Испания

Вашата оценка
Испания - страната където се преплитат страстта и темпераментността.



Тази страна е повече от кориди, фламенко танцьори и многобройни плажове. Тя е е грандиозна и разнообразна. Нейната огромна история е отразена в праисторическите пещерни рисунки, мавританските дворци, старинните замъци, римските руини, готически и ренесансови катедрали, както и в съвременната архитектура. Уникалността на Испания се намира в отделните царства, които са съставили оригиналната испанска нация. Тези региони остават различни по своя език, култура, кухня и изкуство. Те включват: Андалусия, Арагон, Астурия, Баски, Балеарските острови, Канарските острови, Кантабрия, Кастилия Ла Манча, Кастилия Леон, Каталония, Екстремадура, Галиция, Ла Риоха, Мадрид, Мурсия, Навара и Валенсия. Испания може да бъде приятна по всяко време на годината. Идеалните месеци да я посетите са май, юни и септември (април и октомври в южната част). По това време можете да разчитате на отлични метеорологични условия, все още се избягва горещината на юли и август.

Отлични и тихи плажове могат да бъдат намерени в близост до Малага, Уелва и Алмерия в южната част, както и край бреговете на Ла манга, Галисия, Астурия, Кантабрия и Еускади. Ако все пак предпочитате изключително развити градски курорти - има много пренаселени плажове на Коста де ла Луз, Коста дел Сол и Коста Бланка (L, Estartit). Интересно е пристанището на Алмерамир осеяно с уютните барове.

Много уникална архитектура може да бъде намерена в Кордоба, Саламанка, Гранада, Толедо, Мадрид... Архитектурата на Антони Гауди и музеят на Пикасо са в Барселона, докато Мадрид е домът на трите топ музея за изкуство в Испания.
Испанските хора са комуникативни и с много отворени сърца. Няма да имате никакви проблеми да опознаете някого, особено в големите градове като Мадрид и Барселона. Често се казва че Испанската дневна е бара, където хората прекарват доста време сутрин и вечер.

Обща информация

Наименование:
Кралство Испания
География и население:
Площ 504 645 km² (на 50-то място)
Столица
Мадрид 40°26′ с. ш. 3°41′ з. д. (G)
Най-голям град
Мадрид
Официален език
Испански
Население (пребр., 2010)
47 150 800 (на 28-мо място)
Гъстота на нас.
93,17 д./km²
Управление
крал Хуан Карлос I
Министър-председател
Мариано Рахой
Икономика
БВП (ППС, 2009) 1,460,250 $ (на 9-то място)
БВП на човек (ППС) 33 350 $
Валута
Евро (EUR)
Други данни
Часова зона
CET (UTC+1)(2)
Интернет домейн
.es
Телефонен код
34

Кралство Испания (на испански: Reino de España, или Испания ( España3)) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани островчета от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан.

С площ от 504 645 км², Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 м, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 800. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната.Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони.

Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави.

Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. прави икономиката на страната 13-та в света през 2010, с равнище на БВП на човек на населението е над средното за ЕС, преди Италия.Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие.

География

С площ от 504 645 км2, Испания е 51-вата по големина държава в света и втора в Европейския съюз след Франция. Разположена върху по-голямата част от Пиренейския полуостров, на запад Испания граничи с Португалия, на юг с Мароко чрез градовете Сеута и Мелиля. На североизток граничи по Пиренеите с Франция и малкото княжество Андора. Освен това, Испания включва Балеарските острови в Средиземно море и Канарските острови в Атлантическия океан, както и множество ненаселени островчета в Средиземно море, включително Чафаринските острови, остров Перехил, „скалите“ (peñones) Велес и Алхусемас срещу Мароканското крайбрежие; малкият остров Алборан и Питиуските острови. На севроизток, в Пиренеите, е разположен малкият анклав Ливия, обграден от френска територия.



