Тунис

Тунис - приказни плажове, палмови оазиси и базари

Да плаваш на романтичния фон на старинните арабски градове, яхнал камила, да преживееш приключения сред пясъците на пустинята, да се отправиш по следите на римски храмове и вили или да пазаруваш сред шумотевицата на уличните базари – това са само част от възможностите, които Тунис предлага на посетителите. С безкрайните пясъчни плажове, с отличните хотели и ресторанти, с умерения климат и прелестна вътрешност страната е идеална туристическа дестинация. Примамлива е и идеята за посещение на оазисите по бреговете на шотите, например на града оазис Гафса, където растат близо 50 000 финикови палми.

Мистерия обгръща културата на финикийците – първите колонизатори на тунизийското крайбрежие. Древният пунически град Картаген бива разрушен и отново построен от римляните. На мястото на жертвеника „Тофет” са открити хиляди урни с прах на деца, за които се предполага, че са били пренесени в жертва. В древните морски пристанища на Картаген и на хълма Бирса археолози са открили основи на жилищни сгради. Руините на Картаген са обявени от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство.

Антични градове от римско време
Най – впечатляващи са свидетелствата от времето на Древен Рим. Строели са се градове, храмове, театри. Вилите, термите и именията са били украсявани с мозайка. Тунис притежава една от най-големите сбирки от римски мозайки. В Картаген, пред портите на Тунис, останките от термите на Антонин Пиус дават представа колко монументално е било някога това съоръжение.

Берберски селища в Дахар
Арабските нашествия изтласкват берберите в труднодостъпните региони като планината Дахар, където те създават уникални селищни форми. В региона на Матмана хората са строили подземни жилища в меката варовикова скала и така са създали оптимални условия за живот в преобладаващия тук климат. От централната шахта, която изпълнява функцията на вътрешен двор, са вкопани отделни помещения в скалата. Чужденецът почти не може да забележи отвън тези фуниеобразни жилища, които осигурявали на берберите сигурна защита в случай на нападения.
В друг стил са построени жилищата на берберите в планината Дахар край Татуин – тук те са живеели в пещерни жилища, вкопани в скалите. Кътът за готвене, оборът и дворът се намирали навън, в пространство, заобиколено от зид, от което коридори водели към скалните стаи. За най – красиво пещерно селище в Тунис се смята Шенини, намиращо се на около 20км. от Татуин.

В прохладната сянка на старите градове Сус, Монастир и Махдия
Тези три града на туниското крайбрежие имат пунически корени. Днешната си привлекателност за туристите обаче дължат на уникалната градска архитектура и на сградите от времето на исляма.
Старият град на Сус (Медина) , който е включен от ЮНЕСКО в списъка на паметниците на световното културно наследство, е обграден от изцяло съхранена до днес крепостна стена, дълга 2.5км. От вътрешната стена на зида се намира крепостта Рибат от 9век., заобиколена от плетеница от живописни улични базари. В югозападния край на Медина се издига казбата с високата 30м. кула. Типични за архитектурата на града са жълтокафявите дялани камъни.
Рибат в Монастир, напомнящ на крепост на манастир, е построен още през 796г. но е реконструиран и разширяван много пъти. Много холивудски продукции са снимани тук. Срещу него се намира помпозният мавзолей на рода Бургиба. Голямата джамия до Рибат е от 9 век.

Рибарското селище Махдия, почти незасегнато от туризма, се намира на полуостров и е скътано зад масивна крепостна стена, издигната от Фатимидите. От времето на Фатимидите е и Високата джамия. Други забележителности са казбата (укрепена кула), тесните улички, миниатюрните работилници на тъкачите на коприна и площадът с чинарите, осеян от многобройни кафенета, създаващи уютна атмосфера.

