Индия

Вашата оценка 4.5 от 2 гласа
Индия – очарователна и загадъчна, страна на контрастите и осъзнатите истини, за това колко ценен е всеки изживян миг. В Индия трябва да отиде всеки един от нас, поне веднъж в живота си!

Индия ще ви зашемети с големината, блясъка и разнообразието си – но ако ви доставя удоволствие да дълбаете в заплетените космологии и да тръпнете от пренасищане на сетивата, то тогава това място е едно то най-сложните и заслужаващи усилията драми, разгърнати на земята, и вие скоро ще развиете трайна страст към него.
Всичко в тази страна е напредсказуемо; единственото, което може да се очаква е неочакваното, което се появява в различни форми и винаги се настанява точно до вас. Индия е като лакмус тест за много пътуващи – някои са щастливи да си тръгнат, други, остават завинаги.



Климат - субекваториален
Средни температури - януари (15 - на север, 27 - на юг°С); юли (25; 28°С)
Официален език - хинди и английски
Столица - Делхи
Най-голям град - Мумбай
Валута - Рупия (INR)
Население - 1 120 000 388 души (2007)
Площ - 3 287 590 km² (на 7-мо място)
Етнически състав - Индоарийска група - 73,2%, Дравидско семейство - 24,5%, Австро-азиатско семейство - 1,3%, Китайско-тибетско семейство - 0,8%
Религия – индуисти - 79,5%, мюсюлмани - 12,1%, християни - 3,5%, монофизити - 7,6%, несторианци - 0,1%, сикхи - 1,9%, будисти - 0,8%, джайнисти - 0,5%, местни традиционни вярвания и култове - 1,4%
Управление - президент Пратиба Патил, министър - председател Манмохан Сингх
Часова зона UTC +5.30
Телефонен код + 91
Internet TLD .in
История - независимост от Великобритания, обявена на 15 август 1947
Икономика - БВП (ППС, 2007) $ 3,862 трл. (на 4-то място), БВП на човек (ППС) 3176 $.

Полезна информация за Индия:

В случай на необходимост, потърсете българското посолство:
EMBASSY OF THE REPUBLIC OF BULGARIA 16/17, Chandragupta Marg, Chanakyapuriq New Delhi - 110 021 е-mail: bulemb@mantraonline.com www.bulgariaembindia.com Tel.: (0091-11) 24121054; 26115549; 26115551; 24108048; 26115550 Fax: (0091-11) 26876190.

Посолство в България:
София ул. "Св.Седмочисленици" 23; Тел.: +359 2 963 56 75/76/77

Визов режим:
Първо необходимо условие за влизане в Индия е валидна виза, която се получава от посолството на Индия в България. Визата се издава за определен срок и посетителят е задължен да напусне страната преди изтичане на разрешения срок за пребиваване, записан във визовия стикер. Промяната на визовия статус /например от туристическа в студентска или бизнес/ е много трудно да се осъществи на място в Индия. Съгласно нота нр. Т. 415/3/98 от 01.11.1999 г. на МВнР на Индия относно подобряване на имиграционното обслужване от Бюрото за имиграция на Индия, туристическите визи на чужденците се издават за срок не повече от 6 месеца, който срок не подлежи на продължаване. В тази връзка се предупреждават дипломатическите и консулските представителства в Индия, че не е необходимо да изпращат препоръчителни писма за продължаване на визите на съответните чужди граждани. Всеки чужденец, който има намерение да пребивава в Индия за срок от шест месеца и повече от шест месеца, задължително трябва да се регистрира в срок от 14 дни след влизането му в Индия, в регионалната служба за регистрация на чужденци или в районното полицейско управление, където е отседнал. Адресите на главните квартири на тези ведомства в Делхи са следните: FOREIGNERS REGIONAL REGISTRATION OFFICE (FRRO) Hans Bhavan Bahadur Shah Zafar Marg New Delhi - 110002 Tel.: 9781; Ministry of Home Affairs Lok Nayak Bhawan Kahan Market New Delhi - 110003q Tel.: 461-1984 РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПЪТУВАНЕ В ОПРЕДЕЛЕНИ РАЙОНИ Изисква се предварително разрешение от индийското правителство / молба за разрешение се подава в посолството на Индия в София или в Министерството на вътрешните работи на Индия / за пътуване в следните райони: Северна Индия: част от районите на Kulu и Spiti в щата Himachal Pradesh; граничните райони на щата Jammu и Kashmir; за някои райони на щата Uttar Pradesh. Източна Индия: Mizoram, Manipur, Nagaland, Arunachal Pradesh, Sikkim. Западна Индия: районите на запад от националния главен път №15 от Ganganagar до Sanchar в щата Rajastan. Индийски острови: островите Andaman и Nicobar; съюзната територия на островите Laccadive. Молбите за получаване на разрешение за посещение на горепосочените райони се подават в индийското посолство в София заедно с молбата за виза. Когато българския гражданин вече е пристигнал в Делхи - в Министерство на вътрешните работи на Индия, а когато българският граждани е отседнал извън Делхи - в Регионалната служба за регистрация на чужденци. Срокът за подаване на молбите за разрешени е най-малко два месеца преди планираното пътуване.

