Дестинации

Защо Армения? Защото е различна! Малка самобитна християнска страна, с история отпреди Христа. По-голямата и част е заета от планината Кавказ. Тази страна е много специална заради изумителната природа, гостоприемството на народа, кулнарията и невероятната атмосфера на Ереван. Планината Арарат е символ на Армения. Храната е много вкусна, съчетава арабска, европейска, руска, турска и персийска кухня. Много специфичен за страната е хлябът лаваш и ястието хоравац. Арменците не случайно имат много приказки и пословици. Поне веднъж в живота си трябва да посетите невероятната Армения!

Аруба - Нежно загърнат от тюркоазените карибски води, докоснат от слънчева целувка и разхлаждан от постоянните пасати, остров Аруба предлага изискан лукс, божествена морска красота и чудесен климат през цялата година.

Обща информация

Площ:
193 km²
Столица:
Оранестад
Най-голям град:
Оранестад
Официален език:
Нидерландски, папяменто
Население (пребр., 2009):
103 065 души (на 195 място)
Гъстота на нас.:
534 д./km²
Валута:
Арубски флорин (AWG)
Часова зона:
UTC−04
Интернет домейн:
.aw
Телефонен код:
297



Аруба (на нидерландски : Aruba ; испански : Aruba) е задморско владение на Кралство Нидерландия с автономен статут. Площта му е 193 км2. Административен център е град Оранестад. Аруба е остров в Карибско море, разположен край северното крайбрежие на Венецуела. Той е в състава на Подветрените о-ви, които са част от островната група Малки Антили. Брегова линия - 68,5 км., климатът е сух тропичен с леки сезонни вариации, ландшафтите са формирани предимно от ксерофитни съобщества, релефът е равнинен - най-висока точка е връх Яманота - 188 м. Аруба е малък остров, разположен на около 17 километра от бреговете на Венецуела. Заобиколен е от водите на Карибско море. Този красив остров е автономна територия в състава на Кралство Нидерландия. Дом е на около 110 000 души или колкото е населението на един не много голям град, докато в същото време тук почиват милиони туристи всяка година. Тук официален език е нидерландският, но на Аруба всеки ще ви разбере и на английски. На този остров, където чуждестранните посетители многократно надхвърлят броя на местните жители, английският език е особено важен, тъй като се явява основно средство за работа и общуване.

История

Първият европеец посетил острова е испанският изследовател Алонсо де Охеда през 1499 г. От 1527 е под Испанско влдение През 1636 г. е преминал под нидерландска власт. През 1951 г. Аруба получава автономия в рамките на Нидерландски Антили От 1 януари 1986 г. са с автономен статут.

Население

Населението основно е съставено от антилци(потомци на смесване от негри роби и нидерландци) и нидерландци. Повече от 3/4 от населението живее в градовете.



Икономика

Икономиката на острова в исторически план се е ръководела от 3 икономически дейности - първоначално - добив на злато, след това през 1926 г. е построена нефтена рафинерия и последните 2 десетилетия са изцяло под влиянието на туризма. Годишно страната е посещавана от почти 1 млн. туристи. Има малки предприятия за хранително-вкусова промишленост и за спиртни напитки.

Административно устройство

Аруба е част от Кралство Нидерландия. Островът се ръководи от губернатор, представител на кралицата на Нидерландия. Властите са разпределени между парламента и съвета на министрите на острова. Първият отговаря за законодателната власт, а втория за изпълнителната власт. Най-голям град на острова и административен център е Оранестад (около 30 хиляди души).



Туризъм

Аруба е истински туристически рай сред водите на най-топлото море в света. Островът има сух и топъл субекваториален климат. Температурите тук варират от 28°C през януари до 32°C през септември. Нощите са топли през цялата година. За разлика от останалите Карибски острови, които от април до ноември преживяват дъждовния си сезон, на Аруба е подходящо за туризъм през всички 12 месеца в годината. Наистина от август до януари е малко по-влажно, но дори и тогава времето е перфектно за лятна почивка. Дори и през най-дъждовния месец ноември валежите са под 100мм. Аруба е идеалното място на което човек да се спаси от сивата и досадна зима. Тук е вечно лято, а усещането да излезеш от самолета през януари и да те погали топлото тропическо слънце и да усетиш температура от 28°C си е едно много вълнуващо преживяване. И тъй като влажността на въздуха тук не е прекалено висока, трийсет градусовата жега се понася много лесно.
Аруба притежава прекрасна природа, която ще ви бъде много интересно да опознаете. Североизточните брегове на острова изглеждат доста сурови. Растителността е тревиста, релефът равнинен, а бреговете са предимно каменисти. Морските води обикновено са с характерен тъмно син цвят, а вълните са по-често големи. Тази част от острова е много рядко населена. Обикновено е ветровито и по тази причина тук можете да видите много ветрови генератори, които произвеждат електроенергия. Вятърът, силното слънце и сушата са причина тази част от острова да е заета от полупустинни пейзажи. На североизточния бряг рядко вирее нещо различно от кактуси. В източната част на острова, насред пустоща се намира Национален парк "Арикок"( Arikok National Park). Това е най-дивата и запазена част от острова. Намира се на източния му бряг. Тук ще откриете пейзажи, които ще ви пренесат в Калифорния или на Канарските острови - много слънце и сухолюбива растителност.
Един от най-интересните представители на местната флора е дървото Диви-Диви, което има много странно извито на една страна стъбло. Короната на дървото е не по-малко странна - вместо да порастне на горе, както става с повечето дървета, короната на Диви-Диви расте на страни. В тази част от острова на територията на Национален парк "Арикок" ще намерите най-високата точка на този равнинно хълмист остров - връх Яманота, висок 188 метра. На север от пределите на парка се намира една от големите забележителности на острова - Нейчъръл Бридж (Natural Bridge). Това е една скална формация, която наистина наподобява мост. Обикновено посетителите не пропускат това място, тъй като е много диво и живописно. Още по-насевер ще откриете малък параклис, заобиколен от пустинна местност. От тук се разкрива прекрасна гледка към тъмносините води на Карибско море.
Югозападната страна на островът е съвсем различна. Пейзажите са толкова контрастни в сравнение с източните части на острова, че направо ще се почувствате все едно сте попаднали на другия край на света.Тук водите на Карибско море са спокойни с лазурни нюанси и изключително бистри. Под водната повърхност има много богато разнообразие от форми на живот. Брегът е защитен от красиви коралови рифове, които виреят чудесно в топлите води тук. Не далеч от брега има няколко острова с издължена и тясна форма, повечето от които са покрити с гъста тропическа растителност. В западната част на остров Аруба е концентрирана по-голямата част от населението, в това число и столицата Ораниестад. Този град има съвсем европейска визия. Тук буквално ще се почувствате все едно сте в Европа и то не на някое друго място ами в Холандия. Ораниестад е едно малко подобие на Амстердам и това се отнася не само за архитектурата, но и заради отличната инфраструктура, скъпи хотели и магазини, малки чаровни кафенета и ресторанти, които ще ви накарат да почувствате атмосферата на стара Европа дори тук, на другия край на света. На юг от Ораниестад, на брега на Карибско море се намира международното летище на Аруба. На западния бряг на Аруба има много повече зеленина и всичко изглежда съвсем различно. Около белите пясъчни плажове виреят горички от кокосови палми, които придават aромантично усещане. Островът е вечно зелен, но за разлика от повечето Карибски острови този не е покрит с гъсти тропически гори. Може би най-много и най-гъста растителност ще откриете около Испанската лагуна. Влаголюбиви дървета, храсти и цветя превръщат това място в истински оазис.Тъй като тук климатът е субекваториален, по-зелената западна част от острова доста напомня на африканските савани. Най-често растат отделни дървета и кокосови палми. Преобладават храсти и кактуси. На местата, където има повече хотели има грижливо поддържана паркова растителност.
Едно от най-атрактивните за туристите места на Аруба е Палм бийч. Разположен в най-северозападните части на острова, Палм бийч разполага с най-прекрасните плажове, най-търсените хотели и най-много възможности за забавление. На самия плаж има огромни басейни, а от финия бял пясък се извисяват стройни кокосови палми. На юг от Палм бийч бихте могли да посетите фермата за пеперуди, а само на пет минути път от тук ще видите вятърна мелница, досущ като онези, които красят равнинните пейзажи в Нидерландия.



Забележителности на остров Аруба

Северния бряг ще ви срещне с Национален парк "Арикок", отлично място за спорт, колоездене, разходка или пътуване с АТВ. Арикок е разположен върху цяла ¼ от острова и ако плажовете на юг ви уморяват и обичате силни усещания, това е мястото за вашата екскурзия из Аруба.
Посетете и Пеперудената ферма, в която се проследява жизненият цикъл от малките какавиди до пъстрите, впечатляващи пеперуди. Друга ферма, която ще харесате е тази за щрауси. На острова се похапва месото от щрауси, което е леко червеникаво, бедно на мазнини и полезно откъм протеини. Ако обичате птиците и по другия начин, в Аруба се предлага наблюдение на над 80 вида птици от специална кула. Аруба е известна и със своя резерват за магаренца.
100 метровия природен мост е една от най-посещаваните от туристи забележителности в Аруба, но преди години се сгромолясва и сега можете да видите единствено неговите останки и сходния нему Бейби мост.
На острова си струва да разгледате и четирите музея - исторически, археологически, нумизматичен и музей на влаковете.
Остров Аруба е търсена дестинация, която предлага екзотична красота, опитомена от европейското влияние.

Параклисът Алто Виста

Той се намира на северното крайбрежие на остров Аруба. Храмът е построен от Антонио Доминго Силвестре. Този параклис е познат още като "Църквата на пилгримите". Храмът датира от 1750 г. Това място е идеално за усамотение и спокойствие на душата, от тук се откриват невероятни гледки към северното крайбрежие на Аруба.

Антила

В тези южнокарибски води е потънал голям кораб и е едно от най-популярните места за гмуркане в Аруба. На това място всеки гмуркач може да види невероятни подоводен свят. Този потънал германски крайцер е бил превзет по време на Втората световна война. Германският екипаж на кораба оставил клапите на кораба отворени и той потънал.

Руините на Буширибана

През 1872 г , на северното крайбрежие, компания за търсене на злато на остров Аруба, построили големи заводи за претопяване в Буширибана. Тези фабрики били за претопяване на златото, което се е добивало в Seroe Plat и околностите му. Въпреки че фабриките били използвани само за 10 години, строителството било толкова стабилно, че останките от заводите могат да бъдат видяни и днес. Имате възможността да се разходите из руините и да направите снимки.

Фарът "Калифорния"

Този фар е построен в периода от 1914 до 1916, във френски стил. Той носи името на параходния кораб "Калифорния", който е претърпял крушение в близост, през 1891 г. Висок повече от 90 фута, този фар е впечатляваща забележителност в този заобикалящ го, празен, приличащ на лунната повърхност пейзаж. Местоположението на фара предоставя на туристите невероятни гледки към северното крайбрежие на острова и пясъчните дюни.

Църкви

Протестантската църква:
Построена през 1846 г. тази църква представлява архитектурна скъпоценност, която се намира срещу новата постройка, която е в служба на посетителите и общността на острова. В сградата се помещава музей библиотека, който е отворен от Понеделник до Петък от 10:00 до 12:00 ч на обяд.
Църквата "Св. Анна":
Построена през 1770 г. и добре познат със своя издялан от дърво олтар, този храм е пример за нео-готическия стил, който печели награда на изложението в Рим през 1870 г.



Форт "Зутман" и Кулата на Крал Вилем III

Това са най-старите останки от холандското заселване на този остров, както и най-старата сграда на остров Аруба. Форт "Зутман" е построен през 1796 г. за защита срещу пирати и врагове. През 1868 г. Кулата на Крал Вилем III е присъединена към форта и в последствие служи като първия градски часовник, както и като фар. След като фара спрял да функционира като такъв, форта бил използван, за повече от век като държавни офиси, полицейско управление, библиотека, поща и затвор. Днес сградата е исторически музей, в който са изложени много артефакти от ранните времена, колониалните епохи до ден днешен.
Всеки Вторник, вечерта, във форта от 18-ти век се организира фестивал "Бон Бини". В него има включени фолклорни танци и игри, типични ястия на спазарени цени.

Grot Di Lourdes

Grot Di Lourdes се намира в Seroe Preto, на югоизточното крайбрежие в близост до Сан Николас и е възпоменание на явяването на Дева Мария в Лурдес. През 1958 г. Grot Di Lourdes е построен под управлението на отец на име Еркамп. Статуя на Дева Мария е поставена в изкуствената пещера, а година по-късно статуята е благословена от Мнсеньор Холтерман.

Оранестад

Оранестад е столицата на Аруба и носи името на "Huis van Oranje" (Оранжевата къща), името на Холандската Кралска Фамилия през 1824 г. повреме на холандската колонизация. Повечето от правителствените сгради в Аруба се намират в Оранестад. Това е място за пазаруване, а по приотежението на крайбрежието можете да намерите търговци продаващи изкувство от Арба и местни ръкоделия. В Оранестад се намират някои традиционни холандски пъстроцветни сгради.

Плошад "Даниел Лео"

Площадът носи името на местен политик. Намира се в Оранестад пред Ренесанс Мол. Площадът притежава едни от най-забележителните холандски, многоцветни, сгради. В тези сгради се намират всякакви видове магазини.

Сан Николас

Сан Николас е вторият по големина град в Аруба и носи името на Николас ван дер Биест, който е притежавал огромен парцел земя в тази местност. Сан Николас е градът където се намира и известния бар "Charlies Bar". Този бар е станал атракция поради всичките находки и сувенири, поставени на стените на бара. Друга наскоро появила се атракция е Карибския Фестивал, който се състои всеки Четвъртък от 18:00-22:00 ч.

Серое Колорадо

Серое Колорадо е домът на Baby Beach, Rogers beach и Colorado, които се намират в югоизточната част на острова. Името на града, което се превежда като "цветният хълм", представлява 30 метров хълм изцяло от варовик. Серое Колорадо е известен и с голямата котва на входа на града, която е идеално място за красиви снимки.

Старата мелница

Старата мелница е част от наследството, останало от холандската колония на остров Аруба. Тази вятърна мелница е построена през 1804г. в Холандия, внимателно пренесена на части до остров Аруба и сглобена през 1960г. В тази мелница, в момента се намира ресторант.



Природни забележителности:

Освен гореопменатите популярни забележителности и места, Аруба също предлага много природни атракции като "Природният басейн", националния парк "Арикок" , "Природният мост" и много други.

Австрия - Безброй градове, пленяващи всички посетители: столица Виена, например, пъпа на музикалния живот в страната, окичена с прелестни сгради; музиката, изкуството и архитектурата достигат върха на Барока в Залцбург, родното място на Моцарт; снежните върхове на Инсбрук ограждат очарователни исторически сгради.

Обща информация

Площ:
83 858 km² (на 112-то място)
Климат:
Умереноконтинентален
Столица:
Виена - 48°12′ с. ш. 16°21′ и. д. (G)
Официален език:
Немски
Валута:
Евро (€) (EUR)
Часова зона:
CET
Лятно време:
CEST
Код по ISO:
AUT
Интернет домейн:
.at
Телефонен код:
43
Официален сайт:
www.bka.gv.at



Aвстрия, официално Република Австрия е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа. Австрия граничи с Лихтенщайн и Швейцария на запад, Италия и Словения на юг, Словакия и Унгария на изток, Германия и Чехия на север. Към 1 януари 2011 населението на страната надхвърля 8,4 милиона, от които австрийците са 7,5 милиона. Официалният език в страната е австрийският стандарт на немския език, а други малцинствени езици с частичен официален статут са хърватският, словенският и унгарският.

Площта на страната е 83,872km;, а климатът е умереноконтинентален в ниските част и алпийски във високите части. Релефът е предимно планински, като едва 32% от територията на страната са под 500 метра надморска височина. Съществена част от Алпийската планинска верига е разположена в Австрия, а най-високият връх е Гросглокнер в Източните Алпи.

Територията на Австрия влиза в състава на Римската империя под името Норик. През 788 г. франкският крал Карл Велики завладява територията и християнизира населението. По време на управлението на австрийската династия Хабсбург Австрия се превръща във водеща европейска сила. През 1867 Австрийската империя се превръща в дуалистичната монархия Австро-Унгария. Краят на Първата световна война през 1918 слага край на Австро-Унгария, която се разпада на няколко независими държави, сред която и Първата австрийска република. През 1938 след референдум Австрия е присъединена към Германската империя и остава част от нея до края на Втората световна война през 1945. Същата година е окупирана от Съюзническите сили, а отменената Федерална конституция влиза отново в сила. През 1955 Австрия обявява създаването на независима федерална република, с което слага край на окупацията. Австрийският парламент приема Декларация за вечна неутралност.

В наши дни Австрия е парламентарна представителна демокрация, състояща се от девет отделни провинции. Столица и най-голям град е Виена (1,6 милиона). Икономически страната е сред най-добре развитите в света, а брутният вътрешен продукт на глава от населението възлиза на $43,723 (2010). Австрия поддържа висок жизнен стандарт, а средната продължителност на живота е 73 години за мъжете и 80 години за жените.

Австрия е член на ООН (1955), на Съвета на Европа (1956), на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (1965), на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (1973) и на Европейския съюз от 1995. През 1995 страната става част от Шенгенското споразумение, а през 1999 приема еврото като официална валута.



История

Античност
В Античността голяма част от региона южно от река Дунав е известен като Норик. Западният планински регион между реките Рейн и Ин и баварското и субалпийското плато е известен като Реция – територия, която включва части от сегашните Германия и Швейцария. Равнинният регион на изток–югоизток е познат като Панония и включва територии от днешните Унгария и Словения. Римляните завладяват тези три региона и ги организират в провинции на империята, които стават преден пост за нападения и отбрана срещу различни варварски племена. Един от първите римски военни постове в региона е Виндобона (днешна Виена). Тя е важна стратегическа пресечна точка за множество маршрути към плодородната Долна Австрия.

Средновековие
От 6 век на земите на днешна Австрия започва непрекъснато заселване с баварци, които прогонват проникващите от изток авари и славяни.
В края на 8 век франкският владетел Карл Велики създава маркграфството Каролин между реките Енс, Рааб и Драва, за да предотврати нахлуването на аварите. През 907 г. маркграфството e унищожено от маджарите. През 955 г. Ото Велики успява да победи маджарите и отново да си спечели земите. Между 976 г. и 1246 г. владетелите от рода Бабенберг в Австрия допринасят много за разрастването ѝ. Те построяват градове, пътища, насърчават занаятчийството. Смъртта на последния владетел от този род е последвана от политическа несигурност. Възходът на Австрия се свързва и с династията на Хабсбургите. През 1282 г. крал Рудолф I дава на синовете си в ленно владение Херцогство Австрия. По–късно Хабсбургите завоюват херцогствата Щирия, Каринтия и Тирол с договор за наследство и добавят към владенията си и Гюрц и Истрия с Триест. През 1522 г. династията на Хабсбургите се разделя на 2 направления – испанско-холандско и австро-германско.



Ренесанс
През 16 и 17 век възниква силно съперничество с Османската империя, чиито войски два пъти достигат до Виена. След изтласкването на османските нашественици и проникването на Хабсбургите на Балканския полуостров, австрийската част от Хабсбургите владения с териториите си достига позицията на европейска велика сила. По това време възниква класическият австрийски барок. През втората половина на 18 век Мария Тереза и синовете ѝ Йозеф II и Леополд II с множеството си реформи поставят основата на една модерна административна държава на Новото време.

Съвременна история
През 1867 г. крал Франц Йозеф одобрява основаването на дуалистичната монархия Австро-Унгария. Двете части на тази монархия разполагат със собствен парламент. Към общите задачи на управлението принадлежат само отбраната, външната и стопанската политика. След Първата световна война Австро–Унгария е разпокъсана. В резултат се обособяват държавите Чехословакия, Австрия и Унгария, а другите земи от бившата империя стават част от териториите на Полша, Румъния, Италия и Югославия. По този начин Австрия се превръща в днешната малка немскоговореща страна. На 12 ноември 1918 г. е учредена Република Австрия. Тази малка държава много трудно намира своето място в новоподредената териториално и политически Европа.
През 1938 г. немските войски навлизат в Австрия, като същевремнно се провежда и референдум за или против присъединяването към Германия. Резултатът е решително в полза на присъединяването. Чрез наречения договор за присъединяване аншлус Австрия става част от Германската империя. На 15 май 1955 г. след окупацията и от съюзнически войски е възстановена самостоятелната Република Австрия. След дългогодишни усилия за участие в европейската интеграция Австрия става членка на Европейския съюз на 1 януари 1995 г.



География

Отличителна черта в географската характеристика на тази малка централноевропейска страна са Източните Алпи, които заемат 2/3 (62%) от територията на страната и се отличават с високи ридове и дълбоки долини, и река Дунав с притоците Ин в Тирол, Залцах, Драва и Морава. Най-високият връх на австрийските Алпи е Гросглокнер (Großglockner) - 3797 m). Дунав е единствената голяма европейска река, течаща на изток. Тя извира от Германия и се влива в Черно море, минавайки през територията на 10 страни.
На север е разположена южната част на Чешкия (Бохемски) масив, отличаващ се със суров климат и ветровити склонове, на изток — западната част на Среднодунавската низина.
Езера - Боденско езеро, Нойзидлер Зее, ледникови езера в Алпите. Дъбови и букови гори с височина до 800 m, борови гори, ливади и алпийска растителност. 180 строги и частични резервата, 214 защитени ландшафта с обща площ 1,5 млн. ha

Климат
Климатът в Австрия е умереноконтинентален в по-ниските части на страната и планински в по-високите части на Алпите. Зимата във високите части е студена,а лятото е прохладно. В ниските части ,зимата е мека и по-суха, а лятото топло и влажно. Най-много валежи падат през август, а най-малко през януари.

Алпите служат като "разпределител" на трите основни вида климатични системи в Европа, които влияят на австрийското метеорологично време. Морският атлантически климат от северозапад се характеризира с фронтове на ниско налягане, въздушни маси с умерена температура от Гълфстрийм, и валежи. Той оказва най-голямо влияние върху северните склонове на Алпите и Дунавската равнина. Континенталният климат се характеризира с фронтове с ниско налягане с валежи през лятото и системи с високо налягане със студен и сух въздух през зимата. Тази климатична система е най-ясно изразена в източната част на Австрия. Средиземноморските системи с високо налягане от юг се характеризират с малко облачност и топъл въздух. Те оказват влияние върху времето на южните склонове на Алпите, което ги превръща в най-умерените части на Австрия. През лятото южните части на страната са слънчеви и топли.

Средни температури за Виена

температура

януари

февуари

март

април

май

юни

юли

август

септември

октомври

ноември

декември

максимална

3° C

6° C

10° C

16° C

22° C

24° C

26° C

26° C

20° C

5° C

8° C

4° C

Население
В исторически план австрийците са хомогенен народ, който едва през последните четири десетилетия преживява съществени промени в състава си. Самите австрийци възлизат на над 10 000 000 души в световен мащаб. От етническа гледна точка те са тясно свързани (но не идентични) с германците. Към 1 януари 2011 австрийците в Австрия са 7,475,343 души, а не-австрийците от своя страна са 927,565 човека. Според преброяването от 2001г. 88,6% от населението говори австрийската норма на немския език като майчин език (96% австро-баварски езици и 4% алемански диалекти). Останалите 11,4% говорят други езици. Основните малцинствени езици са турският (3,2%), сръбският (2,2%) и хърватски (2,0%).

Малцинствените групи в Австрия могат да бъдат разделени на традиционни и нови. Трите съществени традиционни малцинства са каринтските словенци (между 15 и 50 хиляди), хърватите (25,000) и унгарците (20,000). От 1955 насам трите групи се ползват със специални права, а там където те съставляват голям процент от населението могат да се използват двуезични табели. Мнозинството от хървати и унгарци живеят в провинция Бургенланд, в непосредствена близост до границата с Унгария. Повечето словенци живеят в провинция Каринтия.

Преди Втората световна война в Австрия са живеели 181,882 евреи, от които 167,249 във Виена. Предполага се, че около 65 хиляди австрийски евреи намират смъртта си по време на Холокоста, а около 90-95 хиляди успяват да избягат в други държави, основно САЩ. Към 2001 в Австрия живеят малко над 8 хиляди евреи, като почти всичките живеят в столичния град.

Според преброяването от 2001 големите нови малцинства са турците (127,226), сърбите (135 376) и босненците (108,047). Мнозинството от тях живеят в столичния метрополен регион. В страната живеят около 30 хиляди филипинци. Българите в Австрия наброяват около 15 хиляди души , а във Виена е създадено Австрийско-българското дружество.



Държавно устройство

Австрия е федерална полупрезидентска република, начело с президент, който се избира от народа за 6 години. Парламентът, който се намира във Виена, е двукамерен — състои се от Национален съвет (183 депутата, избирани за 5 години) и Федерален съвет (63 депутата, избирани за 4 години). Начело на правителството стои федерален канцлер, който се избира от действащия президент. Парламентът може да бъде разпуснат или чрез президентски декрет или чрез вот на недоверие в долната камара (Nationalrat). За да има правото една политическа партия да влезе в Парламента, тя трябва да е получила одобрението на най-малко 4% от гласувалите. Гласуването за президент и за парламент е било задължително до 1982, но след редица законови промени това задължение официално отпада през 2004. От 2007 насам всички граждани на Република Австрия навършили 16 години имат право да гласуват.
Страната е обявена за парламентарна демократично-федерална република през 1920 с приемането на Федералната конституция. Политическата система на Втората република е базирана на тази конституция, която първоначално е била в сила от 1920 до 1929 и повторно е приета на 1 май 1945.

Албания-Този слънчев планински къс, години наред подвластен на законите на тоталитаризма е приютил южноевропейски сговорчив народ. Но новата Албания съчетава в себе си буйната и пълна с очарование сила на Средиземноморието, възхитително гостоприемен народ и зашеметяващ със своята цветна палитра ренесанс в столицата Тирана.

Обща информация:

Площ:
28 748 km² (на 139-то място)
Води: 4,7%
Граници:
Черна Гора, Косово, Република Македония и Гърция
Климат:
Умереноконтинентален
Столица:
Тирана 41°20′ с. ш. 19°48′ и. д. (G)
Официален език:
Албански
Население (оценка, 2009):
4 249 942
Гъстота на нас.:
123 д./km² (на 63-то място)
Валута:
Лек (ALL)
Часова зона:
CET
Лятно време:
CEST
Интернет домейн:
.al
Телефонен код:
355
Официален сайт:
www.e-albania.al



История:

В днешна Албания са се намирали няколко гръцки колонии, а по-късно там е разположена част от римската провинция Илирик. За първи път понятието "албански" се среща в един от текстовете на "бащата на съвременната география" Клавдий Птоломей през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в хрониките на византийските историци. След като е част България през IX-XIII век и за кратко е във византийската и сръбската държави, завладяна е от Османската империя през 1478 г.
По време на Балканската война, през 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора. След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче страда от административна и дипломатическа неопитност, поради което напуска албанския трон само шест месеца след като го е заел. След края на Първата световна война, по силата на Парижкия мирен договор, територията на Албания е разделена между Гърция, Италия и Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католиците геги в северна Албания, подкрепени от Югославия провъзгляват Република Мирдита, която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу І.
Страната е окупирана от Италия по време на Втората световна война. Съпротивителното движение се оглавява от комунистическата партия с лидер Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимални контакти с останалия свят.
До 1990 г., или пет години след смъртта на Ходжа Албания е изключително изолирана комунистическа държава, която има минимален контакт дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, организираната престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.
През 1992 година се провеждат първите демократични избори в Албания след Втората световна война.
По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 година Албания приема близо 500 000 бежанци — етнически албанци от граничещото със страната Косово.
НАТО официално покани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008. На 1 април година по-късно - 2009 г. двете страни официално се присъединиха към Алианса.
През 2009 година Албания официално кандидатства за членство в ЕС.



География:

Релефът на Албания е предимно хълмист и планински. Най-високият връх Голям Кораб в планината Кораб е висок 2764 м. Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, много от тях труднопроходими. Равнинните местности са сравнително сухи, а почвите там — неплодородни. Земеделието се развива предимно по бреговете на реките. Дрин е най-дългата река в Албания, с дължина 160 километра. Шкумбини се намира в централната част на страната. Други големи реки са Вьоса и Девол. Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има голямо наличие на солни находища.
Освен столицата Тирана, главните градове са Дуръс, Елбасан, Шкодра, Вльора и Корча, а пример за по-малък град е Кавая.

Климат:

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000—1500 мм. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 мм, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.
Средната влажност на въздуха е 60-65% за цялата година.



Население:

Албанците са по-силно кланово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. В 2001 в Албания мюсюлманите са 38,8%, християните общо са 35,4%, от които католици 16.8%, православни 16.1%, протестанти 0.6%, други християни 0.6%, нерелигиозни са 25.6% (включително материалисти атеисти 9.0% от населението), отчетени са и 0.2% бахайци и др.
След забраната на религиите в 1967 в по-стари нестатистически най-общи оценки на CIA и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се допуска 70% от населението, 20% са православни и 10% — католици.
На преброяването (2004) 98,6% от населението са се назовали етнически за албанци, известни и като арнаути, а за гърци 1,2%.
Останалите официално признати малцинства са арумъни (власи), черногорци, цигани и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като българи, други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика.
Населението с български произход в посочените области (около Охридското езеро) се счита за македонци от Република Македония, което категорично не се приема от България. Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище.
В Албания албанският е официален език, но се говори и гръцки, български или македонски, арумънски (румънски език) и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности в Черна гора.



Държавно устройство:

Държавният глава е президент, избиран от Кувенди Популор или Народното събрание. По голямата част от 155-те члена на това събрание се избират от албанците на всеки пет години. Президентът се подпомага от министерски съвет, който се назначава от президента.

Административно деление:

Албания е разделена на 36 общини или рете. Тези общини се групират в области, които са 12 на брой. Столицата Тирана има специален статут.
1.Берат - Берат
2.Дебър - Пешкопия
3. Дуръс - Дуръс
4. Елбасан - Елбасан
5. Фиер - Фиер
6. Аргирокастро - Аргирокастро
7. Корча - Корча
8. Кукъс - Кукъс
9. Лежа - Лежа
10. Шкодра - Шкодра
11. Тирана - Тирана
12. Вльора - Вльора



Икономика:

Албания е аграрна страна и е една от най-бедните държави в Европа. БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа. Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високоправителствени нива и организираната престъпност.
Основният износ на Албания е на хром и от хранително-вкусовата промишленост. Албания почти не изнася, но внася от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите за внос идват от тези помощи и от средствата, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания.
Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания са важен източник на приходи за страната.
Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на $21,28 милиарда, или около $6 000 на глава от населението — в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат на земеделието и селското стопанство, 19,9% — на промишлеността и 59,5% — на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души или по-малко от 1/3 от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието — 58%.
По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.
Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори.

Аржентина - една от най-удивителни латиноамерикански страни. Тя поразява с пленителните си пейзажи и уникални природни богатства. Aтлантическото крайбрежие и заснежени върхове на Андите, необятните равнини на величествена Патагония и спиращите дъха вoдопади Игуасу са само част от този пъстър микс от природна красота - истинска радост за душата на всеки запален пътешественик.

Обща информация:

Площ:
2 777 410 km² (на 8-мо място)
Столица:
Буенос Айрес
Най-голям град:
Буенос Айрес
Официален език:
Испански
Население (пребр., 2009):
42 046 118 (на 30-то място)
Гъстота на нас.:
14 д./km²
Валута:
Аржентинско песо (ARS)
Часова зона:
3
Интернет домейн:
.ar
Телефонен код:
54



Аржентина, официално Република Аржентина е държава в Южна Америка, която представлява представителна демокрация. Простира се на площ от 2 777 410 кв. км и граничи с Бразилия, Парагвай, Боливия, Чили и Уругвай. Намира се в югоизточната част на континента със столица Буенос Айрес. Населението ѝ възлиза на около 42 046 118 души (2009). В административно отношение Аржентина се дели на 23 провинции и 1 автономен град - Буенос Айрес.
Аржентина постига независимост от Испания през 1816 година, като настоящето ѝ управление е федерална президентска република. В религиозно отношение около 92% от населението е съставено от католици. Официален празник на страната е 9 юли. Коренното население са индианските племена мапудунгун кечуа, чаруа, гуарани и други. Официален език е испанският. Президентът се избира на 4 години.

Етимология:

Името Аржентина идва от латински: argentum (сребро). Първите испански завоеватели откриват Рио де ла Плата (Сребърната река). Туземците дават сребърни подаръци на оцелелите корабокрушенци от експедицията на Хуан Диас де Солис, който дава наименованието на страната - Аржентина.

История:

Испанска колонизация
Испанските конкистадори ги завоюват в първата половина на XVI век. Едри земевладелци постепенно усвояват страната, използвайки робски труд.

Независимост
След войната за независимост на 9 юли 1816 г. са провъзгласени Съединените щати на Ла Плата, които през 1926 г. се преобразуват във Федерална република Аржентина. Вътрешните борби между оформилите се кланове на олигарси водят до серия от преврати и контрапреврати. От 1930 г. страната се управлява главно от военни.



Ерата на Перон
Най-известният президент Хуан Перон, който е на власт от 1946 до 1955 г., е популярен сред работническата класа и сред бедните аржентинци. Мнозина определят неговото управление като диктатура защото той потушава всякакво противостоене. Режимът му се смята за типичен представител на каудилизма - латиноамерикански политически феномен, лансиращ властта на силна и харизматична фигура. Емблематично лице на неговото управление става съпругата на Перон — Ева Дуарте, влязла в историята като закрилницата на безризите Евита. Популизмът, площадните изяви и личният интерес на Перон към идеите на италианския фашизъм и германския нацизъм затрудняват мнозина изследователи в класифицирането на явлението перонизъм. Факт е, че основаната от Перон Хустисиалистка партия (Партия на справедливостта) и до днес е по-популярна като Перонистката партия. Перон е свален от поредния военен преврат скоро след като жена му Евита умира от рак, през 1955 г. Военни управляват Аржентина от 1955 до 1958 г. и от 1966 до 1973 г. След поредния провал на военните във властта Перон е поканен да се върне от емиграция и отново да оглави страната. Той издържа на власт едва няколко месеца и през 1974 г. умира, след като се простудява при една своя реч от балкона на президентския дворец Каса Росада.
Президент става новата му съпруга — Мария Естела Мартинес де Перон. Управлението ѝ е белязано с икономически хаос и дълбока корупция и приключва с поредния военен преврат през 1976 г. Този военен режим, който управлява страната от 1976 до 1983 г. е един от най-кървавите в историята не само на Аржентина, но и на цяла Латинска Америка, измъчва и екзекутира много аржентински граждани без съд, избити и безследно изчезнали са около 30 000 негови противници. Военната хунта предприема през 1982 г. опит за въоръжено завземане на Фолклендските (Малвинските) острови, които се водят британско владение, въпреки че са до бреговете на Аржентина. Войната с Великобритания завършва с поражение за Аржентина и това до голяма степен провокира падането на хунтата. След като властта на военните пада през 1983 г., Аржентина се връща към демократичното си управление, но е разкъсвана от икономически проблеми. В началото на новия век Аржентина продължава да се опитва да съживи икономиката си.
Едно от условията на мирния преход и оттгелянето на армията от властта е т.нар. "закон за последната точка" (Punto final), който гарантира на военните, че няма да бъдат преследвани за извършеното по време на управлението им. Законът предизвиква негодуванието на близките на жертвите. Разраства се Движението на майките от площад "Май" - организация на майки и роднини на "безследно изчезнали", които всеки вторник демонстрират пред президентския дворец в Буенос Айрес с искане да се изясни съдбата на близките им и да се накажат виновниците за убийствата и репресиите. През последните години започна ревизиране на закона и някои висши офицери от бившата военна хунта бяха осъдени. През 2001-2002 г. Аржентина преживя тежка икономическа криза, която преля и в правителствена. След смяна на няколко президенти през април 2003 г. за нов държавен глава бе избран Нестор Киршнер, бивш губернатор на провинция Санта Круз, Патагония.



География:

Аржентина е разположена в югоизточната част на Южна Америка. Аржентина владее малки острови и източната част на остров Огнена земя. Релефът на страната е предимно равнинен, зает от обширната Лаплатска низина, която включва Гран Чако, Ентрериос и Пампата. Хълмистата равнина Гран Чако е покрита с редки гори, обширни пасища, блата и мочурища. Ентрериос (исп. „междуречие“) е плодородната низина между реките Парагвай и Уругвай. Пампата заема южната част на Лаплатската низина. Тук е и столицата Буенос Айрес. На юг е разположено полупустинното плато Патагония. Западните части на Аржентина до границата с Чили са заети от планинските вериги на Андите с най-висока точка връх Аконкагуа (6960 м), който е втори по височина континентален връх след Еверест.

Климат:

В по-голямата част от Аржентина преобладават умерени температурни условия, с изключение на малки тропически райони на североизток и субтропичния Чако на север. В Буенос Айрес температурите варират между 20° и 30°С през януари и от 8° до 15°С през юли. В Мендоса, в предпланинските райони на Андите на запад средната температура варира между 16° и 32°С през януари и 2° до 15°С през юли. Значително по-високи температури преобладават около Тропика на козирога на север, където достигат до 45°С. По високите части на Андите, Патагония и Тиера дел Фуего обикновено е студено. В западната част на Патагония температурите през зимата са средно около 0°С. В повечето области по атлантическото крайбрежие обаче оказва смекчаващо въздействие върху температурите.
Валежите в Аржентина са характерни с големите си регионални различия. Повече от 1520 мм дъждове падат годишно в най-северните части на страната, но климатът постепенно става по-сух на юг и запад. В района на Буенос Айрес годишните валежи са около 950 мм. В района на Мендоса показателите са 170 мм.



Държавно устройство:

Федеративна република /от 1853 г./ , начело с президент, избиран за 4 години. Законодателен орган - Национален конгрес, състоящ се от Сенат /72 членове/ и Палата на депутатите /257 членове/. Всеки две години палатата на депутатите се обновява, а сенатът - 1/3. Изпълнителната власт - президент и правителство, начело с министър-координатор.

Парична единица:

Аржентинско песо, равно е на 100 сентавос. Има банкноти по 100, 50, 20, 10, 5 и 1 песо. Монетите са по 50, 20, 10, 5 и 1 сентаво. Кредитни карти се приемат само в големите търговски центрове и хотели, в провинцията с тях е почти невъзможно да се плаща. Бакшишите са задължителни, в големите заведения се включват към сметката и са от 5 до 10% от нея.

Население:

Около 81% от населението на Аржентина е с европейски произход. За разлика от повечето латиноамерикански страни, Аржентина има относително малко на брой метиси. Обаче броят на метисите е нарастнал през последните десетилетия в резултат на засилената емиграция, предимно от Парагвай и Боливия. Малък е и броят на местното население, като през 1994 г. конституционните реформи му гарантират определени права, включително право на двуезичие и междукултурно образование.



Правителството на Аржентина дълго време е насърчавало европейската емиграция, като от десетилетия стабилното управление на страната, силните международни връзки и добрите икономически възможности привличат нови жители. От 1850 г. до 1940 г. над 6 милиона души са се преселили в страната. Преобладават испанските и италианските имигранти, както и значителен брой французи, англичани, германци, руснаци, украинци, поляци и сирийци. От 50-те години на 20 век повече от 50 000 азиатци са се преселили в Аржентина предимно от Южна Корея. Обаче след икономическия срив през 2002 година хиляди аржентинци са напуснали страната, връщайки се обратно в Испания, Италия, Германия или други страни извън региона.
През 2005 година населението на Аржентина е 39,537,943 души, даващо на страната средна гъстота от 14 души на км². Повече от една трета от населението живее във или около Буенос Айрес, като 90% от населението живее в градовете.
Населението на Аржентина се радва на нива на доход на глава от населението, урбанизация, образованост и социално благоденствие, които се нареждат сред най-високите в Латинска Америка. Бизнес класата, огромната средна класа и сравнително добре организираната работническа класа, заедно с малка част от местното население и при отсъствието на значителен относителен дял на селячество, различават Аржентина от повечето латиноамерикански общества. Въпреки това в много малко страни населението е толкова ясно разделено на градско и селско. Буенос Айрес прилича на Европейска столица, с широките си булеварди и кафета, и с жителите, които сами се определят като porteños (хора на пристанището), и които са ориентирани повече към Европа и Съединените Щати, отколкото към Аржентина и останалата част от Южна Америка.
С разрастването на индустриалната манифактура, голям брой провинциални работници се премества в Буенос Айрес в търсене на по-добър живот. Тези работници се тъпчат в мухлясали колиби в покрайнините на столицата и живеят в квартали наричани “villas miserias.” В повечето случаи те си намират само нещатна работа.

Език:

Официалният език в Аржентина е испански. Той се говори от почти цялото население на страната. Лунфардо – диалектна смесица между испански и италиански е широко разпространен в Буенос Айрес. Освен него в Аржентина се говорят италиански, английски, корейски, както и няколко местни диалекта.
Религия

Римокатолиците представляват 91% от населението на Аржентина. Юдаизмът, протестантството и няколко други християнски и нехристиянски религии също са разпространени. Въпреки че конституцията гарантира свобода на вероизповеданието, римокатолическата църква винаги се е ползвала с привилегиите на основна. През 1994 г. конституцията отменя изискването президента и вицепрезидента на Аржентина да бъдат римокатолици. Обаче реформата поддържа простото правило, че „федералното правителство трябва да насърчава папската римокатолическа вяра.”



Забележителности:

В страната има всичко — километрични плажове, високи планини, безкрайни пустини, изумителни водопади, огромни мегаполиси и диви, безлюдни простори на Патагония. В Буенос Айрес трябва да се видят Пласа де Майо (площад "Май") с президентския дворец Каса Росада (Розовия дом), катедралата Метрополитан (с гроба на националния герой от войните за независимост Хосе де Сан Мартин), Музеят на естествените науки, Музеят на изящните изкуства, международната художествена галерия, музеят "Фернандес Бланко" (на колониалното изкуство), културният център "Сан Мартин", Националният музей на изкуствата, Музеят на киното, националният исторически музей, многочислени образци на националната архитектура, знаменитият театър "Колон" - център на оперното и балетното изкуство на цяла Южна Америка, булевардът "9 юли" (най-големият търговски район в света). Най-любопитни атракции са "Фиеста гаучо" и "Танго-шоу". Те предлагат запознанство с бита, кухнята, нравите и музиката на гаучосите (аржентинските каубои), както и развлекателен спектакъл с участието на най-добрите изпълнители на танго. Особен интерес представляват колоритното италианско предградие Ла Бока и курортът Мар дел Плата на 400 км южно от Буенос Айрес. Кордоба е вторият по големина град в Аржентина. От архитектурна гледна точка Кордоба в много отношения превъзхожда столицата. Там има прекрасни ансамбли от колониалните времена — старият пазар, католическата катедрала и т.н.
На границата между Аржентина, Бразилия и Парагвай е разположен знаменитият национален парк "Игуасу", заемащ 55 хил. хектара. Паркът е едно от съвременните чудеса на света - 275 водопада, които спускат за 1 секунда 5000 кубически метра вода от височина 70 метра. Там има и хиляди видове екзотични птици, пеперуди, уникална тропическа растителност. Наблизо има руини от стари мисии на йезуитите. Аржентина може да се похвали и с морски, и с планински курорти. Трябва да се отбележи Барилоче, разположен на брега на езерото Науел-Уапи. Местността често е наричана аржентинска Швейцария заради приликите в пейзажа и производството на висококачествен шоколад. Тук са разрешени ловът и риболовът, има игрища за голф и ски писти с влекове и лифтове. Голям морски курорт е Мирамар, на 137 км южно от Мар дел Плата. С особена популярност сред туристите се ползват океанските разходки до нос Хорн, до Антарктида и из Патагония.

Бразилия - страна на джунгли, плажове, карнавали и футболни легенди.

Обща информация:

Площ:
8 514 876 km² (на 5-то място)
Климат:
Екваториален, мусонен, степен, пустинен, саванен, средиземноморски, влажен субтропичен
Столица:
Бразилия 15°45′ ю. ш. 47°57′ з. д. (G)
Най-голям град:
Сао Пауло
Официален език:
Португалски
Официална религия:
светска държава
Население (2011):
192 376 496 (на 5-то място)
Валута:
Бразилски реал (BRL)
Часова зона:
UTC-4, UTC-3, -2; официално: -3
Интернет домейн:
br
Телефонен код:
55
Официален сайт:
brasil.gov.br



Федеративна република Бразилия (на португалски: República Federativa do Brasil) е държава, заемаща централната и източната част на Южна Америка. Със своите 8,51 млн. km² (47% от територията на континента) и над 190 млн. души страната се нарежда на пето място по площ и по население в света.
На Бразилия се падат между 15 и 20% от световното биологично разнообразие, включително обширни природногеографски области, като Амазония, Атлантическата гора, Пантанал и Серадо. Тя е единствената португалоговоряща страна в Америка и същевременно е една от най-мултикултурните и етнически разнообразни държави в света, резултат от силните миграционни процеси.
От началото на 16 век до 1822 г. Бразилия е владение на португалската колониална империя. След като получава независимост, страната е първоначално империя начело с представители на португалската кралска династия Браганса, а от 1889 г. възприема републиканско управление. Днес Бразилия е демократична федерална президентска република, образувана от 26 щата и един федерален окръг.
Седма в света и първа в Латинска Америка по брутен вътрешен продукт, Бразилия днес има силно международно влияние, както в регионален, така и в световен мащаб. Тя е една от основателките на Организацията на обединените нации, Г-20, Меркосур, Общността на португалоезичните държави, на Съюза на южноамериканските нации и е една от страните в групата БРИКС. През 2005 г. Бразилия е на 39-та позиция по качество на живот сред страните в света.

Произход на наименованието:

Още в началото на колониалната епоха хронисти като Жуау ди Баруш, Висенти ду Салвадор и Перу ди Магаляиш Гандаву свързват произхода на името „Бразилия“ с бразилското дърво (Caesalpinia echinata; на португалски: pau-brasil), от което се произвежда широко използван по това време червен оцветител за платове. По времето на Великите географски открития изследователите често се опитват да запазят в тайна своите открития, и в Европа първоначално се говори за Бразилия просто като за неизвестен остров в Атлантическия океан, откъдето се получава ценната суровина – Terra Brasilis.
Произходът на името на самото бразилско дърво е трудно да бъде проследен. Съвременни бразилски филолози го търсят в езика на келтите и дори на финикийците. Преди да се наложи днешното име „Бразилия“, новооткритите земи са познати и като Монте Паскоал (когато португалците за пръв път достигат до тези земи), остров Вера Круш, Земи на Санта Круш, Нова Лузитания, Кабралия и други.
Сегашното официално име на страната, „Федеративна република Бразилия“, е въведено през 1967 г. с първата конституция на военния режим, като името е запазено и след приемането на новата Конституция от 1988 г. Преди това държавата официално се нарича „Бразилска империя“, а след установяването на републиканско управление – „Съединени бразилски щати".
Жителите на Бразилия се наричат бразилци, на португалски: brasileiros, като това е утвърдено с първата бразилска конституция от 1824 г.Brasileiro, съвременното наименование на жител на страната, е известно в португалския език още от 1706 г., но първоначално се използва само за търговците на бразилско дърво.



География:

Бразилия е петата по големина страна в света, след Русия, Канада, Китай и Съединените щати, и третата по големина в Америка с обща площ от 8 514 876,599 km², включително 55 455 km² водна площ. Територията ѝ обхваща три часови зони – UTC-4 в западните щати, UTC-3 в източните (и официалното време на Бразилия) и UTC-2 на атлантическите острови.
Територията на Бразилия се пресича от два от петте основни паралела: Екватора, минаващ през устието на река Амазонка и Тропика на Козирога, пресичащ град Сао Пауло.Страната заема обширна площ по протежение на източния бряг на Южна Америка и включва голяма част от вътрешността на континента, споделяйки обща граница с Уругвай на юг, Аржентина и Парагвай на югозапад, Боливия и Перу на запад, Колумбия на северозапад, Венецуела, Гаяна, Суринам и френския отвъдморски департамент Гвиана на север.
Разстоянието от най-северната до най-южната точка е 4320 km, а от най-източната до най-западната – 4328 km. Страната има обща граница с всяка държава от Южна Америка, с изключение на Еквадор и Чили. Тя също включва множество океански острови, като скалите Сао Педро и Сао Пауло, Фернандо ди Нороня, Триндади и Мартин Вас както и група малки острови и коралови рифове наречени Атол дас Рокас.

Климат:

Бразилският климат включва широка гама от метеорологични условия върху голяма площ и разнообразен релеф, макар че в по-голямата част от страната преобладава тропичният климат. Според системата Кьопен-Гайгер, Бразилия се разделя на няколко основни климатични области: екваториална (Af) и влажнотропична (Am) в Амазония и средната част на атлантическото крайбрежие, степна (BSh) и пустинна (BWh) в североизточните райони, саваннотропична (Aw) в централните и северни плата, средиземноморски (Csa и Csb) в централните планински области, влажен субтропичен (Cwa и Cwb) в южните райони.
Различните климатични условия създават природни среди, вариращи от тропическите гори в северна и полупустинни региони в североизточна Бразилия до иглолистните гори от субтропичните зони в южна Бразилия и тропическата савана в централна Бразилия. Много региони имат микроклимат, напълно различен от гореизброените видове.



Бразилия. Сухият сезон не съществува реално, но има отделни периоди през годината, когато валят повече дъждове. Средните температурни стойности са около 25 °C, с по-значителни температурни вариации между нощта и деня, отколкото между сезоните. Валежите в Централна Бразилия са по-сезонни, характерни за саваната. Тази част на страната е толкова голяма, колкото басейна на Амазонка, но има много по-различен климат, тъй като е по на юг, при по-голяма надморска височина. На североизток сезонността на валежите е още по-крайна. В районите с полупустинен климат обикновено пада по-малко от 800 mm дъжд, повечето в период от 3 до 5 месеца в годината, като понякога се получават и по-дълги сухи периоди. „Голямата суша“ от 1877-78 година е най-тежката, регистрирана някога в страната, и предизвиква смъртта на около половин милион души. Сушата от 1915 г. също нанася големи щети.
В южната част, от Баия до Сао Пауло, разпределението на валежите е променливо, с дъждове през цялата година. В тропичния климатичен пояс духат влажните югоизточни пасати, които носят валежи. Южните и югоизточните части имат условията на субтропичен климат със студена зима и средна годишна температура не по-висока от 18 °C. Тук през зимата сланите са доста често срещано явление, заедно с по-редки снеговалежи в най-високите части.

История:

Най-ранните сведения за присъствие на хора на днешната територия на Бразилия са фосилни находки от Минас Жерайс, обикновено датирани към 6 хилядолетие пр.н.е.Предполага се, че те са потомци на първата вълна преселници от Азия в Америка.
За разлика от жителите на Андите, които създават уседнала земеделска цивилизация, хората в източната част на Южна Америка водят полуномадски начин на живот и не оставят писмени сведения или монументални архитектурни паметници. По тази причина за историята им преди достигането на страната от европейците през 1500 г. се знае малко. По археологически данни, главно остатъци от керамика, може да се съди за наличието на множество локални култури, сложни вътрешни миграции и нетрайни по-големи политически обединения.
Първият европеец стъпил на земята, позната днес като Бразилия, е испанецът Висенте Пинсон на 16 януари 1500. Въпреки това, днес Бразилия се смята за официално открита на 22 април 1500 от португалския губернатор Педру Алвариш Кабрал, който, командвайки флот, пътуващ за Индия, акостира на тази дата край южния бряг на Баия. Договорът от Тордесиляс, сключен между Испания и Португалия през 1494 г., поставя Бразилия в зоната на влияние на Португалия.
Предполага се, че в края на 15 век страната е обитавана от 2 млн. туземци, живеещи в каменната епоха. Местното индианско население е разделено на няколко етнически групи, по-важните от които са: тупи-гуарани, макроже и араваки. Най-голямата група, тази на тупи-гуарани, включва гуарани, тупиникини, тупи и много други подразделения. Територията на тупи се простира между днешните щати Риу Гранди ду Сул и Риу Гранди ду Норти.



Колонизацията на Бразилия започва през 1534 г., когато португалският крал Жуау III разделя територията на дванадесет наследствени капитании, но скоро този режим започва да създава проблеми и през 1549 г. е назначен един общ генерал-губернатор на цялата колония. Португалците асимилират част от местните жители, докато други са заробени, избити при военни действия или загиват от европейски болести, към които нямат имунитет. В средата на 16 век, захарта, произвеждана от захарната тръстика, става най-важният износен продукт на Бразилия и за да се справят с нарастващото търсене в Европа, португалците започват да докарват роби от Африка, главно от Ангола.
С поредица от войни срещу французи, нидерландци и англичани през 16 и 17 век португалците постепенно разширяват своята територия по крайбрежието, а впоследствие навлизат във вътрешността на континента. През 1680 г. те достигат на юг до брега на Ла Плата, на територията на днешен Уругвай и основават там укреплението Колония дел Сакраменто, преден пост срещу испанското влияние в региона.

В края на 17 век износът на захар започва да намалява, но откриването на злато във вътрешността предотвратява икономическия упадък на колонията.От цяла Бразилия, както и от Португалия, хиляди имигранти отиват на работа в златните мини в Минас Жерайс, Мато Гросо и Гояс.
През 1808 г. португалското кралско семейство, бягащо от войските на френския император Наполеон Бонапарт, се установява в Рио де Жанейро и градът се превръща в столица на Португалската империя.Португалия и Бразилия участват в Наполеоновите войни на страната на Великобритания като временно окупират Френска Гвиана и днешен Уругвай. Важно последствие от войните е премахването на португалския монопол върху външната търговия на колонията, в резултат на което Бразилия за пръв път влиза в преки търговски отношения с други страни, главно с Великобритания. През 1815 г. регентът Жуау премахва колониалния статут на Бразилия и страната става равноправна част от Обединеното кралство Португалия, Бразилия и Алгарве. На 26 април 1821 г. крал Жуау VI се връща в Португалия, оставяйки най-големия си син Педру де Алкантара да управлява Бразилия като регент. През следващите месеци правителството в Лисабон прави опити да ограничи придобитата след 1808 година самостоятелност на Бразилия, което предизвиква недоволството на местния елит.

