Израел

Вашата оценка 5 от 2 гласа
Израел - свещената земя на една съвременна страна.

Свещената земя на Израел приютява еврейския народ и посреща хиляди поклонници годишно, пожелали да стъпят на нейна територия, да видят и да се разходят по древните й земи, да се докоснат до миналото, да получат успокоение и да се доближат до Бог. Всичко в Израел има свое значение и мистериозно минало.



Израел е съвременна държава в Близкия изток, югоизточната част на Средиземно море. Израел е република с парламентарна демокрация и със засилени функции на министър-председателя, който се избира пряко от народа. Тя е единствената еврейска държава в света.
Израел граничи с Ливан, Сирия, Йордания и Египет, но има мирни договори само с последните две държави. Има излаз на Средиземно море, залива Ейлат/Акаба на Червено море, и Мъртво море. В Израел живеят главно евреи. Най-многобройните малцинства в страната са израелските араби - мюсюлмани, християни и други. В Израел има палестинска автономия на територията на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, която е на път да се превърне в отделна държава. В Израел има и много източноправославни неараби, предимно имигранти от бившия Съветски съюз. Там живеят и около 50 хил. български евреи.
Туризмът е много добре развит отрасъл с добра инфраструктура. Годишно страната се посещава от 1,5 милиона туристи и има приходи от близо 2 милиарда щатски долара.

Климат - субтропичен, средиземноморски
Средни температури - януари (6,18°С); юли (24,30°С)
Официален език - Иврит и Арабски
Столица - Йерусалим
Най-голям град - Йерусалим
Валута - Нов Шекел (ILS)
Население - 7 100 000 души (2003)
Етнически състав - евреи - 83,1%, палестински араби - 16,8%
Религия – юдаисти - 88,3%, мюсюлмани - 9%, православни - 30,5%, гръко-католици - 38,1%, католици - 15,2%, протестанти - 5,6%
Часова зона UTC +2
Телефонен код + 972
Internet TLD .il
Ландшафт - Страната е разположена на брега на Средиземно море и по крайбрежието представлява хълмиста и плодородна равнина. На изток се променя до слабо разчленено плато с височина 500-800 м, спускащо се стръмно към падината Гхор. Там протича най-значителната река Йордан и се е образувала най-дълбоката депресия на земята - Мъртво море (-392 м). Това е най-ниската точка на планетата. Река Йордан оформя естествената граница между Израел и Йордания. Пустинята Негев (част от пустинята Синай), доминира в южния край на страната.

Официални празници:
Рош Ашана (Еврейската Нова Година – празнува се между 5 септември и 5 октомври), Йом Кипур (Ден на изкуплението – празнува се между 14 септември и 14 октомври), Сукот (празнува се между 19 септември и 19 октомври), Симхат Тора (Ден на радостта към Тората – празнува се между 26 септември и 26 октомври), Пасха (празнува се между 26 март и 26 април), Йом ха Ацмаут (Ден на независимостта – празнува се между 15 април и 15 май), Шавуот (Ден на Светия Дух – празнува се между 15 май и 14 юни).



