Вход за агенти
Проверка на резервация
0700 50 575
Бюлетин
Проверка на резервация
Вход за агенти
Куба
Куба - остров, които е известен с пурите, ароматът на кафе, ромът, салсата, слънцето, морето, ярките цветове и Фидел Кастро (вече брата на Фидел а именно Раул Кастро), с екзотичната природа и уникална градска архитектура.
Република Куба (на испански: Cuba или República de Cuba) е латиноамериканска островна държава на Карибите с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан. Куба е най-голямата по площ карибска държава, заемайки големия едноименен остров и няколко по-малки архипелага и има най-голямо население сред островните държави в региона — над 11 000 000 души. Столицата ѝ е град Хавана.
Куба има богата култура, която представлява смес от местни островитянски традиции и влияние на испанските колониалисти, африканските роби и Съединените Щати.
Куба е една от петте комунистически страни в света, и поради това играе важна роля в регионален и световен мащаб (особено през Студената война), и е един от основните доставчици на хуманитарна помощ за страни от Третия свят. Средната грамотност на населението е 99,8%, детската смъртност е по-ниска от тази в някои развити страни, а продължителността на живота е 77,64 години.8 През 2006 година WWF определя Куба като единствената страна, отговаряща на дефиницията за устойчиво развитие.
История:
Испанските колонии:
Христофор Колумб пристига на острова през 1492 г. Главното население на острова тогава са араваките, таините и сибонеите, дошли от Северна Америка векове преди това. Названието на Куба произлиза от начина, по който таините са наричали острова — Каобана, което на езика им означава "център".
Когато Колумб пристига в края на 15 век, той обявява острова за испанска територия и го нарича Исла Хуана, по името на принц Хуан Астурски.
През 1512 г. Диего Веласкес де Куеляр завоюва целия остров и изгражда първия испански град там — Нуестра Асунсион де Баракоа, а след това се създават Сантяго де Куба, Баямо, Пуерто Принсипе и Хавана, която става столица през 1515 година.
Благодарение на цветущата търговия, през средата на XVIII век Хавана вече е най-развития град в региона.
Испано-английската война:
През 1762 г. Англия завоюва Хавана. Само една година по-късно обаче френско-английски-испанският мирен договор връща Куба на Испания, като в замяна Испания се отказва в полза на Англия от Флорида.
Борби за независимост:
В началото на XIX век започват движения за независимост. Някои искат реформи, други независимост, трети - присъединяване към САЩ.
Първото значително въстание започва през 1868 г. и е ръководено от Карлос Мануел де Сеспедес. Борбата пропада през 1878 г. поради вътрешни противоречия между въстаниците. Жертвите са над четвърт милион.
Тогава излиза на сцената Хосе Марти. Той постига през 1886 г. отмяната на робството. В резултат отмяната на робството (= отпадане на евтина работна ръка), много плантации фалират, започва уедряване на поземлената собственост. Американският едър капитал от тогава става господстващ в захарната и тютюневата индустрия на Куба.
През 1895 г. избухва втората война за независимост. В бой пада самият Хосе Марти. През 1898 г. САЩ се намесва във войната на страната на въстаниците.
През 1898 Куба, по силата на испано-американският парижки мирен договор от 1898 г., става владение на САЩ.
Независимата Куба:
През 1902 г. Куба става независима република. Приета е обаче така наречената Декларация Плат, съгласно която САЩ има право да се намесва във вътрешните работи на Куба "с цел запазване на нейните стабилност и суверенитет". Декларацията Плат е отменена чак през 1934 г., тогава Куба възвръща и de facto пълния си суверенитет.
През 1925 г. генерал Херардо Мачадо Моралес взима властта.
През 1933 г. Фулхенсио Батиста прави военен преврат. През 1940 г. печели изборите за президент като кандидат на широка коалиция с участието и на Кубинската комунистическа партия. Президентът Батиста се радва на огромна популярност, на изборите през 1944 г. е преизбран за президент. По времето на Батиста големи инвестиции от САЩ се вливат в Кубинската икономика, което значително повишава нивото на жизнения стандарт в страната.
След 1948 г. при президентите Рамон Грау и Карлос Прио Сокарас се увеличава корупцията и влиянието на американската мафия.
През 1952 г. Батиста извършва нов преврат. Този път обаче не желае връщане към конституционния ред, поради което в страната се оформя силна опозиция. Президентът Батиста става военен диктатор и започва жестоки гонения срещу всички опозиционери в страната, избива хиляди невинни кубинци и затваря всички университети в Куба, поради критиките и недоволството на студентите към него. Начело на една от опозиционните групировки е Фидел Кастро.
Кубинска революция:
През 1953 г. 120 въоръжени атакуват казармата Монкада. Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор, но скоро е амнистиран. Фидел Кастро отива в Мексико и там заедно с Ернесто Че Гевара организира въстание. През 1956 г. въстанието търпи поражение, Фидел Кастро обаче успява да реорганизира въоръжените си отряди и продължава борбата. Корумпираната система на Батиста е подържана от САЩ. тесен кръг от богати власт-имащи изнасят кубинското национално богатство в САЩ.Фидел Кастро е приет с резерви и от Хрушчов, поради несъгласието си със сталинистките форми на управление в СССР по това време. Към 1 януари 1959 г. цялата страна вече е на страната на Кастро, Батиста тайно емигрира в чужбина изоставяйки Куба, намираща се в състояние на гражданска война.
Фидел Кастро става министър-председател. Започват национализациите. Хиляди едри собственици на селскостопански земи бягат в чужбина с капиталите си. Изнесени са големи количества културни ценности и златни предмети. Вместо свобода и край на корупцията, в Куба започва период на комунистическа диктатура, поддържана от Съветите.
Свободна Куба:
Правителството на САЩ налага пълна икономическа блокада на "Острова на свободата" и финансира кубинската опозиция на територията на САЩ. През 1961 г. опитът на диверсионна група от 1400 наемници, въоръжени от САЩ с цел да свали от власт Фидел Кастро в "Залива на свинете" завършва с провал. Не се сбъдва замисълът на ЦРУ чрез прехвърлянето на латиноамерикански наемници на кубинска територия, водени от американски съветници, да се създаде ръководено от САЩ "съпротивително движение", което впоследствие да поиска военна намеса от Вашингтон за сваляне на Фидел Кастро. Този случай е в основата на "Карибската криза", поставила на карта мира на планетата. Президентът на САЩ Кенеди, под въздействието на внушителната военно-морска армада на СССР до кубинските брегове, респектиран от опасността да предизвика III-та световна война, се отказва от намеренията си за военен метеж на острова. Подобен сценарий беше разигран и в Панама, където с пряка военна намеса беше ликвидирана народно-демократичната власт на тази страна, заменена от определени във Вашингтон хора. На 1 май 1961 г. Фидел Кастро обявява народно-демократичния характер на кубинската революция. Започва национализация. Въвеждат се социално-ориентирани реформи: гарантирано право на труд, безплатно образование и здравеопазване, преференциални заеми при закупуване на земя, платен отпуск при болест и др. Под ръководството на Ернесто Че Гевара се правят първите стъпки за създаване на промишленост в тази бедна карибска страна. Провежданите до момента избори за държавни органи недвусмислено показват пълното одобрение на кубинците на проведените реформи и политическата система на Кастро. Ернесто Гевара е всепризнат национален герой на Куба.