Митнически изисквания:
ПРАВИЛА ЗА ВНОС Ценни стоки, по-точно компютри, видеокамери, магнетофони и други електронни произведения, които пътника носи със себе си трябва да бъдат декларирани при влизане в Индия, записани в неговия паспорт и при излизане задължително трябва да са с него. В случай, че при излизане от Индия не носи с него декларираните предмети, трябва да заплати митнически такси, които за някои електронни изделия могат да бъдат 100%. Разрешен е вносът на 200 броя цигари/десет кутии по 20 къса/, 50 броя пури, 250 грама тютюн, 0,950 литра спиртни напитки, предмети за лична употреба, сувенири на обща стойност до 500 индийски рупии. С нота № Д ІІ/451/18/1/2001 от 06.01.2003 г. Министерството на външните работи на Индия информира относно правилата за внос на домашни животни в страната. На влизащите в Индия се разрешава да внасят до две домашни животни (само кучета или котки) на човек въз основа на медицинско свидетелство от страната на износ и след преглед на животните от компетентен карантинен ветеринар. За всички останали домашни животни се изисква санитарно разрешение за внос, издадено от Департамента по животновъдство към Министерството на земеделието на Индия или лиценз за внос, издаден от Генералната дирекция на външната търговия към Министерството на търговията и промишлеността на Индия. ПРИ ИЗЛИЗАНЕ ОТ ИНДИЯ Всички чужденци при излизане от Индия трябва да притежават валидна индийска виза, т.е. излизането от Индия трябва да бъде осъществено в рамките на срока на валидност на визата. Чужденци, които са пребивавали в Индия за период от 120 и повече дни, преди окончателното отпътуване трябва да получат документи за платени данъци или че не са данъчно задължени. В Делхи този документ се получава от данъчната служба / Central Revenue Building, Indraprastha Estateq New Delhi, близо до FRRO /. Чужденци, които са пребивавали повече от шест месеца в Индия, при отпътуване са задължени да върнат в Регионалната служба за регистрация на чужденци документа, който им е бил издаден от същата служба при регистрацията в 14-дневния срок след първоначалното им влизане в Индия, която е задължителна за престой повече от шест месеца. При излизане от Индия се заплаща летищна такса от 500 индийски рупии. ВАЛУТНИ ПРАВИЛА При влизане и излизане се декларира валута, надвишаваща 5000 USA долара, а при различни платежни средства, ако надвишава стойността на 10 000 USA долара. Формата на платежните средства може да бъде - пътнически чекове, чуждестранни банкноти, преводи в индийски банки, кредитни писма. Индийските банки, хотелите и лицензираните обменни бюра обменят чужда валута в индиийски рупии. Препоръчва се да се запазват фактурите за обменена валута, което ще даде възможност за обмен на неизразходваните индийски рупии в съответната валута при напускане от страната. Предметите за лична употреба и бижута на стойност до 20 000 / двадесет хиляди / индийски рупии за дамските бижута и до 10 000 / десет хиляди/ индийски рупии за мъжките / към 25 ноември курса на щатския долар към индийската рупия е 1=46,84 / не се декларират. Изисква се разрешение от Reserve Bank of India за износ на скъпи килими, скъпа бижутерия и за бижутерия, изработена от злато. Забранен е износът на кожи и предмети,изработени от кожи на тигри, леопарди, пантери и змии, както и износът на антики на повече от 100 години. Стриктно се контролира износът на слонова кост и предмети, изработени от нея.



Здравни изисквания:
Дизентерията, хепатитът и инфекциозните болести са нещо обикновено и често срещани заболявания в Индия. Туристите трябва да употребяват фабрично бутилирана вода / минерална /, без лед или преварена вода. Зеленчуците трябва да бъдат старателно почистени или дезинфекцирани преди употреба. Храната трябва да е добре сварена или изпечена. Принципът е, че всичко което се яде трябва да бъде или обелено, или преминало през топлинна обработка. Препоръчват се антималарийни профилактични лекарства. За българските граждани, които ще пребивават продължително време в Индия се препоръчва имунизация срещу тиф и тифоид, менингококов минингит, хепатит В, бяс, японски В енцефалит и на всеки 4-6 месеца да се инжектират с имуно-глобулини. За краткотрайните посетители се препоръчва имунизация срещу тиф и тифоид, хепатит и хепатит В и прилагане на имуно-глобулини, да се носят таблетки за пречистване на вода. Храна: препоръчва се чужденците да консумират само фабрично бутилирана вода и напитки, без лед, или преварена вода. Плодовете и зеленчуците трябва да бъдат добре почистени и дезинфекцирани преди употреба. Храната / по-специално месото / трябва да бъде добре изпечено или сварено. Следва да се избягват нехигиеничните ресторанти и хранителни павилиони.

Електро захранване:
240V , 50Hz

Питейна вода :
Препоръчва се консумацията на бутилирана вода.

