Вход за агенти
Проверка на резервация
+359 894 650 370
Бюлетин
Проверка на резервация
Вход за агенти
Филипини
Филипините са държава, разположена върху архипелаг от 7,107 острови и островчета, в югоизточната част на Азия. Многообразието на Филипините е резултат от симбиозата на различните култури, оставили своята следа върху островната държава. Малайзийски, американски и испански нишки се вплитат за да създадат една различна азиатска страна. Филипините са единствената преобладаващо християнска страна на азиатския континент, което допринася за едно наистина нетипично азиатско изживяване .
Обща инфомрация
Република Филипини (на филипински: Repúbliká ng̃ Pilipinas, на английски: The Republic of the Philippines) е страна в Югоизточна Азия, на 1210 km от брега на континентална Азия. Филипините се състоят от 7107 острова, около 700 от които са населени. Най-големите острови са Лусон, Минданао, Палаван и Миндоро. Страната е бивша испанска колония, което предопределя да е една от двете католически държави в Азия, наред с Източен Тимор. Населението на страната е близо 90 милиона души.
Столицата на Филипините е Манила. В метрополиса на Манила живеят над 11 милиона души, което го прави един от 20-те най-големи метрополиса в света. Страната е президентска република, получила независимост от САЩ през 1946 г.
Името на страната идва от испанския пътешественик Руй Лопез, който кръщава островите Самар и Лейте „Филипинските острови“ (Las Islas Filipinas) на името на испанския крал Филип II през 1543 г. През различни периоди архипелагът е известен под различни имена като Испански източни Индии, Нова Кастилия (Nueva Castilla) и острови на Св. Лазар (Islas de San Lazaro). Накрая, името Филипини започва да се използва за целия архипелаг. Площта им е 322 823 км², от които 320 854 км² суша и 1 969 км² водна площ.
История
Португалският мореплавател Фернандо Магелан, плавайки под знамето на Испания, достига Филипините през 1521 година. Той е посрещнат добре от повечето местни вождове, но те го въвличат в битка с друго местно племе, на чело на което е днес считания за национален герой на Филипините Лапу-Лапу. Няма сигурни данни как това е станало, но при битката местното племе побеждава испанците и Магелан е убит. Въпреки това, новината за новите земи е занесена в Испания. На 27 април, 1565 г., испанският конкистадор Мигел Лопес Легаспи, заедно с още 500 въоръжени войници, установява първото испанско селище на остров Себу. Католически мисионери придружавани от войници започват да обикалят островите в търсене на хора и успяват да покръстят мнозинството от местните жители. Построени са множество църкви и укрепления.
Непоносими такси, наказания и други злодеяния прилагани към местното население пораждат единични случаи на бунтове в планинските части на северен Лусон и районите по крайбрежието. Мюсюлмани от южните острови на Минданао също оказват съпротива. Испанските сили са принудени да се бият с китайски пирати, японски, португалски, холандски и британски сили проявяващи интерес към островите.
Филипините са управлявани от Мексико (тогава Нова Испания) до отварянето на Суецкия канал и провъзгласяване на независимостта на Мексико в началото на 19 век. От края на 16 век между Манила и Акапулко (Мексико) започва да се развива процъфтяваща корабна търговия.
По време на Седемгодишната война островите са окупирани от британски войски, но договорът от Париж 1763 г. възстановява управлението на Испания и британците напускат през 1764.
Отварянето на Суецкия канал през 1869 намалява значително времето за пътуване до Европа и много филипинци от горната класа получават образованието си там. Появяват се искания отначално за по-адекватно представителство в испанския парламент, а по-късно и за независимост. Появява се тайно общество поставящо си за цел да отхвърли испанската власт. Разкриването на това общество от испанците води до Филипинската революция (1896–1898). Много представители на филипинската интелигенция по това време са обвинени в конспирация и организиране на революцията и са екзекутирани без съд. Революцията свършва с примирие, а революционерите са изпратени в изгнание в Хонконг.
