиране на коалиция, но партията на Сам Ранси и роялистката FUNCIPEC отхвърлят неговите предложения. Ответният опит на опозиционните партии за три-партийно правителство, но без Хун Сен като лидер, също пропада. След продължителни преговори лидерите на основните политически партии в Камбоджа се споразумяват за създаване на коалиция между три партии и съставяне на три партийно правителство. Предложението за разпределение на постовете идва от крал Нородом Сианук. За премиер е избран Хун Сен, за председател на Националното събрание - Сам Ранси.
През март 2004 г. Хун Сен и Нородом Ранарид започват преговори за извеждането на страната от политическата безизходица. Постигнато е споразумение за двупартийно правителство, без да се създават нови министерства. Нородом Ранарид става председател на Националното събрание, а Хун Сен премиер-министър. В новото правителство в средата на август 2004 г. с решение на Националното събрание на Камбоджа Хун Сен, лидер на КНП, е преизбран за министър-председател, а за председател на Националното събрание е преизбран принц Нородом Ранарид, председател на FUNCIPEC.
На 7 октомври 2004 г. с писмо, прочетено пред Националното събрание, крал Нородом Сианук абдикира поради здравословни причини. Формираният според Законите на монархията 9-членен Тронен съвет избира за нов крал 51-годишния син на Нородом Сианук принц Нородом Сиамони, посланик на Камбоджа в ЮНЕСКО. Коронован е на 29 октомври 2004 г.
През март 2006 г. по време на отсъствие от страната Нородом Ранарид е отстранен от длъжност ,а в последствие и от поста председател на FUNCIPEC. За нов председател на Националното събрание е избран Хенг Самрин, а за председател на FUNCIPEC Кео Расмет. Нородом Рамарид създава собствена партия „Нородом Рамарид“. Опозиционната партия на Сам Рамси остава извън правителството, като нейни представители не са влкючени в работническите комисии на парламента. В последствие депутатския имунитет на Рамси и двама депутати от неговата партия е свален.
На 1 април 2007 г. в Камбоджа се провеждат местни избори. За участие са регистрирани 12 политически партии,само 3 са представени в парламента. По предварителни данни участие са взели около 5 млн.души от регистрираните 7 799 371 избиратели в 1621 общини в 24-те провинции на страната,или 64%. КНП печели 98,3% от гласовете и ръководи позиции в 98,6% от общините. Партията на Сам Рамси печели победа в 26 общини, партията на Ранарид печели в 3 общини, а FUNCIPEC, все още формален коалиционен партньор на КНП, печели в 2 общини. Партията на принц Томико (Sangkum Jatiniym Front Party) получава общо 10 валидни гласа. Изборите се оценяват като провал за трите роялистки партии.
На 27 юли 2008 г. в относително мирна обстановка са проведени поредните парламентарни избори в страната. Отново правителството е оглавено от Хун Сен. Пред Камбоджа стоят за решаване два много важни въпроса-национално помирение и изграждане на гражданско общество с участието на цялото активно население на страната,след смъртта на Пол Пот през 1998 г. правителството приема решение за привличане под съдебна отговорност на „червените кхмери“,обвинени в геноцид срещу населението на Камбоджа. Същевременно с помощта на международното общност страната се бори срещу тероризма и корупцията,а също така се стреми към спазване на правата на човека.управлението представлява многопартийна демокрация и конституционна монархия.Следващите парламентарни избори ще се проведат през 2013 г.
Днес въпреки че кралят има големи правомощия той е „заложник в собсвения си дворец“, обграден е от приближени на премиера и почти не излиза сред народа. Хун Сен държи цялата власт в ръцете си. Той и хората му забогатяват за сметка на правителсвото. Крал Нородом Сиамони приема да стане крал под натиска на родителите си с цел да се запази монархията през 2004 г. Камбоджанците изпитват симпатии към него и го описват като „тъжен, самотен и изоставен“. Монархът прекавра по-голямата част от дните си в подписване на документи, посрещане на гости и други рутинни дейности. За разлика от баща си,който се жени 6 пъти, Сиамони е заклет ерген и надали ще остави наследник за престола. Хората на Хун Сен твърдят, че той „участва“ във властта и не е „заложник в двореца“.
Сиамони е бивш балестист и посланик на Камбоджа в ЮНЕСКО. 25 години живее във Франция и Чехословакия. Нарича Чехия „моята втора родина“. Казва, че времето в Прага, е „един от най-щастливите периоди в живота ми“. Говори отлично чешки, чете рецензии за чешки театър и гледа записи на чешки балетни и оперни изпълнения. На 22 г. завършва Академията за музикални изкуства в Прага, после се връща в Камбоджа където родителите му са държани под домашен арест от „червените кхмери“, които са на власт. Работи в градините на двореца и чисти тронната зала. Във Франция Сиамони преподава, танцува и създава хореографиите за класически камбоджански танци, както и за западен балет. Отказва се от живота, който обича, за да стане крал през 2004 г. Личният съветник на краля Сон Суберт, който е свързан с една от двете опозиционни партии, казва, че правителството блокира прокарването на две конституционни промени: създаване на потенциално силен Върховен съвет за национална отбрана, оглавяван от краля, както и на годишен Национален конгрес, който да е продължител на традицията хората да се обръщат пряко към монарха.
Държавно устройство
Камбоджа е конституционна монархия.Глава на държавата е кралят,а начело на правителството стои министър-председател.Законодателен орган е Националната асамблея,а изпълнителната власт е в ръцете на кралското семейство.Двукамарен парламент,състоящ се от Национална асамблея(122 депутати,избирани за 5години,избрани чрез всеобщо гласуване) и Сенат(61 депутати,57 избрани,2 назначени от краля и двама от Нац.асамблея).Кралят се избира от Тронен съвет измежду почти всички мъжки кандидати от кралско потекло.След провеждане на парламентарни избори член на партията на мнозинството или на коалицията на мнозинството се обявява за премиер от краля.
Природа
Камбоджа заема около 181 040 км2 като границата с Тайланд на север и на запад е 800 километра, с Лаос на североизток — 541 км, а тази на изток и югоизток с Виетнам е 1228 км. Бреговата линия покрай Тайландския залив е 443 км.
Най-характерната топографична особеност е езерната равнина, образувана вследствие на наводненията на Тонле Сап (на кхмерски: Голямо езеро), която заема около 2 590 км2 през сухия сезон и около 24 605 км2 през дъждовния. Тази гъсто населена равнина, която се използва за култивиране на влажен ориз, представлява много важна област за населението на Камбоджа. 75% от страната са разположени на възвишения от по-малко от 100 метра надморска височина, освен Кардамонските планини (най-високата точка там е 1771 метра), техните продължения на изток, Слонската верига (средна височина 500–1000 метра) и стръмният склон в Дангрекските планини (средна височина 500 метра) покрай северната граница с Тайланд.