На 7 септември 1822 г. бразилците, с подкрепата на регента Педру, обявяват независимостта на страната от Португалия, а на 12 октомври Педру е обявен за първия император на Бразилия. След поредица от сблъсъци с лоялни на лисабонското правителство войски,на 29 август 1825 г. Португалия официално признава независимостта на Бразилия. Първата бразилска конституция е приета на 25 март 1824 г., след като е ратифицирана от общинските съвети в цялата страна.
На 7 април 1831 г. император Педру I абдикира и се връща в Португалия, оставяйки за наследник своя петгодишен син, бъдещия Педру II.Управлението на неговите регенти е свързано със силна политическа нестабилност и локални бунтове, като някои щати дори разглеждат възможността да обявят временно независимост до пълнолетието на императора.
Бразилски войски (в тъмносини униформи) в бой срещу парагвайците по време на Войната на Тройния съюз

През 1840 г. регентството е премахнато и император Педру II официално поема управлението, което успокоява обстановката и „в Бразилия настъпва половин век на вътрешен мир и бърз материален прогрес“. За разлика от повечето страни в региона, през следващите няколко десетилетия Бразилия се утвърждава като демократична конституционна монархия с редовно провеждани избори и свобода на печата. През 1850 г. е забранена презоеканската търговия с роби, а през 1888 г. робството е окончателно премахнато. По време на 59-годишното управление на Педру II Бразилия води три успешни войни - Платинската война (1851-1852), Уругвайската война (1864-1865) и Войната на Тройния съюз (1864-1870) - които донасят на страната известни териториални придобивки и я утвърждават като водеща сила в Южна Америка.
След смъртта на двамата си сина, император Педру II губи интерес към управлението и не се противопоставя на засилващото се недоволство на консервативните кръгове, недоволни от премахването на робството.9293 На 15 ноември 1889 г. е извършен военен преврат, оглавен от маршал Деодору да Фонсека, бъдещия първи президент на страната,и монархията е свалена. В началото републиканското управление е военна диктатура – армията контролира администрацията, свободата на печата е премахната и изборите се манипулират от военните власти. През 1894 г. цивилните републиканци идват на власт, давайки начало на „продължителна гражданска война, финансова катастрофа и некомпетентност на правителството“. Едва през 1902 г. новото правителство започва възвръщане към политиката от времето на Империята, обещавайки мир и ред в страната и възстановяване на международния престиж на Бразилия. Постигнат е успех с подписването на няколко международни договора, разширявайки (например с покупката на щата Акри) и гарантирайки бразилските граници. През 1917 г. Бразилия се включва в Първата световна война на страната на Антантата и участва във военните действия в Атлантическия океан, както и с медицински части в Европа.
Превратът от 1930 г. довежда на власт Жетулиу Варгас (в средата, в униформа, без шапка). Той ще управлява страната в продължение на 15 години
През 1920 г. страната е обхваната от поредица бунтове, организирани от млади офицери. В края на 20-те години режимът на Старата република е отслабен и деморализиран, което позволява на Жетулиу Варгас, току-що загубил изборите за президент, да дойде на власт чрез преврат.Варгас трябва да поеме управлението временно, но вместо това той затваря Конгреса, премахва Конституцията, управлява с извънредни правомощия и заменя губернаторите на отделните щати със свои поддръжници. През 1935 г. страната е обхваната от комунистически бунтове и комунистите правят неуспешен опит за завземане на властта. Комунистическата заплаха служи на Варгас като претекст, за да направи повторен преврат две години по-късно, след което Бразилия се превръща в открита диктатура. Потискането на опозицията е брутално, повече от 20 000 души са арестувани, създадени са концентрационни лагери за политическите затворници в отдалечени райони на страната, мъченията, репресиите и цензурата стават широко разпространена практика.
Бразилия остава неутрална по време на първите години от Втората световна война, докато правителството не обявява война на силите от Оста през 1942 г. Варгас праща германски, италиански и японски имигранти в концентрационни лагери, а през 1944 г. изпраща свой експедиционен корпус в Европа. С победата на съюзниците през 1945 г. и с края на нацистко-фашиските режими в Европа, положението на Варгас става неудържимо и той бързо е свален чрез военен преврат.
Военен режим и съвременно развитие
С възстановяването на демокрацията генерал Еурику Гаспар Дутра е избран за президент, встъпвайки в длъжност през 1946 г. Варгас се връща на власт през 1951 г., този път демократично избран, но трудно се приспособява към новата ситуация и през 1954 г. се самоубива.След смъртта му на власт се изреждат няколко временни правителства. Жуселину Кубичек става президент през 1956 г. и заема помирителна позиция по отношение на политическата опозиция, която му позволява да управлява без големи кризи. Икономиката и индустриалният сектор нарастват значително, но най-известното му постижение е изграждането на новата столица, град Бразилия, открита официално през 1960 г. Нов период на политическа нестабилност довежда до военния преврат от 1964 г. и установяването на Военния режим.
Мирното предаване на президентския пост от Фернанду Енрики Кардозу на Луис Инасиу Лула да Силва през 2003 г. демонстрира утвърждаването на демокрацията в Бразилия.



Първоначално военните имат за цел постепенното връщане към демократично управление, но режимът постепенно се затваря в себе си и през 1968 г. се превръща в открита диктатура. Потискането на противниците на диктатурата, включително и на градската гериля (guerrilha urbana), става с твърда ръка, макар и не с жестокостта, обичайна за други страни от Латинска Америка. Поради извънредния икономически растеж, известен като „Бразилското икономическо чудо“, режимът достига най-високото си ниво на популярност в годините на репресиите.
Генерал Ернесту Гайзел встъпва в длъжност през 1974 г. и започва проекта си за редемократизация чрез процес, който според него ще бъде „бавен, постепенен и сигурен“. Той успява да се справи с лошата дисциплина в армията, която е постоянен проблем на страната още от премахването на монархията, както и на изтезанията на политическите затворници, на цензурата на печата, а накрая и на самата диктатура, след изтичането на срока на действие на Институционалния акт № 5 през 1978 г. Гайзел назначава за свой приемник генерал Жуау Фигейреду, на когото възлага задачата за завършване на прехода към пълна демокрация. Военните напускат окончателно властта през 1985 г., когато за президент е избран Жузе Сарней. До края на мандата си той става изключително непопулярен, заради икономическата криза и необичайно високата и неуправляема инфлация.
През 1992 г. президент става Итамар Франку, който назначава за финансов министър Фернанду Енрики Кардозу. Кардозу създава успешния „Плано Реал“, който стабилизира бразилската икономика. Фернанду Кардозу е избран за президент през 1994 г. и повторно през 1998 г. Мирният преход на властта между него и наследника му, кандидата на левицата Лула да Силва (избран през 2002 г. и преизбран през 2006 г.) демонстрира, че Бразилия най-накрая е постигнала така желаната дългосрочна политическа стабилност. През 2011 г. президент става Дилма Русев и започва третият пореден президентски мандат на левицата.

Население:

Според национално проучване от 2008 г. бразилското население възлиза на около 190 млн. души (22,31 жители/km²), като съотношението на мъже към жени е 0,95:1, а 83,75% от населението определено като градско. Населението е силно концентрирано в Югоизточния (79,8 млн. души) и Североизточния регион (53,5 милиона), а в двата най-обширни региона, Централно-западния и Северния, които съставляват 64,12% от бразилската територия, живеят общо само 29,1 млн. жители.
Населението на Бразилия нараства значително между 1940 и 1970, главно заради намаляването на смъртността, въпреки че раждаемостта също претърпява лек спад през периода. През 40-те години годишният прираст на населението е 2,4%, покачвайки се до 3,0% през 1950 г. и оставайки на 2,9% през 1960 г., като средната продължителност на живота нараства от 44 на 54 години, а през 2007 г. достига до 72,6 години. През втората половина на 20 век прирастът на населението намалява от 3,04% годишно в периода 1950–1960 г. до 1,05% през 2008, като се очаква до средата на 21 век да падне до отрицателна стойност от около −0,29%,завършвайки по този начин демографския преход.
Най-големите метрополни региони са около градовете Сао Пауло, Рио де Жанейро и Бело Оризонти – всички намиращи се в югоизточната част на страната – с компактно население съответно 19,5, 11,5 и 5,1 млн. души.147 Почти всички столици на щати са и най-големите градове на съответния щат, с изключение на Витория (столица на Еспирито Санто) и Флорианополис (столица на Санта Катарина).




Административно деление:

Бразилия е федерация съставена от неразривния съюз на 26 щата, един Федерален окръг и общини. Щатите и общините имат характер на публични юридически лица. Те имат собствена администрация и право на самоуправление и самоорганизация - избират своите управляващи органи без намесата на други общини, щати или на федералните власти. Федералните единици са групирани в пет административни региона: Централно-Западен, Североизточен, Северен, Югоизточен и Южен. Регионите нямат собствена администрация и не се ползват с политическа автономия.

Великобритания - страна, известна със силната си привързаност към традициите.



Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, съкр. форма Обединеното кралство или Великобритания (на английски: The United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland; съкр. форма United Kingdom, UK или Britain), е островна държава в Западна Европа. То се състои от четири историко-географски области: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.
Понякога държавата бива наричана погрешно Англия. Великобритания е името на най-големия от британските острови, на който се намират Англия, Уелс и Шотландия, но без Северна Ирландия. В българския и някои други езици (напр. италиански) името Великобритания може да се използва както за острова, така и за Обединеното кралство като по-кратка форма. Друга кратка форма е името Британия, което произлиза от едноименната древна римска провинция.
Обединеното кралство включва и 5100 по-малки острова, т. нар. британски острови, които образуват най-големия архипелаг на континента. Някои от най-големите острови са коронни владения на Обединеното кралство: Ман, Гърнси и Джърси и на практика са под опеката му. Големите островни групи са Нормандски, Оркнейски, Шетландски и Хебридски острови. На изток от Великобритания се намира Северно море, като в плитчината Догер банк има големи залежи на нефт и природен газ, както и много риба. Западните брегове се мият от Атлантическия океан.
Проливът Ла Манш („ръкав“ на френски: La Manche) отделя Обединеното кралство от континентална Европа. Ширината на този пролив, наричан от британците „Дъ Инглиш Ченъл“ („Английският канал“ на английски: The English Channel) е 220 км, а в най-тясната му точка „Па дьо Кале“ (от френски Pas de Calais — „стъпка от Кале“, на английски Strait of Dover — „Проливът на Доувър“) е 32 км.
Обединеното кралство е типична морска страна. Нито една точка в тази държава не е отдалечена на повече от 120 км от морето или океана. През Лондон преминава Гринуичкият меридиан. Движението на автомобилите е ляво, т. е. обратно на повечето страни в Европа. В близкото минало паричната единица „паунд стърлинг“ се деляла на 20 шилинга, един шилинг — на 12 пени, 1 пени — 4 фартинга, а 1 гвинея била равна на 21 шилинга. До 15 февруари 1971 г. (когато става официалното преминаване към десетична валута, т. нар. „децимализация“) за паричните единици паунд, шилинг и пени се използват съответно съкратените обозначения £, s и d (от латинските имена на паричните единици: £ — libra, s — solidus, d — denarius), а след това е запазен знакът £ и се въвежда p за „новото пени“ (5p = 1s = 12d). Британците използват специфични мерки за течности: един галон е 4,5 литра, един фунт = 408,5 g, а една миля се равнява на 1609 м. Използват се и единиците ярд, който е равен на 3 фута или 36 инча. Един фут е равен на 30,48 сантиметра, а един инч — на 2,54 см.
До скоро Англия се смяташе за спокойна, приказна страна, спряна сякаш на стоп кадър някъде през 30-те години на 20 век, родният дом на пощенските услуги, характерни английски кръчми и жилища на свещеници. Днес е известна повече с градовете си с наситен, пулсиращ нощен живот и атракциони в контраст със зелената, спокойна природа.
От Стоунхендж и Тауър Бридж до Итън и Оксфорд, Англия е заредена с високо ценени икони от минали ери. Но в същото време тя борави с модерното с изключителна увереност и замах, останали й от дните на незалязващото слънце. Мода, изящни ресторанти, клубове, търговски центрове – Англия се нарежда на едно от върховите места в това отношение.

Климат - умерен
Средни температури - януари (3,7°С); юли (11,17°С)
Официален език - английски
Столица - Лондон
Най-голям град - Лондон
Валута - паунд (GBP)
Население - 60 441 457 души (2005)
Етнически състав - англичани - 77,3%, шотландци - 9,0%, ирландци - 4,1%, нормандци - 0,2%, индо-пакистанци - 1,9%, евреи - 0,8%
Религия – римокатолици - 10,9%, православни - 0,1%, мюсюлмани - 1,9%, юдаисти - 0,8%, индуисти - 0,7%, други - 1,1%.
Часова зона UTC 0
Телефонен код +44
Internet TLD .uk



Българско посолство:
UNITED KINGDOM OF GREAT BRITAIN AND NORTHERN IRELAND,
LONDON SW 7 5HL
186-188 Queen's Gate
Tel: (0044) 207 584 9400; 758413144
Fax: (0044) 207 584 49 48
www.bulgarianembassy.org.uk
e-mail: bgembasy@yahoo.com

Разположение и площ:
Обединеното кралство има площ около 243 610 km² и заема основната част от Британските острови, архипелаг, разположен на северозапад от континента Европа. То включва остров Великобритания, североизточната част на остров Ирландия и множество по-малки острови, сред които Хебридските, Оркнейските и Шетландските острови.
Обединеното кралство граничи по суша само с Република Ирландия (дължина на границата — 360 km), която заема южната част от остров Ирландия. На север страната има излаз към северната част на Атлантическия океан, а на изток — към свързаното с него Северно море. Южно от нея е протокът Ла Манш, който я отделя от континента и в най-тясната си част има ширина 35 km. На югозапад граничи с Келтско море, а между островите Великобритания и Ирландия се намира Ирландско море.

Релеф и води:
Релефът на Югоизточна Англия е равнинен — там се намира обширният Лондонски басейн. Заедно с Централна Англия това са най-плодородните и най-гъсто населените области на страната — от Мидлънд до Фьондлънд край залива Фош. Пейзажът тук много прилича на този на Северна Франция, Белгия и на места дори Холандия.
Пенинските планини са гръбнакът на Великобритания. Чевиотските планини са ниски, но богати на полезни изкопаеми. Къмберландският масив се намира на северозапад от Пенинските планини и понякога е наричан Английска Швейцария.
Шотландия е най-високата част на страната — в Грампиенските планини се намира най-високата точка на Обединеното кралство, връх Бен Невис (1343 m). Грампиенските планини се смятат за продължение на Норвежките планини. Бреговата линия на Шотландия е нарязана от фиорди, като най-внушителни са Фърт ъф Клайд и Фърт ъф Форт.
Реките в страната, макар и къси, са пълноводни, по-големите от тях — плавателни. Най-известната река е Темза. По нея може да се плава с кораб от море до море, защото е свързана с канали. Големите приливи правят реките достъпни и за океански кораби. Приливната вълна на р. Темза е 6 м, на р. Мърси е 8,5 м, при пристанище Кардиф е 10 м, при Бристол — 12 м. На естуарите на Темза, Северн, Мърси, Клайд, Хъмбър и Тайн са възникнали големи речно-морски пристанища като Лондон, Ливърпул, Хъл, Нюкасъл, Глазгоу. На шотландските реки, които имат голям пад, са построени водни електроцентрали.
Югоизточна Англия е била подлагана на големи морски наводнения през 1926, 1938 и особено през 1953 г.
Най-големите езера са Лох Ней, Лох Ломенд и Лох Нес, като последното е свързано с легендарното чудовище Неси — предполагаем реликт от по-стари геоложки времена.

Климат:
Климатът на Обединеното кралство е океански (Cfb по Кьопен) — влажен и мек, с малки температурни изменения. На тази географска ширина той би трябвало да е студен и суров, но морското обкръжение и особено влиянието на топлото течение Гълфстрийм правят зимата мека, влажна, мъглива и почти безснежна. Снегът се задържа главно в Шотландия. През лятото, както и през преходните сезони, падат много дъждове. Характерното за времето през цялата година е, че е много непостоянно.
Зимата е мека, а лятото е прохладно, като в Лондон средната минимална температура през най-студения месец февруари е 2,2°C, а средната максимална температура през най-топлия месец юли — 22,8°C. Западната част на страната, под въздействието на западните океански въздушни маси, е по-влажна с годишно количество на валежите до 3000 mm, а източната и особено равнинната югоизточна част на Англия се отличават с по-сух климат и годишно количество на валежите около 600 mm.



История:
История до 1707 г.
Първите заселници на хора в съвременния им вид на територията на това, което днес е Обединено кралство, пристигат на вълни преди около 30 000 години. Към момента на идването на римляните през 43 г от н.е. (откогато датират писмените сведения) населението е съставено от келти, като съответните народности са брити на територията на Англия и гали на територията на Ирландия. След завоюването на островите от римляните следват около 400 години в рамките на Римската империя, последвани от англо-саксонското нашествие през V-VI век. При нахлуването на германските племена, голяма част от бритите са били избити, а други са били изтласкани в Уелс и Шотландия. Англо-саксонският период обхваща историята на средновековна Англия (ранно средновековие) от края на Римската Британия и създаването на англо-саксонските царства до Норманското нашествие през 1066 г. 5 и 6 век са известни като „тъмните векове“, а към края на 8 век по териториите на Британия пристигат викингите, което довежда до извършването на редица промени по тези територии. След нашествието на Уилям Завоевателя започва периодът на Кралство Англия. Междувременно галите от северозападната част на остров Британия, които се предполага че са мигрирали от Ирландия през 5 век се обединяват с пиктите и създават кралство Шотландия през 9 век.
През 1066 г. норманските войски на херцог Уилям I Завоевателя нападат Англия и в Битката при Хейстингс побеждават тези на англосаксонския крал Харолд II и установяват контрол над цяла Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия, като въвеждат феодализма по модела на Северна Франция и норманската култура.9 Норманският елит оказва голямо влияние върху завареното население, но в крайна сметка бива асимилиран.
Средновековните английски крале от династията Плантагенет завършват покоряването на Уелс и правят неуспешен опит да анексират и Шотландия. Шотландия обаче остава да съществува като самостоятелно кралство, макар и в постоянни конфликти с Англия. През 12-15 век английските крале от Анжуйската династия владеят и големи части от Франция, но управлението им също е съпроводено с конфликти, от които най-известна е Стогодишната война.
Кралете от династията Тюдор са едни от най-ярките представители на английския абсолютизъм. По време на управлението на Хенри VIII през 16 век е проведена английската Реформация, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Вследствие на това във всички островни кралства се въвежда протестантството и възникват религиозни конфликти между католици и протестанти. Уелс е включен изцяло в кралство Англия през 1535–1542, а Ирландия е конституирана като кралство Ирландия, в лична уния с английската корона. В северна Ирландия са конфискувани земите на независими галски аристократи и са дадени на протестантски заселници от Англия и Шотландия. Управлението на кралица Елизабет I продължава 44 години и обхваща период на нарастващо английско влияние по целия свят и на разцвет на английската култура. След нейната смърт през 1603 г. трите кралства Англия, Шотландия и Ирландия се обединяват в лична уния, когато Джеймс VI, крал на Шотландия, наследява короните на Англия и Ирландия и премества двора си от Единбърг в Лондон; въпреки това всяко кралство остава отделна политическа единица със свои собствени институции. В средата на 17 век и трите кралства участвуват в серия от свързани войни, включително Английската революция, които водят до временна отмяна на монархията и установяване на кратковременна република. Макар че монархията бива възстановена, Славната революция от 1688 г. води до това, че за разлика от останалите страни в Европа, кралският абсолютизъм никога не се завръща. Приема се Конституция на Великобритания установяваща конституционна монархия и парламентарна система. По време на този период се поставят основите на английското надмощие по моретата и след Великите географски открития се основават първите английски отвъдморски колонии, особено в Северна Америка.

Колониални завоевания:
Докато до XV век Великобритания е в периферията на тогавашния познат свят, в епохата на Великите географски открития тя става тяхна движеща сила за откриването и завладяването на нови територии. Буржоазната революция я превръща в първата капиталистическа и индустриална държава, като тя става първа по мощ в света и има най-голям флот, въпреки близостта си с такива сили като Франция, Германия, Португалия, Холандия и Испания.



Кралство Великобритания:
Обединено Кралство Великобритания се образува чрез обединяването на Кралство Шотландия и Кралство Англия и съществува от 1707 до 1801 г. Създадено е едно кралство, което заема цялата територия на остров Великобритания и останалите по-малки острови, с изключение на Ирландия. Един единствен парламент и правителство управляват новото кралство. Двете кралства имат един и същ монарх (лична уния) откакто Джеймс VI, Крал на Шотландия става крал на Англия през 1603 след смъртта на кралица Елизабет I.

След Втората световна война:
Наред с Франция, СССР и САЩ, Великобритания е една от основните сили, довели до победа на Антихитлеристката коалиция във Втората световна война. Основна заслуга за това има и Уинстън Чърчил (1940-1945). На проведените през 1945 парламентарни избори Консервативната партия залага основно на неговия голям авторитет, за да си осигури победата. Изненадващо за всички, обаче, победител е Лейбъристката партия, която съставя едноцветно правителство начело с Клемент Атли. В програмата на правителството се включва широка национализация на основните отрасли на английското стопанство — на Националната банка, на въгледобива и т. н. Освен това са декларирани и редица реформи в здравеопазването и социалното осигуряване — безплатна медицинска помощ, безплатни лекарства и др. Реформите на Атли в никакъв случай не са в разрез с основите на демократичното управление, защото национализацията засяга само 20 на сто от собствеността от т. нар. структуроопределящи отрасли, докато 80 на сто остават частна собственост.
През 1947 г. лейбъристкото правителство е принудено да приложи т. нар. политика на „затягане на коланите“, която води до свиване на бюджетната сфера и до откритото недоволство на левите лейбъристи. Тогава се стига и до най-голямата в английската история докерска стачка, в резултат на която са затворени всички национални пристанища. Обявено е извънредно положение и в крайна сметка правителството е принудено да се съгласи с исканията на стачкуващите.
Известно разведряване в икономиката носи и финансовата помощ от страна на САЩ по плана „Маршал“ на стойност над 1,5 млрд. долара. Това обаче не се оказва достатъчно, за да се избегнат непрестанните финансови трусове и така през 1949 г. се стига до девалвация на британската лира и до остри критики от страна на консерваторите.
Към средата на 1951 г. става ясно, че Лейбъристката партия едва ли ще стигне до втори мандат. За това благоприятства и въведената през 1947 г. купонна система, която все още е в сила, а и отношенията със САЩ се влошават и те спират финансовата помощ.
В проведените нови парламентарни избори (1951 г.), Чърчил получава възможност не само за реванш за загубата си от 1945 г., но и поставя началото на т. нар. „Ера на консерваторите“, продължила тринадесет години. Първите му действия са реприватизация на металургичната промишленост и транспорта, както и продължаването на социалните реформи на лейбъристите.
До оттеглянето на Чърчил от власт през 1955 г. поради здравословни проблеми, са налице три основни промени — Англия открива ядреното оръжие и Островът се превръща в една от трите световни сили. Това е и причината за „затопляне“ на отношенията между нея и САЩ, което пък води и до принципно споразумение за разполагането на американски военни части на британска територия. Премахната е и купонната система.
Премиерският пост след Чърчил е зает от дотогавашния министър на външните работи А. Идън, който обаче скоро подава оставка заради заетата от него позиция и предприетите действия през 1956 г., когато Египет национализира Суецкия канал. Това, според Идън, е в разрез с английските интереси в Близкия Изток и изисква намеса.

Численост и движение:
Според последното преброяване, проведено през 2001 година, населението на Обединеното кралство е 58 789 194 души, третото по численост в Европейския съюз и двадесет и първото в света. Според оценки от средата на 2008 година то е нараснало до 61 383 000 души. Средният прираст на населението за периода 2001-2008 година е 0,5%, като през 2008 година за пръв път след 1998 година естественият прираст е по-висок от механичния.
Населението е разпределено неравномерно, като най-слабо населена е Шотландия, а най-силно — Англия, особено нейните югоизточни части. С гъстота на населението 383 души/km² в средата на 2003 година, Англия е една от най-гъсто населените страни в света. Средната гъстота на населението в Уелс е 142 души/km², в Северна Ирландия — 125 души/km², а в Шотландия — едва 65 души/km².
При преброяването от 2001 година 4,9 милиона от жителите на страната или 8,3% от населението са родени в чужбина. Сред тях най-голям е броят на родените в Република Ирландия (534 хиляди души), Индия (468 хиляди души), Пакистан (321 хиляди души), Германия (266 хиляди души), Съединените щати (158 хиляди души).26 В същото време около 5,5 милиона британци живеят в чужбина, главно в Австралия, Испания, Съединените щати и Канада.



Етнически групи и езици:
Най-вече се говори на английски, като другите езици, които се използват, са уелски, келтски („гелик“ — gaelic), ирландски и множество шотландски диалекти. Някои новодошли емигранти от други части на Британската общност говорят други езици, като например урду.

Религиозни групи:
англикани (57 %);
протестанти (15 %);
католици (13 %).

Държавно устройство:
Обединеното кралство е конституционна монархия — парламентарно кралство. Престолът се наследява от първородния принц или принцеса. От 1952 г. на трона е Кралица Елизабет II. Неин наследник е уелският принц Чарлз. Официалният титул на кралицата е: „Елизабет II по божия милост кралица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и всички други кралства и територии, глава на британската общност, защитник на Вярата.“
Парламентът се състои от две камари — на лордовете и на общините. Главна политическа фигура е министър-председателят. Британският парламент, който води началото си от средата на 13 век, е едно от най-старите представителни събрания в света. Още от 14 век парламентарното управление на страната се осъществява от двукамарна палата. Камарата на лордовете (горната) и Камарата на общините (долната) заседават отделно и са конституирани на напълно различни принципи. Камара на лордовете се състои от 500 пожизнени перове, 92 техни наследници и 26 висши духовници. Камарата на общините има 659 места. Членовете на долната камара се избират на избори и имат пет годишен мандат, освен ако парламентът не се разпусне предсрочно. Когато се говори за парламента като за законодателен орган, се имат предвид както двете камари, така и монархът, защото само тяхното единство образува в правов смисъл онова, което се нарича парламент. Правителството се отчита само пред Камарата на общините, която осъществява и парламентарния контрол над държавните финанси. Особеността на британския парламент е, че функционира в уникалните условия на липсата на писана конституция. Някои от правилата от организирането и функционирането му се съдържат в „обичайните“ закони на страната (те са много малко), други — в неписаните норми (актове) на конституцията, конвенционалните съглашения. Реалното функциониране на целия британски парламент се основата на двупартийната система в кралството. Тя определя цялата организация на избирателния процес — от издигането на кандидатите и делението на страната на избирателни окръзи до начина на пресмятане на гласовете на избирателите.

Административно деление:
Обединеното кралство се дели на четири историко-географски области: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Англия и Уелс образуват Англия и Уелс по юридически причини.

Стопанство:
Английската буржоазна революция (1642–1649 г.) допринася за ранното развитие на капитализма. Великобритания е родина на капиталистическия строй и дълго време е най-голямата колониална, търговска, морска, финансова, индустриална и военна сила в света.
Днес Великобритания е между седемте най-развити капиталистически страни в света. Докато през 1970 г. е давала 7,1% от промишленото производство на капиталистическия свят, през 1998 г. този дял е спаднал под 6%. През периода 1966–1970 промишленото производство на Великобритания нараства едва с 9%. В застой са много от отраслите — стоманолеярната, корабостроителната, текстилната, автомобилната промишленост. Съкратени са 25% от работниците. Безработните са над 3 млн. души (13% от трудоспособното население).
Между старите промишлени отрасли са каменовъглената, корабостроителната промишленост, металургията, машиностроенето и металообработването. Нови отрасли са автомобилната промишленост, самолетостроенето, електрониката, електротехниката. Дълго време въглищата са главен енергетичен и топлинен източник в страната. До 1910 г. Обединеното кралство господства на световния пазар с износ на въглища. Над 60% от електроенергията се произвежда в ТЕЦ, разположени във въгледобивните и потребителските райони. Делът на ВЕЦ е ограничен. Изградени са 30 атомни енергоблока, произвеждащи над 15% от електроенергията на страната. АЕЦ „Уилф“ е една от най-големите в света. През 1996 г. са произведени 330 млрд. кВтч електроенергия.
По време на Втората световна война, когато Обединеното кралство е блокирано от немските подводници и трябва да се самозадоволява с продоволствие, започва да се обръща по-голямо внимание на селското стопанство, макар че Дания и Холандия продължават да бъдат „селските ферми на островното кралство“.
Селското стопанство, в което е заето 1,6% от трудоспособното население, осигурява 3/4 от потребностите на страната от селскостопанска продукция.
Главен подотрасъл е животновъдството, на което се падат 70% от обема на селскостопанското производство. За неговото развитие съществуват много благоприятни условия — естествени пасища и ливади, фуражни култури и пр.
Брутният национален продукт на страната през 2008 г. възлиза на 2 674 млн. долара (по $43 785 на глава), като така се нарежда на трето място в Европейския съюз след Германия и Франция.

Безплатните туристически бижута на Лондон:
Лондон може и да е една от най-скъпите европейски столици, но в нея може да се разгледат и много атракции напълно безплатно.



Бороу Маркет:
От 13-ти век насам Бороу Маркет е бил винаги препълнен с любители на вкусната храна, той е и перфектното място за вкусен обяд на крак. Отворен е от четвъртък до събота и е една от главните атракции на юг от Темза. Отидете в събота и усетете колко оживено може да бъде това място.

Медиатеката на Британския филмов институт:
Намиращият се под моста Ватерло институт предлага четири забавната медиатека, където могат да се разгледат внимателно архивите с филми и да се гледат безплатно.

Британският музей:
Британският музей е една от топ атракциите на английската столица и достъпът до него е напълно свободен. Там могат да се видят много експонати, проследяващи историята на Великобритания.

Парламентът:
Парламентът, който помещава Биг Бен, е едно нео-готическо чудо на архитектурата от средата на 19-ти век. Състои се от две камари: камарата на общините и камарата на лордовете. На сайта на парламента можете и да си запазите правото да присъствате на парламентарна сесия.

Музеят на Лондон:
Обикновено Музеят на Лондон остава далеч от полезрението на посетителите на английската столица, но все пак си остава една от най-впечатляващите атракции в града. Музеят предлага разходка сред различните „превъплъщения” на Лондон в историята. Освен това има и приятно кафене в градината на музея.

Националната галерия:
Националната галерия е място, което определено заслужава да бъде посетено. Там са изложени близо 2000 западноевропейски шедьоври на художници като Ван Гог, Реноар, Леонардо да Винчи и Микеланджело и други. Можете да избегнете тълпите, ако посещавате галерията сутринта в делнични дни.

Националният морски музей:
Неокласическата сграда на музея става все по-интересна и забавна колкото по-навътре се влиза в нея. Фокусът е поставен на миналото на Великобритания, белязано от мореплавателите и множеството техни експедиции по море.

Националната портретна галерия:
Преди появата на Гугъл или Уикипедия, Националната портретна галерия е билa мястото, където са били излагани картини на известни исторически личности. Там могат да се намерят много картини и скулптури както и прочутата картина на кралица Елизабет от Анди Уорхол.

Природният музей:
В красивата готическа сграда се намират огромни колекции на природни забележителности, скелети на динозаври, центърът на Дарвин, а от април до септември е отворена градина, където посетителите добиват пълна представа за дивия живот.

Галерията на фотографите:
В галерията ще видите страхотни съвременни фотографски колекции, които не могат да се видят никъде другаде. Хубавото е, че може да се посети напълно безплатно. В сградата се намира и страхотно кафене.

Има и още няколко атракции, които няма да се отразят по никакъв начин на джоба на туристите, посетили Лондон.
Това са Научният музей, Галерията Серпентин, Тейт Модерн, Темпъл Чърч и други.

Подробна информация за забележителностите във Великобритания:
Някога, някой беше казал,че "в Лондон се намира всичко, което животът може да даде". Град на контрасти, Лондон е едновременно люлката и месторождението на всякакви новаторски и най-авангардни неща. В този град пред креативността няма граници.Той е първият в света град с подземна железница. Открита през 1863 г., днес тя има 260 метростанции.Това е родното място на минижупа, пънка и на ред други неща, но какво би бил Лондон без кралските особи и традицията? Зареден с мрачна метеорологична прогноза и също такова чувство за хумор, града на лордовете е променил прочутия си консервативен стил. Днес той е бизнес и парти столица на Европа - винаги със самобитен нрав в изкуството, с различно мнение в политиката и челна позиция в бизнеса. А вечер под звуците на клубна музика и мобилни телефони, докато пътуват в червените двуетажни автобуси, лондончани усещат мощния пулс на Темза, която напомня за древни епохи. В Лондон културната смесица е колоритна - многобройните светове на индийския субконтинент, карибските ритми, афроамериканския блус, азиатските храни и танци, арабските носии...всичко това е събрано на едно място. С многобройните си архитектурни, исторически и културни забележителности, Лондон привлича туристи от цял свят. Ето някой от най-известните места за посещения.

БЪКИНГАМСКИЯТ ДВОРЕЦ:
Това е официалната резиденция на кралицата. Няма друг град в света, който да прави толкова живописен спектакъл от традициите си като Лондон около Бъкингамския дворец. Множеството зяпачи въздишат с възхита, когато наблюдават тържествената смяна на караула.

УЕСТМИНСТЪРСКОТО АБАТСТВО:
Тук се извършват коронациите, сватбите и погребенията на кралското семейство.Великолепието на абатството се вижда най-добре по време на служба сред множеството колони.

СГРАДАТА НА ПАРЛАМЕНТА от 1547г. и БИГ БЕН с 13 тонната камбана:
Носи името на Бенджамин Хол, ръководил строителството на сградата. Това е седалището на парламента.

ТАУЪР БРИДЖ и ЛОНДОНСКАТА КУЛА:
Мостът е един от най-известните в света, а в Лондонската кула се съхраняват кралските регали и скъпоценностите на короната. Построена е през XI век от Уйлям Завоевателя.

КАТЕДРАЛАТА"СЕЙНТ ПОЛ":
Първата църква в Лондон. С височината от 110м. и широчина 34м. куполът на катедралата е втори по големина в света.

ГРИНУИЧКАТА ОБСЕРВАТОРИЯ:
Месинговата ивица в двора и маркира нулевия меридиан, който разделя земята на източно и западно полукълбо.

НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ на "Трафалгър скуеър":
Една от най-добрите в света, с творби от всяка голяма европейска школа.

ГАЛЕРИЯТА "ТЕЙТ":
Най-голямото хранилище на британското изкуство.Разделено на два отделни музея:Тейт бритън и Тейт модърн, свързани с пешеходен мост по Темза.

БРИТАНСКИЯТ МУЗЕЙ:
4 километрова галерия с различни колекции от статуи и фризове.

МУЗЕЯ НА МАДАМ ТЮСО:
Намиращ се от 100 год.на едно и също място с най-голямата колекция от восъчни фигури в света.

КЮ ГАРДЪНС:
Огромната 1200 декара ботаническа градина може да се похвали с 50 000 вида растения, включително с най-голямата колекция в света от орхидеи.

ОКОТО НА ЛОНДОН:
Със своите 135 метра е (все още) най-високото в света.

Шопинг маниаците има какво да видят (и купят). Една разходка по "Оксфорд стриит" ще отнеме доста време, а пазаруването в шикозния магазин "Хародс"ще ви отнеме не само време, но и доста средства.
Други неща, които не са за изпускане, са пътуването с круизен кораб по Темза, обиколка на забележителностите с прочутите двуетажни автобуси, разходка в района на Ковънт гардън или в контрастиращите райони като Ийст енд, пазара с антики Портобело, из главния финансов, информационен и бизнес център - Лондонското сити, Бороу маркет - най-старият пазар с хранителни продукти. Разгледайте и многото театри, зали и музей. Най-високата сграда в Англия е "Канари Уорф" - 244 метра. В Лондон е уместна всяка ексцентричност, а ако искате да си починете от забързания ход на живота в Лондон, посетете многобройните паркове - истински градски оазиси. Най-известните и най-красивите са Хайд парк, Риджънс парк, Сент Джеймсис парк, Кенсингтън гардънс, Холанд парк и др. СОХО е мястото, където туристите могат да се насладят на нощния живот. Всяко посещение в Лондон приключва неизменно сред оживлението на ПИКАДИЛИ СЪРКЪС, познат на всеки с неоновите си реклами, също и при колоната на генерал Нелсън на Трафалгар скуеър.
А ако искате да преживеете нещо истински английско, поръчайте си халба бира в някой от многобройните пъбове или чай, с който англичаните лекуват всичките си несгоди, но и с него също така славят своя уникален град.

Виетнам - чудото на Изтока

Само на един час разстояние със самолет от Тайланд, се намира една от най-красивите страни в Югоизточна Азия, но все още малко позната като туристическа дестинация у нас – Виетнам.

Виетнам се намира в Югоизточна Азия, разположен е в източния край на полуостров Индокитай и граничи с Китай, Лаос, Камбоджа и Южнокитайско море на изток.
Създаден е около 200 г. пр. Хр. и в днешно време е една от най - привлекателните туристически дестинации. Страната предоставя на своите посетители възможност да се запознаят с древната история, за която свидетелстват древните храмове и в същото време да си починат на някои от екзотичните острови с прекрасни плажове.

Климат - субекваториален, на север - тропичен
Средна месечна температура - север (15,28°С); юг (26,29°С)
Официален език - виетнамски
Столица - Ханой
Най-голям град - Хо Ши Мин
Валута - Виетнамски донг (VND)
Население - 83 535 576 души (2005)
Етнически състав - виети - 87,5%, мъонг - 1,3%, кхмери - 1,4%, мео-яо - 1,5%, тайски народи - 4,5%, китайци - 1,7%
Религия – будисти - 72,8%, римокатолици - 93,7%, протестанти - 6,3%, мюсюлмани - 0,1%, индуисти - 0,1%
Телефонен код +84
Internet TLD .vn

Във Виетнам по уникален начин са съчетани модерни градове и древни храмове и руини, спокойни малки селца на север и изпълнената с живот делта на Меконг, безкрайно дълги плажни ивици и девствена природа.
Цените са сравними с българските, като трябва да се има предвид, че за чужденците са надути, а пазаренето е приемливо и дори желателно.
През 2003 година Виетнам е обявен не само за най-привлекателната, но и за най-сигурната дестинация за пътешествия в целия свят.
С изключителното си географско положение, приятен климат и красива природа, Виетнам е страна с богат и многообразен туристически потенциал, с близо 3000 културни паметници и природни забележителности от национално значение, 10 от които са признати от ЮНЕСКО като световно културно наследство. Днес Виетнам има 30 национални парка и 8 райони обявени от ЮНЕСКО като биорезервати със световно значение, 400 извори на топла вода от 40 до 150 градуса разпръснати из цялата страна. Виетнам също така има 21 национални туристически райони и редица туристически комплекси-санаториуми от световна класа.
Според географското си положение Виетнам се дели на 3 части – Северен, Централен и Южен, като всяка част има своите различни релефни и природни дадености, с характерното културно и битово богатство на всяко едно от 54 народности населяващи страната.

Забележителности във Виетнам:

Ханой - столицата на Виетнам.
Ханой е богат на изобилие от културни и исторически забележителности. Не пропускайте да посетите:

• Пагодата на една колона - символът на Ханой;

• Храмът на Литературата;

• Операта;

• Театърът;

• Старият квартал на Ханой с впечатляващите 37 “Улички на Вината”;

• Площадът Ба Дин;

• Мавзолеят на президент Хошимин;

• Президентската резиденция;

• Националната камара;

• Музеят на революцията;

• Музеят на изящните изкуства и др.

Там Кок – Бит Донг
Там Кок – Бит Донг е известен природен пейзаж на територията на провинция Нин Бин, отстоящ на 115 км на юг от столицата Ханой. Там ще може да посетите Каменната църква и пагодата Бай Дин, която е най-голямата пагода във Виетнам. От Ханой на север към китайската граница в провинция Бак Кан е езерото Ба Бе (провинция Бак Кан), Му Канг Чай (провинций Йен Бай) и провинция Ха Занг, които са хълмистите и планински райони населени от различни народности, всяко със своята богата и национална идентичност на културата. На 376 км от Ханой в същата посока е и популярното туристическо градче Шапа (пров.Лао Кай). Вечерта се тръгва с влак от Ханой и рано сутринта се пристига в Лао Кай, от там се продължава с автобус до градчето което е скътано на около 20 км навътре в планините, близо до най-високия връх на Виетнам и Индокитайски полуостров – Фансипан, издигащ се на 3.143 м над морското равнище.

Mестност Диен Биен Фу
Намира се на северозапад на 474 км. от Ханой. Това е едно важно и известно историческо място, свързано с националното освобождение на Виетнам и на колониалните народи по целия свят.

Хой Ан - Градът е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Хой Ан е великолепно средновековно градче, което очарова с богатото си културно и историческо наследство. Любими забележителности на туристите са:

• Покритият японски мост;

• Старият град на Хой ан;

• Пагодите Cao Dai, Ong, Quan Am и Phac Hat;

• Храмът Cam Pho;

• Музеят на историята и културата;

• Плажовете Hoi An и Cua Dai и др.

Заливът Ха лонг
Заливът Халонг е едно от най-удивителните творения на природата. Подарете си незабравим круиз сред приказната красота на 3000-те островчета и невероятни скални образувания.
В Халонг има няколко хубави плажа. В Залива Lan Ha, който се намира навътре в изумруденото море, край бреговете на остров Cat Ba, ви очакват над 100 прекрасни пясъчни ивици, изпълнени с екзотика и божествена романтика. Не пропускайте да се разходите до островите Дин Хуонг, Га Чой и Кучето, както и пещерата Сунгкот.

Хо Ши Мин
Някога наричан Сайгон, днес Хо Ши Мин е най-големият и най-динамичен град във Виетнам. Определян като културната и търговската столица на страната, Хо Ши Мин предлага изобилие от атракции на своите посетители. Сред най-интересните са:

• Центърът Ку Ши и уникалният лабиринт от 200 километрови тунели;

• Музеят за следвоенни останки;

• Китайският квартал Чо Лон;

• Пагодата Тиен Хау;

• Храмът Чао Дай;

• Историческия музей;

• Централният пазар Бин Тай;

• Зоологическата градина и др.

Национален парк Бах Ма
Една от най-красивите природни местностни в Република Виентам е Националният парк Бах Ма. Паркът е разположен в Центарален Виентам, в непосредствна близост до град Хюе. Разполага се на защитена територия и предлага голямо разнообразие от представители на флората и фауната. Бах Ма е едно от местата, където можете да се предпазите от високите температури лятото и да се запознаете отблизо с природните красоти на Виетнам.
Бах Ма представлява естествена биогеографска граница между северната и южната част на Виетнам. Паркът е представител на около 2100 растителни вида. Намира се в област, която се счита за "център на растителното разнообразие" във Виетнам. Основният вид растителност са влажните вечнозелени гори, както и области на шубрак и пасища.
Националният парк е прочут като една от най-известните екодестинации в Република Виетнам. Разполага се на 220 квадратни километра площ. Той е дом на 1500 представителя на животинския свят. По-редките бозайници, които обитават парка, са: азиатският слон, белобузият гибон, както и някои редки видове птици.
Паркът умело съчетава в своите обятия планини и редица зелени равнини. В Бах Ма има няколко големи езера, създадени от блокове от черен гранит, и много романтични водопади с чиста и хладка вода. Паркът е построен в началото на XX век, с цел опазване на дивата природа и регенериране на някои от тропическите гори, загубени по време на колониалните времена.

Пагодата на Небесната Майка
В град Хюе, Виетнам, се намира едно очарователно чудо на човешката ръка. Става въпрос за културния паметник – Пагодата „Тиен Мю” или в превод „Пагодата на Небесната Майка”. Тя е построена през XVII век и е един от най-старите и красиви храмове в Република Виетнам. Сградата е част от националното културно наследство на Виетнам.
Пагодата „Тиен Мю” се разполага на седем етажа. Тя е най-високата пагода във Виетнам – 21 метра. „Небесната Майка” е със статут на символ на град Хюе. Построена е по нареждане на лорд Нгуен Хоанг, който получава видение от „небесната майка”. Тя повелява, че Господ ще слезе на земята и ще издигне огромна пагода на хълма, където местните да се молят за просперитета на своята страна.
Храмът е реконструиран и разширяван няколко пъти. Основните реставрации са в периода XVIII – XIX век. В двора на Пагодата на „Небесната Майка” можете да си закупите традиционен сувенир, нещо за хапване или пийване или да се порадвате на прохладния бриз. А ако сте решили да посетите историческия храм „Тиен Мю”, не забравяйте да донесете фотоапарат. Определено ще има какво да заснемете.
В днешни дни Пагодата на „Небесната Майка” е заобиколена от цветя и декоративни растения. В далечния край на градината се простира спокойна и романтична борова гора. Храмът и неговата градина са поддържани много добре и имат приветлив вид за всички посетители.

Муи Не
Една от най-красивите местности във Виетнам е красивият летен курорт – Муи Не. Вече повече от 10 години той е една от най-посещаваните туристически дестинации във Виетнам. Курортът се намира в непосредствена близост до морския бряг. Предлага луксозни хотели, ресторанти и заведения, които са на разположение на посетителите на плажния курорт.
Муи Не е разположен на типичен тропически плаж. Силният морски бриз превръща мястото в изключително популярна дестинация за любителите на кайтсърфа и уиндсърфинга. Средногодишната температура е около 27 градуса, а климатът е горещ и сух през по-голямата част от годината. Ако искате да се насладите максимално на Муи Не, можете да заповядате през туристическия сезон – от декември до май.
Туристическият компелкс разполага с луксозни Спа хотели, изградени в стила на модерна и характерна виетнамска култура. Ресторантите предлагат по нещо от ястията на световната и виетнамската кухня. В крайбрежните заведения можете да разпуснете с някой екзотичен коктейл, както и да хапнете морски дарове. Курортът разполага със съвременен Спа център, игрище за голф и други спортове.
Плажната ивица е изключително спокойна. Няма струпване на туристи, заради нейната голяма площ. Вечерно време можете да се насладите на една игра на билярд, в някой от трите нощни бара или пък, ако предпочитате уханието на морския бриз, можете да седнете на открито край морето. Препоръчвам Муи Не на всеки, който жадува за една приятна и спокойна почивка край морето.

Храмът на литературата
Храмът на литературата – Ван Миу, е една от най-значимите културни атракции на град Ханой. Литературният храм е построен в края на XI век от император Лай Тан Тонг в чест на великия деец Конфуций. Храмът се разполага в известната императорска академия, която е първият действащ университет в Република Виетнам.
Академията е обучавала аристократи, благородници и членове на кралските семействота в продължение на няколко столетия. Сградата и литературният храм са успели да запазят своя античен архитектурен вид вече повече от 1000 години. Храмът е претърпял няколко реставрации през годините.
Целият комплекс се състои от пет живописни двора. Първият двор се разполага на входа, където е разположена главната порта, украсена с два каменни дракона. Над вратата е запазен надписът „Ha Ma”, който напомня на посетители на културната забележителност да слязат от коня си. Вторият двор води до „Палата на литературата”. Мястото е украсено със зелени храсти, дървета и каменни структури.
В третия двор се намира красиво малко езерце. Околността на езерото е изографисана с надписи, които удостояват постиженията на културните дейци на Виетнам в периода- 1442 - 1780 година. Четвъртият двор помещава „Голямата къща на церемониите”, пред която се издига статуя на Конфуций. А в петия двор на комплекса се намира първият университет на Виетнам, основан заедно с Храма на литературата. Така изглежда един съхранен античен културен център, който си заслужава да бъде посетен.

Град Хюе
В централната част на страната, съвсем близо до 17-ия паралел, където е минавала разделителната линия между Северен и Южен Виетнам, се намира древният град Хюе, столица на династията Нгуен.
Хюе е град с дълга и славна история и въпреки тежките сражения, водени тук по време на Виетнамската война, той е запазил своята романтика, финес, научни и духовни ценности. Основателят на династията Нгуен – император Гиа Лонг, прави през 1802 година Хуе своя столица и скоро градът се прочува с културната си дейност. Императорът построява на северния бряг на Парфюмената река огромна крепост в китайски стил, в центъра на която се намира “Пурпурен забранен град”, отреден само за нуждите на владетелското семейство. Имперският град наоколо е център на управлението, а целият комплекс се простира на площ от 6 кв.км и е заобиколен от високи 7 м и дебели 20 м стени, които и отвън, и отвътре са защитени от ров с вода. Основите на повечето сгради са издигнати преди повече от 600 години, но това което днес може да се види тук, датира от 1804 и 1840 година.
Имперският град е унищожен за първи път от пожара през 1947 година, а по-късно и от най-ожесточените сражения по време на Виетнамската война. Някои от сградите обаче оцеляват и днес са напълно възобновени. Възобновителните работи продължават от 1975 г. до наши дни, като силен тласък им дава обявяването през 1993 г. от ЮНЕСКО на Хюе за паметник на световното културно наследство. Портата Нго Мон и дворецът Тай Хоа са две от неговите най-големи забележителности, но тук могат да се видят също така олтари на покойни предшественици, китайски зали за събирания, пагоди, храмове, кралски мавзолеи и интересни музеи.
Хюе не е просто град с богата история. Той е оживен и бързо развиващ се център с пет университета. През 1995 година получава от правителството статут на независим град, което е признание за нарасналото му икономическо значение.
Най-подходящо време за посещение: от март до септември.

Тунелите на Ку Чи
Тунелите на Ку Чи са сравнително неотдавнашни човешки творения, но тяхната слава напълно заслужено вече е обиколила света. Те са символ на упоритата решимост на виетнамците да се освободят от колониална зависимост.
Тунелите са замислени в края на 40-те години когато Виетмин (Демократичен фронт за освобождение на Виетнам) се опитва да изгони французите от страната. Отначало в тях се планира да се укриват оръжия и амуниции, но скоро се превръщат в скривалища за бойците на Виетмин. В средата на 60-те години на 20 век под Ку Чи и околната територия са изкопани вече 250 км такива тунели. Един от тях дори минава под американската база, намираща се в това селище. Подземните проходи позволяват на различни групи от бойци на Виетконг (Национален фронт за освобождение на Виетнам) да се свързват помежду си и дори да внедряват свои хора в Сайгон.
Тунелите са прокопани понякога на четири, разположени едно под друго, нива. Този вид строителни работи се оказват невероятно трудни, защото от една страна, в околността има отровни змии, скорпиони и други опасни насекоми, а от друга, тунелите трябва да бъдат достатъчно здрави, за да не пропада земята над тях. Хората понякога прекарват цели седмици под земята, където има не само жилища, но и болници, кухни, класни стаи, дори няколко театара и едно малко кино.
Тук по време на Виетнамската война загиват повече от 12 000 души, но офанзивата Тет, разработена в тези тунели, вероятно променя начина на мислене на американците, които осъзнават, че водят война, която не могат да спечелят.

Тай нин
В Тай Нин се намира необикновената катедрала Као Дай. Тя всъщност не е просто храм, а Свети престол на Као Дай, издигнат през 1927 г. от Нго Ван Чию, който няколко години по-рано основава каодаизма. Нго Ван Чию е спиритуалист и получава по време на сеанс основните постулати на своята религия от висш дух, наречен Као Дай. Те представляват смесица от будизъм, даоизъм, конфуцианство, християнство, ислям и спиритуализъм. Каодаистите вярват в универсален бог, представен от Божественото око и от изненадващи посредници от света на духовете като Уинстън Чърчил, Наполеон Бонапарт и Шекспир.
Катедралата е боядисана в ярки цветове, а Божественото око – символът на каодаизма, е изобразено върху високия балкон, който гледа към входната врата. Квадратни пагоди се издигат от двете страни на фасадата на зданието. Интериорът е мястото където най-ясно се забелязва смесицата от религии. Засводеният таван на наоса е боядисан в небесно синьо и е украсен със звезди и облаци, както и с фризове от лъвове и костенурки. Розовите колони, съчетани със зелени дракони, маркират очертанията на наоса, над който се издига голяма синя сфера, символизираща небето и покрита със звезди, през които Божественото око наблюдава насъбралите се богомолци.

Делтата на река Меконг
Река Меконг, с нейните над 4000 км, е дванадесетата по дължина река в света. Тя извира високо в Тибетското плато, тече през Югозападен Китай, заобикаля Мианмар, преминава като гранична река между Тайланд и Лаос, пресича Камбоджа и накрая навлиза във Виетнам, където плодородната й делта представлява основният селскостопански район на страната. Богатите хранителни вещества, съдържащи се в алувиалните наноси, позволяват 40 на сто от добивите на храни във Виетнам да се получават от една площ, която представлява само 10 процента от държавната територия.
Наричана от виетнамците Куу Лонг (деветте дракона), заради деветте притока, които се вливат в реката в района на плодородната й делта, равнината е пресечена и от множество канали, които отвеждат излишните количества приливни води по възможно най-практичния начин. Селскостопанският потенциал на региона обаче е забелязан едва след като французите окупират страната. По ирония на съдбата мочурливите терени и оризищата по-късно осигуряват идеално прикритие за бойците от виетнамската съпротива срещу французите, а по-късно и срещу американците.
Реката, заедно с мрежата от притоци и канали, е това, което прави района на делтата необикновено красив. Той е и много важна част от транспортната система на страната – хиляди лодки пътуват по водните пътища, както най-малките гребни лодчици, така и големите товарни гемии, превозващи ориз, плодове и захарна тръстика. Целият живот тук е съсредоточен във водата: можете да видите колоритни плаващи пазари, наколни селища и кхмерни пагоди, а териториите, които не са обхванати от земеделие, направо гъмжат от диви животни и растения. Тук хиляди птици гнездят на колонии, срещат се пет вида делфини, включително и така нареченият иравадски делфин.

Културни забележителности:

В културно-битовото отношение на Северен Виетнам, за местните и чуждестранни туристи заслужават внимание двата певчески жанра Куан Хо и Ка Чу. На 30 септември 2009 год., певческия жанр Куан Хо беше обявен от ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство. Куан Хо са народни певчески мелодий от равнините на областа Бак Бо, съсродоточени главно в района Кинь Бак на провинцийте Бак Нин и Бак Занг. Куан Хо е вид народни песни с богати мелодий, предавани от уста на уста са били съхранени от поколенията. При традиционното Куан Хо липсва акомпанираща музика и най-вече се пее във вид на надпяване между мъжете и жените по време на пролетно-есенните събори в селата. На 1 октомври 2009 година, виетнамският народен жанр Ка Чу също бе вписан в листата на ЮНЕСКО като световно нематериално културно наследство което спешно се налага да бъде запазено. Като академичното изкуство, Ка Чу се заражда преди 10 века и се съхранява през цялото време. Много от селата в равнинните провинций на Северен Виетнам са люлката на мелодийте Ка Чу. Насладата от Ка Чу е наслада от слушането на поезия и музика. В изпълненията на Ка Чу не само певците и музикантите, но и зрителите могат да участват в пеенето, което му придава съвършенство, изисканост и тържественост.

Град Дананг е разположен в Централен Виетнам и има международна аерогара. Отстой на 764 км от Ханой и на 964 км от град Хо Ши Мин. Туристите имат възможността да посетят старата столица Хюе, която е на 108км на север от Дананг. На 11 декември 1993 година целият комплекс от старата столица Хюе бе обявен от ЮНЕСКО като Световно Културно наследство. Това бе първото признато световно наследство на Виетнам. Хюе беше столицата на династията на Нгуените (1802 – 1945 год.), която фактически е последната феодална династия на Виетнам. Не много голям по територия (6.777 хектара) и с население от само 280.000 души, Хюе е град неразривно свързан с историята, един от културните и туристически центрове на Виетнам и света. Град Хюе е привлекателен със старинният му чар лъхаш от дворците построени от различните династий, оригиналният фолклор и романтичната си природа. Важно е да се отбележи също, че на 7 ноември 2003 год.