Релеф

Вътрешността на Испания се доминира от голямото плато Месета, което заема близо 60% от цялата територия на страната. От север на Месетата се издигат Кантабрийските планини, на изток са разположени Пиренеите, Иберийските планини, Каталонските планини, на юг - Андалуските планини и Сиера Невада с най-високия връх в континентална Испания, Муласен - 3478 m. Месетата е разделена на две почти равни части от средновисоките планини Кордилера Сентрал, които се простират от запад при португалската граница до Иберийските планини на изток. На юг от централното плато се намира депресията на река Гуадалкивир, а на североизток - на Ебро. На Канарските острови има редица вулкани, някои от които са действащи, включително и най-високият връх в Испания, Тейде с 3718 м.

Води

Петте най-дълги реки в Испания са Тахо, Дуеро, Гуадиана, Гуадалкивир и Ебро, като всички те без Ебро текат от изток на запад и се вливат в Атлантическия океан. Останалите реки са по-къси и със сезонно пълноводие. По-значителни сред тях са Сегура и Хукар. В испанските Пиренеи има близо 1,000 ледникови езера, а по средиземноморското крайбрежие има голям брой лагуни и лимани, като най-обширната от тях е Мар Менор (Mar Menor, Малко море) близо до град Картахена. Из цялата страна са създадени хиляди язовири като част от широкомащабна правителствена програма.

Климат

Територията на Испания попада в рамките на три климатични пояса - умерен, субтропичен и тропичен. Климатът в северна Испания е умерен морски, с изразено влияние на Атлантическия океан, което отслабва от запад на изток. Характерно за този климат е влажното време през цялата година. В останалата част от континентална Испания и Балеарските острови климатът е субтропичен - континентален в централните региони с горещо лято, студена зима и големи температурни амплитуди и средиземноморски на юг, отличаващ се със сухо и горещо лято и влажна мека зима. По високите части на Пиренеите и другите планини климатът е планински. На Канарските острови климатът е тропичен, сух на изток и с по-голяма влажност на запад.



История

Праистория и Иберия
Според археологическите проучвания, проведени в Атапуерка, северна Испания, територията на страната е населявана от хуманоиди от повече от 1 милион години.Първите съвременни хора, кроманьонците, започнали да пристигат от север през Пиренеите преди около 35,000 години. За тяхната култура говорят множество пещерни рисунки в северна Испания по склоновете на Кантабрийските планини, като по-известни са тези в Алтамира, Ел Кастило, Пиндал и други. През неолита и бронзовата ера са съществували добре организирани селища в югоизточните части на страната, включително най-голямото селище в Европа от този период, Лос Миралес близо до Алмерия.

Първите народи, които обитавали полуострова са иберийците и келтите, като първите населявали югоизточните райони покрай Средиземно море, а вторите - атлантическия бряг на север и северозапад. В централните части, където е имало интензивни контакти между тях, се образува специфична група, наречена келтибери. Освен това, баски племена населявали западните Пиренеи. Между 500 и 300 г. пр.н.е., финикийците и древните гърци основават техни колонии по средиземноморското крайбрежие на полуострова. По-късно картагенците завладяват цяла южна Испания. Техни основни крепости там са Гадер (Кадис) и Нови Картаген (Картахена). По време на Пуническите войни (264 пр.н.е - 146 пр.н.е.) Картаген е победен от римляните, които ги изместват.

Римска Испания

Римският театър в Мерида.
В резултат от Втората пуническа война (218 пр.н.е. - 201 пр.н.е.), Римската република завладява картагенските земи в Испания. Римляните установяват контрол над почти цялата част от страната за повече от 500 години, като въвеждат техните език, закони, пътища.Постепенно местното население се романизира и местните водачи стават част от римската аристокрация.

