Вход за агенти
Проверка на резервация
0700 50 575
Бюлетин
Проверка на резервация
Вход за агенти
Мароко
Мароко - Страна между Атлантическия океан, Средиземно море и Сахара.
Както в никоя друга страна в Крайния запад, величествените декори на Мароко открай време са очаровали филмовите режисьори, художниците и писателите. Хичкок и Бертолучи биват привлечени от магията им, филмът „Казабланка” става класика, художници като Дьолакроа и Матис са били очаровани от играта на цветовете, Канети и Боулс увековечават пазарите и пустинята в книгите си. Днес Мароко е магнит за любителите на слънцето и културните забележителности, а все по-често и за активните туристи, привлечени от предизвикателствата на планините и пустинята.
Кралство Мароко е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелила. Най-високият им връх е висок 4165м.
Обща информация:
Наименование:
Кралство Мароко
География:
Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.
История:
Най-ранната засвидетелствана цивилизация на територията на днешно Мароко е т.нар. Капсийска култура, съществувала около 8000 г. пр. Христа. Тогава Магреб далеч не е бил толкова сух, колкото е днес, и климатът е бил благоприятен за развитието на човешките дейности. През 12 век пр. Хр. в Мароко проникват финикийците и създават пристанища, които да снабдяват финикийските градове със сол и руда. По това време берберите вече са се установили в по-голямата част от Северна Африка. Доста след първите финикийски търговски Картаген установява добри търговски отношения с берберите. До 2 век пр. Хр. се образуват няколко берберски царства, които обаче остават в сянката на Картаген или Римската империя, често бивайки техни сателити. През 40 г. сл. Хр. римляните анексират по-голямата част от територията на днешно Мароко и формират провинцията Тингитанска Мавритания. Стотина години по-късно прониква християнството, а малко след него — юдаизма.През 5 век сл. Хр. отслабналата Римска империя губи контрол върху провинцията. Следват нападения на вандали, вестготи и византийци. През 7 век пристигат арабите, а заедно с тях и исляма. В следващите векове се формират няколко големи и мощни ислямски държави, като Бергуата (744-1058), Царство Фес и Република Бу Регрег, но част от тях попадат под контрола на Омаядския и Абасидския халифати. Алауитската династия, която днес управлява Мароко, идва на власт през 1666 година.Мароко не успява да избегне колонизацията и става протекторат на Франция през 1912, а части от днешната държава са под протекцията на Испания. Мароко получава независимост през 1956 година.
Държавно устройство:
Съгласно Kонституцията от 1996 г. Мароко е монархия, управлявана от крал. Крале на Мароко от 1956 г. са Мохамед Пети, синът му Хасан Втори и Мохамед Шести от 30.7.1999 г. Изпълнителната власт е осъществявана от правителство, назначавано от краля. Парламентът е съставен от две камари.
Административно деление:
Мароко е разделено на 16 региона, които са подразделени на общо 62 префектури и провинции.
Регионите са:
• Шауя - Уардига
• Дукала - Абда
• Фес - Булман
• Гарб - Шрарда - Бени Хсен
• Голяма Казабланка
• Гелмин - Ес Семара
• Лааюн - Буждур - Сакиа Ел-Хамра
• Маракеш - Тенсифт - Ел-Ауз
• Мекнес - Тафилалет
• Източен регион
• Уед Ед-Дахаб - Лагуира
• Рабат - Сале - Замур - Заер
• Сус - Масса - Драа
• Тадла - Азилал
• Танжер - Тетуан
• Таза - Ал-Хосейма - Таунат
Икономика:
Мароко има относително свободна пазарна икономика, в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата. Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 90-те години. През 2009 г. то претърпява ръст от 20%. Ръстът на БВП през последните години е средно 5%. Мощта на икономиката идва през 60-70-те години на миналия век когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите държави. Заедно с това инвестициите от западните държави се развиват отлично. Основни инвеститори, които изграждат Мароко през 70-80-те и 90-те години на миналия век са Франция, Съветския съюз до 1991 г. и малка част Испания. Друг инвеститор са арабските държави като Обединените Арабски Емирства. До 1989 г.основни икономически партньори са и социалистическите държави от Европа. Най-много инвестиции дават СССР, България и Полша, на които кралството изнася главно фосфатна руда и сътрудничи в земеделието, но и изграждането на предприятия и предоствянето на технически специалисти от социалистическите държави в Мароко. Благодарение на сътрудничеството със социалистическите държави Мароко успява да избегне зависимостта си от западните държави и през 90те години много руски бизнес компании наследяват съветското влияние в Кралството. През годините до 2003 г. Мароко подкрепя Ирак. Благодарение на това контактите му със Саддам Хюсеин са големи, но от 1975 г. страната вече привлича и икономически инвестиции държави като САЩ и Западна Европа. Това, както и френската и руската подкрепа, позволяват на страната да бъде един от основните търговски центрове със свободен търговки стокообмен както на Запад така и на Изток. Войната в Ирак през 2003 г. не пречи на Мароко да провежда свободна иконимическа линия и досега. Въпреки че Мароко подкрепя арабската позиция на останалите арабски страни по палестинския, иракския и други проблеми, контактите с мощните икономически държави се реализират без проблеми. Мароко е кандидат за втори (след ОАЕ) световен търговски център на Арабските държави, развит е туризмът и услугите. Очакванията са, че световната икономическа криза няма да се отрази драстично на кралството.
Население:
Днес в Мароко преобладават арабите, но страната в миналото е населена с бербери, които представляват около 40% от жителите. Част от населението на юг е чернокожо; робството дълго време е съществувало в областите на оазисите. Има голяма еврейска общност, пуснала корени преди 2000 г., която масово емигрира към Израел и Франция при независимостта на Мароко.
Туристическа информация:
Влизане в страната:
Необходими документи – от 1 март 2005 г. отпадна необходимостта български граждани с обикновени паспорти да притежават визи за Кралство Мароко при краткосрочно посещение в страната /до 90 дни/ с цел туризъм, лчно и делово гостуване. При необходимост от престой в страната, надхвърлящ 90 дни, е необходимо получаване на входна виза.
Имунизация: Не се изискват имунизации, освен при пристигане в райони с жълта треска. Препоръчва се имунизация против тетанус, дифтерия, хепатит А и полиомиелит, както и срещу малария.
Мито и валута:
В страната е забранено внасянето на наркотици, оръжие, порнографски издания. Съществува ограничителен режим за внос на специална професионална техника, представляваща заплаха за националната сигурност, на предмети на изкуството с особено висока стойност; на стоки, изискващи специален лиценз – петрол, алкохол над 3 бутилки, тютюн и цигари над 3 стека. При напускане на Мароко чужденците временно или постоянно пребиваващи в страната, имат право да изнесат в брой валута в размер до 15 000 марокански дирхама годишно, придружена съответно с бордеро. От тази възможност не могат да се ползват чужденците, посетили страната с цел туризъм или краткосрочно гостуване. Валута, за която не са представени документи за произход, се конфискува.
Валута и платежни средства:
1 дирхам (DH) = 100 сантима. Банкомати има в по-големите градове. Пари в брой се обменят в банка и лицензирани бюра. Пътнически чекове и кредитни карти се приемат в по-големите банки, хотели и ресторанти.
Превозни средства (пътна мрежа):
Пътната мрежа е относително гъста и добре изградена. Има редовни железопътни и автобусни връзки между големите градове. На разположение са таксита и коли под наем. Има и вътрешни самолетни връзки. Международни летища има в Казабланка, Агадир, Рабат, Фес и Маракеш.
Правила за движение по пътищата:
Необходими документи: Достатъчно е наличието на националната шофьорска книжка , при наемането на кола е необходима и международна книжка. Максимално допустимата скорост за леки автомобили в населените места е 40 – 60 км./час, извън тях – 100 км./час, на магистралите 120 км./час. Абсолютно е забранено консумирането на алкохол.
Настаняване:
Предлагането е от луксозни хотели и бунгала по плажа до планински хижи и къмпинги.
Най-подходящо време за посещение:
За крайбрежните области са препоръчителни месеците от април до ноември, за вътрешността на страната – от октомври до май.
Телефонна връзка:
Кодът за международно избиране на Мароко е 00212. Код за международно избиране на България: 00359 (+359).
При спешни случай:
Полиция – 19, Спасителна служба и пожарна – 15, Пътна помощ: 022/203064.
Мароко като тристическа дестинация:
Един от любимите маршрути в Мароко е обиколката на четирите кралски града Фес, Маракеш, Мекнес и Рабат, чиито стари квартали са в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Фес:
Най-стар от императорските градове, Фес е основан през 789 г. сл. Хр. от Идрис I, потомък на Пророка Мохамед. Неговият син, султан Идрис II, решава през 809 г. да установи седалището на първата мароканска династия на идрисидите там и по този начин Фес става първият ислямски град в Мароко. От 818 г. султанът приема в града си 8000 мюсюлмански семейства от областта Андалузия в Испания.
Седем години по-късно това население се увеличава с присъединяването на евреи и тунизийци от Кайруан. Богат на разнообразно религиозно, културно и архитектурно наследство, Фес бързо се превръща в културен и религиозен център на Мароко.
Според легендата името на града се дължи на откриването на кирка (от арабски: fa’s) на мястото на първото поселение. Tой се явява един от четирите императорски града заедно с Маракеш, Мекнес и Рабат.
Въпреки династическите войни и периодите, когато не е бил столица, императорският град не е спирал да расте и хубавее. Днес Фес е безспорно най-автентичният град на Северна Африка. Интелектуалният блясък на неговия университет по изучаване на Корана, известната джамия Карауин, съкровищата на арабо-андалузкото изкуство, неговият средновековен старинен град (медина) Фес ел-Бали (bali = старинен) и неговите сръчни занаятчии го превръщат в пазител на традициите на Кралство Мароко.
Фес – Световно наследство:
Фес е третият по големина град в Мароко след Казабланка и Рабат. В момента градът наброява около 1 050 000 жители и се състои от три части.
Фес ел-Жедид – построен през ХIII в. от Меринидите, той е административен и кралски център, където Кралят е отивал, за да отбележи с тържественост някое събитие или важно решение.
Фес ел-Бали – най-старият квартал, построен от династията на Идрисидите.
Фес ел-Жедид и Фес ел-Бали образуват медината, т.е. старинната част на Фес, която е защитена от ЮНЕСКО и е част от световното културно-историческо наследство .
Новият град Фес (Dar Dbibegh) – изграден от французите по време на протектората. В тази част на Фес си дават среща модернизмът и традицията.
Символът на града:
Наситеното синьо на керамиката е един от характерните символи на Фес. Този град притежава най-голямата медина в света. По международния отзвук на своето минало този град е една от столиците на арабо-мюсюлманската цивилизация редом с Дамаск, Багдад, Кордова и Гренада.
А университетът "Ал Карауин" във Фес е със сигурност най-важен в историята на града. Той е негова емблема, а архитектурата му е образец на арабо-андалузкия стил.
Историческа памет на Кралство Мароко:
Фес не се завзема лесно. За да се проникне в града, трябва да се мине през голямата порта, едновременно видима и невидима, която е свещена. Защото Фес е светилище. И така винаги е бил наричан от посветените в Исляма суфити - la Zaouia. Пътникът, който идвал отдалече, знаел, че приближавайки портите на града, ще измоли гостоприемство от основателя и светия покровител на града. За него Фес бил градът на Мулай Идрис.
Фес, който в течение на няколко века е бил политическа и интелектуална столица на Мароко, става център на срещи и обмен. Разказват, че Силвестър Втори (Жербер д’Орийак), папа от 999 до 1003 г., се учил там през младостта си, като по-късно въвел арабските цифри в Европа. Маймонид, еврейски лекар и философ, живял там няколко години, през които преподавал в Карауин. Делото на този философ е прекрасна илюстрация на симбиозата между юдейската и ислямската култура, която е преобладавала в Андалузия и е намерила отражение и във Фес.
