Сърбия

Сърбия - Небрежно чаровният нощен живот на Белград и равнините, обсипани с утешителни лозя и манастири, планини, пазещи исторически въстания и героична съпротива; любознателният турист ще открие доста интригуващи неща в днешна Сърбия.

Сърбия е разположена на Балканския полуостров в югоизточната част на Европа. На север граничи с Унгария, на изток - с Румъния и България, на юг - с Република Македония, Черна гора и Албания, а на запад - с Босна и Херцеговина и Хърватска.
Над 80% от населението на ценралната част на Сърбия са сърби. Провинцията Войводина се характеризира с една истинска мозайка от народности: унгарците, ромите, хърватите, рутените, словаците и румънците са най-големите от около 26-те етнически общности.
Официалната азбука в страната е кирилицата, която се използва в държавните учреждения и документи. Успоредно с нея, се използва латиницата, която е по-предпочитана и е станала полу-официална (използва се в реклами, надписи, субтитри в телевизионни предавания и др.). Пътните указателни табели са надписани на кирилица и латиница.
Небрежно чаровният нощен живот на Белград и равнините, обсипани с утешителни лозя и манастири, планини, пазещи исторически въстания и героична съпротива; любознателният турист ще открие доста интригуващи неща в днешна Сърбия.
Пиковият туристически сезон започва от май и продължава до септември, въпреки че Сърбия не си пада по множеството тълпи от хора. Времето е в унисон с контитненталния климат - горещи, влажни лета, студени зими и дълбоки снегове във вътрешността на страната. Ски сезонът продължава от ноември до март.

Култура:
Православната църква изиграва основно влияние върху изкуството на Сърбия , особено в началото на неговото развитие. Православното християнство е основна религия и поради това през периода на византийската окупация се проявяват в многото красиви манастири с великолепни фрески и икони в цялата страна. Изкуството на Сърбия и упада изключително много при османското нашествие.
Сърбия е една от първите страни на Балканския полуостров, която извоюва своята независимост от Османската империя.
Сръбски културноисторически паметници в Списъка за световно наследство са: манастирът Декани , Природният и културно-исторически регион на Котор (, Стари Рас и Сопоцани и манстирът Студеница.Славата е стар сръбски родов и народен празник. С празнуването на славата се отбелязва деня, в който протецът на рода по мъжка линия е приел християнството и се е покръстил. Този ден се пази и предава като най-строга и тачена традиция от поколение на поколение у сърбите. Никой мъжки наследник няма право да променя деня на родовото прадядово празненство, а дъщерите приемат деня на славата на своите мъже.Обикновено славата е в деня на някой християнски светец. Светецът се счита за покровител на рода празнуващ славата. В деня на славата на трапезата се слага погача във вид на корона. Пред нея през целия ден гори восъчна свещ, която вечерта само домакина има право да я изгаси и то чрез потапяне във вино. Ако домакинът не е жив, ритуалът се извършва от най-големия му син или внук, който може и да е дете. През деня на славата идват гости на които се поднася черпня до три пъти. Задължително на гостите се сервира варено месо.

Национална кухня:
Сръбската национална кухня е изключително разнообразна и вкусна.
Сръбската кухня има чудесни гъсти, леко подкиселени супи, наричани чорби; приготвят се от бобови растения, кисело мляко, домати или от риба и зеленчуци. Към сръбските специалитети се отнася каймакът, произвеждан чрез биене на прясното мляко (използува се за приготвянето на много ястия, маже се самостоятелно върху филия хляб). Широко разпространени са ястията от свинско месо и сладководни риби, гювечът, сармите, кебапчетата, плиескавиците, джулбастията, сладкото от плодове, което се приготвя чрез варене в гъст захарен сироп, и т. н. Тестените ястия в Сърбия са представени от щруделите или колачите. Традиционни салати са „салата от пилешко с южни плодове”, „салата с варени зеленчуци с ананас”.
Плескавица е традиционно сръбско ястие от мляно месо изпечено на скара. В Сърбия най-популярна е Лесковашка плескавица, която е част от традиционната Лесковашка скара. Лесковашката скара, позната още като Сръбска скара или Лесковачка скара, е типично сръбски начин на приготвяне на печени ястия на скара от смляно месо, с леко лютив вкус. Характерна е за района на Поморавието и по-специално на град Лесковац, от където идва и названието и?.
В миналото, когато все още е нямало машини за мелене на месо, каймата за лесковашката скара се е кълцала на ръка. Традиционалистите-готвачи все още предпочитат този начин на обработка на месото, тъй като при него ястията стават по-сочни и трудно прегарят.