География:
Израел се намира на източния бряг на Средиземно море, между Ливан на север, Сирия на североизток, Йордания на изток и Египет на югозапад. В най-южния си край има ограничен излаз на Червено море. Територията на Израел, без да се включват областите, завладени през Шестдневната война от 1967 година, е около 20 770 km². Общата територия под израелска юрисдикция включва още Източен Йерусалим и Голанските възвишения и е с площ 22 072 km². С включване на зоните на Западния бряг, които са част от Палестинската автономия, но на практика са под военен и частичен граждански контрол на Израел, територията на страната е 27 799 km².
Въпреки малкия си размер, в Израел има множество различни природногеографски области — от пустинята Негев на юг до планините в Галилея, Кармел и Голан на север. В Израелската крайбрежна равнина до Средиземно море живеят около 70% от жителите на страната. На изток от централната хълмиста област се намира Йорданската рифтова долина, малка част от дългата 6500 km Голяма рифтова долина. Река Йордан тече по Йорданската рифтова долина от планината Хермон през долината Хула и Галилейското езеро до Мъртво море, най-ниската точка на световната суша.
Уникални за Израел и съседния Синайски полуостров са ерозионните образувания, подобни на циркуси, наричани махтеш. Най-големият махтеш в света е Рамон в пустинята Негев, който има размери 40 на 8 km. Според доклад за състоянието на околната среда в Средиземноморието, в Израел има най-голям брой растителни видове на единица площ.
Температурите в Израел варират в широки граници, особено през зимата. В планинските райони времето може да бъде ветровито и студено, понякога дори с валежи от сняг. В Йерусалим обикновено сняг вали поне веднъж годишно. В същото време крайбрежните градове, като Тел Авив и Хайфа, имат типичен средиземноморски климат, с хладна и дъждовна зима и дълго горещо лято. Най-високата температура, измервана в Азия, е 53,7°C, отчетени през 1942 година в кибуца Тират Зви в северната част на долината на река Йордан. Между май и септември валежите в Израел са рядкост.Поради оскъдността на водните ресурси, в страната са развити различни технологии за спестяване на вода, като капковото напояване. Израелците се възползват от топлия и сух климат на страната, за да произвеждат слънчева енергия, като страната е най-големият производител в света на глава от населението.

История:
Израел е създадена през 1948 г. с резолюция на ООН. Създаването на Израел има дълга предистория, чието начало е в зараждането на ционизма. Две произведения изиграват значителна роля за утвърждаването на ционистката идея - "Рим и Йерусалим" на Мозес Хес и "Еврейската държава – опит за модерно разрешение на еврейския въпрос" на Теодор Херцел.
Основаването на държавата Израел е част от хилядолетната история на евреите. Полулегендарното Давидово царство е първото единно държавно формирование на евреите. Според повечето историци, то е съществувало между 1020 и 930 година преди Христа и е основано, след като еврейските народи в Ерец Израел, преди това обединени в племена от т.нар. Съдии на Израил, образуват съюз. Саул от племето на последния според книгата Битие син на Иаков Венямин става първият цар на държавата (разказано е в Библията, Първа книга на царете). Вторият (или третият, ако се брои Йевостей) цар — Давид, определя за столица Йерусалим и укрепва царството. Към 930 година пр. Хр. обаче то отслабва и се разпада на Израилско и Юдейско царство. Към 720 пр. Хр. Асирия превзема Израил, а Юдея пада под вавилонска власт около 586 г. Така е поставено началото на т.нар. изселване на еврейския народ към Вавилон.
През 538 пр. Хр. цар Кир Велики дава свобода на всички покорени народи и така евреите се завръщат в първоначалните си територии. Впоследствие териториите на днешен Израел попадат под властта на Александър Велики, а впоследствие и на Римската империя. Създават се васални на Рим еврейски полудържави в рамките на провинция Сирия. През 66 сл. Хр. евреите организират въстание, но то е смазано от римляните, а през 70 г. император Тит нарежда Йерусалим и Храмът на Соломон да бъдат разрушени. От този момент нататък римляните започват активни гонения на евреите. Около 617 година византийският император Ираклий официално забранява еврейската религия (която вече е приемана за отделна от християнството). От 636 година сл. Хр. започва арабското нашествие, продължило до 1099 (Първи кръстоносен поход). До 13 век Израел е владян от християните-кръстоносци, но към 13 век те го напускат и мюсюлманите окончателно завладяват тези територии. До 1517 година управляват Мамелюците, а от 1517 до 1917 — Османската империя. До 19 век в Израел почти не са останали евреи — населението е предимно от арабски мюсюлмани и християни, а евреите са под 10%.
Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма. Това явление е известно като Хаскала и довежда до появата на ционисткото движение през 1897 година, целящо създаване на "Еврейски национален дом" (държава). В началото на 20 век се появяват няколко предложения къде да бъде основана еврейската държава. Сериозно обмислян вариант е била т.нар. Британска програма за Уганда, предложена от Британската империя на Теодор Херцл към 1903 г., според която британците са склонни да предоставят част от Източноафриканския протекторат, но тази идея не бива осъществена. Смъртта на Херцл през 1904 г. предизвиква разделение в движението, като се обособяват ционисти (с комунистически или социалистически възгледи) и ортодоксални евреи.
След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и са способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души. Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. Голяма част от новодошлите хора по тези земи са ционистите-социалисти, противопоставящи се на ортодоксалното еврейство. Създават се първите колективни стопанства (кибуци). Ционистите започват да развиват профсъюзи, поемат контрола над здравеопазването, образованието и икономиката. Британският мандат е прекратен през 1948 година и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава. Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави. В следващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски войници нападат новата държава,22 с което е поставено началото на израелско-арабските войни и на съвременния Израелско-арабски конфликт.