Какво ви очаква ако посетите Фес:
Ще има музика, много музика, защото жителите на Фес я обожават. Възползвайте се и открийте приказното културно-историческо наследство на този град, вкусете от все така истинската атмосфера на традицията, която не се намира другаде из кралството. Във Фес, с неговата медина, представляваща лабиринт от 9500 улици, прорязани от хиляда слепи улички, човек лесно може да се усамоти. А кварталът на кожарите е какъвто е бил през XII в., със своите пъстроцветни бояджийници на открито.
Фес е и интелектуалната столица на кралството. Могат да се посетят великолепните сгради, където се помещават медресетата, в които се преподава Коранът и се обитават от самите ученици. Архитектурата им е забележителна. Смесването между няколкото хиляди занаятчии и интелектуалният свят е онова, което придава богатото многообразие на града.
Маракеш – „червеният град”:
Вторият по възраст кралски град, който се намира в огромен оазис с финикови палми, е основан от бербери на юг в Мароко през 1062 г. До средата на 12 век това е била столицата на Алморавидите. От това време е и 12 – километровата стена на стария град. Центърът му се образува от „Джемаа ел Фна”, някога площад на обесените, днес – площад на гостилниците и фокусниците, на пътуващите зъболекари и джебчиите. Запазеният знак на Маракеш е минарето на джамията „Котубия”; други забележителности са мавзолеят на Саадиан и казбите. Градът е известен и с градините си, като например „Ярдинс де л`Адгал” или „Ярдинс де ла Менара”.
Джамията Koutoubia и минарето:
Построена през 1120г. и извисяваща се на 70м, това е духовния ориентир на Маракеш.
Адрес: Rue el Koutoubia
Djemaa El-fna
Пулсиращото сърце на Медина, където живота в Маракеш може да бъде видян в най-интересната и оживена светлина.
Адрес: Djemaa el-Fna
Дворец El-badi:
Построен е през 16и век и е смятан за един от най-красивите дворци в света.
Адрес: Place des Ferblantiers, Mellah
Гробниците Saadian:
Царските гробници на Саадианската династия са удивително украсени със сводести тавани, сложни дърворезби и стенописи.
Адрес: Rue de la Kasbah
Градините Menara:
Чудесно спокойно местенце – маслинови горички разположени на фона на планините Атлас.
Адрес: Avenue de la Menara
Битака:
Разходете се из подобния на лабиринт пазар и отворете сетивата си за гледките, миризмите и звуците, които ще преживеете.
Адрес: North of Djemaa el-Fna
Цехове за обработка на кожи:
Гледайте с изумление как кожите се опъват, сушат и боядисват.
Адрес: Nr Bab Debbagh Gate
Градските стени:
Направете си романтичен тур в Медина и около крепостта на града, на борда на файтон. Препоръчваме ви да направите това по залез.
Адрес: North side of Place de Foucault
Hammam El-bacha:
Посещението на банята е задължително, когато сте в града, за да се отърсите от стреса и напрежението на ежедневния живот.
Адрес: 20 Rue Fatima Zohra
Мекнес – град мечта за кратко:
Мекнес (Meknes) е град в северната част на Мароко, и е столица на региона Мекнес – Тафилатет. Населението му е 950 322 жители (по данни от 2006г.), а надморската му височина е 549м. Той е един от четирите имперски града. Мекнес е бил столица на Мароко по време на управлението на Мулай Исмаил, след това е преместена в Маракеш. Градът се намира на 130км от столицата Рабат, и на 60км от Фес.
В края на 17 век, владетелите от династията на Хасанидите преместват седалището си в Мекнес. Султан Мулай Исмали /1672 – 1727/ построява разкошна резиденция, за която, за съжаление, използва мрамора от руините на античния Волубилис. При неговото управление възникват огромни палати, джамии и стени, но скоро след смъртта му започва упадъкът на града. Днес забележителностите са величествената Баб ел Мансур, една от най-впечатляващите градски порти в Мароко. Изработката на портала е изключителна. Строежът му е завършен средата на XVIII век. Тъй като големият портал е затворен винаги, можете да преминете от другата му страна през малък вход отстрани. Друга забележителност е свещения мюсюлмански град Медина.
Медина:
Медина е вторият свещен град на исляма след Мека. Нейното религиозно значение е голямо, тъй като там се намира светинята на пророка Мохамед в „Джамията на Пророка“, известна като Купол на Пророка или Зеленият купол, построен край дома на Мохамед. Домът му по-късно става част от джамията, когато я надстроил халифът от династията на Омеядите Абд ал-Малик. Първата джамия на исляма също се намира в Медина и се нарича джамия „Куба“. Както и в Мека, в Медина могат да влизат само мюсюлмани. Многобройните джамии в 2-та града са цел на поклонничество на огромен брой мюсюлмани.
Мавзолеят на султан Мулай Исмаил:
Интересен е и мавзолеят на султан Мулай Исмаил – човека, направил Мекнес един от имперските градове. Немюсюлманите могат да разгледат светилището свободно, но нямат право да влизат в гробницата. Мавзолеят е наистина много добре запазен. Има невероятна мароканска мозайка, стенописи и внушителна архитектура. Разбира се, посетителите трябва да събуят обувките си и да бъдат подходящо облечени. Хери ес – Суани също е бил притежание на султан Мулай Исмаил. Представлява огромен хамбар за повече от 12 000 коня. Дори и през лятото там е хладно, тъй като стените са широки около 4м. В дворът на Хери ес – Суани има аркади, покрити с декоративни растения , има също и маслинови дървета. На север се намира и водния басейн Агдал – оттам султанът е осигурявал вода за добитъка си. Тези места могат да се видят и в някои холивудски филми. В музеят Дар Джамаи имате възможност да видите продукти на мароканските занаятчии – килими, керамика, бижута и изделия от дърво.
Рабат – кралски град и столица на Мароко:
Рабат (Rabat) се намира в Северозападната част на Мароко и е нейна столица. Разположен е на крайбрежието на Атлантическия океан, в устието на река Боу Регрег. Рабат има собствено летище и пристанище.
Кралският град е основан през 12 век от Алмохадите, но след кратък разцвет губи значението си. Едва по време на френския протекторат започва новия възход на пристанищния град на Атлантическия бряг като център на управлението и седалище на правителството. Старата Мдина, казбите, огромният нов град и кварталът на палата, предлагат на посетителите богато разнообразие. Най-голямата забележителност е Хасановата кула, която някога е трябвало да бъде минаре на най-голямата джамия в Магреб. Но уникалният проект не намира развитие. Между колоните на неуспешния строеж по-късно, през 1968 г. е построен мавзолея на Мохамед V (1909 - 1961), в който през 1999 г. Е погребан и синът му, Крал Хасан II (1929 - 1999).
Римски руини и арабски светини:
Наред с Тингис /Танжер/, някога Волубилис е бил вторият метрополис на римската провинция Мавритания Тингитана. Тя доставяла на Рим жито, олио и диви животни за арените. Над 15 000 души са живеели там между I в. Пр. Хр. и II – III в. Когато берберите нападат няколко пъти римското селище в края на III век, Волубилис се предава. Днес за някогашното великолепие загатват руините на базиликата, както и чудесните мозайки с митологичните си мотиви. Пр разкопките са открити жилищни квартали, бани, един форум, търговска улица и останки от градска стена. Части от седалището са реконструирани. В близост до Волубилис се намира мавзолеят на Мулай Идрис, който е починал 791 г. От векове свещеното място е цел на поклонения и е достъпно само за мюсюлмани.
Волубилис е старинен археологически обект в Мароко. Разположен е близо до Мекнес, между градовете Фес и Рабат. Най-лесният път до тук е по шосето №13, а най-близкото населено място наоколо е Мулей Идрис.
В този културен паметник, който от 1997 г. е в книгата със Световно историческо наследство на ЮНЕСКО, се намират най-добре запазените руини в тази част на Северна Африка. Тези останки от римско време са уникални със своите мозайки, а такива не са запазени никъде другаде в цяло Мароко.
За разлика от повечето римски селища в този район на Средиземноморието, Волубилис не е изоставен от жителите си, след нашествието на арабите.
Макар че повечето архитектурни паметници, напомнящи за величието на Римската империя във Волубилис да са разрушени, тук са запазени около 30 великолепни мозайки, няколко колони, една базилика и триумфална арка. Тя е била издигната в чест на император Калакала, а в миналото е била увенчана с колесница от бронз, изградена върху каменната конструкция. През 1962 г. арката е била възстановена отново.
На естествения хълм във Волубилис, издигащ се над околната равнина, е разположена Капитолията, която е обърната към базиликата. До нея се намира къщата на Ефеб, в която се е съхранила една великолепна мозайка, изобразяваща Бакхус върху колесница.
Други интересни архитектурни забележителности са колесницата на Амфитрита и мозаечни миниатюри, пресъздаващи мита за Орфей.
Добре е да посетите това забележително място през есента, а разходката привечер е препоръчителна, защото през деня туристите са доста.
Райски плажове по Атлантическия бряг:
Една много малка част от мароканския бряг с дължина над 2000 км. е разработена за туристи. За разлика от средиземноморските скалисти плажове, в които се впиват многобройни заливи, по атлантическия бряг между Танжер и Агадир се простира пясъчен плаж, който изглежда безкраен. Център на летния туризъм е Агадир, чийто залив е обсипан с кафенета, ресторанти, хотели, ваканционни селища и бунгала. Построеният отново след земетресението от 1960 г. град предлага още много забавления освен къпането и сърфирането.
Агадир:
Агадир (Agadir) е основен град в югозападната част на Мароко и е столица на провинцията Агадир и на икономическия регион Сус – Маса – Драа. Населението на града е около 200 000 жители. Агадир разполага с важно риболовно и търговско пристанище. Градът е известен със своята морска храна и селско стопанство. Агадир е морски курорт с дълъг пясъчен плаж. Той не е типичен за Мароко град, той е модерен, забързан и динамичен. Това е така благодарение на своите големи сгради, широки пътища, модерни хотели и кафенета в европейски стил. Мекият климат през зимата (средната температура през януари по обяд е около 20,5°C) и хубавите плажове са превърнали Агадир в подходяща дестинация за зимна слънчева почивка. Градът е разположен на брега на Атлантическия океан, близо до подножието на Атласките планини, на север от мястото, където река Сус се влива в океана.
Североизточно от Агадир се намира бившата пиратска крепост Есауира, която преди е била известна като колония за художници и рай на хипитата, а днес привлича все повече туристи.
Есауира – рай за уиндсърфистите:
Колоритният малък пристанищен град Есауира е на един хвърлей от най-добрия плаж на Мароко – чудесна ивица, която криволичи километри на юг. Когато се колебаете дали да посетите Маракеш, Фес и Танжер, това е мястото да разопаковате багажа си в някой пансион в марокански стил. Вътре в укрепените стени на Есауира, проектирани от френски архитект за султан Сиди Мухаммад през ХVІІІ в., се намира централната стара част на града, чиито тесни улички гъмжат от занаятчийски дюкяни, с които градът е известен, както и с приветливи кафенета в спокойната и отпусната атмосфера на махалата в малкия град.
От 80-те години на ХХ в. е публична тайна, че Есауира е превъзходно място за сърфиране и уиндсърфинг поради силните атлантически ветрове, така че неговият имидж като спокоен и дружелюбен към туристите град може скоро да остане в миналото. Елате сега и се настанете в простата, спокойна и стилна вила „Марок“. Обновеният хотел има 22 стаи с боядисани в синьо балкони и кепенци, обграждащи открит двор, пълен с жасмин и бугенвилии. Някои имат камини, други са със старинни легла с балдахини. Най-добрата част от престоя тук е закуска на открито под покрива на терасата и вечеря с ароматни подправки от местните пазари, сервирана вътре под меката светлина на полилеи от ковано желязо.