Температурите варират от 10° до 38°. През страната минават тропични мусони: югозападният мусон духа към вътрешността в североизточна посока и носи със себе си влажен въздух от Тайландския залив/Индийския океан от май до октомври като през периода септември-октомври вали особено много. Североизточният мусон, духащ в югозападна посока към брега, предизвестява сухия сезон, ноември — март, като през януари-февруари валежите са минимални.
Забележителности в Камбоджа:
Кралският дворец, Пном Пен
Една от основните забележителности на столицата на Камбоджа – Пном Пен, е прословутият Кралски дворец. Дврецът представлява комлекс от сгради, построени от крал Нородом през 1866 г. Идеята за построяването на комлекса е луксозна резиденция, която да служи за дом на царете на кралството и място за посрещане на значими гости.
Кралският дворец е построен върху старинна крепост, наричана Бантей Кев. Комплексът се състои основно от три сгради, разделени от стена. В северната част се разполага „Сребърната пагода”, на юг е „Дворецът Кхмери”, а в централната част се намира „Тронната зала”. Дворецът обхваща площ от 174,870 квадратни метра.
Сградите на кралския комплекс са построени постепенно, а някои от тях са били демонтирани и възстановени едва през 60-те години на XX век. Част от по-старите сгради датират от XIV век.. Кралският дворец на Камбоджа е добър пример за архитектурата на Кхмерите. Типични за нейното творчество са: отбранителните стени, тронната зала, храмът на Изумрудения Буда, извисяващите се кули и стенописите.
Архитектурата на комплекса е претърпяла огромни промени в средата на миналия век. Въпреки това, дворецът запазва своя автентичен вид и се радва на хиляди посетители ежегодно. Туристите имат възможност да посетят кралските градини и езера, тронната зала и съпътстващите сгради, където са живели едни от най-значимите лидери на Кралство Камбоджа.
Езерото Тонле Сап, Камбоджа
Тонле Сап е най-голямото сладководно езеро в Кралство Камбоджа и цяла Югоизточна Азия. Често неговото наименование се превежда като „великото езеро”, както и като „голямата сладководна река”. Всъщност самият водоем представлява комбинирана система между езеро и река. Тонле Сап е определно като екологичната точка на ЮНЕСКО през 1997 година.
Езерото е от огромно значение за развитието на икономиката на Камбоджа и в частност на град Сием Реал. Главната причина за неговото важно икономическо значение е, че всъщност Тонле Сап представлява един от най-големите рибарници в света. Около 1 милион души изкарват прехраната си в рибарската индустрия.
Площта на Тонле Сап е около 2700 квадратни метра. Неговата дълбочина е изключително относителна, защото през дъждовния период, който започва през юни, тя достига до 10 метра, а през останалото време на годината варира около 1-2 метра. Площта на езерото в пълноводния му период достига невероятните 16 000 квадратни метра.
Езерото е дом на няколко стотин вида риби, водни костенурки, крокодили, както и други бозайници, които обитават неговия ареал. Над водите на езерото се разполагат обширни кейове, на някои от тях има раположени сергии и барчета, където туристите могат да се подкрепят с чаша кафе, нещо за ядене или да отнесат „част от Тонле Сап” със себе си. В околността на езерото се разполага рибарско селище, което на практика „живее” над водата. Построени са училище, магазини, колиби и всичко това върху дървени кокили.
Бантей срей, Камбоджа
Едно прекрасно чудо на архитектурата в Кралство Камбоджа, преживяло повече от 10 века е Бантей срей. Бантей срей е древен храм, датиращ от X век, посветен на хиндуисткия бог Шива. Храмът се намира в известната историческа и архитектурна област Ангор. На около 20-ина километра североизточно е разположена и основната група древни храмове в Камбоджа.
Архитектурата на Бантей срей е носител на сложни гравюри и декоративни стени, които се наблюдават и до днес. На пръв поглед сградата на храма изглежда малка, но всъщност е носител на изключително сложна архитектура и създава грешна илюзия. Храмът е много популярен сред туристите и дори е успял да си спечели определения като "скъпоценния камък" и "бижуто на Червените изкуства."
Бантей срей до голяма степен е изграден от твърд червен пясъчник. Тухла и латерит са били използвани само за оградните стени и някои структурни елементи. Храмът е известен с красотата на своите пясъчници, щурцове и фронтони. Вътрешността на храма се състои от светилище, антре, камера и три кули, както и две сгради, обособени като библиотеки.
Бантей срей е известен с дълбочината и детайлността на своите дърворезби. След построяването на храма стените му са били издълбани в сложни декорации и големи стенописи, изобразяващи комбинация от мит и история. Сцените са направени почти триизмерни, защото дълбочината на дърворезбата е над 5 см. Храмът е мястото, където можете да се докоснете до една наистина величествена историческа забележителност.
Национален музей на Камбоджа, Пном Пен
Националният музей на Камбоджа е разположен в столицата на страната Пном Пен. Той съчетава водещи експонати от историята, археологията и културата на кралството. Музеят притежава една от най-големите колекции в света на изкуството на Кхмерите, включително и скулптури, керамика, бронзови фигури и етнографски предмети.
В колекцията на Националния музея се включват над 14 000 експоната от праисторията, предмети от Кхмерската империя, както и експонати от по-ново време. Музеят е открит през 1920 година и е реновиран през 1968. Структурата на сградата му е вдъхновена от архитектурата на кхмерски храм.
Музеят не само управлява собствената си колекция, но също така и поддържа и контролира всички останали държавни музеи в Камбоджа. Като по-важни сред неговите експонати са: колекцията му от важни будистки и хиндуистки скулптури, както и откритата през 2000-та година екзпозиция на Буда, която е подкрепена от световната организация ЮНЕСКО.
Националният музей на Камбоджа се утвърждава като една от основните културни забележителности на Камбоджа. Освен с невероятното културно наследство на Кралство Камбоджа, музеят е известен и с невероятни артефакти и традиционни колекции, събрани от всички краища на света. Музеят на Камбоджа помещава най-добрата и вероятно най-голямата колекция от експонати, запазени от древното селище Ангор - над 5000 броя.
Паметникът на Независимостта, Камбоджа
Един от най-важните исторически монументи в Кралство Камбоджа е Паметникът на Независимостта, разположен в столицата Пном Пен. Монументът е построен през 1958 година, в чест на края на колониалния период и независимост на Камбоджа от Франция. Националният паметник е построен от великия архитект Ван Моливан.