Римляните разширяват и благоустройват съществуващи градове, като Тарагона (Tarraco) и основават нови включително Сарагоса (Caesaraugusta), Мерида (Augusta Emerita), Валенсия (Valentia), Леон (Legio Septima), Бадахос (Pax Augusta) и други. Икономиката са разраства, като Иберия е сред най-важните доставчици на суровини и селскостопански продукти в империята. Страната е житницата на Римската империя, заедно с Египет и изнася злато, мед, вълна, зехтин, вино. Императорите Траян, Теодосий I и философът Сенека са родени в Иберия. Християнството е въведено в страната през 1 век.

По време на упадъка на Римската империя през 5 век в страната нахлуват германски племена. Вестготи, свеби, вандали и алани пристигат в Испания, като пресичат Пиренеите. Романизираните вестготи се заселват там през 415. Те приемат християнството и създават Вестготското кралство, което обхваща по-голямата част от полуострова, след като завладява земи от свебите на северозапад и византийските територии на югозапад.

Мюсюлманска Испания
Между 711-718 г. почти целият Иберийски полуостров е превзет от бербери-мюсюлмани, известни също като маври. Раздираното от вътрешни противоречия Вестготско кралство става лесна жертва за ислямските нашественици. Само някои отделни планински области в северната част на полуострова, като Астурия, Навара и няколко графства в Пиренеите успяват да запазят своята независимост.
В исляма християните и юдеите са признати като „народи на Книгата“ и могат да практикуват религията си при определени дискриминационни условия. Въпреки това има няколко вълни на масова ислямизация, особено през Х-ХІ век.

Самото ислямско общество имало вътрешни търкания. Имало сблъсък на интереси между берберите от северна Африка, които съставлявали по-голямата част от войската и управляващите араби от Близкия изток. През Х век емирът на Кордоба, който е потомък на династията на Омаядите се провъзгласява за халиф. С течение на времето, големи колонии от маври се установили най-вече в плодородната долина на Гуадалкивир, крайбрежието на Валенсия и планинските райони около Гранада.



През Х век Кордоба, столицата на халифата, става най-големият и богат град в средновековна Европа. Процъфтяват търговията по Средиземно море и културата. Мюсюлманите допринесли с интелектуалните традиции на Близкия изток, а ислямски и еврейски философи от Ал Андалус възраждат класическата древногръцка школа в Западна Европа. Културата на романизираното местно население се съчетава по уникален начин с тази на мюсюлманите и евреите, което спомага за разцвет на архитектурата и литературата. Нашествениците въвеждат нови селскостопански култури построяват обширна мрежа от поливни канали, което довежда до силно увеличаване на селскостопанското производство. Ал Андалус - така арабите нарекли целия Пиренейски полуостров. Днес само най-южната част на полуострова е запазила това име.

Към ХІ век халифатът се разпада на множество враждуващи по между си държавици, наречени тайфас (на испански taifas), което позволява на малките християнски кралства на север да разширят териториите си и да консолидират своите позиции. Пристигането на нови ислямски вълни от Северна Африка, като Алморавидите и Алмохадите временно спира християнското настъпление и въвежда по-консервативна и по-малко търпима форма на исляма. Въпреки че постигат някои успехи, те се оказват неспособни да се справят с нарастващата военна мощ на християнските кралства.

Съвременна история

Двадесети век не носи мир на Испания - страната участва в колонизацията на Африка и завладява Испанско Мароко, Западна Сахара и Екваториална Гвинея. Тежките загуби във войната в Риф срещу берберите подкопават монархията. Установен е авторитарен режим под ръководството на генерал Примо де Ривера (1923-1931), който завършва със създаването на Втората испанска република. Новото правителство предлага автономия на Галиция, Баския и Каталония и избирателни права на жените.