Сняг над пустинята:
През последните години Мароко все повече се открива като планински рай. Тъй като почти няма маркирани маршрути, за туристите и колоездачите са препоръчителни организираните екскурзии. Имлил, на около 70 км. южно от Маракеш, се намира на края на националния парк Тубкал във Висок Атлас. Планинската верига е прорязана от тесни долини. Самотни берберски селца са накацали като орлови гнезда по голите склонове. Глинената архитектура на берберските села с казбите и хамбарите, впечатлява всеки посетител. В плодородните долини на оазисите речните долини са обградени с олеандрови храсти и малки полета. Спускането по буйните води на реките в Среден и Висок Атлас става все по-популярно.
Казабланка – атлантическият град:
Казабланка /в превод "бяла къща"/ е най-големият град в Мароко, както и космополитен, стопански и икономически център за страната. Той е най-либералния и прогресивен град на Мароко.
Оживеният и буден атлантически град Казабланка е обичайна цел при корабните пътешествия. Казабланка няма нищо общо с романтичната картина от едноименния култов филм, тъй като днес милионният град е промишлен център на Мароко. Предишното гнездо на пирати през 16 век бива завладяно от испанци и португалци: градът е бил важен търговски център по европейските морски маршрути. По времето на протектората, много французи и други европейци се стичат към Казабланка. Интересни за туристите са преди всичко колониалните постройки, малката Медина, както и голямата Хасанова джамия, най-голямата в Магреб.
Забележителности в Казабланка:
Джамията Хасан II е най-голямата джамия в Мароко, както и третата по големина джамия в света. Построена е в чест на Крал Хасан II, който обявява за рождения си ден през 1980 г., че ще издигне изумителна сграда, с която ще се гордее. Джамията е отворен за ежедневни молитви за всички мюсюлмани, а за туристите се предлага обиколка и екскурзовод. Джамията Хасан II има капацитет да побере над 25 000 поклонници, а минарето и достига 210 метра.
Boulevard De La Corniche е дълга улица, минаваща покрай джамията Хасан II, на брега на Атлантическия океан до пясъчните дюни. Булевардът е дом на много модерни нощни клубове и е мястото за вечерни забавления. На Boulevard De La Corniche се намира и Кафе Рик от филма "Казабланка".
Фара Ел Ханк Лайтхаус е построен през 1919 г. в помощ на моряците. Намира се на 161 фута височина и неговата светлина може да се види от 30 морски мили. Фара е друга известна забележителност, свързана с Казабланка и е страхотно място за пикник, гледайки вълните.
Плажът Corniche е чудесно място да лежите и да се наслаждавате на топлия климат или да поплувате в Атлантическия океан.
Танжер:
Танжер е един от най-динамично развиващите се икономически центрове в цяло Мароко. Вървейки по улиците ще видите хора от различни раси, говорещи на различни езици. Едни от тях са тук на почивка, а други – по бизнес. Танжер е един от най-перспективните градове в Мароко, въпреки, че населението му е около 700 000 души. Това не му пречи да се развива доста по - бурно дори от столицата Рабат. Едно от големите преимущества на Танжер е близостта до протока Гибралтар и до Европа като цяло.
Тингис, сега Танжер, възниква като древно финикийско селище. В намерените древни монети са изсечени имена Тенга, Тинга и Титга, древните гръцки и римски автори оставят множество варианти за името на града. Според берберските предания, градът е построен от сина на Тинджис - Суфакс. Тинджис била съпруга на берберския герой Антаиос. Има и други легенди за възникването на града. Гръцка легенда преписва създаването на града на великана Антей, чиито гробница и скелет били в близост до града. Друга гръцка легенда описва, че градът е създаден от Софакс, син на Херкулес и на вдовицата на Антей. Пещерата на Херкулес е само на няколко километра разстояние от града. Сега тази пещера е основна туристическа атракция в региона, като част от древногръцката митология. Вярва се, че митичният герой е спял в пещерата по време на покоряването на дванадесетте изпитания.
Танжер се оформя като важен град за берберите и все още е населяван от тях, като се счита, че името му е дошло от бога им Тинджис или Тинга. Градът в древността е завладян от Картаген. По времето на Древен Рим градът израства като важен икономически център и придобива важни административни функции. През V век вандалите завладяват града по време на своя поход през Северна Африка. Век по-късно (между 534 и 682 г.) градът е част от Византийската империя. През 702 г. градът попада под влиянието на арабската експанзия. В периода 1471 - 1580 г. градът е владение на Португалия, през 1580 - 1640 г. градът е владение на Испания и Португалия, и отново само на Португалия през 1640 - 1661 г. През 1661 г. градът е даден на Чарлз II Стюарт, като част от зестрата на португалската инфанта Катерина де Браганза. В градът е настанен британски военен гарнизон. Градът е със статут на свободен град, еднакъв с тези във Британия.
През 1679 г. мароканският султан Моулай Исмаил прави неуспешен опит да превземе града и околностите, но на града е наложена абсолютна блокада. Все пак през 1684 г. британците решават да се изтеглят от града, като при напускането си го унищожават напълно заедно с пристанището. По времето на Моулай Исмаил градът се възстановява, но не може да се развие и населението му остава под 5000 души до 1810 г. Географското разположение на Танжер му осигурява мястото на своеобразен дипломатически център на европейските държави и важен икономически обект за Мароко в края на XIX век и началото на XX век. Тук германският кайзер Вилхелм II обявява подкрепата си за продължаване на борбата за независимост на Мароко, което води до международната политическа криза от 1905 г. Танжер е обявен за международна зона.
В началото на XX век има около 40 000 жители, като половината са мюсюлмани, 1/4 евреи и 1/4 европейци (повечето от които испанци). През 1912 г. Мароко е разделен между Франция и Испания и градът попада в северната част на влияние, известна като Испанско Мароко. Танжер е обявен за международна зона през 1923 г. под съвместното администриране от Франция, Испания и Великобритания. След като Испанско Мароко се обединява с останалата част на страната, Танжер става част от Кралство Мароко, придобило независимост през 1956 г. Днес градът е един от най-големите и важни икономически и транспортни центрове на Кралство Мароко.
Мароканският град Танджер е привлекателна туристическа дестинация, защото тук едновременно можете да прекарате ваканцията си в някой от екзотичните слънчеви курорти, да се отдадете на обиколка на историческите забележителности. Някой се включват в еднодневни екскурзии заради леснодостъпното местоположение на града.
До този марокански оазис се стига най-лесно с ферибот през Гибралтарския проход, който е съвсем близо. Испанското пристанище Алхесирас е на по-малко от 15 км., а целият път отнема не повече от 2 ч.
Днес градът е един от най-важните икономически и транспортни центрове на Кралство Мароко, а в архитектурата и културата на града се усеща влиянието на всички народности, преминали по тази земя. Днес, в идентичния бит на Танжер се усещат следи от финикийско, римско, португалско, британско и френско влияние.
Едно от местата, които задължително трябва да се посетят е плажа Кемадо край Ал Хосейма. Това е уникално малко заливче, сгушено между хълмовете, покрито със ситен сребрист пясък. Много туристи практикуват в кристалните води различни подводни спортове, докато се наслаждават на екзотичните риби и кораловите рифове.
В северозападната част на града, където Средиземно море и Атлантическият океан се срещат, се намира прекрасен скалист бряг. Тук се намират т. нар. Херкулесови пещери. Отворът им е във формата на африканския континент, а морските води бясно преминават към пещерите и оформилата се лагуна.
Тетуан:
Тетуан е единственото пристанище на Мароко на Средиземно море. Разположен е на няколко километра от Гибралтарския проток, на около 40 km разстояние източно от Танжер. Медината на града е включена в списъка на ЮНЕСКО. Интересни са кралският дворец на Тетуан, няколкото джамии и други църковни храмове, старият касбах. Градът има и чудесни плажове. Агадир е първото пристанище и център за лов на сардини в света. Сега е по-известен като курорт в югозападно Мароко с чудесни плажове, хотели и кафенета.
Уарзазат: Градът главно е обитаван от бербери, които са построили много от най-известните сгради и казби, с които е известен района.
Западната част на града е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
В Уарзазат са най-големите филмови студия, където работят много международни компании и където са заснети десетки филми.
Шефшауен:
Шефшауен е малко курортно градче в северозападната част на Мароко. Това е най-голямото населено място на едноименната провинция. Най – удобно и бързо до този закътан град се стига от Танжер, който е един от най-големите пристанищни градове в Мароко. Пътя с кола по автомагистралата от Танжер няма нищо общо с 11- часовото пътуване, което ще Ви се наложи да преживеете, ако идвате от Казабланка.
Името на града идва от формата на върховете на планината Риф, която се извисява над града. Те приличат на два рога на коза. “Chef Chaouen” буквално означава „поглед върху рога”.
Този живописен средновековен град Шефшауен, закътан сред Рофовите планини не може да Ви предложи морски бриз и пясък, но може да Ви даде спокойствие, чист въздух, красиви планини и приказна градска атмосфера. Наричат го още „Синият град” заради многобройните си сгради, боядисани в различни нюанси на синьото.
Едно от нещата, които трябва да направите в Шефшауен е да се разходите привечер по главния площад „Ута ел Хамам” и да седнете на по чаша ментов чай из едно от многобройните кафенета там.
Най-подходящото време за посещение на Шефшауен е през есенните и зимните месеци, защото през август жегата е непоносима, а градусите стигат до 45С.
Мулай Идрис:
След Мекнес на път за Фес се минава през едно малко градче Мулай Идрис Ист – изцяло религиозно място – нещо като Рилския манастир, но има и къщи, в които живеят хора – поклонници и т.н. След него се разглеждат руините на римския град Волубилис – доста неща са останали от него, но най – впечатляващи са много добре запазените римските мозайки на подовете на по – богатите къщи както и един огромен каменен мъжки полов орган, който сочи посоката, където се е намирал публичния дом в този древен град. Градчето се намира в северната част на Мароко, разположено на два хълма в подножието на планината Зерхун. Този град е със специално значение за мароканското население. Мулай Идрис носи името на Мулай Идрис I- основателя на династията Идрисид. Идрис основава и двата града Фес и Мулай Идрис. При пристигането си тук ,през 789 г., Мулай носи със себе си ислямската вяра и полага началото на нова династия. Под негово командване се построява и град Фес, който е наследен от съна на Мулай I – Мулай Идрис II.
Това градче е малко, компактно с тесни улички, които ще напомнят на много от посещаващите го за други градове в Мароко. В близост до глания площад на града се намира мавзолеят на Мулай Идрис I, свещена дестинация достъпна само за мюсюлмани.
Сале:
Сале от берберски което значи камък е град , който се намира в северозападната част на Мароко. Разположен от дясната страна на река Бу Регрег, срещу столицата на Мароко-Рабат. Градът е основан като финикийска колония, той се првърнал в рай за пиратите, като независима република. Името на този град понякога се произнася и превежда Сали или Салее. Населението на града е около 80 000 души.
Това е най-старият град на атлантическото крайбрежие, основан от финикийците, наричан Сала (днес Чала). През 17-ти век Рабат е бил известен като Ново Сале, което обяснява защо Сале е най-стария град на речното крайбрежие.
Сале играе важна роля в мароканската история. Например първото възстание за независимост, срещу французите, е именно в град Сале. Много правителствени представители, кралски съветници и личности вземали важни за мароканския народ решения са родени тук в Сале.