Безопасност:
Дребни кражби / по-специално джебчийството / е най-често срещаното престъпление по отношение на чужденците. Ето защо паспорта, други необходими документи и паричните суми следва да се съхраняват в добре защитени места в дрехите, с които българския гражданин е облечен, и никога да не се оставят без непосредствен контрол. Всички случаи на кражба на документи и пари са когато те се оставят в чанта или в общия багаж и след моментно невнимание биват присвоявани и изчезват безвъзвратно. Задължително трябва да се знае, че всеки чужденец е под контрол от криминално проявените лица в Индия, често може да бъде упоен с наркотици чрез предложена му храна или напитки,ето защо следва да се отклоняват поканите за това от непознати лица, колкото учтиви и настоятелни да са те. Препоръчва се да се избягват случайните контакти, посещението на неосветени и безлюдни места през нощта, препоръчва се движението в група или с приятел, колега и т.н., но не самостоятелно, облеклото трябва да е умерено и по-скоро консервативно. При всички случаи на нежелано настоятелно внимание от местни жители следва да се вика за помощ и да се уведомява най-близко стоящия полицай. При кражба или загубване на паспорт или други документи незабавно, при първа възможност, трябва да се съобщи в полицията и да се изиска съставянето на протокол, след което да се уведоми посолството и да се изпълнят дадените съвети и указания от консулското длъжностно лице и другите служители в посолството. Българските граждани трябва да бъдат много внимателни и предпазливи по време на пребиваването им в Индия при осъществяването на контакти и по отношение на местата, които посещават - да се избягват неоживени, безлюдни, неосветени места и крайните квартали, пристанищни и други неугледни райони, където могат да бъдат обект на престъпления срещу личността. За да се предпазят от евентуално поражение българските граждани трябва да проявяват наблюдателност по отношение на съмнителни пакети и други предмети в района на тяхното пребиваване, да се избягва попадането в тълпа, сред политически демонстранти, манифестации от граждански или религиозен характер.

Индия като туристическа дестинация:

Кочи:
Кочи е очарователен крайбрежен град в Индия, който се счита за входен пункт на невероятно красивата местност Керала. Освен многото си забележителности Кочи е и голямо пристанище и търговски център.

Баган, Индия (Bagan):
Баган e събрал в себе си стотици будистки храмове. Разположен покрай красивата река Иравади, Баган се намира в Мианмар, Индия, на 145 км от Мандалай. Хиляди исторически забележителности в Баган.

Шведагон Пагода (Shwedagon Pagoda):
Шведагон Пагода е уникална позлатена постройка ступа, която е древен будистки храм, разположен в столицата на Мианмар – Янгон. Шведагон Пагода е сред уникалните исторически забележителности на цяла Индия.

Орча, Индия (Orchha):
Орча е красив древен град в Индия запазил своите уникални уникални архитектурни шедьоври до днес. Сред многото исторически забележителности в Орча са дворците Радж Махал и средновековните храмове.

Крепостта в Гвалор, Индия (Gwalior):
Крепостта в Главор е една от най-респектиращите и дори плашещи в цяла Индия. Гвалор е сред свещените места за джайнистите за поклонение.

Дворецът Умайд Бхаван:
Дворецът Умайд Бхаван (Umaid Bhawan Palace) е една от забележителните постройки в цяла Индия. Умайд Бхаван доминира над пустинния район на столицата на индийската провинция Раджастан - Джодхпур.

Сринагар:
Сринагар е един от най-красивите градове в Индия. Заобиколен от планини Срингар е най-голямото населено място в областта Джаму и Кашмир. Една от забележителностите вЕзерото Пичола е красива природна забележителност, разположена в подножието на хълмовете Аравали в Индия. Най-големите забележителности в Удайпур са градският Дворец и Саджангар. Сринагар е храмът Шанкарачаря.

Езерото Пичола, Индия:
Езерото Пичола е красива природна забележителност, разположена в подножието на хълмовете Аравали в Индия. Най-големите забележителности в Удайпур са градският Дворец и Саджангар.



Делхи:
Не позволявайте на първото впечатление от Делхи (Delhi) да стои като свещена крава в задръстване: промъкнете се зад налудничавата фасада и разкрийте вътрешния мир на града с богата култура, архитектура и човешки разновидности, пропита с история и страст към епикурейците. И двете, Старата и Новата част на Делхи зареждат посетителите с измамническия си чар. Лутайте се из лабиринта от улички в Старата част на Делхи, опитвайки се да разгадаете тайните на Мугал преди да се впуснете в необятните отворени пространства на величествената Нова част на Делхи с подредените си огромните правителствени листнати алеи.
Делхи е осмият най-голям мегаполис в света по брой на населението със своите повече от 12,25 милиона жители само в централната градска част и със значителните 16 милиона жители, заедно с предградията. Индийската столица Делхи е най-голямата метрополитна зона в тази част на Индия и втората по големина по брой на популацията след Мумбай.
Тази статистика може да изглежда не дотам интригуваща, но е важна, за да си представите огромното културно и социално многообразие в индийската столица Делхи. Това определено е град на поляризацията. Деленето на богати и бедни е осезаемо, като мизерията преобладаваща в крайните бедни квартали, а централната зона на Делхи е отражение на икономическия просперитет на страната.
В Делхи влиза и Ню Делхи, което всъщност е столицата на Индия. Делхи е космополитен град с многоетническо население и огромно културно многообразие.
Тук живеят представители на много култури и религии. Най-разпространените религии са хиндуизмът и ислямът, но има и доста последователи на сикхите, будистите и множество други вероизповедания. Официален език в града е английският, заедно с езиците Панджаби и Урду. Делхи е разположен в Северна Индия, от двете страни на бреговете на река Джамина, която от своя страна е десен приток на река Ганг. Целият Делхи се дели на стара и нова част. В столицата Ню Делхи са ситуирани всички политически и управленски институции.