След разделянето на СССР и прекратяването на помощта от социалистическите страни, Фидел Кастро е принуден да въведе реформи и ограничения като купонна система, строг контрол на търговията със стоки за потребление и енерго-ресурси, икономически ограничения. Тези реформи не засягат определени социални среди като инвалиди, майки с деца до 3 г., пенсионери, изкупните цени на захарната тръстика и др.. Поради икономическата блокада чуждите инвестиции са невъзможни за Куба.
На 31 юли 2006 г. Фидел Кастро се оттегля от власт по здравословни причини. Здравословното състояние на Фидел Кастро е добро за годините му. Днес Кастро продължава да е политически активен. С огромната си ерудиция, той е уважаван събеседник и съветник на политическите дейци от много латиноамерикански страни.
На 24 февруари 2008 Националното събрание на страната избра за президент Раул Кастро.
География:
Република Куба е 1260 км дълга и 191 км широка в (най-широката си част) едноименен остров, разположен в посока запад-изток. На север протокът Флорида отделя Куба от САЩ, а на изток Наветреният проток я разделя от остров Хаити. Най-близкият и южен съсед е остров Ямайка. Дългата брегова линия на остров Куба е разчленена от стотици естествени заливи, рифове и полуострови. На Република Куба принадлежат още сравнително големият остров Хувентуд (бивш Пинос) и около 1600 малки острови,повечето от тях незаселени.
Релефът на Куба е предимно равнинен. Планините и възвишенията заемат около 1/4 от площта ѝ. Сиера Маестра е основната планинска верига, минаваща през Карибите и пресичаща остров Куба в югоизточната част. Тук се извисява най-високият връх Туркино (2005 м). Ниските южни част на островната са част от варовиковата Карибска плоча, на която се намират още полуостров Юкатан Мексико,полуостров Флорида, САЩ и Бахамските острови. Най-дългите река в Куба е Кауто. Тя тече в посока от изток на запад, на 20 км северно от град Баямо, но е плавателна за малки лодки.
Климат:
Климатът на страната е горещ и влажен тропичен-пасатен, като 80% от обилните валежи падат през лятото (май-октомври).
10% от територията на страната е заета от гори.
Население:
11 451 652 (2009).
Расов състав:
(По данни от 2002 г.)
Бели - 7 271 926 (65.06%)
Мулати - 2 658 675 (24.86%)
Негри - 1 126 894 (10.08%)
Азиатци - 112 268 (1.02%)
Езици:
Най-използвания е официалният език испански. Най-разпространеният чужд език е английският. По-старото поколение сред кубинците от китайски произход (около 1 % от населението) знае и китайски. Част от кубинските евреи знаят идиш или ладино. Свещениците на религия „сантерия“ използват езика йоруба като богослужебен език.
Вероизповедания:
След идването на власт на Фидел Кастро всички религии биват дискриминирани, главният удар е срещу Католическата Църква. Празнуването дори на Рождество Христово и Великден бива забранено. Едва през последните години на 20 век ограниченията са намалени, главно във връзка на посещението на папа Йоан Павел II в Хавана през 1998 г.
Най-многобройни (около 50 %) са католиците. Има и около 300 хиляди протестанти, и няколко стотин православни. През 2008 г. е осветена и отворена първата Православна църква в Куба.
Втората по значимост религия след католицизма е сантерия (означава: свещенство), синкретична религия на християнско-анимистична основа, основана по начало сред негрите-роби, съчетали старите си племенни вярвания с официална католическа религия. Днес вече сантерия не е негърска религия и се изповядва и от бели, често се забелязва почитане едновременно и на сантерия на католицизъм.
Има също така и малобройни групи от бахайци, мюсюлмани и евреи в Куба. Някога еврейската общност е била силна в Куба, но след идването на власт на Фидел Кастро около 90 % от евреите са емигрирали за САЩ. Днес кубинските евреи са разделени на три групи: сефаради, ашкенази ортодокси и ашкенази консерватори.
Държавно устройство:
Куба де факто е комунистическа еднопартийна диктатура, de jure - според действащата конституция - е "независима и суверенна социалистическа работническа държава във форма на единна и демократическа република".
Кубинската конституция определя Кубинската комунистическа партия като най-висша ръководна сила на обществото и държавата (чл. 5) и изрично забранява каквато и да е дейност, насочена срещу социализма и комунизма (чл. 62).
Парламентът се избира за срок от 5 години, ролята му е формална, заседава всяка година само няколко дни, и приема без обсъждане предварително приготвените от Държавния съвет законопроекти. Съвременната конституция е приета през 1992 година и се базира на идеите на Хосе Марти, Ленин, Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
За всяко депутатско място има един кандидат. Кандидатите се избират от местно избирателно събрание измежду одобрените от Комитета за защитата на революцията лица. На практика кандидатите се назначават от местните организации на Кубинската комунистическа партия.
Държавният съвет е постоянно действащ орган на парламента, състои се от председател, първи заместник-председател, 5 заместник-председатели, секретар, и 23-ма членове.
Правителството се състои от председател, първи заместник-председател, секретар, заместник-председатели, министри, и ръководители на по-важни държавни органи. На практика решенията се взимат от 9-членното изпълнително бюро на правителството в състав председател, първи заместник-председател, секретар и заместник-председателите.
В действителност Държавният съвет, правителството и 21-членното Политбюро на Кубинската комунистическа партия обикновено заседават заедно. Повечето държавни ръководители имат постове и в трите органа.
Фидел Кастро е първи секретар на Кубинската комунистическа партия, председател на Държавния съвет и председател на правителството. Раул Кастро е втори секретар на Кубинската комунистическа партия, първи заместник-председател на Държавния съвет и първи заместник-председател на правителството.
Опозиционни групи:
Легална опозиция не съществува, кубинската конституция изрично забранява каквато и да е опозиционна дейност. Нелегално съществуват десетки партии и граждански сдружения, в самата Куба и сред кубинската емиграция. Най-важните сред тях са:
Кубинска-американска национална фондация – основана орез 1981 във Флорида, в тясно сътрудничество с Републиканската партия на САЩ
Братя за помощ (Hermanos al Rescate) – пацифистска организация от Флорида, главна ѝ дейност е разпостраняваме на листовки в Куба и подпомагане на хората, бягащи през морето с лодки и матраци
Кубинско либертарианско движение – антикапиталистичка и антикомунистическа организация, с анархистична идеология
Жени в бяло – женска организация, наградена с награда Сахаров, бореща се срещу режима, използвайки принципите на ненасилието
План Варела – движение основано от кубинеца Освалдо Пая (Oswaldo Payá), стремящо се да приложи източноевропйеския модел за преход от тоталитарен режим към представителна демокрация
Фондация Лаутон – антикомунистическа и пацифистска организация, основана през 1997 от кубинския лекар д-р Оскар Елиас Бисет, занимава се с наблюдаване на правата на човека, освен комунизма отхвърля и абортите и евтаназията. Д-р Бисет често е наричан поради философията си и поради цвета на кожата си като "кубинския Нелсън Мандела".