След кървавата Гражданска война в Испания (1936-1939), Републиката е свалена от генерал Франсиско Франко, който установява авторитарен режим до смъртта си през 1975. Непосредствено след Втората световна война, Испания е изолирана политически и икономически, поради близостта на Франко с Хитлер и Мусолини. Страната е приета за член на ООН през 1955, когато страната започва да излиза от автархията и изолацията. От 60-те години испанската икономика отбелязва безпрецедентен растеж, който става известен като „Испанското чудо“. Според завещанието на Франко, след неговата смърт през 1975 принц Хуан Карлос I става крал.

През октомври 1977 г. в замъка Монклоа се сключва споразумението Монклоа: споразумение между политици, партии и търговски съюзи как да се планира и провежда икономиката по време на прехода от диктатура към демокрация. Споразумението се разглежда като първото демократично в Испания. В резултат на това споразумение, новата испанска конституция е одобрена от референдум на 6 декември 1978 и Испания става демократична държава и предоставя автономия на всичките си провинции. През 1986 страната става член на Европейския съюз, което дава нов тласък на икономиката.

От близо 50 години правителството на Испания се бори с баската терористична организация ЕТА, която иска да откъсне Баския от кралството.

Население

През 2007 населението на Испания официално достигна 45 200 000 души. Гъстотата на населението от 90 човека на км2 е по-ниска от тази на повечето европейски държави, а разположението му е неравномерно. С изключение на Мадрид, долината на река на Гуадалкивир и някои градски ядра, най-гъстонаселените райони са крайбрежието и прилежащите низини.

Населението на Испания се удвоява през 20 век, благодарение на забележителния бум на раждаемостта през 60-те и 70-те години. Растежът на населението е неравномерен поради голямата вътрешна миграция от селските към индустриалните райони. През 20 век населението на единадесет от петдесетте провинции е намаляло. Раждаемостта спада през 70-те години, но населението продължава да се увеличава след завръщането на много испанци, емигрирали от страната по време на режима на Франко, а в последно време и от много чужди емигранти, най-вече от Латинска Америка (38.75%), Източна Европа (16.33%), Северна Африка (14.99%) и Африка на юг от Сахара (4.08%).Около 20.77% от емигрантите идват от други страни от Европейския съюз и живеят главно по средиземноморското крайбрежие и Балеарските острови.

Най-големите градове в Испания са:

1 Мадрид Мадрид 3 255 944
2 Барселона Каталония 1 621 537
3 Валенсия Валенсия 814 208
4 Севиля Андалусия 703 206
5 Сарагоса Арагон 674 317
6 Малага Андалусия 566 447
7 Мурсия Мурсия 436 870
8 Палма де Майорка Балеарски острови 401 270
9 Лас Палмас де Гран Канария Канарски острови 381 847
10 Билбао Баския 353 340
11 Аликанте Валенсия 334 757
12 Кордоба Андалусия 328 428
13 Валядолид Кастилия и Леон 318 461
14 Виго Галисия 297 332
15 Хихон Астурия 277 554
16 Оспиталет де Лобрегат Каталония 257 038
17 Ла Коруня Галисия 245 164
18 Гранада Андалусия 234 325
19 Витория Баския 235 661
20 Елче




Преобладаващата религия е християнството - 97,6% от населението (от тях католици - 97,4 %, протестанти - 2,6 %). Според Глава 2 от Конституцията, Испания няма официална религия, но все пак католицизмът остава традиционната религия. Според проучване на Испанския център за социологически проучвания, 54% от вярващите ходят рядко на църква или изобщо не ходят, 15% ходят на църква няколко пъти годишно, 10% няколко пъти месечно и 19% ходят на църква всяка неделя или няколко пъти седмично. Около 22% от населението на страната посещава църковни служби поне веднъж месечно.



Испанската конституция от 1976 признава съществуването на региони като част от Испанската нация. Основните етнически групи са кастилци, каталонци, галисийци и баски (2,4%). Освен кастилския испански, който е официалният език в страната, в някои части на Испания се говорят още каталонски, галисийски и баски, като те са официални наред с кастилския в съответните автономни региони.