Държавно устройство:
Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма. Това явление е известно като Хаскала и довежда до появата на ционисткото движение през 1897 година, целящо създаване на "Еврейски национален дом" (държава). В началото на 20 век се появяват няколко предложения къде да бъде основана еврейската държава. Сериозно обмислян вариант е била т.нар. Британска програма за Уганда, предложена от Британската империя на Теодор Херцл към 1903 г., според която британците са склонни да предоставят част от Източноафриканския протекторат, но тази идея не бива осъществена. Смъртта на Херцл през 1904 г. предизвиква разделение в движението, като се обособяват ционисти (с комунистически или социалистически възгледи) и ортодоксални евреи.
След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и са способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души. Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. Голяма част от новодошлите хора по тези земи са ционистите-социалисти, противопоставящи се на ортодоксалното еврейство. Създават се първите колективни стопанства (кибуци). Ционистите започват да развиват профсъюзи, поемат контрола над здравеопазването, образованието и икономиката. Британският мандат е прекратен през 1948 година и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава. Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави. В следващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски войници нападат новата държава,22 с което е поставено началото на израелско-арабските войни и на съвременния Израелско-арабски конфликт.



Административно деление:
Съществуват 57 общини с повече от 20 000 жители, 145 местни съветници, които управляват агломерации с население от 2000 до 20 000 човека и 55 областни съвета, обединяващи 845 села. Местната власт е контролирана от министъра на вътрешните работи, който подготвя законопроектите, отнасящи се до общините, одобрява данъците, бюджета им и вътрешните им правилници.
Страната е разделена на 6 административни области: Йерусалим, Север (Назарет), Хайфа, Център (Рамле), Тел Авив, Юг (Беер Шеба).

Външна политика и въоръжени сили:
На практика в състояние на постоянен конфликт, Израел води изключително сложна външна политика, ограничавайки контактите с проарабски страни от една страна, и постоянно търсейки партньори от друга.

Външна политика:
Израел се присъединява към ООН на 11 май 1949 година. Оттогава насам страната поддържа дипломатически отношения със 163 от 191 държави-членки на организацията. От 1967 година Израел поддържа отношения и с арабските и мюсюлмански страни, а от 1979 и 1994 съответно има споразумения за свободно преминаване на границите с Египет и Йордания. Някои държави първоначално са поддържали дипломатически отношения с еврейската държава, но впоследствие ги прекратяват (напр. Боливия, Венецуела, Мавритания през 2009; Нигер; Иран през 1979; Никарагуа през 2010); други не признават изобщо суверенитета ѝ (напр. Северна Корея, Сирия Ирак, Тунис). Израел е в добри отношения със страните от Европейския съюз, Китай, Русия, Сингапур, Етиопия, Мианмар и е в отлични взаимоотношения с Индия и САЩ.
Израел се намира в центъра на т.нар. Израелско-арабски конфликт, който е определящ за цялата му външна политика. Началото и причините на този конфликт са обект на множество спорове, но като цяло има две оформени гледни точки:
Израелско-арабският конфликт започва след създаването на ционисткото движение и последвалите го вълни от еврейски имигранти към т.нар. Обетована земя;
Израелско-арабският конфликт е предизвикан от арабския национализъм, чиято основна цел е да обедини всички арабски народи в единна нация, сплотени от общ език, религия и култура.
Земите на днешен Израел, вкл. Палестина, са възприемани от евреите като "национален дом за еврейския народ", докато панарабистите ги считат за изконна територия на палестинските араби.
Въпросният Израелско-арабски конфликт е причина за редица войни между държавата Израел и заобикалящите я мюсюлмански страни — най-вече Египет и Сирия. Такива са Арабско-израелската война от 1948, Суецката криза (1956), Шестдневната война (1967), Война на Йом Кипур (1973), операция Отбранителен щит срещу Интифадата ал-Акса (2002) и войната с Ливан (2006). Израел побеждава във всички тези войни (с изключение на Суецката криза, където въпреки египетската победа спечелва Синайския полуостров).