Дворцовата музика – или музиката която е изпълнявана в императорските дворци беше обявена от ЮНЕСКО за шедьовър на световното нематериално културно наследство на човечеството. Дворцовата музика се заражда през 13 век, но едва при династията на Нгуените достига своето съвършенство в дворцовите палати на императорската столица Хюе. Тази музика е символ на силата, властта и дълголетието на династията и е неразривна част от кралските церемоний. След признаването й като световно културно наследство, музиката беше представена в много страни по света като Франция, Белгия и бе високо оценена от публиката и музикалните изкуствоведи.
На 30 км от Дананг е старият град Хой Ан (българският Несебър). През декември 1999 год. на 22-та сесия на Комитета за Световно наследство провела се в Маракеш (Мароко), Старият квартал на града бе признат за световно културно наследство. Разположен почти на бреговата ивица на Централен Виетнам, на бреговете на тихата река Тхубон, Хой Ан е старинен и привлекателен град, известен на света от няколко века. Зараждането му започва през 15 век като пристанищен град, който бързо се превръща в център на международната търговия и място където търговци от Китай, Япония, Португалия, Холандия и Индия са оставили своите характерни отпечатъци. Днес техните следи се виждат в смесицата от архитектурни стилове, различните будистки пагоди и храмове, пазарите.

На 70 км от Дананг е още едно великолепие под закрилата на ЮНЕСКО – Руйните Ми Шън на вече несъществуващото кралство Чампа. Стихията на войната унищожи почти изцяло тази обетована земя която е била осеяна с повече от 70 таинствени кули. Днес са запазени само 20 от тях, в които Светището Ми Шън е съхранило следите на една древна култура датираща от хилядолетия.

Някъде по средата между Ханой и Дананг в провинция Куанг Бин е разположен Националният парк Фонг Нха – Кебанг с площ от 85 хиляди хектара. На 27 сесия на Комитета за Световно наследство проведена между 30 юни и 5 юли 2003 год. в Париж внесе Националния парк в списъка на Световното природно наследство. Тук са открити много нови видове животни непознати досега на науката. Оценявайки стойноста на тази природна забележителност, освен естествената й геоложка и геоморфоложка стойност, в този район има и над 30 уникални пещери с обща дължина около 100 км, сред тях пещерата Фонг Нха – Ке Банг заслужено би заела място в списъка на „чудесата на света” с 7-те „най” „най”: - най-дългата известна пещера, - с най-високо и най-широко устие, - с най-много подводни езера, - с най-широка и красива подземна галерия, с най-големи и красиви сталактити и сталакмити, - с най-дългата подземна река, - с най-големия и красив подземен плаж.

На запад от Дананг е платото Тай Нгуен, родно място на много етнически народности с богат бит и култура. Тук ще може да се насладите на музиката на гонговете – „Гонговете на Тъй Нгуйен”. Великолепие, уникалност, магия и красота – в тяхната музика е събрано всичко... И не случайно, на 25 ноември 2005 год. ЮНЕСКО призна „културното пространство на гонговете Тай Нгуен от Виетнам” за „шедьовър на Световното нематериално културно наследство на човечеството”. Корените на тази самобитност произлизат от културните традиций и дълголетната история на етническите общности населили платото Тай Нгуен.

Град Далат е на 725км от Дананг и ние виетнамците го наричаме градът на цветята, както българския град Казанлък. Разположен е върху платото Лъм Виен на височина 1.500 метра над морското ниво, Далат е чудесна туристическа дестинация за отдих и почивка. Климатът му е сух и студен, средната годишна температура е 18 градуса.

На юг туристите ще могат да посетят град Хо Ши Мин, най-големият град на Виетнам, туристически център и изходен пункт към всички туристически направления на страната. Град Хо Ши Мин ( бившия Сайгон) има много добре развита туристическа база и туристическо обслужване, развлекателни и увеселителни центрове, ресторанти, хотели, музей и търговски молове. Климата му е мек, не е много горещо и дъждовете са краткотрайни, затова тук всеки сезон е удобен за туризъм.
Старата архитектурата на град Хо Ши Мин – перлата на Далечния Изток е съхранена и подържана, превърнала се е в интересни места за посещения. Гостите на града ще бъдат изненадани от столетни сенчести булеварди, зелени паркове пълни с ярки цветя и спокойни вилни райони. Освен новите небостъргачи в центъра, посетителите ще могат да се отбият и до Големия Пазар в китайския квартал, със старинните оживени улички, където търговията и производството неспират нощ и ден. Французите са оставили много и красиви сгради. Едва ли има друг град в Югоизточна Азия с толкова разнообразна архитектура, стилове и художествени оформления от Запада както Сайгон – или град Хо Ши Мин сега. Най-типичните от тях са Градския Комитет в Готически стил, Държавната банка, Драконовият Дом, Катедралата която е в Романски стил, Пощата и много други. Над 1000 пагоди, храмове, църкви и параклиси са построени през различните периоди, които сега са ценни обекти на културата, архитектурата и изкуството. Църквите в Сайгон като цяло са строени през втората половина на 19 век. Общо казано, архитектурният стил на френското течение от този период съчетава и романския и готическия стил познат ни от европейското Средновековие. Катедралата Света Мария е завършена през 1880 година и е най-голямата в града. Със системата от 11 музеи, град Хо Ши Мин се нарежда на първо място в сравнение с другите градове и провинции. Историческия музей е първият музей на града, а в същото време е и най-големият, създаден е през първите години на 20 век, в Музея на Хо Ши Мин се разказва за живота и делото на Президента Хо, Музея на свидетелствата от войната показва ужасите на американската агресия. И все пак най-голямата туристическа забележителност на града са подземната система от тунели на Ку Чи, като общата им дължина е около 200 км. Тунелите са един уникален обект на световната военна история, символ на желязната воля и военната умственост на армията и населението на града през времето на отбранителната война срещу американците.
На туристите също така може да бъде организирана екскурзия с корабче по река Сайгон, от което се откриват великолепни панорамни гледки и се усеща стремглавото развитие на града и района.
С брегова ивица дълга повече от 3000 км, Виетнам се нарежда на 27 място от 156 държави с 125 плажа равномерно разпределени по цялата страна. Доста от тях са много красиви като Бай Чай, До Шън, Шам Шън и Къа Ло на север, а Лагуната Ланг Ко и плажовете на Дананг, Фу Иен и Ня Чанг, намиращи се в среден Виетнам са едни от най-красивите и популярни в Азия, привличащи ежегодно хиляди туристи от страната и чужбина. На юг са плажовете на Вунг Тау, островите Кон Дао и Фу Куок. Природата е дарила Виетнам и с едни от най-красивите заливи на света като Залива Ха Лонг например със своите близо 2000 острова е на едно от първите три места в новата листа на 7-те чудеса на света, а с заливите на Ня Чанг и Ланг Ко Виетнам се нарежда между 12-те страни притежаващи най-красивите заливи на света.

Гърция - излъчваща хаос, драма, трагедия и демокрация още преди много от нациите да се сетят да търсят сувлаки, Гърция се гордее с наследство, нетърпящо никаква конкуренция. Но не очаквайте посещението ви там да бъде само и единствено изучаване на древния свят – гръцката склонност към безкрайни, диви забавления датира още от времето на Дионисий.



Изобилието от древни фрагменти се открива навсякъде, като започнем от понякога мъгливата Атина и стигнем до ослепителните острови: средището на вселената – Делхи, изобилието от срутени колони на свещения остров Делос, украсените със стенописи Минойски дворци на остров Крит и дори островът Санторини, за който се носят легенди, че е потопената Атлантида, с чието изчезване е погинала цялата минойска цивилизация.
Страната се разполага на площ от 131,940 кв.км, в това число – суша 130,800 кв.км и вода 1 140 кв.км. Тя заема стратегическо място с доминиращо значение на Егейско море. Полуостровното разположение на Гърция и прилежащите към нея група от над 2000 острова, са едни от основните географски достойнства на страната. Гърция се намира на кръстопътно положение между Европа, Азия и Африка. Тя е наследница на културно и материално наследство от древните гърци, Византийската Империя и близо четири века под турско робство. Страната е считана за люлка на западната цивилизация и родина на демокрацията. Гърция има дълга и динамична история и културо наследство, което е оказало силно влияние върху Северна Африка, Средния Изток и има формираща роля за развитието на културата в Европа.
Климатичните особености на Гърция я правят силно привлекателна за туристите, тъй като страната разполага с необходимите предпоставки за предлагане на качествени и разнообразни туристически продукти. Територията й е изградена от планинска, назъбена площ, издадена над морските заливи в южната част на Балканите, от п-в Пелопонес и множество острови, най-популярните от които са – Крит, Ебея, Лезбос, Чиос, Цикладските и Йонинските остови. 4/5 от страната са изградени от планински вериги и хълмове. Олимпос е най-високата планина, а нейният първенец е бил считан за трона на Боговете. Днес планината е силно популярна и подходяща за различни видове планински спортове като катерене, колоездене и др. Планинската верига се простират в западната част на страната и свършва при о-в Крит. В тази част се намират и множество живописни езера. Богато културно-историческо наследство е формацията Метеора. Тя се състои от високи, стръмни скални блокове, които осигуряват незабравимо преживяване на хилядите туристи, които посещават местността всяка година. Специален лифт води до живописните манастири на върха на скалите. Климатът на страната се отличава със сухо и топло лято и мека и влажна зима.

География:
Гърция е разположена в Европа, в южната част на Балканския полуостров. Основната част от територията ѝ се състои от планински земи, издадени в морето на юг от основната част на Балканския полуостров, завършващи с Пелопонеския полуостров. Последният е разделен от сушата посредством Коринтския канал, както и Патраският, Коринтският и Саронският заливи. Поради разчленения характер на бреговете и множеството острови, Гърция има 12-тата най-дълга брегова линия в света с дължина от 13 676 километра. Сухоземните ѝ граници възлизат на 1228 километра — 494 километра с България, 282 километра с Албания, 246 километра с Република Македония и 206 километра с Турция. Общата площ на Гърция е 131 957 квадратни километра. Страната е разположена между 34° и 42° с.ш. и 19° и 30° и.д.
Гърция има голям брой острови — между 1200 и 6000 в зависимост от дефиницията, от които 227 са населени. Най-големият от тях е Крит, следван от Евбея, Родос и Лесбос. Островите са групирани в няколко големи архипелага — Арго-Саронски около Атина, Цикладски острови в централно Егейско море, Северноегейски острови около бреговете на Турция, Додеканези между Турция и Кипър, Северни Споради около бреговете на Евбея и Йонийски острови в Йонийско море.
Около 80% от територията на Гърция се състои от планини и хълмове, което я прави една от държавите с най-много планини в Европа. Най-високият връх е Митикас (2917 метра) в планината Олимп. На запад се намира планината Пинд, която е естествено продължение на Динарските планини. Най-високият ѝ връх е Смоликас (2637 метра). Пинд се простира и на юг, през централен Пелопонес, продължава по островите Китера и Антикитера и завършва на остров Крит. Върховете по тези острови преди много години са били част от планини, които са потънали в морето. В североизточна Гърция се намира южният дял на Родопите. Тази част от страната е покрита и с гъсти гори.
В Тесалия, централна Македония и Тракия преобладава равнинният релеф. Там са разположени по-голямата част от земеделските стопанства в Гърция, което прави тези региони важни от икономическа гледна точка.
Климатът субтропически или също средиземноморски. Зимата е хладна и влажна, а лятото е горещо и сухо. Често през лятото стават пожари.

Флора и фауна:
Фауната не е изобилна, но все още се срещат редки популации от мечки, рисове, чакали, лисици и алпийски антилопи. Дивата коза, изчезнала в повечето европейски държави, все още се среща в Гърция и на остров Крит. Голямо е разнообразието от мигриращи и местни птици, както и от морски животни, възлизащи на над 250 вида. Забележителен морски вид е костенурката Карета.
От 4992 вида висши растения, регистрирани в Гърция, около 742 са ендемити. Билки, редки цветя и растения съставят ботаническото богатство на страната. Растителността варира според надморската височина. От 0 до 460 метра над морското равнище виреят предимно портокали, маслини, фурми, бадеми, нар, смокини, грозде, тютюн, памук, ориз. От 460 до 1070 метра преобладават дъб, кестен, бор. Над 1 070 метра – ела и бук. Естествената гъба е важна износна стока.

Държавно устройство:
Гърция е парламентарна република. Приетата през 1975 г. конституция е гаранция за спазването на правата и свободите на гръцките граждани.Според нея глава на гръцката държава е непряко избран президент. Той се избира за срок от 5 години от Парламента.
Основа на изпълнителната власт е правителството (министерски съвет), начело с министър-председател. До поправката през 1986 голяма роля във властта играе и президентът, но след това много от правомощията му са отнети и днес той има по-скоро представителни функции. Най-голяма власт е съсредоточена в министър-председателя, който формално се назначава от президента.
Законодателната власт се упражнява от 300-местен еднокамарен Парламент, чийто състав се избира на всеки 4 години на тайни парламентарни избори. Изборната система в страната е пропорционална с 3% изборен праг, като партията, получила най-много гласове получава 50 допълнителни места. Преди всички избори президентът е задължен дда разпуска парламента, а също и ако е гласуван вот на недоверие.



Икономика:
Гърция е страна с добре развита пазарна икономика, базирана на селското стопанство и леката промишленост. Гърция е сред най-големите производители на маслини, тютюн и вино. Въпреки, че не е силно индустриализирана, страната произвежда леки и икономични автомобили ("Атика", "Алта"), електроника, оръжия, кораби и строителни материали. Гръцката икономика е най-развитата на Балканите.
Транспортната мрежа на Гърция включва 36 500 km пътища и 2 500 km железопътни линии. Страната разполага с голям морски търговски флот – около 3 500 кораба, повечето регистрирани под чужд флаг. Главни пристанища са Пирея, Солун, Патрас, Волос. В Гърция има 40 летища, 22 от които международни.

Население:
Население – 10,787,690 (2011), столица – Атина (3,1 млн ж., урбанизирана популация към 2001), по-големи градове – Солун (770 хил. ж., урбанизирана популация към 2001), Патра (170 хил. ж. към 2001), Ираклион (140 хил. ж. към 2001), Лариса (120 хил. ж. към 2001).
След преброяването на населнието (2001) като новостилни православни са се определили – 95,5%, като старостилни православни – 2,3%, като мюсюлмани – 1,3%, като други – 0,9%. Граждани по страни според преброяването от 2001: гърци - 93,8%, албанци - 4,3%, българи – 0,4%, румънци – 0,2%, украинци – 0,2%, пакистанци – 0,1%, руснаци – 0,1%, грузинци – 0,1%, индийци – 0,1%, други - 0,7%.32 Данните не включват етнически групи и малцинства, например мюсюлманското малцинство, което е 1% от населението, от него 0.5% са турци, 0.4% - българи мохамедани и 0.1% - цигани. Въпреки че повечето българи, останали след войната в егейска Македония имат българския език за роден, са асимилирани и се смятат за етнически гърци.

Официално название:
Република Гърция
Местоположение:
южна Европа, граничеща с Егейско море, Йонийско море и Средиземно море, между Албания и Турция.
Площ:
131 940 кв. Км
Сухопътни граници:
общо: 1 210 км погранични страни: Албания 282 км, България 494 км, Турция 206 км, Бившата Югославска Република Македония 228 км
Брегова ивица:
13 676 км
Морски владения:
континентален шелф: на дълбочина 200 м или до дълбочината на разработка акватория: 6 морски мили
Климат:
умерен; мека, влажна зима; сухо, горещо лято
Релеф:
предимно планини и хребети, навлизащи в морето като полуострови или островни вериги
Столица:
Атина
Езици:
гръцки 99% (официален), английски, френски
Религии:
православни 98%, мюсюлмани 1.3%, други 0.7%
Влизане в страната:
безвизов режим
Валута:
евро
Най-подходящо време за посещение:
от май до юни и от септември до октомври
Международен код за телефонно избиране:
0030

Какво си заслужава да посетим в Гърция:

Миконос - Малката Венеция на Гърция:
Остров Миконос е най-красивата перла сред гръцките острови. Намира се между островите Тинос и Наксос и е част от Цикладските острови в Егейско море. На острова почти няма зеленина и е разположен на 85 кв.км. Бреговата му ивица е 80 км и местното население наброява 5 500 жители. Главен град на острова е Миконос, известен също и като Хора - съчетание от специфична архитектура, невероятни рибни ресторанти, кафенета, дискотеки, клубове, бутици и магазини за подаръци. Островът се слави с нощния си живот. Центърът на Хора е известен като Малката Венеция. Има изобилие от хотели, къщи които се дават под наем, много висок стандарт. Тук съжителстват миналото и модерният начин на живот.
Миконос се намира на 177 км югоизточно от Пирея. Ако идвате тук за първи път ще останете изпълнени със спомени и емоции за години наред - особено ако избегнете месеците юли и август, когато всички туристи се втурват натам. Миконос е любимо място за много свободомислещи хора от цял свят. Островът привлича интелектуалци и артисти от цял свят, както и изтънчени гей посетители. По-лесно е да кажем кой не идва на Миконос.

По време на топ сезона тълпата е впечатляваща. Кораби бълват жадни за забавления туристи цяло лято, а полетите от Атина са повече от 10 на ден. Най-добрият начин да избегнете пренаселването е да станете рано сутрин, да посетите плажовете преди обяд и да изследвате улиците на Хора през късния следобяд, когато почти всички в града тепърва се събуждат и се отправят към плажа. Миконос е единственият остров в Егейско море, където е разрешено гмуркането, няколко водолазни центрове отдават под наем екипировка и предлагат обучение.
Много е важно да не пристигате тук без резервация в пика на летния сезон, освен ако не обичате да спите на открито и нямате нищо против да бъдете преместени от мястото, което сте избрали от местната полиция, която не е много дружелюбна към такива прояви.

Как да стигнете до там?
За да се доберете до острова, първо трябва да стигнете до Атина и от там да изберете как да пътувате до Миконос - със самолет или ферибот.
Със самолет:
Има дневно няколко полета от Атина до Миконос и един полет дневно от Миконос до Ираклио (о-в Крит) и Сандорини.
Летището на Миконос се намира на 10 минути от града. От там можете да вземете автобус или такси. Много хотели предлагат транспорт с частен мини бус.
Туроператорите организират редовно пътувания с автобус до Атина. Цената на билета е 98.00 лв. Пътува всички дни от седмицата в 11.00, пристига в 23 часа. Сряда, четвъртък, петък, събота и неделя тръгва в 17.00, пристига в 5.00 часа, а в петък има късно разписание от 21.00 часа.
С ферибот:
Фериботите пътуват от Пирея веднъж дневно, обикновено в 8.00 часа сутринта, а през лятото и след обяд. Пътуването трае четири часа и половина.
Information: Piraeus Port Authority, tel.: (+30) 210 4226000
Information: Rafina Port Authority, tel.: (+30) 22940 22300.

Къде да отседнете?
Популярна шега на Миконос е, че хотелите даже имат и легла. Не че ще са ви особено необходими, защото наистина последното нещо, което ще искате да правите там, е да спите.

Pelican Bay Hotel - четири звезди - е бутиков хотел. Известният интериорен дизайнер Christina Tsalikian е уловила гениалната простота на пейзажите на Миконос в архитектурното решение на хотела. Цветовете на небето, морето и гранита са пренесени в интериора. Декорът и обзавеждането са направени специално за Pelican Bay. Цените: от 95 € до 300 €. Адресът на хотела е MYKONOS 84 600 - GREECE.

Cavo Tagoo е елегантен хотел в скалите на Хора, предлагащ спиращи дъха гледки към града. Списание Одисей нарежда хотела сред 10-те най-добри хотели в Гърция. Архитектурата на хотела в островитянски стил е печелила много награди. Мраморните подове, автентичните дървени мебели и king-size леглата ще ви доставят едно незабравимо преживяване. Хотелът разполага с басейн със солена морска вода и отличен ресторант. Цените варират от 225 € до 420 €.

Matina Hotel е малък хотел, разположен в красива градина. Ако искате да избегнете големите изолирани хотели и да се насладите на туристическия хаос, това е мястото за вас. Стаите са комфортни и удобни, оборудвани с безжичен интернет. Цените са 110 € за двойна стая. Адресът на хотела е 3 Fournakion.

Къде да похапнете?
Ястията в гръцкото меню се приготвят по най-лесен начин, гозбите са вкусни. В ястията се поставя много мазнина, най-вече зехтин. Подправките са задължителни. Типичният вкус и цвят на много ястия се получават от чесъна, лютивите подправки, ароматните треви, орехите и стафидите.

El Greco/Yorgos е мястото, предлагащо традиционни рецепти, събирани от различни региони на цяла Гърция. Опитайте специалитета от Керкира bourdeto - задушена риба в доматено-винен сос. Не пропускайте да опитате и екзотичните гъби с домашно сирене местно производство. Кулинарни традиции от 1960 година. Ще откриете ресторанта на Plateia Tria Pigadia.

La Maison de Catherine предлага освен гръцка и изтънчена френска кухня. Приятно място за късна вечеря. Суфле от морски дарове, паста с риба или агнешко печено или на грил - тук всичко е на ниво. Елегантна зала, осветена със свещи. Изискани десерти. Тук ценителите могат да открият нови кулинарни усещания. Търсете адрес Ayios Gerasimos.

За почитателите на здравословното хранене и вегетарианството е Sesame Kitchen. Малката таверна ще ви изненада с вегетариански специалитети - пресен пай от сирене и спанак, свежи салати, кафяв ориз и ястия от соя, зеленчукова мусака и задушени зеленчуци. Търсете Plateia Tria Pigadia.

Сладки изкушения ще откриете в Skaropoulos, на 1.5 км извън града, по пътя за Ano Mera, предлагащ трдиционните местни специалитети на Никос и Франческа Кукас. Бащата на Никос е започнал сладкарския бизнес през 1921 и е получил специалното одобрение на Уинстън Чърчил. Опитайте прочутия бадемов сладкиш amygdalota и бадемовите бисквити, любими на Чърчил.


Нощен живот:
Нощно време става ясно защо Миконос е смятан за един от най-хедонистичните острови с бурен нощен живот, който сякаш е измислен от древногръцкия бог на виното Дионисий. Ако обичате танците в компанията на красиви хора, забавлявайки се до зори, Миконос е вашият остров.

Две са местата, които задължително трябва да посетите - Hotel Phillipi в центъра на града и Alefkandra section на брега на морето. Всички знаменитости, които посещават Миконос завършват партито във Phillippi и ако искате да зърнете богатите и известните това е мястото.

Alefkandra изобилства от нощни заведения, барове и таверни. Популярно място е Mykonos Bar, известен с традиционната гръцка музика Ребетико и народни танци. Това място се люлее под гръцките ритми чак до ранни зори.

Друг начин да опознаете нощния живот на Миконос е да се доверите на ушите си и да следвате музиката.

Гледането на залеза е популярен спорт в изисканите барове на Малката Венеция. Kastro, близо до Paraportiani Church е известно със своята класическа музика и ледени дайкирита място. Galeraki пък предлага голямо разнообразие от екзотични коктейли и клиенти; галерията с произведения на изкуството, която се намира вътре е дала името на заведението - "Малката галерия".

Децибелите са усилени до край покрай пристанището. Американска и популярна европейска музика ще откриете в Pierro's, Anchor пък предлага блус, джаз и класически рок на своите клиенти. Thalami е за тези, които искат да слушат гръцка музика и да потанцуват.

Атракции:

Да се загубите в лабиринта от алеи на Хора е основен елемент от една запомняща се ваканция на Миконос. Главната и уникална атракция на този невероятен остров е символът на острова - пеликана Петрос.

Друг символ на острова са вятърните мелници, които са общо около 16 на брой и се намират на юг от квартала Кастро.

Също така кварталът Алефкандра, или наречен още “Малката Венеция”. Къщите с малки дървени балкончета и построени направо върху морето напомнят за Венеция. Популярно място за срещи е Tria Pigadia (Три кладенеца). Местна легенда разказва, че ако девица пие от водата на всичките три кладенци със сигурност скоро ще си намери съпруг, но не ви съветваме да пробвате тази хипотеза, водата е с неприятен солен вкус.

Посетете Археологическият музей, който е основан в началото на 20 век. Тук можете да видите надгробни камъни от близкия остров Риния, както и погребални бижута и вази от 2500 г. пр. Хр. Главна атракция на музея е скулптурата на Херкулес, разположена в една от петте зали на музея. Делви с троянски релефи, бронзови съдове, романски дърворезби. Работно време от 9.00 до 3:30. Такса 3€.



Най-известната църква на острова и може би най-фотографираната в Гърция е Paraportiani. Комплекс от 5 църкви, четири от които са на земята, а петата на покрива, тя е архитектурно произведение на изкуството. Датира от 16 -17 век.
Известен е и градът Ано Мера, който се намира на 7 км източно от Хора. Датира от 18 век.

За тези, които се интересуват от религия ще представлява интерес манастирът Panagia Tourliani, който има забележителна камбанария, украсена със сложни фолклорни дърворезби. В църквата се съхраняват огромни барокови италиански иконостаси с икони от Критската школа.

В Ано Мера ще усетите островитянската атмосфера и там може да опитате от домашните сирена с отличен вкус - напълно подходящи за неделен брънч.

Paradise Beach е най-известният плаж на Миконос, предимно за млади хора. Има много барове и таверни наоколо и възможност за водни спортове.
Не пропускайте и Watermania - воден парк в областта Elia, разположен на площ 60 декара и предлагащ всякакви водни развлечения.

Плажовете Орнос и Псару са любими на семейните туристи, а Псару е идеален за практикуване на всякакви видове водни спортове, включително уиндсърфинг, водни ски и гмуркане.

Остров Евиа
Евия е новогръцкото наименование на остров Евбея (Εύβοια, Évia), известен още като Негропонт. Той е вторият по големина гръцки остров след Крит. Островът е отделен от континенталната част на Гърция от тесния проток Еврип. Евия има тясна и дълга форма, която наподобява морско конче.
Островът предразполага към обиколки с кола, тъй като има множество селца и интересни места, които можете да посетите. Разбира се, не бива да се пропускат и плажовете. В зависимост от това къде сте отседнали, ще имате възможност да се отдадете на спокойствие и почивка или да се вихрите по нощните клубовете.
Евия има много добри условия за водни спортове.
Столицата на островa е Халкида. В нея ще намерите много барове, ресторанти и места за забавление. Именно тук се намира мостът, който свързва острова с Гърция, и тук акостират фериботите оттам.

Остров Скопелос
Скопелос (Σκ?πελος, Skopelos) е гръцки остров в Егейско море, и е част от островната група Северни Споради. Островът е разположен на изток от Гърция и е част от префектурата Магнезия. Площта му е 96,226 кв.км , а населението в 4 969 жители (по данни от 2001г.). Има 2 планини, достигащи височина от над 500м. - Делфи (681м), намираща се в центъра на острова и Палуки (546м.), намира се на югоизток. Според легендата о.Скопелос е основан от Стафилус – син на бог Дионис и принцеса Ариадна от Крит. В миналото островът е бил известен с прекрасното си вино. В наши дни на острова се отглеждат и произвеждат маслини, зехтин, сирене фета, мед, сушени сини сливи. Скопелос е най-зеленият остров в Егейско море. Там има голямо разнообразие от цветя, дървета и храсти. Освен със зеленината, острова пленява и с живописните си плажове. Интерес представлява и архитектурата на сградите. Там има над 360 църкви и и параклиси. Филмът Мамма Миа е сниман на о.Скопелос и о.Скиатос.

Остров Лимнос - земята на Хефест
Лѐмнос или Лѝмнос (старогръцко произношение Лемнос, новогръцко - Лимнос) е осмият по големина остров на Гърция в северната част на Егейско море. Изплува на повърхността от дълбоките води на Егейско море преди 25 милиона години. Островът е самостоятелен дем в административна област Северен Егей. Площта му е 482 км2, бреговата линия 263 км., а населението 18104 (2001 г.) жители. Най-високата точка е с надморска височина 430 м. Релефът е предимно хълмист почти без гори, с ниска растителност и на места равнинен. Състои се от 36 селища.
Островът в древни времена е бил посветен на бога на огъня и защитник на ковачите Хефест, който според мита паднал на Лемнос. Хефест бил хвърлен от Олимп и майка му Хера, която като видяла колко е хилав се възмутила и го хвърлила на земята. След като цял ден се е носил из простора, паднал на острова при залез слънце. Там, според Омир за Хефест се грижили обитавалите острова синтийски мъже (Илиада, I, 590), а според Аполодор - Тетида (Митологическа библиотека I, 3,5). Този мит вероятно е свързан с активната вулканична дейност на острова. Според една от легендите, бог Хефест (на гръцки ‘Ήφαιστος => ηφαίστειον=вулкан) е построил коваческата си работилница в дълбините на Мосихлос – действащия на острова в праисторическата епоха вулкан. В знак на благодарност за топлото посрещане Хефест предал на синтийците занаята на металообработката.
Впечатляваща е богатата колекция от находки в повечето археологически обекти на острова - в Полиохни, в Кавирия, в Ифестия, в храма на Артемида, в праисторическият град Мирина, в неокласическата сграда на Археологическия музей на Лимнос.
В Църковния музей на Митрополия Лимнос са събрани безценни артефакти и традиционни църковни произведения на изкуството от византийския и следвизантийския период.
Етнографският музей в селището Портяну, с очарователните си експонати от ежедневието на островитяните, както и с повече от 300 предмета от народния бит и творчество, пленява ценителите на местната култура.
Богатите морски традиции на Лимнос стават достъпни в Музея на морската традиция и добива на морски гъби в Лимнос. Морските традиции на бежанците от Мала Азия, които са се занимавали с добив и обработка на морски гъби, оборудването на водолазите, водолазните костюми, инструменти и предмети, с които са събирани гъбите от дълбините на морето, хвърлят поглед към една друга епоха.
Историята на острова не се ограничава само до музеите. Историята се среща на всяка крачка - в археологическият обект Полиохни, където се намира и Музеят на праисторическото селище Полиохни, в археологическия обект Ифестия - най-големият и най-стар град на Лимнос през историческата епоха, където при разкопките е разкрит храм, посветен на Великата богиня Лимнос, некрополи, бани, театър на елинистическата епоха, в Кавирио, където се намира и пещерата на Филоктет. В главното селище на острова - в археологическият обект на древна Мирина, е открит храм на Артемида - покровителка на Мирина.
Грънчарската работилница близо до елинистичния и римския некропол, както и руините на крепостните стени, са някои от най-интересните останки от неолитното селище извън стените на крепостта Мирина.
Галерията на съвременното изкуство от балканския полуостров в селището Кондяс, единствено по рода си в Гърция, приютява творби на значими художници от Лимнос, Гърция и Балканите, между които и на българските художници: Свилен Блажев, Ангел Христов, Андрей Даниел, Николай Даскалов, Владимир Гоев, Милена Желязова, Йордан Кацамунски, Йордан Кисьов, Цветан Колев, Пламен Легкоступ, Марина Маринова, Ивайло Минчев, Десислава Минчева, Станислав Памукчиев, Пеньо Пенев, Чавдар Петров, Енчо Пиронков, Проф. Греди Асса, Светлив Русев, Лиляна Русева, Калина Тасева, Веса Василева.
Големите панаири, конните надбягвания, празникът на сардината и ракията под звуците на традиционната лимноска "лира" /гъдулка/, са автентичен израз на забавление в това място, което създава усещането за безкрайно пътешествие.
В Лимнос думата "традиция" не е продукт на туристически маркетинг.
В северозападната част на острова се намира местната "Сахара", в самото сърце на Северно Егейско море. Пахес Амдес /Дебели пясъци/, както ги наричат местните, е поразително явление от дюни, намиращи се сред хълмовете на площ от 70 дка.
Влажните зони на езерата Хортаролимни и Алики - един от най-големите естествени солници в Гърция, както и Аспролимни, се смятат за най-значимите влажни зони на страната ни и са включени в Натура 2000. Трите езера заедно поддържат една изключителна екосистема, където зимуват над 4000 вида птици, сред които чапли, саблеклюни, рибарчета, блестящ ибис, фламинго.
Информационният екологичен център в Калиопи е основан през 2001 г. Той се стреми да информира и повишава, загрижеността на посетителите по въпросите на околната среда, с цел опазване и подобряване на естествената красота на района.
Водата на Терма извира от два източника. Тя идва от дълбочина 1200 м. и е с температура 42 - 44 градуса, лековита е и се препоръчва както за балнеолечение /при артрит, остеопороза, ревматизъм, артритни заболявания, спондилоартрит/, така и за питейна терапия /при камъни в бъбреците и камъни в жлъчката/. Тя съдържа минимално количество соли, бистра и приятна е на вкус. На това място са функционирали бани поне от 1548 г. Тогава е имало малка съблекалня и сводеста зала с каменна вана, които са съхранени до днес в по-нови сгради.
Днес водата от извора се използва за пиене от жителите на Лимнос, които се тълпят там, за да си напълнят павурчетата от старите чешми, строени през 1908 г.
Плажовете на Лимнос имат собствена индивидуалност. По протежение на 280 км. крайбрежна ивица можете да срещнете организирани плажове, където да се насладите на гмуркане с всички удобства и други атракции, но и пусти безлюдни плажове, където да се отдадете на летните мигове само с компания по ваш избор.
От крайбрежието Керос навътре в морето, на дълбочина от 7 до 8 м., се намират останките на военен кораб.
В южната част на полуостров Вриокастро, на разстояние от около 800 м. от брега и на изток от риф Вина, в района на селището Плака, са открити останки от потънал древен град.
Потънал древен град е намерен и навътре в морето при източния бряг в морската зона Митонес, в района на Плака. За съществуването на останките е съобщено за първи път от Шоазьол - Гуфие през 1785 г., който ги отъждествява с Омировия град Хриси, потънал през 197 г. пр. Хр.
Лимнос е подходящ за млади и не толкова млади двойки и семейства, за изследователи, но и за любители на спорта.
Изобилието от места за богат риболов, земеделието, животновъдството в чистите равнини и тучните пасища, в комбинация с климатичните условия на Лимнос, осигуряват продукти с рядко качество и вкус.
Изключителните сирена, традиционните тестени и захарни изделия, медът от мащерка и прясната риба, ще задоволят и най-изтънчения гастроном.
В древността виното на Лимнос е считано за нектара на Олимпийските богове.
Лимнос продължава да е винопроизводителен остров и славата за качеството на неговите вина се носи по целия свят.
Мандрес - кошарите на Лимнос, царството на овчарите, са построени от камък, дърво и тръстика и се сливат по чуден начин с околната среда, като създават чувство за баланс и хармония.
В традициите на Лимнос и във фолклорните песни на острова, мандрата символизира "царството на кехаята".
Разпръснатите кошари, вятърните мелници, неокласическите имения на бряг Ромейкос, каменистият пейзаж в Кондяс, са само част от архитектурното чудо на Лимнос.
В колоритните кафенета на селските площади, всеки може да се отпусне и да се наслади на гръцко кафе или местно узо, придружено с традиционните мезета.
Лимнос и религията: Посетителите на Лимнос остават впечатлени от църквите, които са пръснати из целия остров. Многобройните църкви и параклисина селските площади, ниско в долините или кацнали по стръмнините, представляват една живописна мозайка и в същото време разкриват дълбоката връзка на лимносци с религията.
Според традицията, вярващите напускат Аязмото /"аязмо" - светена вода/ на Свети Хараламбос, носейки на главите си морски камъчета докато се качват по стълбите. Старите хора казват, че така се лекува главоболие и мигрена.
Русуня, както се казва районът, в който се намира Аязмото, е включен към Мрежата на лечебни и термални извори на Гърция, тъй като там има естествен поток на вода и глина, което е доказано, че има благотворно влияние при лечение на ревматизъм, артрит, неврастения и хронични травми.
Навремето в параклис "Богородица Какавиотиса", са живеели монаси - отшелници.
На празника на Богородица - вторникът след Великден, лимносци натоварвали магаретата си с храна и вино и отивали там на поклонение и веселие.
На мястото, където днес е църква "Богородица - Животворен извор", в района Коцинас, през 14 век е имало малък манастир. От двора на църквата започва стълбище, издълбано в скалата. 57 каменни стъпала, като всяко 13-то е от мрамор, водят до средата на хълма в естествен купол, където извира сладка вода за пиене. Водата на този извор днес се счита за чудотворна светена вода.
Манастир "Св. Созонт", на името на покровителя на Лимнос, намиращ се на източното крайбрежие на острова, е служил като фар на моряците и ги е водел при преминаване през опасните морски проходи. Всяка година на 7 септември, с голям панаир се отбелязва деня на Светеца, който спасил лимноските моряци, превръщайки наметалото си в лодка.
Въздушен транспорт: Международното летище "Хефест" на о-в Лимнос е едно от най-големите летища в Егейско море.
Самолетите, излитащи от Солун, кацат след 35 минути в Лимнос, а от Атина - след 45 минути.
Летището обслужва с чартърни полети всяка точка на света.
Воден транспорт: От Солун и Кавала можете да вземете кораб, който да Ви отведе до Егейско море с дестинация Лимнос.

Полезна информация:

- Полиция: 22540 - 22200;
- Поща: 22540 - 22462;
- Морска полиция: 22540 - 22225;
- Летище: 22540 - 29402;
- Митница: 22540 - 22284;
- Автогара: 22540 - 22464;
- Община: 22543 - 50000;
- Болница: 22543 - 50400.

Климат:
Климатът на острова е главно средиземноморски. Зимите са предимно меки, но от време на време вали сняг. Силните ветрове са една от характерните черти на острова, особено през август и зимно време. Това е и причината остров Лимнос да носи прякора „Яздещият вятъра”, (на гръцки език Anemoessa”). Температурите са типични, от 2 до 5 градуса по-ниски отколкото са в Атина, особено през лятото.

Островът все още не е засегнат от масовия туризъм. Разположен е на изхода на прохода Дарданели, точно напречно на Троя. На около 36 морски мили от острова се намира планината Атос. Островът е с много голяма роля във военно, търговско и туристическо отношение, още от древни времена, както и до днес.

Пейзажи:
Островът разполага с много малки и големи заливи, както и около 100 пясъчни плажа.
Можете да посетите планината Фаракло, която е известна с красивите си вулканични форми и уникалани пясъчни дюни. Тук се намират около 40 традиционни селища, които все още не са засегнати от масовия туризъм.

Забавления:
Поради силния вятър през лятото, посетителите могат да се възползват от най-различни водни спортове. На Керос Бийч можете да се насладите на уиндсърфинг и кайтсърфинг. Този плаж е един от 10-те най-подходящи за този тип спортове. На Гомати Бийч можете да практикувате уиндсърфинг върху гребените на големите вълни.

„Натура”:
Две трети от острова е защитен от мрежата на „Натура”. Влажните земи на този остров са дом на повече от 12 вида, които са застрашени от изчезване. Естествените образувания на влажните територии в Диапори са с огромно значение. Във Факос можете да видите много пасища и вулканични скали.

Археологически забележителности:
Полиохни - най-старият организиран град в света.
Ифайстея - най старият град на остров Лимнос.
Кавейрия е вероятно най-старият дворец за поклонение в Гърция. Говори се, че именно тук са се извършвали церемонии за плодородие.

СПА:
Хипократ използвал почвата на остров Лимнос, за да лекува различни болести. Островът има минерални извори подходящи за спа, които се намират в района на подножието на планината на пророк Илия, между градчетата Мирина и Корнос. Минералните извори, известни още от дълбока древност.

Достъпност:

Летище:
Най-голямото и най-организираното в Егейско море. Разполага с най-голямата самолетна писта в Гърция. През лятото полетите до Атина са поне 3 пъти дневно. Продължителността на полета, в зависимост от типа самолет, е около 30-45 минути.
От остров Лимнос има полети до Солун 5 пъти в седмицата, до Митилене 5 пъти седмично и 2 пъти седмично до Киос, Самос и Родос.

Пристанище:
Пристанището в Лимнос е свързано с Атика по пет възможни маршрута. По тях се пътува всяка седмица за и от Пиреа и Лаварио. Островът е свързан със северна Гърция чрез Солун и Кавала, както и други острови в Егейско море - Митилини, Киос и Агиос Ефстратиос.

Олимпйска ривиера
Олимпийската ривиера е разположена в централната част на Пиерия, Гърция, в подножието на планината Олимп. Близо 70-те км чисти пясъчни плажове и митичното, божествено минало на местността, привличат множество туристи. Тук може да се насладите на своята лятна почивка с различни водни спортове или пък като посетите някоя от забележителностите.

Халкидики
получава името си от Халкис, град-държава, някога представлявал голяма сила на остров Ебоеа (днес Еввиа). На полуострова е имало селища още от 4000г. пр.н.е., като най-старите жители тук са били тракийци и пеласгийци.
В духа на елинските традиции, за Халкидики се носят много легенди. Според митологията Халкидики е мястото, където са се водили големите битки между Зевс, другите олимпийски богове и децата на Гея, богинята на Земята, и Уран.
Единият от ръкавите на Халкидики, полуостров Касандра, получава името си от Касандър, владетел на Македония. Другара част, Ситония, е кръстена на Ситон, синът на богът на моретата – Посейдон, а името на третия идва от гиганта Атос, който е известен с това, че хвърлил огромен камък по Зевс, но не го улучил.

Касандра
Това е най-западната част на Халкидики. Намира се близо до Солун и е най-заселената местност на полуострова. Известна с белите си плажове и борови гори, Касандра е привлекателна за туристи от цял свят. Тук ще се докоснете до частица от историята - Потидеа с нейните средновековни стени, датиращи от периода 600 г. пр.н.е., когато е бил основан Коринт; Калитеа, с руините на Храма на Амн Зевс, Египетско-Либийската версия на гръцкия бог; съвременните музеи, съхраняващи уникални колекции от древна Гърция.

Ситония
Ситония е тази част на Халкидики, в която можете да намерите спокойна и тиха атмосфера, заобиколени от красивата природа на полуострова. Туристите определят това място като бягство от действителността. Живописните заливи при Варвара, старите каменни къщи при Агиос Николаос, византийските крепости при Торони и ранните християнски базилики при Никити и Елиас са само част от забележителностите, които можете да видите в Ситония.


Атон
Третата част на полуострова, разположена на югоизток, е известна с това, че тук се намира Свещената планина Атон. Това е място, където ще изживеете пълна хармония с околния свят. Хората в Атос живеят така, както може би са живели и преди 200 години. Най-познатият достъп до древната забележителност е с канута от Уранополис, но има и лодки, които тръгват от Иерисос и Ормос Панатияс в Ситония.
Векове изолация и посвещение на православието са дарили Атон с уникална мистична атмосфера. В дните на най-голямото си величие на Свещената планина е имало 40 манастира и над 40 000 монаси. Днес действащи са само 20 с население от около 1700 монаси. Един от манастирите в Атон е български. В него се намира свещената за всички нас "История Славянобългарска" на Паисий Хилендарски. Като площ Зографският манастир е по-голям дори и от Рилския манастир.
Друга забележителност в източната част на Халкидики е древният град Стагира, родното място на Аристотел. Той е разположен на брега, близо до Олимпиада, където съвременните разкопки откриват части от велики стени. Статуята на древния философ стои в парка на модерна Стагира, разположен на около 10 км във вътрешността.
Ако сте в тази част на полуострова си заслужава да разгледате Олимпиада. В миналото тя е била идилично селце, но сега е забележителна с кристално чистите си води, прясната риба, сервирана в традиционни таверни и фамилни хотели, в които посетителя бързо се превръща в приятел. Туристите в Олимпиада имат възможността да изследват местност, защитена по програмата на ЕС "Натура 2000" заради нейната уникална природна красота.

Олимпийската Ривиера
е непрекъсната крайбрежна ивица от 70 км, в подножието на планината Олимп - позната на всички като планината на боговете от митологията. Префектурата (областта), в която се намира, се нарича Пиерия. Разстоянието с кола от Солун до най-северните курорти е по-малко от час.
На Олимпийската Ривиера са разположени няколко по-известни курорта - Паралия Катерини, Олимпиаки Акти, Лептокаря и Платамонас, но има и други, по-спокойни и не толкова популярни, които гарантират пълен релакс по време на почивката. Има всякакви хотели и студия, както и къмпинги.
Каменистите плажове тук са рядкост, за разлика от островите. Плажовете са пясъчни, на места абсолютно безлюдни и уединени. Благодарение на близостта с планината, през лятото големи горещини не се усещат, но водата е много топла и приятна за къпане.

Остров Тасос
е гръцки остров в северната част на Егейско море, близо до брега на Източна Македония и Западна Тракия при устието на река Места. Главен и най-голям град е Тасос, често наричан и Лименас. Второто по големина селище е Лименария. Намира се на 7 километра от континенталната част. Той е най-северният остров на Тракийския залив, на малко разстояние от залива Керамоти и мястото където река Места, се влива в Егейско море. Заема площ от 392 кв. км и е провинция на окръг Кавала. Наблюдаван от далече наподобява висока, потънала в морето планина. Най-високата му точка е връх Ипсари с 1203 м надморска височина. Планината на острова е покрита с гори от средиземноморски бор, а по-ниско по склоновете и в подножието — от кипарис, чинар, ела, див кестен, паламудов дъб и вечнозелени храсти. Тесните крайбрежни низини са заети от маслинови градини, а по бреговете растат смокини, нарове, праскови. Обиколката на острова е около 100 км.
Основното земеделие на острова е добив на пчелен мед, зехтин, вино, отглеждане на овце и домашни кози, риболов. Друг поминък е добивът на дървесина и туризма. На острова се добиват оловно-цинкова руда и мрамор.

Остров Корфу
е разположен в Йонийско море. Той е вторият по големина от Йонийските острови и се намира близо до брега на албанския град Саранда, от който го дели проток с широчина между 3 и 23км.
Островът има площ 641 кв.км., дължина 58 км. и широчина 27 км. в най-широката си част. Северната му част е планинска, а южната е заета от равнини. Най-висок е връх Пантократор с височина 906 м. В бреговете му мият вълните си три морета: на изток - Йонийско море, на север - Адриатическо море, на юг - Средиземно море. Заради интересното си местоположение островът притежава уникален, благодатен климат.
Най-големият град (население 28 185) също се казва Корфу (Керкира).
Както всеки гръцки остров, и този е свързан с древногръцката митология, и по-точно с поредното похождение на Посейдон. Той бил влюбен в Керкира, дъщеря на Азоп (речен бог) и речната нимфа Менопа. С помощта на Зевс Посейдон я отвлича и я завежда на безименния дотогава остров. В израз на любовта си той кръщава острова на нейно име. Ражда им се син — Феакс.
Островът има богата история; за него през вековете са се водели непрекъснати борби. Владян е от римляните, Византия, Венеция, Неапол, Франция, Австрия, Русия (тогава в съюз с Турция), Англия. През 1864 г. Англия отстъпва доброволно острова на Гърция, без никаква външна намеса.

Остров Закинтос
е третият по големина остров в Йонийско море. Площта му е 410 квадратни километра, а крайбрежната му ивица е с дължина от около 123 километра. Закинтос е също и един от номите на Гърция. Разположен е на разстояние 9,5 морски мили от Пелопонес (от Килини от нома Илияс) и на 8,5 морски мили от най-близкия остров, Кефалония.
Климатът на Закинтос е мек средиземноморски с преобладаващи валежи от дъжд от ноември до януари и много слънчеви дни. Богат е на растителност и е остров с интензивно земеделско производство, като се отглеждат предимно маслини, цитрусови плодове и стафиди, както и цветя. Закинтос е с процъфтяващ туризъм и е една от най-популярните туристически дестинации в Гърция. Построено е международното летище "Дионисиос Соломос" (по името на автора на гръцкия национален химн) и множество хотели и квартири. Предпоставка за него са природните и исторически забележителности, както и приятелското отношение на местните жители.
Заливът на Лагана е обявен през 1999 година за Национален парк, за запазване на местата за гнездене и за отглеждане на потомството и за опазване на застрашените морски костенурки Caretta caretta. В един от заливите на острова те снасят яйцата си.
Една от най-посещаваните туристически атракции е достъпният само откъм морето Залив на корабокрушенците. Корабокрушението на каботажния (крайбрежен) кораб е станало на малкия плаж, ограден от високи 200 м отвесни скални стени, върху които е изградена малка площадка. Това е единственото обгледно място, откъдето може да се види мястото на корабокрушението откъм сушата. Инцидентът е станал през октомври 1980, когато при бурно море е възникнала повреда в машинното отделение, и корабът, натоварен с контрабандни цигари, се е оказал неуправляем. Той бил насочен от вълните към залива, който дотогава се наричал "Свети Георги" (Agios Georgios).
Екипажът на кораба бил спасен.

Остров Санторини – живот върху вулкан
Санторин (Тира) дължи на две забележителсности своята известност: от една страна, на необикновената форма на острова, дадена му от загаснал кратер на вулкан и от друга – на селището от бронзовата ера в близост до Акротири, в югоизточната част на главния остров. Под дебелите до 10м. слоеве пепел и пемза, натрупани от избухването на вулкана, е открит един напълно консервиран град. Селището се оказва част от критско-минойския свят. Основите на „появилия се на бял свят” през 1967г. град са положени приблизително към 1560г. пр.н.е. – след опустошително земетресение, а след период, продължил по кратко от 60 години, отново е разрушен от мощно изригване на вулкана.
Катастрофата на остров Санторини се разиграва под морското равнище: изхвърлените при изригването маси пепел и пемза оставят на морското дъно големи кухини, които се срутват, а вътрешността им се изпълва с морска вода. Това води до мощна експлозия. Целият кратер на вулкана вътрешността, е буквално хвърлен във въздуха. Следователно днешната калдера, вътрешният морски басейн на Санторини, се е образувала преди около 3500 години. Само сърповидната източна външна ивица и част от северозападното крило от острова (Тирасия) оцеляват.

Остров Родос
е най-големият от Додеканезките острови и най-източният от големите острови на Гърция в Егейско море. Разположен е приблизително на 18 километра западно от Турция, между континентална Гърция и остров Кипър. Град Родос е главният търговски и обществен център на острова. Център е и на ном Додеканези, който освен остров Родос също включва съседните острови Сими, Тилос, Халки и Кастелоризо (Мегисти).
Исторически островът е известен с Родоския колос, едно от Седемте чудеса на света. Средновековният град е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Остров Родос има форма на острие на стрела, дълъг е 79,7км и 38км широк, с обща площ приблизително 1398 км². Общата дължина на бреговата ивица е около 220км. Град Родос е разположен в най-северния край на острова, като включва антична част и модерно търговско пристанище. Главното летище Диагорас се намира на 14 км в югозападна посока от град Парадиси. Пътната мрежа на острова представлява множество лъчи от главния град в посока източните и западните брегове.
Забележителни места в острова са:
Така наречените Петалудес или Долината на пеперудите, където през лятото се събират черни нощни пеперуди; връх Атавирос е най-високата точка на острова (1215м); местността Седемте извора. Бреговете са скалисти, но съществуват ивици плодородна земя, където под благотворното въздействие на средиземноморския климат се развиват разнообразни култури като цитрусови плодове, лозя, зеленчуци и други.
Някои от най-важните паметници на остров Родос са Акропола в Линдос, Акропола в град Родос, древните градове Ялисос, Камирос, археологическия музей, губернаторския дворец, средновековния град Родос, пощата в град Родос и приюта Света Екатерина. Заслужава да се видят и венецианските замъци край Монолитос и край Критиния.

Природни забележителности:
С над 300 дни в годината, в които грее слънце, остров Родос държи първото място за брой слънчеви дни. Със своя мек климат през зимата и топло време през лятото, Родос е идеалното място, на което да осъществите Вашата почивка. Остров Родос разполага с безброй плажове, от космополитни пясъчни плажове до добре скрити, великолепни заливи. На източното крайбрежие, водите са спокойни и повечето плажове са пясъчни. На западното крайбрежие, мекия вятър играе ролята на ухлаждащ бриз, а повечето плажове са каменисти. Родос е благословен от природата с голям брой униклани пейзажи и цветове. Островът предлага великолепен подбор от плажове с кристално чиста вода и небе заедно с вечнозелените хълмове и долини.


Остров Крит
С дължина от около 260км. от изток на запад и максимална широчина от север на юг - около 60км., Крит е най-големият остров на Гърция и петият по големина в Средиземно море. Всички големи градове са на северното крайбрежие. От 1972г. столица на острова е Ираклион. Крит е магнит за туристите в югоизточното Средиземноморие. Особено от пролетта до есента островът се изпълва с чуждестранни туристи, привлечени от изключително богатото културно наследство и великолепната природа. Много от тях идват дори само за да се насладят на красивите му плажове. При разходки из острова или организирани обиколки се разкриват красотите на критските планини с живописно разположените планински селца и многобройни пещери. В равнината Месара и малко по-високо разположената Ласити впечатляваща гледка за посетителя е традиционното използване на платата на карстовите планини за земеделски цели. Хиляди съвсем прости вятърни мелници изпомпват нависико подпочвената вода, която след това се разпределя по многото малки ниви. Заедно със свидетелствата от венецианската епоха, като крепостите в Ханя (Кания) и Ретимнон, и различните гръцки православни манастири (напр. Аркади), привлекателни за турисите са още археологическите средища Кносос, Фестос и Хагия Традия.
Крит е най-големият остров на територията на Гърция и петият по големина в Средиземно море. Този остров се намира най-близо до Северна Африка в сравнение с останалите гръцки острови.
На остров Крит туристите могат да се насладят на множество забележителности. Едни от най-впечатляващите са археологичните забележителности в Кносос, Фестос, Гортис и много други места, венецианският замък в Ретимно, Самарският пролом и много други по-малки проломи (Агия Ирини, Арадена и др.) На острова се развива минойската цивилизация (прибл. 3000-1400 г. пр. н. е.) - една от най-древните цивилизация в Европа. Крит е разположен в южната част на Егейско море на кръстопът на три континента: Европа, Азия и Африка, като площта му е 8336 кв. км. Дължината на острова е 260 км, а крайбрежната му ивица е 1046 км. В най-широката си част е широк 60 км - от нос Дион до нос Литинон, а в най-тясната - 12 км, т.нар. провлак Йерапетра. Островът е пресечен от висок планински масив, оформен от три отделни планински групи.
Крит обхваща четири префектури: Ханя, Ретимно, Ираклион и Ласити. На него има три важни летища: Никос Казанцакис в Ираклион, военното летище Даскалогианис в Ханя и гражданско летище (действащо от средата на 2005 г.) в Сития.
Някои от главните градове на острова са Ираклион, Йерапетра, Ханя, Ретимно, Агиос Николаос и Сития. Умереният климат подпомага чудесните условия за почивка и отдих. Въздухът може да бъде много влажен в зависимост от близостта до морето. Зимата е сравнително мека. За разлика от планините, в равнините няма снеговалежи. През зимата средните температури са между 25 и 35 C, като може би най-подходящото време за посещение на острова е през пролетта и есента.
Обширни плажове и лазурно море, топло слънце, множество търговски улици, многобройни туристи. Хотелски комплекси на високо ниво, предлагащи всевъзможни услуги, разположени на заливи в близост до някое градче! Всичко това е прекрасна предпоставка за невероятна почивка или екскурзия, наситени с неповторими емоции и чудесни условия за отмора.
Реалност и митология, традиции и развитие – страхотната комбинация от всичко това прави Крит (Crete) една от най-популярните дестинации в Средиземно море.
Остров Крит (Crete) е най-големият гръцки остров, разположен на площ от 8336 кв.км. Неговата култура, естествената му красота и климат, топлото лятно слънце и хладното море, в комбинация с усмихнатите хора, превръщат острова в най-големия и модерен туристически център на Гърция.

Ираклион (Heraklion) е най-големият град на острова и е административен, търговски, индустриален и агрикултурен център на Крит. Странната съвместимост между старо и ново, и смесицана от различни видове архитектура правят града наистина интересен и привлекателен. Можете да се разхождате по венецианското пристанище и да се наслаждавате на гледки от античността, а след две минути да пиете кафе в някое модерно заведение.
Площада Елефтерий Веницелос (Platia Eleftheriou Venizelou), Лъвският площад, както го знаят местните, е центърът на града. Всеки ден това може да е вашата първа и последна дестинация. В този район са търговските улици на града. Има и много ресторанти и таверни, които предлагат критски специалитети, както и барове и кафета.