Въоръжени сили:
Въоръжените сили на Куба (официално Революционни въоръжени сили на Куба) се състоят от Армия, Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана, военноморски флот, както и различни полувоенни формирования. По време на Студената война е стратегически съюзник на СССР, и разполага с втората най-голяма армия в Латинска Америка (след тази на Бразилия). След края на Студената война помощите от Съветския Съюз спират, в следствие на което кубинската армия се свива от 235 000 души през 1994 до 60 000 през 2003 година. Към 2007 година общата ѝ численост е сведена до 38 000 души,16 но ЦРУ я оценява като "професионална, добре тренирана и организирана армия, способна да окаже значителна съпротива на която и да било регионална сила".
Административно деление:
Куба се състои от 14 провинции и 1 специален район:
Пинар дел Рио
Артемиса (провинция)
Хавана (град)
Маябеке (провинция)
Матансас
Сиенфуегос
Виля Клара
Санкти Спиритус
Сиего де Авила
Камагуей
Лас Тунас
Гранма
Олгин
Сантяго де Куба
Гуантанамо
Исла де ла Хувентуд
Икономика:
Куба е една от последните комунистически държави с планова икономика. Преди революцията Куба има добре развита пазарна икономика, която обаче се характеризира с много големи разлики в състоянието на най-бедните и най-богатите слоеве на населението, както и със силно изтичане на националните капитали към други страни (най-вече САЩ). След революцията почти всички предприятия са национализирани, и настъпва значително уравновесяване на икономическата активност. Въпреки почти пълното отсъствие на значителна частна стопанска дейност, дългогодишните икономически санкции от страна на САЩ и липсата на значителни природни ресурси, Куба е най-богатата социалистическа страна, с БВП на глава от населението $ 9500 и има значително по-добри показатели от останалите латиноамерикански страни по отношение на детска смъртност, заболеваемост на населението, качество на образованието и здравеопазването.
Индексът за човешко развитие се равнява на 0,86321 — сравним с този на страни като Хърватия и Аржентина, и по-висок от тези на Оман и България. Куба е на 14-то място по най-ниска безработица в света — едва 1,8% са безработни. Частните работници в Куба към 2006 се оценяват на 22% от общата работна ръка, сравнено с 8,2% през 1981. Средната месечна заплата към 2005 е 334 песо ($ 16,7), а средната пенсия — $9 долара. Трябва обаче да се отбележи, че определянето на цените се извършва от държавата и за повечето стоки те са символично ниски. През 2008 година системата на равно заплащане за всички работници в държавните предприятия е отменена, и заплащането зависи от индивидуалния труд на работника. Корупцията е често срещана, макар и много по-ниска от средната за региона.
Земеделие:
До разпадането му Куба е член на Съвета за икономическа взаимопомощ. След 1989 година прекратяването на търговията със страните от СИВ довежда до дефицит на хранителни стоки и други продукти. За да компенсира част от дефицита на храни, кубинското правителство изгражда т.нар. органопоникос — малки градски градини, в които се отглеждат зеленчуци и плодове, които осигуряват храна на комунално ниво и облекчават напрежението върху системата за разпределение на храни. През 2008 година Раул Кастро либерализира селскостопанската дейност като отменя режима на колективните стопанства и разрешава частната собственост в този сектор. Тази реформа също облекчава планирането и производството, като позволява вземане на решения за използване на земеделските площи на общинско ниво. Основни земеделски култури: захар, тютюн, ром, цитрусови плодове, кафе, ориз, картофи, фасул и добитък (като животновъден отрасъл).
Туризъм:
Развитието на туризма допълнително подсилва икономиката и увеличава ролята на Куба в Карибския регион. Този отрасъл генерира печалби от $ 2,1 млрд. само през 2003 година.
Енергетика:
Близо 90% от електроенергията в Куба се генерира от ТЕЦ. По-малко от един процент (0,65) се произвежда от ВЕЦ, а алтернативните източници на енергия — като вятърът — генерират 9,83% от общата електроенергия.
Култура:
Кубинската култура представлява специфична комбинация от испански и африкански традиции, с осезаемо латиноамериканско влияние. Кубинските музикални и танцови изкуства са лесноразпознаваеми по цял свят. Преобладаващият стил в музиката е Сон кубано, появил се през 1930-те години, придобил широка популярност първо в Латинска Америка, а после и по цял свят.31 Най-специфичните инструменти в изпълнението му са тромпетът, контрабасът и китарата, както и различни видове местни перкусионни инструменти. Сон кубано оказва много голямо влияние върху развитието на салсата, румбата и мамбото.
Центърът за съвременно изкуство „Вилфредо Лам“ е на катедралния площад в палат от XVIII век, някога резиденция на графовете Пенялвер. Там се провежда Хаванското биенале с участието на стотици художници от цял свят. Музеят на колониалното изкуство, Наполеоновият музей, музеите на парфюмерията, музиката и филателията безспорно си заслужава да се видят, но гвоздеят в туристическите обиколки е Музеят на революцията. Той се помещава във внушителния бивш президентски дворец, откъдето е избягал в Испания диктаторът Батиста заедно с държавната хазна в навечерието на победата на Кастро. Декорациите в някогашния интериор са запазени - те са на легендарната американска бижутерска компания „Тифани“. В стъклен павилион зад сградата, наречен „Мемориал Гранма“, пък е увековечен десантът на Фидел, Че Гевара и още 80 революционери, които на 2 декември 1956 г. пристигат от Мексико и начеват партизанска война в планината Сиера Маестра. Няма как да бъде подминат и Площадът на революцията със статуята на Хосе Марти в центъра, която указва най-високата точка на града - 138 м над морското равнище.
Световно наследство в Куба:
Стара Хавана и прилежащи укрепления:
Хавана (Old Havana and its Fortifications) е основана от испанците през 1519г. Превръща се в един от основните центрове за корабостроене на Карибите през седемнадесети век. Въпреки че днес е столица с два милиона жители, старият център запазва интересно преплитане от барокови и неокласически монументи и хомогенна група от частни къщи с аркади, тераси, входни врати от ковано желязо и вътрешни дворове.
Тринидад и долина Де лос инхениос:
Основан в началото на шестнадесети век в чест на Светата Троица, Тринидад и долина Де лос инхениос (Trinidad and the Valley de los Ingenios) служи като предмостово укрепление при завладяването на американския континент. Неговите сгради от осемнадесети и деветнадесети век, като Паласио Брунет и Паласио Кантеро, са построени през период на просперитет, свързан с търговията на захар.