През 1898 започва Испано-американска война, след която САЩ получава суверенитет над Филипините.
География
Филипините съставят архипелаг от 7 107 острова с обща земна площ от около 300 000 км2. Архипелагът лежи североизточно от остров Борнео и южно от Тайван между 116° 40' и 126° 34' източна дължина и 4° 40' и 21° 10' северна ширина. на изток е Филипинско море, на запад - южно Китайско море, а на юг - Селебско море. най-близката островна държава на изток е Палау. На юг е Индонезия.
Най-често островите се делят на три групи - Лусон, Висаяс и Минданао..
Климатът е горещ, влажен и тропичен. Средната годишна температура е около 26,5°C (79,7°F). Има три сезона - топъл (или летен) от март до май, дъждовен - от юни до ноември, и студен - от декември до февруари.
Повечето планински острови са били покрити в миналото от тропически дъждовни гори и са вулканични по произход. Най-високата точка е връх Апо на остров Минданао - 2 954 метра. Много от вулканите са активни. Страната се намира в пояса на тайфуните на западния Тихи океан и около 19 тайфуна преминават през нея всяка година. Филипините също така лежат на тихоокеанския огнен обръч поради което изпитват чести сеизмични трусове и вулканична активност. Около 20 земетресения на ден са регистрирани на Филипините, въпреки че повечето са твърде слаби за да бъдат усетени.
Пет прекрасни места, които да посетите на Филипините:
Шоколадовите хълмове са уникална геологична формация 1 268 конусовидни хълма с еднакви размери в провинция Бохол, Филипините. Името си дължат на кадифения шоколадов цвят, в който през есента се обагря иначе пищната зелена растителност на склоновете им. За това как са се образували се разказват множество легенди, но и досега учените не са намерили адекватно научно обяснение. Една от най-често изтъкваните хипотези е, че са се образували в резултат на ерозията на морския варовик, който е разположен върху водонепромукаем слой глина отдолу. Друга забележителност на Бохол е най-малкият примат на планетата -тарсиерът (Tarsius Syrichta), който е с забележителните размери от 4 до 5 инча и с опашка по-дълга от тялото му.
Създаден през XVI век, Виган е добре запазен пример за испански колониален град, който би бил съвсем на място и някъде в Андалусия. Градът оцелява непокътнат през Втората световна война и днес е един от обектите със значение за световното наследство, включен в списъка на ЮНЕСКО. Виган е едно от онези места във Филипините, които не приличат на никое друго. Спокойната атмосфера по павираните улички не е присъща на останалите филипински градове. Разгледайте широките площади, уличния пазар и скритата градина. Не забравяйте да посетите и Vigan Empadaan (продавачите на емпанадас на един от площадите), както и да избягате от града към плажа Mindoro.
Прекрасният Боракай - плажът, който никога не спи. Във Филипините има безброй плажове, но Боракай е считан за най-добрия. Въпреки че тук активно се изгражда туристическа инфраструктура, Боракай е успял да се запази чист и красив със своите кашмирени пясъци и кристални води. Дали ще се излегнете на пясъка, ще се повозите на бананова лодка или ще танцувате цяла нощ на някое плажно парти, Боракай е чудесно място за всяко едно от тези неща.
Палаван е едно от най-красивите места във Филипините. Това е най-голямата провинция в страната, в която влизат 1770 малки острова и едноименният главен остров Палаван. Красивите пейзажи на този дълъг 425 км. и широк 40 км. остров са истински рай за почитателите на природата. За тях и за всички авантюристи са и бреговете в западната част на острова с интересните си скални формирования и подземните реки близо до Сабанг. Не по-малко вълнуващо приключение е преходът в гъстите тропически гори на острова, известни със своите гигантски дървета.