Икономика:
Израел е технологично силно развита пазарна икономика със значителен държавен сектор. През 2007 година Израел е на 44-то място в света по брутен вътрешен продукт (232,7 милиарда долара) и на 22-ро по брутен вътрешен продукт на глава от населението (33 299 долара/човек) по паритет на покупателната способност.
Въпреки ограничените природни ресурси на страната, интензивното развитие на селското стопанство дава възможност на Израел да задоволява нуждите си от храни, с изключение на зърно и месо. Други основни продукти от вноса, достигащ 47,8 милиарда долара (2006), са изкопаемите горива, суровините за промишлеността и военното оборудване.Израелският износ, в размер на 42,9 милиарда долара (2006), е главно на плодове и зеленчуци, фармацевтични продукти, софтуер, химически продукти, военно оборудване и обработени диаманти.
Туризмът, особено религиозният, е много добре развит отрасъл с добра инфраструктура. Годишно страната се посещава от 3 милиона туристи (2008).



Население:
Население — 6 780 000 жит. Гъстота — 323.2 жит. на кв. км. Естествен прираст — 15. Средна продължителност на живота — мъже — 76 г., жени — 79 г.
Етнически състав — евреи — 83.1%, палестински араби — 16.8%, други — 0.1%.
Официални езици — иврит (староеврейски) и арабски. Други — идиш, испански, английски, руски.
Университет Бар-Илан
Конфесионален състав — юдаисти — 88.3%, мюсюлмани — 9.0% (от тях сунити — 86.9%, шиити-друзи — 13.1%), християни — 2.7% (от тях православни — 30.5%, гръко-католици (униати) — 38.1%, католици — 15.2%, протестанти — 5.6%, други — 10.6%).
В Израел живеят около 50 000 български евреи.

Образование:
В Израел продължителността на образованието има средно очаквана продължителност 15 години и процент на грамотност от 97.1%, според ООН.
Образованието е задължително за деца между 3 и 18 години.

Култура:
Културата в Израел е представена по различен начин. Тя бива „местна“ и „вносна“. Въпреки факта, че е сравнително млада държава, на територията на Израел има вече създадени традиции в различните направления на културата — изградени са модерни зали — галерии, в които са представени евреи — творци от цял свят. Един от известните театри е театър „Гешер“- т.н. руски театър. През 1995 година идват хиляди руски имигранти — музиканти, които сформират състава на държавния театър и филхармония, стават „ядрото“ на културния живот в по-големите градове. Част от тях не са с еврейски произход, но поради големия принос за културния живот на страната те приемат юдаизма и биват признати за евреи.
Световни знаменитости в днешно време правят задължителна „спирка“ в Тел Авив и Йерусалим по време на световните си турнета. По време на национални празници и тържества на евреи, дошли от различни краища на света, се провеждат качествени концерти и тържества, на които се канят чуждестранни състави — театрални, балетни, фолклорни, музикални, които неизменно спомагат за повишаване нивото на местните културни прояви. Изявите са изключително прецизно подбрани — както за задоволяване интересите на „местните — изселилите се от дадена страна евреи и носталгичните им спомени“, така и за представяне на чужди култури пред по-широка публика. Т.е. работи се на принципа „Всичко, което ни липсва- можем да си го внесем от чужбина!“ Прави се всичко в полза на развитието на творческите наклонности на младото поколение — изградени са модерни центрове за деца и възрастни, желаещи сами да се докоснат до „голямото изкуство“. Те са посещавани целогодишно — провеждат се уърк-шопове, правят се инсталации… Провеждат се спектакли на открито, сцените са направо на улицата и в тях публиката неусетно става участник в представлението. Старият квартал Неве Цедек на Тел Авив е територия, „запазена“ за творци. Те живеят и творят в своите ателиета, част от които са галерии или превърнати в малки магазинчета за сувенири ръчна изработка. Самите стени на част от къщите сами по себе си представляват една галерия на открито — изрисувани са и са обявени за „световно наследство“ на Юнеско. За тяхното поддържане се отпускат средства, въпреки че земята е изключително скъпа и е „по-рентабилно“ на тяхно място да се построят високи здания. Този квартал е нещо като съвременен оазис сред небостъргачите, които го ограждат. Въпрос на време и спазване на заповедта за ограничение на строежите там, за да се опази тази територия само като исторически паметник на първите заселници и съвременната израелска култура.