Замък на Сан Педро де ла Рока; Сантяго де Куба:
Търговските и политически съперничества в Карибския регион през седемнадесети век довеждат до изграждането на редица укрепления по скалист нос, които служат за защитата на важното пристанище Сантяго. Сложният комплекс от крепости – Замък на Сан Педро де ла Рока (San Pedro de la Roca Castle, Santiago de Cuba) – , военни складове, бастиони и батареи е най-пълният и добре запазен пример за испано-американска архитектура във военен стил, основан на италианските и ренесансови принципи за проектиране.
Национален парк Десембарко дел Гранма:
Със своите повдигнати морски тераси и свързани с тях процеси на развитие на карстова топография и особености, Десембарко дел Гранма (Desembarco del Granma National Park) представлява в глобален мащаб пример за геоморфологични и физико-географски особености на продължаващ геологичен процес. Местността, която се намира в и около Кабо Круз в югоизточна Куба, обхваща впечатлителни тераси и стръмни скали, както и някои от най-девствените и впечатляващи брегови склонове на западния Атлантически океан.
Долината Виналес:
Долината Виналес (Viñales Valley) е обградена от планини, а нейният пейзаж е обсипан с драматични оголени скали. Все още се използват традиционни техники за обработка на селскостопанска продукция, особено по отношение на тютюна. Културният пейзаж е подобрен от местната архитектура на фермите и селата, където се е съхранило богато мултиетническо общество. То е пример за културното развитие на територията на Карибските острови и Куба.
Облик на археологически обект, представящ първите плантации за кафе:
Останките от плантациите за кафе от деветнадесети век, разположени в подножието на Сиера Маестура, са уникално свидетелство за тази пионерна форма на селско стопанство, практикувана върху труден за обработване терен. (Archaeological Landscape of the First Coffee Plantations in the South-East of Cuba).
Национален парк Александър фон Хумболт:
Сложната геология и разнообразната топография в Национален парк Александър фон Хумболт способстват развитието на разнообразни екосистеми и видове, които са уникални за изолираната територия и създават един от най-разнообразните тропически островни пейзажи на земята. Повърхността на много от скалите е токсична за растенията, затова видовете са се адаптирали към живот в трудни условия. Уникалният еволюционен процес води до създаването на много нови организми и е един от най-важните обекти в западната хемисфера по отношение на съхраняването на ендемичната флора. Наблюдава се и голямо разнообразие при ендемичните гръбначни и безгръбначни животни.
Площта, разнообразието от височинни нива, сложните литологии и разнообразието от земни масиви в Национален парк Александър фон Хумболт (Alejandro de Humboldt National Park) се проявяват в широк диапазон от екосистеми, които нямат аналог на Карибските острови. През периода на миоцена и плейстоцена, територията е убежище за флора и фауна, особено в епохите на заледяване. Реките с прясна вода, които се стичат от върховете в парка са едни от най-големите на територията на Карибите и по тази причина водите им се отличават с голямо биологично разнообразие. Поради наличието на серпентин, перидотит, карст и псевдокарст в геоложкия състав на региона, Националният парк Алехандро Хумболт е отличен пример за продължаващи еволюционни процеси при видовете и съобществата, които обитават скални повърхности, представляващи предизвикателство за оцеляването на растителните видове.
В парка се намират най-важните и значими естествени среди за живот, подпомагащи съхраняването на местното сухоземно разнообразие на територията на целите Карибски острови. В нея виреят 16 от 28 растителни образувания, уникални за Куба, която е най-големият остров в Карибите, без аналог по отношение на биологични и географски характеристики. Този парк е едно от най-важните места за съхранение на ендемична флора в западната хемисфера – почти 70% от 1,302 на брой вида семенни растения, при общо 1,800 – 2000, са ендемични за парка. Той е една от най-разнообразните сухоземни, тропични екосистеми на островен терен в глобален мащаб. Много от видовете са застрашени от изчезване, поради малките им популации. Уникалността на природата, както и фактът, че флората и фауната на парка са пример за еволюционен процес без аналог, са от изключително значение в глобален план от гледна точка на науката и консервацията.
Исторически градски център на Сиенфуегос:
Колониалният град Сиенфуегос (Urban Historic Centre of Cienfuegos) е основан през 1919г. на испанска територия, но първоначално бива заселен от имигранти с френски произход. Превръща се в център за търговия със захарна тръстика, тютюн, кафе и манго за южно централна Куба, като първо се развива в неокласически стил. В последствие придобива по-еклектичен облик, но запазва цялостния си хармоничен вид. Най-интересни измежду сградите са правителствената палата, училището Сан Лоренцо, епископията, бившият лицей, двореца Феррер и някои от жилищните постройки. Сиенфуегос е първият по рода си град, както и отличен пример за архитектурен комплекс, който отразява новите идеи на съвремието, хигиената, както и модела на градоустройство, развиващ се в Латинска Америка от деветнадесети век до наши дни.
Исторически център на Камагуей:
Като едно от първите седем села, основани от испанците в Куба, Камагуей (Historic Centre of Camagüey) изиграва важна роля на градски център, разположен на островната територия и посветен на отглеждането на добитък и развитието на захарната индустрия. Заселен в съвременното си местоположение през 1528г., градът се развива на базата на неравномерен градоустройствен план, който съдържа система от малки квадранти, лъкатушещи улици, алеи и жилищни блокове с неправилна форма, които са много нетипични за латиноамериканските колониални градове, изградени в равнинните райони. Историческият център на Камагуей е разположен на територия от 54 хектара и представлява изключителен пример за традиционно градско селище, което е сравнително изолирано от основните търговски канали. Испанските колонизатори са повлияни от средновековните европейски традиции по отношение на градоустройството и традиционните техники на строителство, привнесени на двата американски континента от техните зидари и майстори. Обектът отразява влиянието на редица стилове и епохи: неокласически, еклектичен, неоколониален, арт деко, арт ново и рационализъм
Религиозните сгради, свързани с главните площади, представляват поредица от забележителности от градския пейзаж, отличаващи се с характерна хомогенност. Архитектурните ценности отразяват местни особености в строителството, както и последователно използване на едни и същи строителни материали и похвати. Особено широкото е приложението на глинени елементи, чиято употреба разкрива влиянието на района Андалусия. Характерно е и използването на пресечен пиластър при входните врати и глинените съдове за съхранение са особености, типични за местния стил на архитектура. Историческият център продължава да функционира като ядро на града и като централна точка за социални и културни дейности, които разкриват богато и неуловимо с просто око културно наследство.
Историческият център на Камагуей представлява изключителен архитектурен стил за Латинска Америка. Номинираният за вписване обект е с адекватни размери и съдържа всички необходими материални компоненти, които да гарантират интегритета му като исторически център. Запазването на първоначалното градоустройство, както и на архитектурните елементи и материали, на традиционните майсторски техники, приложения и дух на града, допринасят той да покрие изискванията за автентичност. Законовата защита и системата за управление са ефективни при осигуряването на подходяща консервация на номинирания обект и неговата буферна зона.