Ито Азру:
Ито Азру е малко градче в Мароко, което се намира на 89 км южно от Фес, в областта Мекнес-Тфилалет. Разположен в скалиста местност, в сърцето на областта Среден Атлас в Мароко, между градовете Мекнес, Фес, Ифране, Миделт и Кенифра. Като забележителност този град е известен с това че е едно от най-известните берберски селища в Мароко.
В близост до града, на север се намира гората Cèdre Gouraud, където могат да бъдат открити субпопулации на берберите „Макака”.
Тафрут:
Насред червена пустиня на северозападната част на Африка е разположена бадемовата столица на Мароко – Тафрут. Този живописен град се намира в южната част на страната, на разстояние 152 км. югоизточно от град Агадир и на 92 км. от Аит-Баха. Лятото тук е непоносимо горещо, но през зимата, пролетта или есента Тафрут е магнетично място за множество туристи от цял свят. Районът около града се отличава с особени географски характеристики. Тук е раят за любителите на скалното катерене, защото над Тафрут се намират атрактивните Антиатласки планини (Anti Atlas mountains), които са известни с силно-насечените си и неравни скалисти форми. Пътищата до града са доста екстремни – наситени с завои, тесни и неудобни, но щом стигнете до този марокански едем, ще разберете, че си е заслужавало усилията. През ранната пролет тук се провежда ежегодния празник на цъфналите бадемови дървета. Техните цветове заедно с зелените палми ярко контрастират с розовия цвят на околните скали и бежовата краска на повечето сгради в града. По време на карнавала на маслиновите дръвчета централният площад, нарична още сук, се изпълва с множество танцьори и музика, което придава на градчето невероятен чар и живот. Има три атракции, които са задължителни за туристите в Тафрут. Една от тях са палмовите горички край града в посока югоизток. За да се достигне до тях трябва да се премине през набраздените Антиатласки скали, а след това пред погледа изниква невероятна гледка от долината Амелн. За да се разгледат както трябва палмовите насаждения на човек са му необходими повече от 24 часа. Друга атракция са т.нар. Сини скали на белгийския художник Жан Веран. Той заедно с група марокански пожарникари през 1984 г. създават по стръмните скали едно от най-своеобразните художествени произведения в света. За контраста, който Веран е създал върху ниските части на планината той е използвал 18 тона на синя, червена, виолетова и бяла боя. Тези Сини скали са особено атрактивна гледка на общия розово червен фон на Антиатласките скали. Тафрут е известен и с праисторическите си каменни рисунки. Само на 2 км. от провинциалното градче в посока юг са разположени уникални гравюри на газели, които датират от най-ранния период на човешката история.
Тарудант:
Тарудант представлява град, в чиято основа стои съвкупност от укрепления, украсени с квадратни кули. Има наличие на пет порти, от които Баб Ел-Касба е основната и най-величествената. Намиращи се в отлично състояние, укрепленията всяват респект и чувство на величие у посетителите. Големи овощни градини обграждат града.
Благодарение на трудолюбивите знаятчии, изобилието на декоративни предмети, бижута и други антики е изумително. Заобиколен от планини - Up-Atlas на север и изток и Anti-Atlas на юг . Тарудант е в центъра на плодородна долина. Кацнал е на скалист хълм, обърнат 30км на югоизток. Градът е известен и като място, където специалистите в берберскита изработка и сребърни предмети, са най-добрите. Но още по-прочут сред мароканците е с дейсността си, свързана с щавене на кожи. Около 40 занаятчии работят с кожи от овце, кози и други по-екзотични животни пред уристите, като вид атракция. В близост до града се намира китното селце Amagour. То е покрито с дървета арган. Аргановото масло е ценно и характерно за региона. То се използва в козметиката и кулинарията.
Още една изключително търсена подправка може да се намери в региона. Това е шафрана. Той е продукт, който е резултат от събиране на различни цветя и обработката им. Ливадите на тези скъпоценни растения се намират около Taliouine.
Загора:
Загора (на арабски: زاكورة) е добре благоустроен предимно берберски град в Източно Мароко, отвъд най-високата част на планините Атлас в живописната долина на река Драа, до планината Загора, на която е наречен. Отстои на 604 км югоизточно от Казабланка, на 362 км от Маракеш и на 162 южно от Варзазат. Център е на Провинция Загора в Регион Сус-Маса-Драа. Това е последният град по пътя в Сахара към Мхамид, където след 98 км се стеснява и свършва асфалтовото шосе и започват керванските пътекивпустинята.
Първоначално е наричан и "Tazagourt" (в ед. число) или "Tizigirt" (в мн. число) означаващо на местния берберски "двоен връх" по формата на едноименната планина. Планината Загора отдавна е отбелязана в старите европейски карти. На върха ѝ все още може да се види крепоста от времето на Алморавидите - 11век, има сведения и за джемия от това време, но локализцията ѝ все още е спорна. Поселението става град на сегашното си място през 20 век във времето на френския протекторат, когато е административен център. Оазисът обаче е населен много отдавна, и е посочен като важен пункт в завоевателният поход на Джудар паша до Тимбукту установил властта на Саадитите над него в 1591 г. Днес жителите освен доминиращият бербериски говорят и арабски език в мароканския му вариант, а мнозина разбират и колониалния френски. В околностите има немалко живописни стари казби - укрепени кирпичени селища с кули на фамилиите и родовете на местното берберско пастирско население. Загора е считана за входа на пустинята Сахара от запад. Напоследък града предизвиква туристически интерес. Пустинята е близо и нейните ярки цветове и светлосенки се отразяват върху сградите. Градът е доминиран от силуета на Джебел Загора (планината Загора), живописната долина на река Драа, има обширни палмови насаждения и е отправна точка за много преходи в региона. Сряда и неделя са дните на големия пазар в града. Всяка година тук се празнува фестивала (moussem) на светеца Суфи Мулай Абделкадер Джилали. От 2003 г. насам всяка година се провежда "Загора Маратон" - надпревара в пустинята около града като пълен маратон (42,195 км) и полу-маратон (21 км) за мъже, жени, юноши и деца, без възрастова граница. Средномесечните летни температури достигат до 42°C на сянка, а зимните падат до 2°C средномесена температура. От тук започва подобният на "Пътя на коприната" за Африка кервански "Път на златото" до Тимбокту. Световно известния знак на границата на града на арабски и френски гласи "52 дни до Тимбокту" (7 седмици и половина), указващ обичайното време за да се стигне с керван през Сахара до пазарите на слонова кост, злато, сол, роби, екзотични животни и кожи на Тимбукту в Мали, колкото е отнело и на армията на Джудар паша да го достигне
С града е свързан нашумелия албум "Загора" на британската ритъм енд блус група Loose Ends който в продължение на 42 седмици е класиран в "Билборд".
Рисани:
Рисани е град в западната част на Мароко. Градът се намира в близост до Ерфуд и областта Ер-Рашидиа. В южната част на града се намира мавзолея на основателя на династията Алауит-Мулай Али Шериф. Рисани е древнаа столица на Тафилалет. Тъй като градът е разположен на кръстопът, който свързва северните с южните части,той е бил доста важен център в древни времена.
Ерг Чеби:
Ерг Чеби е една от двете най-големи сахарски ерги в Мароко. Ергите представляват големи дюни образували се от навятите от вятъра пясъци. Другият ерг е наречен Ерг Чигага., който се намира в близост до Мхамид. Дюните на Ерг Чеби достигат височина от около 150 метра и всички заедно се простират в разстояние около 22 километра, от север на юг и от 5 до 10 км от запад на изток. Най-близкият сравнително голям града е Ерфуд, на около 60 км на север. Друг град в близост е Рисани, разположен на около 40 км от Мерзуга – местният туристически център, който се намира в близост до края на дюните. В Мерзуга имате възможност да се качите на камила и да пояздите навътре из пустинята. Има възможности за турове на няколко километра навътре в ерга, с преспиване, което е едно невероятно преживяване за всеки турист. През най-топлите месеци в годината, мароканците идват тук, за да бъдат заровени до шия в топлите пясъци на пустинята за няколко минути време. Това се счита като лек против ревматизъм.
Ерфуд:
Ерфуд е град оазис в пустинята Сахара, в източната част на Мароко. Ерфуд е разделен на няколко района: Хай Салам, Хай Ждид, Хай Зиз, Хай Ел Батаа, Хай Анахда, Хай Ел Хамри. Поради близостта си до туристическия център Мерзуга, Ерг Чеби, този град се е развил като туристическа дестинация и може да предложи на туристите хотели, ресторанти.
Миделт:
Миделт е град в централната част на Мароко, разположен във високите полета в областта на Среден и Висок Атлас. Градът има население около 44, 780. Градът се намира на главния път между Фес и Мекнес на север и Ерашидиа на юг. Географски е разположен във високите полета ограждащи река Мулуя . Градът се разраства през първата половина на 20-ти век. Тук французите основали централа, за да подпомагат добива на олово, гипс и други минерали и фосили в близост до мините Ахули и Мибладен. Рзвитието на тези кариери и мини води до построяването на железопътна линия, която свързва Миделт със средиземноморието. През 1930 г. в града се изгражда и електричество. В миналото от градовете в Мароко, само Казабланка е имала електричество. След мароканската независимост обявена 1956 г., контрола над града е в ръцете на мароканското правителство.
Gorges du Dades:
Дефилето „Даде” или на френски Gorges du Dadès, е дефиле през което преминава река Даде. Разположено е между планините Атлас и планинската местност Анти-Атлас. Тук берберите са построили множество казби (арабско наименование за малки градчета) в близост до дефилето с цел защита от вражески племена. Тези толкова много казби в комбинация с красотата на заобикалящата ги природа, представляват невероятна атракция за туристите в днешни времена.
Gorges du Todgha:
Това е каньон в източната част на Високите Атласки планини в Мароко. Този каньон се намира в близост до Тинерхир. Двете реки Тоджа и Даде са оформили стръмните отвесни скали в този каньон (на арабски wadi). Кньонът е с дължина 40 километра, последните 600 метра са най забележителните. Именно тук каньона става тесен колкото една каменна пътека, на места по малко и от 10 м. ширина със стени от чисти и гладки камъни, достигаши 160 метра височина от всяка страна. Малкият поток стичащ се по ледника е нещо като недоразумение, тъй като реката която някога е запълвала дефилето е носила много по-голямо коичество вода от това. Екскурзията в дефилето е лесна, тъй като се ходи по добре асфалтиран път. Пейзажът е незабравим. Местните, които живеят в района могат да бъдат забелязани да яздят своите магарета или да пасят стада камили и кози. Районът не е така откъснат и отдалечен, както е бил едно време. Добре поддържан асфалтиран път свързва долината от Тинерхир с дефилето. От там започва бетонен път, който продължава през долината, покрай хотелите при устието на пролома, по целия път до селата Аит Хани и Тамтатучте и Илмилчил. Това дефиле е доста известно и сред любителите на катеренето.
Бени Мелал
Бени мелал е столицата на областта Тадла-Азилал . Градът е разположен в подножието на планината Тасемит (2247 м) в близост до полетата на Бени Амир. Първоначално града носи името Исмали, на името на Мулай Исмаил, вторият владетел на мароканската династия Алуит. Той построил крепост именувана Тадла (могат да се видят останки и днес). Владетелят е създал известното малко градче или наричано на арабски казба, Рас ел Аин. Градчето е построено изцяло от камък и се намира в близост до изворчето Аин Асердун. Твърди се че градчето е било построено, за да пази извора, както и заобиклящата го природа и земеделски култури. Името на извора Аин Асердун означава „извора на мулето” или „окото на мулето”. В района на Сума съществува манастир, който датира от 16 век. Все още този манастир се използва с религиозни цели. При съединението на двата града Тадла и Сума се формира името на Бени Мелал, което в превод означава „ден”.