Забележителности в Израел:

Забележителности в Йерусалим:

Гробът на цар Давид Йерусалим:
Свещен град за три световни религии. Цар Давид е признат за пророк от юдеизма, християнството и исляма. Традиционната версия от Библията казва, че цар Давид е бил погребан на хълма Сион в Йерусалим. До гроба му има действаща синагога с неговото име. През ІV век е съществувала християнска църква Свети Давид, която е била разрушена от персите и през 1524 г. на мястото й е построена джамията Ал-Дауд, чието минаре може да се види и днес. Големият каменен саркофаг е покрит с покривало, на което са положени короните от свитъците на Тората,символизиращи 22-те израелски царства и са извезани думите от І книга на Царствата: “Давид, цар на Израел, жив и съществуващ”. Легендата разказва, че при гробницата на Давид са скрити съкровищата на първия храм. Много от завоевателите на Йерусалим(перси, кръстоносци, мамелюци) са разрушавали гроба, в търсене на съкровището.

Мястото на Тайната вечря:
На втория етаж, над гроба на цар Давид, eмястото на Тайната вечеря. Традицията говори, че Исус произхожда от рода Давидов и е много символично това, че мястото на последните часове на Исус и Тайната пасхална вечеря с 12-те апостоли е именно тук. Изобразяването на Тайната вечеря е станало канон за християнската живопис. Съвременното помещение на Тайната вечеря е построено в периода на Йерусалимското царство на кръстоносците (1099 – 1299).

Площадът със Стената на плача:
Стената на плача, или Котел ха-маарави (Западната стена), представлява част от запазените основи на Храмовия хълм, на върха на който е стоял Йерусалимският храм. Това е именно този участък от стената, който се е намирал под Светая Светих на Първия и Втория храм. С дължина 60 м и височина 22 м, седем реда огромни каменни блокове се издигат над молитвената площадка, където днес се стичат милиони поклонници и туристи от цял свят. Мнозина вярват, че молитвите и пожеланията, оставени между камъните на Стената на плача, няма да останат без отговор и надежда да се сбъднат. Пророк Иеремия предсказал, че Храмът ще бъде разрушен, но Западната стена ще се запази во веки веков. И за еврейския народа Стената на плача – това е спомен и молитваза Първия и Втория храм и мечта за третия Храм.

Божи гроб:
Светинята за християнската религия – Храмът на гроба на Господ - е издигнат на мястото, на което според преданията е бил погребан и където възкръсва Исус Христос. Първата църква тук е построена през 335 г. По късно храмът е бил неколкократно разрушаван, възстановяван, опожаряван, преустройван, разширяван... През 1808 г. е имало голям пожар след който, през 1810 г. храмът е бил построен в сегашния си вид. Храмът днес се споделя от шестте изповедания на християнската църква: католическа, източно-православна, арменска, коптска, сирийска и етиопска, като за всяко има своя част и часове за молитва. Храмът Божи гроб може условно да се нарече паметник на Христос, макар че тук всичко, повече или по-малко, е свързано с Него.