Посочените обекти в Куба са част от Световното природно и историческо наследство на земята, и са вписани в списъка на ЮНЕСКО като защитени територии.
Република Куба (на испански: Cuba или República de Cuba) е латиноамериканска островна държава на Карибите с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан. Куба е най-голямата по площ карибска държава, заемайки големия едноименен остров и няколко по-малки архипелага и има най-голямо население сред островните държави в региона — над 11 000 000 души. Столицата ѝ е град Хавана.
Куба има богата култура, която представлява смес от местни островитянски традиции и влияние на испанските колониалисти, африканските роби и Съединените Щати.
Куба е една от петте комунистически страни в света, и поради това играе важна роля в регионален и световен мащаб (особено през Студената война), и е един от основните доставчици на хуманитарна помощ за страни от Третия свят. Средната грамотност на населението е 99,8%, детската смъртност е по-ниска от тази в някои развити страни, а продължителността на живота е 77,64 години.8 През 2006 година WWF определя Куба като единствената страна, отговаряща на дефиницията за устойчиво развитие.
История:
Испанските колонии:
Христофор Колумб пристига на острова през 1492 г. Главното население на острова тогава са араваките, таините и сибонеите, дошли от Северна Америка векове преди това. Названието на Куба произлиза от начина, по който таините са наричали острова — Каобана, което на езика им означава "център".
Когато Колумб пристига в края на 15 век, той обявява острова за испанска територия и го нарича Исла Хуана, по името на принц Хуан Астурски.
През 1512 г. Диего Веласкес де Куеляр завоюва целия остров и изгражда първия испански град там — Нуестра Асунсион де Баракоа, а след това се създават Сантяго де Куба, Баямо, Пуерто Принсипе и Хавана, която става столица през 1515 година.
Благодарение на цветущата търговия, през средата на XVIII век Хавана вече е най-развития град в региона.
Испано-английската война:
През 1762 г. Англия завоюва Хавана. Само една година по-късно обаче френско-английски-испанският мирен договор връща Куба на Испания, като в замяна Испания се отказва в полза на Англия от Флорида.
Борби за независимост:
В началото на XIX век започват движения за независимост. Някои искат реформи, други независимост, трети - присъединяване към САЩ.
Първото значително въстание започва през 1868 г. и е ръководено от Карлос Мануел де Сеспедес. Борбата пропада през 1878 г. поради вътрешни противоречия между въстаниците. Жертвите са над четвърт милион.
Тогава излиза на сцената Хосе Марти. Той постига през 1886 г. отмяната на робството. В резултат отмяната на робството (= отпадане на евтина работна ръка), много плантации фалират, започва уедряване на поземлената собственост. Американският едър капитал от тогава става господстващ в захарната и тютюневата индустрия на Куба.
През 1895 г. избухва втората война за независимост. В бой пада самият Хосе Марти. През 1898 г. САЩ се намесва във войната на страната на въстаниците.
През 1898 Куба, по силата на испано-американският парижки мирен договор от 1898 г., става владение на САЩ.
Независимата Куба:
През 1902 г. Куба става независима република. Приета е обаче така наречената Декларация Плат, съгласно която САЩ има право да се намесва във вътрешните работи на Куба "с цел запазване на нейните стабилност и суверенитет". Декларацията Плат е отменена чак през 1934 г., тогава Куба възвръща и de facto пълния си суверенитет.
През 1925 г. генерал Херардо Мачадо Моралес взима властта.
През 1933 г. Фулхенсио Батиста прави военен преврат. През 1940 г. печели изборите за президент като кандидат на широка коалиция с участието и на Кубинската комунистическа партия. Президентът Батиста се радва на огромна популярност, на изборите през 1944 г. е преизбран за президент. По времето на Батиста големи инвестиции от САЩ се вливат в Кубинската икономика, което значително повишава нивото на жизнения стандарт в страната.
След 1948 г. при президентите Рамон Грау и Карлос Прио Сокарас се увеличава корупцията и влиянието на американската мафия.
През 1952 г. Батиста извършва нов преврат. Този път обаче не желае връщане към конституционния ред, поради което в страната се оформя силна опозиция. Президентът Батиста става военен диктатор и започва жестоки гонения срещу всички опозиционери в страната, избива хиляди невинни кубинци и затваря всички университети в Куба, поради критиките и недоволството на студентите към него. Начело на една от опозиционните групировки е Фидел Кастро.
Кубинска революция:
През 1953 г. 120 въоръжени атакуват казармата Монкада. Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор, но скоро е амнистиран. Фидел Кастро отива в Мексико и там заедно с Ернесто Че Гевара организира въстание. През 1956 г. въстанието търпи поражение, Фидел Кастро обаче успява да реорганизира въоръжените си отряди и продължава борбата. Корумпираната система на Батиста е подържана от САЩ. тесен кръг от богати власт-имащи изнасят кубинското национално богатство в САЩ.Фидел Кастро е приет с резерви и от Хрушчов, поради несъгласието си със сталинистките форми на управление в СССР по това време. Към 1 януари 1959 г. цялата страна вече е на страната на Кастро, Батиста тайно емигрира в чужбина изоставяйки Куба, намираща се в състояние на гражданска война.
Фидел Кастро става министър-председател. Започват национализациите. Хиляди едри собственици на селскостопански земи бягат в чужбина с капиталите си. Изнесени са големи количества културни ценности и златни предмети. Вместо свобода и край на корупцията, в Куба започва период на комунистическа диктатура, поддържана от Съветите.
Свободна Куба:
Правителството на САЩ налага пълна икономическа блокада на "Острова на свободата" и финансира кубинската опозиция на територията на САЩ. През 1961 г. опитът на диверсионна група от 1400 наемници, въоръжени от САЩ с цел да свали от власт Фидел Кастро в "Залива на свинете" завършва с провал. Не се сбъдва замисълът на ЦРУ чрез прехвърлянето на латиноамерикански наемници на кубинска територия, водени от американски съветници, да се създаде ръководено от САЩ "съпротивително движение", което впоследствие да поиска военна намеса от Вашингтон за сваляне на Фидел Кастро. Този случай е в основата на "Карибската криза", поставила на карта мира на планетата. Президентът на САЩ Кенеди, под въздействието на внушителната военно-морска армада на СССР до кубинските брегове, респектиран от опасността да предизвика III-та световна война, се отказва от намеренията си за военен метеж на острова. Подобен сценарий беше разигран и в Панама, където с пряка военна намеса беше ликвидирана народно-демократичната власт на тази страна, заменена от определени във Вашингтон хора. На 1 май 1961 г. Фидел Кастро обявява народно-демократичния характер на кубинската революция. Започва национализация. Въвеждат се социално-ориентирани реформи: гарантирано право на труд, безплатно образование и здравеопазване, преференциални заеми при закупуване на земя, платен отпуск при болест и др. Под ръководството на Ернесто Че Гевара се правят първите стъпки за създаване на промишленост в тази бедна карибска страна. Провежданите до момента избори за държавни органи недвусмислено показват пълното одобрение на кубинците на проведените реформи и политическата система на Кастро. Ернесто Гевара е всепризнат национален герой на Куба.