В източната част на префектурата Ираклион има няколко големи курорта близо до морето като Херсонисос (Chersonisos) и някои интересни археологически забележителности като Малиа (Malia), както и множество византийски църкви. Само на 5 км от центъра на Ираклион може да видите Кносос (Knossos) - най-големия център запазен от Минойската цивилизация. Страхотните плажове, лудият нощен живот, страхотната кухня и интересната игра между старо и ново гарантират незабравима почивка на острова.
Важна информация
Валута: Евро

Интернет страници за Крит: www.crete.tournet.gr, www.explorecrete.com, www.4crete.gr, www.visitcrete.com

Спешни телефони
Полиция: 100 (от местен телефон)
Пожарна: 199

Туристическа информация
Туристически офис Ираклион
Тел: +30 2810 228 203 / 226 081
Уеб сайт: www.greeka.com/crete/crete-tourism.htm

Какво трябва да знаете?
Аптеки
На всяка аптека в Ираклион има списък, който показва кои са отворени след нормалното работно време и адресите им.

Поща
Централна поща в Ираклион
Адрес: Daskalogianni Square
Тел: +30 2810 234 468

Телефонни кодове
Код на страната: +30
Код на област Ираклион: 2810

Електричество
230V, 50Hz
Летище
Летище Никос Казантакис (Nikos Kazantzakis) е едно от трите най-големи международни летища в Гърция и е само на 10 минути от центъра на Ираклион. Ако вземете такси от там, ще ви излезе около 15 евро, с багажа. Може да използвате и автобус №1, който ходи до центъра на града. Ако искате да си наемете кола, трябва да знаете, че дори и трафикът да не е голям, много трудно ще намерите място за паркиране, особено в центъра на града. А през лятото движението значително се влошава. Наемете си кола, само ако искате да посещавате и други градове. В Ираклион по-добре е да се придвижвате с колело или мотор по наем.

Обществен транспорт
Билети за автобуса може да си купите от една от многото будки из града. По добре си вземете билет и за обратното ви пътуване. Автобусите започват да вървят около 05.30 – 06.00 часа и приключват около полунощ. Движат се на всеки 20 – 30 минути.

Таксита
Не вземайте такси, ако не ви се налага. До повечето важни места в Ираклион може да отидете пеша.
Тел: +30 2810 210 102

Забележителности в Крит

Старото пристанище
Намира се от лявата страна на съвременното пристанище в Ираклион. По време на венецианския период тук е бил един от важните търговски и военни центрове. Перфектно място за романтична разходка, особено през нощта.

Крепостта Кулес (The Koules Fortress)
Крепостта е една от впечатляващите забележителности на остров Крит. Построена е на входа на венецианското пристанище в Ираклион, за да предпазва селището от нападения. Отстрани могат да се видят фрагменти от издялани лъвове. В горната част на крепостта има открит театър, използван по време на летните празненства. Името Кулес е турско, но венецианците нарекли крепостта „Rocca al Mare”. Замъкът е отворен за посещения.

Минойският дворец в Кносос (The Minoan Palace Of Knossos)
Археологическата забележителност Кносос е на около 5 км югоизточно от Ираклион, близо до селото със същото име. Това е най-големият и известен център на Минойската цивилизация.
Автобус No 2 пътува редовно между Ираклион и Кносос.

Археологическият Музей
В него има находки от Кносос, Арханес, Фестос, Закрос и др. Това е задължително място за посещение, за тези които искат да добият представа за археологическото богатство на острова.

Малиа (Malia)
В Малиа има много какво да се прави, както през деня, така и през нощта. Много таверни, кръчми и дискотеки, но и страхотни плажове. Страхотно място за купон, само на час и половина от Ираклион. Може да вземете автобус от столицата от същото място, от където и за Херсонисос.

Амодара (Amoudara)
Западно от Ираклион е най-близкият летен курорт. По пътя край морето може да намерите ресторанти, таверни, барове с жива музика, магазини за сувенири и т.н. Може да стигнете до тук като хванете автобуса от площад Елефтерий (Eleftherias ) или с такси.

Хания – Ретимнон (Chania – Rethymnon)
Ако планирате да останете повече от седмица на Крит и по-специално в Ираклион, посетете още два от големите градове на острова. Два прекрасни венециански града с много великолепни и традиционни къщи. Ретимнон е на час и половина с автобус от Ираклион, а Хания – е на три часа път. И за двете места може да вземете автобус от Централната Авто гара до пристанището
Уеб сайт: www.bus-service-crete-ktel.com / www.crete-buses.gr /

Херсонисос (Hersonissos)
Херсонисос е раят за нощен живот на Крит. Има стотици барове, големи хотели и добри ресторанти. Има хубави плажове и множество малки заливчета. Идеално е за любителите на морето, слънцето и забавлението. Намира се само на час път от центъра на Ираклион. Може да стигнете до там и с автобус. Билета струва около 2 евро и тръгва от гарата до пристанището, улица Kountourioti, квартал Limenos.

Най-големият от гръцките острови и един от най-пленителните. На Крит се заражда минойската култура, първата развита цивилизация в Европа, а Кносос – открит едва през 1900 г. – е нейната столица. Възстановеният дворец на Кносос някога е смятан за дома на легендарния цар Минос, чиято съпруга ражда Минотавъра – полубик, получовек, – на когото били принасяни човешки жертви и който живеел в таен лабиринт под двореца. Дворецът датира от 1700 г. пр.н.е., макар блясъкът и живостта на фреските му и изтънчеността на неговия план и организация да го правят да изглежда почти съвременен.

Възстановяването на Кносос е източникът на разгорещена полемика между археолози, които го смятат в най-добрия случай за проницателна догадка на археолога от началото на ХХ в. сър Артър Еванс. Царските апартаменти са без съмнение въплъщението на луксозния дворцов живот – четири етажа стаи, които нагледно демонстрират какво е представлявал минойският живот преди повече от 3000 години.



Изобразявайки едно забележително напреднало и мирно общество, много от минойските съкровища и фрески (ненадминати в древния свят) са били иззети и днес приютени в Археологическия музей в Ираклион (който отстъпва само на този в Атина).

Tуристите ще предпочетат близкия дворец на Фестос. Той е открит при разкопки почти по същото време и датира от същия период, но е останал в практически невъзстановено състояние.

Междувременно най-поразителното природно чудо на Крит е разположено в клисурата Самария, най-дългото дефиле в Европа. Популярният, но изморителен пешеходен маршрут през Белите планини започва с 900-метрово спускане през стръмната, зигзагообразна седловина Ксилоскало (Дървени стълби). Следва един равен, добре отъпкан 18-километров участък, из който се носи мириса на планинска мащерка и див риган.

Ако сте късметлия, може да зърнете и някой от редките екземпляри рогати кри-кри (критска дива коза), които живеят тук. Най-високата точка в маршрута е в Сидироспортес (Железни врати), където туристите се провират през най-тясното място в клисурата с ширина 2,70 м, между стръмни скални стени, извисяващи се на 600 м от двете страни.

Маршрутът накрая води до едно крайморско селище и завършва с охлаждащо топване в Либийско море пет до седем вълнуващи часа по-късно. Обичайното място, от което се тръгва, е крайбрежният град Хания, известен с историческото си пристанище.

Макар да не е близо, заслужава си да карате до лъскавия хотел „Елунда Маре“, изграден върху страната на терасиран склон, украсен с естествената красота на залива Мирабела и изгледите към далечни планини. Половината апартаменти (бунгала) имат свои собствени градинки и малък басейн, макар тюркоазено синьото море да е наблизо.

Изкусен баланс между северноевропейска изтънченост и островна простота, средиземноморската естетика на „Елунда Маре“ е отразена в неговите традиционни, но висококачествени гръцки мебели и в кухнята. „Елунда Маре“ се гордее с три хвалени ресторанта, всички предлагащи вечери на открито, превъзходен подбор на свежи морски дарове и богата листа с вина.
Къде: о-в Крит, Гърция. Кносос: 5 км югоизточно от Ираклион. Фестос: 50 км ю50 км южно от Ираклион. Дефилето Самария: Хания е на 137 км западно от Ираклион.

Агиос Ефстратиос - островът на изгнаниците

История:
През 20-ти век и по време на периоди на главни политически кризи, много велики личности, свързани с литературата и изкуството, са изпратени в изгнание именно на това място.
„Натура”:
Целият остров принадлежи на системата „Натура”. Морският му парк е дом на много видове, които са застрашени от изчезване. Такива например са морската костенурка и тюленът.

Доминикана - страна с вечно лято, независимо как се наричат формално сезоните и най-наситеното с хотели място на Карибите.



Доминиканската република или Доминикана е страна, която заема две-трети от остров Испаньола и граничеща с Хаити. Именно от тук е започнало завладяването на Американския континент.
Обща информация за Доминиканска Република
Доминиканската република е едно от най-екзотичните места на планетата. Когато през 1494 г., Христофор Колумб е открил това уникално късче земя, самият той е възклинал, че няма по-красиво място на света.
Днес Доминикана е сред най-атрактивните турисически дестинации, привличаща целогодишно безброй ценители на карибската красота. Земя, надарена с вечно лято, невероятна тропическа природа, дълги искрящо бели плажни ивици и изумителни коралови рифове. Тя любезно ни приветства чрез гостоприемните си местни жители, пренася ни в богатата си древна история и с усмивка ни разкрива своята неповторима култура.
Освен с всички тези богатства, Доминиканската република ни впечатлява с прекрасната си туристическа инфраструктура, която е една от най-развитите в Карибския басейн. Първокласните курорти и хотели предлагат изобилие от екстри и вискокачествени услуги, които в съчетание с чудесното обслужване, ни карат да се чувстваме като крале по време престоя си. Широки златисти плажове, изобилие от водни спортове, вкусна карибска кухня и бушуващи нощни латино ритми – това са само част от удоволствията и емоциите, които очакват всеки, решил да се докосне до едно от най-екзотичните кътчета в света.

Местоположение:
Доминиканската република заема две трети от остров Еспаньола - вторият по големина от архипелага на Големите Антилски острови. Останалата част от острова е заета от карибската страна Хаити. Това превръща Еспаньола в един от двата острова в Карибския басейн, приютил две държави наведнъж (другият остров е Сен Мартин).
Страните, които се намират в близост до Доминикана са Пуерто Рико на изток, Ямайка на запад и Куба на северозапад. Разположена на площ от приблизително 48 730 кв.км, страната се нарежда на второ място по големина сред всички Антилските държави, следвайки Куба. Столицата е Санто Доминго – очарователен град, разположен на южният бряг на страната.

История:
От 1930 до 1961 година Доминиканската република е управлявана от диктатора Рафаел Леонидас Трухильо Молина.

География:
Доминиканската република е разположена в източната част на остров Испаньола - втория по големина остров от архипелага на Големите Антилски острови. Площта на страната е 48 730 км², което я прави втора по големина измежду всички Антилски държави, след Куба. Столицата на страната е град Санто Доминго, разположен на южния бряг на страната.
На територията на страната са разположени четири важни планински вериги. Най-северната верига е Кордилера Септентрионал, която се простира от северозападното крайбрежно градче Монте Кристи, разположено близо до границата с Хаити, до полуостров Самана на изток. Веригата е успоредна на крайбрежието на Атлантическия океан. Най-високата планинска верига в Доминиканската република, а и в целия Карибски басейн е Кордилера Сентрал. В тази планина са разположени четирите най-високи върха в Карибския басейн - Пико Дуарте (3098 м), Ла Пелона (3094 м), Ла Русиля (3049 м) и Пико Йаке (2760 м). В югозападната част на страната, южно от Кордилера Сентрал, са разположени други две планински вериги. Едната от тях е Сиера де Нейба, а другата е Сиера де Баоруко, която е продължение на планината Масиф де ла Селе в Хаити. Освен тези четири основни планински вериги, в страната са разположени и други, по-малки планини като Кордилера Ориентал, Сиера Мартин Гарсия, Сиера де Ямаса и Сиера де Самана.
Освен с планинските си вериги, Доминиканската република се слави и с долините и равнините си. Между Кордилера Сентрал и Кордилера Септентрионал е разположена богатата и плодородна долина Сибао. В тази важна долина са разположени град Сантяго де Лос Кабайерос и повечето от обработваемите земи на страната. По-малко плодородна е полусухата долина Сан Хуан, разположена южно от Кордилера Сентрал. Още по-суха е долината Нейба, закътана между Сиера де Нейба и Сиера де Баоруко. Районът около град Енрикийо в страната е под морското равнище, с горещ, сух климат и обстановка, наподобяваща пустиня. В страната има също други, по-малки долини като Констанза, Жарабакоа и др.



Политика:
Доминикана е република. Държавен и правителствен глава - президент. Законодателен орган - Национален конгрес (двукамарен парламент).

Население:
Населението на Доминиканската република, според преброяването на ООН през 2007 г., е приблизително 9 760 000 души, което поставя страната на 82-ро място по население сред общо 193 държави в света. През 2007, 5% от населението на страната е над 65-годишна възраст и 35% е под 15-годишна възраст. На всеки 100 жени се падат по 103 мъже. Според ООН, годишният прираст на населението за 2006-2007 е 1,5%, с прогноза през 2015 г. населението на страната да се увеличи до 10 121 000 души.
Доминиканското правителство оцени гъстотата на населението през 2007 г. на 192 души/км² и съобщи, че градското население в страната възлиза на 63%. Южните крайбрежни равнини и долината Цибао са най-гъстонаселените места в страната. Столицата, град Санто Доминго има население от 3 014 000 души през 2007. Други важни градове са Сантяго де лос Кабайерос (население 756 000 души), Ла Романа (250 000), Сан Педро де Макорис, Сан Фелипе де Пуерто Плата и Консепсион де ла Вега.

Национална Кухня:
Доминиканската кухня е прекрасен микс от испански, латиноамерикански, африкански и карибски кулинарни вкусове и традиции. Основните поправки, които се използват в местните рецепти са чесън, лук, кориандър и риган. Като туристи, ще се натъкнете на огромно изобилие от риба и пресни морски дарове. Но въпреки богатото им разнообразие, доминиканците предпочитат да се хранят с козе или пилешко месо, тъй като са на по-достъпни цени.
Най-попурярното национално ястие е "la Bandera" - чудесна комбинация от ориз, червен боб, задушено месо (обикновено козе), салата и пържени банани. Друго традиционно ястие е "Comida Criolla" – задушено пилешко месо с ориз и боб. Когато през 1492 г., Христофор Колумб е открил острова, той е донесъл със себе си и частица от испанската кухня. Прочутата в цял свят испанска “Paella” се е превърнала в неизменна част от кулинарния живот на всеки доминиканец. Ястието е намерило приложение по свой начин в местната кухня - в него се използва местния ориз „criolla” и не се слага подправката шафран, която му придава типичния цвят. Десертите обикновено са много сладки, а най-добрите напитки са местният ром и бирата El Presidente.



Визи:
Българските граждани, които желаят да посетят Доминиканската република, е необходимо да имат издадена виза. Молби за виза могат да се подават чрез консулските служби на посолствата на Доминиканската република в Мадрид, Рим, Париж и Берлин.

Контакти на консулските служби на посолствата на Доминиканската република във:

Мадрид, Испания
Тел.: (34-91) 431-53-21, 435-02-27, 435-81-39
Факс: 567-11-68

Рим, Италия
Тел.: (39-06) 807-46-65
Факс: 807-47-91

Париж, Франция
Тел.: (33-1), 53-53-95-95
Факс: 45-63-35-63

Берлин, Германия
Тел.: (004930) 257-577-60

Контакти на Посолството на Република България, отговарящо за Доминиканската република:

Calle "B" No 252, Entre 11 y 13
La Habana
Cuba
тел: +53 7 333 125, +53 7 333 126
факс: +53 7 333 297

Часова зона: -4
Интернет домейн: .do
Телефонен код: +1-809 и +1-829

Забележителности в Доминикана:

Пунта Кана - палмовия рай на Доминикана:
Пунта Кана се намира в най-източната провинция Ла Алтаграсия на Доминиканската република и е една от онези екзотични дестинации, за които всеки от нас поне веднъж си е пожелал да посети. Града спада към общинската общност Пунта Кана – Баваро – Верон – Макао. Районът, известен със своите плажове и спа курорти, имащи излаз хем на Карибите, хем на Атлантическия океан, е популярна туристическа дестинация от 1970 г. насам. Там лятото е вечно и всички удобства на плажния курорт се съчетават с атмосферата на вечен купон.
Името на курорта е толкова забележително, колкото и самото място и идва от названието на вида палми, разпространени по тези места. Те наистина са изключително много и клоните им закриват покривите на много сгради, включително и тези на международното летище.
Пунта Кана представлява множество по-малки курорта, толкова гъсто населени, че човек не може да разбере къде са границите им. Въпреки това атмосферата не е задушаваща. Екологията е един от основните приоритети на местното население и поради тази причина със закон е забранено всякакво строителство, което би навредило на този приказен пейзаж. Хотелите, вилите и като цяло всички сгради са ниски и кокетни, а основен декоративен елемент е естествената растителност. Най-известният плаж Баваро, с белия си коралов пясък и кокосови палми е прославил Доминиканската република по цял свят. Разположен е между Кабеса де Торо и Макао бийч. Тъй като хотелите започнали да се издигат по източния бряг, Баваро се превръща в център на услуги с търговски центрове, магазини, заведения за бързо хранене, аптеки, изискани ресторанти, банки, клиники, работилници, магазини и училища. Други, не по-малко популярни са Макао, Ел Кортесито, Арена Горда и Уверо Алто. На север Пунта Кана граничи със селището Кабеза де Торо, а на юг с Кап Кана и рибарското селище Кабо Сан Рафаел. Най-близкият град Игуей (500-годишната столица на провинция Игуей) е на 45 км., а международното летище Пунта Кана е на 25 км. Цялата плажна ивица на курорта е 100 км.
Пунта Кана се смята за най-уреденото място за почивка от всички други в Доминиканската република. Тук има всичко - прекрасни хотели, широки пясъчни плажове, всички условия за уиндсърфинг и ветроходство. Архитектурата и интериорът са вдъхновени от мексиканската, испанската и местната доминиканска култура. Хотелските комплекси предлагат абсолютно всичко, от което се нуждаете, включително и за отпразнуването на някой по-специален повод. Резервациите са подчинени на правилото „all inclusive“, където може да се възползвате от всички глезотии на подобно райско кътче.
Едни от най-активните дейности за забавление тук са водните приключения. Местният парк "Островът на делфините" (Dolphin Island Park) предлага атракцията да плувате в океанските води заобиколени от делфини и морски лъвове. Освен това ще научите безброй интересни факти около тях, ще можете да се снимате за спомен, както и да ги нахраните под вещите грижи на обучени треньори.
Друг забавен и информационен център е парка Манати, предлагащ по-голям избор за запълване на времето. Освен близостта с делфините, той е насочен изцяло към природата, като там се провеждат курсове и лекции за опазване на екологичното равновесие, проучвания на множество животински видове с възможност да се доближите до техния свят и не на последно място да научите интересни подробности за автентичната доминиканска култура, като посетите Музея и наблюдавате танцовите ритуали, разигравани от служители на парка.
За по-екстремни преживявания може да се гмурнете в пещерите край кораловите рифове до брега, да карате водни ски или сърф, или пък просто да се разходите с корабче. В околността има много уединени сладководни заливчета, където може да се отдадете на усамотение. Минералните извори в Пунта Кана пък ще ви заредят със свежест, прохлада и лечебна сила. За любители на високите скорости и адреналина се предлага разходка по плажната ивица с ATV 4x4.
Освен водните атракции, не по-малко интересна и примамлива е възможността за седемчасов преход с кон през девствената пустош на местността стигайки до водопадите Салто Алто, като през целия път опитните инструктури ще ви покажат най-добрите места, където да опитате вкусни специалитети, да напълните душата си с традиционни музикални изпълнения и като цяло да опознаете множество миниатюрни селища.
Пунта Кана има 12 професионални голф игрища, изградени от дизайнери като Джак Никлаус , PB Dye , Том Фазио и Ник Прайс, всички в рамките на един час път с кола едно от друго. Пунта Кана-Баваро е на път да се превърне в голф Меката на Карибите.
Нощният живот вътре в курортите е много оживен и ще накара кръвта ви да закипи. Половин дузина ресторанти, нощни барове, боулинг центърът „Plaza Bolera Punta Kana“ и забележителната пещерна дискотека позволяват на туристите да взаимодействат с местните жители.
Пунта Кана наистина ще сбъдне мечтите ви. Курортът е едно от местата, където от гледката на девствените плажове ви спира дъха! Тук ще може да се насладите на ласкавите вълни на океана и на спокойствието в сянката на полюшващите се палми, да се потопите в свят, изпълнен с екзотика, неописуема красота и реални изживявания. Всичко това ще ви накара да повярвате, че онези бленувани места от пощенските картички и рекламни брошури съществуват и вие сте част от тях с безбройните незабравими спомени, пренасящи ви всекидневно на този земен рай - Раят на Пунта Кана.



Аква парка Manatí Park:
Освен безбройните водни забавления, една от най-големите атракции на парка е плуването с делфини. Не пропускайте възможността да се срещнете и с прекрасните екзотични животни в парка - игуани, фламинго, тропически птици, змии, раци и морски лъвове – тук ще имате уникалния шанс лично да общувате с тях и да ги погалите. Неповторимо изживяване е и посещението на селището Taino Village, което пресъздава древната култура на Доминиканската република. Ще се запознаете с част от автентичните богатства на доминиканското изкуство – статуи, картини, традиционни облекла, както и прекрасните ритуални танци от миналото.

Екологичният парк „Parque Ojos Indigenas”:
Екологичният парк е истинско съкровище на Пунта Кана. Разходете се сред уникалните дванайсет прозрачни лагуни, които Taino Indians са нарекли в миналото "очите” и за които голяма част от местните вярват, че имат ценни лечебни качества. Разположен на площ от 1500 акра, паркът е един от частните горски резервати на Пунта Кана и е под опеката и управлението на Екологичната фондация Пунта Кана.

Остров Саона:
Известен с прекрасните условия за гмуркане с шнорхел. Една кратка екскурзия с лодка до екзoтiчния отров, ще ви зареди с много положителни емоции. Тук ще попаднете сред уникална тропическа природа, бели пясъци и кристално чиста вода, всички те останали в страни комерсиалната ръка на туризма

Plaza Bolera Punta Cana:
Най-големият мол и болулинг център в курорта Пунта Кана.




Palma Real Shopping Center:
Молът се намира се в Баваро - в него ще се натъкнете на популярните Hard Rock Cafe и Tony Romas.

Египет - земя на фараони и царици, обвита в мистерии древна цивилизация и удивителна архитектура.
За Египет Херодот е казал: „ Никъде по света няма такива удивителни неща...нито дори в отвъдния свят могат да се намерят такива неща с неизразимо величие”
Не само паметниците на Фараоните са тези, които привличат пътуващите в тази страна много преди раждането на Христос, изключително привлекателно е наследството на Гърци, Римляни и първите християни, както и изобилието от архитектура и изкуство, натрупано от последователните Ислямски династии в продължение на векове.


ЕКСКУРЗИОННИ МАРШРУТИ В ЕГИПЕТ



ГРАД КАЙРО
Със своите уникални археологически, исторически и културни паметници, със своето великолепие, контрасти, съхранения дух и пословично гостоприемство Кайро е един от най – известните градове в света.
Град Кайро е столица на Арабска Република Египет. Строителството на града е започнало преди 14 века в близост до древната крепост “Вавилон”.
Малко са градовете по света с такова богатство на исторически забележителности. Край Кайро е първата столица на Древния Египет - Мемфис.
Най – внушителни забележителности са пирамидите на фараоните Хеопс, Хефрен и Микерин, издигнати на платото Гиза над града. А пред тях загадъчно се усмихва Сфинксът. Пирамидите са едно от седемте чудеса на света и единственото от тях, съхранило се почти непокътнато до наши дни. Шоуто “Звук и светлина на пирамидите” е изключително интересно и информативно. Заслужава внимание и стъпаловидната пирамида на фараона Джосер в Сакара – първото монументално строителство в човешката история. Египетският Музей, разположен в центъра на Кайро, е един от най-известните музеи в света. В него е експонирана най-богатата музейна колекция за Древния Египет. Впечатляващи с изяществото и изключителната си изработка са предметите от гробницата на фараона Тутанкамон, намерена непокътната през 1922 г. в Долината на фараоните край град Луксор.

ИСЛЯМСКИТЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ НА КАЙРО
От Цитаделата, разположена върху възвишение на югоизток от централните квартали на Кайро, се разкрива великолепна панорама към града. Строителството на крепостта е започнало през 1176г. по времето на пълководеца Салах Ел Дин. От целия комплекс най – силно впечатление прави Джамията на Мохамед Али - създателя на съвременен Египет. Между река Нил и Цитаделата е разположено мюсюлманското духовно средище “Ал Азхар” с едноименната джамия и най-стария и най-голям мюсюлмански университет. Щом посетите “Ал Азхар” непременно да се поразходите и из пазара “ Хан Ел Халили”, считан за най-големия в Близкия изток. Египетски сувенири, изделия от кожа, златна и сребърна бижутерия и др. са основните стоки там. Музеят на ислямското изкуство е събрал най-ценните и пълни колекции на ислямското изкуство. Експонирани са прецизно направени надгробни плочи, разнообразни дърворезби, инкрустации от слонова кост, седеф и др. Многообразието на кована мед, ковани съдове от сребро и злато, предизвикват възхищението на зрителите. Джамията на Султан Хасен е едно от най-забележителните постижения на арабската архитектура. Тя е строена в средата на 14 век и за неин архитект се смята сирийски християнин, чието име не се е съхранило. Представлява неправилен петоъгълник, като от нея се е запазило само 70 метровото й минаре – най-високото в Кайро

СТАРО КАЙРО
Със своята атмосфера, този район на египетската столица напомня на Ерусалим. В непосредствена близост до останките на античната крепост “Вавилон” и първото арабско селище “Ел Фустат” са разположени коптски църкви и манастир, православна катедрала, джамии от ранното средновековие и една от най-древните синагоги.
В сърцето на Старо Кайро е Коптският музей, който съхранява най – богатата в света колекция на образци на коптското изкуство. Възхитителен е интериорът на музейните зали с неповторими дърворезби в коптски стил и цветни стъклописи .



ХУРГАДА
Хургада е най-известният от египетските градове на Червено море. Основан е в началото на века. Сега е световно известен морски курорт със стотици съвременни хотели, туристически селища, ресторанти, атракционни заведения и др. Предлагат се всички видове морски спортове – ветроходство, сърфинг, водни ски, подводен спорт и др.
Подводният свят е неповторим – разноцветни корали с причудливи форми, тропически риби с необичайни багри, октоподи, костенурки, сепии. Всичко това може да бъде видяно на остров Гифтън срещу Хургада при плуване с маска и шнорхел, а така също от специално предназначена за туристи подводница, която се потапя на морското дъно. Заслужават да бъдат посетени разкопките от римската епоха в близката планина “Абудухан”. Струва си участието в сафари с камили или с джипове.
Търговските обекти в Хургада предлагат голямо разнообразие от стоки и сувенири.

СИНАЙСКИЯ ПОЛУСТРОВ
Синайският полуостров е родина на древноегипетските божества Изида и Озирис. Тук е било добивано златото за фароните. Високо в небесата се издига библейската планина на Мойсей. Импозантно се възвисява крепостта на Салах Ел Дин. Синай е земя на трите световни религии, от тук са преминали Мойсей и ИсусХристос.
Синай – това са осем хиляди годни от историята на нашата цивилизация.
Ел Ариш
Плажовете са с кристално чиста и прозрачна вода, а край тях се простира безкрайна верига от фурмови палми.
Местните бедуини предлагат примамливи стоки с различни ярки цветове.
Шарм Ел Шейх
Курортът е подходящ за целогодишен туризъм. Това е идеално място за тези, които търсят спокойствие и тишина. Шарм Ел Шейх предлага всички водни спортове, а така също сафари с камили и джипове в Синайските планини. Можете да последвате стъпките на Мойсей или да посетите най-стария действащ християнски манастир на Синайския полуостров – св. “Екатерина”, като видите предполагаемия храст, от който Мойсей за пръв път е чул гласа господен. Съществува възможност и за организирани екскурзии до Луксор и Кайро със самолет.

Манстирът “Света Екатерина”
Православният манастир “Света Екатерина” е построен през VI в. Той е действащ и се обитава от гръцки монаси. В него се съхраняват едни от най-древните православни икони. В хранилището му се пазят средновековни книги и документи, включително и старославянски ръкописи.
Над манастира се възвисява библейският Мойсеев връх.

Дахаб
Дахаб предлага едни от най – красивите плажове в южен Синай. Водата и тук е чиста и прозрачна. Корали недалече от брега са с разнообразни форми и ярки цветове. Построени са много хотели и ваканционни селища. Предлагат се условия за всички видове водни спортове .

Остров Фараон
На острова се издига внушителна крепост, построена от Салах Ел Дин в началото на ХІІ в. , за да отбранява от кръстоносците източната част за Египет и южните подстъпи към Ерусалим. До него се стига с кораб.
Таба
Таба има кръстопътно разположение между Египет, Израел, Йордания и Саудитска Арабия. Предлага чисти плажове, спокойствие и тишина. От Таба започва египетската Ривиера в Южен Синай, която включва Нувейба, Дахаб и Шарм Ел Шейх.

АЛЕКСАНДРИЯ
Градът носи името на Александър Македонски, който го е основал през 331 г. пр.н.е. По времето на Птоломей I, управлявал Египет след смъртта на Ал. Македонски, градът се превърнал в център на елинистичната култура.
В своята “География” древногръцкият учен Страбон е описал много точно облика на Александрия, но до нас са достигнали малко от нейните древни паметници.

1. КОЛОНАТА НА ПОМПЕЙ.
Изсечена от червен асуански гранит, тя е един от най-добре запазените паметници от епохата на Птоломеите. Намира се в югозападната част на града. Предполага се, че на това място е бил разположен и Серапиумът, в който се събирали философи, учени поети и софисти от целия Древен свят. Недалече е била и прочутата Александрийска библиотека. Колоната е висока 27 м., диаметърът в основата й е 2,7 м, а най – връхната част на капитела й е около два метра.
2. ОСТРОВ ФАРОС.
От него сега нищо не е останало, но легендата твърди, че на него се е издигал фар с височина 150 м. Фарът се е считал эа едно от Седемте чудеса на света.
3. АКВАРИУМЪТ
Той е една от туристическите забележителности на града. Представени са почти всички водни обитатели на Средиземно море, Червено море и река Нил. Зад главното здание в открити басейни плуват огромни костенурки.
4. КАТАКОМБИТЕ КОМ ЕЛ ШУГАФА
Са били открити преэ 1900 г. при разкриване на каменни кариери. Те представляват древен некропол. Разглеждайки ги, човек установява удивителното преплитане на елементи от трите стила древноегипетски, древногръцки и римски, което е и твърде характерно за древна Александрия.
5. АНФУШКИЯТ НЕКРОПОЛ
Е значително по – малък по размери, но много по-стар от Катакомбите. Той е характерен образец эа гръко – египетския стил от периода на Птоломеите. Намира се в северозападната част на Александрия, близо до двореца “Рас Ел Тин”.
6. ДВОРЕЦЪТ “РАС ЕЛ ТИН”
Е бил лятна резиденция на египетските крале. След революцията, оттук на 26 юли 1952 г. Крал Фарук е напуснал Египет.
7. ДВОРЕЦЪТ “МОНТАЗА”.
Намира се в източните покрайнини на Александрия. Бил е също лятна резиденция на краля. Сега е превърнат в музей. Особено красива и интересна е обширната градина.
8. ГРЪКО-РИМСКИЯТ МУЗЕЙ
Той е основан преэ 1891 г и многократно е разширяван. В него са експонирани исторически ценности от период от III век пр. н. е. до III век от н. е. Експонатите са намерени предимно от Александрия и околните райони.



ЛУКСОР
Луксор е съвременното име на града, а древното, известно още от Омирово време – Тива. Неговото величие е свързано предимно с Новото царство, когато всеки фараон е строил свой разкошен дворец. За по–голямо удобство туристическите обекти се разделят на две групи: на източния бряг, където е бил разположен “Градът на живите”, а на западния - “Градът на мъртвите”.
1. НА ИЗТОЧНИЯ БРЯТ
Най-забележителен и внушителен е Луксорския храм, посветен на бога Амон. Раэмерите му са 258 х 55м. От многото статуи днес са запазени само три – две седящи / високи по 22 м / и една права. Повечето от обелиските на този храм са ограбени и сега се намират в Париж, Истанбул и другаде.
2. ДВОРЕЦЪТ НА РАМЗЕС II
Той е с размери 57 х 51 м с колонада, чиято височина е 16 метра, с капители във вид на разцъфнал лотос.
3. ХРАМОВЕТЕ В КАРНАК
Те представляват цял ансамбъл, сред които е разположен град Луксор. Алея от сфинксове е била разположена между храмовете, чието начало и край са разкрити сега. Общата дължина е била около около пет километра. По алеята се извършвало шествието на фараоните до карнакския храм. На западния брят е разположен “Градът на мъртвите”. Така се наричат стотици паметници, свързани с погребения и гробници. Всички гробници и погребални храмове са разположени на западния бряг на Нил.
4. ХРАМЪТ НА СЕТИ I И РАМЗЕС II
Е бил започнат от Сети I за самия него и е бил эавършен от Рамзес II. Представлява повече гробница, отколкото храм.
5. ДОЛИНАТА НА ЦАРЕТЕ / ФАРАОНИТЕ
Това е мястото, където са били погребвани фараоните. Това са общо над 40 гробници с различни размери, изсечени в пясъчните скали. Представете си сто и повече пъти по-големи от Казанлъшката, и то само на един фараон. Някой от тях са дълги повече от сто метpа, като всеки квадратен сантиметър е покрит със стенописи или pелефи. По-голямата част от мумиите в Египетския музей в Кайро са намеpени в тези гpобници.
6. ХРАМЪТ НА ЦАРИЦА ХАТШЕПСУТ
Или още наpичан Деиp Ел Бахари е добpе реставриран. Pазположен е въpху тpи теpаси, чиито фасади са поддъpжани от галеpия колони. Pазличава се от дpугите дpевни хpамове със своето уникално разположение, с многото светлина и големия пpостоp.
7. ГРОБНИЦИТЕ НА БЛАГОРОДНИЦИТЕ.
Стенописите на тези гpобници дават изобилни сведения за живота, бита и поминъка на дpевните египтяни.
8. ХРАМЪТ НА РАМЗЕС ІІ /Рамессиум/
Макар и силно разрушен, прави огромно впечатление със своите стенописи, релефи и специфична архитектура. В една от залите му, макар и в руини, се намира статуя на Рамзес II, издялана от един единствен огромен къс асуански гранит, c височина 17, 5 м и тежина над 1200 тона. Долината на цариците съхранява гробниците на около 70 съпруги на фараони, но по своето изпълнение те са по – скромни от тези на фараоните и благородниците. Най – забележителна е гробницата на Нефертари, жената на Рамзес II. Стенописите в нея са с ярки и свежи тонове. Особено внимание привлича нейното лице, стройна фигура и блестящи очи. Колосите на Мемнон са били храма на Аменхотеп III и представлявали негови статуи. Те наистина са колосални със своята височина от 20 метра. Днес се издигат сред пищна зеленина на фона на пустинята.

ОТ ЛУКСОР ДО АСУАН
1. Храмът в Етна е разположен в центъра на съвременния град и е от времето на Птоломеите и римските императори, макар че има мнения и за по-древен произход.
2. Едфу е град на брега на Нил. Храмът е строен от Птоломеите и е най-запазеният древноегипетски храм.
3. Храмът в Ком Омбо е забележителен с това, че е посветен на два бога. Разделен е на две симетрични половини. Едната е за крокодилоглавия бог, а другата за сокологлавия бог.

АСУАН
Днешният град Асуан в древни времена е принадлежал на Нубия, а и сега сред неговото население нубийците са многобройни.
Край града се намира стената на язовир «Насър» - най-големият в Близкия изток и Африка. Асуан е важен стопански и енергиен център. Край него се намират и многобройни паметници на древноегипетското изкуство. В езерото на Асунския язовир има острови с исторически обекти, някои от които се появяват само след спадане нивото на водата. Предвижда се те да бъдат преместни така, както бяха преместни в началото на 60-те години храмовете на Рамзес ІІ и съпругата му Нефертари в Абу Симбел.



НУБИИСКИЯТ МУЗЕЙ
Нубийският музей съхранява колекция от 3000 паметници на древната култура от различни периоди – древноегипетски, елинистически, римски, коптски и ислямски. Всеки ден в Националния дом на културата фолклорна група показва нубийски песни и танци.

АБУ СИМБЕЛ
Храмовете в Абу Симбел са били построени преди повече от 3 хиляди години. При построяването на язовир “Насър” е възникнала опасността да бъдат залети от неговите води. През 1964-1968 г. под егидата на ЮНЕСКО е била осъществена сложна операция за пренасяне на храмовете в по-висок район.
Най-внушителна е лицевата част на храма на Рамзес ІІ с четири негови огромни статуи. По-малкият храм - на богинята на любовта Хатхур, е бил посветен на любимата му съпруга Нефертари и се намира в непосредствена близост.
Храмът на Рамзес ІІ е бил така построен, че само два дни в годината слънчевият лъч прониквал в него - на 22 февруари (рождения ден на фараона) и на 22 октомври (неговото възкачване на трона).

КРУИЗ ПО НИЛ (програма, круизен кораб)

Круизите по Нил са едни от най-увлекателните туристичекси маршрути, усвоени преди повече от сто години от английските аристократи. По бреговете на Нил са разположени едни от най-известните паметници на древната цивилизация на Египет. Корабите пътуват от Асуан до Луксор, като спират в Ком Омбо, Едфу и Есна. Асуан – най-южният град по времето на фараоните, е известен не само с гигантския си язовир. Н остров Елефантин се е съхранил храма на Хнум – съпругът на богинята Сатис – покровителката на Нил. Храмовете на о-в Филе, които са били застрашени от наводнение при строителството на стената на язовира, са разглобени на 40 хиляди блокове и пренесени на съседен остров. На юг от Асуан е Абу Симбел, където са пренесени храмовете на Рамзес II и любимата му жена Нефертари. Слънцето огрява лицето на фараона в храма му само 2 пъти годишно – в деня на коронацията му и на рожденната му дата. На север от Асуан в Ком Омбо е разположен храм, построен по времето на Птоломей и посветен на бога с крокодилска глава Себек и на бог Хор – сокол. Особено място в историята на страната заема Луксор. В средата на второто хилядолетие до нашата ера тук е била столицата на Египет, а сега това е най-големият музей в света под открито небе.

БЯЛАТА ПУСТИНЯ (програма, снимки, хотел)
Една от туристическите забележителности в Западен Египет е т. нар Бяла Пустиня. Местните бедуини наричат този район още "Уади Газар" или Долината на морковите, заради причудливя вид на скалните образувания, които са уникални и характерни за мястото. Местните откриват в сюрреалистичните варовикови форми на скалите скулптури на камили, митологични създания и птици, както и фараони.
Тези уникални каменни феномени са се получили в резултат на продължителни и силни ерозионни процеси. Най-общо Бялата пустиня е наречена така заради наносите от варовик и подобни минерали, образувани от пясъчните бури. През нощта тези снежнобели пясъчни хълмове спокойно могат да се объркат с гледка от полярната област.
Не бива да пропускате, докато се намирате в района на пустинята, да посетите и местните извори. Тези естествени минерални извори са отделени от малки хълмчета, образували се в резултат на срещата на навяващите пясъци с растителността около водата.
Eгипетски богове

Амон
Покровител на Тива, в последствие превърнал се във Върховен Египетски бог. Познат още като Амон - Ра, богът на слънцето, изобразяван с корона от пера на главата си. Храм Карнак

Анубис
Известен като пазител на древноегипетските гробници. Бог, представян с глава на чакал ( чакалът често бил срещан, скитащ около гробниците). По-късно, Анубис бил считан за бог, покровител на балсамирането. Смята се, че той е помогнал на Изида да събере частите на тялото на Озирис и да го мумифицира.

Апис
Бог, символизиращ плодородието. Почитан основно в Мемфис, с облика на бик (понякога, на брозовите статуи е със слънчев диск между рогата), смятан за душата на бог Птах. Когато свещенният бик умирал, жреца се занимавал с ритуала по мумифицирането, което отнемало около 70 дни, след което го изгарял в специално изграден Серапеум. След което, жрецът търсел друг свещен бик, чиято глава да е с точните физически характеристики на оригинала.



Атон
Представен като слънчев диск. Вярва се, че е давал сила и енергия на своите последователи. Аменхотеп IV, под името Ехнатон, издига култа към единен за всички египтяни бог Атон.
Бастет: Изобразявана като котка или като жена с глава на котка, с кошница в ръце. Тя е мирната форма на лъва Секхмет.

Бес
Защитник на жената, на която той помага при раждането и носи късмет. Представян е като джудже с козина на лъв.

Геб
Богът на земята, съпруг на богинята на небето-Нут. Техни деца са Изис, Озирис, Сет и Нефтида.

Хапи
Египетски бог на плодородието, отговорен за годишните разливи на река Нил, които са от изключителна важност за плодородието на земите по делтата на реката.

Хатхор
Богинятя с глава на крава, съпруга на бог Хор. Хатхор била почитана в зависимост от района на населеното място, като богиня на любовта и щастието или като пазителка на мъртвите. Храмът и в Дендера е с особенно значение.

Хор
Син на Изида и Озирис. Има глава на сокол, с двойна корона и ореол от слънчев диск. Определен от Анубис да отмъсти на злия Сет за смъртта на баща си. Той бил символ на обединяването на двете кралства на Египет.

Ихи
Богът на музиката в египетската митология. Син на Хор и Хатхор, изобразяван като дете, носещо систрум (древен египетски музикален инструмент) в ръце.

Изида
Сестра и съпруга на Озирис, майка на Хор. Изида е представлявана като привлекателна жена, с корона на главата и с йероглиф на нейното име. Тя добила популярността си в Египет, като богиня на любовта, идеална майка и вярна съпруга. Култът към нея бил много силен и превъзхождал култът към други богове.

Хнум
Бог на сътворението и занаятчийте, с глава на овен. Той категорично отхвърля модела, че човекът е създаден от глина. Символизира благосъстоянието, придобито със собствен труд.

Нефтида
Съпруга и сестра на Сет, убиеца на Озирис. Тя помага на Изида да открие тялото на Озирис. Изобразявяна е като птица.

Нут
Богиня на небето, съпруга на бога на земятя Геб и майка на Ра. Вярвало се е, че всеки ден слънцето и звездите следвали извивките на нейното тяло. Тя е майка на Изида, Озирис, Нефтида и Сет.

Озирис
Един от главните богове в египетската митология. Той бил убит от своя брат Сет, който му завиждал за неговата слава и честност. Съпруг и брат на вярната Изида. Изобразяван е като мумия, с бяла корона и със скиптър в ръце.

Птах
Почитан в Мемфис, като бог покровител на занаятите. В старото царство се е считало, че това е бог, създал света с мисъл и слово. Представян е като мумия, с опъната бяла шапка и скиптър в ръце. Негова съпруга е Сехмет.

Сехмет
Нападателна и страшна лъвица. Вярвало се е, че нейният гняв причинявал епидемии и разрушения.

Сет
Роден като богът на пустинята. По-късно, след убийството на своя брат Озирис, станал известен като бога на войната в Древен Египет. Обикновенно е преставян с глава на хрътка.

Собек
Богът, защитник и пазител на р.Нил. Изобразяван е като крокодил. Храм-Ком Омбо.



Полезна информация за държавата:

Релгия:
Ислям. В Египет живеят също така и копти-християни.
Език:
Арабски (в големи градове се говори английски и френски).
Електрически ток:
Напрежението е 220 в.
Национална валута:
Египетска лира (5.60 египетски лири се обменят срещу 1 щатски долар – 06.01. 2010 г.).
Обмен на конвертируема валута:
Извършва се свободно в банките и обменните бюра. Ако икате да обмените обратно останалите Ви в последния ден лири, пазете бележката от поне една от предишните покупки на лири.
Бакшиши:
За всички услуги (например, носене на багаж на летище или в хотел,) е прието да се заплаща известно възнаграждение около пет египетски лири. Подобна е и сумата, която шофьорите на автобуси на екскурзиите очакват при слизането на туристите от автобуса, а за екскурзоводите предвидете и по-голяма сума.
Посещение на музеи:
Музеите са отворени от 9 часа и се затварят през зимата в 16 часа, а през лятото в 17 часа. Фотографирането се разрешава без използване на светкавица на места и срещу допълнително заплащане.
Покупки:
Разнообразието на стоките е голямо - кожени изделия, предмети от дърво, златна и сребърна бижутерия. Търговските обекти работят до 22 ч. При договаряне, цените на закупуваните стоки могат да бъдат намалени от 10% до 20 % от първоначално обявените.
Сувенири:
Характерни египетски сувенири са папирусите с цветни рисунки, вазите и статуите от алабастър, каменните скарабеи и др.
Транспорт:
Много добре уреден. В Кайро е изградено поземно метро. До градовете в Южен Египет редовно пътуват самолети, влакове и автобуси . Цените в такситата в големите градове се договарят предварително. Такси в Кайро е от 5 до 10 лири в зависимост от разстоянието.
Въздушен транспорт:
Национален превозвач е “Еджипт Еър”, който разполага с нови модерни самолети. Дестинациите са до всички големи туристически центрове – Александрия, Луксор, Асуан, Хургада, Шарм Ел Шейх и др.
Железопътен транспорт:
Предоставя връзки с всички големи градове.
Питейна вода:
Препоръчва се закупуването на минерална вода, която се предлага в големите градове и по туристическите обекти. Цена за 1 литър – около 1 щ.д.
Аптеки:
Предлагат се египетски и вносни фармацевтични изделия, в това число кремове против изгаряне от слънце с високозащитен ефект, лекарства при кашлица, настинки и др., както и козметика. Дежурните аптеки работят до 24 часа.
Визи:
Необходимо е да бъдат предварително получени от египетските посолства в чужбина, но за групови и индивидуални туристически пътувания могат да се издават при пристигане в Египет.
Митнически режим:
Не се разрешава вноса на концентриран алкохол повече от един литър на човек и цигари повече от един картон. Видеокамерите е необходимо да се обявят на митническия служител при влизане в страната. Строго е забранен износът на предмети с археологическа и културно-историческа стойност.
Извънредни случаи:
Можете да потърсите полицията – тел. 122, бърза помощ – тел.123, или противопожарна охрана – тел. 125.

Израел - свещената земя на една съвременна страна.

Свещената земя на Израел приютява еврейския народ и посреща хиляди поклонници годишно, пожелали да стъпят на нейна територия, да видят и да се разходят по древните й земи, да се докоснат до миналото, да получат успокоение и да се доближат до Бог. Всичко в Израел има свое значение и мистериозно минало.



Израел е съвременна държава в Близкия изток, югоизточната част на Средиземно море. Израел е република с парламентарна демокрация и със засилени функции на министър-председателя, който се избира пряко от народа. Тя е единствената еврейска държава в света.
Израел граничи с Ливан, Сирия, Йордания и Египет, но има мирни договори само с последните две държави. Има излаз на Средиземно море, залива Ейлат/Акаба на Червено море, и Мъртво море. В Израел живеят главно евреи. Най-многобройните малцинства в страната са израелските араби - мюсюлмани, християни и други. В Израел има палестинска автономия на територията на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, която е на път да се превърне в отделна държава. В Израел има и много източноправославни неараби, предимно имигранти от бившия Съветски съюз. Там живеят и около 50 хил. български евреи.
Туризмът е много добре развит отрасъл с добра инфраструктура. Годишно страната се посещава от 1,5 милиона туристи и има приходи от близо 2 милиарда щатски долара.

Климат - субтропичен, средиземноморски
Средни температури - януари (6,18°С); юли (24,30°С)
Официален език - Иврит и Арабски
Столица - Йерусалим
Най-голям град - Йерусалим
Валута - Нов Шекел (ILS)
Население - 7 100 000 души (2003)
Етнически състав - евреи - 83,1%, палестински араби - 16,8%
Религия – юдаисти - 88,3%, мюсюлмани - 9%, православни - 30,5%, гръко-католици - 38,1%, католици - 15,2%, протестанти - 5,6%
Часова зона UTC +2
Телефонен код + 972
Internet TLD .il
Ландшафт - Страната е разположена на брега на Средиземно море и по крайбрежието представлява хълмиста и плодородна равнина. На изток се променя до слабо разчленено плато с височина 500-800 м, спускащо се стръмно към падината Гхор. Там протича най-значителната река Йордан и се е образувала най-дълбоката депресия на земята - Мъртво море (-392 м). Това е най-ниската точка на планетата. Река Йордан оформя естествената граница между Израел и Йордания. Пустинята Негев (част от пустинята Синай), доминира в южния край на страната.

Официални празници:
Рош Ашана (Еврейската Нова Година – празнува се между 5 септември и 5 октомври), Йом Кипур (Ден на изкуплението – празнува се между 14 септември и 14 октомври), Сукот (празнува се между 19 септември и 19 октомври), Симхат Тора (Ден на радостта към Тората – празнува се между 26 септември и 26 октомври), Пасха (празнува се между 26 март и 26 април), Йом ха Ацмаут (Ден на независимостта – празнува се между 15 април и 15 май), Шавуот (Ден на Светия Дух – празнува се между 15 май и 14 юни).



География:
Израел се намира на източния бряг на Средиземно море, между Ливан на север, Сирия на североизток, Йордания на изток и Египет на югозапад. В най-южния си край има ограничен излаз на Червено море. Територията на Израел, без да се включват областите, завладени през Шестдневната война от 1967 година, е около 20 770 km². Общата територия под израелска юрисдикция включва още Източен Йерусалим и Голанските възвишения и е с площ 22 072 km². С включване на зоните на Западния бряг, които са част от Палестинската автономия, но на практика са под военен и частичен граждански контрол на Израел, територията на страната е 27 799 km².
Въпреки малкия си размер, в Израел има множество различни природногеографски области — от пустинята Негев на юг до планините в Галилея, Кармел и Голан на север. В Израелската крайбрежна равнина до Средиземно море живеят около 70% от жителите на страната. На изток от централната хълмиста област се намира Йорданската рифтова долина, малка част от дългата 6500 km Голяма рифтова долина. Река Йордан тече по Йорданската рифтова долина от планината Хермон през долината Хула и Галилейското езеро до Мъртво море, най-ниската точка на световната суша.
Уникални за Израел и съседния Синайски полуостров са ерозионните образувания, подобни на циркуси, наричани махтеш. Най-големият махтеш в света е Рамон в пустинята Негев, който има размери 40 на 8 km. Според доклад за състоянието на околната среда в Средиземноморието, в Израел има най-голям брой растителни видове на единица площ.
Температурите в Израел варират в широки граници, особено през зимата. В планинските райони времето може да бъде ветровито и студено, понякога дори с валежи от сняг. В Йерусалим обикновено сняг вали поне веднъж годишно. В същото време крайбрежните градове, като Тел Авив и Хайфа, имат типичен средиземноморски климат, с хладна и дъждовна зима и дълго горещо лято. Най-високата температура, измервана в Азия, е 53,7°C, отчетени през 1942 година в кибуца Тират Зви в северната част на долината на река Йордан. Между май и септември валежите в Израел са рядкост.Поради оскъдността на водните ресурси, в страната са развити различни технологии за спестяване на вода, като капковото напояване. Израелците се възползват от топлия и сух климат на страната, за да произвеждат слънчева енергия, като страната е най-големият производител в света на глава от населението.

История:
Израел е създадена през 1948 г. с резолюция на ООН. Създаването на Израел има дълга предистория, чието начало е в зараждането на ционизма. Две произведения изиграват значителна роля за утвърждаването на ционистката идея - "Рим и Йерусалим" на Мозес Хес и "Еврейската държава – опит за модерно разрешение на еврейския въпрос" на Теодор Херцел.
Основаването на държавата Израел е част от хилядолетната история на евреите. Полулегендарното Давидово царство е първото единно държавно формирование на евреите. Според повечето историци, то е съществувало между 1020 и 930 година преди Христа и е основано, след като еврейските народи в Ерец Израел, преди това обединени в племена от т.нар. Съдии на Израил, образуват съюз. Саул от племето на последния според книгата Битие син на Иаков Венямин става първият цар на държавата (разказано е в Библията, Първа книга на царете). Вторият (или третият, ако се брои Йевостей) цар — Давид, определя за столица Йерусалим и укрепва царството. Към 930 година пр. Хр. обаче то отслабва и се разпада на Израилско и Юдейско царство. Към 720 пр. Хр. Асирия превзема Израил, а Юдея пада под вавилонска власт около 586 г. Така е поставено началото на т.нар. изселване на еврейския народ към Вавилон.
През 538 пр. Хр. цар Кир Велики дава свобода на всички покорени народи и така евреите се завръщат в първоначалните си територии. Впоследствие териториите на днешен Израел попадат под властта на Александър Велики, а впоследствие и на Римската империя. Създават се васални на Рим еврейски полудържави в рамките на провинция Сирия. През 66 сл. Хр. евреите организират въстание, но то е смазано от римляните, а през 70 г. император Тит нарежда Йерусалим и Храмът на Соломон да бъдат разрушени. От този момент нататък римляните започват активни гонения на евреите. Около 617 година византийският император Ираклий официално забранява еврейската религия (която вече е приемана за отделна от християнството). От 636 година сл. Хр. започва арабското нашествие, продължило до 1099 (Първи кръстоносен поход). До 13 век Израел е владян от християните-кръстоносци, но към 13 век те го напускат и мюсюлманите окончателно завладяват тези територии. До 1517 година управляват Мамелюците, а от 1517 до 1917 — Османската империя. До 19 век в Израел почти не са останали евреи — населението е предимно от арабски мюсюлмани и християни, а евреите са под 10%.
Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма. Това явление е известно като Хаскала и довежда до появата на ционисткото движение през 1897 година, целящо създаване на "Еврейски национален дом" (държава). В началото на 20 век се появяват няколко предложения къде да бъде основана еврейската държава. Сериозно обмислян вариант е била т.нар. Британска програма за Уганда, предложена от Британската империя на Теодор Херцл към 1903 г., според която британците са склонни да предоставят част от Източноафриканския протекторат, но тази идея не бива осъществена. Смъртта на Херцл през 1904 г. предизвиква разделение в движението, като се обособяват ционисти (с комунистически или социалистически възгледи) и ортодоксални евреи.
След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и са способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души. Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. Голяма част от новодошлите хора по тези земи са ционистите-социалисти, противопоставящи се на ортодоксалното еврейство. Създават се първите колективни стопанства (кибуци). Ционистите започват да развиват профсъюзи, поемат контрола над здравеопазването, образованието и икономиката. Британският мандат е прекратен през 1948 година и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава. Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави. В следващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски войници нападат новата държава,22 с което е поставено началото на израелско-арабските войни и на съвременния Израелско-арабски конфликт.