Монументът се разполага на една от най-възловите точки в столицата, между булевардите Нордом и Сиенук. Статуята е построена под формата на величествен лотос. Същата форма се наблюдава и при Великия храм на Ангор. Всяка година Паметникът на Независимостта се посещава от хиляди туристи и местни жители.
В деня на националния празник на независимостта на Камбоджа паметникът се превръща в арена на чествания и церемонии. Честванията включват запалване на церемониален огън от кралски или висшестоящ служител, както и поднасяне на цветя от държавните дейци. В околността на паметника е разположен малък парк с пейки и зеленина.
Монументът е построен на пет нива. Основаната му и най-внушителна украса са 100-те змийски глави, с които е декориран. В късните следобедни часове статуята придобива топло оранжево сияние, а тогава и най-добре изпъква нейната сложна архитектура. Паметникът на Независимостта е само част от прекрасните архитектурни прозиведения на архитекта Ван Моливан. Всичките му творби, изградени в периода 1950 – 1960 година, изразяват свободата и надеждата за нов живот в Камбоджа.
Ангкорват- най-величественият храм в Камбоджа
Най-големият храмов комплекс в света Ангкорват, който се намира в Северозападна Камбоджа, има шанс да бъде провъзгласен за едно от седемте оцелели чудеса. И то ще се окаже символ на... фалоса.
Величественият Ангкорват и прилежащите към него по-малки храмове смайват не само със своите размери и изяществото на каменните си релефи, но и с тайнственото си излъчване в гъстата джунгла, която ги обгражда отвсякъде. Близо шест века той е изгубен за човечеството, докато в края на ХIХ в. не е открит от французина Анри Муо. Първоначално го смятат за будистки храм заради многобройните статуи на Буда, но после френски учени откриват първата му тайна - произходът му е хиндуистки. Постепенно изследователите разгадават в него символите на преминаващи едно в друго езически вярвания и религии, като много туристи с изненада узнават едва пред стените му, че светаята святих в Ангкор е фалосът.
Както Ангкорват, така и останалите храмове наоколо въплъщават хиндуистката представа за вселената. В центъра й е планината Меру - обител на боговете. Планината е обкръжена от Световния океан, в който плават континентите. В недрата й е скрит фалосът на Шива (лингам), който е символ на животворната сила.
Историята на Камбоджа започва през 802 г., когато крал Джаяварман II основава държавата Камбуджадеша. Той разпространява сред кхмерите култа към бога-цар, който преминава в следващите религиозни системи. Джаяварман II издига първото възвишение във формата на пирамида, върху което поставя лингам, за да му се кланят жреците. Светилището олицетворява планината Меру, а кралят в качеството си на "господар на планината" се обявява за цар-бог и владетел на вселената. Половин век по-късно крал Индраварман II изгражда върху пирамидата на своя предшественик първия храм на кралския лингам. Над столицата се извисява огромен златен фалос, който олицетворява кралската власт. Оттогава всеки монарх се чувства длъжен да строи свой храм, за да доказва мощта си, който след свършека на земния му път се превръща и в негова гробница.
Поклонението пред кралския фалос, чиято обител е храмът, се смята за държавна религия.
В началото на ХII в. кмерската цивилизация достига върха си при Суряварман II, който царува от 1113 до 1150 г. и започва строителството на Ангкорват. Той посвещава храма на бог Вишну, а не на Шива. Докато Шива е бог на разрушението и смъртта, от която се ражда животът, Вишну е бог на изграждането и хармонията. Всъщност и двете божества представляват единство в кхмерските вярвания, които за разлика от класическия хиндуизъм не отделят голямо място на Брама.
Ангкорват е храм на три тераси, като върху най-високата се издигат пет кули. С малко усилие на въображението съвременният турист може да открие, че наподобяват фалоси. Те са центрове на кхмерската вселена, около които върху стените в галериите са изобразени чрез изкусни релефи сцени от мирния живот и войните на кхмерите, както и картини от хиндуистките епоси "Рамаяна" и "Махабхарата".
Камбоджа
Кралство Камбоджа е държава в Югоизточна Азия с население над 14 милиона души. Столица на кралстовото е Пном Пен. Тя граничи на юг с Тайландския залив, на запад с Тайланд, на север с Лаос, и на изток с Виетнам. Най-характерната топографична особеност е езерната равнина, образувана вследствие на наводненията на Тонле Сап (Голямо езеро). Тази гъсто населена равнина, която се използва за култивиране на влажен ориз, представлява много важна област за населението на Камбоджа.
75% от страната са разположени на възвишения от по-малко от 100 метра надморска височина, освен Кардамонските планини (най-високата точка там е 1771 метра), техните продължения на изток, Слонската верига и стръмният склон в Дангрекските планини покрай северната граница с Тайланд. Температурите варират от 10° до 38°. През страната минават тропични мусони: югозападният мусон духа към вътрешността в североизточна посока и носи със себе си влажен въздух от Тайландския залив/Индийския океан от май до октомври като през периода септември-октомври вали особено много.
Тонле Сап е най-голямото сладководно езеро в Югоизточна Азия и Камбоджа. Това е един от най-големите рибарници в света, осигуряващ препитание за над 1 млн.души. Тук множество риби хвърлят хайвера си, а след това отрасналите малки мигрират в р.Меконг, от която годишно се добиват по 2 млн.тона риба.
Интересното за езерото Тонле Сап е, че по време на мусонните дъждове, то става пет пъти по-голямо, а дълбочината му достига 10 м. Като се има в предвид, че през останалото време дълбочината му е 1 м, а територията му 2700 кв.км.
Езерото Тонле Сап е обявено от ЮНЕСКО за биосферен резерват. Най-добро време за посещение е от декември до април, а най-близкият град е Сием Реал, на 15 км.
Ратанакири, Камбоджа е североизточна камбоджанска провинция почти недокосната от новото време. Ратанакири е предимно селскостопански район. Край столицата на провинцията Банлунг се намират големи плантации за кашу, фъстъци и каучукови дървета. Заоблените хълмове са превърнати в ниви, а по високите планински части има гъсти гори.
Тук живеят 12 племенни групи, известни под общото наименование кхмер лоеу. Тези интересни хора изповядват анимистката религия. Те носят своите старинни носии. Жените от племето крунг, си връзват на кръста саронг, но ходят с голи гърди, а жените от племето броу татуират лицата си, носят тежки обеци от слонова кост, гиздят се с гердани от мъниста и носят медни гривни на глезените. Тук не съществува електричество, течаща вода и павирани пътища, а хората живеят както са живеели техните предци.