След разделянето на СССР и прекратяването на помощта от социалистическите страни, Фидел Кастро е принуден да въведе реформи и ограничения като купонна система, строг контрол на търговията със стоки за потребление и енерго-ресурси, икономически ограничения. Тези реформи не засягат определени социални среди като инвалиди, майки с деца до 3 г., пенсионери, изкупните цени на захарната тръстика и др.. Поради икономическата блокада чуждите инвестиции са невъзможни за Куба.
На 31 юли 2006 г. Фидел Кастро се оттегля от власт по здравословни причини. Здравословното състояние на Фидел Кастро е добро за годините му. Днес Кастро продължава да е политически активен. С огромната си ерудиция, той е уважаван събеседник и съветник на политическите дейци от много латиноамерикански страни.
На 24 февруари 2008 Националното събрание на страната избра за президент Раул Кастро.
География:
Република Куба е 1260 км дълга и 191 км широка в (най-широката си част) едноименен остров, разположен в посока запад-изток. На север протокът Флорида отделя Куба от САЩ, а на изток Наветреният проток я разделя от остров Хаити. Най-близкият и южен съсед е остров Ямайка. Дългата брегова линия на остров Куба е разчленена от стотици естествени заливи, рифове и полуострови. На Република Куба принадлежат още сравнително големият остров Хувентуд (бивш Пинос) и около 1600 малки острови,повечето от тях незаселени.
Релефът на Куба е предимно равнинен. Планините и възвишенията заемат около 1/4 от площта ѝ. Сиера Маестра е основната планинска верига, минаваща през Карибите и пресичаща остров Куба в югоизточната част. Тук се извисява най-високият връх Туркино (2005 м). Ниските южни част на островната са част от варовиковата Карибска плоча, на която се намират още полуостров Юкатан Мексико,полуостров Флорида, САЩ и Бахамските острови. Най-дългите река в Куба е Кауто. Тя тече в посока от изток на запад, на 20 км северно от град Баямо, но е плавателна за малки лодки.
Климат:
Климатът на страната е горещ и влажен тропичен-пасатен, като 80% от обилните валежи падат през лятото (май-октомври).
10% от територията на страната е заета от гори.
Население:
11 451 652 (2009).
Расов състав:
(По данни от 2002 г.)
Бели - 7 271 926 (65.06%)
Мулати - 2 658 675 (24.86%)
Негри - 1 126 894 (10.08%)
Азиатци - 112 268 (1.02%)
Езици:
Най-използвания е официалният език испански. Най-разпространеният чужд език е английският. По-старото поколение сред кубинците от китайски произход (около 1 % от населението) знае и китайски. Част от кубинските евреи знаят идиш или ладино. Свещениците на религия „сантерия“ използват езика йоруба като богослужебен език.
Вероизповедания:
След идването на власт на Фидел Кастро всички религии биват дискриминирани, главният удар е срещу Католическата Църква. Празнуването дори на Рождество Христово и Великден бива забранено. Едва през последните години на 20 век ограниченията са намалени, главно във връзка на посещението на папа Йоан Павел II в Хавана през 1998 г.
Най-многобройни (около 50 %) са католиците. Има и около 300 хиляди протестанти, и няколко стотин православни. През 2008 г. е осветена и отворена първата Православна църква в Куба.
Втората по значимост религия след католицизма е сантерия (означава: свещенство), синкретична религия на християнско-анимистична основа, основана по начало сред негрите-роби, съчетали старите си племенни вярвания с официална католическа религия. Днес вече сантерия не е негърска религия и се изповядва и от бели, често се забелязва почитане едновременно и на сантерия на католицизъм.
Има също така и малобройни групи от бахайци, мюсюлмани и евреи в Куба. Някога еврейската общност е била силна в Куба, но след идването на власт на Фидел Кастро около 90 % от евреите са емигрирали за САЩ. Днес кубинските евреи са разделени на три групи: сефаради, ашкенази ортодокси и ашкенази консерватори.
Държавно устройство:
Куба де факто е комунистическа еднопартийна диктатура, de jure - според действащата конституция - е "независима и суверенна социалистическа работническа държава във форма на единна и демократическа република".
Кубинската конституция определя Кубинската комунистическа партия като най-висша ръководна сила на обществото и държавата (чл. 5) и изрично забранява каквато и да е дейност, насочена срещу социализма и комунизма (чл. 62).
Парламентът се избира за срок от 5 години, ролята му е формална, заседава всяка година само няколко дни, и приема без обсъждане предварително приготвените от Държавния съвет законопроекти. Съвременната конституция е приета през 1992 година и се базира на идеите на Хосе Марти, Ленин, Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
За всяко депутатско място има един кандидат. Кандидатите се избират от местно избирателно събрание измежду одобрените от Комитета за защитата на революцията лица. На практика кандидатите се назначават от местните организации на Кубинската комунистическа партия.
Държавният съвет е постоянно действащ орган на парламента, състои се от председател, първи заместник-председател, 5 заместник-председатели, секретар, и 23-ма членове.
Правителството се състои от председател, първи заместник-председател, секретар, заместник-председатели, министри, и ръководители на по-важни държавни органи. На практика решенията се взимат от 9-членното изпълнително бюро на правителството в състав председател, първи заместник-председател, секретар и заместник-председателите.
В действителност Държавният съвет, правителството и 21-членното Политбюро на Кубинската комунистическа партия обикновено заседават заедно. Повечето държавни ръководители имат постове и в трите органа.
Фидел Кастро е първи секретар на Кубинската комунистическа партия, председател на Държавния съвет и председател на правителството. Раул Кастро е втори секретар на Кубинската комунистическа партия, първи заместник-председател на Държавния съвет и първи заместник-председател на правителството.
Опозиционни групи:
Легална опозиция не съществува, кубинската конституция изрично забранява каквато и да е опозиционна дейност. Нелегално съществуват десетки партии и граждански сдружения, в самата Куба и сред кубинската емиграция. Най-важните сред тях са:
Кубинска-американска национална фондация – основана орез 1981 във Флорида, в тясно сътрудничество с Републиканската партия на САЩ
Братя за помощ (Hermanos al Rescate) – пацифистска организация от Флорида, главна ѝ дейност е разпостраняваме на листовки в Куба и подпомагане на хората, бягащи през морето с лодки и матраци
Кубинско либертарианско движение – антикапиталистичка и антикомунистическа организация, с анархистична идеология
Жени в бяло – женска организация, наградена с награда Сахаров, бореща се срещу режима, използвайки принципите на ненасилието
План Варела – движение основано от кубинеца Освалдо Пая (Oswaldo Payá), стремящо се да приложи източноевропйеския модел за преход от тоталитарен режим към представителна демокрация
Фондация Лаутон – антикомунистическа и пацифистска организация, основана през 1997 от кубинския лекар д-р Оскар Елиас Бисет, занимава се с наблюдаване на правата на човека, освен комунизма отхвърля и абортите и евтаназията. Д-р Бисет често е наричан поради философията си и поради цвета на кожата си като "кубинския Нелсън Мандела".