VIADOLOROSA - Пътят на Кръста:
Това е пътят свързващ местата, където Христос е бил съден, бичуван, до мястото където е погребан и възкръсва – Божи гроб. По цялото му протежение е имало различни събития, които са спирали шествието, според библейското предание. Канонизирани са 14 такива места – спирки. Всяка от тях е отбелязана с църква, часовник или паметна плоча.

Старият град:
Днешният Стар град е 3-4 пъти по-малък от древния Йерусалим от периода на Ирод Велики. Към 66 г., към началото на ъстанието против Рим, градът достига връхната точка на разцвета и величието си. Населението му е било над 100 х. души и това е бил четвъртият по величие град след Александрия, Антиохия и Рим. Йерусалим е бил заобиколен от мощни крепостни стени. Кулите са се издигали на 30-40 м. Център и главен обект бил Храмът на хълма Мориа. Териториятана съвременния Стар град се очертава от стени, построени през 1536 г. от турския султан Сюлейман Великолепни. В Стария град има четири квартала: Еврейски, Арменски, Християнски и Мюсюлмански. Населението на Стария град е около 25 х. жители. Тук се намират и най-много от забележителностите: разкопки, църкви, джамии, синагоги, музеи.

Църквата на народите (Базиликата на агонията):
На западния склон на Маслиненияхълме Гетсиманската градина. До наши дниса се запазили само част от градината от Библейските времена, но и до днес цъфтят 8 маслинови дръвчета, посадени още през І век. Тук именно е дошъл Исус в нощта преди разпъването и тук е бил предаден и арестуван. На мястото, където според преданията Юда предава Исус, е била построена базилика още през V в. През 1919-1924 г. е била построена съвременна църква от всички нации. В нея има 12 купола и гербовете на 12-те страни, дарили средства за построяването й. Вътре има картини, изобразяващи “Гетсиманското моление”, “Предаването на Спасителя” и рестуването на Христос”, на пода пред олтара има венец от тръни, заобикалящ скалата, на която се е молел Христос. Сините витражи създават в църквата полумрак, символизиращ последната земна нощ на Исус.

Забележителности район Мъртво море:

Мъртво море На какво казват “Дъното на света”? Къде се намира морето на Лот? А Морето от сол или Соленото море или Оловното море? От какво е била направена смазката, осигуряваща непромокаемостта на Ноевия ковчег? Какво са използвали за свързване на тухлите на Вавилонската кула? Къде атмосферното налягане на Земята е най-голямо? И така нататък, и така нататък... Отговорите на всички тези въпроси можете да намерите на Мъртво море. Малко статистика: водната повърхност е на 404 м под нивото на Световния океан! Мъртво море е най-дълбоката земна депресия, достигаща на места 400 м. Морето се простира на 76 км от север на юг и на 12-17 км от запад на изток. Общата площ на водната повърхност е 1015 км2, а обемът на водата е 142,4 млрд. м3. Ежедневно от повърхността на Мъртво море се изпаряват 8 – 12 мм вода, за 100 г. брегът е напреднал с около 40 м. Крайбрежието на Мъртво море активно се усвоява като курортна зона. Тук са построени хубави хотели с развита лечебно-курортна база. Световно известен е курортът Айн-Бокек. Благодарение на лечебната кал и водата от Мъртво море се развива козметичната промишленост, известна в много страни по света. Планините, заобикалящи Мъртво море са величествени и много красиви. Тук можете да се разходите до пещерата на Цар Давид, да се насладите на водопадите, да отпиете вода от извора Айн-Геди, да видите диви кози, пустинни зайци, израстъци папирус. Територията, прилежаща към Мъртво море изобилства от исторически забележителности – разкопките на Кумранската община, легендарната крепост Масада.
Районът е атрактивен през цялата година.
Насочвайки се към източната част на Юдеиската пустиня, на брега на изумруденото Мъртво Море, където се извисява скалата с легендарната крепост,ни изпълва вълнението от предстоящата среща с една от най-героичните и трагични страници от историята на Еврейския народ. Събитията, случили се в Масада след разрушаването на Втория храм през 70 г. са описани от еврейския историк Йосиф Флавий (Йосиф Бен-Матагиягу). С разрушаването на Храма приключва голямото въстаниe – за всички, освен за оцелелите зилоти, избягали от Йерусалим в Масада.Тук те устояли още три години. Всеки, който поне веднъж се е изкачил на Масада по главозамайващия път “змийската пътека”, би разбрал защо римската войска е била принудена да държи в обсада крепостта, без да предприема фронтални атаки дълго време. Масада е разположенана една единствена скала и всеки, който тръгне да се катери по склона се превръща в жива мишена. Археологическите разкопки в крепосттазапочват през 1963 г., начело с проф. Игъл Ядин. Разкопаниса били 97% от площта на Масада. Намерени са десетки километри стени, 4000 монети, повече от 700 черепа с надписи на еврейски, арамейски, гръцки, латински и 14 фрагмента от свитъци. В стените на Масада са намерени две ритуални корита на микватаи синагога, в която защитниците на крепосттаса отправяли към Бога своите молитви. Запазени са скелетина 25 мъже, жени и деца (през 1969 г., две годинислед победатана Израел в Шестдневната война, те са погребани с военни почести).
Археолозите са разчистили почти цялата застроена част от скалата. Възстановяването на древните постройки е било много трудно и са се отказали от пълната им реконструкция. Почти навсякъде е прекарана неравномерна черна линия, под която са останките от древните посторйки, над нея – възстановените участъци. Крепостта Масада има ромбовидна форма. Цялата крепост е заобиколена със стена (около 1400 м в периметър). Вътре в рамките на стената е имало 110 помещения (каземати). По времето на Ирод в тях eживяла охраната и са се съхранявали продуктите и оръжието. През 1950 г. двама археолози първивлизат в Масадаот север. Вниманието им е привлечено от три грамадни тераси, изсечени в непристъпните скали. На тези терасие билпостроен триетажния дворец, описан отЙосиф Флавий и назован от него Северен. Тойе бил предназначен за отдих и развленчения. Горниа етаж на дворца, надвисен над урвата, е отделен от осталналата крепостна стена. К стене примыкали 4 комнаты, видимо, личните покои на царя. В тях е имало черно-бял мозаечен под с геометрически изглед. Тази мозайка еедна отнай-ранните намерени в Ерец-Израел (Стария Израел). Пред стаите има огромен полукръгъл балкон с колони. От колоните са останалисамо основи с ивритски букви. Долният етаж е разположен на квадратна тераса, заобиколена от ниска стена с фрески, украсени като мрамор.

Забележителности в Северен Израел:

"Храмът Благовещение”:
Построен е по проект на италианския архитект Джовани Мучи от израелската фирма Солел Боне през 1955-1969 г., на мястото, където е бил храмът от IV век, посторен от царица Елена. В началото на византийския период, кръстоносците издигат свой храм, и останки от тези строежи и мозайки от IV век могат да се видят на долния етаж на днешния храм. Тук е и Храмът на Мария, където е извършено тайнството въплащение. В храмът има две гранитни колони – едната е в честь на архангел Гавриил, а другата - в чест на Мария. На горния етаж на храма има огромна молитвена зала, където е поставен орган, а в олтара има мозайка, дарена от Италия. На нея са изобразени Исус и Петър, отляво – Божията майка с корона на главата, тъй като християните я считат за царица на света. На стените на залата има изображения на Мария и Исус - подаръци от католическите общности на различни страни. 60-метровият купол приличащ на роза, върхът на койно е насочен към небесата, а насочените на долу устни образуват буквата М - Мария.