Климат - умереноконтинентален, редиземноморски
Средни температури - януари (-3,9°С); юли (18, 25°С)
Официален език - сръбски
Столица - Белград
Най-голям град - Белград
Валута Динар (CSD)
Население - 7 498 001 души (2007)
Етнически състав - сърби - 67,1%, албанци - 15,9%, черногорци - 5,3%, унгарци - 3,9%, мюсюлмани - 3,2%, хървати - 1,6%, словаци - 0,8%, румънци - 0,5%, българи - 0,4%, други - 1,3%
Религия – православни - 93,1%, католици - 4,7%, униати - 0,6%, протестанти - 1,6%, мюсюлмани - 18,5%
Часова зона UTC +1
Телефонен код +381
Internet TLD .yu

Българско посолство:

Dragodan quat.
Ismail Chemali Str. 12
Tel: (00381) 38 24 55 40
Fax:(00381) 388 24 55 43
e-mail: dbpristina@abv.bg

Забележителности в Сърбия:

Власинско езеро:
Очарователното Власинско езеро през последните години се превръща в истински туристически хит не само за сърбите, но и за българите от Трънско, а напоследък и за софиянци. Езерото е създадено на мястото на някогашното Власинско блато. Мочурищата са пресушени още в периода 1947 - 51 г. Днес то е с площ от 16 кв.км, разположено е на 1211 м надморска височина. Привича вниманието на туристите с живописните си брегове, богата флора и фауна. В езерото и неговите зелени околности ще намерите повече от 850 вида растения, над 180 вида гръбначни животни, в това число редки влечуги и земноводни. В него него може да се наблюдават редки защитени птици - патици, корморани и др. Езерото е дом на многообразни видове пъстърва, шаран, костур и Linum. Езерото е със средна дълбочина 10,5 м, а максималната му достига 34 метра. Във великолепния водоем са разположени два постоянни и няколко "плаващи" острова . Най-популярният от тях е с романтичното прозвище Моби-дик. Казват всъщност, че "плаващите" острови плават само, когато водните нива се вдигнат високо. През по-голяма част от времето те остават "закотвени" близо до бреговете. Това не отнема нищо от очарованието на Власинското езира и туристите обичат разходките краи бреговете му или просто мързелуват на плажа и събират слънце за студените зимни дни. Някои предпочитат малките пътешествия с моторна лодка, с водни колела или просто сядат някъде край спокойните води и просто хвърлят въдица и чакат търпеливо някой глупав шаран да налапа стръвта.
Край брега на чаровното езеро са изградени два хотелски комплекса с ресторанти, които с удоволствие приемат гости. Така че свободното време може да се използва за фитнес и игра на хандбал и баскетбол в закритите спортни зали. Не по-малко желани са и романтичните вечери край камината в ресторантите с някоя пищна плескавица на масата и весела местна музика наоколо.
Власенското езеро е на 279 км от Белград, много по близо до Ниш и съвсем недалеко от Сурдолица. Градът, който все още помни страшната бомбардировка по "погрешка" по време на Косовската криза. Сега се твърди, че Северният Алианс е направил всичко, за да предотврати нещастните случаи сред цивилното население...,но технологиите не са перфектни и никога няма да бъдат. За щастие ужасът е вече в миналото...
Днес пътят към Власенското езеро е асфалтиран, без дупки и проблеми, само на 20 към от Стрезимировци и съвсем близо до българския Трън и красотите на трънския Балкан и ждрелото на река Ерма, която води началото си от Власинското езиро.