Въоръжени сили:
Въоръжените сили на Куба (официално Революционни въоръжени сили на Куба) се състоят от Армия, Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана, военноморски флот, както и различни полувоенни формирования. По време на Студената война е стратегически съюзник на СССР, и разполага с втората най-голяма армия в Латинска Америка (след тази на Бразилия). След края на Студената война помощите от Съветския Съюз спират, в следствие на което кубинската армия се свива от 235 000 души през 1994 до 60 000 през 2003 година. Към 2007 година общата ѝ численост е сведена до 38 000 души,16 но ЦРУ я оценява като "професионална, добре тренирана и организирана армия, способна да окаже значителна съпротива на която и да било регионална сила".
Административно деление:
Куба се състои от 14 провинции и 1 специален район:
Пинар дел Рио
Артемиса (провинция)
Хавана (град)
Маябеке (провинция)
Матансас
Сиенфуегос
Виля Клара
Санкти Спиритус
Сиего де Авила
Камагуей
Лас Тунас
Гранма
Олгин
Сантяго де Куба
Гуантанамо
Исла де ла Хувентуд
Икономика:
Куба е една от последните комунистически държави с планова икономика. Преди революцията Куба има добре развита пазарна икономика, която обаче се характеризира с много големи разлики в състоянието на най-бедните и най-богатите слоеве на населението, както и със силно изтичане на националните капитали към други страни (най-вече САЩ). След революцията почти всички предприятия са национализирани, и настъпва значително уравновесяване на икономическата активност. Въпреки почти пълното отсъствие на значителна частна стопанска дейност, дългогодишните икономически санкции от страна на САЩ и липсата на значителни природни ресурси, Куба е най-богатата социалистическа страна, с БВП на глава от населението $ 9500 и има значително по-добри показатели от останалите латиноамерикански страни по отношение на детска смъртност, заболеваемост на населението, качество на образованието и здравеопазването.
Индексът за човешко развитие се равнява на 0,86321 — сравним с този на страни като Хърватия и Аржентина, и по-висок от тези на Оман и България. Куба е на 14-то място по най-ниска безработица в света — едва 1,8% са безработни. Частните работници в Куба към 2006 се оценяват на 22% от общата работна ръка, сравнено с 8,2% през 1981. Средната месечна заплата към 2005 е 334 песо ($ 16,7), а средната пенсия — $9 долара. Трябва обаче да се отбележи, че определянето на цените се извършва от държавата и за повечето стоки те са символично ниски. През 2008 година системата на равно заплащане за всички работници в държавните предприятия е отменена, и заплащането зависи от индивидуалния труд на работника. Корупцията е често срещана, макар и много по-ниска от средната за региона.
Земеделие:
До разпадането му Куба е член на Съвета за икономическа взаимопомощ. След 1989 година прекратяването на търговията със страните от СИВ довежда до дефицит на хранителни стоки и други продукти. За да компенсира част от дефицита на храни, кубинското правителство изгражда т.нар. органопоникос — малки градски градини, в които се отглеждат зеленчуци и плодове, които осигуряват храна на комунално ниво и облекчават напрежението върху системата за разпределение на храни. През 2008 година Раул Кастро либерализира селскостопанската дейност като отменя режима на колективните стопанства и разрешава частната собственост в този сектор. Тази реформа също облекчава планирането и производството, като позволява вземане на решения за използване на земеделските площи на общинско ниво. Основни земеделски култури: захар, тютюн, ром, цитрусови плодове, кафе, ориз, картофи, фасул и добитък (като животновъден отрасъл).
Туризъм:
Развитието на туризма допълнително подсилва икономиката и увеличава ролята на Куба в Карибския регион. Този отрасъл генерира печалби от $ 2,1 млрд. само през 2003 година.
Енергетика:
Близо 90% от електроенергията в Куба се генерира от ТЕЦ. По-малко от един процент (0,65) се произвежда от ВЕЦ, а алтернативните източници на енергия — като вятърът — генерират 9,83% от общата електроенергия.
Култура:
Кубинската култура представлява специфична комбинация от испански и африкански традиции, с осезаемо латиноамериканско влияние. Кубинските музикални и танцови изкуства са лесноразпознаваеми по цял свят. Преобладаващият стил в музиката е Сон кубано, появил се през 1930-те години, придобил широка популярност първо в Латинска Америка, а после и по цял свят.31 Най-специфичните инструменти в изпълнението му са тромпетът, контрабасът и китарата, както и различни видове местни перкусионни инструменти. Сон кубано оказва много голямо влияние върху развитието на салсата, румбата и мамбото.
Центърът за съвременно изкуство „Вилфредо Лам“ е на катедралния площад в палат от XVIII век, някога резиденция на графовете Пенялвер. Там се провежда Хаванското биенале с участието на стотици художници от цял свят. Музеят на колониалното изкуство, Наполеоновият музей, музеите на парфюмерията, музиката и филателията безспорно си заслужава да се видят, но гвоздеят в туристическите обиколки е Музеят на революцията. Той се помещава във внушителния бивш президентски дворец, откъдето е избягал в Испания диктаторът Батиста заедно с държавната хазна в навечерието на победата на Кастро. Декорациите в някогашния интериор са запазени - те са на легендарната американска бижутерска компания „Тифани“. В стъклен павилион зад сградата, наречен „Мемориал Гранма“, пък е увековечен десантът на Фидел, Че Гевара и още 80 революционери, които на 2 декември 1956 г. пристигат от Мексико и начеват партизанска война в планината Сиера Маестра. Няма как да бъде подминат и Площадът на революцията със статуята на Хосе Марти в центъра, която указва най-високата точка на града - 138 м над морското равнище.
Световно наследство в Куба:
Стара Хавана и прилежащи укрепления:
Хавана (Old Havana and its Fortifications) е основана от испанците през 1519г. Превръща се в един от основните центрове за корабостроене на Карибите през седемнадесети век. Въпреки че днес е столица с два милиона жители, старият център запазва интересно преплитане от барокови и неокласически монументи и хомогенна група от частни къщи с аркади, тераси, входни врати от ковано желязо и вътрешни дворове.
Тринидад и долина Де лос инхениос:
Основан в началото на шестнадесети век в чест на Светата Троица, Тринидад и долина Де лос инхениос (Trinidad and the Valley de los Ingenios) служи като предмостово укрепление при завладяването на американския континент. Неговите сгради от осемнадесети и деветнадесети век, като Паласио Брунет и Паласио Кантеро, са построени през период на просперитет, свързан с търговията на захар.