Едно от най-красивите места тук е езерото Як Лоум, разположено в калдерата на древен вулкан. А също така непременно трябва да се видят и мините за полускъпоценни камъни. Най-добро време за посещение е от ноември до март, а най-близкият град e Банлунг.
Системата от храмове Ангкор
Ангкор е основната туристическа забележителност на Камбоджа и от 1992г. е част от световното културно аследство на ЮНЕСКО. Храмовият град се състои от много малки и големи сгради с религиозно значение. Най-известният от тях е Ангкор ват, който разкрива силнотото индуистко влияние, тъй като е построен в чест на индуисткия бог Вишну.
Характерната архитектура на храмовете ги прави много запомнящи се и различни. Обикновено се състоят от тухлена пирамида или централна висока кула, заобиколена от четири ниски кули, които символизират посоките на света. Типични са също вътрешните водохранилища, сложните обработки на камъни, както и градските стени и каналите за питейна вода. Точно тези канали са помогнали на кхмерите да отглеждат и напояват своята реколта, защото в тази местност има само 4 дъждовни месеца.
Градът Ангкор символизирал космическия ред. Тоест храмовият комплекс се явявал умален модел на космоса. Всички храмове били ориентирани към трона на боговете на върха Мару. Населените области били разделени в четирите посоки на света чрез две оси. От централния храмов комплекс излизали оси към вратите и рововете с вода, символизиращи световното море. Градът станал израз на сливането на духовната и светската власт.
За свещени в Ангкор се смятали риболовът , отглеждането на ориз и смяната на посоката на Тонле Сап (езеро) всеки сезон. Трима крале карали реката да сменя посоката си всяка година. Така искали да покажат, че владеят природните сили, които винаги им се подчинявали.
Пном Пен
Пном пен е столицата и най-големият град в Камбоджа. Разположен е на брега на река Меконг и е център на сигурността, политиката, икономиката, културното наследство и дипломацията на Камбоджа. След като веднъж бива наречен „Перлата на Азия“, градът е обявен за най-кравия град във френски стил е Индокитай през 1920г. Пном пен и Сием реап са основните туристически дестинации в Камбоджа.
Столицата е основана през 1434г. Интересна е заради богатото си културно и историческо наследство и красивата си архитектура. Има доста оцелели френски колониални сгради, разпръснати по прорежение на големите булеварди. Градът е разположен на бреговете на реките Меконг, Тонле сап и Басак и е дом на повече от 2 милиона от населението на Камбоджа (общо 14 милиона).
Пном Пен носи името на настоящия Wat Phnom. Легендата разказва, че през 1372 стара монахиня на име Лейди Пен отивала да донесе вода от река Меконг и видяла изсъхнало дърво плаващо надолу по течениетоВ дървото имало дупка, а в нея четири бронзови и една каменна статуи на Буда. Монахинята Даун Пен отнесла статуите в манастира и помолила хората да изкопаят ров близо до къщата и. Там те построили храм, като в основите му положили дървото Коки, което плавало в реката, а в храма съхранили 5-те статуи на Буда. Храмът бил кръстен Wat Phnom Daun Penh и днес се издига на малък хълм, на около 27 метра височина.
Основните туристически атракции са Кралският дворец, Националният музей, построен по време на френската колониална епоха в края на 19 век в класически Кхмер стил и Паметникът на независимостта . Пном пен е домакин на честванията за нова година и ежегодния фестивал на водата през Ноември.
Обща информация:
Площ:
181 040 km² (на 87-мо място)
Столица:
Пном Пен
Най-голям град:
Пном Пен
Официален език:
кхмерски
Население (пребр., 2007):
14 241 069 (на 64-то място)
Гъстота на нас.:
74 д./km²
Валута:
Камбоджански риел (KHR)
Часова зона:
+7
Интернет домейн:
.kh
Телефонен код:
885
Кралство Камбоджа (на кхмерски:) е държава в Югоизточна Азия с население над 14 милиона души. Столица на кралстовото е Пном Пен. Тя граничи на юг с Тайландския залив (известен още като Сиамски залив), на запад с Тайланд, на север с Лаос, и на изток с Виетнам.
Земеделието от дълго време е основния икономически отрасъл в Камбоджа, в който са заети 59% от населението (основно се отгледжа ориз). Важни за икономиката са също така и текстилната промишленост, туризма и строителството. Посетителите на Ангкор за 2007 г. са повече от 4 млн. През 2005 г. са открити залежи на нефт и природен газ в камбоджански териториални води, като се очаква извличането им да започне към 2011, което ще окаже благоприятен ефект върху слабата икономика на кралството.
История
Френска колония
В началото на 18 век империята престава да съществува, а през 1864 г. става протекторат на Франция. През 1887 г. заедно с Виетнам и Лаос, Камбоджа е включена в Индокитайския съюз (колония на Франция). На 24 април 1941 г. Нородом Сианук става крал на Камбоджа.
Независимост и Виетнамска война
След японската окупация по време на Втората световна война камбоджанците обявявят своята независимост през 1953 г. През 1955 г. кралят абдикира от трона в полза на своя баща, а месец по-късно е обявен за министър-председател. През 1960 г. баща му умира и Нородом Сианук отново се възкачва на трона, но не получава титлата „крал“.
Кхмерска република под диктовката на САЩ
По време на Виетнамската война военните сили на САЩ извършват бомбени нападения срещу Камбоджа. Жертвите са около 600 хил. души. През 1970 г. под „диригенството“ на ЦРУ е извършен държавен преврат и генерал Лон Нол заграбва властта и провъзгласява Кхмерската република. Крал Сианук получава политическо убежище в Китай, където влиза в съюз с радикалната прокитайска групировка на „червените кхмери“.
Режим на Червените кхмери
След 5-годишна борба, през април 1975 г., след изтеглянето на американските войски от Индокитай, властта е взета от Пол Пот и Червените кхмери. Правителството на Лон Пол е свалено и е установен режим на т.н. “аграрен социализъм“. Провъзгласена е „Демократична Кампучия“. Поставено е началото на кървава диктатура, чиито жертви са над 3 млн.души. Пол Пот е премиер на Камбоджа в периода между 1976 и 1979 г.. Той налага агресивна политика на преместване на хора от градовете в провинцията, в опит да пречисти камбоджанският народ, като стъпка към комунистическо бъдеще. Интелектуалците и буржоазията са избити.
Виетнамско присъствие
През декември 1978 г. виетнамски войски навлизат в Камбоджа и това води до свалянето на режима на Пол Пот в началото на 1979 г. Започва 10-годишна виетнамска окупация и почти 13-годишна гражданска война. На 7 януари 1979 г. новото правителство на Хун Сен провъзгласява Народна република Кампучия, която в продължение на 12 г. „осъществява програма за изграждане на миролюбива, истински демократична, неутрална Кампучия, със социалистическа специфика“.