Историята на Делхи води своето начало десетилетия назад. Останките на седем древни града на мястото на днешен Делхи свидетелстват за бурното минало на индийския град. През различни исторически етапи Делхи е била столицата на няколко империи в древна Индия. До голяма степен важността му като населено място се определя от стратегическото му разположение. Делхи е разположен по старите търговски пътища към долината на река Ганг. Днес там се намират много древни паметници и археологически останки, които имат огромно национално значение.
Старият град или Старо Делхи е онази част от града, която е построена от монголите по времето, когато Делхи е столица на Монголската империя. През 18 и 19 век в Индия става осезаемо британското влияние. По-нататък, по време на британското управление започва да се изгражда и Ню Делхи, който след обявяването на независимостта на страната през 1947 г. става столица на Индия.
Огромно богатство на исторически и културни паметници е побрала индийската столица Делхи. Централно място в града е площад „Конат”, който има кръгла форма, а в средата му е изграден приятен парк. Този площад в Делхи изпълнява функцията на нещо като делител на Стария град и Новия Делхи. От това най-пренаселено и най-оживено място в Делхи ясно се вижда контрастът между бедните квартали с техния мизерен начин на живот и модерните високи и лъскави постройки на Делхи.
Правителствените сгради и дворецът на вицекраля са замислени да бъдат издигнати на най-високото място, а главните улици са Правителственият булевард „Раджпат”, който днес доста прилича на просторен парк. Тук по време на празници се провеждат различни военни паради и манифестации. Друг основен булевард е „Джанпат”, който е булевардът на народа. Тук се роят голяма част от посетителите на Делхи, заради многото магазини за подаръци и сувенири.
Няма как да пропуснете червената крепост в Делхи, която е исторически паметник от времето на управлението на монголите и Джама Масджид – най-голямата джамия в града.

Забележителности в Делхи:
• Вратата на Индия - впечатляваща 42-метрова арка, издигната в памет на повече от 90 000 индийски войници, загинали във войните, водени от Британската империя;
• Президентският дворец "Ращрапати Бхаван" - понастоящем е най-голямата президентска резиденция в света. Строежът на сградата е бил плануван да продължи 4 години, но поради Първата световна война продължава 19 години;
• Червената крепост - един от шедьоврите на монголската архитектура на XVII в. и седалище на властта на тази династия. Червената крепост е една от основните туристически забележителности в Делхи, впечатляваща с дългите си 2 км стени и десетки декари паркове. Изградена от червен пясъчник, тя позагубва част от своя блясък през вековете. Въпреки това сградите в комплекса продължават да изглеждат внушително. Сред по-интересните от тях са: Чата Човк (покритата търговска улица, базар, пълна със сувенири), Диван-и-Ам (Залата за публични аудиенции), Диван-и-Кхас (Залата за частни аудиенции, построена изцяло от мрамор), Кхас Махал (главната резиденция на императора), Мумтаз Махал (помещенията за харема на султана, понастоящем е музей на килими и оръжия) и др.;
• „Джама Масджид” – най-голямата джамия на Индия с две 40-метрови минарета. Намира се недалеч от Червената крепост. Построена е през периода 1644-1658 г. по нареждане на моголския император Шах Джахан, който също така е създателят на световно известния Тадж Махал;
• Комплексът Кутуб - включва постройки от XIII в., които са вписани в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Най-известната тук сграда е минарето Кутаб Минар, което е високо 72.5 м. По-време на своето построяване то е най-високата сграда в света. В наши дни минарето е много добре запазено, могат да се видят деликатно издяланите по неговите стени фигури. В комплекса се намират още руини на джамии, стълбове, гробница и други сгради;
• Пурана Кила – стара крепост, един от най-известните паметници на Делхи. Стените на крепостта са високи 18 м и се простират на дължина от 1.5 км, а в тях са разположени три арковидни порти. Архитектурата е в раджастански стил, използвани са богати орнаменти, мрамор и сини плочки за украса;
• Хумаюновата гробница – паметник на световното културно наследство от XVI в., намиращ се сред прекрасен парк. Това е гробницата на монголския император Хумаюн, построена през 1562 г. по поръчка на неговата съпруга и по план на персийски архитект. Тя е първата гробница-градина на Индийския субконтинент, както и първата постройка, която използва червен пясъчник в такъв мащаб. Освен това е и първата голяма постройка на монголите в града, като някои я определят за предшественик или прототип на Тадж Махал. Заедно с гробницата на Хумаюн, в комплекса се намират още редица други по-малки паметници;
• Храмът „Сваминараян Акшардхам” – пищно декориран храм, изсечен от червен пясъчник. Тук се съхранява висока над 3 м златна статуя на основателя на сваминараянската вяра - Бхагван Сваминараян. Наоколо има битпазар за антични предмети;
• Карол Багх – най-големият търговски център на Азия. Представлява смесица между жилищен квартал и търговски улици, най-известни сред които са Ажмал Кхан Роуд и Гхафар маркет. Тук идват да пазаруват заможните жители на Ню Делхи;
• Търговският район Конаут Плейс - представлява поредица от елегантни тераси с колонади, разположени в концентрични окръжности по подобие на Роял Кресънт в гр. Бат, Англия;
• Джантар Мантар – астрономическата обсерватория, намираща се близо до Конаут Плейс.