Назарет:
Градът, където са преминали детството и юношеството на Исус, където са живяли Йосиф и Мария, където архангел Гавраил известява за раждането на Месията, и откъдето Исус започва да проповядва. В съвременния Назарет има около 70 хиляди жители: 20 хиляди евреи - в Горен Назарет (Нацерет Елит), и 50 хиляди араби в Долния град - (християни и мюсюлмани).
Най-важната христианска светиня на Назарет е Храмът Благовещение.

Кана Галилейска:
Малко арабско селце на пътя от Назарет към Тверия. Съгласно евангелието от Йоан, тук Исус извършва първото чудо - превръщане на вода във вино. Това се е случило по време на сватбено тържество, на което присъствали Исус и Мария. Ето защо, издигнатият тук католически храм се нарича "Храм на Божията сватба" се смята, че брак, сключен в този храм е най-щастлив и надежден. До гробницата се намира източно православна църква, построена със средства от Императорското православно палестинско общество на Русия. В Кана има и римо-католическа църква на името на Св.Апостол Вартоломей, ученик на Исус, който е бил родом от Хана.

”Планината на блажените":
Това е хълм, издигащ се на 125 метра над юго-западния бряг на Галилейското море. Тук Исус произнася знаменитата Планинска проповед. Всяка част от проповедта започва с думите "Блажени" – оттук и названието на хълма - "Планината на Блажените". Тук Исус е избрал 12-те апостола. Мястото се почита от христианите още от византийските времена и още тогава на склона на хълма е имало църква. Съвременният храм е бил построен през 1937 г. на върха на хълма по проект на италианския архитект Берлучи. Тук е устроена чудесна градина около храма, и днес, това наистина райско кътче, пробужда у всеки посетител чувство на спокойствие и блаженство.

Забележителности Табха:
От гръцкото "Хептабехон" - седем извора, които тук се вливат в Галилейско море. На крайбрежната скала Исус се явява на своите ученици след Възкресенито и споделя тяхната трапеза. Тази скала е наречена Табула Домини (стол Господен) или Менза Христи (трапезата на Христос). Монаси-францисканци са построили на нея охранителна кула. До нея се намира храмът на Умножените риби и хлябове, построен през 1882 г. от католици - бенедиктинци върху основите на църква от IV век. Древната мозайка е запазена почти напълно. Днес, повече от век по-късно нейната красота и изисканост я правят главното украшение на храма. На това място Исус нахранва няколко хиляди души с пет хляба и две риби. Те са изобразени на древната мозайка в олтара на храма.

Река Йордан:
Река Йордан води началото си от подножието на планината Хермон и влива водите си в Мъртво море чрез езерото Кинарет. В Йордан Йоан Предтеча е кръстил Исус, и затова христианите от цял се стичат тук, за да бъдат кръстени. Там, където Йордан изтича от Галилейското море се намира мястото на кръщението - "Йорданит", което държавата Израел специално е отделила за поклонниците. Гинесаретско и Тивериадско. Езерото е пресноводно и е важен източник на питейна вода за Израел. Както и в древността, се слави със своята риба, и в крайбрежните ресторантчета може да се опита от знаменитата риба на Свети Петър, приготвена така, както и в епохата на Исус.



Тибериас:
Град-курорт (ок. 40 х. жит.) на западния бряг на Кинарет. Основан е през I в. при император Тиберий и е назован в негова чест. При строителството на града на мястото на древния Ракаф, са били осквернени еврейски гробища и евреите проклели града. Почти век по-късно рави Бар Йохай снел проклятието и евреите започнали да се заселват в Тверия, даже мъдреци-талмудисти и самият Синедрион идват тук. Тук е бил създаден Йерусалимския талмуд, поради което Тверия получава славата на един от 4-те свещени за евреите градове, където са искали да бъдат погребани много еврейски праведници, в това число великият Рамбам. В града има 17 лековити извора, които помагат за лечение на ревматизъм, заболявания на дихателните пътища, неврологични заболявания. Къпането в ласкавите води на Кинарет сред живописна природа и многочислени водни атракции, разходките из околностите и археологическия парк в центъра на града, сред стените от кръстоносците, посещение на свети места – всичко това прави Тверия едно от най-привлекателните места за почивка за туристите от цял свят.