Ирландия

Ирландия - вечнозелената страна, със символ на страната - детелината. Най-яркото впечатление от Ирландия е, че ирландците са чудесни хора. Обичат да разговарят и са добри и възпитани.

Ирландия - известна още като Ейре, е държава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от територията на остров Ирландия. Останалата 1/6 е заета от Северна Ирландия - част от Обединеното кралство. Терминът Република Ирландия (на ирландски: Poblacht na hÉireann) е официално „описание“ на държавата, а не нейно конституционно име.Площта ѝ е 70 831 км2, от които 69 414 км2 суша и 1 417 км2 водна площ.

Обща информация:

Площ:
70 273 km² (на 117-то място)
Столица:
Дъблин
Най-голям град:
Дъблин
Официален език:
ирландски и английски език
Население (пребр., 2007):
4 339 848 (на 121-то място)
Валута: евро (EUR)
Часова зона: GMT (UTC)
Интернет домейн:
.ie
Телефонен код:
353



История:

Първото известно заселване на хора в Ирландия е от около 8000 година пр.н.е., когато носители на мезолитна култура се преселват от Великобритания и континентална Европа, вероятно по съществувал по това време сухоземен път. От тях са останали малко археологически находки, но потомците им и по-късните неолитни пришълци, главно от Пиренейския полуостров, оставят значими паметници като гробниците от Нюгрейндж.
След пристигането на Свети Патрик и други християнски мисионери в началото на 5 век, християнството постепенно измества местните езически вярвания. Ирландия се превръща в център на манастирски живот, който остава слабо засегнат от политическия хаос на континента играе важна роля в разпространението на християнството в Северна Европа.
През около 800 година започва продължилият приблизително столетие период на викингски нашествия в Ирландия, който засяга тежко местните манастири и династии, макар че и двете институции успяват да оцелеят и да асимилират нашествениците. Пристигането на нормански наемници, водени от граф Ричард Стронгбоу, през 1169 година поставя началото на повече от седемвековната пряка намеса в страната на норманите, а след това на англичаните. Английската корона започва да налага пълен контрол на острова едва след Реформацията, когато съмнителна лоялност на ирландските васали предизвиква поредица от военни кампании между 1534 и 1691 година. През този период англичаните провеждат политика на активна колонизация, като в страната се заселват голям брой английски и шотландски протестанти. Голяма част от старата англоговореща аристокрация в страната остава католическа, като основното вътрешно противопоставяне все повече се превръща от езиково в религиозно.
През 1613 година, чрез преразпределяне на избирателните райони в интерес на протестантите, католиците, около 85% от населението по това време, губят мнозинството си в Парламента на Ирландия. В края на века вече официално им е забранено да бъдат избирани в Парламента. Политическата власт преминава в ръцете на колонистите англикани, а католическото мнозинство е подложено на силна политическа и икономическа дискриминация. През 1801 година Парламентът е премахнат и Ирландия става част от новото Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Католиците получават правото да бъдат избирани в парламента през 1829 година, но избирателните им права са силно ограничени с имуществен ценз.
От 80-те години на 19 век Ирландската парламентарна партия започва политическа кампания за получаване на автономия. Тя успява да постигне успех, но приетият през 1914 година закон е отменен със започването на Първата световна война. През 1922 година, след Ирландската война за независимост, 26 от 32-те графства на Ирландия се отделят от Обединеното кралство и образуват Ирландската свободна държава, от 1948 година — Република Ирландия.



Администрация:

Регионална
Ирландия е разделена на 4 провинции. Техните имена са Ленстър, Мънстър, Конахт и Ълстър. Четирите провинции са разделени на 26 графства. Единствено графство Дъблин е разделено на 4 графства.

Административното деление обаче се разминава с традиционното. Според него съществуват 34 графства, от които 29 са същински, а останалите са градове. Разликите идват от това, че Типърари е разделено на северно и южно (от 2002), Дъблин — на 3 части (от 1994), а градовете Дъблин, Корк, Лимерик, Голуей и Уотърфорд са със статут на графства (нещо подобно на София в България). Гореспоменатите градове, както и останалите 80, се управляват от градски съвети (city, borough и town councils), а провинцията — от съвета на графството (county council). За град може да се кандидатира населено място с повече от 7 500 жители. Поради финансовата си зависимост от централния държавен бюджет и свитите си отговорности (ограничаващи се с отделни елементи на местната инфраструктура) общинската власт не е особено силна.