Преход към демокрация
На 23 октомври 1991 г. в Париж, под натиска на ООН, е подписан мирен договор, който обявява примирие и дава мандат за организиране на демократични избори. Договорът е подписан между ръководителите на трите политически групировки - Червените кхмери, военните формирования на бившия премиер Сон Сан и привържениците на
Нородом Сианук.
През май 1993 г. за първи път в историята на Камбоджа се провеждат многопартийни избори, спонсорирани от ООН - избори, които помагат да се възстанови донякъде редът при управлението на коалиционно правителство. Създадено е правителство с двама министър-председатели – дългогодишния ръководител на провиетнамското правителство Хун Сен, генерален секретар на Кампучийската народна партия (КНП) и принц Нородом Ранарид, един от синовете на краля, ръководител на Монархическия обединен национален фронт за независима, неутрална, миролюбива и дружелюбна Камбоджа (FUNCIPEC).
Конституцията от 24 септември 1993 г. провъзгласява страната за конституционна монархия. Кралят се назначава от Тронен съвет и има ограничени права. Той назначава министър-председателя, но съставът на правителството се определя от парламента.
Мирът, осигурен с участието на ООН, се оказва крехък, а управляващата коалиция, поради силни политически противоречия, работи твърде неефективно. Принц Нородом Ранарид се стреми да наложи еднолично управление и да отстрани основния си политически съперник - Хун Сен. Фракционни борби между хората на краля и на Хун Сен през 1997 г. водят до свалянето от власт първото коалиционно правителство, принц Нородом Ранарид напуска пределите на страната.
Военните сблъсъци продължават до март 1998 г., когато принц Ранарид се съгласява да прекрати въоръжената борба. Главната причина за това съгласие е обявеният от Япония план за помирение чрез нови парламентарни избори. На 27 юли 1998 г. КНП печели 64 мандата, FUNCIPEC-43, партията на Сам Ранси( един от бившите ръководители на FUNCIPEC) - 15. Наблюдателите на ООН признават изборите за открити и честни.
През ноември 1998 г. КНП влиза в коалиция с FUNCIPEC. Хун Сен става министър-председател, а Нородом Ранарид - председател на Националното събрание. От 29 министерски кресла, КНП получава 15, FUNCIPEC - 14. Партията на Сам Рамси не получава нито един министерски пост и обявява резултатите за фалшифицирани. Новото правителството приема мащабна програма за развитие на страната, състояща се от политическа, икономическа и социална част, и започва изпълнението й. Предвиден е 5-годишен период за завършване на процеса на национално обединение, нормализиране на обстановката в граничните райони, укрепване на вписването в международната общност, изграждане на основите на социалното и иконимическо развитие на страната.
В началото на 1999 г. останалите все още „елементи“ на червените кхмери се предават, някои от оцелелите ръкодовители очакват присъди от съвременен трибунал на ООН и Камбоджа, подкрепен от международната общност.
На 27 юли 2003 г. се отново се провеждат избори,които са относително мирни,но преговорите за ново коалиционно правителство продължават почти една година. КНП печели 73 места, FUNCIPEC - 26, партията на Сам Ранси - 24. Въпреки че КНП печели най-много места, не успява да събере 2/3 от мнозинството, за да може да управлява сама. Хун Сен полага усилия за сформиране на коалиция, но партията на Сам Ранси и роялистката FUNCIPEC отхвърлят неговите предложения. Ответният опит на опозиционните партии за три-партийно правителство, но без Хун Сен като лидер, също пропада. След продължителни преговори лидерите на основните политически партии в Камбоджа се споразумяват за създаване на коалиция между три партии и съставяне на три партийно правителство. Предложението за разпределение на постовете идва от крал Нородом Сианук. За премиер е избран Хун Сен, за председател на Националното събрание - Сам Ранси.
През март 2004 г. Хун Сен и Нородом Ранарид започват преговори за извеждането на страната от политическата безизходица. Постигнато е споразумение за двупартийно правителство, без да се създават нови министерства. Нородом Ранарид става председател на Националното събрание, а Хун Сен премиер-министър. В новото правителство в средата на август 2004 г. с решение на Националното събрание на Камбоджа Хун Сен, лидер на КНП, е преизбран за министър-председател, а за председател на Националното събрание е преизбран принц Нородом Ранарид, председател на FUNCIPEC.
На 7 октомври 2004 г. с писмо, прочетено пред Националното събрание, крал Нородом Сианук абдикира поради здравословни причини. Формираният според Законите на монархията 9-членен Тронен съвет избира за нов крал 51-годишния син на Нородом Сианук принц Нородом Сиамони, посланик на Камбоджа в ЮНЕСКО. Коронован е на 29 октомври 2004 г.
През март 2006 г. по време на отсъствие от страната Нородом Ранарид е отстранен от длъжност ,а в последствие и от поста председател на FUNCIPEC. За нов председател на Националното събрание е избран Хенг Самрин, а за председател на FUNCIPEC Кео Расмет. Нородом Рамарид създава собствена партия „Нородом Рамарид“. Опозиционната партия на Сам Рамси остава извън правителството, като нейни представители не са влкючени в работническите комисии на парламента. В последствие депутатския имунитет на Рамси и двама депутати от неговата партия е свален.
На 1 април 2007 г. в Камбоджа се провеждат местни избори. За участие са регистрирани 12 политически партии,само 3 са представени в парламента. По предварителни данни участие са взели около 5 млн.души от регистрираните 7 799 371 избиратели в 1621 общини в 24-те провинции на страната,или 64%. КНП печели 98,3% от гласовете и ръководи позиции в 98,6% от общините. Партията на Сам Рамси печели победа в 26 общини, партията на Ранарид печели в 3 общини, а FUNCIPEC, все още формален коалиционен партньор на КНП, печели в 2 общини. Партията на принц Томико (Sangkum Jatiniym Front Party) получава общо 10 валидни гласа. Изборите се оценяват като провал за трите роялистки партии.
На 27 юли 2008 г. в относително мирна обстановка са проведени поредните парламентарни избори в страната. Отново правителството е оглавено от Хун Сен. Пред Камбоджа стоят за решаване два много важни въпроса-национално помирение и изграждане на гражданско общество с участието на цялото активно население на страната,след смъртта на Пол Пот през 1998 г. правителството приема решение за привличане под съдебна отговорност на „червените кхмери“,обвинени в геноцид срещу населението на Камбоджа. Същевременно с помощта на международното общност страната се бори срещу тероризма и корупцията,а също така се стреми към спазване на правата на човека.управлението представлява многопартийна демокрация и конституционна монархия.Следващите парламентарни избори ще се проведат през 2013 г.