Държавно устройство:
Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма. Това явление е известно като Хаскала и довежда до появата на ционисткото движение през 1897 година, целящо създаване на "Еврейски национален дом" (държава). В началото на 20 век се появяват няколко предложения къде да бъде основана еврейската държава. Сериозно обмислян вариант е била т.нар. Британска програма за Уганда, предложена от Британската империя на Теодор Херцл към 1903 г., според която британците са склонни да предоставят част от Източноафриканския протекторат, но тази идея не бива осъществена. Смъртта на Херцл през 1904 г. предизвиква разделение в движението, като се обособяват ционисти (с комунистически или социалистически възгледи) и ортодоксални евреи.
След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и са способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души. Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. Голяма част от новодошлите хора по тези земи са ционистите-социалисти, противопоставящи се на ортодоксалното еврейство. Създават се първите колективни стопанства (кибуци). Ционистите започват да развиват профсъюзи, поемат контрола над здравеопазването, образованието и икономиката. Британският мандат е прекратен през 1948 година и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава. Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави. В следващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски войници нападат новата държава,22 с което е поставено началото на израелско-арабските войни и на съвременния Израелско-арабски конфликт.



Административно деление:
Съществуват 57 общини с повече от 20 000 жители, 145 местни съветници, които управляват агломерации с население от 2000 до 20 000 човека и 55 областни съвета, обединяващи 845 села. Местната власт е контролирана от министъра на вътрешните работи, който подготвя законопроектите, отнасящи се до общините, одобрява данъците, бюджета им и вътрешните им правилници.
Страната е разделена на 6 административни области: Йерусалим, Север (Назарет), Хайфа, Център (Рамле), Тел Авив, Юг (Беер Шеба).

Външна политика и въоръжени сили:
На практика в състояние на постоянен конфликт, Израел води изключително сложна външна политика, ограничавайки контактите с проарабски страни от една страна, и постоянно търсейки партньори от друга.

Външна политика:
Израел се присъединява към ООН на 11 май 1949 година. Оттогава насам страната поддържа дипломатически отношения със 163 от 191 държави-членки на организацията. От 1967 година Израел поддържа отношения и с арабските и мюсюлмански страни, а от 1979 и 1994 съответно има споразумения за свободно преминаване на границите с Египет и Йордания. Някои държави първоначално са поддържали дипломатически отношения с еврейската държава, но впоследствие ги прекратяват (напр. Боливия, Венецуела, Мавритания през 2009; Нигер; Иран през 1979; Никарагуа през 2010); други не признават изобщо суверенитета ѝ (напр. Северна Корея, Сирия Ирак, Тунис). Израел е в добри отношения със страните от Европейския съюз, Китай, Русия, Сингапур, Етиопия, Мианмар и е в отлични взаимоотношения с Индия и САЩ.
Израел се намира в центъра на т.нар. Израелско-арабски конфликт, който е определящ за цялата му външна политика. Началото и причините на този конфликт са обект на множество спорове, но като цяло има две оформени гледни точки:
Израелско-арабският конфликт започва след създаването на ционисткото движение и последвалите го вълни от еврейски имигранти към т.нар. Обетована земя;
Израелско-арабският конфликт е предизвикан от арабския национализъм, чиято основна цел е да обедини всички арабски народи в единна нация, сплотени от общ език, религия и култура.
Земите на днешен Израел, вкл. Палестина, са възприемани от евреите като "национален дом за еврейския народ", докато панарабистите ги считат за изконна територия на палестинските араби.
Въпросният Израелско-арабски конфликт е причина за редица войни между държавата Израел и заобикалящите я мюсюлмански страни — най-вече Египет и Сирия. Такива са Арабско-израелската война от 1948, Суецката криза (1956), Шестдневната война (1967), Война на Йом Кипур (1973), операция Отбранителен щит срещу Интифадата ал-Акса (2002) и войната с Ливан (2006). Израел побеждава във всички тези войни (с изключение на Суецката криза, където въпреки египетската победа спечелва Синайския полуостров).

Икономика:
Израел е технологично силно развита пазарна икономика със значителен държавен сектор. През 2007 година Израел е на 44-то място в света по брутен вътрешен продукт (232,7 милиарда долара) и на 22-ро по брутен вътрешен продукт на глава от населението (33 299 долара/човек) по паритет на покупателната способност.
Въпреки ограничените природни ресурси на страната, интензивното развитие на селското стопанство дава възможност на Израел да задоволява нуждите си от храни, с изключение на зърно и месо. Други основни продукти от вноса, достигащ 47,8 милиарда долара (2006), са изкопаемите горива, суровините за промишлеността и военното оборудване.Израелският износ, в размер на 42,9 милиарда долара (2006), е главно на плодове и зеленчуци, фармацевтични продукти, софтуер, химически продукти, военно оборудване и обработени диаманти.
Туризмът, особено религиозният, е много добре развит отрасъл с добра инфраструктура. Годишно страната се посещава от 3 милиона туристи (2008).



Население:
Население — 6 780 000 жит. Гъстота — 323.2 жит. на кв. км. Естествен прираст — 15. Средна продължителност на живота — мъже — 76 г., жени — 79 г.
Етнически състав — евреи — 83.1%, палестински араби — 16.8%, други — 0.1%.
Официални езици — иврит (староеврейски) и арабски. Други — идиш, испански, английски, руски.
Университет Бар-Илан
Конфесионален състав — юдаисти — 88.3%, мюсюлмани — 9.0% (от тях сунити — 86.9%, шиити-друзи — 13.1%), християни — 2.7% (от тях православни — 30.5%, гръко-католици (униати) — 38.1%, католици — 15.2%, протестанти — 5.6%, други — 10.6%).
В Израел живеят около 50 000 български евреи.

Образование:
В Израел продължителността на образованието има средно очаквана продължителност 15 години и процент на грамотност от 97.1%, според ООН.
Образованието е задължително за деца между 3 и 18 години.

Култура:
Културата в Израел е представена по различен начин. Тя бива „местна“ и „вносна“. Въпреки факта, че е сравнително млада държава, на територията на Израел има вече създадени традиции в различните направления на културата — изградени са модерни зали — галерии, в които са представени евреи — творци от цял свят. Един от известните театри е театър „Гешер“- т.н. руски театър. През 1995 година идват хиляди руски имигранти — музиканти, които сформират състава на държавния театър и филхармония, стават „ядрото“ на културния живот в по-големите градове. Част от тях не са с еврейски произход, но поради големия принос за културния живот на страната те приемат юдаизма и биват признати за евреи.
Световни знаменитости в днешно време правят задължителна „спирка“ в Тел Авив и Йерусалим по време на световните си турнета. По време на национални празници и тържества на евреи, дошли от различни краища на света, се провеждат качествени концерти и тържества, на които се канят чуждестранни състави — театрални, балетни, фолклорни, музикални, които неизменно спомагат за повишаване нивото на местните културни прояви. Изявите са изключително прецизно подбрани — както за задоволяване интересите на „местните — изселилите се от дадена страна евреи и носталгичните им спомени“, така и за представяне на чужди култури пред по-широка публика. Т.е. работи се на принципа „Всичко, което ни липсва- можем да си го внесем от чужбина!“ Прави се всичко в полза на развитието на творческите наклонности на младото поколение — изградени са модерни центрове за деца и възрастни, желаещи сами да се докоснат до „голямото изкуство“. Те са посещавани целогодишно — провеждат се уърк-шопове, правят се инсталации… Провеждат се спектакли на открито, сцените са направо на улицата и в тях публиката неусетно става участник в представлението. Старият квартал Неве Цедек на Тел Авив е територия, „запазена“ за творци. Те живеят и творят в своите ателиета, част от които са галерии или превърнати в малки магазинчета за сувенири ръчна изработка. Самите стени на част от къщите сами по себе си представляват една галерия на открито — изрисувани са и са обявени за „световно наследство“ на Юнеско. За тяхното поддържане се отпускат средства, въпреки че земята е изключително скъпа и е „по-рентабилно“ на тяхно място да се построят високи здания. Този квартал е нещо като съвременен оазис сред небостъргачите, които го ограждат. Въпрос на време и спазване на заповедта за ограничение на строежите там, за да се опази тази територия само като исторически паметник на първите заселници и съвременната израелска култура.

Забележителности в Израел:

Забележителности в Йерусалим:

Гробът на цар Давид Йерусалим:
Свещен град за три световни религии. Цар Давид е признат за пророк от юдеизма, християнството и исляма. Традиционната версия от Библията казва, че цар Давид е бил погребан на хълма Сион в Йерусалим. До гроба му има действаща синагога с неговото име. През ІV век е съществувала християнска църква Свети Давид, която е била разрушена от персите и през 1524 г. на мястото й е построена джамията Ал-Дауд, чието минаре може да се види и днес. Големият каменен саркофаг е покрит с покривало, на което са положени короните от свитъците на Тората,символизиращи 22-те израелски царства и са извезани думите от І книга на Царствата: “Давид, цар на Израел, жив и съществуващ”. Легендата разказва, че при гробницата на Давид са скрити съкровищата на първия храм. Много от завоевателите на Йерусалим(перси, кръстоносци, мамелюци) са разрушавали гроба, в търсене на съкровището.

Мястото на Тайната вечря:
На втория етаж, над гроба на цар Давид, eмястото на Тайната вечеря. Традицията говори, че Исус произхожда от рода Давидов и е много символично това, че мястото на последните часове на Исус и Тайната пасхална вечеря с 12-те апостоли е именно тук. Изобразяването на Тайната вечеря е станало канон за християнската живопис. Съвременното помещение на Тайната вечеря е построено в периода на Йерусалимското царство на кръстоносците (1099 – 1299).

Площадът със Стената на плача:
Стената на плача, или Котел ха-маарави (Западната стена), представлява част от запазените основи на Храмовия хълм, на върха на който е стоял Йерусалимският храм. Това е именно този участък от стената, който се е намирал под Светая Светих на Първия и Втория храм. С дължина 60 м и височина 22 м, седем реда огромни каменни блокове се издигат над молитвената площадка, където днес се стичат милиони поклонници и туристи от цял свят. Мнозина вярват, че молитвите и пожеланията, оставени между камъните на Стената на плача, няма да останат без отговор и надежда да се сбъднат. Пророк Иеремия предсказал, че Храмът ще бъде разрушен, но Западната стена ще се запази во веки веков. И за еврейския народа Стената на плача – това е спомен и молитваза Първия и Втория храм и мечта за третия Храм.

Божи гроб:
Светинята за християнската религия – Храмът на гроба на Господ - е издигнат на мястото, на което според преданията е бил погребан и където възкръсва Исус Христос. Първата църква тук е построена през 335 г. По късно храмът е бил неколкократно разрушаван, възстановяван, опожаряван, преустройван, разширяван... През 1808 г. е имало голям пожар след който, през 1810 г. храмът е бил построен в сегашния си вид. Храмът днес се споделя от шестте изповедания на християнската църква: католическа, източно-православна, арменска, коптска, сирийска и етиопска, като за всяко има своя част и часове за молитва. Храмът Божи гроб може условно да се нарече паметник на Христос, макар че тук всичко, повече или по-малко, е свързано с Него.

VIADOLOROSA - Пътят на Кръста:
Това е пътят свързващ местата, където Христос е бил съден, бичуван, до мястото където е погребан и възкръсва – Божи гроб. По цялото му протежение е имало различни събития, които са спирали шествието, според библейското предание. Канонизирани са 14 такива места – спирки. Всяка от тях е отбелязана с църква, часовник или паметна плоча.

Старият град:
Днешният Стар град е 3-4 пъти по-малък от древния Йерусалим от периода на Ирод Велики. Към 66 г., към началото на ъстанието против Рим, градът достига връхната точка на разцвета и величието си. Населението му е било над 100 х. души и това е бил четвъртият по величие град след Александрия, Антиохия и Рим. Йерусалим е бил заобиколен от мощни крепостни стени. Кулите са се издигали на 30-40 м. Център и главен обект бил Храмът на хълма Мориа. Териториятана съвременния Стар град се очертава от стени, построени през 1536 г. от турския султан Сюлейман Великолепни. В Стария град има четири квартала: Еврейски, Арменски, Християнски и Мюсюлмански. Населението на Стария град е около 25 х. жители. Тук се намират и най-много от забележителностите: разкопки, църкви, джамии, синагоги, музеи.

Църквата на народите (Базиликата на агонията):
На западния склон на Маслиненияхълме Гетсиманската градина. До наши дниса се запазили само част от градината от Библейските времена, но и до днес цъфтят 8 маслинови дръвчета, посадени още през І век. Тук именно е дошъл Исус в нощта преди разпъването и тук е бил предаден и арестуван. На мястото, където според преданията Юда предава Исус, е била построена базилика още през V в. През 1919-1924 г. е била построена съвременна църква от всички нации. В нея има 12 купола и гербовете на 12-те страни, дарили средства за построяването й. Вътре има картини, изобразяващи “Гетсиманското моление”, “Предаването на Спасителя” и рестуването на Христос”, на пода пред олтара има венец от тръни, заобикалящ скалата, на която се е молел Христос. Сините витражи създават в църквата полумрак, символизиращ последната земна нощ на Исус.

Забележителности район Мъртво море:

Мъртво море На какво казват “Дъното на света”? Къде се намира морето на Лот? А Морето от сол или Соленото море или Оловното море? От какво е била направена смазката, осигуряваща непромокаемостта на Ноевия ковчег? Какво са използвали за свързване на тухлите на Вавилонската кула? Къде атмосферното налягане на Земята е най-голямо? И така нататък, и така нататък... Отговорите на всички тези въпроси можете да намерите на Мъртво море. Малко статистика: водната повърхност е на 404 м под нивото на Световния океан! Мъртво море е най-дълбоката земна депресия, достигаща на места 400 м. Морето се простира на 76 км от север на юг и на 12-17 км от запад на изток. Общата площ на водната повърхност е 1015 км2, а обемът на водата е 142,4 млрд. м3. Ежедневно от повърхността на Мъртво море се изпаряват 8 – 12 мм вода, за 100 г. брегът е напреднал с около 40 м. Крайбрежието на Мъртво море активно се усвоява като курортна зона. Тук са построени хубави хотели с развита лечебно-курортна база. Световно известен е курортът Айн-Бокек. Благодарение на лечебната кал и водата от Мъртво море се развива козметичната промишленост, известна в много страни по света. Планините, заобикалящи Мъртво море са величествени и много красиви. Тук можете да се разходите до пещерата на Цар Давид, да се насладите на водопадите, да отпиете вода от извора Айн-Геди, да видите диви кози, пустинни зайци, израстъци папирус. Територията, прилежаща към Мъртво море изобилства от исторически забележителности – разкопките на Кумранската община, легендарната крепост Масада.
Районът е атрактивен през цялата година.
Насочвайки се към източната част на Юдеиската пустиня, на брега на изумруденото Мъртво Море, където се извисява скалата с легендарната крепост,ни изпълва вълнението от предстоящата среща с една от най-героичните и трагични страници от историята на Еврейския народ. Събитията, случили се в Масада след разрушаването на Втория храм през 70 г. са описани от еврейския историк Йосиф Флавий (Йосиф Бен-Матагиягу). С разрушаването на Храма приключва голямото въстаниe – за всички, освен за оцелелите зилоти, избягали от Йерусалим в Масада.Тук те устояли още три години. Всеки, който поне веднъж се е изкачил на Масада по главозамайващия път “змийската пътека”, би разбрал защо римската войска е била принудена да държи в обсада крепостта, без да предприема фронтални атаки дълго време. Масада е разположенана една единствена скала и всеки, който тръгне да се катери по склона се превръща в жива мишена. Археологическите разкопки в крепосттазапочват през 1963 г., начело с проф. Игъл Ядин. Разкопаниса били 97% от площта на Масада. Намерени са десетки километри стени, 4000 монети, повече от 700 черепа с надписи на еврейски, арамейски, гръцки, латински и 14 фрагмента от свитъци. В стените на Масада са намерени две ритуални корита на микватаи синагога, в която защитниците на крепосттаса отправяли към Бога своите молитви. Запазени са скелетина 25 мъже, жени и деца (през 1969 г., две годинислед победатана Израел в Шестдневната война, те са погребани с военни почести).
Археолозите са разчистили почти цялата застроена част от скалата. Възстановяването на древните постройки е било много трудно и са се отказали от пълната им реконструкция. Почти навсякъде е прекарана неравномерна черна линия, под която са останките от древните посторйки, над нея – възстановените участъци. Крепостта Масада има ромбовидна форма. Цялата крепост е заобиколена със стена (около 1400 м в периметър). Вътре в рамките на стената е имало 110 помещения (каземати). По времето на Ирод в тях eживяла охраната и са се съхранявали продуктите и оръжието. През 1950 г. двама археолози първивлизат в Масадаот север. Вниманието им е привлечено от три грамадни тераси, изсечени в непристъпните скали. На тези терасие билпостроен триетажния дворец, описан отЙосиф Флавий и назован от него Северен. Тойе бил предназначен за отдих и развленчения. Горниа етаж на дворца, надвисен над урвата, е отделен от осталналата крепостна стена. К стене примыкали 4 комнаты, видимо, личните покои на царя. В тях е имало черно-бял мозаечен под с геометрически изглед. Тази мозайка еедна отнай-ранните намерени в Ерец-Израел (Стария Израел). Пред стаите има огромен полукръгъл балкон с колони. От колоните са останалисамо основи с ивритски букви. Долният етаж е разположен на квадратна тераса, заобиколена от ниска стена с фрески, украсени като мрамор.

Забележителности в Северен Израел:

"Храмът Благовещение”:
Построен е по проект на италианския архитект Джовани Мучи от израелската фирма Солел Боне през 1955-1969 г., на мястото, където е бил храмът от IV век, посторен от царица Елена. В началото на византийския период, кръстоносците издигат свой храм, и останки от тези строежи и мозайки от IV век могат да се видят на долния етаж на днешния храм. Тук е и Храмът на Мария, където е извършено тайнството въплащение. В храмът има две гранитни колони – едната е в честь на архангел Гавриил, а другата - в чест на Мария. На горния етаж на храма има огромна молитвена зала, където е поставен орган, а в олтара има мозайка, дарена от Италия. На нея са изобразени Исус и Петър, отляво – Божията майка с корона на главата, тъй като християните я считат за царица на света. На стените на залата има изображения на Мария и Исус - подаръци от католическите общности на различни страни. 60-метровият купол приличащ на роза, върхът на койно е насочен към небесата, а насочените на долу устни образуват буквата М - Мария.

Назарет:
Градът, където са преминали детството и юношеството на Исус, където са живяли Йосиф и Мария, където архангел Гавраил известява за раждането на Месията, и откъдето Исус започва да проповядва. В съвременния Назарет има около 70 хиляди жители: 20 хиляди евреи - в Горен Назарет (Нацерет Елит), и 50 хиляди араби в Долния град - (християни и мюсюлмани).
Най-важната христианска светиня на Назарет е Храмът Благовещение.

Кана Галилейска:
Малко арабско селце на пътя от Назарет към Тверия. Съгласно евангелието от Йоан, тук Исус извършва първото чудо - превръщане на вода във вино. Това се е случило по време на сватбено тържество, на което присъствали Исус и Мария. Ето защо, издигнатият тук католически храм се нарича "Храм на Божията сватба" се смята, че брак, сключен в този храм е най-щастлив и надежден. До гробницата се намира източно православна църква, построена със средства от Императорското православно палестинско общество на Русия. В Кана има и римо-католическа църква на името на Св.Апостол Вартоломей, ученик на Исус, който е бил родом от Хана.

”Планината на блажените":
Това е хълм, издигащ се на 125 метра над юго-западния бряг на Галилейското море. Тук Исус произнася знаменитата Планинска проповед. Всяка част от проповедта започва с думите "Блажени" – оттук и названието на хълма - "Планината на Блажените". Тук Исус е избрал 12-те апостола. Мястото се почита от христианите още от византийските времена и още тогава на склона на хълма е имало църква. Съвременният храм е бил построен през 1937 г. на върха на хълма по проект на италианския архитект Берлучи. Тук е устроена чудесна градина около храма, и днес, това наистина райско кътче, пробужда у всеки посетител чувство на спокойствие и блаженство.

Забележителности Табха:
От гръцкото "Хептабехон" - седем извора, които тук се вливат в Галилейско море. На крайбрежната скала Исус се явява на своите ученици след Възкресенито и споделя тяхната трапеза. Тази скала е наречена Табула Домини (стол Господен) или Менза Христи (трапезата на Христос). Монаси-францисканци са построили на нея охранителна кула. До нея се намира храмът на Умножените риби и хлябове, построен през 1882 г. от католици - бенедиктинци върху основите на църква от IV век. Древната мозайка е запазена почти напълно. Днес, повече от век по-късно нейната красота и изисканост я правят главното украшение на храма. На това място Исус нахранва няколко хиляди души с пет хляба и две риби. Те са изобразени на древната мозайка в олтара на храма.

Река Йордан:
Река Йордан води началото си от подножието на планината Хермон и влива водите си в Мъртво море чрез езерото Кинарет. В Йордан Йоан Предтеча е кръстил Исус, и затова христианите от цял се стичат тук, за да бъдат кръстени. Там, където Йордан изтича от Галилейското море се намира мястото на кръщението - "Йорданит", което държавата Израел специално е отделила за поклонниците. Гинесаретско и Тивериадско. Езерото е пресноводно и е важен източник на питейна вода за Израел. Както и в древността, се слави със своята риба, и в крайбрежните ресторантчета може да се опита от знаменитата риба на Свети Петър, приготвена така, както и в епохата на Исус.



Тибериас:
Град-курорт (ок. 40 х. жит.) на западния бряг на Кинарет. Основан е през I в. при император Тиберий и е назован в негова чест. При строителството на града на мястото на древния Ракаф, са били осквернени еврейски гробища и евреите проклели града. Почти век по-късно рави Бар Йохай снел проклятието и евреите започнали да се заселват в Тверия, даже мъдреци-талмудисти и самият Синедрион идват тук. Тук е бил създаден Йерусалимския талмуд, поради което Тверия получава славата на един от 4-те свещени за евреите градове, където са искали да бъдат погребани много еврейски праведници, в това число великият Рамбам. В града има 17 лековити извора, които помагат за лечение на ревматизъм, заболявания на дихателните пътища, неврологични заболявания. Къпането в ласкавите води на Кинарет сред живописна природа и многочислени водни атракции, разходките из околностите и археологическия парк в центъра на града, сред стените от кръстоносците, посещение на свети места – всичко това прави Тверия едно от най-привлекателните места за почивка за туристите от цял свят.

Индия – очарователна и загадъчна, страна на контрастите и осъзнатите истини, за това колко ценен е всеки изживян миг. В Индия трябва да отиде всеки един от нас, поне веднъж в живота си!

Индия ще ви зашемети с големината, блясъка и разнообразието си – но ако ви доставя удоволствие да дълбаете в заплетените космологии и да тръпнете от пренасищане на сетивата, то тогава това място е едно то най-сложните и заслужаващи усилията драми, разгърнати на земята, и вие скоро ще развиете трайна страст към него.
Всичко в тази страна е напредсказуемо; единственото, което може да се очаква е неочакваното, което се появява в различни форми и винаги се настанява точно до вас. Индия е като лакмус тест за много пътуващи – някои са щастливи да си тръгнат, други, остават завинаги.



Климат - субекваториален
Средни температури - януари (15 - на север, 27 - на юг°С); юли (25; 28°С)
Официален език - хинди и английски
Столица - Делхи
Най-голям град - Мумбай
Валута - Рупия (INR)
Население - 1 120 000 388 души (2007)
Площ - 3 287 590 km² (на 7-мо място)
Етнически състав - Индоарийска група - 73,2%, Дравидско семейство - 24,5%, Австро-азиатско семейство - 1,3%, Китайско-тибетско семейство - 0,8%
Религия – индуисти - 79,5%, мюсюлмани - 12,1%, християни - 3,5%, монофизити - 7,6%, несторианци - 0,1%, сикхи - 1,9%, будисти - 0,8%, джайнисти - 0,5%, местни традиционни вярвания и култове - 1,4%
Управление - президент Пратиба Патил, министър - председател Манмохан Сингх
Часова зона UTC +5.30
Телефонен код + 91
Internet TLD .in
История - независимост от Великобритания, обявена на 15 август 1947
Икономика - БВП (ППС, 2007) $ 3,862 трл. (на 4-то място), БВП на човек (ППС) 3176 $.

Полезна информация за Индия:

В случай на необходимост, потърсете българското посолство:
EMBASSY OF THE REPUBLIC OF BULGARIA 16/17, Chandragupta Marg, Chanakyapuriq New Delhi - 110 021 е-mail: bulemb@mantraonline.com www.bulgariaembindia.com Tel.: (0091-11) 24121054; 26115549; 26115551; 24108048; 26115550 Fax: (0091-11) 26876190.

Посолство в България:
София ул. "Св.Седмочисленици" 23; Тел.: +359 2 963 56 75/76/77

Визов режим:
Първо необходимо условие за влизане в Индия е валидна виза, която се получава от посолството на Индия в България. Визата се издава за определен срок и посетителят е задължен да напусне страната преди изтичане на разрешения срок за пребиваване, записан във визовия стикер. Промяната на визовия статус /например от туристическа в студентска или бизнес/ е много трудно да се осъществи на място в Индия. Съгласно нота нр. Т. 415/3/98 от 01.11.1999 г. на МВнР на Индия относно подобряване на имиграционното обслужване от Бюрото за имиграция на Индия, туристическите визи на чужденците се издават за срок не повече от 6 месеца, който срок не подлежи на продължаване. В тази връзка се предупреждават дипломатическите и консулските представителства в Индия, че не е необходимо да изпращат препоръчителни писма за продължаване на визите на съответните чужди граждани. Всеки чужденец, който има намерение да пребивава в Индия за срок от шест месеца и повече от шест месеца, задължително трябва да се регистрира в срок от 14 дни след влизането му в Индия, в регионалната служба за регистрация на чужденци или в районното полицейско управление, където е отседнал. Адресите на главните квартири на тези ведомства в Делхи са следните: FOREIGNERS REGIONAL REGISTRATION OFFICE (FRRO) Hans Bhavan Bahadur Shah Zafar Marg New Delhi - 110002 Tel.: 9781; Ministry of Home Affairs Lok Nayak Bhawan Kahan Market New Delhi - 110003q Tel.: 461-1984 РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПЪТУВАНЕ В ОПРЕДЕЛЕНИ РАЙОНИ Изисква се предварително разрешение от индийското правителство / молба за разрешение се подава в посолството на Индия в София или в Министерството на вътрешните работи на Индия / за пътуване в следните райони: Северна Индия: част от районите на Kulu и Spiti в щата Himachal Pradesh; граничните райони на щата Jammu и Kashmir; за някои райони на щата Uttar Pradesh. Източна Индия: Mizoram, Manipur, Nagaland, Arunachal Pradesh, Sikkim. Западна Индия: районите на запад от националния главен път №15 от Ganganagar до Sanchar в щата Rajastan. Индийски острови: островите Andaman и Nicobar; съюзната територия на островите Laccadive. Молбите за получаване на разрешение за посещение на горепосочените райони се подават в индийското посолство в София заедно с молбата за виза. Когато българския гражданин вече е пристигнал в Делхи - в Министерство на вътрешните работи на Индия, а когато българският граждани е отседнал извън Делхи - в Регионалната служба за регистрация на чужденци. Срокът за подаване на молбите за разрешени е най-малко два месеца преди планираното пътуване.

Митнически изисквания:
ПРАВИЛА ЗА ВНОС Ценни стоки, по-точно компютри, видеокамери, магнетофони и други електронни произведения, които пътника носи със себе си трябва да бъдат декларирани при влизане в Индия, записани в неговия паспорт и при излизане задължително трябва да са с него. В случай, че при излизане от Индия не носи с него декларираните предмети, трябва да заплати митнически такси, които за някои електронни изделия могат да бъдат 100%. Разрешен е вносът на 200 броя цигари/десет кутии по 20 къса/, 50 броя пури, 250 грама тютюн, 0,950 литра спиртни напитки, предмети за лична употреба, сувенири на обща стойност до 500 индийски рупии. С нота № Д ІІ/451/18/1/2001 от 06.01.2003 г. Министерството на външните работи на Индия информира относно правилата за внос на домашни животни в страната. На влизащите в Индия се разрешава да внасят до две домашни животни (само кучета или котки) на човек въз основа на медицинско свидетелство от страната на износ и след преглед на животните от компетентен карантинен ветеринар. За всички останали домашни животни се изисква санитарно разрешение за внос, издадено от Департамента по животновъдство към Министерството на земеделието на Индия или лиценз за внос, издаден от Генералната дирекция на външната търговия към Министерството на търговията и промишлеността на Индия. ПРИ ИЗЛИЗАНЕ ОТ ИНДИЯ Всички чужденци при излизане от Индия трябва да притежават валидна индийска виза, т.е. излизането от Индия трябва да бъде осъществено в рамките на срока на валидност на визата. Чужденци, които са пребивавали в Индия за период от 120 и повече дни, преди окончателното отпътуване трябва да получат документи за платени данъци или че не са данъчно задължени. В Делхи този документ се получава от данъчната служба / Central Revenue Building, Indraprastha Estateq New Delhi, близо до FRRO /. Чужденци, които са пребивавали повече от шест месеца в Индия, при отпътуване са задължени да върнат в Регионалната служба за регистрация на чужденци документа, който им е бил издаден от същата служба при регистрацията в 14-дневния срок след първоначалното им влизане в Индия, която е задължителна за престой повече от шест месеца. При излизане от Индия се заплаща летищна такса от 500 индийски рупии. ВАЛУТНИ ПРАВИЛА При влизане и излизане се декларира валута, надвишаваща 5000 USA долара, а при различни платежни средства, ако надвишава стойността на 10 000 USA долара. Формата на платежните средства може да бъде - пътнически чекове, чуждестранни банкноти, преводи в индийски банки, кредитни писма. Индийските банки, хотелите и лицензираните обменни бюра обменят чужда валута в индиийски рупии. Препоръчва се да се запазват фактурите за обменена валута, което ще даде възможност за обмен на неизразходваните индийски рупии в съответната валута при напускане от страната. Предметите за лична употреба и бижута на стойност до 20 000 / двадесет хиляди / индийски рупии за дамските бижута и до 10 000 / десет хиляди/ индийски рупии за мъжките / към 25 ноември курса на щатския долар към индийската рупия е 1=46,84 / не се декларират. Изисква се разрешение от Reserve Bank of India за износ на скъпи килими, скъпа бижутерия и за бижутерия, изработена от злато. Забранен е износът на кожи и предмети,изработени от кожи на тигри, леопарди, пантери и змии, както и износът на антики на повече от 100 години. Стриктно се контролира износът на слонова кост и предмети, изработени от нея.



Здравни изисквания:
Дизентерията, хепатитът и инфекциозните болести са нещо обикновено и често срещани заболявания в Индия. Туристите трябва да употребяват фабрично бутилирана вода / минерална /, без лед или преварена вода. Зеленчуците трябва да бъдат старателно почистени или дезинфекцирани преди употреба. Храната трябва да е добре сварена или изпечена. Принципът е, че всичко което се яде трябва да бъде или обелено, или преминало през топлинна обработка. Препоръчват се антималарийни профилактични лекарства. За българските граждани, които ще пребивават продължително време в Индия се препоръчва имунизация срещу тиф и тифоид, менингококов минингит, хепатит В, бяс, японски В енцефалит и на всеки 4-6 месеца да се инжектират с имуно-глобулини. За краткотрайните посетители се препоръчва имунизация срещу тиф и тифоид, хепатит и хепатит В и прилагане на имуно-глобулини, да се носят таблетки за пречистване на вода. Храна: препоръчва се чужденците да консумират само фабрично бутилирана вода и напитки, без лед, или преварена вода. Плодовете и зеленчуците трябва да бъдат добре почистени и дезинфекцирани преди употреба. Храната / по-специално месото / трябва да бъде добре изпечено или сварено. Следва да се избягват нехигиеничните ресторанти и хранителни павилиони.

Електро захранване:
240V , 50Hz

Питейна вода :
Препоръчва се консумацията на бутилирана вода.

Безопасност:
Дребни кражби / по-специално джебчийството / е най-често срещаното престъпление по отношение на чужденците. Ето защо паспорта, други необходими документи и паричните суми следва да се съхраняват в добре защитени места в дрехите, с които българския гражданин е облечен, и никога да не се оставят без непосредствен контрол. Всички случаи на кражба на документи и пари са когато те се оставят в чанта или в общия багаж и след моментно невнимание биват присвоявани и изчезват безвъзвратно. Задължително трябва да се знае, че всеки чужденец е под контрол от криминално проявените лица в Индия, често може да бъде упоен с наркотици чрез предложена му храна или напитки,ето защо следва да се отклоняват поканите за това от непознати лица, колкото учтиви и настоятелни да са те. Препоръчва се да се избягват случайните контакти, посещението на неосветени и безлюдни места през нощта, препоръчва се движението в група или с приятел, колега и т.н., но не самостоятелно, облеклото трябва да е умерено и по-скоро консервативно. При всички случаи на нежелано настоятелно внимание от местни жители следва да се вика за помощ и да се уведомява най-близко стоящия полицай. При кражба или загубване на паспорт или други документи незабавно, при първа възможност, трябва да се съобщи в полицията и да се изиска съставянето на протокол, след което да се уведоми посолството и да се изпълнят дадените съвети и указания от консулското длъжностно лице и другите служители в посолството. Българските граждани трябва да бъдат много внимателни и предпазливи по време на пребиваването им в Индия при осъществяването на контакти и по отношение на местата, които посещават - да се избягват неоживени, безлюдни, неосветени места и крайните квартали, пристанищни и други неугледни райони, където могат да бъдат обект на престъпления срещу личността. За да се предпазят от евентуално поражение българските граждани трябва да проявяват наблюдателност по отношение на съмнителни пакети и други предмети в района на тяхното пребиваване, да се избягва попадането в тълпа, сред политически демонстранти, манифестации от граждански или религиозен характер.

Индия като туристическа дестинация:

Кочи:
Кочи е очарователен крайбрежен град в Индия, който се счита за входен пункт на невероятно красивата местност Керала. Освен многото си забележителности Кочи е и голямо пристанище и търговски център.

Баган, Индия (Bagan):
Баган e събрал в себе си стотици будистки храмове. Разположен покрай красивата река Иравади, Баган се намира в Мианмар, Индия, на 145 км от Мандалай. Хиляди исторически забележителности в Баган.

Шведагон Пагода (Shwedagon Pagoda):
Шведагон Пагода е уникална позлатена постройка ступа, която е древен будистки храм, разположен в столицата на Мианмар – Янгон. Шведагон Пагода е сред уникалните исторически забележителности на цяла Индия.

Орча, Индия (Orchha):
Орча е красив древен град в Индия запазил своите уникални уникални архитектурни шедьоври до днес. Сред многото исторически забележителности в Орча са дворците Радж Махал и средновековните храмове.

Крепостта в Гвалор, Индия (Gwalior):
Крепостта в Главор е една от най-респектиращите и дори плашещи в цяла Индия. Гвалор е сред свещените места за джайнистите за поклонение.

Дворецът Умайд Бхаван:
Дворецът Умайд Бхаван (Umaid Bhawan Palace) е една от забележителните постройки в цяла Индия. Умайд Бхаван доминира над пустинния район на столицата на индийската провинция Раджастан - Джодхпур.

Сринагар:
Сринагар е един от най-красивите градове в Индия. Заобиколен от планини Срингар е най-голямото населено място в областта Джаму и Кашмир. Една от забележителностите вЕзерото Пичола е красива природна забележителност, разположена в подножието на хълмовете Аравали в Индия. Най-големите забележителности в Удайпур са градският Дворец и Саджангар. Сринагар е храмът Шанкарачаря.

Езерото Пичола, Индия:
Езерото Пичола е красива природна забележителност, разположена в подножието на хълмовете Аравали в Индия. Най-големите забележителности в Удайпур са градският Дворец и Саджангар.



Делхи:
Не позволявайте на първото впечатление от Делхи (Delhi) да стои като свещена крава в задръстване: промъкнете се зад налудничавата фасада и разкрийте вътрешния мир на града с богата култура, архитектура и човешки разновидности, пропита с история и страст към епикурейците. И двете, Старата и Новата част на Делхи зареждат посетителите с измамническия си чар. Лутайте се из лабиринта от улички в Старата част на Делхи, опитвайки се да разгадаете тайните на Мугал преди да се впуснете в необятните отворени пространства на величествената Нова част на Делхи с подредените си огромните правителствени листнати алеи.
Делхи е осмият най-голям мегаполис в света по брой на населението със своите повече от 12,25 милиона жители само в централната градска част и със значителните 16 милиона жители, заедно с предградията. Индийската столица Делхи е най-голямата метрополитна зона в тази част на Индия и втората по големина по брой на популацията след Мумбай.
Тази статистика може да изглежда не дотам интригуваща, но е важна, за да си представите огромното културно и социално многообразие в индийската столица Делхи. Това определено е град на поляризацията. Деленето на богати и бедни е осезаемо, като мизерията преобладаваща в крайните бедни квартали, а централната зона на Делхи е отражение на икономическия просперитет на страната.
В Делхи влиза и Ню Делхи, което всъщност е столицата на Индия. Делхи е космополитен град с многоетническо население и огромно културно многообразие.
Тук живеят представители на много култури и религии. Най-разпространените религии са хиндуизмът и ислямът, но има и доста последователи на сикхите, будистите и множество други вероизповедания. Официален език в града е английският, заедно с езиците Панджаби и Урду. Делхи е разположен в Северна Индия, от двете страни на бреговете на река Джамина, която от своя страна е десен приток на река Ганг. Целият Делхи се дели на стара и нова част. В столицата Ню Делхи са ситуирани всички политически и управленски институции.

Историята на Делхи води своето начало десетилетия назад. Останките на седем древни града на мястото на днешен Делхи свидетелстват за бурното минало на индийския град. През различни исторически етапи Делхи е била столицата на няколко империи в древна Индия. До голяма степен важността му като населено място се определя от стратегическото му разположение. Делхи е разположен по старите търговски пътища към долината на река Ганг. Днес там се намират много древни паметници и археологически останки, които имат огромно национално значение.
Старият град или Старо Делхи е онази част от града, която е построена от монголите по времето, когато Делхи е столица на Монголската империя. През 18 и 19 век в Индия става осезаемо британското влияние. По-нататък, по време на британското управление започва да се изгражда и Ню Делхи, който след обявяването на независимостта на страната през 1947 г. става столица на Индия.
Огромно богатство на исторически и културни паметници е побрала индийската столица Делхи. Централно място в града е площад „Конат”, който има кръгла форма, а в средата му е изграден приятен парк. Този площад в Делхи изпълнява функцията на нещо като делител на Стария град и Новия Делхи. От това най-пренаселено и най-оживено място в Делхи ясно се вижда контрастът между бедните квартали с техния мизерен начин на живот и модерните високи и лъскави постройки на Делхи.
Правителствените сгради и дворецът на вицекраля са замислени да бъдат издигнати на най-високото място, а главните улици са Правителственият булевард „Раджпат”, който днес доста прилича на просторен парк. Тук по време на празници се провеждат различни военни паради и манифестации. Друг основен булевард е „Джанпат”, който е булевардът на народа. Тук се роят голяма част от посетителите на Делхи, заради многото магазини за подаръци и сувенири.
Няма как да пропуснете червената крепост в Делхи, която е исторически паметник от времето на управлението на монголите и Джама Масджид – най-голямата джамия в града.

Забележителности в Делхи:
• Вратата на Индия - впечатляваща 42-метрова арка, издигната в памет на повече от 90 000 индийски войници, загинали във войните, водени от Британската империя;
• Президентският дворец "Ращрапати Бхаван" - понастоящем е най-голямата президентска резиденция в света. Строежът на сградата е бил плануван да продължи 4 години, но поради Първата световна война продължава 19 години;
• Червената крепост - един от шедьоврите на монголската архитектура на XVII в. и седалище на властта на тази династия. Червената крепост е една от основните туристически забележителности в Делхи, впечатляваща с дългите си 2 км стени и десетки декари паркове. Изградена от червен пясъчник, тя позагубва част от своя блясък през вековете. Въпреки това сградите в комплекса продължават да изглеждат внушително. Сред по-интересните от тях са: Чата Човк (покритата търговска улица, базар, пълна със сувенири), Диван-и-Ам (Залата за публични аудиенции), Диван-и-Кхас (Залата за частни аудиенции, построена изцяло от мрамор), Кхас Махал (главната резиденция на императора), Мумтаз Махал (помещенията за харема на султана, понастоящем е музей на килими и оръжия) и др.;
• „Джама Масджид” – най-голямата джамия на Индия с две 40-метрови минарета. Намира се недалеч от Червената крепост. Построена е през периода 1644-1658 г. по нареждане на моголския император Шах Джахан, който също така е създателят на световно известния Тадж Махал;
• Комплексът Кутуб - включва постройки от XIII в., които са вписани в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Най-известната тук сграда е минарето Кутаб Минар, което е високо 72.5 м. По-време на своето построяване то е най-високата сграда в света. В наши дни минарето е много добре запазено, могат да се видят деликатно издяланите по неговите стени фигури. В комплекса се намират още руини на джамии, стълбове, гробница и други сгради;
• Пурана Кила – стара крепост, един от най-известните паметници на Делхи. Стените на крепостта са високи 18 м и се простират на дължина от 1.5 км, а в тях са разположени три арковидни порти. Архитектурата е в раджастански стил, използвани са богати орнаменти, мрамор и сини плочки за украса;
• Хумаюновата гробница – паметник на световното културно наследство от XVI в., намиращ се сред прекрасен парк. Това е гробницата на монголския император Хумаюн, построена през 1562 г. по поръчка на неговата съпруга и по план на персийски архитект. Тя е първата гробница-градина на Индийския субконтинент, както и първата постройка, която използва червен пясъчник в такъв мащаб. Освен това е и първата голяма постройка на монголите в града, като някои я определят за предшественик или прототип на Тадж Махал. Заедно с гробницата на Хумаюн, в комплекса се намират още редица други по-малки паметници;
• Храмът „Сваминараян Акшардхам” – пищно декориран храм, изсечен от червен пясъчник. Тук се съхранява висока над 3 м златна статуя на основателя на сваминараянската вяра - Бхагван Сваминараян. Наоколо има битпазар за антични предмети;
• Карол Багх – най-големият търговски център на Азия. Представлява смесица между жилищен квартал и търговски улици, най-известни сред които са Ажмал Кхан Роуд и Гхафар маркет. Тук идват да пазаруват заможните жители на Ню Делхи;
• Търговският район Конаут Плейс - представлява поредица от елегантни тераси с колонади, разположени в концентрични окръжности по подобие на Роял Кресънт в гр. Бат, Англия;
• Джантар Мантар – астрономическата обсерватория, намираща се близо до Конаут Плейс.

Агра:
Агра е забележителен град, разположен на бреговете на река Ямуна в щата Утар Прадеш, Индия, на 200 км югоизточно от Делхи. Той е голям индустриален център с население около 1,700,000 души. Известен е с кожените си изделия, бижутерия, килими и изделия от мрамор.
Агра е паметник от времената на империята на Великите Моголи. Следите на съществувалия тук древен индуистки град са изчезнали. Прието е, че Агра е основана през 1504 г. от афганистанския владетел на Делхи Сикандар Лоди за негова столица. Агра продължава да е столица и при сина му Ибрахим, който през 1526 г. е победен от мюсюлманския завоевател Бабур (1483-1530 г.). С неговата победа се слага началото на най-великата династия в Индия – династията на Моголите, управлявала Индия до завладяването на Делхи от персите през 1739 година, като запазва своето влияние чак до 1858 година, когато Британците свалят от власт Шах Бахадур II.
При монголските владетели, особено при Акбар (1542-1605 г.) и неговите приемници Джахангир и Шах Джахан, Агра става културен център на империята, нейна архитектурна и религиозна столица. Акбар е познавач на изкуството и архитектурата, той черпи от много източници идеите си, реализирани от майсторите на Агра. Верен на персийските идеали, Акбар симпатизирал на индийските вярвания и култура, което се проявява в заимстване на елементи от индийската архитектура в мюсюлманските строежи.
Кулминация на архитектурния стил на Акбар е собствената му гробница в Сикандра, недалече от Агра. Започната е от Акбар и завършена от сина му Джахангир в 1613. Тя е разположена символично върху руините на двореца Барадари, построен от Сиканер Лорди, когато той премества столицата си от Делхи в Агра. Гробницата се намира в квадратен двор, в който има невероятни градини и е разделен на четири части, които обозначават тримесечията през годината. В центъра се извисява мраморна гробница, представляваща пет квадратни тераси, издигащи една над друга и стесняващи се нагоре. Цялата сграда е украсена с красиви панели и сложни инкрустирани мозайки. Погребалните камери се намират на партерния етаж. Антрето води до гробницата на Акбар и е украсено с цветя и арабски калиграфски дизайн. Има и други камери за Арам Бану и Шукру Найси (дъщери на Акбар), Зебу-н Найси (дъщеря на Аурангзеб) и Сюлейман Шикох (син на Шах Алам). Четирите минарета, красящи ъглите на главната порта носят ислямски елемент и са новост в строителството на гробници. По-късно внукът на Акбар – Шах Джахан, ще използва идеята при построяването на Тадж Махал, най-известната забележителност на Агра.



Забележителности в Агра:
Храм-мавзолеят Тадж Махал е сред най-красивите архитектурни шедьоври в света, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Тадж Махал е не само сред чудесата на света и най-големите забележителности в Индия, но той е и паметник на вечната любов. Смятан е за най-бляскавия паметник на моголската архитектура, в стил, съчетаващ ислямски, индийски и персийски елементи. Тадж Махал е построен приблизително между 1630-1652 г. по поръчка от императора Шах Джахан (Повелителят на света), в памет на неговата съпруга Мумтаз Махал, която почива по време на раждане. Съкрушеният от мъка император обявява двугодишен траур в страната и скоро решава да построи мавзолей в Агра на мястото на гроба на Мумтаз, който да символизира приказната красота на любимата съпруга и стои като символ на вечната любов. По-късно в мавзолея е погребан и самият Шах Джахан.
Строителството започва около 1632 г. и е завършено около 1653 г., като в него участват около 20 хиляди души, сред които най-добрите зидари, скулптури, занаятчии и краснописци от цялата империя, Централна Азия, Персия и Близкия изток. Легенда гласи, че след завършването на Тадж Махал майсторите са били ослепявани или убивани, за да не могат отново да създадат подобна красота. На другия бряг на реката е трябвало да бъде построена сграда-близнак, изградена от черен мрамор, но тя така и не е била достроена. Тези две сгради е трябвало да бъдат съединени с мост от сив мрамор.
Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 м. и широк 300 м., ограден с висока стена. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 м., като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през XVIII-и век, е била от масивно сребро, като по нея са наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре.
Зад стените, в ограденото пространство, са разположени мавзолеят, джамията, конюшни и ханове за видни гости, както и обширна градина, дълга и широка по 300 м. Градината символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки – от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната градина е бледно подобие на оригиналната, която е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, разделящи градината, са плували пъстри риби, а сред дърветата са били пуснати най-различни птици.
създават илюзия за обемност. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва.
От двете страни на Тадж Махал (източната и западната) има постройки, изградени от червен пясъчник. От западната страна е джамията, която се използва за молитви. Подът вътре е изработен от много фин и блестящ материал, а върху него с черен мрамор са очертани 539 молитвени килимчета. Покривът поддържа четири осмоъгълни кули и три елегантни купола. От двете страни на джамията на север и на юг има още две кули. По протежение на западната гранична стена се намира кладенеца на джамията.
От източната страна на мавзолея е втората постройка, наричана Джаваб (Отговорът). Тя не е служила за молитви, тъй като не е обърната към Мека. Не е ясно за какво точно е била използвана постройката – възможно е да се е използвала за отмора на караваните на поклонниците или за среща преди молитва, или е създадена с чисто архитектурна цел. За каквото и да се е използвала, сградата идеално се допълва с пейзажа.

На около 2,5 км. северозападно от Тадж Махал се намира крепостта Агра (Agra Fort). Тя се смята за най-важното укрепление на територията на Индия, като днес е включена в списъка със Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Според някогашни пътешественици по онова време каменните блокове, от които са изградени стените на крепостта Агра са толкова плътно подредени, че между тях не може да бъде пъхнато дори острието на нож.
Строежът на крепостта започва през 1565 година на мястото на стария форт Бадалгар, който Акбар разрушава. Според историческите данни, Акбар е наредил издигането на повече от 50 сгради, защитени от двойни, на места тройни стени. Шах Джахан, изградил Тадж Махал, е построил и много от основните сгради вътре в пределите на крепостта. Мястото на крепостта е стратегически подбрано, като тя се простира по протежение на река Ямуна.
Една значителна част от сградите, построени от Акбар, били съборени от неговия внук Шах Джахан, който не намирал в тях нужната пищност и предпочитал белия мрамор пред червения пясъчник, с който дядо му строял. От строежите на Акбар по крепостта Агра до наши дни са оцелели стените на самия форт, заедно с наблюдателните кули и бойници, барабанните кули, които са построени над портите. Някога те имали функцията да оповестят пристигането на императора.
Стената имала два входа – Портата от Делхи и от Амар Сингх. Днес в крепостта може да се влезе само през втория вход по подвижен мост. Порталът е построен от Шах Джахан, внук на Акбар, през 1665 година в чест на Рао Амар Синкх.
След като влезете в крепостта, вътре в големия двор, отдясно се намира една от многото зали – Диван-и-Ам (Залата за публични аудиенции). Тя е построена от шах Джахан през 1628 г. По-нататък следват кралските шатри, красивата джамия (Nagina Masjid & Mina Masjid), дворците (Macchi Bhavan, Khas Mahal, Shish Mahal, Shah Jahani Mahal) и пазарът Zenana Mina. Няколко от сградите са направени от чист мрамор и са с красиви гравюри. За да се охлаждат стаите в мраморните шатри, стените са кухи и са пълни с течаща вода. От балконите на шатрите се открива хубав изглед към река Ямуна и Тадж Махал. Легенди разказват, че великият шах Джахан, който издигнал Тадж Махал, бил затворен в крепостта от своя син Аурангзеб.
Други забележителности в Агра са Форд Агра, Итмад-уд-Даула, Форд Сикандра, Фатехпур Сикри и гробницата на Акбар. Тук може да се насладим на тишината за известно време и да забравим градския шум.

Утар Прадеш:

Този щат в Индия е здравата основа на традиционната култура и нейната история, която датира от преди 4000 г. Световноизвестният „Тадж Махал”, индо-гангетските поля, родното място на много изкуства и занаяти...всичко това е събрано тук в шата Утар Прадеш.
Той е най-населеният щат в Индия. Утар Прадеш е най-известният щат на Индия. В древността се е наричал Мадхиядеш, а по време на британския период става "Обединени провинции". Сегашното име Утар Прадеш означава "Северна провинция". Някои от по-известните градове в него са: Лакнау (столица), Варанаси (Бенарес), Аллахабад, Канпур и Агра. Утар Прадеш има важно място в културата на Индия, то се смята за родното място на индуизма.Също така град Кушинагар е мястото, където Гаутама Буда починал. Особено важно място заема мавзолеят "Тадж Махал", построен в Агра през 1648 г.
Места които трябва да се посетят в щата Утар Прадеш са:

• Агра-градът на Тадж,

• Алахабад-мястото където се сливат три свещени реки;

• Фатехпур Сикри-първият град построен във индо-ислямски стил;

• Браж-Бхуми ( Матхура, Вриндаван и др.);

• Земята на бог Кришна;

• Джханси-Портата на Бунделкханд;

• Капилватсу-родното място на бог Буда;

• Лукноу-градът на „навабите”;

• Варанаси-някогашния Банарас или Каши-един от най-старите градове с духовен живот;

• Сарнат, Шравасти, Санкиса, Каушамби;

• Капилвасту-изрисувана с великолепното завещание на бог Буда.

Матхура:

Матхура е град в северния индииски щат Утар Прадеш. Намира се на около 50 км северно от град Агра и на 145 км югоизточно от Делхи. На около 11 км от Матхура се намира град Вриндаван, а на 22 е град Говардхан. Матхура е административен център на областта Матхура към щата Утар Прадеш.
През древния период , Матхура е бил икономически център, намиращ се на кръстопътя на важни маршрути.
Това е родният град на бог Кришна. Тук може да се види храмът Кешав Дев, който е построен още в древни времена, в близост до легендарното място, на което се твърди, че се е родил бог Кришна (подземен затвор). Според епичните творби на Махабхарата и Бхагвата Пурана, Матхура била столица на кралство Сурасена, управлявано от Канса чичото на Шри Кришна.
Този град е свешен за последователите на хиндуизма, третата по брой последователи религия в света. Тук има много места с историческа и религиозна значимост.
Основни забележителности в Матхура са:

• Храмът Кешав Дев;

• Наам йог Садхна Мандир;

• Храмъ Дварикадхееш;

• Вишрам Гхат;

• Музея в Матхура;

• Бирла Мандир;

• Шри Кришна Джанмабхуми.

Много популярен сред туристите е градът - близнак на Матхура-Вриндаван. Освен че е дом на Бог Кришна, в който той е изживял своето детство, малкият град е дом на множество храмове, които принадлежат към определени хиндуистични секти. Част от най-известните храмове са: храмът Банке Бихари, Прем Мандир, Вриндаван, Маа Ваишо Мандир, Ранг джи, Шри Кришна Джанмабхуми и храмът Искон.