Замък на Сан Педро де ла Рока; Сантяго де Куба:
Търговските и политически съперничества в Карибския регион през седемнадесети век довеждат до изграждането на редица укрепления по скалист нос, които служат за защитата на важното пристанище Сантяго. Сложният комплекс от крепости – Замък на Сан Педро де ла Рока (San Pedro de la Roca Castle, Santiago de Cuba) – , военни складове, бастиони и батареи е най-пълният и добре запазен пример за испано-американска архитектура във военен стил, основан на италианските и ренесансови принципи за проектиране.
Национален парк Десембарко дел Гранма:
Със своите повдигнати морски тераси и свързани с тях процеси на развитие на карстова топография и особености, Десембарко дел Гранма (Desembarco del Granma National Park) представлява в глобален мащаб пример за геоморфологични и физико-географски особености на продължаващ геологичен процес. Местността, която се намира в и около Кабо Круз в югоизточна Куба, обхваща впечатлителни тераси и стръмни скали, както и някои от най-девствените и впечатляващи брегови склонове на западния Атлантически океан.
Долината Виналес:
Долината Виналес (Viñales Valley) е обградена от планини, а нейният пейзаж е обсипан с драматични оголени скали. Все още се използват традиционни техники за обработка на селскостопанска продукция, особено по отношение на тютюна. Културният пейзаж е подобрен от местната архитектура на фермите и селата, където се е съхранило богато мултиетническо общество. То е пример за културното развитие на територията на Карибските острови и Куба.
Облик на археологически обект, представящ първите плантации за кафе:
Останките от плантациите за кафе от деветнадесети век, разположени в подножието на Сиера Маестура, са уникално свидетелство за тази пионерна форма на селско стопанство, практикувана върху труден за обработване терен. (Archaeological Landscape of the First Coffee Plantations in the South-East of Cuba).
Национален парк Александър фон Хумболт:
Сложната геология и разнообразната топография в Национален парк Александър фон Хумболт способстват развитието на разнообразни екосистеми и видове, които са уникални за изолираната територия и създават един от най-разнообразните тропически островни пейзажи на земята. Повърхността на много от скалите е токсична за растенията, затова видовете са се адаптирали към живот в трудни условия. Уникалният еволюционен процес води до създаването на много нови организми и е един от най-важните обекти в западната хемисфера по отношение на съхраняването на ендемичната флора. Наблюдава се и голямо разнообразие при ендемичните гръбначни и безгръбначни животни.
Площта, разнообразието от височинни нива, сложните литологии и разнообразието от земни масиви в Национален парк Александър фон Хумболт (Alejandro de Humboldt National Park) се проявяват в широк диапазон от екосистеми, които нямат аналог на Карибските острови. През периода на миоцена и плейстоцена, територията е убежище за флора и фауна, особено в епохите на заледяване. Реките с прясна вода, които се стичат от върховете в парка са едни от най-големите на територията на Карибите и по тази причина водите им се отличават с голямо биологично разнообразие. Поради наличието на серпентин, перидотит, карст и псевдокарст в геоложкия състав на региона, Националният парк Алехандро Хумболт е отличен пример за продължаващи еволюционни процеси при видовете и съобществата, които обитават скални повърхности, представляващи предизвикателство за оцеляването на растителните видове.
В парка се намират най-важните и значими естествени среди за живот, подпомагащи съхраняването на местното сухоземно разнообразие на територията на целите Карибски острови. В нея виреят 16 от 28 растителни образувания, уникални за Куба, която е най-големият остров в Карибите, без аналог по отношение на биологични и географски характеристики. Този парк е едно от най-важните места за съхранение на ендемична флора в западната хемисфера – почти 70% от 1,302 на брой вида семенни растения, при общо 1,800 – 2000, са ендемични за парка. Той е една от най-разнообразните сухоземни, тропични екосистеми на островен терен в глобален мащаб. Много от видовете са застрашени от изчезване, поради малките им популации. Уникалността на природата, както и фактът, че флората и фауната на парка са пример за еволюционен процес без аналог, са от изключително значение в глобален план от гледна точка на науката и консервацията.
Исторически градски център на Сиенфуегос:
Колониалният град Сиенфуегос (Urban Historic Centre of Cienfuegos) е основан през 1919г. на испанска територия, но първоначално бива заселен от имигранти с френски произход. Превръща се в център за търговия със захарна тръстика, тютюн, кафе и манго за южно централна Куба, като първо се развива в неокласически стил. В последствие придобива по-еклектичен облик, но запазва цялостния си хармоничен вид. Най-интересни измежду сградите са правителствената палата, училището Сан Лоренцо, епископията, бившият лицей, двореца Феррер и някои от жилищните постройки. Сиенфуегос е първият по рода си град, както и отличен пример за архитектурен комплекс, който отразява новите идеи на съвремието, хигиената, както и модела на градоустройство, развиващ се в Латинска Америка от деветнадесети век до наши дни.
Исторически център на Камагуей:
Като едно от първите седем села, основани от испанците в Куба, Камагуей (Historic Centre of Camagüey) изиграва важна роля на градски център, разположен на островната територия и посветен на отглеждането на добитък и развитието на захарната индустрия. Заселен в съвременното си местоположение през 1528г., градът се развива на базата на неравномерен градоустройствен план, който съдържа система от малки квадранти, лъкатушещи улици, алеи и жилищни блокове с неправилна форма, които са много нетипични за латиноамериканските колониални градове, изградени в равнинните райони. Историческият център на Камагуей е разположен на територия от 54 хектара и представлява изключителен пример за традиционно градско селище, което е сравнително изолирано от основните търговски канали. Испанските колонизатори са повлияни от средновековните европейски традиции по отношение на градоустройството и традиционните техники на строителство, привнесени на двата американски континента от техните зидари и майстори. Обектът отразява влиянието на редица стилове и епохи: неокласически, еклектичен, неоколониален, арт деко, арт ново и рационализъм
Религиозните сгради, свързани с главните площади, представляват поредица от забележителности от градския пейзаж, отличаващи се с характерна хомогенност. Архитектурните ценности отразяват местни особености в строителството, както и последователно използване на едни и същи строителни материали и похвати. Особено широкото е приложението на глинени елементи, чиято употреба разкрива влиянието на района Андалусия. Характерно е и използването на пресечен пиластър при входните врати и глинените съдове за съхранение са особености, типични за местния стил на архитектура. Историческият център продължава да функционира като ядро на града и като централна точка за социални и културни дейности, които разкриват богато и неуловимо с просто око културно наследство.
Историческият център на Камагуей представлява изключителен архитектурен стил за Латинска Америка. Номинираният за вписване обект е с адекватни размери и съдържа всички необходими материални компоненти, които да гарантират интегритета му като исторически център. Запазването на първоначалното градоустройство, както и на архитектурните елементи и материали, на традиционните майсторски техники, приложения и дух на града, допринасят той да покрие изискванията за автентичност. Законовата защита и системата за управление са ефективни при осигуряването на подходяща консервация на номинирания обект и неговата буферна зона.
Посочените обекти в Куба са част от Световното природно и историческо наследство на земята, и са вписани в списъка на ЮНЕСКО като защитени територии.