Както в никоя друга страна в Крайния запад, величествените декори на Мароко открай време са очаровали филмовите режисьори, художниците и писателите. Хичкок и Бертолучи биват привлечени от магията им, филмът „Казабланка” става класика, художници като Дьолакроа и Матис са били очаровани от играта на цветовете, Канети и Боулс увековечават пазарите и пустинята в книгите си. Днес Мароко е магнит за любителите на слънцето и културните забележителности, а все по-често и за активните туристи, привлечени от предизвикателствата на планините и пустинята.
Кралство Мароко е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелила. Най-високият им връх е висок 4165м.
Обща информация:
Наименование:
Кралство Мароко
География:
Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.
История:
Най-ранната засвидетелствана цивилизация на територията на днешно Мароко е т.нар. Капсийска култура, съществувала около 8000 г. пр. Христа. Тогава Магреб далеч не е бил толкова сух, колкото е днес, и климатът е бил благоприятен за развитието на човешките дейности. През 12 век пр. Хр. в Мароко проникват финикийците и създават пристанища, които да снабдяват финикийските градове със сол и руда. По това време берберите вече са се установили в по-голямата част от Северна Африка. Доста след първите финикийски търговски Картаген установява добри търговски отношения с берберите. До 2 век пр. Хр. се образуват няколко берберски царства, които обаче остават в сянката на Картаген или Римската империя, често бивайки техни сателити. През 40 г. сл. Хр. римляните анексират по-голямата част от територията на днешно Мароко и формират провинцията Тингитанска Мавритания. Стотина години по-късно прониква християнството, а малко след него — юдаизма.През 5 век сл. Хр. отслабналата Римска империя губи контрол върху провинцията. Следват нападения на вандали, вестготи и византийци. През 7 век пристигат арабите, а заедно с тях и исляма. В следващите векове се формират няколко големи и мощни ислямски държави, като Бергуата (744-1058), Царство Фес и Република Бу Регрег, но част от тях попадат под контрола на Омаядския и Абасидския халифати. Алауитската династия, която днес управлява Мароко, идва на власт през 1666 година.Мароко не успява да избегне колонизацията и става протекторат на Франция през 1912, а части от днешната държава са под протекцията на Испания. Мароко получава независимост през 1956 година.
Държавно устройство:
Съгласно Kонституцията от 1996 г. Мароко е монархия, управлявана от крал. Крале на Мароко от 1956 г. са Мохамед Пети, синът му Хасан Втори и Мохамед Шести от 30.7.1999 г. Изпълнителната власт е осъществявана от правителство, назначавано от краля. Парламентът е съставен от две камари.
Административно деление:
Мароко е разделено на 16 региона, които са подразделени на общо 62 префектури и провинции.
Регионите са:
• Шауя - Уардига
• Дукала - Абда
• Фес - Булман
• Гарб - Шрарда - Бени Хсен
• Голяма Казабланка
• Гелмин - Ес Семара
• Лааюн - Буждур - Сакиа Ел-Хамра
• Маракеш - Тенсифт - Ел-Ауз
• Мекнес - Тафилалет
• Източен регион
• Уед Ед-Дахаб - Лагуира
• Рабат - Сале - Замур - Заер
• Сус - Масса - Драа
• Тадла - Азилал
• Танжер - Тетуан
• Таза - Ал-Хосейма - Таунат
Икономика:
Мароко има относително свободна пазарна икономика, в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата. Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 90-те години. През 2009 г. то претърпява ръст от 20%. Ръстът на БВП през последните години е средно 5%. Мощта на икономиката идва през 60-70-те години на миналия век когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите държави. Заедно с това инвестициите от западните държави се развиват отлично. Основни инвеститори, които изграждат Мароко през 70-80-те и 90-те години на миналия век са Франция, Съветския съюз до 1991 г. и малка част Испания. Друг инвеститор са арабските държави като Обединените Арабски Емирства. До 1989 г.основни икономически партньори са и социалистическите държави от Европа. Най-много инвестиции дават СССР, България и Полша, на които кралството изнася главно фосфатна руда и сътрудничи в земеделието, но и изграждането на предприятия и предоствянето на технически специалисти от социалистическите държави в Мароко. Благодарение на сътрудничеството със социалистическите държави Мароко успява да избегне зависимостта си от западните държави и през 90те години много руски бизнес компании наследяват съветското влияние в Кралството. През годините до 2003 г. Мароко подкрепя Ирак. Благодарение на това контактите му със Саддам Хюсеин са големи, но от 1975 г. страната вече привлича и икономически инвестиции държави като САЩ и Западна Европа. Това, както и френската и руската подкрепа, позволяват на страната да бъде един от основните търговски центрове със свободен търговки стокообмен както на Запад така и на Изток. Войната в Ирак през 2003 г. не пречи на Мароко да провежда свободна иконимическа линия и досега. Въпреки че Мароко подкрепя арабската позиция на останалите арабски страни по палестинския, иракския и други проблеми, контактите с мощните икономически държави се реализират без проблеми. Мароко е кандидат за втори (след ОАЕ) световен търговски център на Арабските държави, развит е туризмът и услугите. Очакванията са, че световната икономическа криза няма да се отрази драстично на кралството.
Население:
Днес в Мароко преобладават арабите, но страната в миналото е населена с бербери, които представляват около 40% от жителите. Част от населението на юг е чернокожо; робството дълго време е съществувало в областите на оазисите. Има голяма еврейска общност, пуснала корени преди 2000 г., която масово емигрира към Израел и Франция при независимостта на Мароко.
Туристическа информация:
Влизане в страната:
Необходими документи – от 1 март 2005 г. отпадна необходимостта български граждани с обикновени паспорти да притежават визи за Кралство Мароко при краткосрочно посещение в страната /до 90 дни/ с цел туризъм, лчно и делово гостуване. При необходимост от престой в страната, надхвърлящ 90 дни, е необходимо получаване на входна виза.
Имунизация: Не се изискват имунизации, освен при пристигане в райони с жълта треска. Препоръчва се имунизация против тетанус, дифтерия, хепатит А и полиомиелит, както и срещу малария.
Мито и валута:
В страната е забранено внасянето на наркотици, оръжие, порнографски издания. Съществува ограничителен режим за внос на специална професионална техника, представляваща заплаха за националната сигурност, на предмети на изкуството с особено висока стойност; на стоки, изискващи специален лиценз – петрол, алкохол над 3 бутилки, тютюн и цигари над 3 стека. При напускане на Мароко чужденците временно или постоянно пребиваващи в страната, имат право да изнесат в брой валута в размер до 15 000 марокански дирхама годишно, придружена съответно с бордеро. От тази възможност не могат да се ползват чужденците, посетили страната с цел туризъм или краткосрочно гостуване. Валута, за която не са представени документи за произход, се конфискува.
Валута и платежни средства:
1 дирхам (DH) = 100 сантима. Банкомати има в по-големите градове. Пари в брой се обменят в банка и лицензирани бюра. Пътнически чекове и кредитни карти се приемат в по-големите банки, хотели и ресторанти.
Превозни средства (пътна мрежа):
Пътната мрежа е относително гъста и добре изградена. Има редовни железопътни и автобусни връзки между големите градове. На разположение са таксита и коли под наем. Има и вътрешни самолетни връзки. Международни летища има в Казабланка, Агадир, Рабат, Фес и Маракеш.
Правила за движение по пътищата:
Необходими документи: Достатъчно е наличието на националната шофьорска книжка , при наемането на кола е необходима и международна книжка. Максимално допустимата скорост за леки автомобили в населените места е 40 – 60 км./час, извън тях – 100 км./час, на магистралите 120 км./час. Абсолютно е забранено консумирането на алкохол.
Настаняване:
Предлагането е от луксозни хотели и бунгала по плажа до планински хижи и къмпинги.
Най-подходящо време за посещение:
За крайбрежните области са препоръчителни месеците от април до ноември, за вътрешността на страната – от октомври до май.
Телефонна връзка:
Кодът за международно избиране на Мароко е 00212. Код за международно избиране на България: 00359 (+359).
При спешни случай:
Полиция – 19, Спасителна служба и пожарна – 15, Пътна помощ: 022/203064.
Мароко като тристическа дестинация:
Един от любимите маршрути в Мароко е обиколката на четирите кралски града Фес, Маракеш, Мекнес и Рабат, чиито стари квартали са в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Фес:
Най-стар от императорските градове, Фес е основан през 789 г. сл. Хр. от Идрис I, потомък на Пророка Мохамед. Неговият син, султан Идрис II, решава през 809 г. да установи седалището на първата мароканска династия на идрисидите там и по този начин Фес става първият ислямски град в Мароко. От 818 г. султанът приема в града си 8000 мюсюлмански семейства от областта Андалузия в Испания.
Седем години по-късно това население се увеличава с присъединяването на евреи и тунизийци от Кайруан. Богат на разнообразно религиозно, културно и архитектурно наследство, Фес бързо се превръща в културен и религиозен център на Мароко.
Според легендата името на града се дължи на откриването на кирка (от арабски: fa’s) на мястото на първото поселение. Tой се явява един от четирите императорски града заедно с Маракеш, Мекнес и Рабат.
Въпреки династическите войни и периодите, когато не е бил столица, императорският град не е спирал да расте и хубавее. Днес Фес е безспорно най-автентичният град на Северна Африка. Интелектуалният блясък на неговия университет по изучаване на Корана, известната джамия Карауин, съкровищата на арабо-андалузкото изкуство, неговият средновековен старинен град (медина) Фес ел-Бали (bali = старинен) и неговите сръчни занаятчии го превръщат в пазител на традициите на Кралство Мароко.
Фес – Световно наследство:
Фес е третият по големина град в Мароко след Казабланка и Рабат. В момента градът наброява около 1 050 000 жители и се състои от три части.
Фес ел-Жедид – построен през ХIII в. от Меринидите, той е административен и кралски център, където Кралят е отивал, за да отбележи с тържественост някое събитие или важно решение.
Фес ел-Бали – най-старият квартал, построен от династията на Идрисидите.
Фес ел-Жедид и Фес ел-Бали образуват медината, т.е. старинната част на Фес, която е защитена от ЮНЕСКО и е част от световното културно-историческо наследство .
Новият град Фес (Dar Dbibegh) – изграден от французите по време на протектората. В тази част на Фес си дават среща модернизмът и традицията.
Символът на града:
Наситеното синьо на керамиката е един от характерните символи на Фес. Този град притежава най-голямата медина в света. По международния отзвук на своето минало този град е една от столиците на арабо-мюсюлманската цивилизация редом с Дамаск, Багдад, Кордова и Гренада.
А университетът "Ал Карауин" във Фес е със сигурност най-важен в историята на града. Той е негова емблема, а архитектурата му е образец на арабо-андалузкия стил.
Историческа памет на Кралство Мароко:
Фес не се завзема лесно. За да се проникне в града, трябва да се мине през голямата порта, едновременно видима и невидима, която е свещена. Защото Фес е светилище. И така винаги е бил наричан от посветените в Исляма суфити - la Zaouia. Пътникът, който идвал отдалече, знаел, че приближавайки портите на града, ще измоли гостоприемство от основателя и светия покровител на града. За него Фес бил градът на Мулай Идрис.
Фес, който в течение на няколко века е бил политическа и интелектуална столица на Мароко, става център на срещи и обмен. Разказват, че Силвестър Втори (Жербер д’Орийак), папа от 999 до 1003 г., се учил там през младостта си, като по-късно въвел арабските цифри в Европа. Маймонид, еврейски лекар и философ, живял там няколко години, през които преподавал в Карауин. Делото на този философ е прекрасна илюстрация на симбиозата между юдейската и ислямската култура, която е преобладавала в Андалузия и е намерила отражение и във Фес.