Агра:
Агра е забележителен град, разположен на бреговете на река Ямуна в щата Утар Прадеш, Индия, на 200 км югоизточно от Делхи. Той е голям индустриален център с население около 1,700,000 души. Известен е с кожените си изделия, бижутерия, килими и изделия от мрамор.
Агра е паметник от времената на империята на Великите Моголи. Следите на съществувалия тук древен индуистки град са изчезнали. Прието е, че Агра е основана през 1504 г. от афганистанския владетел на Делхи Сикандар Лоди за негова столица. Агра продължава да е столица и при сина му Ибрахим, който през 1526 г. е победен от мюсюлманския завоевател Бабур (1483-1530 г.). С неговата победа се слага началото на най-великата династия в Индия – династията на Моголите, управлявала Индия до завладяването на Делхи от персите през 1739 година, като запазва своето влияние чак до 1858 година, когато Британците свалят от власт Шах Бахадур II.
При монголските владетели, особено при Акбар (1542-1605 г.) и неговите приемници Джахангир и Шах Джахан, Агра става културен център на империята, нейна архитектурна и религиозна столица. Акбар е познавач на изкуството и архитектурата, той черпи от много източници идеите си, реализирани от майсторите на Агра. Верен на персийските идеали, Акбар симпатизирал на индийските вярвания и култура, което се проявява в заимстване на елементи от индийската архитектура в мюсюлманските строежи.
Кулминация на архитектурния стил на Акбар е собствената му гробница в Сикандра, недалече от Агра. Започната е от Акбар и завършена от сина му Джахангир в 1613. Тя е разположена символично върху руините на двореца Барадари, построен от Сиканер Лорди, когато той премества столицата си от Делхи в Агра. Гробницата се намира в квадратен двор, в който има невероятни градини и е разделен на четири части, които обозначават тримесечията през годината. В центъра се извисява мраморна гробница, представляваща пет квадратни тераси, издигащи една над друга и стесняващи се нагоре. Цялата сграда е украсена с красиви панели и сложни инкрустирани мозайки. Погребалните камери се намират на партерния етаж. Антрето води до гробницата на Акбар и е украсено с цветя и арабски калиграфски дизайн. Има и други камери за Арам Бану и Шукру Найси (дъщери на Акбар), Зебу-н Найси (дъщеря на Аурангзеб) и Сюлейман Шикох (син на Шах Алам). Четирите минарета, красящи ъглите на главната порта носят ислямски елемент и са новост в строителството на гробници. По-късно внукът на Акбар – Шах Джахан, ще използва идеята при построяването на Тадж Махал, най-известната забележителност на Агра.



Забележителности в Агра:
Храм-мавзолеят Тадж Махал е сред най-красивите архитектурни шедьоври в света, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Тадж Махал е не само сред чудесата на света и най-големите забележителности в Индия, но той е и паметник на вечната любов. Смятан е за най-бляскавия паметник на моголската архитектура, в стил, съчетаващ ислямски, индийски и персийски елементи. Тадж Махал е построен приблизително между 1630-1652 г. по поръчка от императора Шах Джахан (Повелителят на света), в памет на неговата съпруга Мумтаз Махал, която почива по време на раждане. Съкрушеният от мъка император обявява двугодишен траур в страната и скоро решава да построи мавзолей в Агра на мястото на гроба на Мумтаз, който да символизира приказната красота на любимата съпруга и стои като символ на вечната любов. По-късно в мавзолея е погребан и самият Шах Джахан.
Строителството започва около 1632 г. и е завършено около 1653 г., като в него участват около 20 хиляди души, сред които най-добрите зидари, скулптури, занаятчии и краснописци от цялата империя, Централна Азия, Персия и Близкия изток. Легенда гласи, че след завършването на Тадж Махал майсторите са били ослепявани или убивани, за да не могат отново да създадат подобна красота. На другия бряг на реката е трябвало да бъде построена сграда-близнак, изградена от черен мрамор, но тя така и не е била достроена. Тези две сгради е трябвало да бъдат съединени с мост от сив мрамор.
Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 м. и широк 300 м., ограден с висока стена. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 м., като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през XVIII-и век, е била от масивно сребро, като по нея са наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре.
Зад стените, в ограденото пространство, са разположени мавзолеят, джамията, конюшни и ханове за видни гости, както и обширна градина, дълга и широка по 300 м. Градината символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки – от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната градина е бледно подобие на оригиналната, която е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, разделящи градината, са плували пъстри риби, а сред дърветата са били пуснати най-различни птици.
създават илюзия за обемност. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва.
От двете страни на Тадж Махал (източната и западната) има постройки, изградени от червен пясъчник. От западната страна е джамията, която се използва за молитви. Подът вътре е изработен от много фин и блестящ материал, а върху него с черен мрамор са очертани 539 молитвени килимчета. Покривът поддържа четири осмоъгълни кули и три елегантни купола. От двете страни на джамията на север и на юг има още две кули. По протежение на западната гранична стена се намира кладенеца на джамията.
От източната страна на мавзолея е втората постройка, наричана Джаваб (Отговорът). Тя не е служила за молитви, тъй като не е обърната към Мека. Не е ясно за какво точно е била използвана постройката – възможно е да се е използвала за отмора на караваните на поклонниците или за среща преди молитва, или е създадена с чисто архитектурна цел. За каквото и да се е използвала, сградата идеално се допълва с пейзажа.