Приказни плажове сред ориенталски пейзаж
Туризмът в Тунис е започнал да се развива много отдавна – през 20-те години на 19 век. ексцентричен барон построява вила при Хамамет в южния край на нос Бон и привлича известни личности и аристократи в китния залив с неговия стар град, обграден от крепостна стена. Днес Хамамет и отдалеченият на десет километра от него Набеул се нареждат сред най-предпочитаните туристически дестинации в Тунис – безкрайни плажове, обсипани с най-фин пясък, са равни и се спускат косо към морето. Хотелите са построени в ориенталски стил с куполи и кулички. Човек спокойно може да обходи пеш Хамамет с неговите ресторанти, кафенета и магазини.
Още по на юг се намират плажовете на Сус, Монастир и Махдия. И тук дълги и равни плажове и перфектни хотелски комплекси примамват посетители. Особено интересен е Порт ел Кантауи, намиращ се недалеч от Сус – изкуствено градче с пристанище, ресторанти и кафенета. Истинският Тунис може да се опознае в Сус, Монастир, Махдия и в близкия свещен град Кайруан.
И по крайбрежието на остров Джерба хотели обрамчват красивите плажове. Очарователна и удобна за разходки с велосипед е вътрешността с търговските градчета, старите селски дворове на джербите – берберите на Джерба, и с китните бели джамии.

Артистичното градче Сиди Бу Саид
Акварел на Аугуст Маке прави световноизвестно селцето Сиди Бу Саид, намиращо се се пред портите на Тунис. При своето посещение през 1914г. художникът е поразен от архитектурата на селцето, разположено на хълмист склон, от неговите бели кубични къщички, живописни дървени порти и семпла джамия. Днес Сиди Бу Саид е артистично селище и е предпочитана цел за излети както за столичани, така и за туристи. То не е загубило очарованието си въпреки масовия туризъм.


Официално название
Република Тунис

Площ
162 155кв.км.

Столица
Тунис

Климат
По крайбрежието субтропичен, средиземноморски, южно от Атлас-тропичен пустинен
Алжир 21.6 градуса C
Таманрасет 27.2 градуса C

Часови пояс
Централноевропейско време

Езици
Арабски и френски

Влизане в страната
Необходими документ: Българските граждани , с валиден паспорт за още минимум 6 месеца, не се нуждаят от визи за посещение в Република Тунис за период до 90 дни както и при транзитното преминаване през страната.

Имунизация
Не се изискват, освен при влизане в страната от региони с повишен риск от заразяване с жълта треска. Препоръчва се ваксинация против тетанус, дифтерия, хепатит А, в отделните случаи и срещу бяс.

Мито и валута
В страната могат да бъдат внасяни вещи и принадлежности за лична употреба, както и ограничени количества цигари и алкохол. Забранен е износът на предмети с антикварна стойност и археологически находки, както и вносът и износът на местно валута. Ако внасяната чуждестранна валута надхвърля 1000TD, парите трябва да се декларират на границата. Размерът на изнасяната валута не трябва да надвишава този на декларираната при влизане.

Валута
Тунизийски динар (TDN)
Банкомати има само в градовете и туристическите центрове.

Най-подходящо време за посещение
Основният сезон е от април до октомври. За пътуване в Сахара се препоръчват зимните месеци.