Какво ви очаква ако посетите Фес:
Ще има музика, много музика, защото жителите на Фес я обожават. Възползвайте се и открийте приказното културно-историческо наследство на този град, вкусете от все така истинската атмосфера на традицията, която не се намира другаде из кралството. Във Фес, с неговата медина, представляваща лабиринт от 9500 улици, прорязани от хиляда слепи улички, човек лесно може да се усамоти. А кварталът на кожарите е какъвто е бил през XII в., със своите пъстроцветни бояджийници на открито.
Фес е и интелектуалната столица на кралството. Могат да се посетят великолепните сгради, където се помещават медресетата, в които се преподава Коранът и се обитават от самите ученици. Архитектурата им е забележителна. Смесването между няколкото хиляди занаятчии и интелектуалният свят е онова, което придава богатото многообразие на града.
Маракеш – „червеният град”:
Вторият по възраст кралски град, който се намира в огромен оазис с финикови палми, е основан от бербери на юг в Мароко през 1062 г. До средата на 12 век това е била столицата на Алморавидите. От това време е и 12 – километровата стена на стария град. Центърът му се образува от „Джемаа ел Фна”, някога площад на обесените, днес – площад на гостилниците и фокусниците, на пътуващите зъболекари и джебчиите. Запазеният знак на Маракеш е минарето на джамията „Котубия”; други забележителности са мавзолеят на Саадиан и казбите. Градът е известен и с градините си, като например „Ярдинс де л`Адгал” или „Ярдинс де ла Менара”.
Джамията Koutoubia и минарето:
Построена през 1120г. и извисяваща се на 70м, това е духовния ориентир на Маракеш.
Адрес: Rue el Koutoubia
Djemaa El-fna
Пулсиращото сърце на Медина, където живота в Маракеш може да бъде видян в най-интересната и оживена светлина.
Адрес: Djemaa el-Fna
Дворец El-badi:
Построен е през 16и век и е смятан за един от най-красивите дворци в света.
Адрес: Place des Ferblantiers, Mellah
Гробниците Saadian:
Царските гробници на Саадианската династия са удивително украсени със сводести тавани, сложни дърворезби и стенописи.
Адрес: Rue de la Kasbah
Градините Menara:
Чудесно спокойно местенце – маслинови горички разположени на фона на планините Атлас.
Адрес: Avenue de la Menara
Битака:
Разходете се из подобния на лабиринт пазар и отворете сетивата си за гледките, миризмите и звуците, които ще преживеете.
Адрес: North of Djemaa el-Fna
Цехове за обработка на кожи:
Гледайте с изумление как кожите се опъват, сушат и боядисват.
Адрес: Nr Bab Debbagh Gate
Градските стени:
Направете си романтичен тур в Медина и около крепостта на града, на борда на файтон. Препоръчваме ви да направите това по залез.
Адрес: North side of Place de Foucault
Hammam El-bacha:
Посещението на банята е задължително, когато сте в града, за да се отърсите от стреса и напрежението на ежедневния живот.
Адрес: 20 Rue Fatima Zohra
Мекнес – град мечта за кратко:
Мекнес (Meknes) е град в северната част на Мароко, и е столица на региона Мекнес – Тафилатет. Населението му е 950 322 жители (по данни от 2006г.), а надморската му височина е 549м. Той е един от четирите имперски града. Мекнес е бил столица на Мароко по време на управлението на Мулай Исмаил, след това е преместена в Маракеш. Градът се намира на 130км от столицата Рабат, и на 60км от Фес.
В края на 17 век, владетелите от династията на Хасанидите преместват седалището си в Мекнес. Султан Мулай Исмали /1672 – 1727/ построява разкошна резиденция, за която, за съжаление, използва мрамора от руините на античния Волубилис. При неговото управление възникват огромни палати, джамии и стени, но скоро след смъртта му започва упадъкът на града. Днес забележителностите са величествената Баб ел Мансур, една от най-впечатляващите градски порти в Мароко. Изработката на портала е изключителна. Строежът му е завършен средата на XVIII век. Тъй като големият портал е затворен винаги, можете да преминете от другата му страна през малък вход отстрани. Друга забележителност е свещения мюсюлмански град Медина.
Медина:
Медина е вторият свещен град на исляма след Мека. Нейното религиозно значение е голямо, тъй като там се намира светинята на пророка Мохамед в „Джамията на Пророка“, известна като Купол на Пророка или Зеленият купол, построен край дома на Мохамед. Домът му по-късно става част от джамията, когато я надстроил халифът от династията на Омеядите Абд ал-Малик. Първата джамия на исляма също се намира в Медина и се нарича джамия „Куба“. Както и в Мека, в Медина могат да влизат само мюсюлмани. Многобройните джамии в 2-та града са цел на поклонничество на огромен брой мюсюлмани.
Мавзолеят на султан Мулай Исмаил:
Интересен е и мавзолеят на султан Мулай Исмаил – човека, направил Мекнес един от имперските градове. Немюсюлманите могат да разгледат светилището свободно, но нямат право да влизат в гробницата. Мавзолеят е наистина много добре запазен. Има невероятна мароканска мозайка, стенописи и внушителна архитектура. Разбира се, посетителите трябва да събуят обувките си и да бъдат подходящо облечени. Хери ес – Суани също е бил притежание на султан Мулай Исмаил. Представлява огромен хамбар за повече от 12 000 коня. Дори и през лятото там е хладно, тъй като стените са широки около 4м. В дворът на Хери ес – Суани има аркади, покрити с декоративни растения , има също и маслинови дървета. На север се намира и водния басейн Агдал – оттам султанът е осигурявал вода за добитъка си. Тези места могат да се видят и в някои холивудски филми. В музеят Дар Джамаи имате възможност да видите продукти на мароканските занаятчии – килими, керамика, бижута и изделия от дърво.
Рабат – кралски град и столица на Мароко:
Рабат (Rabat) се намира в Северозападната част на Мароко и е нейна столица. Разположен е на крайбрежието на Атлантическия океан, в устието на река Боу Регрег. Рабат има собствено летище и пристанище.
Кралският град е основан през 12 век от Алмохадите, но след кратък разцвет губи значението си. Едва по време на френския протекторат започва новия възход на пристанищния град на Атлантическия бряг като център на управлението и седалище на правителството. Старата Мдина, казбите, огромният нов град и кварталът на палата, предлагат на посетителите богато разнообразие. Най-голямата забележителност е Хасановата кула, която някога е трябвало да бъде минаре на най-голямата джамия в Магреб. Но уникалният проект не намира развитие. Между колоните на неуспешния строеж по-късно, през 1968 г. е построен мавзолея на Мохамед V (1909 - 1961), в който през 1999 г. Е погребан и синът му, Крал Хасан II (1929 - 1999).
Римски руини и арабски светини:
Наред с Тингис /Танжер/, някога Волубилис е бил вторият метрополис на римската провинция Мавритания Тингитана. Тя доставяла на Рим жито, олио и диви животни за арените. Над 15 000 души са живеели там между I в. Пр. Хр. и II – III в. Когато берберите нападат няколко пъти римското селище в края на III век, Волубилис се предава. Днес за някогашното великолепие загатват руините на базиликата, както и чудесните мозайки с митологичните си мотиви. Пр разкопките са открити жилищни квартали, бани, един форум, търговска улица и останки от градска стена. Части от седалището са реконструирани. В близост до Волубилис се намира мавзолеят на Мулай Идрис, който е починал 791 г. От векове свещеното място е цел на поклонения и е достъпно само за мюсюлмани.
Волубилис е старинен археологически обект в Мароко. Разположен е близо до Мекнес, между градовете Фес и Рабат. Най-лесният път до тук е по шосето №13, а най-близкото населено място наоколо е Мулей Идрис.
В този културен паметник, който от 1997 г. е в книгата със Световно историческо наследство на ЮНЕСКО, се намират най-добре запазените руини в тази част на Северна Африка. Тези останки от римско време са уникални със своите мозайки, а такива не са запазени никъде другаде в цяло Мароко.
За разлика от повечето римски селища в този район на Средиземноморието, Волубилис не е изоставен от жителите си, след нашествието на арабите.
Макар че повечето архитектурни паметници, напомнящи за величието на Римската империя във Волубилис да са разрушени, тук са запазени около 30 великолепни мозайки, няколко колони, една базилика и триумфална арка. Тя е била издигната в чест на император Калакала, а в миналото е била увенчана с колесница от бронз, изградена върху каменната конструкция. През 1962 г. арката е била възстановена отново.
На естествения хълм във Волубилис, издигащ се над околната равнина, е разположена Капитолията, която е обърната към базиликата. До нея се намира къщата на Ефеб, в която се е съхранила една великолепна мозайка, изобразяваща Бакхус върху колесница.
Други интересни архитектурни забележителности са колесницата на Амфитрита и мозаечни миниатюри, пресъздаващи мита за Орфей.
Добре е да посетите това забележително място през есента, а разходката привечер е препоръчителна, защото през деня туристите са доста.
Райски плажове по Атлантическия бряг:
Една много малка част от мароканския бряг с дължина над 2000 км. е разработена за туристи. За разлика от средиземноморските скалисти плажове, в които се впиват многобройни заливи, по атлантическия бряг между Танжер и Агадир се простира пясъчен плаж, който изглежда безкраен. Център на летния туризъм е Агадир, чийто залив е обсипан с кафенета, ресторанти, хотели, ваканционни селища и бунгала. Построеният отново след земетресението от 1960 г. град предлага още много забавления освен къпането и сърфирането.
Агадир:
Агадир (Agadir) е основен град в югозападната част на Мароко и е столица на провинцията Агадир и на икономическия регион Сус – Маса – Драа. Населението на града е около 200 000 жители. Агадир разполага с важно риболовно и търговско пристанище. Градът е известен със своята морска храна и селско стопанство. Агадир е морски курорт с дълъг пясъчен плаж. Той не е типичен за Мароко град, той е модерен, забързан и динамичен. Това е така благодарение на своите големи сгради, широки пътища, модерни хотели и кафенета в европейски стил. Мекият климат през зимата (средната температура през януари по обяд е около 20,5°C) и хубавите плажове са превърнали Агадир в подходяща дестинация за зимна слънчева почивка. Градът е разположен на брега на Атлантическия океан, близо до подножието на Атласките планини, на север от мястото, където река Сус се влива в океана.
Североизточно от Агадир се намира бившата пиратска крепост Есауира, която преди е била известна като колония за художници и рай на хипитата, а днес привлича все повече туристи.
Есауира – рай за уиндсърфистите:
Колоритният малък пристанищен град Есауира е на един хвърлей от най-добрия плаж на Мароко – чудесна ивица, която криволичи километри на юг. Когато се колебаете дали да посетите Маракеш, Фес и Танжер, това е мястото да разопаковате багажа си в някой пансион в марокански стил. Вътре в укрепените стени на Есауира, проектирани от френски архитект за султан Сиди Мухаммад през ХVІІІ в., се намира централната стара част на града, чиито тесни улички гъмжат от занаятчийски дюкяни, с които градът е известен, както и с приветливи кафенета в спокойната и отпусната атмосфера на махалата в малкия град.
От 80-те години на ХХ в. е публична тайна, че Есауира е превъзходно място за сърфиране и уиндсърфинг поради силните атлантически ветрове, така че неговият имидж като спокоен и дружелюбен към туристите град може скоро да остане в миналото. Елате сега и се настанете в простата, спокойна и стилна вила „Марок“. Обновеният хотел има 22 стаи с боядисани в синьо балкони и кепенци, обграждащи открит двор, пълен с жасмин и бугенвилии. Някои имат камини, други са със старинни легла с балдахини. Най-добрата част от престоя тук е закуска на открито под покрива на терасата и вечеря с ароматни подправки от местните пазари, сервирана вътре под меката светлина на полилеи от ковано желязо.