На около 2,5 км. северозападно от Тадж Махал се намира крепостта Агра (Agra Fort). Тя се смята за най-важното укрепление на територията на Индия, като днес е включена в списъка със Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Според някогашни пътешественици по онова време каменните блокове, от които са изградени стените на крепостта Агра са толкова плътно подредени, че между тях не може да бъде пъхнато дори острието на нож.
Строежът на крепостта започва през 1565 година на мястото на стария форт Бадалгар, който Акбар разрушава. Според историческите данни, Акбар е наредил издигането на повече от 50 сгради, защитени от двойни, на места тройни стени. Шах Джахан, изградил Тадж Махал, е построил и много от основните сгради вътре в пределите на крепостта. Мястото на крепостта е стратегически подбрано, като тя се простира по протежение на река Ямуна.
Една значителна част от сградите, построени от Акбар, били съборени от неговия внук Шах Джахан, който не намирал в тях нужната пищност и предпочитал белия мрамор пред червения пясъчник, с който дядо му строял. От строежите на Акбар по крепостта Агра до наши дни са оцелели стените на самия форт, заедно с наблюдателните кули и бойници, барабанните кули, които са построени над портите. Някога те имали функцията да оповестят пристигането на императора.
Стената имала два входа – Портата от Делхи и от Амар Сингх. Днес в крепостта може да се влезе само през втория вход по подвижен мост. Порталът е построен от Шах Джахан, внук на Акбар, през 1665 година в чест на Рао Амар Синкх.
След като влезете в крепостта, вътре в големия двор, отдясно се намира една от многото зали – Диван-и-Ам (Залата за публични аудиенции). Тя е построена от шах Джахан през 1628 г. По-нататък следват кралските шатри, красивата джамия (Nagina Masjid & Mina Masjid), дворците (Macchi Bhavan, Khas Mahal, Shish Mahal, Shah Jahani Mahal) и пазарът Zenana Mina. Няколко от сградите са направени от чист мрамор и са с красиви гравюри. За да се охлаждат стаите в мраморните шатри, стените са кухи и са пълни с течаща вода. От балконите на шатрите се открива хубав изглед към река Ямуна и Тадж Махал. Легенди разказват, че великият шах Джахан, който издигнал Тадж Махал, бил затворен в крепостта от своя син Аурангзеб.
Други забележителности в Агра са Форд Агра, Итмад-уд-Даула, Форд Сикандра, Фатехпур Сикри и гробницата на Акбар. Тук може да се насладим на тишината за известно време и да забравим градския шум.

Утар Прадеш:

Този щат в Индия е здравата основа на традиционната култура и нейната история, която датира от преди 4000 г. Световноизвестният „Тадж Махал”, индо-гангетските поля, родното място на много изкуства и занаяти...всичко това е събрано тук в шата Утар Прадеш.
Той е най-населеният щат в Индия. Утар Прадеш е най-известният щат на Индия. В древността се е наричал Мадхиядеш, а по време на британския период става "Обединени провинции". Сегашното име Утар Прадеш означава "Северна провинция". Някои от по-известните градове в него са: Лакнау (столица), Варанаси (Бенарес), Аллахабад, Канпур и Агра. Утар Прадеш има важно място в културата на Индия, то се смята за родното място на индуизма.Също така град Кушинагар е мястото, където Гаутама Буда починал. Особено важно място заема мавзолеят "Тадж Махал", построен в Агра през 1648 г.
Места които трябва да се посетят в щата Утар Прадеш са:
  • Агра-градът на Тадж,
  • Алахабад-мястото където се сливат три свещени реки;
  • Фатехпур Сикри-първият град построен във индо-ислямски стил;
  • Браж-Бхуми ( Матхура, Вриндаван и др.);
  • Земята на бог Кришна;
  • Джханси-Портата на Бунделкханд;
  • Капилватсу-родното място на бог Буда;
  • Лукноу-градът на „навабите”;
  • Варанаси-някогашния Банарас или Каши-един от най-старите градове с духовен живот;
  • Сарнат, Шравасти, Санкиса, Каушамби;
  • Капилвасту-изрисувана с великолепното завещание на бог Буда.

Матхура:

Матхура е град в северния индииски щат Утар Прадеш. Намира се на около 50 км северно от град Агра и на 145 км югоизточно от Делхи. На около 11 км от Матхура се намира град Вриндаван, а на 22 е град Говардхан. Матхура е административен център на областта Матхура към щата Утар Прадеш.
През древния период , Матхура е бил икономически център, намиращ се на кръстопътя на важни маршрути.
Това е родният град на бог Кришна. Тук може да се види храмът Кешав Дев, който е построен още в древни времена, в близост до легендарното място, на което се твърди, че се е родил бог Кришна (подземен затвор). Според епичните творби на Махабхарата и Бхагвата Пурана, Матхура била столица на кралство Сурасена, управлявано от Канса чичото на Шри Кришна.
Този град е свешен за последователите на хиндуизма, третата по брой последователи религия в света. Тук има много места с историческа и религиозна значимост.
Основни забележителности в Матхура са:
  • Храмът Кешав Дев;
  • Наам йог Садхна Мандир;
  • Храмъ Дварикадхееш;
  • Вишрам Гхат;
  • Музея в Матхура;
  • Бирла Мандир;
  • Шри Кришна Джанмабхуми.



Много популярен сред туристите е градът - близнак на Матхура-Вриндаван. Освен че е дом на Бог Кришна, в който той е изживял своето детство, малкият град е дом на множество храмове, които принадлежат към определени хиндуистични секти. Част от най-известните храмове са: храмът Банке Бихари, Прем Мандир, Вриндаван, Маа Ваишо Мандир, Ранг джи, Шри Кришна Джанмабхуми и храмът Искон.