Централна
Ейре е парламентарна република. Народното събрание (Oireachtas) е двукамарно: Сенат (Seanad Éireann), съставено от 11 от представителите назначени от премиера, 6 избрани от 2 университета и 43 - от депутатите, и Долна камара (Dáil Éireann). Президентът (Uachtarán) има предимно представителни функции, а изпълнителната власт се упражнява от 15-членното правителство, начело с министър-председателя (Taoiseach). Ирландия е член на Европейския съюз от 1973.



География:

Бреговата линия на острова е сравнително плавна на изток, където Ирландско море го дели от Британия, и доста неравномерна на запад, където Атлантическият океан е изрязал множество заливи, полуострови и острови. Преобладава хълмистият терен с отделни ниски планини (най-висок връх — Керънтуил (Carrauntiohill / Corrán Tuathail), 1039 м н. в.).
Топографска карта на Ирландия
Ландшафтът е изпъстрен с езера и реки. Най-голямата от реките, Шанън (Shannon / Sionnainn), разделя мочурестия централен регион от запада и със своите 386 км е най-дългата на Британските острови. Най-голямото езеро (388 км2) е Лох Ней (Lough Neagh / Loch nEathach) в Северна Ирландия. Според легендата великанът Фиън мак Куъл (Fionn mac Cumhaill) загребал земя от сегашното място на езерото, за да я хвърли по шотландския си противник, но не уцелил и земята паднала в морето, от което се появил остров Ман. Дупката, която останала в Ирландия, се напълнила с вода, образувайки Лох Неи.
Природата е дарила Ирландия с богати торфени находища, а в регионалните води са открити солидни запаси от нефт и газ. Освен това добивът на цинк е на първо място в Европа.

Климат:

Климатът е умерен морски, с влияние на океанското течение Гълфстрийм. Поради влиянието на Атлантическия океан, зимата е сравнително мека, а лятото прохладно.

Демография:

Със своите 4 220 000 жители Ирландия е между най-малките страни в Европа. За сметка на това, населението и е сравнително младо и продължава да расте с почти рекордно за Европа темпо. Продължителността на живота е 74 години за мъжете и 80 за жените, като 20 % от жителите на Ирландия са под 14-годишна възраст, а смъртността е почти двойно по-ниска от раждаемостта. В добавка към това (и за разлика от миналото) Ейре привлича по 40-50 000 имигранти годишно.
Извън страната живеят около 4 милиона ирландци.

Език и грамотност
Старинен каменен кръст близо до Кашъл
Официалните езици са ирландски и английски, но английският е успял да се наложи във всяка сфера на живота, следователно се смята, че англоговорещите са голям процент или дори 100%. Ирландският е все още първи език единствено за така наречените "гелтахт" (Gaeltacht) - региони, където келтският преобладава (предимно области по западното крайбрежие). Ирландският е задължителен в училищата, дори (поне в близкото минало) родителите на деца, изучаващи езика, са получавали помощи. Процентът на грамотните, очаквано за развита държава, е приблизително 99.

Етноси и религия
6,5 % от ирландците произхождат от страни от ЕС, останалите са африканци, американци и малък брой китайци. Почти всички принадлежат към християнски деноминации, има малки групи юдеи и мюсюлмани (последните най-вече измежду африканските имигранти)

Селищна система
Единствените два големи града са столицата Дъблин (506 000; малко над 1 000 000 с предградията) и Корк (120 000; 380 000 с предградията). Следващите по големина градове (Галуей, Лимърик, Уотърфорд и Килкъни) не достигат 100 000 жители дори и с околностите си. В останалата част от страната преобладават градчета с население между пет и десет хиляди и села със средно около 1000 жители.