Днес въпреки че кралят има големи правомощия той е „заложник в собсвения си дворец“, обграден е от приближени на премиера и почти не излиза сред народа. Хун Сен държи цялата власт в ръцете си. Той и хората му забогатяват за сметка на правителсвото. Крал Нородом Сиамони приема да стане крал под натиска на родителите си с цел да се запази монархията през 2004 г. Камбоджанците изпитват симпатии към него и го описват като „тъжен, самотен и изоставен“. Монархът прекавра по-голямата част от дните си в подписване на документи, посрещане на гости и други рутинни дейности. За разлика от баща си,който се жени 6 пъти, Сиамони е заклет ерген и надали ще остави наследник за престола. Хората на Хун Сен твърдят, че той „участва“ във властта и не е „заложник в двореца“.
Сиамони е бивш балестист и посланик на Камбоджа в ЮНЕСКО. 25 години живее във Франция и Чехословакия. Нарича Чехия „моята втора родина“. Казва, че времето в Прага, е „един от най-щастливите периоди в живота ми“. Говори отлично чешки, чете рецензии за чешки театър и гледа записи на чешки балетни и оперни изпълнения. На 22 г. завършва Академията за музикални изкуства в Прага, после се връща в Камбоджа където родителите му са държани под домашен арест от „червените кхмери“, които са на власт. Работи в градините на двореца и чисти тронната зала. Във Франция Сиамони преподава, танцува и създава хореографиите за класически камбоджански танци, както и за западен балет. Отказва се от живота, който обича, за да стане крал през 2004 г. Личният съветник на краля Сон Суберт, който е свързан с една от двете опозиционни партии, казва, че правителството блокира прокарването на две конституционни промени: създаване на потенциално силен Върховен съвет за национална отбрана, оглавяван от краля, както и на годишен Национален конгрес, който да е продължител на традицията хората да се обръщат пряко към монарха.
Държавно устройство
Камбоджа е конституционна монархия.Глава на държавата е кралят,а начело на правителството стои министър-председател.Законодателен орган е Националната асамблея,а изпълнителната власт е в ръцете на кралското семейство.Двукамарен парламент,състоящ се от Национална асамблея(122 депутати,избирани за 5години,избрани чрез всеобщо гласуване) и Сенат(61 депутати,57 избрани,2 назначени от краля и двама от Нац.асамблея).Кралят се избира от Тронен съвет измежду почти всички мъжки кандидати от кралско потекло.След провеждане на парламентарни избори член на партията на мнозинството или на коалицията на мнозинството се обявява за премиер от краля.
Природа
Камбоджа заема около 181 040 км2 като границата с Тайланд на север и на запад е 800 километра, с Лаос на североизток — 541 км, а тази на изток и югоизток с Виетнам е 1228 км. Бреговата линия покрай Тайландския залив е 443 км.
Най-характерната топографична особеност е езерната равнина, образувана вследствие на наводненията на Тонле Сап (на кхмерски: Голямо езеро), която заема около 2 590 км2 през сухия сезон и около 24 605 км2 през дъждовния. Тази гъсто населена равнина, която се използва за култивиране на влажен ориз, представлява много важна област за населението на Камбоджа. 75% от страната са разположени на възвишения от по-малко от 100 метра надморска височина, освен Кардамонските планини (най-високата точка там е 1771 метра), техните продължения на изток, Слонската верига (средна височина 500–1000 метра) и стръмният склон в Дангрекските планини (средна височина 500 метра) покрай северната граница с Тайланд.
Температурите варират от 10° до 38°. През страната минават тропични мусони: югозападният мусон духа към вътрешността в североизточна посока и носи със себе си влажен въздух от Тайландския залив/Индийския океан от май до октомври като през периода септември-октомври вали особено много. Североизточният мусон, духащ в югозападна посока към брега, предизвестява сухия сезон, ноември — март, като през януари-февруари валежите са минимални.
Забележителности в Камбоджа:
Кралският дворец, Пном Пен
Една от основните забележителности на столицата на Камбоджа – Пном Пен, е прословутият Кралски дворец. Дврецът представлява комлекс от сгради, построени от крал Нородом през 1866 г. Идеята за построяването на комлекса е луксозна резиденция, която да служи за дом на царете на кралството и място за посрещане на значими гости.
Кралският дворец е построен върху старинна крепост, наричана Бантей Кев. Комплексът се състои основно от три сгради, разделени от стена. В северната част се разполага „Сребърната пагода”, на юг е „Дворецът Кхмери”, а в централната част се намира „Тронната зала”. Дворецът обхваща площ от 174,870 квадратни метра.
Сградите на кралския комплекс са построени постепенно, а някои от тях са били демонтирани и възстановени едва през 60-те години на XX век. Част от по-старите сгради датират от XIV век.. Кралският дворец на Камбоджа е добър пример за архитектурата на Кхмерите. Типични за нейното творчество са: отбранителните стени, тронната зала, храмът на Изумрудения Буда, извисяващите се кули и стенописите.
Архитектурата на комплекса е претърпяла огромни промени в средата на миналия век. Въпреки това, дворецът запазва своя автентичен вид и се радва на хиляди посетители ежегодно. Туристите имат възможност да посетят кралските градини и езера, тронната зала и съпътстващите сгради, където са живели едни от най-значимите лидери на Кралство Камбоджа.
Езерото Тонле Сап, Камбоджа
Тонле Сап е най-голямото сладководно езеро в Кралство Камбоджа и цяла Югоизточна Азия. Често неговото наименование се превежда като „великото езеро”, както и като „голямата сладководна река”. Всъщност самият водоем представлява комбинирана система между езеро и река. Тонле Сап е определно като екологичната точка на ЮНЕСКО през 1997 година.
Езерото е от огромно значение за развитието на икономиката на Камбоджа и в частност на град Сием Реал. Главната причина за неговото важно икономическо значение е, че всъщност Тонле Сап представлява един от най-големите рибарници в света. Около 1 милион души изкарват прехраната си в рибарската индустрия.
Площта на Тонле Сап е около 2700 квадратни метра. Неговата дълбочина е изключително относителна, защото през дъждовния период, който започва през юни, тя достига до 10 метра, а през останалото време на годината варира около 1-2 метра. Площта на езерото в пълноводния му период достига невероятните 16 000 квадратни метра.
Езерото е дом на няколко стотин вида риби, водни костенурки, крокодили, както и други бозайници, които обитават неговия ареал. Над водите на езерото се разполагат обширни кейове, на някои от тях има раположени сергии и барчета, където туристите могат да се подкрепят с чаша кафе, нещо за ядене или да отнесат „част от Тонле Сап” със себе си. В околността на езерото се разполага рибарско селище, което на практика „живее” над водата. Построени са училище, магазини, колиби и всичко това върху дървени кокили.