Фатехпур Сикри:

Фатехпур Сикри (Fatehpur Sikri) е старинен архитектурен комплекс, който свидетелства за културата на индийската цивилизация през 16 век. Фатехпур Сикри е уникален пример за архитектурни ансамбли от най-високо качество на строителството в Индия. Комплексът е разположен само на около 40 км западно от Агра и неговият най-голям символ - Тадж Махал.
Фатехпур Сикри е изграден между 1571 и 1585 година от великия император Акбар. В буквален превод Fatehpur Sikri означава Град на победата. Той е бил столица на империята само за около 10 години, но построеното през 16 век остава и до днес като един от културните паметници на Индия, който от 1986 година е включен в Списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство. Комплексът е красиво съчетание на индийски храмове, паметници, построени в унифициран архитектурен стил. В Фатехпур Сикри се намира и една от най-големите джамии в Индия - Jama Masjid. Фатехпур Сикри е столицата на великия моголския император Акбар, който бил изключително харизматична личност. Притежавал мъдрост, измъчване и магнетизъм, като се славел с безспорни военни и административни умения. Вместо да налага модернизирано чуждестранно управление той сключил съюз с владетелите на Раджпут, като се оженил за една от дъщерите на махарджата в Амбер.
Така Акбар започнал голямата си мечта за обединяването на всички общности в Индия, в която всички религии да живеят заедно. Въпреки, че имал много жени владетелят нямал наследник. Това го накарало да посети светеца Шейх Салим Чистий (Shaikh Salim Chisti), който живеел в селището Сикри.
Светецът предсказал на императора, че ще се сдобие с трима сина. Не след дълго една от съпругите му забременяла и родила мъжки наследник, който в чест на пророка бил наречен Салим. По-късно той останал в историята като император Джахангир. В знак на признание Акбар решил да изгради в Сикри своя столица, като прибавил към името й и Фатехпур, което означава победа.
Фатехпур Сикри е строен от най-добрите архитекти на Индия и Персия в продължение на 14 години. По време на управлението на Акбар Северна Индия достигнала незапомнен разцвет. Самият владетел бил неграмотен, но около себе си той бил събрал най-мъдрите и умни хора на страната, девет от които назначил за свои министри. Всички те били видни и уважавани финансисти, поети, музиканти, артисти, администратори и астролози от всички възможни религии и от различен произход.
Макар и да не можел да чете, нито да пише, императорът наредил построяването на специална библиотека, която съхранявала над 50 000 ръкописа. Акбар обичал много да му четат от тях. Самият той бил мюсюлманин, но живо се интересувал от всички останали по това време религии в Индия.
В залата за частни ауденции (Diwan-i-Khas), владетелят на Фатехпур Сикри организирал най-редовно дебати между всички тези представители на различни култури и религии. Главното желание на Акбар било да ги обедини и в опитите си той създал нова религиозна философия, която се крепяла едновременно на исляма, на хиндуизма, джайнизма и християнството.
За жалост, както религията на владетеля, така и целият Фатехпур Сикри имали кратка история. Само след 50 години селището било изоставено и тотално обезлюдено поради липсата на вода.
Макар и построен преди 400 години, Фатехпур Сикри е изключително добре запазен. Разделен е на две части – дворцова и поклонническа. Поклоническата част представлява огромен двор, в който могат да се посетят гробниците на светеца Салим Чистий, както и една от най-големите джамии в Индия. И до ден днешен този храм е едно от свещените места за мюсюлманското общество в страната.
Гробницата на Салим Чистий е красива и майсторски измайсторена постройка от бял мрамор. Точно под основната зала в нея се пазят мощите на светеца. Тленните му останки и до днес се смятат за чудодейни, като много бездетни жени и двойки идват тук за да се помолят за дете. Хората завързват памучни конци по параваните около светилището, надявайки се на чудото, което направило някога Акбар щастлив и го дарило с наследник.
Най-впечатляващата постройка във Фатехпур Сикри навярно си остава огромната и величествена постройка, наречена Врата на победата. Считана за една от най-високите порти в света. Освен невероятната гледка, която се разкрива от тази част на старинния град, тук може и да се прочете един надпис още от времето на Акбар: „Светът е само един мост – премини по него не строй къщи отгоре му. Светът е само един час прекаран в молитви, останалото е невидимо.



Раджастхан:

Това е най-големият по площ щат в Индия. На запад граничи с Пакистан, югозапад с Гуджарат, на югоизток с Мадхя Прадеш, на североизток с Утар Прадеш и Харяна, а на север с Пенджаб. Неговата площ е 342 239 км². Столица на щата е Джайпур. На територията на щата се намира пустинята Тар, в западната част на щата. Реката Гагар също тече през този щат. Там се намира и планинската верига Аравали. Наричан е "Земята на раджите". Пълен е с дворци и крепости, повечето превърнати в интригуващи хотели, след като махараджите са били лишени от своите царски възнаграждения, но им било позволено за запазят имотите си.
Тази магическа земя кара съзнанието да си представя картини свързани с доблест и рицасртво, великолепни пейзажи и архитектура, бижута, великолепни ръчни изработки, фолк музика, танци. Всички тези неща на фона на замъци, палати, крепости, пустини, и камили. Магията на оживения Раджастхан-неговото наследство, култура, сафарита, пясъчни дюни, гори, див свят го правят дестинация, която задължително трябва да се посети.
Места които трябва да се посетят:

• Джайпур;

• Аймер;

• Пушкар-селце в близост до храмът Брахама и свешеното езеро;

• Биканер;

• Бхаратпур-светилище на птиците;

• Рантамбхоре-резерват за тигри;

• Джайсалмер;

• Джодпур;

• Планината Абу;

• Удайпур.

Джайпур:

Град Джайпур, столицата на щата Раджастан, Индия основан е през 1728 г. от махараджа Савай Джай Сингх II. Градът се намира в северозападната част на страната и заема обща площ от 200, 40 кв.км. Разположен е на 265 км от Делхи в близост до пустиня. Известен е като "Розовият град" заради розовата мазилка на сградите, имитираща розов пясъчник. Джайпур е и един от най-добре планираните градове в Индия-разделен е на шест квартала, отделени от главните улици с широчина от 34 метра. Всъщност, смята се, че той е първият град в Индия с градоустройствен план. Проектиран е съгласно философията на Васту Шастра (ведическите принципи на архитектура и строителство за постигане на комфорт и просперитет на гражданите). Всички улици и Базарът следват посока от изток на запад и от север на юг. Източната порта на града се наричаSuraj (Слънце) Pol , докато западната носи името Chand (Луна) Pol . Макар че днес градът се е разраснал извън крепостните стени, първоначално той е бил проектиран само в рамките на пространството, което ограждат те. Входните порти се затварят след залез слънце, а се отварят с изгрева. Почти всички градове в Северна Индия от този период представляват главоблъсканица от тесни криволичещи алеи с хаотично разпилени крепостни зидове, храмове и дворци и временни бараки, които нямат нищо общо с принципите на ведическата архитектура, изискващи прецизно геометрично планиране. За Савай Джай Сингх II и за Бенгали Гуру Видиадхар (хиндуистки архитект и жрец), построяването на Джайпур било златен шанс да издигнат един нов град, основан изцяло на принципите на Васта Шастра. Изграждането на розовия град било своего рода ритуална работа. Той е оформен във вид на osemгнездна мандала, известна като "Питхапада ". Числото девет символизира деветте планети на древния астрологичен зодиак. Също така, и магазинчетата са разположени в групи от по девет с по една напречна улица за планета.
Една от най-големите забележителности на розовия град е Hawa Mahal, което ще рече Дворецът на ветровете. Построен е през 1799 г. от махараджа Савай Пратап Сингх и е проектиран от Лал Чанд Уста във формата на короната ма Кришна. Той включва Градския дворец и Зенана или покоите на дамите(харема). Първоначалната идея на архитектите е била, той да позволява на дамите от двореца да могат да наблюдават живота на улицата, без да има опасност да бъдат видени. Състои се пет етажа и е изграден от розов и червен пясъчник, скрепен с негасена вар. Страната, която гледа към улицата има 935 малки прозореца и бризът (hawa), който преминава през тези прозорци и пази прохлада в двореца, дори и в горещите месеци, дава името на двореца -Дворецът на ветровете. Амбер Форт, който се намира на север от Джайпур, лежи на изкуственото езеро Маота, което отразява в целия му блясък забележителната архитектура - интересна смесица от хиндуистки и мюсюлмански стил.
В подножието на планинската верига Аравали е разположен Нахаргарх Форт и от него се открива красива гледка към розовия град. Думата Нахаргарх означава "дом на тигрите". Според преданията той е наречен на принц Нахар, чийто дух обитавал местността и възпрепятствал изграждането на крепостта. Джайгарх Форт, който се намира на 15 км. от Джайпур е друга внушителна крепост, в която почти всички защитни укрепления са се запазили непроменени. Докато Джайгарх Форт е разположен на върха на хълмовете, Амбер Форт се намира в подножието му. Двата са свързани чрез добре защитени пасажи. Много често двете крепостни стени се смятат за една.
Друга забележителност на Джайпур е колекцията астрономически съоръжения, изградени от махараджа Джай Сингх II в неговата нова столица Джайпур в периода между 1727 g и 1734 г..Той изградил пет подобни астрономически лаборатории на различни места, една от които е тази в Джайпур. Тя е направна по подобие на тази в Делхи и е най-голямата от всичките пет. Името й идва от думите янтра (инструмент) и мантра ( формула или изчисление). Буквално в превод Джантар Мантар ще рече "инструмент за изчисление". На местния раджастански диалект "я" се произнася като "джа". Местните хора не си превеждат буквално името Джантар-Мантар, аз за тях то е нещо като магични думички -нещо като абракадабра или трантрическите напеви.



Гуджарат:

Гуджарат (на английски Gujarat) е щат в западата част на Индия с площ от 196 024 км2 и население 50 671 017 души (2001). Столица на щата е град Гандинагар, а най-големия град е Ахмедабад.
Тук в Порбандар е роден известният Махатма Ганди. Неговия известен Ашрам се намира на бреговете на река Сабармати. Соленоводното блато Кач, което се намира на северозапад е дом на дивото муле, а Гир е мястото където живее азиатския лъв. Дварка на брега е мястото където могат да се видят много храмове.
Места които трябва да се посетят:
Ахмедабад;
Гандинагар;
Модхера-мястото където се намира красивия храм на слънцето;
Патан;
Вадодара;
Ананд-местност покрита със зеленина, където е започнала революцията на млечните кооперации;

• Сурат;

• Саураштра;

• Райкот;

• Бхавнагар;

• Палитана;

• Джунагад;

• Сомнат;

• Джамнагар;

• Дварка;

• Гандидам.

Има възможности за сафари с коне по маршрут: Ахмедабад-Данта-Дасада-Ванканер-Гондал-Вадодара;
Сафари с камили до соленоводното блато в Кач;
Трекинг Сапутара до Ахва-Дхрангадра-Бани.

Ирландия - вечнозелената страна, със символ на страната - детелината. Най-яркото впечатление от Ирландия е, че ирландците са чудесни хора. Обичат да разговарят и са добри и възпитани.

Ирландия - известна още като Ейре, е държава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от територията на остров Ирландия. Останалата 1/6 е заета от Северна Ирландия - част от Обединеното кралство. Терминът Република Ирландия (на ирландски: Poblacht na hÉireann) е официално „описание“ на държавата, а не нейно конституционно име.Площта ѝ е 70 831 км2, от които 69 414 км2 суша и 1 417 км2 водна площ.

Обща информация:

Площ:
70 273 km² (на 117-то място)
Столица:
Дъблин
Най-голям град:
Дъблин
Официален език:
ирландски и английски език
Население (пребр., 2007):
4 339 848 (на 121-то място)
Валута: евро (EUR)
Часова зона: GMT (UTC)
Интернет домейн:
.ie
Телефонен код:
353



История:

Първото известно заселване на хора в Ирландия е от около 8000 година пр.н.е., когато носители на мезолитна култура се преселват от Великобритания и континентална Европа, вероятно по съществувал по това време сухоземен път. От тях са останали малко археологически находки, но потомците им и по-късните неолитни пришълци, главно от Пиренейския полуостров, оставят значими паметници като гробниците от Нюгрейндж.
След пристигането на Свети Патрик и други християнски мисионери в началото на 5 век, християнството постепенно измества местните езически вярвания. Ирландия се превръща в център на манастирски живот, който остава слабо засегнат от политическия хаос на континента играе важна роля в разпространението на християнството в Северна Европа.
През около 800 година започва продължилият приблизително столетие период на викингски нашествия в Ирландия, който засяга тежко местните манастири и династии, макар че и двете институции успяват да оцелеят и да асимилират нашествениците. Пристигането на нормански наемници, водени от граф Ричард Стронгбоу, през 1169 година поставя началото на повече от седемвековната пряка намеса в страната на норманите, а след това на англичаните. Английската корона започва да налага пълен контрол на острова едва след Реформацията, когато съмнителна лоялност на ирландските васали предизвиква поредица от военни кампании между 1534 и 1691 година. През този период англичаните провеждат политика на активна колонизация, като в страната се заселват голям брой английски и шотландски протестанти. Голяма част от старата англоговореща аристокрация в страната остава католическа, като основното вътрешно противопоставяне все повече се превръща от езиково в религиозно.
През 1613 година, чрез преразпределяне на избирателните райони в интерес на протестантите, католиците, около 85% от населението по това време, губят мнозинството си в Парламента на Ирландия. В края на века вече официално им е забранено да бъдат избирани в Парламента. Политическата власт преминава в ръцете на колонистите англикани, а католическото мнозинство е подложено на силна политическа и икономическа дискриминация. През 1801 година Парламентът е премахнат и Ирландия става част от новото Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Католиците получават правото да бъдат избирани в парламента през 1829 година, но избирателните им права са силно ограничени с имуществен ценз.
От 80-те години на 19 век Ирландската парламентарна партия започва политическа кампания за получаване на автономия. Тя успява да постигне успех, но приетият през 1914 година закон е отменен със започването на Първата световна война. През 1922 година, след Ирландската война за независимост, 26 от 32-те графства на Ирландия се отделят от Обединеното кралство и образуват Ирландската свободна държава, от 1948 година — Република Ирландия.



Администрация:

Регионална
Ирландия е разделена на 4 провинции. Техните имена са Ленстър, Мънстър, Конахт и Ълстър. Четирите провинции са разделени на 26 графства. Единствено графство Дъблин е разделено на 4 графства.

Административното деление обаче се разминава с традиционното. Според него съществуват 34 графства, от които 29 са същински, а останалите са градове. Разликите идват от това, че Типърари е разделено на северно и южно (от 2002), Дъблин — на 3 части (от 1994), а градовете Дъблин, Корк, Лимерик, Голуей и Уотърфорд са със статут на графства (нещо подобно на София в България). Гореспоменатите градове, както и останалите 80, се управляват от градски съвети (city, borough и town councils), а провинцията — от съвета на графството (county council). За град може да се кандидатира населено място с повече от 7 500 жители. Поради финансовата си зависимост от централния държавен бюджет и свитите си отговорности (ограничаващи се с отделни елементи на местната инфраструктура) общинската власт не е особено силна.

Централна
Ейре е парламентарна република. Народното събрание (Oireachtas) е двукамарно: Сенат (Seanad Éireann), съставено от 11 от представителите назначени от премиера, 6 избрани от 2 университета и 43 - от депутатите, и Долна камара (Dáil Éireann). Президентът (Uachtarán) има предимно представителни функции, а изпълнителната власт се упражнява от 15-членното правителство, начело с министър-председателя (Taoiseach). Ирландия е член на Европейския съюз от 1973.



География:

Бреговата линия на острова е сравнително плавна на изток, където Ирландско море го дели от Британия, и доста неравномерна на запад, където Атлантическият океан е изрязал множество заливи, полуострови и острови. Преобладава хълмистият терен с отделни ниски планини (най-висок връх — Керънтуил (Carrauntiohill / Corrán Tuathail), 1039 м н. в.).
Топографска карта на Ирландия
Ландшафтът е изпъстрен с езера и реки. Най-голямата от реките, Шанън (Shannon / Sionnainn), разделя мочурестия централен регион от запада и със своите 386 км е най-дългата на Британските острови. Най-голямото езеро (388 км2) е Лох Ней (Lough Neagh / Loch nEathach) в Северна Ирландия. Според легендата великанът Фиън мак Куъл (Fionn mac Cumhaill) загребал земя от сегашното място на езерото, за да я хвърли по шотландския си противник, но не уцелил и земята паднала в морето, от което се появил остров Ман. Дупката, която останала в Ирландия, се напълнила с вода, образувайки Лох Неи.
Природата е дарила Ирландия с богати торфени находища, а в регионалните води са открити солидни запаси от нефт и газ. Освен това добивът на цинк е на първо място в Европа.

Климат:

Климатът е умерен морски, с влияние на океанското течение Гълфстрийм. Поради влиянието на Атлантическия океан, зимата е сравнително мека, а лятото прохладно.

Демография:

Със своите 4 220 000 жители Ирландия е между най-малките страни в Европа. За сметка на това, населението и е сравнително младо и продължава да расте с почти рекордно за Европа темпо. Продължителността на живота е 74 години за мъжете и 80 за жените, като 20 % от жителите на Ирландия са под 14-годишна възраст, а смъртността е почти двойно по-ниска от раждаемостта. В добавка към това (и за разлика от миналото) Ейре привлича по 40-50 000 имигранти годишно.
Извън страната живеят около 4 милиона ирландци.

Език и грамотност
Старинен каменен кръст близо до Кашъл
Официалните езици са ирландски и английски, но английският е успял да се наложи във всяка сфера на живота, следователно се смята, че англоговорещите са голям процент или дори 100%. Ирландският е все още първи език единствено за така наречените "гелтахт" (Gaeltacht) - региони, където келтският преобладава (предимно области по западното крайбрежие). Ирландският е задължителен в училищата, дори (поне в близкото минало) родителите на деца, изучаващи езика, са получавали помощи. Процентът на грамотните, очаквано за развита държава, е приблизително 99.

Етноси и религия
6,5 % от ирландците произхождат от страни от ЕС, останалите са африканци, американци и малък брой китайци. Почти всички принадлежат към християнски деноминации, има малки групи юдеи и мюсюлмани (последните най-вече измежду африканските имигранти)

Селищна система
Единствените два големи града са столицата Дъблин (506 000; малко над 1 000 000 с предградията) и Корк (120 000; 380 000 с предградията). Следващите по големина градове (Галуей, Лимърик, Уотърфорд и Килкъни) не достигат 100 000 жители дори и с околностите си. В останалата част от страната преобладават градчета с население между пет и десет хиляди и села със средно около 1000 жители.

Ирландия има няколко добре известни туристически маршрута:



ДЪБЛИН:
Сред главните забележителности е колежът "Света Троица" (Trinity College) и особено библиотеката, в която се съхраняват над 200 000 антични текста, един от които е известната Библия от IX в., позната като Книгата на Келите (Book of Kells). (https://www.tcd.ie/Library/)
Музеят на Гинес (Гинес е марка черна бира, датираща от 1759 г.) e едно от най-посещаваните туристически места в Дъблин, където посетителят може да разбере значимостта и историята на изобретяването, технологията и производството на тази световноизвестна марка бира, както и да опита нейния вкус в интересна обстановка на върха на една от най-високите сгради в този град, на теритoрията на бирената фабрика. (https://www.guinness.com/ie_en/)
"Джони-Фокс" е един от най-известните пъбове в страната (намира се на няколко километра от града с 360 градуса изглед към столицата и залива). Известен е с това, че е най-високо разположената кръчма в страната, с фолклорна музика 7 дни в седмицата). (https://www.jfp.ie/)

КОРК:
Градът Корк е вторият по големина страната. Разположен е при устието на река Лий в южната част на страната. Има атмосферата на морски град. Едно от предградията му - островът (сега полуостров) Коф, е мястото, откъдето е тръгнал "Титаник" на последния си воаяжПрепоръчително е посещението на замъка Бларни, който се намира на десетина километра северно от града, вляво от главния път за Лимерик. Замъкът е известен със свещения си камък, за който се знае, че придава красноречие на поклонниците, които го целунат. Последното не е лека процедура, а по-скоро гимнастическо упражнение, тъй като въпросният камък е монтиран на външната стена на замъка на 20 метра височина и целуването му е възможно при задно надвисване на границата на баланса на тялото.

ЗАПАДЕН КОРК:
Това е крайбрежната област на запад от Корк. Поради южното си разположение тя е с най-топлия климaт и привлича туристи от целия свят. Китни и достойни за посещение са градчета като Кинсейл, Клонакилти, Бантри и Гленгариф. Последното селище е известно с острова-градина Гарниш, който е само на неколкостотин метра от брега и се достига лесно с лодка. Градините са прекрасни и заслужават посещение. Интересен е нос Мизен хед, където могат да се наблюдават елегантният полет и ловуването на дивите морски птици ганети (бели с черни краища на крилете, бежова шия и изписани като на Нефертити очи). При насочване към острова често се виждат тюлени.

КИЛАРНИ, ДИНГЪЛ И ПРЪСТЕНЪТ КЕРИ:
Известно е изселването на голям брой ирландци в Америка през XIX и началото на XX в. Една от причините за големия успех на ирландската икономика без съмнение е ирландското американско лоби. Тези eмигрирали ирландци (за които казват, че могат да удвоят населението на острова, ако се завърнат) сега представляват значителна вълна от туристи.
Едно от предпочитаните от тях туристически места е Киларни, което се намира в югозападната част на страната, в основата на един от полуостровите, които приличат на пръсти, протегнати в морето. Най-известните от тях са полуостровът Дингъл и пръстенът Кери. Пръстенът Кери предоставя много атрактивно пътуване с кола по разнообразното като география и насечено от заливчета скалисто крайбрежие на полуострова. По-тесният полуостров Дингъл е известен с едноименното китно крайморско градче, което пък, от своя страна, има един много прочут жител, любимец на млади и стари от години. Това е делфинът Фънги, който живее в тесния залив с пристанището от около 20 години. Струва си екскурзията в залива за посещение на Фънги. Полуостровът е насочен директно на запад. В разгара на лятото предлага внушителни плажове (Инч и Вентри) и изключителни изгледи към островите Бласкет, озарени при добро време от особено драматични залези.

СКАЛНИТЕ ОТВЕСИ МОХЕР:
От Дъблин на запад-северозапад води главният път N7, който стига до третия по големина град в републиката -Лимерик. Отклонение вляво може да доведе до останките на едно от най-големите християнски средища в Европа - Скалата на Кашел (Rock of Cashel), където руините на манастира са внушителни, а библиотеката е известна с една от най-ценните колекции от средновековна литература и документи в света. Лимерик е известен с устието на най-голямата ирландска река Шанон, която е плавателна на разстояние над 400 километра чак до територията на Северна Ирландия. Международното летище Шанон е потенциален подстъп за посещение на страната. Тук в продължение на един век е бил най-близкият и утъпкан път на самолетите от Европа за Америка. Летящите кораби - както са наричани тук хидропланите, ползвани при пресичане на океана, са кацали в продължение на години в тихите води на устието на голямата река Шанон. В градчето Фойнс сега има музей на авиацията. Известно е, че познатото по целия свят горещо питие, наречено ирландско кафе (което съдържа кафе и уиски, подправени със сметана), е измислено от стюардесата на един от самолетите. Старателната стюардеса го изобретила, опитвайки се да стопли премръзналите в салона пътници.
Главният път N7 продължава на северозапад през китното градче Енис. Тук се отклонява пътят за скалните отвеси Мохер. Те представляват крайбрежни отвеси с височина от порядъка на стотина метра. Наблизо се намира каменната пустиня Бърън. Тя е характерна с рядката си флора и фауна и е предпочитано място за много природолюбители. Тук се срещат множество мегалитни гробници от каменната и мезолитната ера.
В Ирландия има и редица малко познати и екзотични места, които си струва да бъдат посетени.

ОСТРОВИТЕ СКЕЛИГ:
Скелигите са два малки острова - по-скоро скали - в открития океан, на разстояние 11 мили от брега на споменатия по-горе полуостров Кери. Изходната точка за тяхното достигане е рибарското селище Порт Магий. Дебаркирането на по-големия от тях - Скелиг-Майкъл е възможно само при много тихо време. Малкият Скелиг е недостъпен за посещение. Скелиг-Майкъл е бил обитаван в продължение на 300 години от 11 монаси, които са построили на това сурово място манастир и са живели в каменни иглута, които са запазени в добро състояние до ден днешен. Учудващо е как са преживявали без източник на топлина (никакви дървета не растат тук), без прясна вода и само с морска храна. Обитатели на острова са чудноватите морски птици пафини, които приличат на папагали, издават странни гърлени звуци и живеят в открито море шест месеца от годината.
Съседният остров (Малък Скелиг) се обитава от една от най-големите колонии на ганети в света – 40 000 двойки от тези фантастични диви риболовци, които ловуват чрез стремглаво стрелкане във водата от голяма височина. Те са изкусни в по лета поединично и в конфигурация и при размах на крилата от почти метър и половина полетът им е приятна атракция за наблюдение.

ЗАМЪКЪТ БЪР:
Замъкът Бър е разположен централно във вътрешността на страната на 40-50 км от Лимерик в посока североизток, на пътя за град Атлон. Обитаван е и днес.
Тук в замъка, който се намира в центъра на бедна провинция, една фамилия е създала толкова наука и инженерни творения, с колкото цели страни не могат да се похвалят.
В момента в замъка живее седмият граф Рос. Третият граф е създал най-големия телескоп в света, който се е задържал като такъв 75 години. Негов син е Чарлс Парсънс, създателят на парната турбина, който се появява между корабите на английския флот по време на юбилей на кралица Виктория, слаломиращ с построения от него железен кораб "Турбина" с невероятните за времето си 60 км/час. След този случай поръчките за високооборотния паротурбинен двигател заваляват. "Титаник" също е бил оборудван с такъв двигател. Жената на Чарлс Парсънс се занимава в началото на века със стерео фотография и цветна фотография.
Градините на замъка са аранжирани и облагородявани с векове.



GIANTS CAUSEWAY (ПЪТЯТ НА ГИГАНТИТЕ):
Това е чудо на природата, което се намира на северното крайбрежие на острова, на територията на Северна Ирландия. Чувството е необикновено, когато човек е заобиколен от стотици хиляди равномерни петоъгълни и шестоъгълни плочи с почти еднакъв размер, подредени внимателно в равномерни колони, редове и повърхности. Те поразяват невероятната си индустриална равномерност и прецизност. Обяснението за бавното изстиване на магмата и кристализирането й в равномерни форми, формиращи се като напукването на калта при суша, не успява да успокои недоумението на посетителя за фантазията на Създателя.

Испания - страната където се преплитат страстта и темпераментността.



Тази страна е повече от кориди, фламенко танцьори и многобройни плажове. Тя е е грандиозна и разнообразна. Нейната огромна история е отразена в праисторическите пещерни рисунки, мавританските дворци, старинните замъци, римските руини, готически и ренесансови катедрали, както и в съвременната архитектура. Уникалността на Испания се намира в отделните царства, които са съставили оригиналната испанска нация. Тези региони остават различни по своя език, култура, кухня и изкуство. Те включват: Андалусия, Арагон, Астурия, Баски, Балеарските острови, Канарските острови, Кантабрия, Кастилия Ла Манча, Кастилия Леон, Каталония, Екстремадура, Галиция, Ла Риоха, Мадрид, Мурсия, Навара и Валенсия. Испания може да бъде приятна по всяко време на годината. Идеалните месеци да я посетите са май, юни и септември (април и октомври в южната част). По това време можете да разчитате на отлични метеорологични условия, все още се избягва горещината на юли и август.

Отлични и тихи плажове могат да бъдат намерени в близост до Малага, Уелва и Алмерия в южната част, както и край бреговете на Ла манга, Галисия, Астурия, Кантабрия и Еускади. Ако все пак предпочитате изключително развити градски курорти - има много пренаселени плажове на Коста де ла Луз, Коста дел Сол и Коста Бланка (L, Estartit). Интересно е пристанището на Алмерамир осеяно с уютните барове.

Много уникална архитектура може да бъде намерена в Кордоба, Саламанка, Гранада, Толедо, Мадрид... Архитектурата на Антони Гауди и музеят на Пикасо са в Барселона, докато Мадрид е домът на трите топ музея за изкуство в Испания.
Испанските хора са комуникативни и с много отворени сърца. Няма да имате никакви проблеми да опознаете някого, особено в големите градове като Мадрид и Барселона. Често се казва че Испанската дневна е бара, където хората прекарват доста време сутрин и вечер.

Обща информация

Наименование:
Кралство Испания
География и население:
Площ 504 645 km² (на 50-то място)
Столица
Мадрид 40°26′ с. ш. 3°41′ з. д. (G)
Най-голям град
Мадрид
Официален език
Испански
Население (пребр., 2010)
47 150 800 (на 28-мо място)
Гъстота на нас.
93,17 д./km²
Управление
крал Хуан Карлос I
Министър-председател
Мариано Рахой
Икономика
БВП (ППС, 2009) 1,460,250 $ (на 9-то място)
БВП на човек (ППС) 33 350 $
Валута
Евро (EUR)
Други данни
Часова зона
CET (UTC+1)(2)
Интернет домейн
.es
Телефонен код
34

Кралство Испания (на испански: Reino de España, или Испания ( España3)) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани островчета от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан.

С площ от 504 645 км², Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 м, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 800. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната.Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони.

Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави.

Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. прави икономиката на страната 13-та в света през 2010, с равнище на БВП на човек на населението е над средното за ЕС, преди Италия.Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие.

География

С площ от 504 645 км2, Испания е 51-вата по големина държава в света и втора в Европейския съюз след Франция. Разположена върху по-голямата част от Пиренейския полуостров, на запад Испания граничи с Португалия, на юг с Мароко чрез градовете Сеута и Мелиля. На североизток граничи по Пиренеите с Франция и малкото княжество Андора. Освен това, Испания включва Балеарските острови в Средиземно море и Канарските острови в Атлантическия океан, както и множество ненаселени островчета в Средиземно море, включително Чафаринските острови, остров Перехил, „скалите“ (peñones) Велес и Алхусемас срещу Мароканското крайбрежие; малкият остров Алборан и Питиуските острови. На севроизток, в Пиренеите, е разположен малкият анклав Ливия, обграден от френска територия.



Релеф

Вътрешността на Испания се доминира от голямото плато Месета, което заема близо 60% от цялата територия на страната. От север на Месетата се издигат Кантабрийските планини, на изток са разположени Пиренеите, Иберийските планини, Каталонските планини, на юг - Андалуските планини и Сиера Невада с най-високия връх в континентална Испания, Муласен - 3478 m. Месетата е разделена на две почти равни части от средновисоките планини Кордилера Сентрал, които се простират от запад при португалската граница до Иберийските планини на изток. На юг от централното плато се намира депресията на река Гуадалкивир, а на североизток - на Ебро. На Канарските острови има редица вулкани, някои от които са действащи, включително и най-високият връх в Испания, Тейде с 3718 м.

Води

Петте най-дълги реки в Испания са Тахо, Дуеро, Гуадиана, Гуадалкивир и Ебро, като всички те без Ебро текат от изток на запад и се вливат в Атлантическия океан. Останалите реки са по-къси и със сезонно пълноводие. По-значителни сред тях са Сегура и Хукар. В испанските Пиренеи има близо 1,000 ледникови езера, а по средиземноморското крайбрежие има голям брой лагуни и лимани, като най-обширната от тях е Мар Менор (Mar Menor, Малко море) близо до град Картахена. Из цялата страна са създадени хиляди язовири като част от широкомащабна правителствена програма.

Климат

Територията на Испания попада в рамките на три климатични пояса - умерен, субтропичен и тропичен. Климатът в северна Испания е умерен морски, с изразено влияние на Атлантическия океан, което отслабва от запад на изток. Характерно за този климат е влажното време през цялата година. В останалата част от континентална Испания и Балеарските острови климатът е субтропичен - континентален в централните региони с горещо лято, студена зима и големи температурни амплитуди и средиземноморски на юг, отличаващ се със сухо и горещо лято и влажна мека зима. По високите части на Пиренеите и другите планини климатът е планински. На Канарските острови климатът е тропичен, сух на изток и с по-голяма влажност на запад.



История

Праистория и Иберия
Според археологическите проучвания, проведени в Атапуерка, северна Испания, територията на страната е населявана от хуманоиди от повече от 1 милион години.Първите съвременни хора, кроманьонците, започнали да пристигат от север през Пиренеите преди около 35,000 години. За тяхната култура говорят множество пещерни рисунки в северна Испания по склоновете на Кантабрийските планини, като по-известни са тези в Алтамира, Ел Кастило, Пиндал и други. През неолита и бронзовата ера са съществували добре организирани селища в югоизточните части на страната, включително най-голямото селище в Европа от този период, Лос Миралес близо до Алмерия.

Първите народи, които обитавали полуострова са иберийците и келтите, като първите населявали югоизточните райони покрай Средиземно море, а вторите - атлантическия бряг на север и северозапад. В централните части, където е имало интензивни контакти между тях, се образува специфична група, наречена келтибери. Освен това, баски племена населявали западните Пиренеи. Между 500 и 300 г. пр.н.е., финикийците и древните гърци основават техни колонии по средиземноморското крайбрежие на полуострова. По-късно картагенците завладяват цяла южна Испания. Техни основни крепости там са Гадер (Кадис) и Нови Картаген (Картахена). По време на Пуническите войни (264 пр.н.е - 146 пр.н.е.) Картаген е победен от римляните, които ги изместват.

Римска Испания

Римският театър в Мерида.
В резултат от Втората пуническа война (218 пр.н.е. - 201 пр.н.е.), Римската република завладява картагенските земи в Испания. Римляните установяват контрол над почти цялата част от страната за повече от 500 години, като въвеждат техните език, закони, пътища.Постепенно местното население се романизира и местните водачи стават част от римската аристокрация.

Римляните разширяват и благоустройват съществуващи градове, като Тарагона (Tarraco) и основават нови включително Сарагоса (Caesaraugusta), Мерида (Augusta Emerita), Валенсия (Valentia), Леон (Legio Septima), Бадахос (Pax Augusta) и други. Икономиката са разраства, като Иберия е сред най-важните доставчици на суровини и селскостопански продукти в империята. Страната е житницата на Римската империя, заедно с Египет и изнася злато, мед, вълна, зехтин, вино. Императорите Траян, Теодосий I и философът Сенека са родени в Иберия. Християнството е въведено в страната през 1 век.

По време на упадъка на Римската империя през 5 век в страната нахлуват германски племена. Вестготи, свеби, вандали и алани пристигат в Испания, като пресичат Пиренеите. Романизираните вестготи се заселват там през 415. Те приемат християнството и създават Вестготското кралство, което обхваща по-голямата част от полуострова, след като завладява земи от свебите на северозапад и византийските територии на югозапад.

Мюсюлманска Испания
Между 711-718 г. почти целият Иберийски полуостров е превзет от бербери-мюсюлмани, известни също като маври. Раздираното от вътрешни противоречия Вестготско кралство става лесна жертва за ислямските нашественици. Само някои отделни планински области в северната част на полуострова, като Астурия, Навара и няколко графства в Пиренеите успяват да запазят своята независимост.
В исляма християните и юдеите са признати като „народи на Книгата“ и могат да практикуват религията си при определени дискриминационни условия. Въпреки това има няколко вълни на масова ислямизация, особено през Х-ХІ век.

Самото ислямско общество имало вътрешни търкания. Имало сблъсък на интереси между берберите от северна Африка, които съставлявали по-голямата част от войската и управляващите араби от Близкия изток. През Х век емирът на Кордоба, който е потомък на династията на Омаядите се провъзгласява за халиф. С течение на времето, големи колонии от маври се установили най-вече в плодородната долина на Гуадалкивир, крайбрежието на Валенсия и планинските райони около Гранада.



През Х век Кордоба, столицата на халифата, става най-големият и богат град в средновековна Европа. Процъфтяват търговията по Средиземно море и културата. Мюсюлманите допринесли с интелектуалните традиции на Близкия изток, а ислямски и еврейски философи от Ал Андалус възраждат класическата древногръцка школа в Западна Европа. Културата на романизираното местно население се съчетава по уникален начин с тази на мюсюлманите и евреите, което спомага за разцвет на архитектурата и литературата. Нашествениците въвеждат нови селскостопански култури построяват обширна мрежа от поливни канали, което довежда до силно увеличаване на селскостопанското производство. Ал Андалус - така арабите нарекли целия Пиренейски полуостров. Днес само най-южната част на полуострова е запазила това име.

Към ХІ век халифатът се разпада на множество враждуващи по между си държавици, наречени тайфас (на испански taifas), което позволява на малките християнски кралства на север да разширят териториите си и да консолидират своите позиции. Пристигането на нови ислямски вълни от Северна Африка, като Алморавидите и Алмохадите временно спира християнското настъпление и въвежда по-консервативна и по-малко търпима форма на исляма. Въпреки че постигат някои успехи, те се оказват неспособни да се справят с нарастващата военна мощ на християнските кралства.

Съвременна история

Двадесети век не носи мир на Испания - страната участва в колонизацията на Африка и завладява Испанско Мароко, Западна Сахара и Екваториална Гвинея. Тежките загуби във войната в Риф срещу берберите подкопават монархията. Установен е авторитарен режим под ръководството на генерал Примо де Ривера (1923-1931), който завършва със създаването на Втората испанска република. Новото правителство предлага автономия на Галиция, Баския и Каталония и избирателни права на жените.

След кървавата Гражданска война в Испания (1936-1939), Републиката е свалена от генерал Франсиско Франко, който установява авторитарен режим до смъртта си през 1975. Непосредствено след Втората световна война, Испания е изолирана политически и икономически, поради близостта на Франко с Хитлер и Мусолини. Страната е приета за член на ООН през 1955, когато страната започва да излиза от автархията и изолацията. От 60-те години испанската икономика отбелязва безпрецедентен растеж, който става известен като „Испанското чудо“. Според завещанието на Франко, след неговата смърт през 1975 принц Хуан Карлос I става крал.

През октомври 1977 г. в замъка Монклоа се сключва споразумението Монклоа: споразумение между политици, партии и търговски съюзи как да се планира и провежда икономиката по време на прехода от диктатура към демокрация. Споразумението се разглежда като първото демократично в Испания. В резултат на това споразумение, новата испанска конституция е одобрена от референдум на 6 декември 1978 и Испания става демократична държава и предоставя автономия на всичките си провинции. През 1986 страната става член на Европейския съюз, което дава нов тласък на икономиката.

От близо 50 години правителството на Испания се бори с баската терористична организация ЕТА, която иска да откъсне Баския от кралството.

Население

През 2007 населението на Испания официално достигна 45 200 000 души. Гъстотата на населението от 90 човека на км2 е по-ниска от тази на повечето европейски държави, а разположението му е неравномерно. С изключение на Мадрид, долината на река на Гуадалкивир и някои градски ядра, най-гъстонаселените райони са крайбрежието и прилежащите низини.

Населението на Испания се удвоява през 20 век, благодарение на забележителния бум на раждаемостта през 60-те и 70-те години. Растежът на населението е неравномерен поради голямата вътрешна миграция от селските към индустриалните райони. През 20 век населението на единадесет от петдесетте провинции е намаляло. Раждаемостта спада през 70-те години, но населението продължава да се увеличава след завръщането на много испанци, емигрирали от страната по време на режима на Франко, а в последно време и от много чужди емигранти, най-вече от Латинска Америка (38.75%), Източна Европа (16.33%), Северна Африка (14.99%) и Африка на юг от Сахара (4.08%).Около 20.77% от емигрантите идват от други страни от Европейския съюз и живеят главно по средиземноморското крайбрежие и Балеарските острови.

Най-големите градове в Испания са:

1	Мадрид	Мадрид	3 255 944
2	Барселона	Каталония	1 621 537
3	Валенсия	Валенсия	814 208
4	Севиля	Андалусия	703 206
5	Сарагоса	Арагон	674 317
6	Малага	Андалусия	566 447
7	Мурсия	Мурсия	436 870
8	Палма де Майорка	Балеарски острови	401 270
9	Лас Палмас де Гран Канария	Канарски острови	381 847
10	Билбао	Баския	353 340
11	Аликанте	Валенсия	334 757
12	Кордоба	Андалусия	328 428
13	Валядолид	Кастилия и Леон	318 461
14	Виго	Галисия	297 332
15	Хихон	Астурия	277 554
16	Оспиталет де Лобрегат	Каталония	257 038
17	Ла Коруня	Галисия	245 164
18	Гранада	Андалусия	234 325
19	Витория	Баския	235 661
20	Елче

Преобладаващата религия е християнството - 97,6% от населението (от тях католици - 97,4 %, протестанти - 2,6 %). Според Глава 2 от Конституцията, Испания няма официална религия, но все пак католицизмът остава традиционната религия. Според проучване на Испанския център за социологически проучвания, 54% от вярващите ходят рядко на църква или изобщо не ходят, 15% ходят на църква няколко пъти годишно, 10% няколко пъти месечно и 19% ходят на църква всяка неделя или няколко пъти седмично. Около 22% от населението на страната посещава църковни служби поне веднъж месечно.



Испанската конституция от 1976 признава съществуването на региони като част от Испанската нация. Основните етнически групи са кастилци, каталонци, галисийци и баски (2,4%). Освен кастилския испански, който е официалният език в страната, в някои части на Испания се говорят още каталонски, галисийски и баски, като те са официални наред с кастилския в съответните автономни региони.

Италия - прелестната й светлина и пищни пейзажи, изглеждат като изтъкани от романтика, а три-хилядната й история, култура и национална кухня могат да прелъстят всеки един, докоснал се до тях.

Чарът, кокетността и несметните богатства на Италия отдавна са наложили страната като водеща световна туристическа дестинация. На планина, на море или на път, в разглеждане на останките от римско време – Италия предлага огромно разнообразие на своите посетители. Страната е известна не само с римските останки, осеяли територията на страната. Тя е родината на пастата и на кулинарията изобщо, на хубавото вино, на папата, на бохемския начин на живот, или още „ла долче вита”. Италия е предпочитана от туристите и заради приятния й климат – субтропичен, средиземноморски на юг и преходен към умерен на север.

Обща информация

Название:
Италианска република
Площ:
301 338 km²
Столица:
Рим 41°53 8242; с. ш. 12°29 8242; и. д. (G)
Най-голям град:
Рим
Официален език:
Италиански
Население (пребр., 2011):
60 742 397 (на 23-то място)
Гъстота на нас.:
201,57 д./km178;
Управление:
Парламентарна република
Президент:
Джорджо Наполитано
Министър-председател:
Марио Монти
Валута:
Евро (EUR)
Часова зона:
CET (UTC+1)
Интернет домейн:
.it
Телефонен код:
39



География

Италия е разположена на Апенинския полуостров и континенталните области непосредствено на север от него, приблизително до главния вододел на Алпите, както и на Сицилия, Сардиния и редица по-малки острови. Има площ от 301,3 хиляди квадратни километра.

Италия граничи с Франция на северозапад (515 km), с Швейцария (718 km) и Австрия (415 km) на север, със Словения (218 km) на североизток и с анклава Сан Марино (70 km). Бреговата линия на континенталната част на Италия е с дължина 963 km на Тиренско море, 1128 km на Адриатическо море, 795 km на Йонийско море и 415 km на Лигурско море или общо 3301 km. Други 2298 km е общата брегова линия на италианските острови.

Релефът на Италия е предимно планински, като 80% от територията е заета от планини. По северната граница са разположени части от Алпите с най-висок връх Монблан (4 807 m; на границата с Франция). На юг от тях се намира най-голямата равнинна област в страната, Паданската равнина, през която протича река По. По дължината на полуострова е разположена веригата на Апенинските планини с най-висок връх Корно (2 914 m). В южните части на страната има няколко действащи вулкана: Везувий (1 277 m), Етна (3 323 m; на остров Сицилия), Вулкано (500 m; на едноименен остров) и Стромболи (924 m; на едноименен остров).

Освен По, други по-големи реки са Адидже, Тибър и Арно. В централната и южната част на страната реките са маловодни, поради по-сухия климат. В Алпите има няколко големи езера с ледников произход, като Лаго ди Комо, Лаго Маджоре, Лаго ди Гарда, както и запазени в по-високите части ледници.

Климат


Средни температури за Рим

температура

януари

февуари

март

април

май

юни

юли

август

септември

октомври

ноември

декември

минимална

4° C

4° C

6° C

8° C

12° C

16° C

18° C

19° C

16° C

13° C

9° C

6° C

максимална

13° C

14° C

16° C

18°C

23° C

26° C

29° C

30° C

26° C

22° C

17° C

14° C

История

Италианската история има основно значение за развитието на културата и обществения живот в Средиземноморието. Още в праисторически времена Апенинският полуостров е арена на важни човешки дейности и затова могат да се намерят интересни археологически местности в много райони на страната — Лациум, Тоскана и Умбрия.



Ранна история
Първата значима цивилизация, появила се на територията на днешна Италия, е етруската. Тя е била сравнително развита цивилизация, съществувала за неизвестен период от време до формирането на Римската империя. Етруските, които имали собствен бит, език и писменост, в крайна сметка били асимилирани от италийците. В последвалите векове Римската империя започва да набира сили, и постепенно завладява целия Средиземноморски регион. Рим се превръща в "световна столица", и става един от най-големите и богати градове в света. С проникването на християнството се обособяват Западна и Източна римска империя (Византия). Постепенно обаче империята започва да запада, и отслабва под натиска на варварски нападения. Територията ѝ се свива значително. Съществуването на Западната империя е прекратено окончателно с пленяването на императора ѝ Ромул Августул през 476 и неговата абдикация. Това събитие се счита от много историци за началото на Средновековието в Европа.

Средновековие и Ренесанс
Средновековието в Италия се характеризира със децентрализираност и сравнително голямо влияние на Католическата църква. Поелият властта след Ромул Августул Одоакър управлява до 493 година, титулувайки себе си крал на Италия. Управлението му приключва с нападението на остготите, предвождани от Теодорих Велики, което в крайна сметка довежда и до Третата Готическа война (535—554). В нея византийският император Юстиниан I надделява над остготите, но войната опустошава Италия и довежда до още по-голямото ѝ разпокъсване от страна на лангобардите. Техните нападения окончателно потъпкват надеждите на Юстиниан за възстановяване на Западната империя, и разделят Апенинския полуостров на градове-държави и малки деспотии през следващите няколко века.

През 584 се заформя Равенският екзархат, който е под контрола на Византия. Той служи като форпост срещу варваските нападения, но през 751 лангобардите влизат в Равена и екзархатът престава да съществува и византийското влияние е почти напълно елиминирано. По този начин папската институция, макар и слаба, остава единствената форма на власт в Италия. Така започва да се заформя независима Папска държава. Тя бива създадена с помощта на франките, и набира сила по времето на Карл Велики.
Към 1000 година, икономическият възход в Европа и увеличаването на несигурността в сухопътните маршрути довежда до по-голямо търсене на морския транспорт в Средиземно море; така се формират т.нар. морски републики — градове-държави с олигархично управление, издържащи се предимно от търговия и транспорт на стоки. Такива са Генуезката и Венецианската републики. Сравнително по-голямата свобода на населението в тези държави е предпоставка за артистичния и научен подем в края на 14 век.

Все по-отслабващото влияние на Папската държава довежда до преместване на седалището му в Авиньон; по този начин градовете-държави в по-развитата северна Италия стават напълно независими от Свещената Римска империя и започват да се развиват бързо. Италианският Ренесанс възниква в Тоскана, и по-специално във Флоренция, и после прониква в градовете Сиена и Лука. Този период се характеризира със завръщане към ценностите на Античността и внедряването им в изкуството, философията и архитектурата; фокусът на възприятие от страна на ренесансовите мислители се изменя от Бог към човека. Това е и една от първите стъпки към отхвърлянето на теократично-феодалният модел на Средновековието, макар и той да не е толкова разпространен на Апенинския полуостров. Културният разцвет на Ренесанса обаче не е всеобхватен, и само малка част от населението в Италия бива повлияна от неговите идеи. Въпреки това артистичните постижения на италианските творци оказват огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Европа. Такива са сонетите на Петрарка, Владетелят на Макиавели и Декамерон на Бокачо; фреските и картините на Джото, Мазачо, Ботичели, Тициан; разнообразните творби и открития на Микеланджело и Леонардо да Винчи; архитектурните проекти на Андреа Паладио и Брунелески. Същевременно след внедряването на редица научни открития, като например компасът, морските пътешествия стигат до далечни и непознати дотогава земи.

С културното и научно разнообразие на Ренесанса обаче идват и редица проблеми, сред които Черната смърт, и войните за власт между градовете-държави и местните благороднически семейства. Така една след друга избухват редица войни — Италианските войни, които продължават до 1559 година

Период на чужда зависимост
Най-значимата от италианските войни е тази на Камбрайската лига (1508—16), в която се включват (в различни етапи) Венецианската република, Папската държава, Свещената Римска империя, Шотландия, Англия, Миланското херцогство, и други. Отслабената от войните и чумните епидемии Италия в крайна сметка попада под управлението на Хабсбургска Испания (1559—1713) и Хабсбургска Австрия (1713—1796). В тези години централизирана италианска държава на практика не съществува. Към 1790 на Апенинския полуостров и в съседните региони под влиянието на италианската култура съществуват венецианската и генуезката републики, кралствата Сардиния и Сицилия и Папската държава. По-малки независими държави са били Република Лука, Пармско херцогство, Моденско херцогство, Сан Марино и Република Рагуса (в дн. Хърватия). Всички тези държави до 1796 са под индиректен австрийски контрол, а след инвазията на Наполеон от 1796-7 Франция и Австрия си поделят хегемонията над региона. Създаването на сателитни на Франция държави обаче, като Цизалпинската република, поражда първите искри на италианския национализъм. През 1802 година Цизалпинската република е реформирана в Италианска република, а Наполеон се провъзгласява за неин ръководител. През 1805 към нея са включени Венето и Далмация, и републиката се преобразува в Италианско кралство. Междувременно отношенията на папата с Наполеон се влошават дотолкова, че последният бива отлъчен от църквата. Наполеон отговаря на този акт с пълната окупация на папската държава през 1809 и заточението на папа Пий VII във Франция, което трае до 1814.



След битката при Лайпциг през октомври 1813 година краят на наполеоновата империя започва да става очевиден. Италианските държави изоставят съюза си с Франция и се съюзяват с австрийците. През 1814 Наполеон абдикира, а последвалият Виенски конгрес разпокъсва Италианското кралство и връща политическата обстановка на Апенинския полуостров почти такава, каквато е била през 1796. След краткото завръщане на Наполеон на власт (Стоте дни) Жоашен Мюра, ръководител на Неаполитанското кралство, прави опит отново да обедини разпадащата се италианска държава, но както той, така и Наполеон губят своите сражения и започва нов период на политическа разпокъсаност.

Обединение на Италия и създаване на италианската нация
Днешна Италия става национална държава едва на 17 март 1861 г., когато съществуващите дотогава държави на полуострова и Двете Сицилии се обединяват от крал Виктор Емануил II от Савойската династия, дотогава крал на Пиемонт и Сардиния. Архитектът на обединението на Италия е Граф Камило Бенсо ди Кавур, първият министър-председател на Кралство Италия. Рим остава още 10 години под властта на папата и се присъединява към Италия на 20 септември 1870 г., с което италианското обединение е окончателно завършено. Днес Ватикана е независима държава, обградена от Италия (също като Сан Марино).

Италианска република (1946 — днес)
На 2 юни 1946 г. се провежда референдум за монархията, след който се създава Италианската република и по тази причина се приема нова конституция на 1 януари 1948 г. Членове на кралското семейство са изпратени в изгнание заради връзки с фашисткия режим и получават правото да се върнат в родината си едва през 2002 г.
Италия е сред страните-учредителки на НАТО и Европейския съюз и взима участие в обединението на Европа, приемайки еврото през 2002 г.

Административно деление

Италия е разделена на 20 региона (на италиански: regioni, реджони, ед. ч. regione, реджоне), 5 от които със специален автономен статут. Автономните региони имат свои парламенти (регионални съвети) и правителства (джунти), които имат пълномощия по въпросите на местното самоуправление. Регионите се делят на 102 провинции.

Регион	Адм. център	Площ, km²	Население
Вале д’Аоста*	Аоста	3263	126 000
Пиемонт	Торино	25 399	4 401 000
Лигурия	Генуа	5421	1 610 000
Ломбардия	Милано	23 86	9 642 000
Трентино-Южен Тирол*	Тренто	13 607	1 007 000
Венето	Венеция	18 391	4 832 000
Фриули-Венеция Джулия*	Триест	7855	1 222 000
Емилия-Романя	Болоня	22 124	4 276 000
Тоскана	Флоренция	22 997	3 677 000
Умбрия	Перуджа	8456	884 000
Марке	Анкона	9694	1 553 000
Лацио	Рим	17 207	5 561 000
Абруцо	Л'Акуила	10 794	1 324 000
Молизе	Кампобасо	4438	320 000
Кампания	Неапол	13 595	5 811 000
Пулия	Бари	19 362	4 076 000
Базиликата	Потенца	9992	591 000
Калабрия	Катандзаро	15 080	2 007 000
Сицилия*	Палермо	25 708	5 030 000
Сардиния*	Каляри	24 090	1 666

Население
Населението принадлежи към романската езикова група. Населението на Италия е етнически хомогенно, съставено от 94,1% италианци, 2,7 % сардинци, 1,3 % фриули, 0,6 % германци (южно-тиролци) и 1,3 % от други етноси.5 Гъстота - 197 жит. на кв. км. Естествен прираст 2. Средна продължителност на живота - мъже - 75 г., жени - 81 г

Рим
Рим (на италиански Romа) притежава всичко: папата, художници, полента, любовници, поети, политически глупости и владетели. Тук е мястото да се поглезите с удоволствията на ла долче вита: първокласната храна, виното и неизбежното подновяване на гардероба ви.
Рим, или Вечният град, е привличал посетители в продължение на над 2000 години. Това е един от най-величествените и романтични градове в света. Рим притежава атрактивна смесица от грандиозни забележителности и шумен живот. Пазаруване от италианските дизайнери, пухкав сладолед, пенливо капучино и изящни вина са само част от нещата, които може да пробвате.

Смята се, че през април 753 г. пр. Хр. Ромул основава града, след като убил брат си Рем. В следващите векове Рим израснал в силна империя, чийто връх е по времето на Марк Аврелий – 161-180 г. сл. Хр. Точно като древния град и днешният Рим е основан на седем хълма: Капитолий, Палатин, Квиринал, Виминал, Есквилин, Целий и Авентин. Централният район се нарича Кампо Марцио, кръстен на бога на войната Марс. Там са били тренировъчните терени на войската в древността. Там се намират и много от известните забележителности. Други добре познати квартали са Трастевере, на другата страна на река Тибър, и Монти. Малкия Пинето е смятан за най-римския квартал.
Историческият център на града е част от културното наследство на ЮНЕСКО с прелестните си дворци, римски руини, изящни статуи и базилики на хиляди години.

Важна информация:

• Население: 3,8 милиона жители

• Валута: Евро (EUR)

• Из града има обменни бюра (cambio), както и на всички главни гари и терминали на летищата, включително и на гара Термини, което е отворено от 08:00 до 20:00 часа. На някои обменни бюра се плаща и отделна комисионна, както е и в повечето банки. Когато е обявено, че няма комисионна, обикновено курсът не е толкова добър.

АТМ устройствата са из целия град и те приемат най-разпространените дебитни карти. Ако банкоматът ви откаже транзакция, опитайте на няколко други, преди да решите, че проблемът е във вашата карта.
Работно време: Повечето магазини от понеделник до събота отварят в 10:00 и затварят към 19:00. На много места има практикa да затварят за час или два по обяд. Някои бутици и вериги в центъра на Рим са отворени също и в неделя. Най-общо банките са отворени от понеделник до петък от 08:30 до 13:30 и от 15:00 до 16:00 часа. Някои банки следобед са отворени от 14:45 до 15:45 часа.

• Интернет страници за Рим: www.rome-guide.it, www.romeguide.it, www.virtualrome.com,

www.rome.info, www.romexplorer.com

• Спешен телефон: 112 (карабинери)

• Пожарна 115

• Бърза помощ: 118

• Полиция 113

• Туристическа информация

На няколко места около най-посещаваните забележителности има туристически информационни бюра. Там можете да се информирате за всичко, както и да получите безплатна карта на града. Ако ще останете в Рим поне 3 дни, можете да вземете Roma Pass (www.romapass.it). Картата ви дава безплатен достъп до първите два музея или археологически обекти, намаления за всички следващи музеи, както и безплатен достъп до обществения транспорт.

• Сигурност

Джебчийството е най-честият проблем в Рим. Мъжете трябва да държат портфейлите в предните си джобове или в тези на якетата. Кражбата на чанти също се среща, като се прави от млади мъже, минаващи с Веспа. За да избегнете тази опасност стойте далеч от бордюра и поставете чантата от страната на стената, а не на улицата, а презрамката препашете през врата си. Не оставяйте нищо ценно по маси и столове, откъдето може да го грабнат. Децата винаги са средство за тези престъпления, така че внимавайте. Ако ви наобиколят, изгонете ги. Може да държат парче картон, което им прикрива ръцете, така че казвайте твърдо „не”.