История

Тунис е страна с древна история. Има съхранени паметници на атерийската (35 - 10 хил. г. пр. н. е.), иберо - мавросийската (10 хил. г. пр. н. е.) и капсийската култура. В древността Тунис е населяван от либийски племена. От 12 в. пр. н. е. финикийците основават тук свои колонии, сред които господстващо положение заема Картаген - център на голяма робовладелска държава. Градът-държава Картаген се е намирал на мястото на днешен Тунис. Завладян е от Римската империя вследствие пуническите войни. През 534 г. Тунис минава под властта на Византия. През VІІ в. е включен в Арабския халифат, което свързва страната с центровете на ислямската цивилизация. След периоди на относително спокойствие и разрушителни нашествия през 16 в. Тунис е завладян от испанците, а по - късно включен в Османската империя (1574 г.). Утвърдилата се през 1705 г. династия на бейовете Хюсеиниди създава независима държава. През 1881 г. Франция окупира Тунис и го превръща в своя колония. От края на 19 в. в Тунис се заражда националноосвободително движение и възникват първите национални организации. От ноември 1942 г. до май 1943 г. страната е окупирана от германски войски. След Втората световна война в Тунис се разгръща активно движение за независимост, като от 1951 г. започва и въоръжена борба с колонизаторите. През юни 1955 г. под натиска на засилилата се националноосвободителна борба Франция предоставя вътрешна независимост на Тунис. На 14 септември 1955 г. се сформира първото национално правителство, възобновява се легалната дейност на политическите партии и масовите организации. На 20 март 1956 г. е подписано ново споразумение, предоставящо на Тунис пълна независимост. През 1963 г. Франция напълно освобождава територията на страната с изтеглянето на войските си от венната база Бизерта. На 25 юли 1957 г. учредителното събрание провъзгласява Тунис за република. За президент е избран Хабиб Бургиба. Правителството поема курс за преодоляване на икономическата изостаналост и зависимостта от Франция. Основа на вътрешнополитическия курс е доктрината за "дестуровския социализъм", включваща концепциите за национално единство, отсъствие на класова борба, хармония и сътрудничество между всички слоеве на обществото. На практика след 1969 г. се поема курс надясно.Държавно устройство на Тунис е република.

География

Тунис обхваща 163 610 km², което я прави най-малката държава в Магреб. На изток граничи с Либия, на запад с Алжир, на север и северозапад със Средиземно море. Релефът на Тунис е доста различен от обичайния релеф на региона. Страната има сравнително голяма брегова ивица (1 298 km). 1/3 от площта на север е заета от най-източните разклонения на Атласките планини, съставени от платото Северен и Висок Тел и планинските вериги Северен и Сахарски Атлас. Между планините в региона се намират плодородни долини и равнини. Най-високият връх е Джебел Шамби (1 544 m.), а средната надморска височина е около 700 m. Пустинята Сахара, която се намира в южната част на страната, обхваща около 40 % от територията на Тунис. Тесният Сицилиански пролив (183 km) отделя Тунис от Южна Европа. В непосредствена близост до брега се намират островите Джерба, Керкенна, Галит и др.

Релеф

Повече от 2/3 от територията на страната е заета от ниски равнини (400 m. под морското равнище). На северозапад се издигат източните разклонения на Атласките планини с височина 1 000 - 1 200 m. На изток от Атласките планини към крайбрежието се простират низини с невисоки хълмове и многобройни солени езера. Най-обширни и плодородни от тях са: Долен Тел на север и Сахел на юг. На югозапад и в централната част от страната сред хълмистите полупустинни равнини лежат безотточни засолени низини (шоти) - Шотт-Джерит (около 5 хил. km²), Шотт- ел-Гарса (1,3 хил. km²) и др., разположени под морското равнище. Южната част на Тунис е заета от пясъчната пустиня Рмел-ел-Абиод ( северната част на Сахарската пустиня ). На север брегът е стръмен и скалист с множество малки заливи, на изток - нисък, с лагуни и заблатени низини. Тунис притежава значителни природни ресурси. От разкритите досега най-голямо промишлено значение имат нефтът и фосфатите. Главните находища на нефт са: Астарт, Ел-Борма, Дулеб. Запасите от природен газ се оценяват на 186 млрд. m³, главни находища: Ел-Борма, Сиди-Бехара, Гафса, на континенталния шелф в залива Габес- Месхарт и Астарт. Проучените запаси от фосфати се оценяват на 1 млрд. т., основни находища - Сахеб, Кеф-Ешфер, Калаа-Джерда. Добиват се още оловна руда ( запаси - 300 хил. т.), цинк ( запаси - 550 хил. т.). Флората на Тунис е значително увредена и обедняла под влияние на активната дейност на човека и свързаните с това ерозионни процеси. Само по северното крайбрежие все още се срещат области с пищна субтропична средиземноморска растителност. Гори има предимно в планинските райони: корков дъб, планински бор, туя и др. Големи площи са заети от маквиси. В равнините на централната част на Тунис и в Сахелпреобладава тревно-храстова растителност от полупустинен тип - пелин, сухолюбиви растения, в т. ч. тревата алфа, която има голямо стопанско значение за хартиената промишленост. Фауната на Тунис е сравнително бедна. В планините на северен Тунис се срещат: пантера, муфлон, глиган. За полупустинните райони са характерни дребните хищници: чакал, ивичеста хиена, пустинна лисица-фенек, гризачи, змии. Значителна вреда на селското стопанство причиняват прелетните скакалци. С най-голямо разнообразие се отличават водоплаващите птици. Срещат се не само прелетни - патици и гъски, но и лебед, бяла чапла, ибис и дори фламинго. В крайбрежните води се въдят сардина, херинга, хамсия, тон, морска гъба.Най-голямата река е Меджерда, която се влива в Туниския залив.