Сняг над пустинята:
През последните години Мароко все повече се открива като планински рай. Тъй като почти няма маркирани маршрути, за туристите и колоездачите са препоръчителни организираните екскурзии. Имлил, на около 70 км. южно от Маракеш, се намира на края на националния парк Тубкал във Висок Атлас. Планинската верига е прорязана от тесни долини. Самотни берберски селца са накацали като орлови гнезда по голите склонове. Глинената архитектура на берберските села с казбите и хамбарите, впечатлява всеки посетител. В плодородните долини на оазисите речните долини са обградени с олеандрови храсти и малки полета. Спускането по буйните води на реките в Среден и Висок Атлас става все по-популярно.
Казабланка – атлантическият град:
Казабланка /в превод "бяла къща"/ е най-големият град в Мароко, както и космополитен, стопански и икономически център за страната. Той е най-либералния и прогресивен град на Мароко.
Оживеният и буден атлантически град Казабланка е обичайна цел при корабните пътешествия. Казабланка няма нищо общо с романтичната картина от едноименния култов филм, тъй като днес милионният град е промишлен център на Мароко. Предишното гнездо на пирати през 16 век бива завладяно от испанци и португалци: градът е бил важен търговски център по европейските морски маршрути. По времето на протектората, много французи и други европейци се стичат към Казабланка. Интересни за туристите са преди всичко колониалните постройки, малката Медина, както и голямата Хасанова джамия, най-голямата в Магреб.
Забележителности в Казабланка:
Джамията Хасан II е най-голямата джамия в Мароко, както и третата по големина джамия в света. Построена е в чест на Крал Хасан II, който обявява за рождения си ден през 1980 г., че ще издигне изумителна сграда, с която ще се гордее. Джамията е отворен за ежедневни молитви за всички мюсюлмани, а за туристите се предлага обиколка и екскурзовод. Джамията Хасан II има капацитет да побере над 25 000 поклонници, а минарето и достига 210 метра.
Boulevard De La Corniche е дълга улица, минаваща покрай джамията Хасан II, на брега на Атлантическия океан до пясъчните дюни. Булевардът е дом на много модерни нощни клубове и е мястото за вечерни забавления. На Boulevard De La Corniche се намира и Кафе Рик от филма "Казабланка".
Фара Ел Ханк Лайтхаус е построен през 1919 г. в помощ на моряците. Намира се на 161 фута височина и неговата светлина може да се види от 30 морски мили. Фара е друга известна забележителност, свързана с Казабланка и е страхотно място за пикник, гледайки вълните.
Плажът Corniche е чудесно място да лежите и да се наслаждавате на топлия климат или да поплувате в Атлантическия океан.
Танжер:
Танжер е един от най-динамично развиващите се икономически центрове в цяло Мароко. Вървейки по улиците ще видите хора от различни раси, говорещи на различни езици. Едни от тях са тук на почивка, а други – по бизнес. Танжер е един от най-перспективните градове в Мароко, въпреки, че населението му е около 700 000 души. Това не му пречи да се развива доста по - бурно дори от столицата Рабат. Едно от големите преимущества на Танжер е близостта до протока Гибралтар и до Европа като цяло.
Тингис, сега Танжер, възниква като древно финикийско селище. В намерените древни монети са изсечени имена Тенга, Тинга и Титга, древните гръцки и римски автори оставят множество варианти за името на града. Според берберските предания, градът е построен от сина на Тинджис - Суфакс. Тинджис била съпруга на берберския герой Антаиос. Има и други легенди за възникването на града. Гръцка легенда преписва създаването на града на великана Антей, чиито гробница и скелет били в близост до града. Друга гръцка легенда описва, че градът е създаден от Софакс, син на Херкулес и на вдовицата на Антей. Пещерата на Херкулес е само на няколко километра разстояние от града. Сега тази пещера е основна туристическа атракция в региона, като част от древногръцката митология. Вярва се, че митичният герой е спял в пещерата по време на покоряването на дванадесетте изпитания.
Танжер се оформя като важен град за берберите и все още е населяван от тях, като се счита, че името му е дошло от бога им Тинджис или Тинга. Градът в древността е завладян от Картаген. По времето на Древен Рим градът израства като важен икономически център и придобива важни административни функции. През V век вандалите завладяват града по време на своя поход през Северна Африка. Век по-късно (между 534 и 682 г.) градът е част от Византийската империя. През 702 г. градът попада под влиянието на арабската експанзия. В периода 1471 - 1580 г. градът е владение на Португалия, през 1580 - 1640 г. градът е владение на Испания и Португалия, и отново само на Португалия през 1640 - 1661 г. През 1661 г. градът е даден на Чарлз II Стюарт, като част от зестрата на португалската инфанта Катерина де Браганза. В градът е настанен британски военен гарнизон. Градът е със статут на свободен град, еднакъв с тези във Британия.
През 1679 г. мароканският султан Моулай Исмаил прави неуспешен опит да превземе града и околностите, но на града е наложена абсолютна блокада. Все пак през 1684 г. британците решават да се изтеглят от града, като при напускането си го унищожават напълно заедно с пристанището. По времето на Моулай Исмаил градът се възстановява, но не може да се развие и населението му остава под 5000 души до 1810 г. Географското разположение на Танжер му осигурява мястото на своеобразен дипломатически център на европейските държави и важен икономически обект за Мароко в края на XIX век и началото на XX век. Тук германският кайзер Вилхелм II обявява подкрепата си за продължаване на борбата за независимост на Мароко, което води до международната политическа криза от 1905 г. Танжер е обявен за международна зона.
В началото на XX век има около 40 000 жители, като половината са мюсюлмани, 1/4 евреи и 1/4 европейци (повечето от които испанци). През 1912 г. Мароко е разделен между Франция и Испания и градът попада в северната част на влияние, известна като Испанско Мароко. Танжер е обявен за международна зона през 1923 г. под съвместното администриране от Франция, Испания и Великобритания. След като Испанско Мароко се обединява с останалата част на страната, Танжер става част от Кралство Мароко, придобило независимост през 1956 г. Днес градът е един от най-големите и важни икономически и транспортни центрове на Кралство Мароко.
Мароканският град Танджер е привлекателна туристическа дестинация, защото тук едновременно можете да прекарате ваканцията си в някой от екзотичните слънчеви курорти, да се отдадете на обиколка на историческите забележителности. Някой се включват в еднодневни екскурзии заради леснодостъпното местоположение на града.
До този марокански оазис се стига най-лесно с ферибот през Гибралтарския проход, който е съвсем близо. Испанското пристанище Алхесирас е на по-малко от 15 км., а целият път отнема не повече от 2 ч.
Днес градът е един от най-важните икономически и транспортни центрове на Кралство Мароко, а в архитектурата и културата на града се усеща влиянието на всички народности, преминали по тази земя. Днес, в идентичния бит на Танжер се усещат следи от финикийско, римско, португалско, британско и френско влияние.
Едно от местата, които задължително трябва да се посетят е плажа Кемадо край Ал Хосейма. Това е уникално малко заливче, сгушено между хълмовете, покрито със ситен сребрист пясък. Много туристи практикуват в кристалните води различни подводни спортове, докато се наслаждават на екзотичните риби и кораловите рифове.
В северозападната част на града, където Средиземно море и Атлантическият океан се срещат, се намира прекрасен скалист бряг. Тук се намират т. нар. Херкулесови пещери. Отворът им е във формата на африканския континент, а морските води бясно преминават към пещерите и оформилата се лагуна.
Тетуан:
Тетуан е единственото пристанище на Мароко на Средиземно море. Разположен е на няколко километра от Гибралтарския проток, на около 40 km разстояние източно от Танжер. Медината на града е включена в списъка на ЮНЕСКО. Интересни са кралският дворец на Тетуан, няколкото джамии и други църковни храмове, старият касбах. Градът има и чудесни плажове. Агадир е първото пристанище и център за лов на сардини в света. Сега е по-известен като курорт в югозападно Мароко с чудесни плажове, хотели и кафенета.
Уарзазат: Градът главно е обитаван от бербери, които са построили много от най-известните сгради и казби, с които е известен района.
Западната част на града е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
В Уарзазат са най-големите филмови студия, където работят много международни компании и където са заснети десетки филми.
Шефшауен:
Шефшауен е малко курортно градче в северозападната част на Мароко. Това е най-голямото населено място на едноименната провинция. Най – удобно и бързо до този закътан град се стига от Танжер, който е един от най-големите пристанищни градове в Мароко. Пътя с кола по автомагистралата от Танжер няма нищо общо с 11- часовото пътуване, което ще Ви се наложи да преживеете, ако идвате от Казабланка.
Името на града идва от формата на върховете на планината Риф, която се извисява над града. Те приличат на два рога на коза. “Chef Chaouen” буквално означава „поглед върху рога”.
Този живописен средновековен град Шефшауен, закътан сред Рофовите планини не може да Ви предложи морски бриз и пясък, но може да Ви даде спокойствие, чист въздух, красиви планини и приказна градска атмосфера. Наричат го още „Синият град” заради многобройните си сгради, боядисани в различни нюанси на синьото.
Едно от нещата, които трябва да направите в Шефшауен е да се разходите привечер по главния площад „Ута ел Хамам” и да седнете на по чаша ментов чай из едно от многобройните кафенета там.
Най-подходящото време за посещение на Шефшауен е през есенните и зимните месеци, защото през август жегата е непоносима, а градусите стигат до 45С.
Мулай Идрис:
След Мекнес на път за Фес се минава през едно малко градче Мулай Идрис Ист – изцяло религиозно място – нещо като Рилския манастир, но има и къщи, в които живеят хора – поклонници и т.н. След него се разглеждат руините на римския град Волубилис – доста неща са останали от него, но най – впечатляващи са много добре запазените римските мозайки на подовете на по – богатите къщи както и един огромен каменен мъжки полов орган, който сочи посоката, където се е намирал публичния дом в този древен град. Градчето се намира в северната част на Мароко, разположено на два хълма в подножието на планината Зерхун. Този град е със специално значение за мароканското население. Мулай Идрис носи името на Мулай Идрис I- основателя на династията Идрисид. Идрис основава и двата града Фес и Мулай Идрис. При пристигането си тук ,през 789 г., Мулай носи със себе си ислямската вяра и полага началото на нова династия. Под негово командване се построява и град Фес, който е наследен от съна на Мулай I – Мулай Идрис II.
Това градче е малко, компактно с тесни улички, които ще напомнят на много от посещаващите го за други градове в Мароко. В близост до глания площад на града се намира мавзолеят на Мулай Идрис I, свещена дестинация достъпна само за мюсюлмани.
Сале:
Сале от берберски което значи камък е град , който се намира в северозападната част на Мароко. Разположен от дясната страна на река Бу Регрег, срещу столицата на Мароко-Рабат. Градът е основан като финикийска колония, той се првърнал в рай за пиратите, като независима република. Името на този град понякога се произнася и превежда Сали или Салее. Населението на града е около 80 000 души.
Това е най-старият град на атлантическото крайбрежие, основан от финикийците, наричан Сала (днес Чала). През 17-ти век Рабат е бил известен като Ново Сале, което обяснява защо Сале е най-стария град на речното крайбрежие.
Сале играе важна роля в мароканската история. Например първото възстание за независимост, срещу французите, е именно в град Сале. Много правителствени представители, кралски съветници и личности вземали важни за мароканския народ решения са родени тук в Сале.