• Бакшиши

Този обичай се практикува в Италия със замах – много хора разчитат на бакшиши за прехраната си. В хотелите таксата за обслужване, която е от 15 до 19%, ви се добавя към сметката. В допълнение на това е прието да давате на камериерката по 0,50 евро на ден, на портиера (за викане на такси) 0,50 евро и на пиколото от 1,50 до 2,50 евро за носене на багажа ви до стаята. В скъпите хотели тези цифри обикновено се удвояват.
В ресторантите и кафетата, обикновено се добавят 15%, за да покрият повечето такси. Ако не сте сигурни дали това е така, попитайте „È incluso il servizio?”. Добавката на допълнителен бакшиш не се очаква, но е учтиво да оставите евро или две ако сте доволни от обслужването.

• Език

Ако искате да получите информация на английски език, насочете се към по-младите хора и към хората, работещи край туристически обекти. По-възрастните говорят само италиански. Много вероятно е да ви разберат и на френски, португалски или испански поради близостта им с италианския, но най-вероятно накрая ще получите отговор на италиански.

• Тоалетни

Тоалетни има близо до повечето забележителности и често имат и служители, както и тези на баровете, клубовете, ресторантите, кафетата, хотелите, летищата и жп гарите.

• Вода - Много италианци пият минерална вода, когато се хранят. Чешмяната вода също е безопасна. Опасните източници са означени с „ACQUA NON POTABILE”. Ако чешмяната вода тече мътна, то това е само калцият или други минерали, разтворени във водата, защото често идва непречистена от минерални извори.

Забележителности в Рим

Колизеумът
На латински: Colosseum) е най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим, започнат от Веспасиан между 70 и 72 г. и завършен през 80 г. от Тит, като някои допълнителни промени са направени по времето на Домициан (81-96 г.). С възможност да побере 50 хил. зрители, Колизеят е използван за гладиаторски борби, както и за други зрелища, като имитации на морски битки, лов на животни, екзекуции, възстановки на битки и драми с митологични сюжети. През Ранното Средновековие сградата престава да се използва за представления, а по-късно служи за различни нужди – жилища, работилници, седалище на религиозен орден, укрепление, кариера и християнски храм.
Макар че в наши дни е частично разрушен от земетресения и извличане на каменни блокове, Колизеят остава един от главните символи на Римската империя и нейните инженерни постижения. Той е сред най-популярните туристически забележителности на град Рим и продължава да бъде свързан с Римокатолическата църква, като ежегодно на Разпети петък папата води факелно шествие, започващо в района на Колизеума.
Наричан Амфитеатър на Флавиите (Amphitheatrum Flavium) или също Амфитеатър на Цезарите (Amphitheatrum Caesareum), Колизеят е построен от Флавиите в началото на първи век като подарък към римските граждани, почти на мястото на предишната резиденция на Нерон.
Той се издига в Рим, близо до двореца на Нерон — „Domus Aurea“, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колосео (Колизей само на български) му е било дадено към 8 век заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол — бога на Слънцето, като е добавена подходяща слънчева корона. След това е съборена, за да бъде използван бронзът, от който е направена, и днес е запазен само нейният постамент.
Археологическите проучвания доказват, че мястото около Колизея е населявано от републиканския период насам, като има предположения и за по-ранни времена. Намерени са останки от множество сгради от тази епоха, намиращи се близо и около амфитеатъра. Известно е, че тези сгради са били иззети и разрушени след 64 г., когато Нерон решава да изгради там своята резиденция с изкуствено езеро и много вътрешни сгради и градини, за които черпим информация главно от древните автори.
Градът се нуждаел от амфитеатър, тъй като единственият такъв с частична каменна основа е построен от Статилий Тавър през 29 пр.н.е. и е прекалено малък за разрасналия се град. Император Калигула (12-41 г.) започнал работата по нов амфитеатър, но Клавдий (10-54 г.) я спрял, когато станал император. Нерон също отказал да “използва” старото съоръжение на Статилий и предпочел да има свой собствен амфитеатър на Марсово поле.
Смъртта на Нерон през 68 г. слага край на Юлиево-Клавдиевата династия и династията на Флавиите идва на власт. Император Веспасиан е признат от Сената за император през 69 г. Взел властта със сила, той иска да направи политически жест на помирение с римските граждани. Затова им връща по-голямата част от земите, които Нерон е завзел в центъра на града, и започва строежа на Колизея на мястото, където се е намирало изкуственото езеро от резиденцията на Нерон.
Строежът на амфитеатъра отнема десет години. Веспасиан започва работата през 72 г., а неговият син Тит го открива през 80 г. с тържествени игри, които продължават сто дни. В повечето случаи се приема, че сградата е изцяло завършена от Домициан, брата на Тит. Светоний пише, че при откриването на Колизея на арената били показани 5 000 диви животни.
В амфитеатъра — по начало римско откритие, са провеждани игри, включително битки между животни (venationes), убиване на затворници от животни и други екзекуции (noxii), военноморски войни (naumachiae, чрез наводняване на арената) и битки между гладиатори (munera). Изчислено е, че около 500 000 души са загинали в тези игри. Богатите са задължени по закон, а и според очакванията на народа да организират игри, както и да печелят благосклонността на гражданите. Организацията на зрелищата, която включва и разходите по тях, е обществен въпрос и се регулира от множество закони.
Гладиаторите bestiarii, които се биели срещу зверове, са включени в Ludus Matutinus, наречени така заради сутрешното провеждане. После следват Ludus Gallicus, Ludus Dacicus и Ludus Magnus. Колизеят продължава да се използва четири и половина века. Има доказателства за много промени, допълнения и поправки. Веднъж, през 217 г. горните етажи се подпалват от мълния и за период от пет години игрите са провеждани в цирка. Многото земетресения през 442, 470 и 847 г. също оказват голямо влияние върху стабилността на сградата. Последната гладиаторска битка, според наличните сведения, е проведена през 404 г., а последни ловни сцени — през 523 г., когато Флавий Максим отбелязва с тях своето консулство и е критикуван за големите разходи от крал Теодорих Велики. Постепенно вкусът на публиката се променя, но основната причина за замирането на игрите е военната и финансова криза в западните части на империята, както и многото нашествия на варварски племена в Италия. Никой вече не може да понася огромните разходи, нужни за организиране на представленията, поради което Колизеят престава да функционира. В долината на Колизея са намерени 89 гроба от времето на Диоклециан до това на Теодорих (4-6 век), главно в североизточния край. 63 гроба са намерени в и около амфитеатъра, въпреки че само 56 са нанесени на карта. Тези 56 гроба се намират в групи на три места. 15 от източната страна и 18 от северната са извън площада от травертин около амфитеатъра, който все още се поддържа. Третата група e от 23 гробници от 6 век – те са намерени отвътре в северния портик. Заключението е, че през 5 век цялата област е изоставена, но Колизеят все още е използван. По-късно, когато бил затворен, го използвали за гробище.



Траянова колона
Траяновата колона е издигната през 113 година на Траяновия форум в Рим, в тесен двор зад Базилика Улпия, в спомен на победите на император Траян над даките. Висока 29 м., с диаметър 2,5 м. Състои се от 23 цилиндрични кръга от бял мрамор. В основите ѝ са били положени Траяновите останки. Около нея се ниже в спирална форма, в 24 кръга, барелеф, който изобразява епизодите от войната с даките на император Траян (101 - 102 e 105 - 106 г. пр.н.е.), — барелефът е много ценен за военната археология. Над колоната се е издигала статуя на Траян, заменена в 1588 г. със статуята на Св. Петър.Нарисуваните релефи, чиято дължина е 200 метра, изобразяват военните действия на римската армия в Дакия. Изобразени са военни сцени и битки, потегляне в поход на армии, укрепителни дейности, императорът, който държи речи на войниците, жертвоприношения, посолства и подчинение на победените.

Пантеон
Пантеонът (на гръцки: Πάνθειον „всички богове“) е построен в 27-25 г. пр.н.е. в Рим от Марк Випсаний Агрипа, приятел и генерал на Октавиан Август, като храм на деветте божества на седемте планети от официалната религия в Древния Рим. В последващите десетилетия, храмът на два пъти е напълно унищожаван от пожари и изграждан по различен проект. В съвременния си вид е завършен през 126 година, вероятно по проект на архитекта Аполодор от Дамаск. Сградата е била християнски храм от 7-ми век. Той е най-добре запазената от всички древни римски сгради. Използван е като храм през цялата му история. В една от капелите на Пантеона се намират гробовете на последните италиански крале: Виктор Емануил II, жена му кралица Маргарита и синът му Умберто I, които се поддържат от доброволци на монархическите организации. В Пантеона се намират също така останките на художника Рафаело Санцио, на архитекта Балдасаре Перуци и на музиканта Арканджело Корели.

Римски форум
Римският форум (Forum Romanum, но римляните са го наричали по-често Forum Magnum или просто Forum) е бил центърът, около който Древният Рим се е развивал. Бил е средище на търговията, религията, проституцията, съдебната система.
Структури във Форума
Римският форум включва следните големи монументи, сгради и руини:

Храмове

• Храм на Кастор и Полукс;

• Храм на Ромул;

• Храм на Сатурн;

• Храм на Веста;

• Храм на Венера и Рома;

• Храм на Антонин и Фаустина;

• Храм на Цезар;

• Храм на Веспасиан и Тит;

• Храм на Конкордия;

Базилики

• Базилика Емилия;

• Базилика Юлия;

• Базилика на Максенций и Константин;

Арки

• Арка на Септимий Север;

• Арка на Тит;

• Арка на Тиберий;

• Арка на Август;

Ростра, трибуната, от която политиците изнасяли речите си на римските граждани.

Куриа, мястото на Римския сенат.

Табулариум

Милиариум Ауреум

Клоака Максима

Колона на Фока е издигната в чест на византийския император Фока през 608 г. и е последната постройка в римския форум, Последният монумент, построен във форума е Колона на Фока.

Галерия Дориа Памфили
Дория Памфили (на италиански: Palazzo Doria Pamphilj) е дворец в Рим, принадлежал на древния аристократичен италиански род Дория Памфили.
Построен е през 1435 г. Монументалната му фасада е в стил рококо. В този дворец е разположена една от най-богатите колекции от живопис от 16-18 век. Събрана е предимно от Камило Памфили, племенник на папа Инокентий X, чийто портрет, дело на Веласкес, също е представен в колекцията. Има творби и на Рафаело, Тициан, Джовани Белини, Пармиджанино, Тинторето, Веронезе и др. Там е картината на Караваджо "Мария Магдалена" и "Почивка на път за Египет", скулптурни портрети на членовете на семейство Памфили и други.

Императорски форуми
Императорските форуми представляват поредица от площади, строени между 46-та година преди новата ера и 113-та година, с обществена, религиозна, икономическа, политическа и историческа значимост както за Римската република, така и за Римската Империя. Те не са част от Римския форум. Първият построен форум е този на Цезар, а най–големият и най–добре запазеният е форумът на Траян.

Циркус Максимус
Циркус Максимус (от латински най-голямата арена, на италиански Circo Massimo) е древна арена за забавления в Рим.
Разположена е в долината между хълмовете Авентин и Палатин. Мястото е използвано за обществени игри от етруските крале на Рим. Първите игри се провеждат по времето на Тарквиний Приск, първият етруски управник на Рим. По-късно Циркусът е бил място за игри и фестивали, повлияни от гърците през 2 век пр.н.е.. За да удоволетвори изискванията на римляните за масови забавления, Юлий Цезар разширява Циркуса около 50 пр.н.е. , след което пистата става с дължина приблизително 600 метра и 225 метра ширина и е побирал около 250 000 зрители (много повече, разбира се, са можели да гледат игрите правостоящи или застанали на съседните хълмове).
През 81 г. Сенатът построява тройна арка в чест на Тит в източния край (да не се бърка с Арката на Тит на Виа Сакра на другия край на хълма Палатин).
Император Домициан свързва новия си дворец на хълма Палатин с Циркуса, за да може по-лесно да наблюдава надбягванията. Император Траян по-късно добавя още 5000 места и уголемява императорската ложа, за да се вижда императора по-добре от публиката.
Най-важното събитие в Циркуса е било надбягването с колесници. Пистата е можела да побере 12 колесници, като двете страни на пистата са били разделени със спина. Спината е била разположена под лек диагонал. По спината се намирали статуи на различни богове, а Октавиан Август издига египетски обелиск. На двата края на спината е било мястото за обръщане, meta, около което колесниците правели опасни завои. На спината е имало подвижни метални делфини, които се навеждали надолу, за да отбележат поредната обиколка. По време на състезанието само една от дванайсетте колесници е стигала до финала; другите се повреждали, разбивали са се в стените или помежду си. Поради това е имало специално назначени хора, които да отстраняват разбитите колесници, развързаните коне и наранените или мъртви състезатели. В началото на пистата е имало специално удължение, на което се нареждали колесниците, за да започнат състезанието. Имало е стартови вратички или карцерес, които задържали състезателите, за да стартират едновременно. По време на състезанието подкупването на съдията, за да промени старта е било честа практика. Цялото състезание е било около шест километра
В настоящето от Циркуса е останало много малко с изключение на покритата с трева писта и спината. Някои от стартовите вратички са оцелели, но повечето от зрителските места ги няма. Материалът без съмнение е използван за построяването други сгради в средновековен Рим. Обелискът е преместен през 16-ти век от папа Сикст V и поставен на площад Пиаца дел Пополо. Разкопките започват през 19-ти век, последвани от частична реставрация, но все още има много неща под земята, които още не са открити. Циркус Максимус има честта да е първата и най-голяма арена в Рим. Зрители се събират за да гледат финала на Световното първенсто по футбол 2006. Циркусът продължава да е център за забавления на римляните. Разположен в центъра на Рим, често се използва за концерти и събирания. За отпразнуването на Световната титла по футбол тук се събират 700 000 човека.

Терми на Каракала
Баните на Каракала са били обществени бани, или терми, построени в Рим между 212 и 216 година, по време на управлението на Император Каракала. Останките от баните са известна туристическа забележителност. Комплексът е бил 225 м. дълъг, 185 м. широк и 38,5 м. приблизителна височина и е можел да побере от 2000 до 3000 човека. Състоял се е от frigidarium (студена стая), tepidarium (средна), и caldarium (гореща стая), както и две palaestra (гимнастически салон за борба и бокс). Специален Акведукт е бил построен за да снабдява баните с вода, който днес е напълно разрушен. Баните на Каракала са били по-скоро център за почивка, отколкото бани. Имали са и обществена библиотека. Като всички други обществени библиотеки в Рим, имало е две отделни и еднакви по размер помещения - за книги на гръцки и латински. Сградата е била отоплявана от hypocaust - подземна система с въглища за затопляне на водата.Баните са отворени за посещения. Достъпът е ограничен до отделни части за да се избегне увреждането на мозаечните подове, въпреки, че уврежданията вече са очевидни.

Фонтан ди Треви
Фонтанът ди Трѐви е един от най-известните фонтани в света и се намира в центъра на Рим. Името му е "Треви", защото свързва три улици (tre vie). Той е построен през 1762 г. от Николо Салви по скица на Бернини. Скулптурите във фонтана са на Пиетро Брачи. В центъра на фонтана е фигурата на бог Нептун, а от двете му страни има по една женска фигура, символи на изобилието и здравето. Смята се, че ако човек хвърли монета в него, някой ден ще се върне отново в Рим. До фонтана е разположена черквата "Св. Викентий и Св. Анастасий", която по желание на папа Йоан-Павел II е дадена за използване от Българската православна църква. От дясната страна на фонтана е разположена една голяма мраморна ваза. Още по времето когато се е строял фонтанът от същата страна е имало една бръснарница. Бръснарят постоянно упреквал Салви, че фонтанът трябвало да се направи иначе, че някоя статуя би стояла на друго място по-добре и т.н. Тогава Николо Салви изработил мраморна ваза точно срещу бръснарницата, и ако застанем точно от мястото където е била разположена ще видим, че тази ваза скрива целия фонтан.



Площад Венеция
Площад „Венеция“ се намира непосредствено до Римските форуми. Тук през 15 век е издигнат дворецът „Венеция“ в стил ранен Ренесанс. Сега дворецът е музей с богата колекция от картини, брюкселски килими, гоблени и сервизи от фин порцелан. Тук се помещава и библиотеката на Института по история на изкуството. На площада е издигнат и паметникът на Виктор Емануел II, обединил Италия през 1870 г. Паметникът е построен от Джузепе Сакони от 1885 г. до 1911 г. и е висок 81 m.

Площад Навона
Площад „Навона“ се намира в Рим, на мястото на древноримска писта за надбягване с колесници, позната като Стадионът на Домициан, от 1-ви век, където римляните са идвали да гледат agones ("игри"). Днешното име на площада вероятно идва от in agone, което след това става nagone и накрая navona, което означава "голям кораб" на италиански.
И до ден днешен е запазена характерната форма на стадион — силно издължена и сплесната елипса. В северния край на площада е запазена и част от врата, намирала се някога на стадиона. Става площад в края на 15-ти век, когато градският пазар е преместен от Кампидолио (Campidoglio). Площад „Навона“ е една от забележителностите на бароков Рим. На него се намират такива архитектурни забележителности като: прочутият Фонтан на четирите реки (Fontana dei Quattro Fiumi, 1651) на Бернини, разположен в средата на площада; Фонтанът на Нептун (1574 г.), намиращ се в северната част на площата и Фонтанът на Мавъра (1576 г.) (в южната част), както и църквата Света Агнеса. На пиаца Навона се намира и една от най-известните "говорещи статуи" на Паскуале, от където е дошла и съвременната дума пасквил.
Традиционният пазар е преместен през 1869 на Кампо деи Фиори (Campo de' Fiori), но на площада се провеждат театрални и костюмни представления, състезания с коне, кориди. От 1652 всяка събота и неделя на август, площадът е ставал езеро в чест на семейство Памфили: състезавали се карети, докато е свирела музика. Тези празненства са продължили до 1866. В наши дни на пиаца Навона се намира посолството на Бразилия.

Площад Испания
Площад „Испания“ (Piazza di Spagna) е един от символите на Рим. Между него и площад Тринита дей Монти (с едноименната църква) се намира монументално стълбище от 138 стъпала, построено по поръчка на френския дипломат Стефан Гефие, за да свързва испанското посолство, което все още се намира там, с църквата отгоре. Понастоящем на стълбата има пазар за цветя; тя е и любимо място за обяд на туристите (вече официално забранено със солидни глоби). Стълбището се подновява непрекъснато, последно през 1995 г.
На площада се намира и фонтанът Barcaccia ("Грозната лодка"). Според легендата папа Урбан VIII поставя фонтана тук, след като е бил впечатлен от лодка, довлечена от наводнение от река Тибър.

Капитолий
Капитолият (на италиански: Campidoglio или Monte Capitolino) е един от седемте хълма на Рим. Намира се в центъра на града, на запад от Форума. Капитолият е неразривно свързан с историята на Рим. Според легендите там близнаците Ромул и Рем са откърмени от капитолийската вълчица. Постепенно от религиозен, хълмът се превърнал в политически център на Рим. На северното му възвишение се намирала твърдината Arx, на чието място днес е построена църквата „Санта Мария ин Арачели“, а на южното – етруският храм на Юпитер, в който той бил почитан заедно със съпругата си Юнона и дъщеря си Минерва, оформяйки капитолийската триада (6 в. пр.н.е.). Храмът е започнат от петия цар на Рим Тарквиний Приск, и е считан за най-големия и красив храм в града. В подножието му – между Курията и храма на Съгласието – се намирал затворът Carcer Mamertinus. Капитолийският хълм е свързан с много забележителни събития в римската история. Брут и другите убийци се заключват в храма на Юпитер след убийството на Цезар; там умира Тиберий Гракх; Откъм река Тибър се издигала прочутата Тарпейска скала, откъдето били хвърляни осъдените на смърт политически затворници. С Капитолийския хълм е свързана и известната легенда за гъските, които спасили Рим. През 3 в. пр.н.е. галите навлизат в древна Италия и обграждат Рим. Имат огромно числено превъзходство. Свещените гъски от храма на Юпитер, намиращ се на хълма Капитолий, усещат пълзящите по стените на града гали и надават крясък, с който събуждат не само заспалите стражи, но и всички жители и така спасяват Рим. През 1537 г Микеланджело оформя по поръчение на папа Павел III на върха на Капитолия красив площад (Piazza del Campidoglio), който е заобиколен от трите страни от два съществуващи двореца и един нов, а отпред е свързан с намиращия се в подножието град с широка стълба (на италиански: cordonata). Днес в дворците е разположен внушителен музеен комплекс - Musei Capitolini - в които се съхраняват много образци от римската култура от различни периоди, включително и статуята на вълчицата с Ромул и Рем.
В една от парадните зали на музея през 1957 г. е подписан Договорът от Рим, считан днес за начало на Европейския съюз.

Стената на Аврелиан
Стената на Аврелиан (на латински: Mura aureliane) е построена около древен Рим при император Аврелиан през 271—275 г. Стената обикаля седемте хълма на Рим, Марсово поле и район Трастевере на левия бряг на Тибър, всичко това с обща площ 13,7 кв. км. Дебелината на стената е 3,4 м, а периметърът ѝ 19 км. Построена е от бетон и облицована с кирпич. Кулите са били разположени на разстояние 100 римски фута (29,6м.) една от друга; общата им бройка е стигала до 383. Височината на стената на Аврелиан не превишава 8 м., при Хонорий през 5 век. тя е почти удвоена. При вратите св. Себастиан (оттам започва Виа Апиа) сега има действащ музей на стената на Аврелиан.



Национален паметник на Виктор Емануил II
Националният паметник на Виктор Емануил II (на италиански: Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II), Олтар на Родината (на италиански: Altare della Patria) или Викториан (на италиански: Vittoriano) е паметник, построен в чест на Виктор Емануил II - първия крал на Обединена Италия, намиращ се в Рим, Италия. Той заема мястото между площад Венеция и хълма Капитолий. Паметникът е проектиран от Джузепе Сакони през 1885 г., а скулптурите за него са дело на скулптори от цяла Италия, сред които е Анджело Цанели. Той е открит през 1911 г. и е завършен през 1935 г. Паметникът е изграден от бял мрамор от Ботичино, Бреша, с характерни стълбища, коринтски колони, фонтани, конна скулптура на Виктор Емануил и две статуи на богинята Виктория върху квадрига. Структурата е 135 m широка и 70 m висока. Когато квадригата и крилатите богини са добавени, височината става 81 m. В основата на структурата се помещава музей на италианското обединение. През 2007 г., е добавен панорамен асансьор към структурата, което позволява на посетителите да се возят до покрива за 360 градусова гледка от Рим. Паметникът привлича голям брой посетители.

Йордания - арабското кралство. Страна, която се свързва с Мъртво море, най-ниската точка на земната повърхност. Цялата страна е една историческа забележителност. Там може да видите едни от най-старите сгради по света, както и следи от различни култури като византийската, римската, арабската, османската и други. Ако сте почитател на историята определено трябва да посетите Йордания.

Обща информация

Площ:
92 300 km² (на 109-то място)
Столица:
Аман
Най-голям град:
Аман
Официален език:
арабски
Население:
(пребр., 2007) 5 924 732 (на 104-то място)
Гъстота на нас.
49 д./km²
Управление:
крал Абдулла II
Валута:
Йордански динар (JOD)
Часова зона
EET (UTC+2)
Интернет домейн:
.jo
Телефонен код:
962

Пълно наименование - Хашимитско кралство Йордания
Страната има площ 89.4 хил. кв. км. Преди към Йордания бяха и 5.9 хил. кв. км част от Палестина, присъединена към Йордания след арабо-израелската война 1948-1949 г. и окупирана след 1967 г. от Израел. Граничи (в км) с Израел - 531, Сирия - 356, Ирак - 147, Саудитска Арабия - 780, и има брегова линия с Мъртво море - 118, с Червено море - 25 км. Голяма част от повърхността е платовидна. Преобладават височините от 500 до 1000 м, с най-висока точка 1754 м в южните части на страната. Западните части са тектонска падина Гхор (Ел Гор), в пределите на която е Мъртво море и река Йордан.


Климат:
Субтропичен със сухо и горещо лято - юли от 24 до 30 градуса Сº и мека зима - януари от 8 до 14 градуса Сº. Валежи - на запад - 500-700 мм, на изток - под 100 мм. Растителност - полупустинна, пустинна, редки оазиси с финикови палми. Само 1 % от територията е заета от гори.
На юг в близост до град Акаба се намира най-високата точка на страната - връх Рам. На Североизток се простира част от Сирийската пустиня. На запад е разположена Йорданската долина, в която тече река Йордан - свещена за християните. Туризмът е основен източник на доходи в Йордания, най-посещаваната забележителност е древния град Информация за Петра - столица на набатеите и гробницата, която се намира там - "Съкровищницата на фараона". Столицата на Йордания - Аман е на повече от 8000 години, наричат го Белият град, защото има много ниски къщи, построени от бял камък, тя също представлява интерес за туристите с римския театър, църквите и дворците.



История

Определението „хашемитско“ в официалното название на Йордания произлиза от управляващата страната династия на Хашемитите, водещи началото си от племето Бану Хашем на пророка и основоположник на исляма Мохамед.

Държавно устройство:

Йордания е дуалистична монархия. Владетелят разполага с цялата изпълнителна власт, законодателната е споделена с парламента.



Административно деление:

Йордания е разделена на 12 области, най-голямата от които е Област Аман.

Население:

4 660 хил. жит. (в това число и 1.6 млн. палестински бежанци). 2 % от населението са номади. Гъстота - 52.2 жит. на кв. км.
Йорданците са араби с изключение на няколко малки общности черкези, арменци и кюрди, възприели арабската култура. Официалният език е арабски, но английският е широко използван в търговията и администрацията. Около 70% от населението на Йордания е градско. По-малко от 6% от селското население е номадско или полуномадско. Повечето жители обитават райони, където валежите правят възможно земеделието. Около 1,7 милиона души, регистрирани,като палестински бежанци живеят в Йордания, повечето от тях с местно гражданство.



Естествен прираст:

Средна продължителност на живота - мъже - 68 г., жени - 72 г.

Етнически състав:

Йордански араби - 64.8 %, палестински араби - 34.4 %, черкези - 0.3 %, други - 0.5 %.

Официален език:

Арабски, други езици - сирийски арабски диалект, английски.

Конфесионален състав:

Мюсюлмани (сунити) - 91.7 %, християни - 8.3 % (от тях православни - 40.5 %, католици - 29.0 %, гръко-католици (униати) - 13.9 %, протестанти - 6.5 %, армено-григорианци - 4.6 %, сиро-православни (якобити) - 2.9 %, други - 2.6 %. Градско население - 75 %.

Стопанство:

Икономиката се развива динамично. Природните ресурси са ограничени, освен запасите от фосфати (над 1.5 млрд. т), минерални соли от Мъртво море, мед и манган. Преобладават малки предприятия на хранително-вкусовата, строителната и текстилната промишленост. Обработват се 13 % от площите на страната. Отглеждат се лозя, маслини, плодове, пшеница, царевица, леща, цитруси. Животновъдството е с ниска продуктивност, отглеждат се овце, кози, камили.

Транспорт:

Шосета - 9.6 хил. км, от които 5.5 хил. км с твърдо покритие; ж.п. линии - 680 км. Единствено морско пристанище е Акаба. Международни летища - Аман и Акаба.



Туризъм:

Годишно страната се посещава от 660 хил. туристи.
От София до Аман - 1 631 км

Камбоджа - земя, изпълнена с диви джунгли, древна култура и изобилие от красиви храмове. Уникален микс от от луксозни хотели и рсторанти, смесващи се с древните храмове и традиционни местни пазари. Повечето чуждестранни посетители посещават тази красива земя, нетърпеливи да се докоснат до Ангкор Ват – символът на древната й култураи едно от новите чудеса на планетата.

Обща информация:

Площ:
181 040 km² (на 87-мо място)
Столица:
Пном Пен
Най-голям град:
Пном Пен
Официален език:
кхмерски
Население (пребр., 2007):
14 241 069 (на 64-то място)
Гъстота на нас.:
74 д./km²
Валута:
Камбоджански риел (KHR)
Часова зона:
+7
Интернет домейн:
.kh
Телефонен код:
885

Кралство Камбоджа (на кхмерски:) е държава в Югоизточна Азия с население над 14 милиона души. Столица на кралстовото е Пном Пен. Тя граничи на юг с Тайландския залив (известен още като Сиамски залив), на запад с Тайланд, на север с Лаос, и на изток с Виетнам.
Земеделието от дълго време е основния икономически отрасъл в Камбоджа, в който са заети 59% от населението (основно се отгледжа ориз). Важни за икономиката са също така и текстилната промишленост, туризма и строителството. Посетителите на Ангкор за 2007 г. са повече от 4 млн. През 2005 г. са открити залежи на нефт и природен газ в камбоджански териториални води, като се очаква извличането им да започне към 2011, което ще окаже благоприятен ефект върху слабата икономика на кралството.

История

Френска колония
В началото на 18 век империята престава да съществува, а през 1864 г. става протекторат на Франция. През 1887 г. заедно с Виетнам и Лаос, Камбоджа е включена в Индокитайския съюз (колония на Франция). На 24 април 1941 г. Нородом Сианук става крал на Камбоджа.

Независимост и Виетнамска война
След японската окупация по време на Втората световна война камбоджанците обявявят своята независимост през 1953 г. През 1955 г. кралят абдикира от трона в полза на своя баща, а месец по-късно е обявен за министър-председател. През 1960 г. баща му умира и Нородом Сианук отново се възкачва на трона, но не получава титлата „крал“.

Кхмерска република под диктовката на САЩ
По време на Виетнамската война военните сили на САЩ извършват бомбени нападения срещу Камбоджа. Жертвите са около 600 хил. души. През 1970 г. под „диригенството“ на ЦРУ е извършен държавен преврат и генерал Лон Нол заграбва властта и провъзгласява Кхмерската република. Крал Сианук получава политическо убежище в Китай, където влиза в съюз с радикалната прокитайска групировка на „червените кхмери“.

Режим на Червените кхмери
След 5-годишна борба, през април 1975 г., след изтеглянето на американските войски от Индокитай, властта е взета от Пол Пот и Червените кхмери. Правителството на Лон Пол е свалено и е установен режим на т.н. “аграрен социализъм“. Провъзгласена е „Демократична Кампучия“. Поставено е началото на кървава диктатура, чиито жертви са над 3 млн.души. Пол Пот е премиер на Камбоджа в периода между 1976 и 1979 г.. Той налага агресивна политика на преместване на хора от градовете в провинцията, в опит да пречисти камбоджанският народ, като стъпка към комунистическо бъдеще. Интелектуалците и буржоазията са избити.

Виетнамско присъствие
През декември 1978 г. виетнамски войски навлизат в Камбоджа и това води до свалянето на режима на Пол Пот в началото на 1979 г. Започва 10-годишна виетнамска окупация и почти 13-годишна гражданска война. На 7 януари 1979 г. новото правителство на Хун Сен провъзгласява Народна република Кампучия, която в продължение на 12 г. „осъществява програма за изграждане на миролюбива, истински демократична, неутрална Кампучия, със социалистическа специфика“.

Преход към демокрация
На 23 октомври 1991 г. в Париж, под натиска на ООН, е подписан мирен договор, който обявява примирие и дава мандат за организиране на демократични избори. Договорът е подписан между ръководителите на трите политически групировки - Червените кхмери, военните формирования на бившия премиер Сон Сан и привържениците на

Нородом Сианук.
През май 1993 г. за първи път в историята на Камбоджа се провеждат многопартийни избори, спонсорирани от ООН - избори, които помагат да се възстанови донякъде редът при управлението на коалиционно правителство. Създадено е правителство с двама министър-председатели – дългогодишния ръководител на провиетнамското правителство Хун Сен, генерален секретар на Кампучийската народна партия (КНП) и принц Нородом Ранарид, един от синовете на краля, ръководител на Монархическия обединен национален фронт за независима, неутрална, миролюбива и дружелюбна Камбоджа (FUNCIPEC).

Конституцията от 24 септември 1993 г. провъзгласява страната за конституционна монархия. Кралят се назначава от Тронен съвет и има ограничени права. Той назначава министър-председателя, но съставът на правителството се определя от парламента.

Мирът, осигурен с участието на ООН, се оказва крехък, а управляващата коалиция, поради силни политически противоречия, работи твърде неефективно. Принц Нородом Ранарид се стреми да наложи еднолично управление и да отстрани основния си политически съперник - Хун Сен. Фракционни борби между хората на краля и на Хун Сен през 1997 г. водят до свалянето от власт първото коалиционно правителство, принц Нородом Ранарид напуска пределите на страната.

Военните сблъсъци продължават до март 1998 г., когато принц Ранарид се съгласява да прекрати въоръжената борба. Главната причина за това съгласие е обявеният от Япония план за помирение чрез нови парламентарни избори. На 27 юли 1998 г. КНП печели 64 мандата, FUNCIPEC-43, партията на Сам Ранси( един от бившите ръководители на FUNCIPEC) - 15. Наблюдателите на ООН признават изборите за открити и честни.

През ноември 1998 г. КНП влиза в коалиция с FUNCIPEC. Хун Сен става министър-председател, а Нородом Ранарид - председател на Националното събрание. От 29 министерски кресла, КНП получава 15, FUNCIPEC - 14. Партията на Сам Рамси не получава нито един министерски пост и обявява резултатите за фалшифицирани. Новото правителството приема мащабна програма за развитие на страната, състояща се от политическа, икономическа и социална част, и започва изпълнението й. Предвиден е 5-годишен период за завършване на процеса на национално обединение, нормализиране на обстановката в граничните райони, укрепване на вписването в международната общност, изграждане на основите на социалното и иконимическо развитие на страната.

В началото на 1999 г. останалите все още „елементи“ на червените кхмери се предават, някои от оцелелите ръкодовители очакват присъди от съвременен трибунал на ООН и Камбоджа, подкрепен от международната общност.

На 27 юли 2003 г. се отново се провеждат избори,които са относително мирни,но преговорите за ново коалиционно правителство продължават почти една година. КНП печели 73 места, FUNCIPEC - 26, партията на Сам Ранси - 24. Въпреки че КНП печели най-много места, не успява да събере 2/3 от мнозинството, за да може да управлява сама. Хун Сен полага усилия за сформиране на коалиция, но партията на Сам Ранси и роялистката FUNCIPEC отхвърлят неговите предложения. Ответният опит на опозиционните партии за три-партийно правителство, но без Хун Сен като лидер, също пропада. След продължителни преговори лидерите на основните политически партии в Камбоджа се споразумяват за създаване на коалиция между три партии и съставяне на три партийно правителство. Предложението за разпределение на постовете идва от крал Нородом Сианук. За премиер е избран Хун Сен, за председател на Националното събрание - Сам Ранси.

През март 2004 г. Хун Сен и Нородом Ранарид започват преговори за извеждането на страната от политическата безизходица. Постигнато е споразумение за двупартийно правителство, без да се създават нови министерства. Нородом Ранарид става председател на Националното събрание, а Хун Сен премиер-министър. В новото правителство в средата на август 2004 г. с решение на Националното събрание на Камбоджа Хун Сен, лидер на КНП, е преизбран за министър-председател, а за председател на Националното събрание е преизбран принц Нородом Ранарид, председател на FUNCIPEC.

На 7 октомври 2004 г. с писмо, прочетено пред Националното събрание, крал Нородом Сианук абдикира поради здравословни причини. Формираният според Законите на монархията 9-членен Тронен съвет избира за нов крал 51-годишния син на Нородом Сианук принц Нородом Сиамони, посланик на Камбоджа в ЮНЕСКО. Коронован е на 29 октомври 2004 г.

През март 2006 г. по време на отсъствие от страната Нородом Ранарид е отстранен от длъжност ,а в последствие и от поста председател на FUNCIPEC. За нов председател на Националното събрание е избран Хенг Самрин, а за председател на FUNCIPEC Кео Расмет. Нородом Рамарид създава собствена партия „Нородом Рамарид“. Опозиционната партия на Сам Рамси остава извън правителството, като нейни представители не са влкючени в работническите комисии на парламента. В последствие депутатския имунитет на Рамси и двама депутати от неговата партия е свален.

На 1 април 2007 г. в Камбоджа се провеждат местни избори. За участие са регистрирани 12 политически партии,само 3 са представени в парламента. По предварителни данни участие са взели около 5 млн.души от регистрираните 7 799 371 избиратели в 1621 общини в 24-те провинции на страната,или 64%. КНП печели 98,3% от гласовете и ръководи позиции в 98,6% от общините. Партията на Сам Рамси печели победа в 26 общини, партията на Ранарид печели в 3 общини, а FUNCIPEC, все още формален коалиционен партньор на КНП, печели в 2 общини. Партията на принц Томико (Sangkum Jatiniym Front Party) получава общо 10 валидни гласа. Изборите се оценяват като провал за трите роялистки партии.

На 27 юли 2008 г. в относително мирна обстановка са проведени поредните парламентарни избори в страната. Отново правителството е оглавено от Хун Сен. Пред Камбоджа стоят за решаване два много важни въпроса-национално помирение и изграждане на гражданско общество с участието на цялото активно население на страната,след смъртта на Пол Пот през 1998 г. правителството приема решение за привличане под съдебна отговорност на „червените кхмери“,обвинени в геноцид срещу населението на Камбоджа. Същевременно с помощта на международното общност страната се бори срещу тероризма и корупцията,а също така се стреми към спазване на правата на човека.управлението представлява многопартийна демокрация и конституционна монархия.Следващите парламентарни избори ще се проведат през 2013 г.

Днес въпреки че кралят има големи правомощия той е „заложник в собсвения си дворец“, обграден е от приближени на премиера и почти не излиза сред народа. Хун Сен държи цялата власт в ръцете си. Той и хората му забогатяват за сметка на правителсвото. Крал Нородом Сиамони приема да стане крал под натиска на родителите си с цел да се запази монархията през 2004 г. Камбоджанците изпитват симпатии към него и го описват като „тъжен, самотен и изоставен“. Монархът прекавра по-голямата част от дните си в подписване на документи, посрещане на гости и други рутинни дейности. За разлика от баща си,който се жени 6 пъти, Сиамони е заклет ерген и надали ще остави наследник за престола. Хората на Хун Сен твърдят, че той „участва“ във властта и не е „заложник в двореца“.

Сиамони е бивш балестист и посланик на Камбоджа в ЮНЕСКО. 25 години живее във Франция и Чехословакия. Нарича Чехия „моята втора родина“. Казва, че времето в Прага, е „един от най-щастливите периоди в живота ми“. Говори отлично чешки, чете рецензии за чешки театър и гледа записи на чешки балетни и оперни изпълнения. На 22 г. завършва Академията за музикални изкуства в Прага, после се връща в Камбоджа където родителите му са държани под домашен арест от „червените кхмери“, които са на власт. Работи в градините на двореца и чисти тронната зала. Във Франция Сиамони преподава, танцува и създава хореографиите за класически камбоджански танци, както и за западен балет. Отказва се от живота, който обича, за да стане крал през 2004 г. Личният съветник на краля Сон Суберт, който е свързан с една от двете опозиционни партии, казва, че правителството блокира прокарването на две конституционни промени: създаване на потенциално силен Върховен съвет за национална отбрана, оглавяван от краля, както и на годишен Национален конгрес, който да е продължител на традицията хората да се обръщат пряко към монарха.

Държавно устройство

Камбоджа е конституционна монархия.Глава на държавата е кралят,а начело на правителството стои министър-председател.Законодателен орган е Националната асамблея,а изпълнителната власт е в ръцете на кралското семейство.Двукамарен парламент,състоящ се от Национална асамблея(122 депутати,избирани за 5години,избрани чрез всеобщо гласуване) и Сенат(61 депутати,57 избрани,2 назначени от краля и двама от Нац.асамблея).Кралят се избира от Тронен съвет измежду почти всички мъжки кандидати от кралско потекло.След провеждане на парламентарни избори член на партията на мнозинството или на коалицията на мнозинството се обявява за премиер от краля.

Природа

Камбоджа заема около 181 040 км2 като границата с Тайланд на север и на запад е 800 километра, с Лаос на североизток — 541 км, а тази на изток и югоизток с Виетнам е 1228 км. Бреговата линия покрай Тайландския залив е 443 км.
Най-характерната топографична особеност е езерната равнина, образувана вследствие на наводненията на Тонле Сап (на кхмерски: Голямо езеро), която заема около 2 590 км2 през сухия сезон и около 24 605 км2 през дъждовния. Тази гъсто населена равнина, която се използва за култивиране на влажен ориз, представлява много важна област за населението на Камбоджа. 75% от страната са разположени на възвишения от по-малко от 100 метра надморска височина, освен Кардамонските планини (най-високата точка там е 1771 метра), техните продължения на изток, Слонската верига (средна височина 500–1000 метра) и стръмният склон в Дангрекските планини (средна височина 500 метра) покрай северната граница с Тайланд.
Температурите варират от 10° до 38°. През страната минават тропични мусони: югозападният мусон духа към вътрешността в североизточна посока и носи със себе си влажен въздух от Тайландския залив/Индийския океан от май до октомври като през периода септември-октомври вали особено много. Североизточният мусон, духащ в югозападна посока към брега, предизвестява сухия сезон, ноември — март, като през януари-февруари валежите са минимални.

Забележителности в Камбоджа:

Кралският дворец, Пном Пен
Една от основните забележителности на столицата на Камбоджа – Пном Пен, е прословутият Кралски дворец. Дврецът представлява комлекс от сгради, построени от крал Нородом през 1866 г. Идеята за построяването на комлекса е луксозна резиденция, която да служи за дом на царете на кралството и място за посрещане на значими гости.
Кралският дворец е построен върху старинна крепост, наричана Бантей Кев. Комплексът се състои основно от три сгради, разделени от стена. В северната част се разполага „Сребърната пагода”, на юг е „Дворецът Кхмери”, а в централната част се намира „Тронната зала”. Дворецът обхваща площ от 174,870 квадратни метра.
Сградите на кралския комплекс са построени постепенно, а някои от тях са били демонтирани и възстановени едва през 60-те години на XX век. Част от по-старите сгради датират от XIV век.. Кралският дворец на Камбоджа е добър пример за архитектурата на Кхмерите. Типични за нейното творчество са: отбранителните стени, тронната зала, храмът на Изумрудения Буда, извисяващите се кули и стенописите.
Архитектурата на комплекса е претърпяла огромни промени в средата на миналия век. Въпреки това, дворецът запазва своя автентичен вид и се радва на хиляди посетители ежегодно. Туристите имат възможност да посетят кралските градини и езера, тронната зала и съпътстващите сгради, където са живели едни от най-значимите лидери на Кралство Камбоджа.

Езерото Тонле Сап, Камбоджа
Тонле Сап е най-голямото сладководно езеро в Кралство Камбоджа и цяла Югоизточна Азия. Често неговото наименование се превежда като „великото езеро”, както и като „голямата сладководна река”. Всъщност самият водоем представлява комбинирана система между езеро и река. Тонле Сап е определно като екологичната точка на ЮНЕСКО през 1997 година.
Езерото е от огромно значение за развитието на икономиката на Камбоджа и в частност на град Сием Реал. Главната причина за неговото важно икономическо значение е, че всъщност Тонле Сап представлява един от най-големите рибарници в света. Около 1 милион души изкарват прехраната си в рибарската индустрия.
Площта на Тонле Сап е около 2700 квадратни метра. Неговата дълбочина е изключително относителна, защото през дъждовния период, който започва през юни, тя достига до 10 метра, а през останалото време на годината варира около 1-2 метра. Площта на езерото в пълноводния му период достига невероятните 16 000 квадратни метра.
Езерото е дом на няколко стотин вида риби, водни костенурки, крокодили, както и други бозайници, които обитават неговия ареал. Над водите на езерото се разполагат обширни кейове, на някои от тях има раположени сергии и барчета, където туристите могат да се подкрепят с чаша кафе, нещо за ядене или да отнесат „част от Тонле Сап” със себе си. В околността на езерото се разполага рибарско селище, което на практика „живее” над водата. Построени са училище, магазини, колиби и всичко това върху дървени кокили.

Бантей срей, Камбоджа
Едно прекрасно чудо на архитектурата в Кралство Камбоджа, преживяло повече от 10 века е Бантей срей. Бантей срей е древен храм, датиращ от X век, посветен на хиндуисткия бог Шива. Храмът се намира в известната историческа и архитектурна област Ангор. На около 20-ина километра североизточно е разположена и основната група древни храмове в Камбоджа.
Архитектурата на Бантей срей е носител на сложни гравюри и декоративни стени, които се наблюдават и до днес. На пръв поглед сградата на храма изглежда малка, но всъщност е носител на изключително сложна архитектура и създава грешна илюзия. Храмът е много популярен сред туристите и дори е успял да си спечели определения като "скъпоценния камък" и "бижуто на Червените изкуства."
Бантей срей до голяма степен е изграден от твърд червен пясъчник. Тухла и латерит са били използвани само за оградните стени и някои структурни елементи. Храмът е известен с красотата на своите пясъчници, щурцове и фронтони. Вътрешността на храма се състои от светилище, антре, камера и три кули, както и две сгради, обособени като библиотеки.
Бантей срей е известен с дълбочината и детайлността на своите дърворезби. След построяването на храма стените му са били издълбани в сложни декорации и големи стенописи, изобразяващи комбинация от мит и история. Сцените са направени почти триизмерни, защото дълбочината на дърворезбата е над 5 см. Храмът е мястото, където можете да се докоснете до една наистина величествена историческа забележителност.

Национален музей на Камбоджа, Пном Пен
Националният музей на Камбоджа е разположен в столицата на страната Пном Пен. Той съчетава водещи експонати от историята, археологията и културата на кралството. Музеят притежава една от най-големите колекции в света на изкуството на Кхмерите, включително и скулптури, керамика, бронзови фигури и етнографски предмети.
В колекцията на Националния музея се включват над 14 000 експоната от праисторията, предмети от Кхмерската империя, както и експонати от по-ново време. Музеят е открит през 1920 година и е реновиран през 1968. Структурата на сградата му е вдъхновена от архитектурата на кхмерски храм.
Музеят не само управлява собствената си колекция, но също така и поддържа и контролира всички останали държавни музеи в Камбоджа. Като по-важни сред неговите експонати са: колекцията му от важни будистки и хиндуистки скулптури, както и откритата през 2000-та година екзпозиция на Буда, която е подкрепена от световната организация ЮНЕСКО.
Националният музей на Камбоджа се утвърждава като една от основните културни забележителности на Камбоджа. Освен с невероятното културно наследство на Кралство Камбоджа, музеят е известен и с невероятни артефакти и традиционни колекции, събрани от всички краища на света. Музеят на Камбоджа помещава най-добрата и вероятно най-голямата колекция от експонати, запазени от древното селище Ангор - над 5000 броя.

Паметникът на Независимостта, Камбоджа
Един от най-важните исторически монументи в Кралство Камбоджа е Паметникът на Независимостта, разположен в столицата Пном Пен. Монументът е построен през 1958 година, в чест на края на колониалния период и независимост на Камбоджа от Франция. Националният паметник е построен от великия архитект Ван Моливан.
Монументът се разполага на една от най-възловите точки в столицата, между булевардите Нордом и Сиенук. Статуята е построена под формата на величествен лотос. Същата форма се наблюдава и при Великия храм на Ангор. Всяка година Паметникът на Независимостта се посещава от хиляди туристи и местни жители.
В деня на националния празник на независимостта на Камбоджа паметникът се превръща в арена на чествания и церемонии. Честванията включват запалване на церемониален огън от кралски или висшестоящ служител, както и поднасяне на цветя от държавните дейци. В околността на паметника е разположен малък парк с пейки и зеленина.
Монументът е построен на пет нива. Основаната му и най-внушителна украса са 100-те змийски глави, с които е декориран. В късните следобедни часове статуята придобива топло оранжево сияние, а тогава и най-добре изпъква нейната сложна архитектура. Паметникът на Независимостта е само част от прекрасните архитектурни прозиведения на архитекта Ван Моливан. Всичките му творби, изградени в периода 1950 – 1960 година, изразяват свободата и надеждата за нов живот в Камбоджа.

Ангкорват- най-величественият храм в Камбоджа
Най-големият храмов комплекс в света Ангкорват, който се намира в Северозападна Камбоджа, има шанс да бъде провъзгласен за едно от седемте оцелели чудеса. И то ще се окаже символ на... фалоса.
Величественият Ангкорват и прилежащите към него по-малки храмове смайват не само със своите размери и изяществото на каменните си релефи, но и с тайнственото си излъчване в гъстата джунгла, която ги обгражда отвсякъде. Близо шест века той е изгубен за човечеството, докато в края на ХIХ в. не е открит от французина Анри Муо. Първоначално го смятат за будистки храм заради многобройните статуи на Буда, но после френски учени откриват първата му тайна - произходът му е хиндуистки. Постепенно изследователите разгадават в него символите на преминаващи едно в друго езически вярвания и религии, като много туристи с изненада узнават едва пред стените му, че светаята святих в Ангкор е фалосът.
Както Ангкорват, така и останалите храмове наоколо въплъщават хиндуистката представа за вселената. В центъра й е планината Меру - обител на боговете. Планината е обкръжена от Световния океан, в който плават континентите. В недрата й е скрит фалосът на Шива (лингам), който е символ на животворната сила.
Историята на Камбоджа започва през 802 г., когато крал Джаяварман II основава държавата Камбуджадеша. Той разпространява сред кхмерите култа към бога-цар, който преминава в следващите религиозни системи. Джаяварман II издига първото възвишение във формата на пирамида, върху което поставя лингам, за да му се кланят жреците. Светилището олицетворява планината Меру, а кралят в качеството си на "господар на планината" се обявява за цар-бог и владетел на вселената. Половин век по-късно крал Индраварман II изгражда върху пирамидата на своя предшественик първия храм на кралския лингам. Над столицата се извисява огромен златен фалос, който олицетворява кралската власт. Оттогава всеки монарх се чувства длъжен да строи свой храм, за да доказва мощта си, който след свършека на земния му път се превръща и в негова гробница.
Поклонението пред кралския фалос, чиято обител е храмът, се смята за държавна религия.
В началото на ХII в. кмерската цивилизация достига върха си при Суряварман II, който царува от 1113 до 1150 г. и започва строителството на Ангкорват. Той посвещава храма на бог Вишну, а не на Шива. Докато Шива е бог на разрушението и смъртта, от която се ражда животът, Вишну е бог на изграждането и хармонията. Всъщност и двете божества представляват единство в кхмерските вярвания, които за разлика от класическия хиндуизъм не отделят голямо място на Брама.
Ангкорват е храм на три тераси, като върху най-високата се издигат пет кули. С малко усилие на въображението съвременният турист може да открие, че наподобяват фалоси. Те са центрове на кхмерската вселена, около които върху стените в галериите са изобразени чрез изкусни релефи сцени от мирния живот и войните на кхмерите, както и картини от хиндуистките епоси "Рамаяна" и "Махабхарата".

Камбоджа
Кралство Камбоджа е държава в Югоизточна Азия с население над 14 милиона души. Столица на кралстовото е Пном Пен. Тя граничи на юг с Тайландския залив, на запад с Тайланд, на север с Лаос, и на изток с Виетнам. Най-характерната топографична особеност е езерната равнина, образувана вследствие на наводненията на Тонле Сап (Голямо езеро). Тази гъсто населена равнина, която се използва за култивиране на влажен ориз, представлява много важна област за населението на Камбоджа.
75% от страната са разположени на възвишения от по-малко от 100 метра надморска височина, освен Кардамонските планини (най-високата точка там е 1771 метра), техните продължения на изток, Слонската верига и стръмният склон в Дангрекските планини покрай северната граница с Тайланд. Температурите варират от 10° до 38°. През страната минават тропични мусони: югозападният мусон духа към вътрешността в североизточна посока и носи със себе си влажен въздух от Тайландския залив/Индийския океан от май до октомври като през периода септември-октомври вали особено много.
Тонле Сап е най-голямото сладководно езеро в Югоизточна Азия и Камбоджа. Това е един от най-големите рибарници в света, осигуряващ препитание за над 1 млн.души. Тук множество риби хвърлят хайвера си, а след това отрасналите малки мигрират в р.Меконг, от която годишно се добиват по 2 млн.тона риба.
Интересното за езерото Тонле Сап е, че по време на мусонните дъждове, то става пет пъти по-голямо, а дълбочината му достига 10 м. Като се има в предвид, че през останалото време дълбочината му е 1 м, а територията му 2700 кв.км.
Езерото Тонле Сап е обявено от ЮНЕСКО за биосферен резерват. Най-добро време за посещение е от декември до април, а най-близкият град е Сием Реал, на 15 км.
Ратанакири, Камбоджа е североизточна камбоджанска провинция почти недокосната от новото време. Ратанакири е предимно селскостопански район. Край столицата на провинцията Банлунг се намират големи плантации за кашу, фъстъци и каучукови дървета. Заоблените хълмове са превърнати в ниви, а по високите планински части има гъсти гори.
Тук живеят 12 племенни групи, известни под общото наименование кхмер лоеу. Тези интересни хора изповядват анимистката религия. Те носят своите старинни носии. Жените от племето крунг, си връзват на кръста саронг, но ходят с голи гърди, а жените от племето броу татуират лицата си, носят тежки обеци от слонова кост, гиздят се с гердани от мъниста и носят медни гривни на глезените. Тук не съществува електричество, течаща вода и павирани пътища, а хората живеят както са живеели техните предци.
Едно от най-красивите места тук е езерото Як Лоум, разположено в калдерата на древен вулкан. А също така непременно трябва да се видят и мините за полускъпоценни камъни. Най-добро време за посещение е от ноември до март, а най-близкият град e Банлунг.

Системата от храмове Ангкор
Ангкор е основната туристическа забележителност на Камбоджа и от 1992г. е част от световното културно аследство на ЮНЕСКО. Храмовият град се състои от много малки и големи сгради с религиозно значение. Най-известният от тях е Ангкор ват, който разкрива силнотото индуистко влияние, тъй като е построен в чест на индуисткия бог Вишну.
Характерната архитектура на храмовете ги прави много запомнящи се и различни. Обикновено се състоят от тухлена пирамида или централна висока кула, заобиколена от четири ниски кули, които символизират посоките на света. Типични са също вътрешните водохранилища, сложните обработки на камъни, както и градските стени и каналите за питейна вода. Точно тези канали са помогнали на кхмерите да отглеждат и напояват своята реколта, защото в тази местност има само 4 дъждовни месеца.
Градът Ангкор символизирал космическия ред. Тоест храмовият комплекс се явявал умален модел на космоса. Всички храмове били ориентирани към трона на боговете на върха Мару. Населените области били разделени в четирите посоки на света чрез две оси. От централния храмов комплекс излизали оси към вратите и рововете с вода, символизиращи световното море. Градът станал израз на сливането на духовната и светската власт.
За свещени в Ангкор се смятали риболовът , отглеждането на ориз и смяната на посоката на Тонле Сап (езеро) всеки сезон. Трима крале карали реката да сменя посоката си всяка година. Така искали да покажат, че владеят природните сили, които винаги им се подчинявали.