Климат

Климатът на Тунис е повлиян от Средиземно море и от пустинята Сахара на юг. Той се състои от седем биоклиматични зони. В северната част на страната е субтропичен средиземноморски, а в южната – пустинен. Характерно за средизменоморският климат е меката влажна зима и изключително сухото и горещо лято.

Годишният брой на валежите варира в целия регион, както следва:

• около 1 000 mm мм на север

• около 380 mm в централната част

• около 300 mm на юг

Летният сезон се характеризира със сух климат и високи температури на юг, които варират в зависимост от местоположението, надморската височина и според близостта до морето. Средните температури за цялата страна варират от 12° С през декември до 30° С през юли. Страната се характеризира с голям брой слънчеви дни (около 3 000 часа годишно). В Тунис са възможни големи температурни амплитуди, като в планинските райони през зимата живакът пада до 0° С, стигайки до 50° С през лятото в пустинните области. на изток граничи с Либия на запод с Алжир на север с Европа .Там се отглеждат цитруси, машиностроене и химическата промишленост. Тунис има широк излаз на Средиземно море - бреговата линия е с дължина 1 250 km. В страната преобладава равнинно-хълмистият релеф. Само 1/3 от площта на север е заета от най-източните разклонения на Атласките планини, съставени от платото Северен и Висок Тел и планинските вериги Северен и Сахарски Атлас.

В централната част Тунис е районът на солените езера - много от тях запълват дъната на депресии. Най-голямото езеро е Шот ал Джарид. Южен Тунис заема част от пустинята Сахара, с изолирани селца в оазисите.

Климатът в северната част на страната е субтропичен средиземноморски, а в южната-пустинен. Характерно за средизменоморският климат е меката влажна зима и изключително сухото и горещо лято.

Средни температури за Тунис

температура

януари

февуари

март

април

май

юни

юли

август

септември

октомври

ноември

декември

минимална

8° C

8° C

9° C

11° C

14° C

18° C

21° C

22° C

20° C

17° C

12° C

9° C

максимална

16° C

17° C

19° C

21° C

26° C

30° C

34° C

34° C

30° C

26° C

21° C

17° C

Държавно устройство

Тунис е президентска република. Изпълнителната власт се осъществява от президента.

Административно деление

Тунис е разделена на 24 области (вилаети):

1.Ариана 13.Мануба
2.Бежа 14.Меденин
3.Бен Арус 15.Монастир
4.Бизерт 16.Набьол
5.Габес 17.Сфакс
6.ГафсаСиди 18.Бузид
7.Жендуба 19.Силиана
8.Кайруан 20.Сус
9.Касерин 21.Татауин
10.Кебили 22.Тозьор
11.КефТунис 23.Загуан
12.Махдия

Областите (вилаетите) са разделени на райони (мутамадии), които са подразделени на общини (шайхати). Общият брой на районите е 262.