Въпреки че не са нещо необичайно за Азия, оризовите тераси в Банауе са една от най-красивите гледки във Филипините. Те са на възраст 2000 години и следват контурите на планините, използвайки естествени водни източници за напояване. Най-забележителните са – Голямата оризова тераса (заради размерите си), терасите Батад (където можете да плувате във водопадите Тапиа) и терасите Майойао, които са прекрасно запазени заради своята недостъпност.
Обща инфомрация
Република Филипини (на филипински: Repúbliká ng̃ Pilipinas, на английски: The Republic of the Philippines) е страна в Югоизточна Азия, на 1210 km от брега на континентална Азия. Филипините се състоят от 7107 острова, около 700 от които са населени. Най-големите острови са Лусон, Минданао, Палаван и Миндоро. Страната е бивша испанска колония, което предопределя да е една от двете католически държави в Азия, наред с Източен Тимор. Населението на страната е близо 90 милиона души.
Столицата на Филипините е Манила. В метрополиса на Манила живеят над 11 милиона души, което го прави един от 20-те най-големи метрополиса в света. Страната е президентска република, получила независимост от САЩ през 1946 г.
Името на страната идва от испанския пътешественик Руй Лопез, който кръщава островите Самар и Лейте „Филипинските острови“ (Las Islas Filipinas) на името на испанския крал Филип II през 1543 г. През различни периоди архипелагът е известен под различни имена като Испански източни Индии, Нова Кастилия (Nueva Castilla) и острови на Св. Лазар (Islas de San Lazaro). Накрая, името Филипини започва да се използва за целия архипелаг. Площта им е 322 823 км², от които 320 854 км² суша и 1 969 км² водна площ.
История
Португалският мореплавател Фернандо Магелан, плавайки под знамето на Испания, достига Филипините през 1521 година. Той е посрещнат добре от повечето местни вождове, но те го въвличат в битка с друго местно племе, на чело на което е днес считания за национален герой на Филипините Лапу-Лапу. Няма сигурни данни как това е станало, но при битката местното племе побеждава испанците и Магелан е убит. Въпреки това, новината за новите земи е занесена в Испания. На 27 април, 1565 г., испанският конкистадор Мигел Лопес Легаспи, заедно с още 500 въоръжени войници, установява първото испанско селище на остров Себу. Католически мисионери придружавани от войници започват да обикалят островите в търсене на хора и успяват да покръстят мнозинството от местните жители. Построени са множество църкви и укрепления.
Непоносими такси, наказания и други злодеяния прилагани към местното население пораждат единични случаи на бунтове в планинските части на северен Лусон и районите по крайбрежието. Мюсюлмани от южните острови на Минданао също оказват съпротива. Испанските сили са принудени да се бият с китайски пирати, японски, португалски, холандски и британски сили проявяващи интерес към островите.
Филипините са управлявани от Мексико (тогава Нова Испания) до отварянето на Суецкия канал и провъзгласяване на независимостта на Мексико в началото на 19 век. От края на 16 век между Манила и Акапулко (Мексико) започва да се развива процъфтяваща корабна търговия.
По време на Седемгодишната война островите са окупирани от британски войски, но договорът от Париж 1763 г. възстановява управлението на Испания и британците напускат през 1764.
Отварянето на Суецкия канал през 1869 намалява значително времето за пътуване до Европа и много филипинци от горната класа получават образованието си там. Появяват се искания отначално за по-адекватно представителство в испанския парламент, а по-късно и за независимост. Появява се тайно общество поставящо си за цел да отхвърли испанската власт. Разкриването на това общество от испанците води до Филипинската революция (1896–1898). Много представители на филипинската интелигенция по това време са обвинени в конспирация и организиране на революцията и са екзекутирани без съд. Революцията свършва с примирие, а революционерите са изпратени в изгнание в Хонконг.
През 1898 започва Испано-американска война, след която САЩ получава суверенитет над Филипините.
География
Филипините съставят архипелаг от 7 107 острова с обща земна площ от около 300 000 км2. Архипелагът лежи североизточно от остров Борнео и южно от Тайван между 116° 40' и 126° 34' източна дължина и 4° 40' и 21° 10' северна ширина. на изток е Филипинско море, на запад - южно Китайско море, а на юг - Селебско море. най-близката островна държава на изток е Палау. На юг е Индонезия.