Фатехпур Сикри:

Фатехпур Сикри (Fatehpur Sikri) е старинен архитектурен комплекс, който свидетелства за културата на индийската цивилизация през 16 век. Фатехпур Сикри е уникален пример за архитектурни ансамбли от най-високо качество на строителството в Индия. Комплексът е разположен само на около 40 км западно от Агра и неговият най-голям символ - Тадж Махал.
Фатехпур Сикри е изграден между 1571 и 1585 година от великия император Акбар. В буквален превод Fatehpur Sikri означава Град на победата. Той е бил столица на империята само за около 10 години, но построеното през 16 век остава и до днес като един от културните паметници на Индия, който от 1986 година е включен в Списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство. Комплексът е красиво съчетание на индийски храмове, паметници, построени в унифициран архитектурен стил. В Фатехпур Сикри се намира и една от най-големите джамии в Индия - Jama Masjid. Фатехпур Сикри е столицата на великия моголския император Акбар, който бил изключително харизматична личност. Притежавал мъдрост, измъчване и магнетизъм, като се славел с безспорни военни и административни умения. Вместо да налага модернизирано чуждестранно управление той сключил съюз с владетелите на Раджпут, като се оженил за една от дъщерите на махарджата в Амбер.
Така Акбар започнал голямата си мечта за обединяването на всички общности в Индия, в която всички религии да живеят заедно. Въпреки, че имал много жени владетелят нямал наследник. Това го накарало да посети светеца Шейх Салим Чистий (Shaikh Salim Chisti), който живеел в селището Сикри.
Светецът предсказал на императора, че ще се сдобие с трима сина. Не след дълго една от съпругите му забременяла и родила мъжки наследник, който в чест на пророка бил наречен Салим. По-късно той останал в историята като император Джахангир. В знак на признание Акбар решил да изгради в Сикри своя столица, като прибавил към името й и Фатехпур, което означава победа.
Фатехпур Сикри е строен от най-добрите архитекти на Индия и Персия в продължение на 14 години. По време на управлението на Акбар Северна Индия достигнала незапомнен разцвет. Самият владетел бил неграмотен, но около себе си той бил събрал най-мъдрите и умни хора на страната, девет от които назначил за свои министри. Всички те били видни и уважавани финансисти, поети, музиканти, артисти, администратори и астролози от всички възможни религии и от различен произход.
Макар и да не можел да чете, нито да пише, императорът наредил построяването на специална библиотека, която съхранявала над 50 000 ръкописа. Акбар обичал много да му четат от тях. Самият той бил мюсюлманин, но живо се интересувал от всички останали по това време религии в Индия.
В залата за частни ауденции (Diwan-i-Khas), владетелят на Фатехпур Сикри организирал най-редовно дебати между всички тези представители на различни култури и религии. Главното желание на Акбар било да ги обедини и в опитите си той създал нова религиозна философия, която се крепяла едновременно на исляма, на хиндуизма, джайнизма и християнството.
За жалост, както религията на владетеля, така и целият Фатехпур Сикри имали кратка история. Само след 50 години селището било изоставено и тотално обезлюдено поради липсата на вода.
Макар и построен преди 400 години, Фатехпур Сикри е изключително добре запазен. Разделен е на две части – дворцова и поклонническа. Поклоническата част представлява огромен двор, в който могат да се посетят гробниците на светеца Салим Чистий, както и една от най-големите джамии в Индия. И до ден днешен този храм е едно от свещените места за мюсюлманското общество в страната.
Гробницата на Салим Чистий е красива и майсторски измайсторена постройка от бял мрамор. Точно под основната зала в нея се пазят мощите на светеца. Тленните му останки и до днес се смятат за чудодейни, като много бездетни жени и двойки идват тук за да се помолят за дете. Хората завързват памучни конци по параваните около светилището, надявайки се на чудото, което направило някога Акбар щастлив и го дарило с наследник.
Най-впечатляващата постройка във Фатехпур Сикри навярно си остава огромната и величествена постройка, наречена Врата на победата. Считана за една от най-високите порти в света. Освен невероятната гледка, която се разкрива от тази част на старинния град, тук може и да се прочете един надпис още от времето на Акбар: „Светът е само един мост – премини по него не строй къщи отгоре му. Светът е само един час прекаран в молитви, останалото е невидимо.



Раджастхан:

Това е най-големият по площ щат в Индия. На запад граничи с Пакистан, югозапад с Гуджарат, на югоизток с Мадхя Прадеш, на североизток с Утар Прадеш и Харяна, а на север с Пенджаб. Неговата площ е 342 239 км². Столица на щата е Джайпур. На територията на щата се намира пустинята Тар, в западната част на щата. Реката Гагар също тече през този щат. Там се намира и планинската верига Аравали. Наричан е "Земята на раджите". Пълен е с дворци и крепости, повечето превърнати в интригуващи хотели, след като махараджите са били лишени от своите царски възнаграждения, но им било позволено за запазят имотите си.
Тази магическа земя кара съзнанието да си представя картини свързани с доблест и рицасртво, великолепни пейзажи и архитектура, бижута, великолепни ръчни изработки, фолк музика, танци. Всички тези неща на фона на замъци, палати, крепости, пустини, и камили. Магията на оживения Раджастхан-неговото наследство, култура, сафарита, пясъчни дюни, гори, див свят го правят дестинация, която задължително трябва да се посети.
Места които трябва да се посетят:
  • Джайпур;
  • Аймер;
  • Пушкар-селце в близост до храмът Брахама и свешеното езеро;
  • Биканер;
  • Бхаратпур-светилище на птиците;
  • Рантамбхоре-резерват за тигри;
  • Джайсалмер;
  • Джодпур;
  • Планината Абу;
  • Удайпур.