Население

Араби - основна етническа група, заселила Тунис при арабското нашествие в ранното средновековие.

Бербери - берберско население живее главно в планинските райони на Тунис. Може да видите руси деца със светли очи и светлокестеняви хора с европейски черти, говорещи арабски. Произхождат от нашествието на вестготите в северна Африка при падането на Римската империя.

Евреи - след голямото изселване на евреите през 60-те години от президента Бургиба, все още има останали жители с еврейски произход, но те обикновено не обявяват произхода си. Населението е разпределено твърде неравномерно - от 75 до 100 души на кв. км в северната част на Тунис ( долината на Меджерда и Северен Тел, или около 1/3 от територията ) и по-малко от 20 души на кв. км. в централните и южните райони. Около 50 % живеят в градовете. Главен административен и стопански център е гр. Тунис. Други по-големи градове са: Сус, Сфакс, Бизерта, Керуан - свещен град на мохамеданите. През 1956 г. ислямът е обявен за държавна религия. Над 95 % от населението са мохамедани-сунити, останалите са католици, християни, протестанти, израелтяни. Официален език е арабският. Широко се използва френският. Образованието е добре развито. Здравната мрежа също е сравнително добре развита. По-голямата част от лечебно - медицинските учреждения са държавни. Медицинското обслужване е безплатно само за най-ниско платените тунизийци.