Ирландия има няколко добре известни туристически маршрута:



ДЪБЛИН:
Сред главните забележителности е колежът "Света Троица" (Trinity College) и особено библиотеката, в която се съхраняват над 200 000 антични текста, един от които е известната Библия от IX в., позната като Книгата на Келите (Book of Kells). (https://www.tcd.ie/Library/)
Музеят на Гинес (Гинес е марка черна бира, датираща от 1759 г.) e едно от най-посещаваните туристически места в Дъблин, където посетителят може да разбере значимостта и историята на изобретяването, технологията и производството на тази световноизвестна марка бира, както и да опита нейния вкус в интересна обстановка на върха на една от най-високите сгради в този град, на теритoрията на бирената фабрика. (https://www.guinness.com/ie_en/)
"Джони-Фокс" е един от най-известните пъбове в страната (намира се на няколко километра от града с 360 градуса изглед към столицата и залива). Известен е с това, че е най-високо разположената кръчма в страната, с фолклорна музика 7 дни в седмицата). (https://www.jfp.ie/)

КОРК:
Градът Корк е вторият по големина страната. Разположен е при устието на река Лий в южната част на страната. Има атмосферата на морски град. Едно от предградията му - островът (сега полуостров) Коф, е мястото, откъдето е тръгнал "Титаник" на последния си воаяжПрепоръчително е посещението на замъка Бларни, който се намира на десетина километра северно от града, вляво от главния път за Лимерик. Замъкът е известен със свещения си камък, за който се знае, че придава красноречие на поклонниците, които го целунат. Последното не е лека процедура, а по-скоро гимнастическо упражнение, тъй като въпросният камък е монтиран на външната стена на замъка на 20 метра височина и целуването му е възможно при задно надвисване на границата на баланса на тялото.

ЗАПАДЕН КОРК:
Това е крайбрежната област на запад от Корк. Поради южното си разположение тя е с най-топлия климaт и привлича туристи от целия свят. Китни и достойни за посещение са градчета като Кинсейл, Клонакилти, Бантри и Гленгариф. Последното селище е известно с острова-градина Гарниш, който е само на неколкостотин метра от брега и се достига лесно с лодка. Градините са прекрасни и заслужават посещение. Интересен е нос Мизен хед, където могат да се наблюдават елегантният полет и ловуването на дивите морски птици ганети (бели с черни краища на крилете, бежова шия и изписани като на Нефертити очи). При насочване към острова често се виждат тюлени.

КИЛАРНИ, ДИНГЪЛ И ПРЪСТЕНЪТ КЕРИ:
Известно е изселването на голям брой ирландци в Америка през XIX и началото на XX в. Една от причините за големия успех на ирландската икономика без съмнение е ирландското американско лоби. Тези eмигрирали ирландци (за които казват, че могат да удвоят населението на острова, ако се завърнат) сега представляват значителна вълна от туристи.
Едно от предпочитаните от тях туристически места е Киларни, което се намира в югозападната част на страната, в основата на един от полуостровите, които приличат на пръсти, протегнати в морето. Най-известните от тях са полуостровът Дингъл и пръстенът Кери. Пръстенът Кери предоставя много атрактивно пътуване с кола по разнообразното като география и насечено от заливчета скалисто крайбрежие на полуострова. По-тесният полуостров Дингъл е известен с едноименното китно крайморско градче, което пък, от своя страна, има един много прочут жител, любимец на млади и стари от години. Това е делфинът Фънги, който живее в тесния залив с пристанището от около 20 години. Струва си екскурзията в залива за посещение на Фънги. Полуостровът е насочен директно на запад. В разгара на лятото предлага внушителни плажове (Инч и Вентри) и изключителни изгледи към островите Бласкет, озарени при добро време от особено драматични залези.