Бантей срей, Камбоджа
Едно прекрасно чудо на архитектурата в Кралство Камбоджа, преживяло повече от 10 века е Бантей срей. Бантей срей е древен храм, датиращ от X век, посветен на хиндуисткия бог Шива. Храмът се намира в известната историческа и архитектурна област Ангор. На около 20-ина километра североизточно е разположена и основната група древни храмове в Камбоджа.
Архитектурата на Бантей срей е носител на сложни гравюри и декоративни стени, които се наблюдават и до днес. На пръв поглед сградата на храма изглежда малка, но всъщност е носител на изключително сложна архитектура и създава грешна илюзия. Храмът е много популярен сред туристите и дори е успял да си спечели определения като "скъпоценния камък" и "бижуто на Червените изкуства."
Бантей срей до голяма степен е изграден от твърд червен пясъчник. Тухла и латерит са били използвани само за оградните стени и някои структурни елементи. Храмът е известен с красотата на своите пясъчници, щурцове и фронтони. Вътрешността на храма се състои от светилище, антре, камера и три кули, както и две сгради, обособени като библиотеки.
Бантей срей е известен с дълбочината и детайлността на своите дърворезби. След построяването на храма стените му са били издълбани в сложни декорации и големи стенописи, изобразяващи комбинация от мит и история. Сцените са направени почти триизмерни, защото дълбочината на дърворезбата е над 5 см. Храмът е мястото, където можете да се докоснете до една наистина величествена историческа забележителност.
Национален музей на Камбоджа, Пном Пен
Националният музей на Камбоджа е разположен в столицата на страната Пном Пен. Той съчетава водещи експонати от историята, археологията и културата на кралството. Музеят притежава една от най-големите колекции в света на изкуството на Кхмерите, включително и скулптури, керамика, бронзови фигури и етнографски предмети.
В колекцията на Националния музея се включват над 14 000 експоната от праисторията, предмети от Кхмерската империя, както и експонати от по-ново време. Музеят е открит през 1920 година и е реновиран през 1968. Структурата на сградата му е вдъхновена от архитектурата на кхмерски храм.
Музеят не само управлява собствената си колекция, но също така и поддържа и контролира всички останали държавни музеи в Камбоджа. Като по-важни сред неговите експонати са: колекцията му от важни будистки и хиндуистки скулптури, както и откритата през 2000-та година екзпозиция на Буда, която е подкрепена от световната организация ЮНЕСКО.
Националният музей на Камбоджа се утвърждава като една от основните културни забележителности на Камбоджа. Освен с невероятното културно наследство на Кралство Камбоджа, музеят е известен и с невероятни артефакти и традиционни колекции, събрани от всички краища на света. Музеят на Камбоджа помещава най-добрата и вероятно най-голямата колекция от експонати, запазени от древното селище Ангор - над 5000 броя.
Паметникът на Независимостта, Камбоджа
Един от най-важните исторически монументи в Кралство Камбоджа е Паметникът на Независимостта, разположен в столицата Пном Пен. Монументът е построен през 1958 година, в чест на края на колониалния период и независимост на Камбоджа от Франция. Националният паметник е построен от великия архитект Ван Моливан.
Монументът се разполага на една от най-възловите точки в столицата, между булевардите Нордом и Сиенук. Статуята е построена под формата на величествен лотос. Същата форма се наблюдава и при Великия храм на Ангор. Всяка година Паметникът на Независимостта се посещава от хиляди туристи и местни жители.
В деня на националния празник на независимостта на Камбоджа паметникът се превръща в арена на чествания и церемонии. Честванията включват запалване на церемониален огън от кралски или висшестоящ служител, както и поднасяне на цветя от държавните дейци. В околността на паметника е разположен малък парк с пейки и зеленина.
Монументът е построен на пет нива. Основаната му и най-внушителна украса са 100-те змийски глави, с които е декориран. В късните следобедни часове статуята придобива топло оранжево сияние, а тогава и най-добре изпъква нейната сложна архитектура. Паметникът на Независимостта е само част от прекрасните архитектурни прозиведения на архитекта Ван Моливан. Всичките му творби, изградени в периода 1950 – 1960 година, изразяват свободата и надеждата за нов живот в Камбоджа.
Ангкорват- най-величественият храм в Камбоджа
Най-големият храмов комплекс в света Ангкорват, който се намира в Северозападна Камбоджа, има шанс да бъде провъзгласен за едно от седемте оцелели чудеса. И то ще се окаже символ на... фалоса.
Величественият Ангкорват и прилежащите към него по-малки храмове смайват не само със своите размери и изяществото на каменните си релефи, но и с тайнственото си излъчване в гъстата джунгла, която ги обгражда отвсякъде. Близо шест века той е изгубен за човечеството, докато в края на ХIХ в. не е открит от французина Анри Муо. Първоначално го смятат за будистки храм заради многобройните статуи на Буда, но после френски учени откриват първата му тайна - произходът му е хиндуистки. Постепенно изследователите разгадават в него символите на преминаващи едно в друго езически вярвания и религии, като много туристи с изненада узнават едва пред стените му, че светаята святих в Ангкор е фалосът.
Както Ангкорват, така и останалите храмове наоколо въплъщават хиндуистката представа за вселената. В центъра й е планината Меру - обител на боговете. Планината е обкръжена от Световния океан, в който плават континентите. В недрата й е скрит фалосът на Шива (лингам), който е символ на животворната сила.
Историята на Камбоджа започва през 802 г., когато крал Джаяварман II основава държавата Камбуджадеша. Той разпространява сред кхмерите култа към бога-цар, който преминава в следващите религиозни системи. Джаяварман II издига първото възвишение във формата на пирамида, върху което поставя лингам, за да му се кланят жреците. Светилището олицетворява планината Меру, а кралят в качеството си на "господар на планината" се обявява за цар-бог и владетел на вселената. Половин век по-късно крал Индраварман II изгражда върху пирамидата на своя предшественик първия храм на кралския лингам. Над столицата се извисява огромен златен фалос, който олицетворява кралската власт. Оттогава всеки монарх се чувства длъжен да строи свой храм, за да доказва мощта си, който след свършека на земния му път се превръща и в негова гробница.
Поклонението пред кралския фалос, чиято обител е храмът, се смята за държавна религия.