Джайпур:

Град Джайпур, столицата на щата Раджастан, Индия основан е през 1728 г. от махараджа Савай Джай Сингх II. Градът се намира в северозападната част на страната и заема обща площ от 200, 40 кв.км. Разположен е на 265 км от Делхи в близост до пустиня. Известен е като "Розовият град" заради розовата мазилка на сградите, имитираща розов пясъчник. Джайпур е и един от най-добре планираните градове в Индия-разделен е на шест квартала, отделени от главните улици с широчина от 34 метра. Всъщност, смята се, че той е първият град в Индия с градоустройствен план. Проектиран е съгласно философията на Васту Шастра (ведическите принципи на архитектура и строителство за постигане на комфорт и просперитет на гражданите). Всички улици и Базарът следват посока от изток на запад и от север на юг. Източната порта на града се наричаSuraj (Слънце) Pol , докато западната носи името Chand (Луна) Pol . Макар че днес градът се е разраснал извън крепостните стени, първоначално той е бил проектиран само в рамките на пространството, което ограждат те. Входните порти се затварят след залез слънце, а се отварят с изгрева. Почти всички градове в Северна Индия от този период представляват главоблъсканица от тесни криволичещи алеи с хаотично разпилени крепостни зидове, храмове и дворци и временни бараки, които нямат нищо общо с принципите на ведическата архитектура, изискващи прецизно геометрично планиране. За Савай Джай Сингх II и за Бенгали Гуру Видиадхар (хиндуистки архитект и жрец), построяването на Джайпур било златен шанс да издигнат един нов град, основан изцяло на принципите на Васта Шастра. Изграждането на розовия град било своего рода ритуална работа. Той е оформен във вид на osemгнездна мандала, известна като "Питхапада ". Числото девет символизира деветте планети на древния астрологичен зодиак. Също така, и магазинчетата са разположени в групи от по девет с по една напречна улица за планета.
Една от най-големите забележителности на розовия град е Hawa Mahal, което ще рече Дворецът на ветровете. Построен е през 1799 г. от махараджа Савай Пратап Сингх и е проектиран от Лал Чанд Уста във формата на короната ма Кришна. Той включва Градския дворец и Зенана или покоите на дамите(харема). Първоначалната идея на архитектите е била, той да позволява на дамите от двореца да могат да наблюдават живота на улицата, без да има опасност да бъдат видени. Състои се пет етажа и е изграден от розов и червен пясъчник, скрепен с негасена вар. Страната, която гледа към улицата има 935 малки прозореца и бризът (hawa), който преминава през тези прозорци и пази прохлада в двореца, дори и в горещите месеци, дава името на двореца -Дворецът на ветровете. Амбер Форт, който се намира на север от Джайпур, лежи на изкуственото езеро Маота, което отразява в целия му блясък забележителната архитектура - интересна смесица от хиндуистки и мюсюлмански стил.
В подножието на планинската верига Аравали е разположен Нахаргарх Форт и от него се открива красива гледка към розовия град. Думата Нахаргарх означава "дом на тигрите". Според преданията той е наречен на принц Нахар, чийто дух обитавал местността и възпрепятствал изграждането на крепостта. Джайгарх Форт, който се намира на 15 км. от Джайпур е друга внушителна крепост, в която почти всички защитни укрепления са се запазили непроменени. Докато Джайгарх Форт е разположен на върха на хълмовете, Амбер Форт се намира в подножието му. Двата са свързани чрез добре защитени пасажи. Много често двете крепостни стени се смятат за една.
Друга забележителност на Джайпур е колекцията астрономически съоръжения, изградени от махараджа Джай Сингх II в неговата нова столица Джайпур в периода между 1727 g и 1734 г..Той изградил пет подобни астрономически лаборатории на различни места, една от които е тази в Джайпур. Тя е направна по подобие на тази в Делхи и е най-голямата от всичките пет. Името й идва от думите янтра (инструмент) и мантра ( формула или изчисление). Буквално в превод Джантар Мантар ще рече "инструмент за изчисление". На местния раджастански диалект "я" се произнася като "джа". Местните хора не си превеждат буквално името Джантар-Мантар, аз за тях то е нещо като магични думички -нещо като абракадабра или трантрическите напеви.



Гуджарат:

Гуджарат (на английски Gujarat) е щат в западата част на Индия с площ от 196 024 км2 и население 50 671 017 души (2001). Столица на щата е град Гандинагар, а най-големия град е Ахмедабад.
Тук в Порбандар е роден известният Махатма Ганди. Неговия известен Ашрам се намира на бреговете на река Сабармати. Соленоводното блато Кач, което се намира на северозапад е дом на дивото муле, а Гир е мястото където живее азиатския лъв. Дварка на брега е мястото където могат да се видят много храмове.
Места които трябва да се посетят:
Ахмедабад;
Гандинагар;
Модхера-мястото където се намира красивия храм на слънцето;
Патан;
Вадодара;
Ананд-местност покрита със зеленина, където е започнала революцията на млечните кооперации;
  • Сурат;
  • Саураштра;
  • Райкот;
  • Бхавнагар;
  • Палитана;
  • Джунагад;
  • Сомнат;
  • Джамнагар;
  • Дварка;
  • Гандидам.



Има възможности за сафари с коне по маршрут: Ахмедабад-Данта-Дасада-Ванканер-Гондал-Вадодара;
Сафари с камили до соленоводното блато в Кач;
Трекинг Сапутара до Ахва-Дхрангадра-Бани.