СКАЛНИТЕ ОТВЕСИ МОХЕР:
От Дъблин на запад-северозапад води главният път N7, който стига до третия по големина град в републиката -Лимерик. Отклонение вляво може да доведе до останките на едно от най-големите християнски средища в Европа - Скалата на Кашел (Rock of Cashel), където руините на манастира са внушителни, а библиотеката е известна с една от най-ценните колекции от средновековна литература и документи в света. Лимерик е известен с устието на най-голямата ирландска река Шанон, която е плавателна на разстояние над 400 километра чак до територията на Северна Ирландия. Международното летище Шанон е потенциален подстъп за посещение на страната. Тук в продължение на един век е бил най-близкият и утъпкан път на самолетите от Европа за Америка. Летящите кораби - както са наричани тук хидропланите, ползвани при пресичане на океана, са кацали в продължение на години в тихите води на устието на голямата река Шанон. В градчето Фойнс сега има музей на авиацията. Известно е, че познатото по целия свят горещо питие, наречено ирландско кафе (което съдържа кафе и уиски, подправени със сметана), е измислено от стюардесата на един от самолетите. Старателната стюардеса го изобретила, опитвайки се да стопли премръзналите в салона пътници.
Главният път N7 продължава на северозапад през китното градче Енис. Тук се отклонява пътят за скалните отвеси Мохер. Те представляват крайбрежни отвеси с височина от порядъка на стотина метра. Наблизо се намира каменната пустиня Бърън. Тя е характерна с рядката си флора и фауна и е предпочитано място за много природолюбители. Тук се срещат множество мегалитни гробници от каменната и мезолитната ера.
В Ирландия има и редица малко познати и екзотични места, които си струва да бъдат посетени.

ОСТРОВИТЕ СКЕЛИГ:
Скелигите са два малки острова - по-скоро скали - в открития океан, на разстояние 11 мили от брега на споменатия по-горе полуостров Кери. Изходната точка за тяхното достигане е рибарското селище Порт Магий. Дебаркирането на по-големия от тях - Скелиг-Майкъл е възможно само при много тихо време. Малкият Скелиг е недостъпен за посещение. Скелиг-Майкъл е бил обитаван в продължение на 300 години от 11 монаси, които са построили на това сурово място манастир и са живели в каменни иглута, които са запазени в добро състояние до ден днешен. Учудващо е как са преживявали без източник на топлина (никакви дървета не растат тук), без прясна вода и само с морска храна. Обитатели на острова са чудноватите морски птици пафини, които приличат на папагали, издават странни гърлени звуци и живеят в открито море шест месеца от годината.
Съседният остров (Малък Скелиг) се обитава от една от най-големите колонии на ганети в света – 40 000 двойки от тези фантастични диви риболовци, които ловуват чрез стремглаво стрелкане във водата от голяма височина. Те са изкусни в по лета поединично и в конфигурация и при размах на крилата от почти метър и половина полетът им е приятна атракция за наблюдение.

ЗАМЪКЪТ БЪР:
Замъкът Бър е разположен централно във вътрешността на страната на 40-50 км от Лимерик в посока североизток, на пътя за град Атлон. Обитаван е и днес.
Тук в замъка, който се намира в центъра на бедна провинция, една фамилия е създала толкова наука и инженерни творения, с колкото цели страни не могат да се похвалят.
В момента в замъка живее седмият граф Рос. Третият граф е създал най-големия телескоп в света, който се е задържал като такъв 75 години. Негов син е Чарлс Парсънс, създателят на парната турбина, който се появява между корабите на английския флот по време на юбилей на кралица Виктория, слаломиращ с построения от него железен кораб "Турбина" с невероятните за времето си 60 км/час. След този случай поръчките за високооборотния паротурбинен двигател заваляват. "Титаник" също е бил оборудван с такъв двигател. Жената на Чарлс Парсънс се занимава в началото на века със стерео фотография и цветна фотография.
Градините на замъка са аранжирани и облагородявани с векове.



GIANTS CAUSEWAY (ПЪТЯТ НА ГИГАНТИТЕ):
Това е чудо на природата, което се намира на северното крайбрежие на острова, на територията на Северна Ирландия. Чувството е необикновено, когато човек е заобиколен от стотици хиляди равномерни петоъгълни и шестоъгълни плочи с почти еднакъв размер, подредени внимателно в равномерни колони, редове и повърхности. Те поразяват невероятната си индустриална равномерност и прецизност. Обяснението за бавното изстиване на магмата и кристализирането й в равномерни форми, формиращи се като напукването на калта при суша, не успява да успокои недоумението на посетителя за фантазията на Създателя.