В началото на ХII в. кмерската цивилизация достига върха си при Суряварман II, който царува от 1113 до 1150 г. и започва строителството на Ангкорват. Той посвещава храма на бог Вишну, а не на Шива. Докато Шива е бог на разрушението и смъртта, от която се ражда животът, Вишну е бог на изграждането и хармонията. Всъщност и двете божества представляват единство в кхмерските вярвания, които за разлика от класическия хиндуизъм не отделят голямо място на Брама.
Ангкорват е храм на три тераси, като върху най-високата се издигат пет кули. С малко усилие на въображението съвременният турист може да открие, че наподобяват фалоси. Те са центрове на кхмерската вселена, около които върху стените в галериите са изобразени чрез изкусни релефи сцени от мирния живот и войните на кхмерите, както и картини от хиндуистките епоси "Рамаяна" и "Махабхарата".
Камбоджа
Кралство Камбоджа е държава в Югоизточна Азия с население над 14 милиона души. Столица на кралстовото е Пном Пен. Тя граничи на юг с Тайландския залив, на запад с Тайланд, на север с Лаос, и на изток с Виетнам. Най-характерната топографична особеност е езерната равнина, образувана вследствие на наводненията на Тонле Сап (Голямо езеро). Тази гъсто населена равнина, която се използва за култивиране на влажен ориз, представлява много важна област за населението на Камбоджа.
75% от страната са разположени на възвишения от по-малко от 100 метра надморска височина, освен Кардамонските планини (най-високата точка там е 1771 метра), техните продължения на изток, Слонската верига и стръмният склон в Дангрекските планини покрай северната граница с Тайланд. Температурите варират от 10° до 38°. През страната минават тропични мусони: югозападният мусон духа към вътрешността в североизточна посока и носи със себе си влажен въздух от Тайландския залив/Индийския океан от май до октомври като през периода септември-октомври вали особено много.
Тонле Сап е най-голямото сладководно езеро в Югоизточна Азия и Камбоджа. Това е един от най-големите рибарници в света, осигуряващ препитание за над 1 млн.души. Тук множество риби хвърлят хайвера си, а след това отрасналите малки мигрират в р.Меконг, от която годишно се добиват по 2 млн.тона риба.
Интересното за езерото Тонле Сап е, че по време на мусонните дъждове, то става пет пъти по-голямо, а дълбочината му достига 10 м. Като се има в предвид, че през останалото време дълбочината му е 1 м, а територията му 2700 кв.км.
Езерото Тонле Сап е обявено от ЮНЕСКО за биосферен резерват. Най-добро време за посещение е от декември до април, а най-близкият град е Сием Реал, на 15 км.
Ратанакири, Камбоджа е североизточна камбоджанска провинция почти недокосната от новото време. Ратанакири е предимно селскостопански район. Край столицата на провинцията Банлунг се намират големи плантации за кашу, фъстъци и каучукови дървета. Заоблените хълмове са превърнати в ниви, а по високите планински части има гъсти гори.
Тук живеят 12 племенни групи, известни под общото наименование кхмер лоеу. Тези интересни хора изповядват анимистката религия. Те носят своите старинни носии. Жените от племето крунг, си връзват на кръста саронг, но ходят с голи гърди, а жените от племето броу татуират лицата си, носят тежки обеци от слонова кост, гиздят се с гердани от мъниста и носят медни гривни на глезените. Тук не съществува електричество, течаща вода и павирани пътища, а хората живеят както са живеели техните предци.
Едно от най-красивите места тук е езерото Як Лоум, разположено в калдерата на древен вулкан. А също така непременно трябва да се видят и мините за полускъпоценни камъни. Най-добро време за посещение е от ноември до март, а най-близкият град e Банлунг.
Системата от храмове Ангкор
Ангкор е основната туристическа забележителност на Камбоджа и от 1992г. е част от световното културно аследство на ЮНЕСКО. Храмовият град се състои от много малки и големи сгради с религиозно значение. Най-известният от тях е Ангкор ват, който разкрива силнотото индуистко влияние, тъй като е построен в чест на индуисткия бог Вишну.
Характерната архитектура на храмовете ги прави много запомнящи се и различни. Обикновено се състоят от тухлена пирамида или централна висока кула, заобиколена от четири ниски кули, които символизират посоките на света. Типични са също вътрешните водохранилища, сложните обработки на камъни, както и градските стени и каналите за питейна вода. Точно тези канали са помогнали на кхмерите да отглеждат и напояват своята реколта, защото в тази местност има само 4 дъждовни месеца.
Градът Ангкор символизирал космическия ред. Тоест храмовият комплекс се явявал умален модел на космоса. Всички храмове били ориентирани към трона на боговете на върха Мару. Населените области били разделени в четирите посоки на света чрез две оси. От централния храмов комплекс излизали оси към вратите и рововете с вода, символизиращи световното море. Градът станал израз на сливането на духовната и светската власт.
За свещени в Ангкор се смятали риболовът , отглеждането на ориз и смяната на посоката на Тонле Сап (езеро) всеки сезон. Трима крале карали реката да сменя посоката си всяка година. Така искали да покажат, че владеят природните сили, които винаги им се подчинявали.
Пном Пен
Пном пен е столицата и най-големият град в Камбоджа. Разположен е на брега на река Меконг и е център на сигурността, политиката, икономиката, културното наследство и дипломацията на Камбоджа. След като веднъж бива наречен „Перлата на Азия“, градът е обявен за най-кравия град във френски стил е Индокитай през 1920г. Пном пен и Сием реап са основните туристически дестинации в Камбоджа.
Столицата е основана през 1434г. Интересна е заради богатото си културно и историческо наследство и красивата си архитектура. Има доста оцелели френски колониални сгради, разпръснати по прорежение на големите булеварди. Градът е разположен на бреговете на реките Меконг, Тонле сап и Басак и е дом на повече от 2 милиона от населението на Камбоджа (общо 14 милиона).
Пном Пен носи името на настоящия Wat Phnom. Легендата разказва, че през 1372 стара монахиня на име Лейди Пен отивала да донесе вода от река Меконг и видяла изсъхнало дърво плаващо надолу по течениетоВ дървото имало дупка, а в нея четири бронзови и една каменна статуи на Буда. Монахинята Даун Пен отнесла статуите в манастира и помолила хората да изкопаят ров близо до къщата и. Там те построили храм, като в основите му положили дървото Коки, което плавало в реката, а в храма съхранили 5-те статуи на Буда. Храмът бил кръстен Wat Phnom Daun Penh и днес се издига на малък хълм, на около 27 метра височина.
Основните туристически атракции са Кралският дворец, Националният музей, построен по време на френската колониална епоха в края на 19 век в класически Кхмер стил и Паметникът на независимостта . Пном пен е домакин на честванията за нова година и ежегодния фестивал на водата през Ноември.