Икономика

Стопанство на Тунис е разнообразно, като водещите отрасли са селското стопанство, занаятчийство, добивна промишленост и туризъм. Тунис е аграрна страна със сравнително по-развита промишленост главно добивна. Правителството води политика на ускорена индустриализация. След 1962 г. курсът на "икономически либерализъм" се променя и се разширява икономическата намеса на държавата чрез въвеждане на елементи на планиране, разширяване на държавния сектор в промишлеността, транспорта и финансите, създаване на кооперативи в селскотостопанство, занаятите и търговията. От 1969 г. отново се дава простор на либерализма и на политиката на отворени врати за частния сектор - създаване на частни дребни и средни предприятия и широко привличане в икономиката на чужд капитал. Същевременно се запазва практиката на програмиране на основните икономически показатели и активно участие на държавата в инвестиционната дейност и защита на националния капитал от външна конкуренция. СЕЛСКО СТОПАНСТВО. Неговият дял е съкратен, но то продължава да бъде един от най-важните отрасли в туниската икономика. В селското стопанство е заето повече от 50% от активното население и то осигурява до 40% от експортните постъпления на страната. В годините на независимостта темповете на производство нарастват, но те все още значително изостават от растящите потребности на населението. Със собствено производство в Тунис се осигуряват 90% от потребностите от месо, 60% зърнени храни, 40% мляко. Около 60% от територията на страната е пригодна за селскостопанско производство. Обработваемата площ е съсредоточена главно в северната и североизточната част на Тунис. За Тунис е характерно средното и дребното земевладение. По-голямата част от земевладелците (55 %) притежават участъци от 6 до 50 ха, 41% притежават участъци от 1 до 5 ха. В Тунис има 4 сектора: държавен, кооперативен, частен и смесен. Периодът 1962 - 1969 г. се характеризира с развитие на кооперативния сектор. От 1970 г. правителството се опитва да разреши порблемите на селското стопанство чрез стимулиране на частната инициатива и укрепване на частния сектор. Основен отрасъл е земеделието, а зърнопроизводството е едно от най-важните направления. Повече от 50 % от обработваемата площ е заета с пшеница, ечемик, царевица, овес и сорго. Важно значение за икономиката на страната има производството на маслини и зехтин (около 50 % от износа на селскостопанска продукция). По производство на зехтин Тунис е на четвърто място в света, а по износ на второ. Основните плантации са разположени по източното крайбрежие, в Сахел. Значително развитие има производството на цитрусови плодове (около 60 % от продукцията се изнася), зеленчукопроизводството и лозарството. Животновъдството осигурява около 25 % от общото селскостопанско производство. Развито е главно в Централен и Южен Тунис. Доминира екстензивното пасищно животновъдство. Отглежда се главно дребен рогат добитък. Добивът на горското стопанство е предназначен главно за вътрешна консумация. Тунис внася дървен материал. Основно богатство е корковият дъб (около 100 хил. ха). Годишно се произвежда около 10 хил. т. корк, предназначен главно за износ. РИБОЛОВ. Съществуват добри възможности за този отрасъл. Особено богати на риба са лагунните езера и заливите Хаммамет и Габес. ПРОМИШЛЕНОСТТА има най-висок относителен дял в икономиката на страната. Тя осигурява около 51 % от износа. В Тунис преобладават, от една страна, големи съвременни заводи и комбинати, от друга, многобройни полузанаятчийски работилници и дребни предприятия. Държавата контролира 60 % от промишленото производство. Добивната промишленост е най-динамичния отрасъл в туниската икономика (10 - 13 % средногодишен темп на нарастване). Основата и е разработката на находища на фосфати. По добив Тунис е на четвърто място в света, а по износ на трето. 50 % от добитите фосфати се изнасят, а останалата част се използва за производство на торове. В нефтодобивната промишленост е заето само 1 % от активното население на страната, но тя осигурява до 40 % от експортните постъпления на страната. Смята се, че почти цялата крайбрежна ивица и 75 % от континенталния шелф на страната са нефтоносни. Извършва се широка проучвателна дейност, главно от чужди компании. Общата площ на изследваните територии достига 180 хил. km². В Тунис се добиват желязна руда, цинк, олово. Преработващата промишленост е съсредоточена главно в крайбрежните градове на Североизточен и Източен Тунис. Това са главно предприятия за преработка на местни суровини. Развива се с ускорени темпове. Химическата промишленост е един от най-важните отрасли. Минералната химия се основава предимно на фосфатите и до известна степен на флуора и природния газ. В по-голямата част се контролира от държавата. Заводи за производство на фосфорна киселина и троен суперфосфат има в Сфакс (два) и Габес, нефтопреработвателни - в Бизерта, Сехир, Габес. Текстилната промишленост е един от най-големите и най-развиващи се отрасли на преработващата промишленост. ЕНЕРГЕТИКА. Основен източник са ТЕЦ работещи с твърдо гориво. ТРАНСПОРТ. Жп мрежата е развита главно в северната и североизточната част на Тунис. Дължината и е 2 100 km. Важно значение има морския транспорт, чрез който се осъществяват 90 % от вносните и 95 % от износните операции. Основни морски пристанища са: Тунис, Ла Гулет, Бизерта, Сфакс, Сус и Габес (за нефт). Въздушният транспорт се осъществявя от националната компания "Тунис еър". Има три международни летища. ФИНАНСИ. Паричната единица е туниски динар = 1000 милима. МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ВРЪЗКИ. Структурата на външната търговия е характерна за повечето африкански страни. В износа преобладават суровините и полуфабрикатите, във вноса - машините, съоръженията и хранителните стоки.

Производството на потребителски стоки в Тунис е съсредоточено около столицата. Добре развити са металургията (главно стомана), кожарството, хранително-вкусовата и химическата промишленост. Добиват се и фосфати, оловни и железни руди, цинк и нефт.

В сравнение със съседните страни, много по-голяма част от земите в Тунис могат да се обработват, като се напояват изкуствено. Най-плодородни са крайбрежните низини, със субтропичен климат, благоприятен за земеделие, но летните горещини и суши често причиняват сериозни проблеми. Основните земеделски култури са зърнени храни (пшеница, ечемик, сорго, овес, царевица), цитрусови плодове (лимони, портокали, мандарини и др.), маслини (на първо място по износ в Африка), зеленчуци, лозя, фурми. Развъждат се овце, кози, говеда, камили.