Най-често островите се делят на три групи - Лусон, Висаяс и Минданао..
Климатът е горещ, влажен и тропичен. Средната годишна температура е около 26,5°C (79,7°F). Има три сезона - топъл (или летен) от март до май, дъждовен - от юни до ноември, и студен - от декември до февруари.
Повечето планински острови са били покрити в миналото от тропически дъждовни гори и са вулканични по произход. Най-високата точка е връх Апо на остров Минданао - 2 954 метра. Много от вулканите са активни. Страната се намира в пояса на тайфуните на западния Тихи океан и около 19 тайфуна преминават през нея всяка година. Филипините също така лежат на тихоокеанския огнен обръч поради което изпитват чести сеизмични трусове и вулканична активност. Около 20 земетресения на ден са регистрирани на Филипините, въпреки че повечето са твърде слаби за да бъдат усетени.
Пет прекрасни места, които да посетите на Филипините:
- 1. Шоколадовите хълмове
Шоколадовите хълмове са уникална геологична формация 1 268 конусовидни хълма с еднакви размери в провинция Бохол, Филипините. Името си дължат на кадифения шоколадов цвят, в който през есента се обагря иначе пищната зелена растителност на склоновете им. За това как са се образували се разказват множество легенди, но и досега учените не са намерили адекватно научно обяснение. Една от най-често изтъкваните хипотези е, че са се образували в резултат на ерозията на морския варовик, който е разположен върху водонепромукаем слой глина отдолу. Друга забележителност на Бохол е най-малкият примат на планетата -тарсиерът (Tarsius Syrichta), който е с забележителните размери от 4 до 5 инча и с опашка по-дълга от тялото му.
- 2. Виган
Създаден през XVI век, Виган е добре запазен пример за испански колониален град, който би бил съвсем на място и някъде в Андалусия. Градът оцелява непокътнат през Втората световна война и днес е един от обектите със значение за световното наследство, включен в списъка на ЮНЕСКО. Виган е едно от онези места във Филипините, които не приличат на никое друго. Спокойната атмосфера по павираните улички не е присъща на останалите филипински градове. Разгледайте широките площади, уличния пазар и скритата градина. Не забравяйте да посетите и Vigan Empadaan (продавачите на емпанадас на един от площадите), както и да избягате от града към плажа Mindoro.
- 3. Боракай
Прекрасният Боракай - плажът, който никога не спи. Във Филипините има безброй плажове, но Боракай е считан за най-добрия. Въпреки че тук активно се изгражда туристическа инфраструктура, Боракай е успял да се запази чист и красив със своите кашмирени пясъци и кристални води. Дали ще се излегнете на пясъка, ще се повозите на бананова лодка или ще танцувате цяла нощ на някое плажно парти, Боракай е чудесно място за всяко едно от тези неща.
- 4.Палаван
Палаван е едно от най-красивите места във Филипините. Това е най-голямата провинция в страната, в която влизат 1770 малки острова и едноименният главен остров Палаван. Красивите пейзажи на този дълъг 425 км. и широк 40 км. остров са истински рай за почитателите на природата. За тях и за всички авантюристи са и бреговете в западната част на острова с интересните си скални формирования и подземните реки близо до Сабанг. Не по-малко вълнуващо приключение е преходът в гъстите тропически гори на острова, известни със своите гигантски дървета.
- 5. Банауе
Въпреки че не са нещо необичайно за Азия, оризовите тераси в Банауе са една от най-красивите гледки във Филипините. Те са на възраст 2000 години и следват контурите на планините, използвайки естествени водни източници за напояване. Най-забележителните са – Голямата оризова тераса (заради размерите си), терасите Батад (където можете да плувате във водопадите Тапиа) и терасите Майойао, които са прекрасно запазени заради своята недостъпност.