Ито Азру:
Ито Азру е малко градче в Мароко, което се намира на 89 км южно от Фес, в областта Мекнес-Тфилалет. Разположен в скалиста местност, в сърцето на областта Среден Атлас в Мароко, между градовете Мекнес, Фес, Ифране, Миделт и Кенифра. Като забележителност този град е известен с това че е едно от най-известните берберски селища в Мароко.
В близост до града, на север се намира гората Cèdre Gouraud, където могат да бъдат открити субпопулации на берберите „Макака”.
Тафрут:
Насред червена пустиня на северозападната част на Африка е разположена бадемовата столица на Мароко – Тафрут. Този живописен град се намира в южната част на страната, на разстояние 152 км. югоизточно от град Агадир и на 92 км. от Аит-Баха. Лятото тук е непоносимо горещо, но през зимата, пролетта или есента Тафрут е магнетично място за множество туристи от цял свят. Районът около града се отличава с особени географски характеристики. Тук е раят за любителите на скалното катерене, защото над Тафрут се намират атрактивните Антиатласки планини (Anti Atlas mountains), които са известни с силно-насечените си и неравни скалисти форми. Пътищата до града са доста екстремни – наситени с завои, тесни и неудобни, но щом стигнете до този марокански едем, ще разберете, че си е заслужавало усилията. През ранната пролет тук се провежда ежегодния празник на цъфналите бадемови дървета. Техните цветове заедно с зелените палми ярко контрастират с розовия цвят на околните скали и бежовата краска на повечето сгради в града. По време на карнавала на маслиновите дръвчета централният площад, нарична още сук, се изпълва с множество танцьори и музика, което придава на градчето невероятен чар и живот. Има три атракции, които са задължителни за туристите в Тафрут. Една от тях са палмовите горички край града в посока югоизток. За да се достигне до тях трябва да се премине през набраздените Антиатласки скали, а след това пред погледа изниква невероятна гледка от долината Амелн. За да се разгледат както трябва палмовите насаждения на човек са му необходими повече от 24 часа. Друга атракция са т.нар. Сини скали на белгийския художник Жан Веран. Той заедно с група марокански пожарникари през 1984 г. създават по стръмните скали едно от най-своеобразните художествени произведения в света. За контраста, който Веран е създал върху ниските части на планината той е използвал 18 тона на синя, червена, виолетова и бяла боя. Тези Сини скали са особено атрактивна гледка на общия розово червен фон на Антиатласките скали. Тафрут е известен и с праисторическите си каменни рисунки. Само на 2 км. от провинциалното градче в посока юг са разположени уникални гравюри на газели, които датират от най-ранния период на човешката история.
Тарудант:
Тарудант представлява град, в чиято основа стои съвкупност от укрепления, украсени с квадратни кули. Има наличие на пет порти, от които Баб Ел-Касба е основната и най-величествената. Намиращи се в отлично състояние, укрепленията всяват респект и чувство на величие у посетителите. Големи овощни градини обграждат града.
Благодарение на трудолюбивите знаятчии, изобилието на декоративни предмети, бижута и други антики е изумително. Заобиколен от планини - Up-Atlas на север и изток и Anti-Atlas на юг . Тарудант е в центъра на плодородна долина. Кацнал е на скалист хълм, обърнат 30км на югоизток. Градът е известен и като място, където специалистите в берберскита изработка и сребърни предмети, са най-добрите. Но още по-прочут сред мароканците е с дейсността си, свързана с щавене на кожи. Около 40 занаятчии работят с кожи от овце, кози и други по-екзотични животни пред уристите, като вид атракция. В близост до града се намира китното селце Amagour. То е покрито с дървета арган. Аргановото масло е ценно и характерно за региона. То се използва в козметиката и кулинарията.
Още една изключително търсена подправка може да се намери в региона. Това е шафрана. Той е продукт, който е резултат от събиране на различни цветя и обработката им. Ливадите на тези скъпоценни растения се намират около Taliouine.
Загора:
Загора (на арабски: زاكورة) е добре благоустроен предимно берберски град в Източно Мароко, отвъд най-високата част на планините Атлас в живописната долина на река Драа, до планината Загора, на която е наречен. Отстои на 604 км югоизточно от Казабланка, на 362 км от Маракеш и на 162 южно от Варзазат. Център е на Провинция Загора в Регион Сус-Маса-Драа. Това е последният град по пътя в Сахара към Мхамид, където след 98 км се стеснява и свършва асфалтовото шосе и започват керванските пътекивпустинята.
Първоначално е наричан и "Tazagourt" (в ед. число) или "Tizigirt" (в мн. число) означаващо на местния берберски "двоен връх" по формата на едноименната планина. Планината Загора отдавна е отбелязана в старите европейски карти. На върха ѝ все още може да се види крепоста от времето на Алморавидите - 11век, има сведения и за джемия от това време, но локализцията ѝ все още е спорна. Поселението става град на сегашното си място през 20 век във времето на френския протекторат, когато е административен център. Оазисът обаче е населен много отдавна, и е посочен като важен пункт в завоевателният поход на Джудар паша до Тимбукту установил властта на Саадитите над него в 1591 г. Днес жителите освен доминиращият бербериски говорят и арабски език в мароканския му вариант, а мнозина разбират и колониалния френски. В околностите има немалко живописни стари казби - укрепени кирпичени селища с кули на фамилиите и родовете на местното берберско пастирско население. Загора е считана за входа на пустинята Сахара от запад. Напоследък града предизвиква туристически интерес. Пустинята е близо и нейните ярки цветове и светлосенки се отразяват върху сградите. Градът е доминиран от силуета на Джебел Загора (планината Загора), живописната долина на река Драа, има обширни палмови насаждения и е отправна точка за много преходи в региона. Сряда и неделя са дните на големия пазар в града. Всяка година тук се празнува фестивала (moussem) на светеца Суфи Мулай Абделкадер Джилали. От 2003 г. насам всяка година се провежда "Загора Маратон" - надпревара в пустинята около града като пълен маратон (42,195 км) и полу-маратон (21 км) за мъже, жени, юноши и деца, без възрастова граница. Средномесечните летни температури достигат до 42°C на сянка, а зимните падат до 2°C средномесена температура. От тук започва подобният на "Пътя на коприната" за Африка кервански "Път на златото" до Тимбокту. Световно известния знак на границата на града на арабски и френски гласи "52 дни до Тимбокту" (7 седмици и половина), указващ обичайното време за да се стигне с керван през Сахара до пазарите на слонова кост, злато, сол, роби, екзотични животни и кожи на Тимбукту в Мали, колкото е отнело и на армията на Джудар паша да го достигне
С града е свързан нашумелия албум "Загора" на британската ритъм енд блус група Loose Ends който в продължение на 42 седмици е класиран в "Билборд".
Рисани:
Рисани е град в западната част на Мароко. Градът се намира в близост до Ерфуд и областта Ер-Рашидиа. В южната част на града се намира мавзолея на основателя на династията Алауит-Мулай Али Шериф. Рисани е древнаа столица на Тафилалет. Тъй като градът е разположен на кръстопът, който свързва северните с южните части,той е бил доста важен център в древни времена.
Ерг Чеби:
Ерг Чеби е една от двете най-големи сахарски ерги в Мароко. Ергите представляват големи дюни образували се от навятите от вятъра пясъци. Другият ерг е наречен Ерг Чигага., който се намира в близост до Мхамид. Дюните на Ерг Чеби достигат височина от около 150 метра и всички заедно се простират в разстояние около 22 километра, от север на юг и от 5 до 10 км от запад на изток. Най-близкият сравнително голям града е Ерфуд, на около 60 км на север. Друг град в близост е Рисани, разположен на около 40 км от Мерзуга – местният туристически център, който се намира в близост до края на дюните. В Мерзуга имате възможност да се качите на камила и да пояздите навътре из пустинята. Има възможности за турове на няколко километра навътре в ерга, с преспиване, което е едно невероятно преживяване за всеки турист. През най-топлите месеци в годината, мароканците идват тук, за да бъдат заровени до шия в топлите пясъци на пустинята за няколко минути време. Това се счита като лек против ревматизъм.
Ерфуд:
Ерфуд е град оазис в пустинята Сахара, в източната част на Мароко. Ерфуд е разделен на няколко района: Хай Салам, Хай Ждид, Хай Зиз, Хай Ел Батаа, Хай Анахда, Хай Ел Хамри. Поради близостта си до туристическия център Мерзуга, Ерг Чеби, този град се е развил като туристическа дестинация и може да предложи на туристите хотели, ресторанти.
Миделт:
Миделт е град в централната част на Мароко, разположен във високите полета в областта на Среден и Висок Атлас. Градът има население около 44, 780. Градът се намира на главния път между Фес и Мекнес на север и Ерашидиа на юг. Географски е разположен във високите полета ограждащи река Мулуя . Градът се разраства през първата половина на 20-ти век. Тук французите основали централа, за да подпомагат добива на олово, гипс и други минерали и фосили в близост до мините Ахули и Мибладен. Рзвитието на тези кариери и мини води до построяването на железопътна линия, която свързва Миделт със средиземноморието. През 1930 г. в града се изгражда и електричество. В миналото от градовете в Мароко, само Казабланка е имала електричество. След мароканската независимост обявена 1956 г., контрола над града е в ръцете на мароканското правителство.
Gorges du Dades:
Дефилето „Даде” или на френски Gorges du Dadès, е дефиле през което преминава река Даде. Разположено е между планините Атлас и планинската местност Анти-Атлас. Тук берберите са построили множество казби (арабско наименование за малки градчета) в близост до дефилето с цел защита от вражески племена. Тези толкова много казби в комбинация с красотата на заобикалящата ги природа, представляват невероятна атракция за туристите в днешни времена.
Gorges du Todgha:
Това е каньон в източната част на Високите Атласки планини в Мароко. Този каньон се намира в близост до Тинерхир. Двете реки Тоджа и Даде са оформили стръмните отвесни скали в този каньон (на арабски wadi). Кньонът е с дължина 40 километра, последните 600 метра са най забележителните. Именно тук каньона става тесен колкото една каменна пътека, на места по малко и от 10 м. ширина със стени от чисти и гладки камъни, достигаши 160 метра височина от всяка страна. Малкият поток стичащ се по ледника е нещо като недоразумение, тъй като реката която някога е запълвала дефилето е носила много по-голямо коичество вода от това. Екскурзията в дефилето е лесна, тъй като се ходи по добре асфалтиран път. Пейзажът е незабравим. Местните, които живеят в района могат да бъдат забелязани да яздят своите магарета или да пасят стада камили и кози. Районът не е така откъснат и отдалечен, както е бил едно време. Добре поддържан асфалтиран път свързва долината от Тинерхир с дефилето. От там започва бетонен път, който продължава през долината, покрай хотелите при устието на пролома, по целия път до селата Аит Хани и Тамтатучте и Илмилчил. Това дефиле е доста известно и сред любителите на катеренето.
Бени Мелал
Бени мелал е столицата на областта Тадла-Азилал . Градът е разположен в подножието на планината Тасемит (2247 м) в близост до полетата на Бени Амир. Първоначално града носи името Исмали, на името на Мулай Исмаил, вторият владетел на мароканската династия Алуит. Той построил крепост именувана Тадла (могат да се видят останки и днес). Владетелят е създал известното малко градче или наричано на арабски казба, Рас ел Аин. Градчето е построено изцяло от камък и се намира в близост до изворчето Аин Асердун. Твърди се че градчето е било построено, за да пази извора, както и заобиклящата го природа и земеделски култури. Името на извора Аин Асердун означава „извора на мулето” или „окото на мулето”. В района на Сума съществува манастир, който датира от 16 век. Все още този манастир се използва с религиозни цели. При съединението на двата града Тадла и Сума се формира името на Бени Мелал, което в превод означава „ден”.