Пном Пен
Пном пен е столицата и най-големият град в Камбоджа. Разположен е на брега на река Меконг и е център на сигурността, политиката, икономиката, културното наследство и дипломацията на Камбоджа. След като веднъж бива наречен „Перлата на Азия“, градът е обявен за най-кравия град във френски стил е Индокитай през 1920г. Пном пен и Сием реап са основните туристически дестинации в Камбоджа.
Столицата е основана през 1434г. Интересна е заради богатото си културно и историческо наследство и красивата си архитектура. Има доста оцелели френски колониални сгради, разпръснати по прорежение на големите булеварди. Градът е разположен на бреговете на реките Меконг, Тонле сап и Басак и е дом на повече от 2 милиона от населението на Камбоджа (общо 14 милиона).
Пном Пен носи името на настоящия Wat Phnom. Легендата разказва, че през 1372 стара монахиня на име Лейди Пен отивала да донесе вода от река Меконг и видяла изсъхнало дърво плаващо надолу по течениетоВ дървото имало дупка, а в нея четири бронзови и една каменна статуи на Буда. Монахинята Даун Пен отнесла статуите в манастира и помолила хората да изкопаят ров близо до къщата и. Там те построили храм, като в основите му положили дървото Коки, което плавало в реката, а в храма съхранили 5-те статуи на Буда. Храмът бил кръстен Wat Phnom Daun Penh и днес се издига на малък хълм, на около 27 метра височина.
Основните туристически атракции са Кралският дворец, Националният музей, построен по време на френската колониална епоха в края на 19 век в класически Кхмер стил и Паметникът на независимостта . Пном пен е домакин на честванията за нова година и ежегодния фестивал на водата през Ноември.

Кения - страна на безкрайната савана, родина на слонове, антилопи и жирафи и най-високите планини в Африка. Тук прекрасно съжителстват дивата природа, древните цивилизации и развитата туристическа инфраструктура. По удивителен начин са съчетани море и планини, реки и езера, цветущи градини и безводни пустини. Кения е едно от най-подходящите места за сафари, което в превод от суахили означава „ пътешествие“. На територията на Кения се намират едни от най-големите естествени паркове, в които живеят по-голяма част от животинските видове на този континент.

Република Кения е държава в Източна Африка. Граничи с Етиопия на север, Сомалия на изток, Танзания на юг, Уганда на запад, Южен Судан на северозапад и Индийския океан на югоизток. Столица е град Найроби.

Кения е провъзгласена през 1963 година след получаване на суверенитет от британската корона. Официални езици са английски и суахили.



История:
На територията на Кения са открити едни от най-древните останки от представители на човешкия род. През 7 век по бреговете на Кения възникват арабски и африкански селища (от народността банту). От 11 до 15 век се появяват първите градове-държави. През 1497 в територията на днешна Кения проникват португалците. През 19 век навлизат германци и англичани. През 1895 Кения става британски протекторат, а през 1920 - британска колония. През 1925 Дж. Кениата застава начело на националноосвободителното движение. През 1952 избухва въоръжено антиколониално въстание. През 1960 е основана партията Национален съюз на африканците в Кения. На 12 декември 1963 Кения получава независимост, а от 1964 става република с президент Дж. Кениата. През 1978 президент става Д. А. Мой (преизбран през 1992, 1998), който установява еднопартийно управление. През 1991 е възстановена многопартийната система. През 2002 президент става М. Кибаки,като преизбрането му за втори мандат през 2007 е последвано от кървави безредици. Кения е членка на Организацията за африканско единство (1964), на ООН (1963).

География:
Кения заема североизточната част на силноразчленената Източноафриканска разломна област - грабени, езера и вулкански конуси над 3000 m (вулканът Кения - 5199 m), която на изток стъпаловидно преминава в тясна крайбрежна низина. Брегът на страната е слаборазчленен и е с откоси. Климатът е субекваториален, със средна месечна температура 12-18° в планинските райони и 24-27° по крайбрежието. Валежите са 250-2000 мм годишно. Речната мрежа е слаборазвита. Главните реки са Тана и Галана. Главни езера са Туркана, Баринго, Магади, част от езерото Виктория. На запад и югозапад в страната са разположени савани, на североизток полупустини, а във високите части - вечнозелени влажни тропични гори. Животинският свят е богат. В Кения има 16 национални парка с площ 2,6 млн. хектара, 4 морски национални парка, 25 национални окръжни резервата (1,8 млн. ha) и др.
В Кения се намира националния резерват Масай Мара, както и над 50 други парка и резервата за опазване на фауната. Кения има разнообразна природа - гигански планини, пустини, пясъчни плажове, хълмисти пасища.



Държавно устройство:
Кения е президентска република в състава на Общността на нациите. Законодателен орган е Националното събрание (еднокамарен парламент). Изпълнителен орган е правителството, ръководено от президента.

Административно деление:
Кения е разделена на 8 провинции. Провинциите от своя страна се делят на общо 69 района. Столицата на страната, град Найроби, има статут на провинция.
Осемте провинции са:
Централна
Крайбрежна
Източна
Найроби
Североизточна
Нянза
Разломна долина
Западна



Население:
32 милиона. Има 70 племена, които са подгрупи на три големи езиково – етнически групи – кушити, нилотики и банту.

Площ:
Площта на страната е 582 646 кв.км. Най – високият връх е връх Кения /5 199 м.н.в./. Президентска република и народно събрание с петгодишен мандат. Многопартийна система. Основният поминък на страната е свързан със селското стопанство: царевица, кафе, чай, ананас едър и дребен рогат добитък. Голямо значение има туризма, поради славата на Кения като оазис за много африкански диви животни, живеещи в множеството национални паркове и в същото време заради луксозните хотелски структури, които правят сафаритата в Кения, примамливи и за най – придирчивите туристи.

Данни за климата:
Кения е разделена почти наполовина от екватора, но поради обстоятелството, че точно там се намират високите плата над 2000 м.н.в., т.е. няма горещата влага, характерна за ниските екваториални височини, нито пък свръхвисоки температури. По отношение на сезоните, Кения е подходяща за посещение и наблюдение на дивите животни целогодишно. Температурите рядко надвишават 35 градуса по Целзий и много рядко достигат долната граница от 10 градуса по Целзий.



Ваксинации:
Ако не сте си поставили предварително, следва да си поставите ваксина, след което Ви издават международна жълта книжка и след тази ваксина придобивате имунитет срещу жълта треска за срок от 10 години. Ваксината /не може да се ваксинират само бременни и с алергия към яйца/ се понася съвсем леко от организма . Ваксината се поставя в специализиран кабинет към Института за паразитни и инфекциозни болести.

Здравни изисквания:
Задължителни ваксини: жълта треска, малария (хапчета по схема) Препоръчителни ваксини: хепатит А, хепатит Б, тиф, бяс, детски паралич. Възможна е зараза от различни чернодробни болести предавани по бактериален път. Ваксинация срещу жълта треска/ ваксината струва около 60 лева/. Ваксината се понася съвсем леко от организма , не може да се поставя на бременни и хора с алергия към яйца/. Ваксината се поставя в специализиран кабинет към Института за паразитни и инфекциозни болести. Преди пътуването задължително се посъветвайте с вашия личен лекар. Ваксин ите се правят в Национален център по заразни и паразитни болести, намиращ се на бул. “Янко Сакъзов” 26. Преди това се консултирайте с личния си лекар. Важно е да НЕ се пие небутилирана вода. Трябва да се избягва къпането във реки и езера поради наличието на паразита Bilharzia.

Безопасност:
Във всички големи туристически центрове местните власти и туристическите агенции предупреждават чужденците да се движат групово, да избягват носенето на големи суми пари, скъпи камери и бижута по улиците. Препоръчва се пари и скъпи вещи да се оставят на съхранение в сейфовете на хотелите.

Посолство на Република България в Кения:
Еmbassy of the Republic of Bulgaria Етиопия Haile G/Selassie Road Woreda 17 Kebele 13 P.O.Box 987 Addis Ababa Ethiopia Тел.( 0025111 ) 66 100 32 Факс: ( 0025111 ) 66 133 73 е-mail: bulemba@ethionet.et
Еmbassy of the Republic of Bulgaria Zimbabwe, Harare 15, Maasdorp Avenue, Alexandra Park P.O. Box 1809; 2758 Тел: (002634) 730-509; 730 596 Тел/факс: (002634) 732-504; 730 509 е-mail: bgembhre@ecoweb.co.zw

Визов Режим :
Необходими са входни визи за български граждани. Могат да бъдат издадени на граничния пункт в Кения.

Часови разлики:
Часовото време в Кения е с един час напред спрямо българското /GMT+2/ .

Местни валути:
KSH /кенийски шилинг/: 100 KSH = приблизително на 1,5 usd.
Препоръчително е валутата да се обменят само в хотелите.
Джобните пари, които си носите могат да бъдат както в долари, така и в евро. При необходимост се сменят на място в обменните бюра на хотелските комплекси или в градовете.

Забележителности в Кения:

Национален парк Найроби:
Национален парк Найроби се намира в Кения. Основаването на парка Найроби се е състояло през 1946 година. Една от особеностите на парка Найроби е голямото количество носорози.

Планината Елгон:
Планината Елгон е третата по височина планина в Източна Африка. Намира се на приблизително 470 км. от Найроби, Кения. Пещерите в Елгон са 4, най-голямата е Кутум.

Планината Килиманджаро:
Килиманджаро е най-високата планина в Африка, достигаща 5895 м. От върховете му се вижда цяла Кения и Танзания. Най-високата точка е връх Ухуру или още известен като Кибо.

Планината Кения:
Обявена през 1997 г. за част от световното културно наследство от ЮНЕСКО планината Кения е най-високата в Кения и втората в африканския континент след величествения Килиманджаро.

Езерото Накуру (Nakuru Lake):
Национален парк Езерото Накуру е сред езерата в Кения, които нямат аналог. Основната цел на парка е да съхрани огромните ята от дребни и едри видове фламинго и да запази популацията им.

Национален парк Цаво (Tsavo National Park):
Паркът Цаво се нарежда на първо място по големина в Кения, като същевременно е един от най-мащабните национални паркове и в света. Национални паркове в Африка.

Резерват Масай Мара (Masai Mara):
Резерват Масай Мара е може би най-известния и най-посещаван резерват за диви животни в Кения. Класическо сафари в Кения, Африка.

Езерото Туркана (Turana Lake):
Езерото Туркана е най-северното от разположените в кенийската разломна долина езера. Намира се на близо 750 км от африканската столица Найроби.

Остров Ламу (Lamu Island):
Кенийският остров Ламу има богата културно историческо значение, защото това е най-старият град в тази африканска държава. Антични градове острови в Кения.



Национален парк Амбосели (National park Amboseli):
Национален парк Амбосели е сред националните паркове, които са били бивши ловни резервати. Амбосели се намира в подножието на една от най-величествените планини - Калиманджаро в Кения, Африка.

Кипър - от златните плажове, с техните зрелищни спортове, през цитрусовите дръвчета, боровете и планината Трудос, до веселите квартали - Кипър е едно цветущо приключение. Морски бани и галещо слънце. Лесно е да разберем как гръцката богиня на любовта се е родила от вълните на кипърските плажове. Митологията, традициите и начина на живот са като гръцките, но допълнени от доматите и овчето сирене. Кипърските обичаи предлагат вкусния ястия. Насладете се на живият микс от източно и западно и се отдайте на страстта на острова.


Обща информация:

• Площ - 9 2501 km²

• Столица - Никозия

• Най-голям град - Никозия

• Официален език - гръцки, турски

• Население (пребр., 2007) - 788,457

(на 157-то място)

• Гъстота на нас. - 90 д./km²

• Независимост - от Обединеното кралство

16 август 1960

• Валута - Евро (EUR)

• Часова зона - EET (UTC+2)

• Телефонен код - 357

Република Кипър (остаряло българско наименование: Кипрос) е държава, разположена на остров Кипър. Двата основни и официални езика в Република Кипър са гръцкият и турският, но на острова се говорят също английски и руски. Остров Кипър е разделен на две части - Република Кипър, член на ЕС, както и Севернокипърска турска република, която няма официално международно признание.

История

В Кипър са открити находки от неолита (7000-3800 г. преди Христа). Едни от първите заселници на острова са микенците и финикийците(1050-600 г. преди Христа), а по-късно там се заселват и асирийците, египтяните и персите(700-475 г. преди Христа). Последни там се установяват гърците.
През Средновековието там се утвърждават кръстоносците, които завземат острова на 1 юни 1191. Офанзивата е водена от Ричард Лъвското сърце.

През 1271 Кипър е подложен на атака от мамелюците, но те са спрени при Лимасол. По това време владетел на Кипърското кралство е Хюго III, който наследява на трона Хюго II.

На 1 октомври 1960 г. Кипър получава независимост от Великобритания. Първият президент на републиката е архиепископът Макариос III (1913-1977), който обединява църковната и светската власт. През 1963-1964 г. настъпват размирици, организирани от гръцки националисти. През 1964 г. в страната са разположени базите на умиротворителните войски на ООН, чиято мисия продължава до днес. На 20 юли 1974 г. турските войски предприемат десант, след прогръцкия преврат, организиран от режима на полковниците с цел присъединяване към Гърция и така стъпват на северното крайбрежие на острова. Те завземат около една трета от острова и окупират северната му част. През 1983 г. в окупираната от турците част на острова предводителят на турските кипърци Рауф Денкташ основава Севернокипърска турска република.

До 1960 година островът е колония на Великобритания, след което получава независимост. Все още на острова се намират две действащи военни бази под юрисдикцията на Обединеното кралство.

През 1974 година след кратък период на насилие между гърци и турци, близо една трета от острова е окупирана от турски войски по силата на Гаранционния договор от 1960 г. Хиляди кипърски гърци са принудени да избягат за една нощ от домовете си на юг, губят цялото си имущество и никога повече не се завръщат в домовете си. Създадена е Севернокипърската турска република. Окупираните територии са разделени чрез „зелена линия“, дълга 180 километра и охранявана от войски на Организацията на обединените нации. Тази граница минава през столицата Никозия, която е последната разделена столица в света след падането на Берлинската стена. През 2007 г. части от границата са разрушени откъм южната ѝ половина.

Кипър е населен още от зората на човешката цивилизация. Владян е от Рим, древна Гърция, Египет, Османската империя, Венеция в различните периоди от своята история. Влиянието на тези култури може да се наблюдава върху намерените артефакти и произведения на изкуството. Островът е изключително богат на исторически забележителности — замъкът на Пафос, разкопките на комплекс от древни вили, Гробниците на Кралете, християнски базилики, древни езически храмове, укрепления и неолитни поселища.

Природа

Природата е съчетание от планини и равнини. Десет процента от територията е използвана за пасища. В миналото островът е бил покрит с гори, но днес те са изсечени и на тяхно място има маквиси и твърди иглолистни гори. Климатът е субтропичен и средиземноморски, с мека зима и сухо, горещо лято. През лятото няма дъжд, а през зимата падат оскъдни валежи.

Средни температури за

температура

януари

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септември

октомври

ноември

декември

минимална

3° C

6° C

7° C

11° C

16° C

20° C

23° C

22° C

19° C

16° C

11° C

7° C

максимална

15° C

16° C

19° C

23° C

29° C

33° C

44° C

45° C

45° C

28° C

22° C

17° C

Политика

Република Кипър е член на Европейския съюз от 1 май 2004 г. Еврото е въведено като официална валута от 1 януари 2008. При започването на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, Брюксел постави предварителното условие за изтегляне на военните ѝ сили от Кипър.

Държавно устройство

Република Кипър е президентска република, като всяка новоизбрана президентска двойка получава мандат от пет години. Изпълнителната власт се упражнява от 11-членен министерски съвет. Президентът определя министрите, членове на министерския съвет, и правителствения говорител. Министрите ръководят работата на повереното им ведомство, отговарят за прилагането на законите, подготовката на проекто-бюджета на министерството. Законодателната власт по конституция принадлежи на парламента. Парламентът на Република Кипър се избира за срок от 5 години по пропорционалната система. Съгласно конституцията на Република Кипър съдебната власт е независима. Основен орган на съдебната власт е Върховният конституционен съд на Република Кипър. Съдебната власт се упражнява от Върховния съд и на него са подчинени 6 областни съдилища и неголям брой районни съдилища. Председателите на ВКС и ВС се определят от президента за срок от 5 години. Местното самоуправление се упражнява от градските и селските общински съвети. Градските общински съвети се занимават с управлението на градовете и големите селскостопански райони на страната, докато селските общински съвети упражняват местно самоуправление в рамките на селата. Те са независими от държавата органи и членовете им се избират на общински избори с обикновено мнозинство.

Административно деление

Кипър е съставен 6 окръга, разделени на общо общини, но заради разделението на острова е прието той да бъде разделян на северна (турска) и южна (гръцка) част.

Окръзи:

• Фамагуста

• Кирения

• Ларнака

• Лимасол

• Никозия

• Пафос

Население

Градът с най-голямо население е Лимасол - над 70 000 души. Столицата Никозия е на 3-то място по брой на населението с 42 000 жители. Ако се отчита агломерацията, столицата е най-големият град на острова с 210 000 души население. Повечето гърци изповядват православно християнство, а турците — ислям.
Сред работещите в Кипър през 2011 година европейци най-много са българите и румънците

Стопанство

Повечето от културите, които се отглеждат в Кипър, са познати, но интересна част от стопанството е коренът на растението Трилистник, наречен също "Холукаси". Голям процент от частните стопанства се занимават с отглеждането на този корен. Земите се обработват усилено, което се дължи на малките частни стопанства. Отглеждат се овце, кози и прасета, риболовът също е развит.

Куба - остров, които е известен с пурите, ароматът на кафе, ромът, салсата, слънцето, морето, ярките цветове и Фидел Кастро (вече брата на Фидел а именно Раул Кастро), с екзотичната природа и уникална градска архитектура.

Република Куба (на испански: Cuba или República de Cuba) е латиноамериканска островна държава на Карибите с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан. Куба е най-голямата по площ карибска държава, заемайки големия едноименен остров и няколко по-малки архипелага и има най-голямо население сред островните държави в региона — над 11 000 000 души. Столицата ѝ е град Хавана.
Куба има богата култура, която представлява смес от местни островитянски традиции и влияние на испанските колониалисти, африканските роби и Съединените Щати.
Куба е една от петте комунистически страни в света, и поради това играе важна роля в регионален и световен мащаб (особено през Студената война), и е един от основните доставчици на хуманитарна помощ за страни от Третия свят. Средната грамотност на населението е 99,8%, детската смъртност е по-ниска от тази в някои развити страни, а продължителността на живота е 77,64 години.8 През 2006 година WWF определя Куба като единствената страна, отговаряща на дефиницията за устойчиво развитие.

История:

Испанските колонии:
Христофор Колумб пристига на острова през 1492 г. Главното население на острова тогава са араваките, таините и сибонеите, дошли от Северна Америка векове преди това. Названието на Куба произлиза от начина, по който таините са наричали острова — Каобана, което на езика им означава "център".
Когато Колумб пристига в края на 15 век, той обявява острова за испанска територия и го нарича Исла Хуана, по името на принц Хуан Астурски.
През 1512 г. Диего Веласкес де Куеляр завоюва целия остров и изгражда първия испански град там — Нуестра Асунсион де Баракоа, а след това се създават Сантяго де Куба, Баямо, Пуерто Принсипе и Хавана, която става столица през 1515 година.
Благодарение на цветущата търговия, през средата на XVIII век Хавана вече е най-развития град в региона.

Испано-английската война:
През 1762 г. Англия завоюва Хавана. Само една година по-късно обаче френско-английски-испанският мирен договор връща Куба на Испания, като в замяна Испания се отказва в полза на Англия от Флорида.

Борби за независимост:
В началото на XIX век започват движения за независимост. Някои искат реформи, други независимост, трети - присъединяване към САЩ.
Първото значително въстание започва през 1868 г. и е ръководено от Карлос Мануел де Сеспедес. Борбата пропада през 1878 г. поради вътрешни противоречия между въстаниците. Жертвите са над четвърт милион.
Тогава излиза на сцената Хосе Марти. Той постига през 1886 г. отмяната на робството. В резултат отмяната на робството (= отпадане на евтина работна ръка), много плантации фалират, започва уедряване на поземлената собственост. Американският едър капитал от тогава става господстващ в захарната и тютюневата индустрия на Куба.
През 1895 г. избухва втората война за независимост. В бой пада самият Хосе Марти. През 1898 г. САЩ се намесва във войната на страната на въстаниците.
През 1898 Куба, по силата на испано-американският парижки мирен договор от 1898 г., става владение на САЩ.

Независимата Куба:
През 1902 г. Куба става независима република. Приета е обаче така наречената Декларация Плат, съгласно която САЩ има право да се намесва във вътрешните работи на Куба "с цел запазване на нейните стабилност и суверенитет". Декларацията Плат е отменена чак през 1934 г., тогава Куба възвръща и de facto пълния си суверенитет.
През 1925 г. генерал Херардо Мачадо Моралес взима властта.
През 1933 г. Фулхенсио Батиста прави военен преврат. През 1940 г. печели изборите за президент като кандидат на широка коалиция с участието и на Кубинската комунистическа партия. Президентът Батиста се радва на огромна популярност, на изборите през 1944 г. е преизбран за президент. По времето на Батиста големи инвестиции от САЩ се вливат в Кубинската икономика, което значително повишава нивото на жизнения стандарт в страната.
След 1948 г. при президентите Рамон Грау и Карлос Прио Сокарас се увеличава корупцията и влиянието на американската мафия.
През 1952 г. Батиста извършва нов преврат. Този път обаче не желае връщане към конституционния ред, поради което в страната се оформя силна опозиция. Президентът Батиста става военен диктатор и започва жестоки гонения срещу всички опозиционери в страната, избива хиляди невинни кубинци и затваря всички университети в Куба, поради критиките и недоволството на студентите към него. Начело на една от опозиционните групировки е Фидел Кастро.

Кубинска революция:
През 1953 г. 120 въоръжени атакуват казармата Монкада. Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор, но скоро е амнистиран. Фидел Кастро отива в Мексико и там заедно с Ернесто Че Гевара организира въстание. През 1956 г. въстанието търпи поражение, Фидел Кастро обаче успява да реорганизира въоръжените си отряди и продължава борбата. Корумпираната система на Батиста е подържана от САЩ. тесен кръг от богати власт-имащи изнасят кубинското национално богатство в САЩ.Фидел Кастро е приет с резерви и от Хрушчов, поради несъгласието си със сталинистките форми на управление в СССР по това време. Към 1 януари 1959 г. цялата страна вече е на страната на Кастро, Батиста тайно емигрира в чужбина изоставяйки Куба, намираща се в състояние на гражданска война.
Фидел Кастро става министър-председател. Започват национализациите. Хиляди едри собственици на селскостопански земи бягат в чужбина с капиталите си. Изнесени са големи количества културни ценности и златни предмети. Вместо свобода и край на корупцията, в Куба започва период на комунистическа диктатура, поддържана от Съветите.

Свободна Куба:
Правителството на САЩ налага пълна икономическа блокада на "Острова на свободата" и финансира кубинската опозиция на територията на САЩ. През 1961 г. опитът на диверсионна група от 1400 наемници, въоръжени от САЩ с цел да свали от власт Фидел Кастро в "Залива на свинете" завършва с провал. Не се сбъдва замисълът на ЦРУ чрез прехвърлянето на латиноамерикански наемници на кубинска територия, водени от американски съветници, да се създаде ръководено от САЩ "съпротивително движение", което впоследствие да поиска военна намеса от Вашингтон за сваляне на Фидел Кастро. Този случай е в основата на "Карибската криза", поставила на карта мира на планетата. Президентът на САЩ Кенеди, под въздействието на внушителната военно-морска армада на СССР до кубинските брегове, респектиран от опасността да предизвика III-та световна война, се отказва от намеренията си за военен метеж на острова. Подобен сценарий беше разигран и в Панама, където с пряка военна намеса беше ликвидирана народно-демократичната власт на тази страна, заменена от определени във Вашингтон хора. На 1 май 1961 г. Фидел Кастро обявява народно-демократичния характер на кубинската революция. Започва национализация. Въвеждат се социално-ориентирани реформи: гарантирано право на труд, безплатно образование и здравеопазване, преференциални заеми при закупуване на земя, платен отпуск при болест и др. Под ръководството на Ернесто Че Гевара се правят първите стъпки за създаване на промишленост в тази бедна карибска страна. Провежданите до момента избори за държавни органи недвусмислено показват пълното одобрение на кубинците на проведените реформи и политическата система на Кастро. Ернесто Гевара е всепризнат национален герой на Куба.
След разделянето на СССР и прекратяването на помощта от социалистическите страни, Фидел Кастро е принуден да въведе реформи и ограничения като купонна система, строг контрол на търговията със стоки за потребление и енерго-ресурси, икономически ограничения. Тези реформи не засягат определени социални среди като инвалиди, майки с деца до 3 г., пенсионери, изкупните цени на захарната тръстика и др.. Поради икономическата блокада чуждите инвестиции са невъзможни за Куба.
На 31 юли 2006 г. Фидел Кастро се оттегля от власт по здравословни причини. Здравословното състояние на Фидел Кастро е добро за годините му. Днес Кастро продължава да е политически активен. С огромната си ерудиция, той е уважаван събеседник и съветник на политическите дейци от много латиноамерикански страни.
На 24 февруари 2008 Националното събрание на страната избра за президент Раул Кастро.

География:
Република Куба е 1260 км дълга и 191 км широка в (най-широката си част) едноименен остров, разположен в посока запад-изток. На север протокът Флорида отделя Куба от САЩ, а на изток Наветреният проток я разделя от остров Хаити. Най-близкият и южен съсед е остров Ямайка. Дългата брегова линия на остров Куба е разчленена от стотици естествени заливи, рифове и полуострови. На Република Куба принадлежат още сравнително големият остров Хувентуд (бивш Пинос) и около 1600 малки острови,повечето от тях незаселени.
Релефът на Куба е предимно равнинен. Планините и възвишенията заемат около 1/4 от площта ѝ. Сиера Маестра е основната планинска верига, минаваща през Карибите и пресичаща остров Куба в югоизточната част. Тук се извисява най-високият връх Туркино (2005 м). Ниските южни част на островната са част от варовиковата Карибска плоча, на която се намират още полуостров Юкатан Мексико,полуостров Флорида, САЩ и Бахамските острови. Най-дългите река в Куба е Кауто. Тя тече в посока от изток на запад, на 20 км северно от град Баямо, но е плавателна за малки лодки.

Климат:
Климатът на страната е горещ и влажен тропичен-пасатен, като 80% от обилните валежи падат през лятото (май-октомври).
10% от територията на страната е заета от гори.

Население:
11 451 652 (2009).

Расов състав:
(По данни от 2002 г.)
Бели - 7 271 926 (65.06%)
Мулати - 2 658 675 (24.86%)
Негри - 1 126 894 (10.08%)
Азиатци - 112 268 (1.02%)

Езици:
Най-използвания е официалният език испански. Най-разпространеният чужд език е английският. По-старото поколение сред кубинците от китайски произход (около 1 % от населението) знае и китайски. Част от кубинските евреи знаят идиш или ладино. Свещениците на религия „сантерия“ използват езика йоруба като богослужебен език.

Вероизповедания:
След идването на власт на Фидел Кастро всички религии биват дискриминирани, главният удар е срещу Католическата Църква. Празнуването дори на Рождество Христово и Великден бива забранено. Едва през последните години на 20 век ограниченията са намалени, главно във връзка на посещението на папа Йоан Павел II в Хавана през 1998 г.
Най-многобройни (около 50 %) са католиците. Има и около 300 хиляди протестанти, и няколко стотин православни. През 2008 г. е осветена и отворена първата Православна църква в Куба.
Втората по значимост религия след католицизма е сантерия (означава: свещенство), синкретична религия на християнско-анимистична основа, основана по начало сред негрите-роби, съчетали старите си племенни вярвания с официална католическа религия. Днес вече сантерия не е негърска религия и се изповядва и от бели, често се забелязва почитане едновременно и на сантерия на католицизъм.
Има също така и малобройни групи от бахайци, мюсюлмани и евреи в Куба. Някога еврейската общност е била силна в Куба, но след идването на власт на Фидел Кастро около 90 % от евреите са емигрирали за САЩ. Днес кубинските евреи са разделени на три групи: сефаради, ашкенази ортодокси и ашкенази консерватори.

Държавно устройство:
Куба де факто е комунистическа еднопартийна диктатура, de jure - според действащата конституция - е "независима и суверенна социалистическа работническа държава във форма на единна и демократическа република".
Кубинската конституция определя Кубинската комунистическа партия като най-висша ръководна сила на обществото и държавата (чл. 5) и изрично забранява каквато и да е дейност, насочена срещу социализма и комунизма (чл. 62).
Парламентът се избира за срок от 5 години, ролята му е формална, заседава всяка година само няколко дни, и приема без обсъждане предварително приготвените от Държавния съвет законопроекти. Съвременната конституция е приета през 1992 година и се базира на идеите на Хосе Марти, Ленин, Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
За всяко депутатско място има един кандидат. Кандидатите се избират от местно избирателно събрание измежду одобрените от Комитета за защитата на революцията лица. На практика кандидатите се назначават от местните организации на Кубинската комунистическа партия.
Държавният съвет е постоянно действащ орган на парламента, състои се от председател, първи заместник-председател, 5 заместник-председатели, секретар, и 23-ма членове.
Правителството се състои от председател, първи заместник-председател, секретар, заместник-председатели, министри, и ръководители на по-важни държавни органи. На практика решенията се взимат от 9-членното изпълнително бюро на правителството в състав председател, първи заместник-председател, секретар и заместник-председателите.
В действителност Държавният съвет, правителството и 21-членното Политбюро на Кубинската комунистическа партия обикновено заседават заедно. Повечето държавни ръководители имат постове и в трите органа.
Фидел Кастро е първи секретар на Кубинската комунистическа партия, председател на Държавния съвет и председател на правителството. Раул Кастро е втори секретар на Кубинската комунистическа партия, първи заместник-председател на Държавния съвет и първи заместник-председател на правителството.

Опозиционни групи:
Легална опозиция не съществува, кубинската конституция изрично забранява каквато и да е опозиционна дейност. Нелегално съществуват десетки партии и граждански сдружения, в самата Куба и сред кубинската емиграция. Най-важните сред тях са:
Кубинска-американска национална фондация – основана орез 1981 във Флорида, в тясно сътрудничество с Републиканската партия на САЩ
Братя за помощ (Hermanos al Rescate) – пацифистска организация от Флорида, главна ѝ дейност е разпостраняваме на листовки в Куба и подпомагане на хората, бягащи през морето с лодки и матраци
Кубинско либертарианско движение – антикапиталистичка и антикомунистическа организация, с анархистична идеология
Жени в бяло – женска организация, наградена с награда Сахаров, бореща се срещу режима, използвайки принципите на ненасилието
План Варела – движение основано от кубинеца Освалдо Пая (Oswaldo Payá), стремящо се да приложи източноевропйеския модел за преход от тоталитарен режим към представителна демокрация
Фондация Лаутон – антикомунистическа и пацифистска организация, основана през 1997 от кубинския лекар д-р Оскар Елиас Бисет, занимава се с наблюдаване на правата на човека, освен комунизма отхвърля и абортите и евтаназията. Д-р Бисет често е наричан поради философията си и поради цвета на кожата си като "кубинския Нелсън Мандела".

Въоръжени сили:
Въоръжените сили на Куба (официално Революционни въоръжени сили на Куба) се състоят от Армия, Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана, военноморски флот, както и различни полувоенни формирования. По време на Студената война е стратегически съюзник на СССР, и разполага с втората най-голяма армия в Латинска Америка (след тази на Бразилия). След края на Студената война помощите от Съветския Съюз спират, в следствие на което кубинската армия се свива от 235 000 души през 1994 до 60 000 през 2003 година. Към 2007 година общата ѝ численост е сведена до 38 000 души,16 но ЦРУ я оценява като "професионална, добре тренирана и организирана армия, способна да окаже значителна съпротива на която и да било регионална сила".

Административно деление:
Куба се състои от 14 провинции и 1 специален район:

Пинар дел Рио
Артемиса (провинция)
Хавана (град)
Маябеке (провинция)
Матансас
Сиенфуегос
Виля Клара
Санкти Спиритус

Сиего де Авила
Камагуей
Лас Тунас
Гранма
Олгин
Сантяго де Куба
Гуантанамо
Исла де ла Хувентуд

Икономика:
Куба е една от последните комунистически държави с планова икономика. Преди революцията Куба има добре развита пазарна икономика, която обаче се характеризира с много големи разлики в състоянието на най-бедните и най-богатите слоеве на населението, както и със силно изтичане на националните капитали към други страни (най-вече САЩ). След революцията почти всички предприятия са национализирани, и настъпва значително уравновесяване на икономическата активност. Въпреки почти пълното отсъствие на значителна частна стопанска дейност, дългогодишните икономически санкции от страна на САЩ и липсата на значителни природни ресурси, Куба е най-богатата социалистическа страна, с БВП на глава от населението $ 9500 и има значително по-добри показатели от останалите латиноамерикански страни по отношение на детска смъртност, заболеваемост на населението, качество на образованието и здравеопазването.
Индексът за човешко развитие се равнява на 0,86321 — сравним с този на страни като Хърватия и Аржентина, и по-висок от тези на Оман и България. Куба е на 14-то място по най-ниска безработица в света — едва 1,8% са безработни. Частните работници в Куба към 2006 се оценяват на 22% от общата работна ръка, сравнено с 8,2% през 1981. Средната месечна заплата към 2005 е 334 песо ($ 16,7), а средната пенсия — $9 долара. Трябва обаче да се отбележи, че определянето на цените се извършва от държавата и за повечето стоки те са символично ниски. През 2008 година системата на равно заплащане за всички работници в държавните предприятия е отменена, и заплащането зависи от индивидуалния труд на работника. Корупцията е често срещана, макар и много по-ниска от средната за региона.

Земеделие:
До разпадането му Куба е член на Съвета за икономическа взаимопомощ. След 1989 година прекратяването на търговията със страните от СИВ довежда до дефицит на хранителни стоки и други продукти. За да компенсира част от дефицита на храни, кубинското правителство изгражда т.нар. органопоникос — малки градски градини, в които се отглеждат зеленчуци и плодове, които осигуряват храна на комунално ниво и облекчават напрежението върху системата за разпределение на храни. През 2008 година Раул Кастро либерализира селскостопанската дейност като отменя режима на колективните стопанства и разрешава частната собственост в този сектор. Тази реформа също облекчава планирането и производството, като позволява вземане на решения за използване на земеделските площи на общинско ниво. Основни земеделски култури: захар, тютюн, ром, цитрусови плодове, кафе, ориз, картофи, фасул и добитък (като животновъден отрасъл).

Туризъм:
Развитието на туризма допълнително подсилва икономиката и увеличава ролята на Куба в Карибския регион. Този отрасъл генерира печалби от $ 2,1 млрд. само през 2003 година.

Енергетика:
Близо 90% от електроенергията в Куба се генерира от ТЕЦ. По-малко от един процент (0,65) се произвежда от ВЕЦ, а алтернативните източници на енергия — като вятърът — генерират 9,83% от общата електроенергия.

Култура:
Кубинската култура представлява специфична комбинация от испански и африкански традиции, с осезаемо латиноамериканско влияние. Кубинските музикални и танцови изкуства са лесноразпознаваеми по цял свят. Преобладаващият стил в музиката е Сон кубано, появил се през 1930-те години, придобил широка популярност първо в Латинска Америка, а после и по цял свят.31 Най-специфичните инструменти в изпълнението му са тромпетът, контрабасът и китарата, както и различни видове местни перкусионни инструменти. Сон кубано оказва много голямо влияние върху развитието на салсата, румбата и мамбото.
Центърът за съвременно изкуство „Вилфредо Лам“ е на катедралния площад в палат от XVIII век, някога резиденция на графовете Пенялвер. Там се провежда Хаванското биенале с участието на стотици художници от цял свят. Музеят на колониалното изкуство, Наполеоновият музей, музеите на парфюмерията, музиката и филателията безспорно си заслужава да се видят, но гвоздеят в туристическите обиколки е Музеят на революцията. Той се помещава във внушителния бивш президентски дворец, откъдето е избягал в Испания диктаторът Батиста заедно с държавната хазна в навечерието на победата на Кастро. Декорациите в някогашния интериор са запазени - те са на легендарната американска бижутерска компания „Тифани“. В стъклен павилион зад сградата, наречен „Мемориал Гранма“, пък е увековечен десантът на Фидел, Че Гевара и още 80 революционери, които на 2 декември 1956 г. пристигат от Мексико и начеват партизанска война в планината Сиера Маестра. Няма как да бъде подминат и Площадът на революцията със статуята на Хосе Марти в центъра, която указва най-високата точка на града - 138 м над морското равнище.

Световно наследство в Куба:

Стара Хавана и прилежащи укрепления:
Хавана (Old Havana and its Fortifications) е основана от испанците през 1519г. Превръща се в един от основните центрове за корабостроене на Карибите през седемнадесети век. Въпреки че днес е столица с два милиона жители, старият център запазва интересно преплитане от барокови и неокласически монументи и хомогенна група от частни къщи с аркади, тераси, входни врати от ковано желязо и вътрешни дворове.

Тринидад и долина Де лос инхениос:
Основан в началото на шестнадесети век в чест на Светата Троица, Тринидад и долина Де лос инхениос (Trinidad and the Valley de los Ingenios) служи като предмостово укрепление при завладяването на американския континент. Неговите сгради от осемнадесети и деветнадесети век, като Паласио Брунет и Паласио Кантеро, са построени през период на просперитет, свързан с търговията на захар.

Замък на Сан Педро де ла Рока; Сантяго де Куба:
Търговските и политически съперничества в Карибския регион през седемнадесети век довеждат до изграждането на редица укрепления по скалист нос, които служат за защитата на важното пристанище Сантяго. Сложният комплекс от крепости – Замък на Сан Педро де ла Рока (San Pedro de la Roca Castle, Santiago de Cuba) – , военни складове, бастиони и батареи е най-пълният и добре запазен пример за испано-американска архитектура във военен стил, основан на италианските и ренесансови принципи за проектиране.

Национален парк Десембарко дел Гранма:
Със своите повдигнати морски тераси и свързани с тях процеси на развитие на карстова топография и особености, Десембарко дел Гранма (Desembarco del Granma National Park) представлява в глобален мащаб пример за геоморфологични и физико-географски особености на продължаващ геологичен процес. Местността, която се намира в и около Кабо Круз в югоизточна Куба, обхваща впечатлителни тераси и стръмни скали, както и някои от най-девствените и впечатляващи брегови склонове на западния Атлантически океан.

Долината Виналес:
Долината Виналес (Viñales Valley) е обградена от планини, а нейният пейзаж е обсипан с драматични оголени скали. Все още се използват традиционни техники за обработка на селскостопанска продукция, особено по отношение на тютюна. Културният пейзаж е подобрен от местната архитектура на фермите и селата, където се е съхранило богато мултиетническо общество. То е пример за културното развитие на територията на Карибските острови и Куба.

Облик на археологически обект, представящ първите плантации за кафе:
Останките от плантациите за кафе от деветнадесети век, разположени в подножието на Сиера Маестура, са уникално свидетелство за тази пионерна форма на селско стопанство, практикувана върху труден за обработване терен. (Archaeological Landscape of the First Coffee Plantations in the South-East of Cuba).

Национален парк Александър фон Хумболт:
Сложната геология и разнообразната топография в Национален парк Александър фон Хумболт способстват развитието на разнообразни екосистеми и видове, които са уникални за изолираната територия и създават един от най-разнообразните тропически островни пейзажи на земята. Повърхността на много от скалите е токсична за растенията, затова видовете са се адаптирали към живот в трудни условия. Уникалният еволюционен процес води до създаването на много нови организми и е един от най-важните обекти в западната хемисфера по отношение на съхраняването на ендемичната флора. Наблюдава се и голямо разнообразие при ендемичните гръбначни и безгръбначни животни.
Площта, разнообразието от височинни нива, сложните литологии и разнообразието от земни масиви в Национален парк Александър фон Хумболт (Alejandro de Humboldt National Park) се проявяват в широк диапазон от екосистеми, които нямат аналог на Карибските острови. През периода на миоцена и плейстоцена, територията е убежище за флора и фауна, особено в епохите на заледяване. Реките с прясна вода, които се стичат от върховете в парка са едни от най-големите на територията на Карибите и по тази причина водите им се отличават с голямо биологично разнообразие. Поради наличието на серпентин, перидотит, карст и псевдокарст в геоложкия състав на региона, Националният парк Алехандро Хумболт е отличен пример за продължаващи еволюционни процеси при видовете и съобществата, които обитават скални повърхности, представляващи предизвикателство за оцеляването на растителните видове.
В парка се намират най-важните и значими естествени среди за живот, подпомагащи съхраняването на местното сухоземно разнообразие на територията на целите Карибски острови. В нея виреят 16 от 28 растителни образувания, уникални за Куба, която е най-големият остров в Карибите, без аналог по отношение на биологични и географски характеристики. Този парк е едно от най-важните места за съхранение на ендемична флора в западната хемисфера – почти 70% от 1,302 на брой вида семенни растения, при общо 1,800 – 2000, са ендемични за парка. Той е една от най-разнообразните сухоземни, тропични екосистеми на островен терен в глобален мащаб. Много от видовете са застрашени от изчезване, поради малките им популации. Уникалността на природата, както и фактът, че флората и фауната на парка са пример за еволюционен процес без аналог, са от изключително значение в глобален план от гледна точка на науката и консервацията.

Исторически градски център на Сиенфуегос:
Колониалният град Сиенфуегос (Urban Historic Centre of Cienfuegos) е основан през 1919г. на испанска територия, но първоначално бива заселен от имигранти с френски произход. Превръща се в център за търговия със захарна тръстика, тютюн, кафе и манго за южно централна Куба, като първо се развива в неокласически стил. В последствие придобива по-еклектичен облик, но запазва цялостния си хармоничен вид. Най-интересни измежду сградите са правителствената палата, училището Сан Лоренцо, епископията, бившият лицей, двореца Феррер и някои от жилищните постройки. Сиенфуегос е първият по рода си град, както и отличен пример за архитектурен комплекс, който отразява новите идеи на съвремието, хигиената, както и модела на градоустройство, развиващ се в Латинска Америка от деветнадесети век до наши дни.

Исторически център на Камагуей:
Като едно от първите седем села, основани от испанците в Куба, Камагуей (Historic Centre of Camagüey) изиграва важна роля на градски център, разположен на островната територия и посветен на отглеждането на добитък и развитието на захарната индустрия. Заселен в съвременното си местоположение през 1528г., градът се развива на базата на неравномерен градоустройствен план, който съдържа система от малки квадранти, лъкатушещи улици, алеи и жилищни блокове с неправилна форма, които са много нетипични за латиноамериканските колониални градове, изградени в равнинните райони. Историческият център на Камагуей е разположен на територия от 54 хектара и представлява изключителен пример за традиционно градско селище, което е сравнително изолирано от основните търговски канали. Испанските колонизатори са повлияни от средновековните европейски традиции по отношение на градоустройството и традиционните техники на строителство, привнесени на двата американски континента от техните зидари и майстори. Обектът отразява влиянието на редица стилове и епохи: неокласически, еклектичен, неоколониален, арт деко, арт ново и рационализъм
Религиозните сгради, свързани с главните площади, представляват поредица от забележителности от градския пейзаж, отличаващи се с характерна хомогенност. Архитектурните ценности отразяват местни особености в строителството, както и последователно използване на едни и същи строителни материали и похвати. Особено широкото е приложението на глинени елементи, чиято употреба разкрива влиянието на района Андалусия. Характерно е и използването на пресечен пиластър при входните врати и глинените съдове за съхранение са особености, типични за местния стил на архитектура. Историческият център продължава да функционира като ядро на града и като централна точка за социални и културни дейности, които разкриват богато и неуловимо с просто око културно наследство.
Историческият център на Камагуей представлява изключителен архитектурен стил за Латинска Америка. Номинираният за вписване обект е с адекватни размери и съдържа всички необходими материални компоненти, които да гарантират интегритета му като исторически център. Запазването на първоначалното градоустройство, както и на архитектурните елементи и материали, на традиционните майсторски техники, приложения и дух на града, допринасят той да покрие изискванията за автентичност. Законовата защита и системата за управление са ефективни при осигуряването на подходяща консервация на номинирания обект и неговата буферна зона.

Посочените обекти в Куба са част от Световното природно и историческо наследство на земята, и са вписани в списъка на ЮНЕСКО като защитени територии.

Македония - страна, пълна с природни феномени и единствени по рода си културни съкровища, пазени зад зидовете на православните манастири, е също така и родината на Александър Велики Македонски.

Република Македония (на македонска литературна норма: Република Македонија) е държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Обявява своята независимост от Югославия през 1991 година, а през 1993 година е приета за членка на ООН, но заради спора за нейното име с Гърция се употребява временната представка Бивша югославска република (БЮРМ или FYROM). Република Македония е член на Съвета на Европа, а от 2005 година е кандидат за присъединяване към Европейския съюз и НАТО.

Площ:
25 713 km² (на 148-о място)
Столица:
Скопие 42°00′ с. ш. 21°26′ и. д.
Най-голям град:
Скопие
Официален език :
Македонска литературна норма
Население (пребр., 2002):
2 022 547
Валута:
Македонски денар (MKD)
Часова зона:
CET
Лятно време:
CEST
Интернет домейн:
.mk
Телефонен код:
389

Република Македония е държава без морска граница и съставлява северозападната част на историческата област Македония, части от която се намират в България и Гърция. На изток граничи с България, на юг — с Гърция, на север — със Сърбия и Косово, а на запад — с Албания. Площта ѝ е 25 713 км², от които 25 229 км² суша и 474 км² водна площ. Столица на държавата е град Скопие, с население от 506 926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са Битоля, Куманово, Прилеп, Тетово, Охрид, Велес, Щип, Кочани, Гостивар, Кавадарци и Струмица. В Република Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2 000 m.

Етимология:

Името на държавата произлиза от древногръцкото название на царството на античните македони Μακεδονία (Makedonía). Името на античните македони - Μακεδόνες (Makedónes), произлиза от древногръцкото прилагателно μακεδνός (makednós) - висок, изтънен, имащо общ корен със съществителното μάκρος (mákros), означаващо дължина на гръцки. Смята се, че името се е тълкувало като „планинците“ или „високите“ отнасящо се до физическата характеристика на античните македони и тяхната планинска земя.

История:

Антична история на региона
През античността по-голямата част от днешна Република Македония попада в границите на Пеония, територия населена от тракийската племенна група на пеоните, докато северозападната част е населявана от племето Дардани, а югозападната от племената Енхелейци, Пелагони и Линкести, първите две от които илирийски, а вторите - молоски.
През 356 пр.н.е. Филип II Македонски инкорпорира регионите на Горна Македония в кралството си, включвайки Линкестида, Пелагония и южната част на Пеония (Девриоп). Неговият син Александър III Македонски превзема и присъединява останалата част от региона към империята си, като достига до река Дунав. През 2 век пр.н.е. региона е включен в границите на Римската империя, а през 146 пр.н.е. е създадена провинция Македония. При управлението на Диоклециан тя е разделена на две части - Macedonia Prima и Macedonia Salutaris, като голямата част от днешната територия на Република Македония побада във втората, чиято столица е град Стоби. Най-северните части на областта, включително град Скупи (дн. Скопие), е присъединена към провинция Мизия. В южните части на областта се употребява предимно гръцки език, докато в северните части преобладава латинския.
Средновековие и Османско владичество

Балканите в 7 век и склавиниите в Македония
След 580 година византийските хронисти свидетелстват за славянски нашествия в областта Македония, подпомогнати от авари и прабългари. Около 680 година в Керамисийските поля около днешния град Битоля се заселва групата от славяни, византийци и българи на Кубер, избягали от Аварския хаганат преди това. При управлението на Пресиан (836 – 852) голяма част от областта попада в границите на Първата българска държава, а през управлението на Княз Борис-Михаил (852 - 889) населението приема Християнството, а Охридска книжовна школа става важен културен и просветен център в Царство България. След завладяването на източна България от византийския император Йоан Цимисхий през 971 година столицата на България се мести последователно в Скопие, Преспа, Охрид и Битоля, до окончателното падане на България под византийска власт през 1018 година при император Василий ІІ Българоубиец. Византийската власт инкорпорира целия регион във военно-административната област (тема) България, а българската патриаршия е преобразувана в Охридска архиепископия.
Балканите между 1373-1395 година.

В началото на 13 век областта е присъединена повторно към Българското царство, но след кратко владеене преминава отново във Византия в началото на 14 век, а скоро след това в Душановото царство като за столица е обявен град Скопие. След смъртта на Цар Стефан Душан империята се разпада, а в региона до Османското нашествие на Балканския полуостров доминира Прилепското кралство. След смъртта на Крали Марко през 1395 година владенията му са преобразувани първо в Битолски санджак, после преименуван на Охридски санджак, и директно присъединени към Османската империя. Части от днешна Република Македония попадат в Скопският санджак, създаден още в 1392 година с падането на града, в Дебърския санджак и Кюстендилския санджак. През 1767 година Охридска архиепископия е закрита, а нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
В средата на 19 век територията на цялата област Македония е поделена в трите вилаета - Битолски, Косовски и Солунски.

Национално възраждане
Нахлуването на просвещенските идеи от Западния свят бележат нов етап в развитието на областта, особено в постепенната еманципация на многобройното българско население. През 19 век Братя Миладинови, Райко Жинзифов, Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Йордан Хаджиконстантинов - Джинот и други възрожденци дават начало на новобългарското просветно движение, което съвпада с началото на борбата за българска църковна независимост. Главното постижение е създаването на български църковни общини във всички градски центрове със значително българско население в областта Македония, което спомага за присъединяването на много епархии към създадената през 1870 година Българска екзархия. В границите на днешна Република Македония такива общини е имало в градовете Скопие, Битоля, Велес, Дебър, Крива Паланка, Прилеп, Струмица, Щип и други, а български епархии управлявани от владици са Охридската, Битолската, Скопската, Дебърската, Велешката и Струмишката. Българската екзархия поддържа и образователната система в областта, като сред по-значимите учебни заведения са българска класическа гимназия в Битоля, българско педагогическо училище в Скопие‎‎ и българско педагогическо богословско училище в Щип‎.
През 1876 година избухва Разловското въстание, като част от Априлското въстание, което предизвиква последната сериозна Източна криза. Според предложенията на Цариградската конференция голямата част от територията на днешна Република Македония е предвидено да бъде включена в Западнобългарски вилает, а според прелиминарния Санстефански мирен договор почти цялата географска област Македония влиза в границите на новосъздадена България. След Берлинския конгрес от 1878 година Македония остава в рамките на Османската империя, а през 1893 година се основава Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която на базата на член 23 от Берлинския договор се бори за извоюването на автономия за Македония. Илинденското въстание от 1903 година предизвиква по-активната намеса на Великите сили по Македонския въпрос. Реформите в Османската империя вървят бавно и въпреки създадения силен антагонизъм между българи, гърци и сърби, се стига до формирането на Балкански съюз между тях и започването на Балканската война през 1912 година.

В Кралство Сърбия и Югославия
Според сключения Българо-сръбски договор през 1912 година Македония се разделя на безспорна и спорна зона, първата да бъде присъединена към България, а за втората се предвиждало арбитраж от руския император. Този план трябвало да влезе в сила в случай, че не се постигне автономия на Македония32. По време на Балканската война сръбските войски окупират цялата спорна и голяма част от безспорната зона, гръцките войски заемат южна Македония, а България заема източна Македония. Съюзниците не постигат споразумение за разделянето на Македония, а след края на Междусъюзническата война се стига до фактическото разделяне на Македония на три части - Вардарска за Кралство Сърбия, Пиринска за Царство България и Егейска за Кралство Гърция. По време на Първата световна война България анексира голяма част от областта, но след Ньойския договор е принудена да се оттегли от тях и допълнително предава Струмишко на Кралство Сърбия.

В границите на Кралството на сърби, хървати и словенци Вардарска Македония е поделена на Скопска, Битолска и Щипска област, а малка част е включена към област Враня. От четирите области през 1929 година е формирана Вардарската бановина в Кралство Югославия. В периода 1920-1934 година в областта активно действат четите на Вътрешната македонска революционна организация, които водят чести сражения със сръбската полиция и жандармерия, с паравоенната организация Сдружение против българските бандити и извършват атентати срещу политически и военни лица като Жика Лазич, Велимир Прелич и други. Сръбските власти извършват терор върху населението с изявено българско самосъзнание, което в най-общи линии се застъпва за създаването на Независима Македония или за включването на цялата област Македония в Балканска федеративна република.

По време на Втората световна война
Между 6-17 април 1941 година Нацистка Германия и Фашистка Италия нападат и окупират Кралство Югославия. Видни представители на българското население, бивши дейци на ВМРО, а също и комунисти формират Български акционни комитети във Вардарска Македония, които подготвят анексията на голяма част от областта от Царство България. В Италианската окупационна зона са включени градовете Тетово, Гостивар, Струга, Дебър и Кичево.
Във Вардарска Македония липсват условия за разгръщане на масова комунистическа съпротива. Покрайненският комитет на Югославската комунистическа партия за Македония (ПКМ), начело с Методи Шатаров - Шарло, отхвърля директивата да започне въоръжена съпротива и отказва да приеме българската войска за окупаторска. Ситуацията се променя след смяната на пробългарското ръководство на партията под натиск на Югославската комунистическа партия в Коминтерна. В периода 1941-1944 година от комунистическата съпротива във Вардарска Македония загиват точно 445 души в борба с български полицейски и военни органи, което свидетелства за малочислеността на организацията в българските територии. През 1943 година българските власти, под силен германски натиск, извършват депортацията на близо 7 000 евреи от областта. След преврата от 9 септември 1944 година България се включва във войната срещу Германия и има основна роля за изтласкването на немските части от Вардарска Македония.

Федеративна Македония
Още през август 1944 година е свикано Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), самопревъзгласило се за легален ръководен орган на новосъздадената Народна република Македония до края на Втората световна война. Новата република се включва на федеративен принцип в Югославия под ръководството на Йосип Броз Тито. Несъгласните с водената политика са подложенени на силен политически терор. До началото на 1960 година са физически унищожени или въдворени в концлагери десетки хиляди души, сред които и много с изявено българско самосъзнание, включително комунистически активисти като Панко Брашнаров, Методи Андонов - Ченто, Павел Шатев, Венко Марковски и други.
В кратки срокове са проведени Езикови комисии на АСНОМ, които изработват и стандартизират македонския литературен език посредством въвеждането на македонска азбука и македонски правопис. Дадено е начало на македонска историография, която с исторически фалшификации и манипулации започва конструирането на македонска нация. В периода от края на Втората световна война до 1949 година Социалистическа република Македония пряко участва и има важна роля в два процеса: насилствената македонизация на Пиринска Македония, която се извършва под натиск от СССР и със сътрудничеството на българските власти, както и в Гръцката гражданска война (1946-1949) чрез Народоосвободителния фронт, който под шапката на Демократичната армия на Гърция се бори за отцепването на Егейска Македония от Гърция.
Проведена е колективизация на селското стопанство и индустриализация на икономиката. Преминава се в режим на планово стопанство. В рамките на СФРЮ Социалистическа република Македония е на четвърто място по площ и население. В периода 1944-1991 година се изграждат държавните и академични институции, университети, голяма част от инфраструктура, наследени от независимата Република Македония.

Независимост
На 8 септември 1991 година Република Македония обявява своята независимост от Югославия, след като е проведен референдум и започва процес по мирно отделяне от федерацията. България първа признава новата държава на 15 януари 1992 година, а Роберт Бадинтер, председател на Мирната конференция за Югославия, призовава същия месец държавите от Европейския съюз да направят същото. През 1993 година Република Македония е приета за член на ООН.
Република Македония е силно дестабилизирана от войната в Косово от 1999 година и последвалата бежанска вълна от над 350 000 етнически а